Дело C‑337/17
Feniks Sp. z o.o.
срещу
Azteca Products & Services SL
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Szczecinie)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Специална компетентност — Член 7, точка 1, буква a) — Понятие за дела, „свързани с договор“ — Павлов иск“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г.
1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Приложно поле — Изключени области — Несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства — Понятие — Искове, произтичащи пряко от производство по несъстоятелност и тясно свързани с него — Приложимост на Регламент № 1346/2000
(член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 1346/2000 на Съвета)
2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Специална компетентност — Компетентност в договорната област — Понятие — Павлов иск, предявен от носителя на произтичащо от договор право на вземане — Включване
(член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 30 и 31)
2. В случай като разглеждания в главното производство делото по Павлов иск, с който носителят на произтичащо от договор право на вземане моли да се обяви за недействително спрямо него увреждащото го по негови твърдения действие, с което неговият длъжник е прехвърлил свое имущество на трето лице, попада в обхвата на правилото за международна компетентност, предвидено в член 7, точка 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Както многократно е постановявал Съдът, прилагането на това правило за специална компетентност предполага наличието на правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2005 г., Engler, C‑27/02, EU:C:2005:33, т. 51, от 18 юли 2013 г., ÖFAB, C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 33 и от 21 януари 2016 г., ERGO Insurance и Gjensidige Baltic, C‑359/14 и C‑475/14, EU:C:2016:40, т. 44).
Павловият иск намира основанието си в правото на вземане, облигационно право на кредитора спрямо длъжника, и има за цел да защити евентуалното право на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника (решения от 10 януари 1990 г., Reichert и Kockler, C‑115/88, EU:C:1990:3, т. 12 и от 26 март 1992 г., Reichert и Kockler, C‑261/90, EU:C:1992:149, т. 17). Така с този иск се защитават интересите на кредитора с оглед в частност на последващо принудително изпълнение на задълженията на длъжника (решение от 26 март 1992 г., Reichert и Kockler, C‑261/90, EU:C:1992:149, т. 28).
Всъщност с посочения иск кредиторът цели да издейства констатация, че длъжникът е прехвърлил свое имущество на трето лице в увреда на произтичащите от задължителната сила на договора права на кредитора, които съответстват на доброволно поетите от длъжника му задължения. В този смисъл основанието на посочения иск се открива главно в неизпълнението на задълженията, поети от длъжника спрямо кредитора.
Ето защо наред с компетентността на съдилищата по местоживеенето на ответника следва да е налице и компетентността по член 7, точка 1, буква a) от Регламент № 1215/2012, като с оглед на договорния произход на отношенията между кредитора и длъжника тази компетентност отговаря както на изискването за правна сигурност и предвидимост, така и на целта за добро правораздаване.
(вж. т. 39—41, 43, 44 и 49 и диспозитива)