Жалба, подадена на 9 юли 2013 г. г. — Италианска република/Комисия
(Дело T-358/13)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представители: M. Salvatorelli, avvocato dello Stato и G. Palmieri)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Общия съд:
да отмени Решение за изпълнение на Комисията 2013/209/ЕС от 26 април 2013 година, нотифицирано под номер С(2013) 2444 на 29 април 2013 г. с писмо SG-Greffe (2013) D/5879, получено на същата дата в постоянното представителство на Италия към Европейския съюз, с предмет „уравняване на счетоводните сметки на разплащателните агенции на държавите членки във връзка с разходи, финансирани от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за бюджетната 2012 година“, в частта, в която като посочва сред „суми, които не могат да бъдат използвани повторно“ сумата 5 006 487,10 EUR, отнасяща се за регион Базиликата, изключва посочената сума от разходната рамка на ЕЗФРСР по програмата за развитие на селските региони в Базиликата, и така води до невъзможността тя да се използва в посочената по-горе рамка, като по същество установява отмяната на финансовия ангажимент по нея;
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба италианското правителство обжалва Решение на Комисията 2013/209/ЕС от 26 април 2013 г., нотифицирано под № C (2013) 2444 на 29 април 2013 г., с предмет „уравняване на счетоводните сметки на разплащателните агенции на държавите членки във връзка с разходи, финансирани от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за бюджетната 2012 година“, в частта в която като посочва сред „суми, които не могат да бъдат използвани повторно“ сумата 5 006 487,10 EUR, отнасяща се за регион Базиликата, изключва посочената сума от разходната рамка на ЕЗФРСР по програмата за развитие на селските региони в Базиликата и така води до невъзможността тя да се използва в посочената по-горе рамка, като по същество установява отмяната на финансовия ангажимент по нея.
В това отношение жалбоподателят твърди, че поправката е последица от предположението на службите на Комисията, че някои от проектите, по които са извършвани плащания в хода на четвъртото тримесечие на 2011 г., не могат да бъдат включени в направената за тримесечието декларация на разходите, тъй като не са в съответствие с действащата програма за развитие на селските региони.
Становището на Комисията, което в крайна сметка е възприето в обжалваното решение за изпълнение, е засегната от проявяващи се в различни аспекти пороци.
на първо място са налице основателни съмнения в правилността на включването на произтичащото от член 27 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 намаление, квалифицирано като „сума, която не може да бъде използвана“, в обхвата на решението за уравняване на сметки, тъй като съгласно член 29, параграф 5 от посочения по-горе регламент от това решение следва да бъде изключено всяко временно преустановено или намалено плащане. Освен това размерът на намалението бил неправилен.
на второ място актът бил опорочен и поради липса на мотиви и доколкото става въпрос за сумата на разходи през тримесечието, чието плащане е намалено или временно преустановено от страна на Комисията по смисъла на член 29, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).
на последно място обявяването на невъзможността за повторно използване на сумата е равностойно на отмяната на финансовия ангажимент по нея, тъй като последицата е невъзможността да се използват в бъдеще сумите в разходната рамка на програмата за развитие на селските региони в Базиликата, но действащата уредба в ЕС изключва възможността за отмяна на финансовия ангажимент за суми, чието плащане е временно преустановено.