Language of document : ECLI:EU:T:2021:4

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

13 януари 2021 година(*)

„Публична служба — Наемане на работа — Обявление за конкурс — Конкурс на общо основание EUIPO/AD/01/17 — Решение името на жалбоподателя да не се впише в списъка с резерви от конкурса — Състав на конкурсната комисия — Неизменност на състава — Отговорност“

По дело T‑548/18

Lars Helbert, с местожителство в Аликанте (Испания), за когото се явява H. Tettenborn, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват A. Lukošiūtė и K. Tóth, в качеството на представители, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, целящо, от една страна, отмяната, първо, на решението от 1 декември 2017 г. на конкурсната комисия на конкурс EUIPO/AD/01/17 — Администратори (AD 6) в областта на интелектуалната собственост, да не включи името на жалбоподателя в списъка с резерви, съставен с оглед на назначаването на администратори от EUIPO, и второ, на решението на същата конкурсна комисия от 7 март 2018 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя за преразглеждане, в окончателната му форма, вследствие на решението на EUIPO от 8 юни 2018 г., с което се отхвърля неговата административна жалба, и от друга страна, присъждането на обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради това обстоятелство,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, P. Nihoul (докладчик) и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юли 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        На 12 януари 2017 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание EUIPO/AD/01/17 — Администратори (AD 6) в областта на интелектуалната собственост (ОВ C9 A, 2017 г., стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за конкурс“). Този конкурс, организиран от EPSO, има за цел съставянето на списък с резерви за назначаване на администратори от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Това обявление е коригирано с поправка, публикувана в Официален вестник C 315A на 22 септември 2017 г.

2        В обявлението за конкурс под заглавието „Как ще протече подборът?“ е посочено, че кандидатите, които отговарят на условията за допускане и са получили един от най-високите общи резултати на предварителния подбор по квалификации, ще бъдат поканени в „Център за оценяване“ в EPSO, където ще бъдат оценени чрез поредица от тестове „с въпроси с избор между няколко отговора“ относно техните способности в областта на словесно-логическото, математико-логическо и абстрактно мислене, а след това чрез интервю, упражнение e-tray („организация на текущата работа“), упражнение в група и писмен тест за осем общи компетенции и накрая, посредством интервю за техните специфични компетенции в областта на конкурса.

3        Обявлението за конкурса уточнява, че общите компетенции се оценяват върху 80 точки, като изискваният минимум за тези общи компетенции е 40 точки, и че специфичните компетенции се оценяват върху 100 точки, като изискваният минимум за тези специфични компетенции е 50 точки.

4        В точка 6.4 от приложение III към обявлението за конкурса относно „Общи правила, уреждащи конкурсите на общо основание“ се посочва, че кандидатите могат да поискат преразглеждане на всяко решение на конкурсната комисия, а в точка 6.5 — че имат право да подадат административна жалба до органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), тоест изпълнителния директор на EUIPO.

5        Жалбоподателят г‑н Lars Helbert кандидатства в разглеждания конкурс. На 12 юли 2017 г. EPSO го уведомява, че е поканен да положи изпити по модела „Център за оценяване“, където на 11 и 12 октомври 2017 г. той полага тестовете.

6        С писмо от 1 декември 2017 г. EPSO уведомява жалбоподателя, че конкурсната комисия е решила да не го включи в списъка с резерви на издържалите конкурса лица (наричано по-нататък „първоначалното решение на конкурсната комисия“). Причината за това е, че той е получил 99,5 точки за изпитите по модела „Център за оценяване“, поради което не е сред кандидатите, получили най-високите резултати. Общата оценка, получена от последния кандидат, включен в списъка с резерви, след приключването на посочените изпити, била 102 от общо 180 точки.

7        Към писмото на EPSO от 1 декември 2017 г. е приложен документ, озаглавен „паспорт на компетенциите“. От този документ е видно, че жалбоподателят е получил общо 44,5 от възможни 80 точки след провеждане на изпитите за оценка на общите му компетенции и 55 от 100 възможни точки на интервюто относно специфичните компетенции, тоест обща оценка 99,5 точки от възможни 180 за всички посочени изпити.

8        На 10 декември 2017 г. жалбоподателят подава до конкурсната комисия искане за преразглеждане.

9        Списъкът с резерви е публикуван в Официален вестник C 14 A от 16 януари 2018 г.

10      На 26 февруари 2018 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу първоначалното решение на конкурсната комисия.

11      С писмо от 7 март 2018 г. председателят на конкурсната комисия уведомява жалбоподателя, че конкурсната комисия е преразгледала преписката му вследствие на искането за преразглеждане и потвърждава първоначалното си решение (наричано по-нататък „решението, взето след преразглеждане“).

12      На 29 април 2018 г. по предложение на EUIPO жалбоподателят внася допълнение към жалбата си по административен ред до EUIPO срещу първоначалното решение на конкурсната комисия, потвърдено с решението, взето след преразглеждане.

13      С решение от 8 юни 2018 г., нотифицирано на жалбоподателя на същия ден, EUIPO отхвърля тази административна жалба (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на административната жалба“).

II.    Производство и искания на страните

14      На 18 септември 2018 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

15      С решение на председателя на Общия съд от 9 юли 2019 г., взето на основание член 27, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик, който заседава в първи състав.

16      С решение на Общия съд от 17 октомври 2019 г., взето на основание член 27, параграф 5 от Процедурния правилник, настоящото дело е преразпределено на четвърти състав.

17      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството, като в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, иска от страните да представят определени документи и им задава въпроси в писмен вид, като ги приканва да му отговорят в писмен вид или на съдебното заседание. Страните изпълняват тези искания в определения срок.

18      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 2 юли 2020 г.

19      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени първоначалното решение на конкурсната комисия и решението, взето след преразглеждане, в окончателната му форма вследствие на решението за отхвърляне на административната жалба,

–        да осъди EUIPO да му заплати обезщетение за „неимуществените и нематериалните“ вреди, претърпени в резултат на първоначалното решение на конкурсната комисия и на решението, взето след преразглеждане,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

20      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли изцяло жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

1.      По искането за отмяна

1.      По предмета на искането за отмяна

21      Първото искане на жалбоподателя е за отмяна на първоначалното решение на конкурсната комисия и на решението, взето след преразглеждане, в окончателната му форма вследствие на решението за отхвърляне на административната жалба. В жалбата се уточнява, че първоначалното решение на конкурсната комисия и взетото след преразглеждане решение заедно съставляват „обжалваното решение“.

22      В това отношение следва да се отбележи, че на 10 декември 2017 г. жалбоподателят подава искане за преразглеждане на първоначалното решение на конкурсната комисия в съответствие с точка 6.4 от приложение III към обявлението за конкурса. С решението, взето след преразглеждане, конкурсната комисия потвърждава първоначалното си решение.

23      Съгласно постоянната съдебна практика обаче, когато лице, чието искане за допускане до конкурс е отхвърлено, иска преразглеждане на това решение въз основа на точно определена разпоредба, която обвързва администрацията, увреждащият акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника или евентуално на член 91, параграф 1 от посочения правилник е решението, взето от конкурсната комисия след преразглеждане (решение от 16 май 2019 г., Nerantzaki/Комисия, T‑813/17, непубликувано, EU:T:2019:335, т. 25; в този смисъл вж. също определение от 3 март 2017 г., GX/Комисия, T‑556/16, непубликувано, EU:T:2017:139, т. 21 и решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 29).

24      По този начин взетото след преразглеждане решение замества първоначалното решение на конкурсната комисия (решение от 16 май 2019 г., Nerantzaki/Комисия, T‑813/17, непубликувано, EU:T:2019:335, т. 25, в този смисъл вж. също определение от 3 март 2017 г., GX/Комисия, T‑556/16, непубликувано, EU:T:2017:139, т. 22 и решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 29).

25      От гореизложеното следва, че искането за отмяна трябва да се тълкува като отнасящо се до решението, взето след преразглеждане (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2.      По същество

26      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят привежда по същество следните четири основания:

–        липсата на неизменност на състава на конкурсната комисия по време на устните изпити на конкурса и недостатъчността на взетите координационни мерки за осигуряване на последователното и обективно оценяване, равните възможности и равното третиране на кандидатите,

–        нарушение на задължението за извършване на сравнителна и обективна оценка на кандидатите, на принципите на равно третиране и на равните възможности,

–        явни грешки в преценката при оценяването на жалбоподателя,

–        нарушение по-специално на обявлението за конкурс.

27      В рамките на първото основание жалбоподателят упреква по-специално липсата на неизменност на състава на конкурсната комисия по време на устните изпити, тъй като не всички членове на конкурсната комисия са присъствали на всички тези изпити, а вместо това „комитети за оценяване“, съставени само от няколко членове, са разгледали, всеки от тях, ограничен брой кандидати. Така той счита, че по време на интервюто си за специфичните компетенции е бил разпитан от комитет за оценяване, който е изпитал само 20 % от кандидатите. Според него обективното и еднакво оценяване на кандидатите изисква най-малкото непрекъснато присъствие на ядро от оценители през целия период на изпитите. Той се позовава и на недостатъчността на взетите мерки за координиране, за да се осигури последователното и обективно оценяване, равните възможности и равното третиране на кандидатите.

28      При тези условия били нарушени принципите на последователност на конкурсната комисия, на равните възможности и на равно третиране на кандидатите, на обективност на оценяването, както и точки 2.4 и 3.1 от приложение III към обявлението за конкурса.

29      EUIPO оспорва тези доводи.

30      В това отношение следва да се напомни, че агенциите и институциите на Европейския съюз разполагат с широко право на преценка при определяне на реда за провеждане на конкурс и че в този контекст упражняваният от съда на Съюза контрол трябва да се свежда до необходимостта да се осигурят равното третиране на кандидатите и обективността на направения избор между тях (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 63).

31      Освен това, от задължението за назначаване на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, следва, че ОН и конкурсните комисии трябва при упражняването на своите съответни правомощия да гарантират, че конкурсите се провеждат при спазване на принципите на равно третиране на кандидатите, последователност на оценките и обективност при оценяването (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 64).

32      За равенството между кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването конкурсната комисия е длъжна да гарантира еднакво прилагане на критериите за оценяване спрямо всички кандидати, осигурявайки по-специално неизменността на своя състав (вж. в този смисъл решения от 24 септември 2002 г., Girardot/Комисия, T‑92/01, EU:T:2002:220, т. 24—26 и от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 65).

33      Съгласно съдебната практика това изискване се налага особено при устните изпити, като разглежданите в настоящия спор, тъй като тези изпити по естеството си са унифицирани в по-малка степен отколкото писмените изпити (вж. в този смисъл решения от 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, EU:T:2004:331, т. 39, от 29 септември 2010 г., Brune/Комисия, F‑5/08, EU:F:2010:111, т. 38—41 и от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 66).

1)      По реда за провеждане на конкурса

34      В случая от точка 2.4 от приложение III към обявлението за конкурса следва, че органът, натоварен да организира конкурса, „в своите процедури за подбор […] прилага последователно политика на равни възможности, за да гарантира равно третиране на всички кандидати“.

35      Съгласно точка 3.1 от приложение III към обявлението за конкурса „[н]азначава се конкурсна комисия, която да сравни кандидатите и да подбере най-добрите сред тях въз основа на техните компетенции, способности и квалификации в зависимост от изискванията, посочени в обявлението за конкурс“, „[к]онкурсните комисии са съставени от длъжностни лица, от които половината се определят от администрацията (службите за човешки ресурси), а другата половина — от комитетите по персонала“ и „[и]мената на членовете на конкурсните комисии се публикуват на уебсайта на EPSO (www.eu-careers.eu)“.

36      Съгласно решение ADM-16-60 от 23 ноември 2016 г. за определяне на членовете на конкурсната комисия, изменено последно с решение ADM-16-60-Rev4 от 19 септември 2017 г. за определяне на членовете на конкурсната комисия за конкурса, EUIPO съставя комисия, включваща председател, заместник-председател, осем титулярни членове и трима заместващи членове. Председателят, заместник-председателят, осемте титулярни членове и двама от тримата заместващи членове са служители в EUIPO, а третият заместващ член е служител в Европейската комисия.

37      Изпитите по модела „Център за оценяване“ включват по-специално две интервюта, това относно специфичните компетенции, както и това за оценяване на общите компетенции на кандидатите (наричано по-нататък „интервюто относно общите компетенции“).

38      Между страните е безспорно, че не всички членове на конкурсната комисия са присъствали на всяко интервю. От информацията, предоставена от EUIPO в отговорите ѝ от 28 февруари и 9 април 2020 г. на процесуално-организационните действия на Общия съд (наричани по-нататък съответно „отговорът на EUIPO от 28 февруари 2020 г.“ и „отговорът на EUIPO от 9 април 2020 г.“), е видно, че комитетите за оценяване, съставени от двама членове на конкурсната комисия, са оценили компетенциите на всеки един от кандидатите по време на тези интервюта. Такъв е по-специално случаят на жалбоподателя по време на интервюто относно специфичните компетенции.

39      Общо 196 кандидати преминават устните изпити по модела „Център за оценяване“, включващи за всеки от кандидатите, от една страна, интервюто относно специфичните компетенции, и от друга страна, интервюто относно общите компетенции, или общо 392 интервюта. Тези изпити се провеждат в рамките на период от 20 дни, разпределени в рамките на седем седмици. Те са разпределени поравно между два центъра за оценяване.

40      В рамките на 20‑те дни, посветени на устните изпити, четири комитета за оценяване, или два във всеки център за оценяване, си поделят интервютата всеки ден. Като цяло 80 комитета за оценяване оценяват по този начин кандидатите по време на 20‑те дни на изпитите. Макар през този период една част от тези комитети многократно да е заседавала в един и същ състав, от отговорите на EUIPO от 28 февруари и 9 април 2020 г. е видно, че през посочения период най-малко 26 различни комитета за оценяване са оценили компетенциите на 196‑те кандидати, поканени на посочените изпити.

41      От отговорите на EUIPO от 28 февруари и 9 април 2020 г. следва също, че нито един титулярен или заместващ член не е участвал във всички интервюта, като най-високият процент на присъствие е 22 %, а най-ниският — 17 %. Освен това нито един комитет за оценяване не е оценил компетенциите на повече от 33 кандидати по време на всички устни изпити (или общо 392 интервюта), което представлява по-малко от една десета от кандидатите. Така нито един комитет за оценяване не е присъствал на повече от 7 дни устни изпити или на повече от три последователни дни на изпитите. От тримата членове, участвали в най-голям брой интервюта, с процент на присъствие от 22 % за първия и 21,6 % за другите двама, само двама от тях са изпитали всички кандидати, като се има предвид, че те са направили това само на осем интервюта, което представлява едва 2 % от устните изпити. Например комитетът за оценяване, оценил жалбоподателя по време на интервюто му относно специфичните компетенции, е заседавал единствено на този ден и е оценил в рамките на шест интервюта само шестима кандидати, което представлява едва 1,5 % от устните изпити.

42      Ето защо следва да се констатира, както подчертава жалбоподателят и както признава EUIPO, че съставът на конкурсната комисия е претърпял много съществени изменения по време на устните изпити.

2)      По невъзможността да се осигури присъствието на всички членове на конкурсната комисия на всички изпити

43      EUIPO поддържа, че в случая промените в състава на конкурсната комисия са били необходими поради невъзможността да се осигури присъствието на всички членове на конкурсната комисия на всеки изпит.

44      В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика неизменността на състава на конкурсната комисия трябва да се гарантира „доколкото това е възможно“ (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 66).

45      По изключение логистични проблеми могат да оправдаят факта, че не всеки член на конкурсната комисия присъства на всеки изпит (вж. в този смисъл решения от 29 септември 2010 г., Brune/Комисия, F‑5/08, EU:F:2010:111, т. 41 и от 29 септември 2010 г., Honnefelder/Комисия, F‑41/08, EU:F:2010:112, т. 36).

46      Това е така по-специално когато в конкурс, в който участват множество кандидати, организирането на устни изпити поражда значителни трудности, свързани, от една страна, с организирането на многобройни изпити на кандидати от различни езикови групи, и от друга страна, с необходимостта за членовете на конкурсната комисия или при всички случаи за някои от тях да изпълняват своите служебни задължения, когато конкурсите се провеждат през относително дълъг период от време (вж. в този смисъл решение от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 196).

47      При подобни обстоятелства необходимостта да се осигури непрекъснатостта на публичната служба може да оправдае известно смекчаване на правилото за неизменност на състава на конкурсната комисия (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 1979 г., Martin/Комисия, 24/78, EU:C:1979:37, т. 10).

48      В случая EUIPO изтъква три причини, за да обоснове, че особените характеристики на организираното назначаване и срещнатите при организирането на конкурса затруднения са наложили смекчаване при прилагането на правилото за неизменност на състава на конкурсната комисия.

49      На първо място, EUIPO изтъква, че е трябвало да се създадат различни комитети за оценяване, за да се вземат предвид, от една страна, езиците, на които интервютата трябва да се проведат, и от друга страна, успоредното провеждане на интервюта в два центъра за оценяване, за да се избегне прекалената продължителност на конкурса.

50      В това отношение от предоставената от EUIPO информация е видно, че от разглежданите общо 392 интервюта 342, тоест близо девет от десет интервюта, са били проведени на английски език. Само 50 интервюта, или малко повече от едно от десет, са били проведени на друг език, а именно 20 на испански, 18 на немски, осем на френски и четири на италиански език.

51      Общо в рамките на 20‑те дни, посветени на устните изпити, комитетите за оценяване са оценили кандидатите повече от осем от десет пъти на английски език и по-малко от два от десет пъти на един от другите четири езика. Така за последните интервютата са могли да бъдат ограничени до три дни в първия център за оценяване (на 5, 12 и 19 октомври 2017 г.) и до четири дни във втория център (на 5, 12, 19 и 24 октомври 2017 г.), докато интервютата на английски език са продължили в първия център 17 дни, а във втория — 16 дни.

52      От представената от EUIPO в съдебното заседание таблица също така следва, че десетте членове на конкурсната комисия, включително титуляри и заместници, са били способни да проведат интервютата на английски език. Освен това техните езикови умения са били достатъчно широки, за да им позволят да присъстват на интервютата на повечето от другите четири езика. Всъщност съгласно тази таблица тези десет членове на конкурсната комисия можели да присъстват и на интервютата на испански език, седем от тях на интервютата на френски език, шестима на интервютата на немски език и четирима на интервютата на италиански език.

53      От гореизложеното следва, че езиковото многообразие само по себе си не позволява да се обосноват констатираните в точки 40 и 41 по-горе промени в състава на конкурсната комисия. По-специално широките езикови умения на членовете на конкурсната комисия и големият дял от интервютата на английски език не обосновават това само двама членове на конкурсната комисия да оценяват всеки кандидат по време на интервютата, нито това всеки член на конкурсната комисия да изпитва толкова малък брой кандидати.

54      Що се отнася до обстоятелството, че изпитите са били разпределени между два центъра за оценяване, за да се намали продължителността на конкурса, само по себе си то също не позволява да се обоснове създаването на толкова голям брой различни комитети за оценяване, в случая 26.

55      На второ място, EUIPO поддържа, че трябвало да се създадат различни комитети за оценяване, за да се избегне възникването на множество конфликти на интереси.

56      Приканена да обясни този довод, EUIPO посочва в съдебното заседание, без да може да представи други доказателства, че в случая конфликтите на интереси, които били налице, могат да попаднат в две категории, а именно, от една страна, наличието на приятелски отношения, и от друга страна, наличието на йерархична връзка между някои кандидати и членовете на конкурсната комисия.

57      Приканена отново да изясни този довод, EUIPO признава в съдебното заседание, че не може да уточни конфликтите на интереси, които действително били налице, нито да посочи конкретни примери за такива конфликти.

58      При тези условия не е възможно да се определи до каква степен рискът от конфликт на интереси е можел да наложи функциониране на конкурсната комисия като описаното в точки 40 и 41 по-горе.

59      На трето място, EUIPO изтъква невъзможността някои членове на конкурсната комисия да бъдат на разположение в достатъчна степен, за да проведат интервю с всеки кандидат или при всички случаи с голям брой от тях.

60      В това отношение следва да се отбележи, че организирането на конкурс е част от мерките, които трябва да приложат агенциите и институциите на Съюза, за да управляват предоставените им човешки ресурси.

61      В този контекст агенциите и институциите на Съюза трябва да могат да освободят разпределеният в процедурите по назначаване персонал в продължение на достатъчно дълъг период, за да може той да изпълни задачите си, като в противен случай съществува риск да не могат да се назначат, както впрочем се изисква, длъжностни лица или служители със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти (вж. т. 31 по-горе).

62      Освен това в случаи на възпрепятстване титулярните членове на конкурсната комисия могат да бъдат заменени на изпитите на някои от кандидатите, от заместващи членове, за да може комисията да приключи работата си в разумен срок (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2005 г., Pantoulis/Комисия, T‑290/03, EU:T:2005:316, т. 78 и от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 67 и цитираната съдебна практика).

63      От гореизложеното следва, че изтъкнатите от EUIPO обстоятелства не обосновават раздробяването на конкурсната комисия на 26 различни комитета за оценяване, за да се разпитат 196‑те кандидати на устните изпити.

3)      По координацията, направена, за да се осигури равенството между кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването

64      Критикувана в това отношение от жалбоподателя, EUIPO твърди, че промените в състава на конкурсната комисия са приемливи с оглед на мерките, приети за гарантиране на равното третиране на кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването.

65      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика неизменността на състава на конкурсната комисия сама по себе си не е императивно изискване, а средство за гарантиране на равното третиране на кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 70).

66      Не е изключено равното третиране на кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването да могат да се получат със средства като създаването на необходимата координация, за да се осигури спазването на тези три принципа (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 67).

67      Жалбоподателят счита, че настоящият случай не е такъв, а за разлика от EUIPO, която се основава на решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14).

68      Следва да се припомни, че в делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14), са били планирани множество мерки за отстраняване, при устните изпити по модела „Център за оценяване“, на различни когнитивни изкривявания, обичайно констатирани у оценителите, и по този начин да се осигури равното третиране, последователността на оценките и обективността при оценяването (т. 25 от посоченото решение).

69      На първо място, по делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14), е било предвидено, че конкурсната комисия трябва да заседава:

–        за да определи начина на провеждане на изпитите,

–        на всеки два или три дни, винаги когато оценките на кандидатите се съпоставят, за да се направи преценка на компетенциите на изпитаните през посочения период кандидати,

–        за да провери последователността на оценките, дадени на кандидатите след приключването на всички изпити, тъй като окончателните решения трябва да се вземат заедно от цялата конкурсна комисия въз основа на резултатите от всички изпити (т. 26 и 71 от посоченото решение).

70      На второ място, в делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14), е предвидено, че трябва да се вземат предвид мерките, предприети с цел отстраняване на различни когнитивни изкривявания, обичайно констатирани у оценителите, и по този начин да се осигури равенството между кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването, сред които:

–        използването на предварително структурирани тестове, които следват предварително установена методология, при която се прилагат предварително определени поведенчески показатели,

–        председателят на конкурсната комисия присъства в началото на всеки изпит, за да гарантира правилното прилагане на методологията,

–        извършват се проучвания и анализи, за да се провери последователността на оценките (т. 26 и 72 от посоченото съдебно решение).

71      Следва да се прецени дали, както поддържа EUIPO, по настоящото дело са били приложени такива мерки за координиране.

1)      Обмен на гледища в рамките на конкурсната комисия

72      EUIPO поддържа, че от една страна, редовният обмен на гледища между членовете на конкурсната комисия, и от друга страна, ежеседмичните събрания на цялата конкурсна комисия са позволили на последната да обсъди качествата на всички кандидати, чиито компетенции вече са били оценени, и да извърши сравнително оценяване на посочените кандидати.

73      При все това жалбоподателят счита, че при разглежданите обмен на гледища и събрания не са могли да бъдат обсъдени относителните заслуги на кандидатите, поради това че липсва общо ядро на оценителите, оценило достатъчно голям дял кандидати.

74      В това отношение от решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 26 и 71), следва, че обменът на гледища между членовете на конкурсната комисия, който се осъществява преди, по време на и след изпитите, е от особено значение, за да се гарантира равното третиране на кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването.

75      На първо място, EUIPO представя присъствените листове от 19 събрания, проведени между 9 декември 2016 г. и 21 юни 2017 г., преди изпитите по модела „Център за оценяване“.

76      Следва да се констатира, че не всички членове на конкурсната комисия са присъствали на всяко от въпросните 19 събрания. Освен това не е бил представен никакъв протокол от посочените събрания, поради което не е възможно да се установи какво е било обсъждано на тях. По-специално Общият съд не е в състояние да провери дали на тези събрания е било решено как ще се проведат изпитите, както е в делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14) (вж. т. 69 по-горе). Освен това може да се отбележи, че тъй като тези събрания са проведени преди началото на изпитите по модела „Център за оценяване“, те не са могли да позволят на конкурсната комисия да разгледа представянето и заслугите на кандидатите, нито да извърши сравнително оценяване на последните.

77      На второ място, EUIPO изтъква провеждането на седем ежеседмични събрания по време на етапа на конкурса, организиран в Центъра за оценяване. Конкурсната комисия се събрала в края на всяка от седемте седмици на устните изпити, тоест на 15, 22 и 29 септември 2017 г., а след това на 6, 13, 20 и 26 октомври 2017 г.

78      Представените от EUIPO доказателства при все това не позволяват да се провери по-специално кои членове на конкурсната комисия са присъствали на въпросните седем ежеседмични събрания и какъв е бил конкретният предмет на тези събрания, по-специално доколко те са довели до обмен на гледища относно представянето на кандидатите и сравнителното оценяване на последните.

79      Най-напред, макар в отговора си от 28 февруари 2020 г. EUIPO да твърди, че по време на разглежданите седем ежеседмични събрания конкурсната комисия заседавала „обикновено в пълен състав, включително председателят и заместник-председателят“ и че „само по изключение, когато титулярен член не бил на разположение, той бил заместван от неговия заместник, който заседавал в конкурсните комисии от съответната седмица“, а в отговора си от 9 април 2020 г. тя посочва, че на ежеседмичните събрания са участвали само на членовете на конкурсната комисия, които са провели интервютата през съответната седмица, включително председателят и заместник-председателят на конкурсната комисия.

80      По-нататък, противно на това, което EUIPO прави за събранията на конкурсната комисия, проведени преди и след устните изпити, тя не представя никакъв списък за присъствията на въпросните седем ежеседмични събрания, нито какъвто и да е друг документ, позволяващ да се проверят твърденията ѝ. Конкретно запитана по този въпрос на два пъти в рамките на процесуално-организационните действия тя отговаря, че такива списъци за присъствията не са били съставени за последните събрания. Предоставеният от EUIPO протокол от събранието на конкурсната комисия от 9 ноември 2017 г. обаче се позовава на протокол от събранието на конкурсната комисия от 20 октомври 2017 г., тоест събранието, проведено след шестата седмица на посочените изпити по модела „Център за оценяване“. В съдебното заседание EUIPO признава по този въпрос наличието на противоречие, без обаче да може да потвърди съществуването или липсата на протокола, който явно бил изготвен след това събрание.

81      На трето място, EUIPO предава протокола от седем събрания, проведени след изпитите по модела „Център за оценяване“, на 7, 8, 9, 17, 21 и 22 ноември 2017 г., както и на 1 февруари 2018 г.:

–        на събранието от 7 ноември 2017 г. EPSO представя статистическите данни относно оценяването на писмените изпити, а след това по нейно предложение конкурсната комисия прави стандартизиране на оценките, като отстранява различията между оценките, дадени от различните членове на конкурсната комисия,

–        на събранието от 8 ноември 2017 г. конкурсната комисия разглежда отправените до нея оплаквания и иска разяснение относно особено ниските оценки, като изслушва обяснение за извършените от EPSO проверки за качество,

–        на събранието от 9 ноември 2017 г. конкурсната комисия преразглежда оценките на някои кандидати, изготвя проект на списък с резерви и проверява документите, представени от избраните кандидати, за да докажат опита си в областта на интелектуалната собственост,

–        на събранията от 17 и 21 ноември 2017 г. членовете на конкурсната комисия разглеждат представените от кандидатите документи, доказващи техния опит в областта на интелектуалната собственост,

–        на събранието от 22 ноември 2017 г. конкурсната комисия продължава това разглеждане и организира по-нататъшния ход на конкурса, като разрешава изготвянето на мотивирания доклад на конкурсната комисия, изготвянето на записка, адресирана до директора на EPSO, и предаването на тези документи на изпълнителния директор на EUIPO,

–        на събранието от 1 февруари 2018 г. конкурсната комисия разглежда адресираните до нея 35 искания за преразглеждане, като във всички тези случаи решава да потвърди първоначалните си решения.

82      От гореизложеното следва, че извършеното от конкурсната комисия сравнително разглеждане не се отнася до оценките на всички кандидати, а до различията между оценките, оценките, които са в основата на оплакване, и тези, които според представените на членовете на конкурсната комисия формуляри са били необичайно ниски.

83      От цифрова гледна точка подобно разглеждане несъмнено осигурява сближаване между дадените от оценителите оценки, но не позволява да се докаже, че както се изисква в решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 71), на което се позовава EUIPO, членовете на комисията действително са сравнили кандидатите по начин, който да гарантира равенството между тях, последователността на оценките и обективността при оценяването.

84      Освен това EUIPO представя доказателство, че конкурсната комисия се е събрала в пълния си състав, за да приеме окончателните решения въз основа на резултатите от всички изпити, както е направено по делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 26).

85      Всъщност от предоставената от EUIPO информация е видно, че известен брой решения са били финализирани, от една страна, на събранието от 9 ноември 2017 г., когато резултатите на някои кандидати от изпитите по модела „Център за оценяване“ са били преразгледани, и от друга страна, на последното събрание на конкурсната комисия на 1 февруари 2018 г., когато са били разгледани исканията на 35 кандидати за преразглеждане на първоначалните решения на конкурсната комисия и последната е решила да ги отхвърли. Макар всички членове на конкурсната комисия, титуляри и заместници, да са присъствали на тези две събрания, следва да се отбележи, че заместник-председателят не е присъствал на последното.

86      Вследствие на това трябва да се констатира, че EUIPO не е представила достатъчно доказателства, позволяващи да се установи, че редовният обмен на гледища между членовете на конкурсната комисия е позволил да се осигури последователността на оценките и обективността при оценяването на кандидатите, а оттам и равното им третиране.

2)      Методологията и критериите за оценяване

87      EUIPO поддържа, че се е основала на предварително определени методология и критерии за оценяване.

88      Запитана по този въпрос от Общия съд, EUIPO представя в приложение F.8 към отговора си от 28 февруари 2020 г. документ без заглавие от 13 страници, без да може да обясни в съдебното заседание къде в този документ се съдържат изискваните критерии за оценяване.

89      Първата страница от разглеждания документ, съставена от две таблици и пет карета, всяко от тях съставено на един от петте езика на конкурса, съдържа:

–        списъка на компетенциите, оценени по време на интервюто относно специфичните компетенции, посочени по-специално в приложения I и II към обявлението за конкурса, отнасящи се съответно до естеството на служебните задължения на администратор и до критериите за подбор, и в паспорта на компетенциите на жалбоподателя,

–        скалата за оценяване на тези компетенции и относителната тежест на всяка една от тях в цялостната оценка на кандидатите на интервюто относно специфичните компетенции,

–        таблицата за оценяване на резултатите на кандидатите по време на това интервю („недостатъчно“, „задоволително“, „добър“, „компетентен“, „много компетентен“, „отличен“ и „забележителен“), определена въз основа на тази таблица.

90      От втора до тринадесета страница на разглеждания документ са поместени таблици, подобни на една от двете таблици от първата страница на посочения документ. Посочените таблици, изглежда, са били използвани за оценяване на кандидатите по време на интервюто им относно специфичните компетенции. EUIPO не посочва на какво основание е направен подборът на тези таблици, и по-специално дали те се отнасят до кандидати, вписани в списъка с резерви. Нито една от въпросните таблици не изглежда да се отнася до жалбоподателя, тъй като нито една от посочените в тях общи оценки не съответства на оценката, която му е дадена на интервюто му относно специфичните компетенции.

91      От гореизложеното следва, че информацията, съдържаща се в приложение F.8 към отговора на EUIPO от 28 февруари 2020 г., не може да се счита за достатъчна, за да представлява предварително определените критерии за оценяване, както изисква решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 26 и 73). Всъщност в посоченото дело, освен подлежащите на оценяване компетенции, скалата с точки и оценителната таблица въз основа на тази скала, конкурсната комисия е била длъжна да определи преди изпитите и обективните качествени критерии, позволяващи прилагането на посочената скала. Тези критерии трябвало по-специално да включват очакваните елементи от страна на кандидатите при представянето им, които членовете на конкурсната комисия трябвало да вземат предвид, за да оценят кандидатите, като след това тази оценка трябвало да бъде уточнена чрез сравнително оценяване, като се вземе предвид представянето на останалите кандидати. В настоящото дело обаче нито в посоченото приложение, нито в която и да било друга част от преписката може да се установи наличието на такива критерии, нито a fortiori да се провери дали последните са били определени преди началото на изпитите.

3)      Председателството на конкурсната комисия

92      EUIPO подчертава, че важна роля в координацията са имали председателят и заместник-председателят на конкурсната комисия.

93      На първо място, тази координация била осигурена благодарение, от една страна, на присъствието на председателя или на заместник-председателя на конкурсната комисия в продължение на няколко минути в началото на всеки изпит, и от друга страна, на ежедневния обмен на гледища между двамата през целия период на изпитите.

94      Жалбоподателят обаче счита, че присъствието на председателя на конкурсната комисия или на заместник-председателя по време на изпитите не е било достатъчно, за да се гарантира ролята им за координация. Председателят можал да оцени само косвено заслугите на кандидатите, без да може да осигури последователността при оценяването и съпоставянето на кандидатите, тъй като той зависел изцяло от становището на трети лица и присъствието му на интервюто относно специфичните компетенции на жалбоподателя било твърде кратко, само от пет до седем минути. Освен това председателят на конкурсната комисия и заместник-председателят не оценили компетенциите на кандидатите, а само слушали членовете на конкурсната комисия, които ги изпитвали. Нещо повече, те не присъствали едновременно на интервютата, а алтернативно, поради което било невъзможно да се гарантира, че те са приложили едни и същи критерии при оценяването на практиката на членовете на конкурсната комисия.

95      В това отношение следва да се припомни, че по делото, по което е постановено решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14), на което се позовава EUIPO, председателят на конкурсната комисия присъства в първите минути на всеки изпит, за да следи за правилното прилагане на методологията (т. 26 и 72 от посоченото решение).

96      В случая EUIPO посочва, че председателят и заместник-председателят на конкурсната комисия са присъствали средно на първите десет или петнадесет минути от всяко интервю. Освен това той обяснява, че тъй като изпитите са били разпределени между два центъра за оценяване, тези две лица са си поделили интервютата между всеки от посочените центрове.

97      От тези обстоятелства следва, че председателят и заместник-председателят на конкурсната комисия никога не са присъствали заедно в първите минути на едно и също интервю. По този въпрос организацията на конкурса се отклонява от метода, разгледан в решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14), където е била осигурена приемственост в интервютата с присъствието на едно и също лице, в случая председателят на конкурсната комисия, в първите минути на всяко интервю.

98      Според EUIPO приемствеността в интервютата е могла да бъде осигурена чрез ежедневния обмен на гледища между председателя и заместник-председателя на конкурсната комисия през целия период на изпитите, тъй като този обмен им позволява да хармонизират подходите между различните комитети за оценяване.

99      За да докаже действителното извършване на този обмен, в съдебното заседание EUIPO се позовава на втората страница от приложение F.9 към отговора си от 28 февруари 2020 г. Този документ, озаглавен „IP COMP AD/01/2017 MARKING ANALYSIS FOR DATE“ с ръкописната дата „26/9/17“, представлява фиш за оценяване на представянето на петима кандидати в четири изпита, тоест три теста, оценяващи общите компетенции, и интервюто относно специфичните компетенции. Върху този фиш известен брой числа, които явно представляват оценките, дадени на тези кандидати по време на тези изпити, са отбелязани ръкописно. Освен това в средата на страницата има ръкописни отметки „checked“ и „ok“. Някои от тези числа са подчертани и в жълто. Накрая, за трима от петимата въпросни кандидати във втората колона от таблицата, озаглавена „Comments“, с жълт флумастер е изписана буквата „F“.

100    При все това втората страница от приложение F.9 към отговора на EUIPO от 28 февруари 2020 г. се отнася до оценяването на компетенциите на кандидатите, както признава EUIPO в съдебното заседание, а не до оценяването на членовете на конкурсната комисия. Следователно този документ не позволява да се докаже наличието на обмен на гледища между председателя и заместник-председателя на конкурсната комисия относно координирането на методите на работа на членовете на конкурсната комисия, и още по-малко твърдения ежедневен характер на този обмен.

101    Освен това нито едно доказателство не позволява да се установи въздействието, което е могъл да има разглежданият обмен на гледища. По-специално EUIPO не дава никакво обяснение относно предаването на резултатите от този обмен на гледища на различните комитети за оценяване и относно прилагането им от посочените комитети.

102    На второ място, EUIPO поддържа, че решение ADM-16-60 от 23 ноември 2016 г., с което се определя конкурсната комисия, и четирите последващи решения, които са го изменили, са възложили по-конкретно на заместник-председателя на конкурсната комисия задачата да осигури хармонизиране на критериите и методите на работа в рамките на конкурса.

103    При все това трябва да се констатира, че заместник-председателят на конкурсната комисия е отсъствал на няколко събрания, които предхождат или следват изпитите по модела „Център за оценяване“, докато според EUIPO тези събрания представляват ключов етап в процедурата, чиято цел е да се осигури равенството между кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването.

104    Така според присъствените листове, представени в приложение F.4 към отговора на EUIPO от 28 февруари 2020 г., заместник-председателят на конкурсната комисия е присъствал само на 12 от 19 събрания, предхождащи изпитите по модела „Център за оценяване“, и следователно е отсъствал на седем от тях, тоест на повече от една трета от тези събрания. Макар EUIPO да не е дала никакво указание за предмета на тези събрания, все пак е вероятно те да са били решаващи за хармонизирането на методите на работа по време на предстоящите изпити и за подготовката на членовете на конкурсната комисия за тази цел, което е било основна задача на заместник-председателя.

105    Що се отнася до седемте събрания след изпитите по модела „Център за оценяване“, според протоколите от тези събрания заместник-председателят на конкурсната комисия е присъствал на пет от тях. За сметка на това той отсъствал на събранието от 21 ноември 2017 г., на което по-конкретно са били обсъдени документите, представени от няколко кандидати, за да докажат професионалния си опит в областта на интелектуалната собственост. Освен това той пропуснал последното заседание на конкурсната комисия на 1 февруари 2018 г., на което същата е решила да отхвърли 35‑те искания за преразглеждане, подадени след публикуването на резултатите от конкурса. Тези теми обаче са изисквали особена бдителност, за да се гарантира, че взетите от конкурсната комисия решения са резултат от прилагането на хармонизирани методология и критерии.

106    Накрая, тъй като никаква информация не е съобщена от EUIPO относно участниците на посочените ежеседмични събрания (вж. т. 78 и 80 по-горе), Общият съд не е в състояние да провери дали председателят или заместник-председателят на конкурсната комисия са участвали на всички или на част от тези събрания.

4)      Извършването на проучвания и анализи

107    В приложение F.9 към отговора си от 28 февруари 2020 г. EUIPO представя документ от две страници относно проучванията и анализите, които са били извършени, за да се провери последователността на оценките.

108    В съдебното заседание EUIPO обяснява, че първата страница от разглеждания документ, озаглавена „Assessor check list (for JSI, CBI, OP)“, съдържа списък с елементи относно поведението на членовете на конкурсната комисия, заседаващи по време на интервютата, които председателят и заместник-председателят на конкурсната комисия контролират в първите минути от тяхното присъствие на тези интервюта, като целта на този контрол е ограничаването на посочените по-горе когнитивни изкривявания (вж. т. 68 и 70 по-горе).

109    Що се отнася до втората страница от разглеждания документ, тя се отнася до оценяването на компетенциите на кандидатите, както е посочено в точка 100 по-горе, а не до оценката на членовете на конкурсната комисия. Следователно тя не може да се счита за проучване или анализ, позволяващи да се провери съгласуваността на оценките между посочените членове.

110    При това положение само първата страница от разглеждания документ е релевантна, за да се установи наличието на проучвания и анализи, проведени от председателя и заместник-председателя на конкурсната комисия. Става въпрос обаче за необработен документ, който сам по себе си не позволява да се провери нито броят на тези проучвания и анализи, нито дали такива са били проведени за всеки член на конкурсната комисия по повод на всяко интервю.

111    От гореизложеното следва, че EUIPO не е доказала наличието по смисъла на решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия (F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 67 и т. 71—73), на достатъчни мерки за координация, които са от естество да гарантират, че процедурата за подбор се основава на равно третиране и на последователно и обективно оценяване на кандидатите.

112    Следователно твърдението за нарушение, изведено по същество от нарушение на правилото за неизменност на състава на конкурсната комисия, трябва да се уважи.

113    В това отношение следва да се припомни, че като се има предвид значимостта на принципите на равно третиране на кандидатите, на последователността на оценките и на обективността при оценяването, неспазването от конкурсната комисия на неизменността на нейния състав представлява съществено процесуално нарушение, което трябва да доведе до отмяната на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, EU:T:2004:331, т. 39 и цитираната съдебна практика), без да е необходимо разглеждането на другите твърдения за нарушения, изтъкнати в подкрепа на първото основание и останалите основания на жалбоподателя.

2.      По искането за поправяне на вредите

114    Жалбоподателят счита, че е претърпял „неимуществени и нематериални вреди“, причинени от неправомерното поведение на конкурсната комисия и на EUIPO. Тези вреди се състояли във факта, че обжалваното решение го поставило в положение на постоянна несигурност поне считано от 1 декември 2017 г., което от този момент нататък било постоянен източник на тревоги и тежало върху бъдещата му кариера в EUIPO. Посоченото решение също породило съмнения относно неговите способности и компетенции, било в разрез с разумните му очаквания и създало у него състояние на значително напрежение.

115    EUIPO оспорва това искане.

116    Съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на отговорността на Съюза предполага наличието на три условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упрекват институциите, органите, службите или агенциите, действителен и сигурен характер на твърдяната вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяната неправомерност и тази вреда (решения от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 52 и 54, от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 327 и от 29 ноември 2018 г., Di Bernardo/Комисия, T‑811/16, непубликувано, EU:T:2018:859, т. 60).

117    Тези три условия са кумулативни, така че липсата на едно от тях е достатъчна за отхвърлянето на исканията за обезщетение (вж. в този смисъл решения от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 14, от 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, EU:T:2004:331, т. 78 и от 29 ноември 2018 г., Di Bernardo/Комисия, T‑811/16, непубликувано, EU:T:2018:859, т. 60).

118    В случая жалбоподателят е доказал, че обжалваното решение е незаконосъобразно, с което е изпълнено първото условие.

119    Въпреки това, дори да се предположи, че неимуществената вреда и причинно-следствената връзка могат да се считат за доказани, тъй като жалбоподателят нито е твърдял, нито a fortiori е доказал, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, основаваща отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна, следва да се приеме, че отмяната на обжалваното решение, опорочено от тази незаконосъобразност, сама по себе си представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за неимуществените вреди, които това решение може да е причинило (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131).

120    Що се отнася до нематериалната вреда, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да бъдат изпълнени изискванията на член 76, буква г) оп Процедурния правилник, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция, орган, служба или агенция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се установят поведението на институцията, органа, службата или агенцията, на което ищецът или жалбоподателят се позовава, и причините, поради които счита, че съществува причинно-следствена връзка между това поведение и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2017 г., ADR Center/Комисия, T‑644/14, EU:T:2017:533, т. 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

121    Изложените от жалбоподателя обстоятелства обаче не позволяват да се определи по какъв начин той иска да се позове на „нематериални“ вреди, различни от изтъкнатите неимуществени вреди. Дори да се предположи, че това е така, жалбоподателят не представя доказателства, позволяващи да се установи наличието на такава вреда, нито нейния размер.

122    Ето защо в случая не може да се приеме, че второто условие, което трябва да се докаже, за да се получи осъждане за обезщетение, е изпълнено.

123    От посоченото следва, че искането за обезщетение трябва да се отхвърли.

124    От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се уважи в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение, и да се отхвърли в останалата ѝ част.

IV.    По съдебните разноски

125    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

126    Тъй като EUIPO е загубила делото по същество, тя следва да се осъди да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя, съгласно направените от последния искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя решението от 7 март 2018 г., с което конкурсната комисия на конкурса на общо основание EUIPO/AD/01/17 отказва, след преразглеждане, да впише гн Lars Helbert в списъка с резерви за назначаването на администратори със степен AD 6 в областта на интелектуалната собственост.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски.

Gervasoni

Nihoul

Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 януари 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.