Language of document : ECLI:EU:T:2020:607

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

16 декември 2020 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Право на защита — Право на справедлив процес — Задължение за мотивиране — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката — Право на собственост — Пропорционалност — Свобода на икономическата инициатива — Право на зачитане на личния и семейния живот“

По дело T‑189/19

Maen Haikal, с местожителство в Дамаск (Сирия), за когото се явява С. Коев, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват С. Чолакова и V. Piessevaux, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 13), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 4), на Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise и J. Martín y Pérez de Nanclares (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, г‑н Maen Haikal, е бизнесмен, сирийски гражданин, който развива търговска дейност в сектора на недвижимите имоти.

2        Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирните протести в Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност, вместо да прилагат сила, Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2011/273/ОВППС от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11). Предвид сериозността на обстановката Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, ограничения за допускането в Европейския съюз, както и замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия.

3        Имената на лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания, са посочени в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 5, параграф 1 от това решение, по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът изменя списъка в приложението. При приемането на това решение името на жалбоподателя не е включено в списъка.

4        Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, на основание на член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но предвижда възможности за освобождаване на замразените финансови средства. Списъкът на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за репресиите или свързани с отговорните лица, включен в приложение II към този регламент, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на визираните ограничителни мерки, той изменя съответно приложение II, а от друга страна, преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца списъка в приложение II.

5        Предвид сериозността на обстановката в Сирия, с Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, 2011 г., стр. 56) Съветът приема за необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки. От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са събрани в един-единствен правен акт. Решение 2011/782 предвижда в член 18 ограничения за достъп до територията на Европейския съюз на лицата, чиито имена са посочени в приложение I към решението, а член 19 — замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата и образуванията, чиито имена са посочени в приложение I.

6        Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета, от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1).

7        Решение 2011/782 е заменено с Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, 2012 г., стр. 21), което от своя страна е заменено с Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14).

8        На 12 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75). Същия ден той приема Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1).

9        Съгласно съображение 6 от Решение 2015/1836 „Съветът прецени, че поради строгия контрол, който упражнява сирийският режим върху икономиката, единствено тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия са [били] в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него“ и „Съветът счита, че следва да предвиди ограничителни мерки за налагане на ограничения върху достъпа и за замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от посочените видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, както са посочени от Съвета и включени в списъка в приложение I, с цел да им се попречи да предоставят материална или финансова подкрепа на режима, както и, посредством упражняваното от тях влияние, да се увеличи натискът върху самия режим да промени политиката си на репресии“.

10      Текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен с Решение 2015/1836. Тези членове вече предвиждат ограничения за влизането на територията на държавите членки или за транзитното преминаване през нея и замразяването на финансовите средства на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, освен „ако има достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.

11      Регламент 2015/1828 изменя по-конкретно текста на член 15 от Регламент № 36/2012, за да бъдат прибавени новите критерии за включване в списъците, определени с Решение 2015/1836 и включени в Решение 2013/255.

12      С Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255 (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 13) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 4) името на жалбоподателя е добавено на ред 273 в раздел А от списъците с имената на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки предвидени в приложение I към Решение 2013/255 и в приложение II към Регламент № 36/2012 (наричани по-нататък, взети заедно, „спорните списъци“).

13      Съветът обосновава приемането на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя, като го определя като „втори[я] по големина акционер в Exceed Development and Investment Company“ и с посочването на следните мотиви:

„Водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, притежаващ дял от 33 % от Exceed Development and Investment, участващо в съвместно предприятие с капитал от 17,7 млн. щ.д. за изграждането на Marota City, луксозна жилищна и търговска застроена площ, ползваща се от подкрепата на режима. Чрез участието си в строителния проект Marota City Maen Rizk Allah Haykal се облагодетелства от сирийския режим и/или го подкрепя“.

14      На 22 януари 2019 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012 (ОВ C 27, 2019 г. стр. 3).

 Производство и искания на страните

15      На 3 април 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата, предмет на настоящото производство.

16      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 10 юни 2019 г., на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят изменя жалбата си, така че тя да се отнася и до отмяната на Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 132, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до него (Решение 2019/806 и Регламент за изпълнение 2019/798, от една страна, и Решение за изпълнение 2019/87 и Регламент за изпълнение 2019/85, от друга страна, наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“).

17      На 3 юли 2019 г. Съветът подава в секретариата на Общия съд писмената си защита и становището си по молбата за изменение на жалбата. Като приложение към писмената защита и към становището по молбата за изменение на жалбата Съветът прилага документ, означен като WK 53/2019 INIT от 10 януари 2019 г., който съдържа доказателства в подкрепа на мотивите за включването на името на жалбоподателя в спорните списъци.

18      На 17 октомври 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд писмената реплика. На 2 декември 2019 г. Съветът подава в секретариата на Общия съд писмената дуплика.

19      С писмо от 4 декември 2019 г. страните са уведомени за приключването на писмената фаза на производството и за възможността им да поискат да бъде проведено съдебно заседание при условията, предвидени в член 106 от Процедурния правилник. Страните не правят такова искане в определения им срок съгласно тези разпоредби, който изтича на 6 януари 2020 г.

20      В рамките на процесуално-организационните действия по член 89 параграф 3, буква а) от Процедурния правилник на 22 юни 2020 г. Общият съд поставя въпроси на Съвета. Съветът отговаря на въпросите в определения срок.

21      По същество жалбоподателят моли Общия съд:

–        да приеме, че жалбата, предмет на настоящото производство, е допустима и основателна в нейната цялост и да приеме, че всички изложени в нея основания са обосновани,

–        да разгледа жалбата, предмет на настоящото производство, по реда на бързото производство,

–        да приеме, че обжалваните актове могат да бъдат отменени частично, тъй като частта от актовете, която следва да се отмени, може да се отдели от целия акт, и съответно да отмени обжалваните актове, доколкото се отнасят до него,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

22      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, ако Общият съд отмени обжалваните актове, доколкото се отнасят до жалбоподателя, да разпореди действието на Решение за изпълнение 2019/87 и на Решение 2019/806 да бъде запазено по отношение на жалбоподателя до частичната отмяна на Регламенти за изпълнение 2019/85 и 2019/798.

 От правна страна

 По искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство

23      Съгласно член 151, параграф 1 от Процедурния правилник Общият съд може по искане на ищеца или жалбоподателя или на ответника, след изслушване на другата страна с оглед особената спешност и обстоятелствата да реши да се произнесе по реда на бързото производство.

24      В член 152, параграф 1 от Процедурния правилник е предвидено по-специално че искането за разглеждане на дело по реда на бързото производство се прави с отделна молба при подаването на исковата молба или жалбата, и съдържа мотиви, уточняващи особената неотложност на случая и другите релевантни обстоятелства.

25      В случая молбата на жалбоподателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство е едно от исканията в жалбата. Поради това се налага да се приеме, че тази молба не отговаря на посочените в член 152, параграф 1 от Процедурния правилник условия, поради което тя трябва да се отхвърли като недопустима (вж. в този смисъл определение от 23 октомври 2017 г., Karp/Парламент, T‑833/16, непубликувано, EU:T:2017:766, т. 15—17 и решение от 19 септември 2018 г., Selimovic/Парламент, T‑61/17, непубликувано, EU:T:2018:565, т. 26—28).

 По същество

26      В началото следва да се отбележи, че Решение за изпълнение 2019/87 е прието на основание на член 31, параграф 2 ДЕС, за да бъде приложено Решение 2013/255, което от своя страна е прието на основание на член 29 ДЕС, и че Решение 2019/806 е прието на основание на член 29 ДЕС. Член 29 ДЕС оправомощава Съвета да приема решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество.

27      Също на основата на член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2015/1836, според което да бъдеш водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, е правен критерий за прилагането на спорните ограничителни мерки.

28      Всъщност, както предвиждат член 27, параграф 2, буква а) и член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, лицата, попадащи в категорията „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, вече подлежат на разпоредените с това решение ограничителни мерки. Освен това по силата на член 27, параграф 3 и на член 28, параграф 3 от същото решение по отношение на тези лица не се прилагат или престават да се прилагат тези мерки само ако има достатъчно информация, че не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. В това отношение, както посочва Съветът в съображение 6 от Решение 2015/1836 и в съображение 5 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, са в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него. Посочените по-горе критерии са възпроизведени в член 15, параграф 1а, буква а) и параграф 1б от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, относно замразяването на финансови средства.

29      С оглед именно на тази правна уредба следва да се разгледат седемте повдигнати от жалбоподателя основания в подкрепа на жалбата, а именно, първото — нарушение на правото на защита и на правото на справедлив съдебен процес, второто — нарушение на задължението за мотивиране, третото — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, четвъртото — грешка в преценката, петото — нарушение на правото на собственост, на принципа на пропорционалност и на свободата да се упражнява икономическа дейност, шестото — нарушение на правото на нормални условия на живот, и седмото — нарушение правото на репутация.

30      Общият съд счита, че е уместно да разгледа основанията на жалбоподателя в реда, в който той ги е изложил. Петото, шестото и седмото основание обаче ще бъдат разгледани заедно.

 По първото основание — нарушение на правото на защита и на правото на справедлив съдебен процес

31      Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на правото му на защита и на правото му на справедлив съдебен процес поради начина, по който Съветът е добавил името му в спорните списъци и поради нарушаване от страна на Съвета на доказателствената тежест, което го принуждава да се защитава срещу обвинения, които не са нито ясни, нито пълни.

32      В това отношение жалбоподателят по същество упреква Съвета за това, че не е доказал, първо, че той е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, след това, че той подкрепя сирийския режим и се ползва от него, и накрая, че извлича значителна печалба поради връзките си с режима, чието финансиране подпомагал, по-специално посредством съвместни предприятия, чиято дейност се състояла в подкрепа сирийския режим и извличане на полза от него, както и в неправомерно отчуждаване на земите, създаващо пречки за лица да се завърнат в жилищата си.

33      Освен това уведомлението за приемането на ограничителните мерки не било получено и доказателствата в подкрепа на основателността на включването на името му в спорните списъци не били представени.

34      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

35      В началото следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя относно неспазването от страна на Съвета на доказателствената тежест спадат към разглеждането на четвъртото основание —грешка в преценката, и поради това ще бъдат обсъдени при неговото разглеждане. Колкото до довода на жалбоподателя, че обвиненията на Съвета не били нито ясни, нито пълни, той е свързан с второто основание — нарушение на задължението за мотивиране, и при това положение ще бъде анализиран в рамките на това основание.

36      По-нататък, следва да се разбира, че като упреква Съвета за начина, по който е приел обжалваните актове, което е довело до нарушение на правото му на защита и на правото му на справедлив съдебен процес, и като изтъква, че не е уведомен за обжалваните актове и не е запознат с доказателствата в подкрепа на включването на името му в спорните списъци, жалбоподателят иска да поддържа, че е трябвало да получи доказателствата в подкрепа на мотивите за това включване и да бъде изслушан преди приемането на тези актове.

37      В това отношение следва да се припомни, че зачитането на правото на защита, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), включва правото на изслушване и правото на достъп до документите при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 99 и цитираната съдебна практика).

38      Член 52, параграф 1 от Хартата все пак признава възможността да се ограничи упражняването на признатите от нея права, при положение че съответното ограничение зачита същността на съответното основно право, и — при спазване на принципа на пропорционалност — че то е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 101 и цитираната съдебна практика).

39      Така че наличието на нарушение на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 102 и цитираната съдебна практика).

40      Именно в светлината на тези изведени от съдебната практика правила следва да се анализира първото основание.

41      На първо място, що се отнася до твърдяната липса на уведомление за обжалваните актове, следва да се посочи, че в член 30, параграф 2 от Решение 2013/255 и в член 32, параграф 2 от Регламент № 36/2012 по същество се предвижда, че Съветът съобщава решението си на засегнатото физическо или юридическо лице, образувание или орган, заедно с основанията за включването или оставянето в съответния списък, като това се прави пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да му се предостави възможност да представи възражения.

42      По този повод следва да се припомни, че Съветът не е свободен да избира произволно начина, по който съобщава решенията си на заинтересованите лица. Според съдебната практика непрякото, чрез публикация в Официален вестник, уведомяване за актовете, чиято отмяна се иска, е разрешено само в случаите, когато за Съвета не е възможно да изпрати уведомление за тях (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2015 г., Akhras/Съвет, T‑579/11, непубликувано, EU:T:2015:97, т. 83 и цитираната съдебна практика).

43      В случая следва да се отбележи, че от доказателствата по преписката не се установява Съветът да е разполагал с адреса на жалбоподателя, което впрочем той не оспорва. Следователно Съветът не е могъл да уведоми лично жалбоподателя за първоначалното включване, нито за оставянето на името му в спорните списъци с обжалваните актове.

44      Освен това с оглед на член 263, шеста алинея ДФЕС следва да се уточни, че когато даден акт трябва да бъде съобщен, за да започне да тече срокът за обжалване, по принцип той трябва да се съобщи на адресата на този акт, а не на представляващите го адвокати. Всъщност съгласно съдебната практика съобщаването на представител на жалбоподателя означава съобщаване на адресата само когато такъв начин на съобщаване е предвиден изрично в правна уредба или в споразумение между страните (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 74 и цитираната съдебна практика), а не едностранно от една от тях (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2015 г., Oil Turbo Compressor/Съвет, T‑552/13, EU:T:2015:805, т. 62 и цитираната съдебна практика).

45      В случая нито в Решение 2013/255, нито в Регламент № 36/2012 се посочва изрично възможността уведомяването, посочено в припомнената по-горе в точка 44 съдебна практика, да приеме формата на съобщаване на акта на адвокат, представител на лицето или образуванието, за което той се отнася. Освен това жалбоподателят нито твърди, нито доказва съществуването на такова споразумение между самия него и Съвета, въз основа на което последният би могъл, дори би трябвало, да съобщи обжалваните актове на неговия представител.

46      Накрая следва да се отбележи, че Съветът действително е публикувал в Официален вестник известието на вниманието на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012, на 22 януари 2019 г. относно Решение за изпълнение 2019/87 и Регламент за изпълнение 2019/85 (ОВ C 27, 2019 г., стр. 3) и на 20 май 2019 г., относно Решение 2019/806 и Регламент за изпълнение 2019/798 (ОВ C 171, 2019 г., стр. 3). Следователно Съветът е съобщил надлежно обжалваните актове на жалбоподателя и поради това доводът му трябва да се отхвърли.

47      На второ място следва да се припомни, че съдът на Съюза разграничава, от една страна, първоначалното включване на името на лице в спорните списъци, и от друга страна, оставянето на името на това лице в тези списъци.

48      Така, първо, що се отнася до Решение за изпълнение 2019/87 и Регламент за изпълнение 2019/85, с които за първи път името на жалбоподателя се включва в спорните списъци, от органите на Съюза не следва да се изисква преди първоначалното включване на името на дадено лице или образувание в списъците, с които се налагат ограничителните мерки, да уведомяват съответното лице или образувание за мотивите за посочените мерки (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2015 г., Makhlouf/Съвет, T‑509/11, непубликувано, EU:T:2015:33, т. 34 и цитираната съдебна практика).

49      Такова предварително уведомяване всъщност би могло да провали ефикасността на мерките за замразяване на финансови средства и икономически ресурси, които се налагат с тези решения (вж. решение от 21 януари 2015 г., Makhlouf/Съвет, T‑509/11, непубликувано, EU:T:2015:33, т. 35 и цитираната съдебна практика).

50      Затова, за да бъде постигната целта, преследвана с Решение за изпълнение 2019/87 и Регламент за изпълнение 2019/85, в приложенията към които е включено името на жалбоподателя, тези мерки по самото си естество трябва да бъдат изненадващи и да се прилагат незабавно (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2015 г., Makhlouf/Съвет, T‑509/11, непубликувано, EU:T:2015:33, т. 36 и цитираната съдебна практика).

51      По причини, свързани с целта, преследвана с това решение за изпълнение и с този регламент за изпълнение, и с ефективността на предвидените в тях мерки, при това положение органите но Съюза не са били длъжни да съобщят на жалбоподателя приетите уличаващи доказателства, нито да го изслушат преди първоначалното включване на името му в спорните списъци (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2015 г., Makhlouf/Съвет, T‑509/11, непубликувано, EU:T:2015:33, т. 37 и цитираната съдебна практика). Следователно тази липса на съобщаване на доказателствата, обосноваващи включването, и на предварително изслушване не нарушава правото на защита на жалбоподателя.

52      Второ, що се отнася до Решение 2019/806 и Регламент за изпълнение 2019/798, с които името на жалбоподателя е оставено в спорните списъци, следва да се припомни, че в случай на последващо решение и регламент за изпълнение за замразяване на финансови средства, с което се запазва вече включено в спорните списъци име на лице или образувание, този ефект на изненада не е необходим, за да се осигури ефикасността на мярката, поради което приемането на такова решение и на такъв регламент за изпълнение по принцип би трябвало да се предхожда от съобщаване на приетите уличаващи доказателства, както и от предоставяне на възможност за изслушване на съответното лице или образувание (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 62).

53      Във връзка с това Съдът подчертава, че елементът на защита, осигурен от изискването за съобщаване на уличаващите доказателства и от правото да бъдат дадени обяснения преди приемането на актове, с които името на лице или образувание се оставя в списък на лица или образувания, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки, е от основно значение за правото на защита. Това е вярно в още по-голяма степен поради обстоятелството, че въпросните ограничителни мерки оказват значимо въздействие върху правата и свободите на лицата и групите, за които се отнасят (решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 64).

54      При все това, когато оставянето на името на съответното лице или образувание в списъка на лицата или образуванията, на които се налагат ограничителни мерки, се основава на същите мотиви като тези, обосновали приемането на първоначалния акт, без по отношение на него да са приети за установени нови факти, Съветът не е длъжен, за да зачете правото му да бъде изслушано, да му съобщи новите уличаващи доказателства и факти (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет, C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 33 и цитираната съдебна практика).

55      В случая, от една страна, следва да се отбележи, че Решение 2019/806 и Регламент за изпълнение 2019/798 не променят мотивите, съдържащи се в приложенията към Решение за изпълнение 2019/87 и към Регламент за изпълнение 2019/85, относно първоначалното включване на името на жалбоподателя в спорните списъци.

56      От друга страна, независимо дори от основаването на нови доказателства, каквото впрочем не се твърди от жалбоподателя и се отрича от Съвета, Съветът не може да бъде упрекван за това, че не е съобщил на жалбоподателя доказателствата, послужили като основание на Решение 2019/806 и на Регламент за изпълнение 2019/798, и по-общо на всички обжалвани актове, след като не е разполагал с адреса му (вж. т. 43 по-горе).

57      При това положение от изложеното по-горе следва, че Съветът не е допуснал никакво нарушение на правото на защита, което да обоснове отмяната на обжалваните актове, доколкото те се отнасят до жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2015 г., Makhlouf/Съвет, T‑509/11, непубликувано, EU:T:2015:33, т. 43 и цитираната съдебна практика).

58      С оглед на всичко изложено дотук първото основание следва да се отхвърли.

 По второто основание — нарушение на задължението за мотивиране

59      Жалбоподателят поддържа, че като обосновава първоначалното включване и оставянето на името му в спорните списъци поради участието му в проекта Marota City, Съветът нарушава задължението за мотивиране, наложено на институциите на Европейския съюз с член 6 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), с член 296 ДФЕС, както и с член 41 от Хартата. Всъщност без никакви мотиви, въз основа на участието му в проекта Marota City, Съветът установява връзка между жалбоподателя и лицата, които извличат ползи от сирийския режим или го подкрепят. По този начин жалбоподателят бил свързан автоматично с лица, които са видни бизнесмени, реализиращи големи печалби, и в замяна участват в подкрепяни от режима проекти.

60      Жалбоподателят освен това изтъква по същество, че само фактът, че участва с 16 % в един от проектите, част от проекта Marota City, не може да бъде достатъчен, за да се счита, че той подкрепя сирийския режим или извлича ползи от него. В това отношение той упреква Съвета по-конкретно за това, че не е взел предвид факта, че неговото предприятие, Haikal Engineering, е само едно нерентабилно семейно предприятие, че той е само миноритарен съдружник в Exceed for Development and Investment, и на последно място, че няма право да взима самостоятелно решения в предприятието Almutaweroun JSPC. Накрая той отрича категорично възможността да бъде считан за влиятелен бизнесмен, да има или да е имал търговски контакти, родствени връзки или какъвто и да е друг вид връзки с близки до сирийския режим лица и образувания.

61      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

62      Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол 2013 г., за законосъобразността на този акт (вж. решение от 13 септември Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 60 и цитираната съдебна практика).

63      Следва да се припомни също, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 61 и цитираната съдебна практика).

64      Мотивите към акт на Съвета за замразяване на финансови средства и икономически ресурси трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на дискреционните си правомощия Съветът приема, че по отношение на заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 63 и цитираната съдебна практика).

65      Изискването за мотивиране обаче следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите могат да имат от получаване на разяснения (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 64 и цитираната съдебна практика).

66      Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 65 и цитираната съдебна практика).

67      По-конкретно, един увреждащ акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере значението на наложената му мярка (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 66 и цитираната съдебна практика).

68      Накрая следва да се припомни, че задължението за мотивиране на даден акт представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на акта са формален израз на съображенията, на които се основава този акт. Ако в тези съображения има грешки, те се отразяват на неговата материална законосъобразност, а не на мотивите му, които може да са достатъчни и в същото време да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 96 и цитираната съдебна практика).

69      В случая на първо място следва да се отбележи, че с припомнените по-горе в точка 60 доводи жалбоподателят по същество иска да оспори обосноваността на мотивите за включване и за оставяне на името му в спорните списъци. Тъй като конкретно целта на тези доводи не е да се постави под въпрос пълнотата на мотивите на обжалваните актове, а по-скоро статутът на жалбоподателя на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и ползата, която той извлича от сирийския режим, както и подкрепата, която оказва на този режим, те трябва да се разгледат в рамките на четвъртото основание, грешка в преценката.

70      На второ място, що се отнася до причините, поради които по отношение на жалбоподателя са приети и запазени ограничителни мерки, следва да се припомни, че Съветът мотивира включването на името му в спорните списъци по следния начин:

„Водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, притежаващ дял от 33 % от Exceed Development and Investment, участващо в съвместно предприятие с капитал от 17,7 млн. щ.д. за изграждането на Marota City, луксозна жилищна и търговска застроена площ, ползващ[…] се от подкрепата на режима. Чрез участието си в строителния проект Marota City Maen Rizk Allah Haykal се облагодетелства от сирийския режим и/или го подкрепя“.

71      Първо, от това следва, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Съветът действително е посочил причините, които са го навели на извода, че включването и оставянето на името му в спорните списъци е обосновано. При това положение не може да се поддържа, че жалбоподателят автоматично, с други думи, без обяснения, е бил свързан с видни бизнесмени, реализиращи големи печалби и участващи в замяна в подкрепяни от режима проекти.

72      След това трябва да се отбележи, че тези причини, специфични и конкретни, мотивирали Съвета да включи името на жалбоподателя в спорните списъци и да го остави в тях, са посочени достатъчно ясно, за да дадат възможност на жалбоподателя да ги разбере. Всъщност, от една страна, с оглед на естеството на мотивите, на които се основава включването на името на жалбоподателя и които са относно ясни, отнасящи се до него факти, а именно участието му в Exceed for Development and Investment и сключването на споразумение за съвместно предприятие на стойност 17,7 милиона щатски долара (USD) за изграждането на Marota City, жалбоподателят не би могъл да твърди, че посочените мотиви са неразбираеми за него. От друга страна, повдигнатите от жалбоподателя основания и доводи в жалбата показват, че той е имал възможност да се запознае с обосновката на приетите по отношение на него мерки, за да може да ги оспори надлежно пред съда.

73      Следва да се приеме, че мотивите на обжалваните актове са разбираеми и достатъчно точни, за да позволят на жалбоподателя да разбере причините, поради които Съветът е счел, че включването и оставянето ва името му в спорните списъци е обосновано, и да оспори законосъобразността им пред съда, и за да позволи на Общия съд да упражни своя контрол.

74      С оглед на изложеното по-горе второто основание следва да се отхвърли.

 По третото основание — нарушение на правото на ефективна съдебна защита

75      Жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил правото му на ефективна съдебна защита по смисъла на членове 6 и 13 от ЕКПЧ, член 215 ДФЕС и членове 41 и 47 от Хартата, тъй като нарушението на задължението за мотивиране му пречело да развие последователни доводи, за да оспори законосъобразността на обжалваните актове, и пречело на Общия съд да упражни своя контрол за законосъобразност на посочените актове.

76      Освен това незаконосъобразното обръщане на доказателствената тежест създавало опасност Съветът да използва части от жалбата и от посочените в нея доказателства, за да се опита да отстрани нередовностите на неправилните и незаконосъобразни обжалвани актове.

77      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

78      В началото следва да се припомни, че правото на ефективна съдебна защита, утвърдено в член 47 от Хартата, изисква заинтересуваното лице да може да се запознае с мотивите, на които се основава взетото по отношение на него решение, по-специално посредством прочита на самото решение, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото решение (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 100 и цитираната съдебна практика). Както именно беше установено по-горе в точка 46, Съветът е съобщил надлежно обжалваните актове на жалбоподателя.

79      По нататък следва да се посочи, че ефективността на съдебния контрол, гарантирана от член 47 от Хартата, изисква по-специално при контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включване или за запазване на името на дадено лице в списъците на лицата, по отношение на които се прилагат санкции, съдът на Съюза да се увери, че това решение почива на достатъчно солидна фактическа основа. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119). От това следва, че Общият съд осъществява пълен контрол на обосноваността на мотивите в основата на обжалваните актове.

80      Така съгласно съдебната практика наличието на нарушение на правото на ефективна съдебна защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 102 и цитираната съдебна практика).

81      Следва да се констатира, че в посочените по-горе в точка 46 известия, публикувани от Съвета, изрично е предвидена възможността за засегнатите лица да поискат той да преразгледа включването на имената им в спорните списъци и да подадат жалба за отмяна до Общия съд. В случая, както се установява от жалбата, предмет на настоящото производство, при условията, предвидени в член 275, втора алинея ДФЕС и в член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС, е било възможно да бъде подадена такава жалба срещу Решение за изпълнение 2019/87 и Регламент за изпълнение 2019/85. Освен това жалбоподателят е можел да подаде молба за изменение на жалбата по силата на член 86 от Процедурния правилник, за да поиска отмяната на Решение 2019/806 и на Регламент за изпълнение 2019/798.

82      От всички тези съображения следва, че сезирането на Общия съд от жалбоподателя позволява в случая да се установи, че той действително е разполагал с ефективни правни средства за защита.

83      Впрочем доводът на жалбоподателя, че правото му на ефективна съдебна защита не било гарантирано, след като обжалваните актове не били мотивирани, не може да се приеме, тъй като беше установено, както следва от точка 73 по-горе, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране.

84      Също и доводът на жалбоподателя относно опасността поради обръщането на доказателствената тежест Съветът да използва части от жалбата и от посочените в нея доказателства, за да се опита да отстрани нередовностите на обжалваните актове, при всяко положение не е обоснован, тъй като съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява въз основа на фактическите и на правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта (вж. решения от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22 и цитираната съдебна практика и от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, непубликувано, EU:T:2015:596, т. 112 и цитираната съдебна практика). Поради това Общият съд следва да вземе предвид фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на обжалваните актове и са били известни на Съвета в този момент, за да прецени законосъобразността им.

85      С оглед на изложеното по-горе, третото основание следва да се отхвърли.

 По четвъртото основание — грешка в преценката на Съвета

86      Жалбоподателят поддържа, първо, че не е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и второ, че не подкрепя сирийския режим и не се облагодетелства от него.

87      На първо място, за да оспори мотива за включване, свързан със статута му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, жалбоподателят изтъква, от една страна, че Haikal Engineering не просперира, и от друга страна, че не е известен в деловите среди в Сирия, не е публична личност и не притежава, нито управлява голямо търговско предприятие.

88      На второ място, за да оспори мотива за включване, свързан с облагодетелстването и подкрепата, която оказвал на сирийския режим, жалбоподателят обяснява, че не е имал и няма контакти с близки до сирийския режим лица и образувания, че не е получил никаква конкретна облага от този режим и че няма да реализира печалба, участвайки в проекта Marota City.

89      На трето място жалбоподателят твърди, че в спорните списъци има грешка при идентификацията.

90      На четвърто място, жалбоподателят счита по същество, че представените от Съвета доказателства, включени в документа, обозначен като WK 53/2019 INIT, не позволяват, независимо дали се разглеждат заедно или поотделно, да се докаже обосноваността на мотивите за включването и оставянето на името му в спорните списъци.

91      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

92      На първо място, както беше припомнено по-горе в точка 79, ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква по-специално при контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включване или за запазване на името на дадено лице в списъците на лицата, по отношение на които се прилагат санкции, съдът на Съюза да се увери, че това решение почива на достатъчно солидна фактическа основа. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

93      За целта съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 120 и цитираната съдебна практика).

94      Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице или образувание, а не то да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121).

95      За целта не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства във връзка с твърдените мотиви в акта, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице или образувание мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 122).

96      Ако компетентният орган на Съюза представи релевантни данни или доказателства, съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от засегнатото лице или образувание, във връзка с тях становище (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 124).

97      Накрая, съгласно практиката на Съда преценката на основателността на включване в списъците трябва да се осъществи, като доказателствата се разглеждат не отделно, а с оглед на техния контекст (вж. в този смисъл решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 51 и от 21 април 2015 т., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 50).

98      Следва да се припомни, че общите критерии за включване, изложени в член 27, параграф 1 и в член 28, параграф 1 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, възпроизведени, относно замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, предвиждат, че по отношение на лица и образувания, които получават ползи от или подкрепят режима, се прилагат ограничителни мерки. Също и член 27, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 28, параграф 2, буква а) и параграф 3 от посоченото решение, възпроизведени относно замразяването на финансови средства в член 15, параграф 1а, буква а) и параграф 1б от посочения регламент, гласят, че по отношение на лицата, принадлежащи към категорията „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, се прилагат ограничителни мерки, освен ако има достатъчно информация, че не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.

99      Впрочем от изложените по-горе в точки 13 и 70 мотиви за включването на името на жалбоподателя в спорните списъци се установява, че името на жалбоподателя е било включено в посочените списъци, първо поради статута му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и второ поради връзката му със сирийския режим.

100    С други думи, включването на жалбоподателя се основава, от една страна, на критерия, определен в член 27, параграф 2, буква а) и в член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828 (критерият „водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“), и от друга страна, на критерия, определен в член 27, параграф 1 и в член 28, параграф 1 от посоченото решение и в член 15 параграф 1, буква а) от посочения регламент (критерият „връзка със сирийския режим“).

101    Именно в светлината на тези критерии следва да се разгледа настоящото основание.

102    На първо място, що се отнася до твърдяната грешка при идентифицирането на жалбоподателя в спорните списъци, следва да се припомни, че макар ограничителните мерки да не са наказателна санкция, в съответствие с припомнената по-горе в точки 92 и 93 съдебна практика Съветът трябва надлежно да установи самоличността на лицата и да идентифицира образуванията, по отношение на които приема ограничителни мерки (вж. решение от 9 септември 2016 г., Tri Ocean Energy/Съвет, T‑719/14, непубликувано, EU:T:2016:458, т. 30 и цитираната съдебна практика). Във връзка с това в областта на ограничителните мерки надлежното идентифициране на адресатите на актовете от Съвета е предварително условие за включването им в списъците и за конкретното разглеждане на спорните факти. Следователно, преди да се разгледа основателността на включването на името на лице или на образувание в спорните списъци, следва да се провери дали лицата и образуванията са надлежно идентифицирани от Съвета (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2016 г., Tri Ocean Energy/Съвет, T‑719/14, непубликувано, EU:T:2016:458, т. 33).

103    В случая жалбоподателят прави извод за неправилна идентификация от използвания за името му правопис. Наистина в обжалваните актове се посочва, че името на включеното в спорните списъци лице е Maen Rizk Allah Haykal, докато името на жалбоподателя било Maen Haikal, както се установявало от приложените към жалбата доказателства.

104    В това отношение обаче следва да се отбележи, както отбелязва и Съветът, че при транслитерацията на името на жалбоподателя от арабската азбука в латинската е възможно то да бъде изписано Haikal или Haykal. Това впрочем личи от представените от жалбоподателя доказателства, а именно в препис-извлечение от регистъра за гражданското състояние на жалбоподателя в превод на английски език името му е изписано като Haikal, докато в удостоверението за регистрация на Exceed for Development and Investment в превод на английски език името му е изписано като Haykal. На последно място, името Rizk Allah препраща към името на бащата на жалбоподателя, използвано като средство за идентифицирането му, както се установява от двете посочени по-горе доказателства, но също и от международния паспорт на жалбоподателя, представен като приложение към жалбата.

105    Следователно Съветът не е допуснал грешка при идентифицирането на жалбоподателя.

106    На второ място, жалбоподателят оспорва включването на името му в спорните списъци повече от седем години след първите ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Сирия.

107    Както поддържа по същество Съветът, този довод обаче не е обоснован, тъй като в член 30, параграф 1 от Решение 2013/255 изрично е предвидено, че по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя спорните списъци. Следователно Съветът може във всеки момент да добавя имена на лица или на образувания в спорните списъци, когато счита, че това е необходимо с оглед на доказателства, с които се установява, че лице или образувание отговаря на един или няколко от предвидените в членове 27 и 28 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, критерии за включване.

108    На трето място, следва да се анализират първо доводите на жалбоподателя, с които по същество се цели да се оспори първото основание за включване, а именно този, че той е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

109    Както беше припомнено по-горе в точка 13, в обжалваните актове Съветът определя жалбоподателя като „втори по големина акционер в Exceed [for] Development and Investment Company“.

110    Освен това, за да обоснове включването на името на жалбоподателя в спорните списъци, Съветът представя документ, обозначен като WK 53/2019 INIT, съдържащ публично достъпна информация, а именно връзки към сайтове в интернет, статии в пресата и снимки на екран, публикувани в:

–        уебсайта „aliqtisadi News“, където в статия от 22 октомври 2017 г. се посочва, че жалбоподателят притежава 33 % дялово участие в Exceed for Development and Investment, чийто капитал възлиза на един милион сирийски лири; колкото до г‑н Hayan Kaddour, той има 67 % дялово участие в това дружество, получило одобрението на сирийското Министерство на вътрешната търговия и защитата на потребителите за предоставяне на услуги по-конкретно в сектора на туризма, в сектора на строителството на търговски предприятия или търговски центрове и за учредяване на акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност, да участва в тях и да притежава техни акции,

–        уебсайта „The Syria Report“, който на страница, видяна на 3 октомври 2018 г., посочва, че жалбоподателят, с 33 % дялово участие, е втори по големина акционер в Exceed for Development and Investment; на този сайт на страница от 17 април 2018 г. има списък на съвместните предприятия, учредени от Damascus Cham Holding и частни инвеститори, сред които е посочено Almutaweroun, чийто капитал възлиза на 17,7 милиона щатски долара, от който се установява, от една страна, че Exceed for Development and Investment притежава 51 % дялово участие, и от друга страна, че жалбоподателят е акционер; на тази страница се посочва също че Almutaweroun ще използва три незастроени имота, два от които са предвидени за жилища (11 000 m2), а другият трябва да се използва с търговска цел (2956 m2); в статия от 13 февруари 2018 г. се съобщава информация, според която Damascus Cham Holding и Exceed for Development and Investment са учредили съвместно предприятие, наречено Almutaweroun, от което Exceed for Development and Investment държи 51 % от дяловете; според тази статия Exceed for Development and Investment ще участва с пари в брой, докато приносът на Damascus Cham Holding ще бъде да внесе незастроени имоти; уточнява се също, че Almutaweroun ще използва три незастроени имота, два от които са предвидени за жилища (11 000 m2), а другият предназначен за използване с търговска цел (2956 m2), и че жалбоподателят, както повечето инвеститори, с които Damascus Cham Holding е сключил проекти, бил съвсем неизвестен преди 2011 г.; в статия от 1 юни 2018 г. се посочва, че проектът Marota City е инвестиционен проект, подкрепян от сирийския режим с Декрет № 66, по силата на който намиращи се в Дамаск незастроени имоти с по-нисък социално-икономически статут са отчуждени и преотредени; според тази статия жителите на засегнатите от отчуждаването зони оказват съществена подкрепа на опозицията на режима, което критиците не закъсняли да анализират, като намекнали, че отчуждаванията са политически мотивирани; в статията се посочва освен това, че Damascus Cham Holding е учредено от област Дамаск и се ръководи от г‑н Bishr Al-Sabban, на когото са наложени санкции и който към датата на публикуване на статията е губернатор на Дамаск; накрая статията съобщава същата информация относно условията във връзка със създаването на Almutaweroun от Damascus Cham Holding и Exceed for Development and Investment като статията от 13 февруари 2018 г.,

–        уебсайта „Atlantic Council“, който в статия от 7 март 2018 г., озаглавена „Decree 66 and the Impact of its National Expansion“ (Декрет № 66 и отражението на националната му експанзия), обяснява начина, по който развитието на проектите за жилищно строителство върху териториите, по отношение на които се прилага Декрет № 66, ще се осъществява от предприятията, държани от управата на сирийските области и общини, но строителството и управлението на тези проекти със сигурност ще бъде възложено на предприятия от частния сектор, държани от свързани със сирийския режим инвеститори; обяснява се, че в рамките на проекта Marota City са се появили нови лица от деловите среди, които имат тесни връзки с режима, и някои от тях и от организациите са се възползвали от изгодни договори с Damascus Cham Holding, сред които е Exceed for Development and Investment, държано именно от жалбоподателя,

–        уебсайта „Syrian Law Journal“, който на страница от 14 май 2018 т. обяснява, от една страна, че Декрет № 66 определя географските критерии за проекта Marota City, и от друга страна, че Декрет № 19 дава възможност за учредяване на частноправни акционерни дружества от съветите, накрая, че управата на област Дамаск е учредила Damascus Cham Holding с цел развитие на проекта Marota City, като е определила за негов председател лице, което към датата на публикуването на статията е губернатор на Дамаск,

–        уебсайта на сирийското правителство, където на 18 септември 2012 г. е публикуван Декрет № 66, с който в Дамаск са създадени две нови зони за развитие на жилищни и търговски обекти,

–        уебсайта „The Foundation for Strategic Research“, където в статия от април 2018 г. се обясняват мотивите, довели до приемането на Декрет № 66, а именно че той можел да се използва като инструмент за бързо и значително развитие на проекти, от което щели да се възползват близки до режима бизнесмени, като същевременно представлявал мощно наказателно средство срещу населението, което е против режима,

–        уебсайта „The Syrian Observer“, който в статия от 6 април 2018 г. обяснява, че бизнесмени, близки до сирийския режим и представляващи страните от региона, са започнали да търсят къде да инвестират в сектора възстановяването, като участват в организациите за развитие, създадени в столицата Дамаск и нейните предградия, и като създават нови дружества, чиято главна цел е да инвестират в тези организации; уточнява се, че послушанието, лоялността и търговските връзки с чужбина на частните инвеститори са правилата, приети за подбора на бизнесмените,

–        уебсайта „Brookings Institution“, който през юни 2018 г. публикува доклад, озаглавен „Beyond Fragility: Syria and the challenges of reconstruction in fierce states“ (Отвъд слабостта: Сирия и предизвикателствата на възстановяването в държавите с насилнически режими) според която Декрет № 66 е средство за режима да изземе незастроени имоти и обекти на собственост, да накаже представителите на опозицията, да възнагради тези, които са близки до него, и да затегне контрола си върху сирийската икономика; там проектът Marota City е описан като най-фрапиращия пример за механизмите, установени от сирийския режим, за да възнагради близките до него бизнесмени; освен това се посочва, че председател на Damascus Cham Holding е г‑н Bishr Al-Sabban, който към датата на публикуването на статията е губернатор на Дамаск.

111    В началото жалбоподателят оспорва надеждността на представените от Съвета доказателства. Той изтъква по същество, че това са или статии, публикувани в интернет от неизвестни автори, или лични и субективни анализи на положението в Сирия, направени от лица, които не живеят в страната. По-конкретно жалбоподателят поддържа, че статията, публикувана на 7 март 2018 г. в уебсайта „Atlantic Council“, е пропагандно и уличаващо резюме. Колкото до статията, публикувана на уебсайта „The Foundation for Strategic Research“ през април 2018 т., жалбоподателят поддържа, че авторът ѝ е член на „Révolution de Gauche“ (Лява революция) в Сирия, така че на становището му следвало да не се дава вяра или да се чете и използва много внимателно от институциите на Съюза. Също така, що се отнася до доклада от юни 2018 г., озаглавен „Beyond Fragility: Syria and the challenges of reconstruction in fierce states“, публикуван на уебсайта „Brookings Institution“, жалбоподателят изтъква, че това е само лично мнение на автора му. Накрая жалбоподателят оспорва едностранчивото и уличаващо обобщение, което Съветът направил на статията, публикувана на уебсайта „The Syrian Observer“ на 6 април 2018 г., и възможността за Съвета да използва доказателства, в които лицата са съдени и осъдени и се считат за престъпници, без да са имали право на процес. Според жалбоподателя такова поведение от страна на институциите на Съюза пред Общия съд било не само незаконосъобразно, но и противоречало на ценностите в основата на демократичното общество.

112    В това отношение следва да се припомни, от една страна, че при преценката на сериозността на засегнатите интереси, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът на тези мерки, фактът, че е наложително да бъдат приети такива мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава, в която има гражданска война и която се управлява от авторитарен режим (решение от 21 април 2015 т., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 46).

113    От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика дейността на Съда и на Общия съд е подчинена на принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценката на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. Освен това, за да се прецени доказателствената сила на дадено доказателство, на първо място следва да се провери правдоподобността на съдържащата се в него информация и трябва по-специално да се вземат предвид произходът на документа, обстоятелствата по неговото издаване и неговият адресат и да се постави въпросът дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и правдоподобен (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика).

114    В случая следва да се отбележи, първо, що се отнася до статиите в пресата, че документите, чиято доказателствена стойност се оспорва от жалбоподателя, са от електронни информационни източници с различен произход, не само местен, като „The Syria Report“, главният източник на икономическа, бизнес и финансова информация за Сирия, който е независим и не е свързан с никаква религиозна, социална или политическа организация, „aliqtisadi News“, един от десетте основни уебсайта, посветени на деловите отношения в Средния изток, „Syrian Law Journal“, централна база данни по всички въпроси свързани със сирийското право, и „The Syrian Observer“, електронни информационни услуги, които главно събират и превеждат на английски език съдържаща се в официалната сирийска преса информация, от групи, опозиция на режима, или от гражданското общество, но също и чуждестранни като „Brookings Institution“, реномиран в Съединените щати мозъчен тръст, и „Atlantic Council“, американски мозъчен тръст с насоченост към международните отношения. Освен това Съветът представя страници от уебсайта на сирийското правителство. Тези различни източници разпространяват информация, която се потвърждава, така че жалбоподателят не може само да се позовава на факта, че става въпрос главно за статии от пресата, за да оспори тяхната логичност и правдоподобност.

115    По-нататък, доводът на жалбоподателя, че статията, публикувана на сайта в интернет „Atlantic Council“ на 7 март 2018 г., била пропагандно и уличаващо резюме, е просто неподкрепено с доказателства твърдение и поради това следва да се отхвърли.

116    Освен това, що се касае до довода на жалбоподателя относно автора на статията, публикувана на уебсайта „The Foundation for Strategic Research“ през април 2018 г., от представените от жалбоподателя доказателства, а именно страница от уебсайта „Тhe New Arab“ от 14 март 2015 г. и страница от уебсайта „Уикипедия“, разгледана на 10 септември 2019 г., действително се установява, че той е участвал в „Лява революция“ — организация, заявила волята си да създаде демократична, гражданска и плуралистична държава в Сирия и противопоставянето си на всяка чужда военна въоръжена намеса в Сирия, което впрочем не се оспорва от Съвета. Жалбоподателят обаче не доказа как тези обстоятелства могат да лишат напълно от логичност и правдоподобност това доказателство. По-конкретно той не твърди, че някоя съобщена в тази статия информация е неточна. Затова, дори да се предположи, че авторът излага субективно становище относно фактите, които съобщава в тази статия, това не отнема напълно истинността на направеното от него описание на тези факти.

117    Същото може да се каже и за довода на жалбоподателя относно доклада от юни 2018 т., озаглавен „Beyond Fragility: Syria and the challenges of reconstruction in fierce states“ публикуван на уебсайта „Brookings Institution“, че той отразявал само личното мнение на автора си. Всъщност жалбоподателят не доказва, че в доклада се изнася невярна информация, така че дори да се предположи, че авторът излага субективно становище относно фактите, които сочи в този доклад, това не отнема напълно истинността на изложението му на тези факти.

118    Накрая, що се отнася до общата критика на жалбоподателя относно вида на използваните от Съвета доказателства и начина, по който той обобщава доказателствата, налага се изводът, че тя не се основава на никакво конкретно доказателство. Всъщност жалбоподателят не посочва доказателствата, които го представяли като престъпник, нито обяснява защо резюмето на статията, публикувана на уебсайта „The Syrian Observer“, не е безпристрастно. Във всеки случай в документа, означен като WK 53/2019 INIT, Общият съд не откри доказателства, в които жалбоподателят изрично да е квалифициран като престъпник, нито улики, че Съветът е изопачил съдържанието на статията, публикувана на уебсайта „The Syrian Observer“.

119    Поради това при липсата на данни в преписката, които да могат да поставят под въпрос надеждността на използваните от Съвета източници, Общият съд счита, че трябва да ги приеме за логични и надеждни по смисъла на припомнената по-горе в точка 111 съдебна практика.

120    Второ, що се отнася до критиките, които жалбоподателят отправя, относно релевантността на доказателствата с произход от уебсайтовете „Syrian Law Journal“ на сирийското правителство, „Foundation for Strategic Research“, „The Syrian Observer“ и „Brookings Institution“, тъй като по-конкретно в тях той не е посочен с името му, следва да се отбележи, че съгласно припомнената по-горе в точка 95 съдебна практика при преценката на основателността на включване в списъците доказателствата не трябва да бъдат разглеждани отделно, а с оглед на техния контекст (вж. в този смисъл решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 51 и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 50). Така, независимо че, взети поотделно, тези доказателства не могат сами по себе си да позволят да се обоснове основателността на включването на името на жалбоподателя в спорните списъци, това обстоятелство не може да бъде основание да се отрече напълно тяхната релевантност при проверката на законосъобразността на обжалваните актове, доколкото те могат да дадат информация за контекста, която да допълни и да подкрепи другите доказателства, посочващи конкретно жалбоподателя.

121    Трето, следва да се провери дали отговарят на изискванията, които са му възложени във връзка с доказателствената тежест по силата на съдебната практика, припомнена по-горе в точка 93, представените от Съвета доказателства, взети заедно, и формират ли по този начин съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съвпадащи улики, за да подкрепят първия мотив за включването в списъците.

122    Що се отнася, първо, до Exceed for Development and Investment, от информацията, получена от уебсайтовете „aliqtisadi News“, „The Syria Report“ и „Atlantic Council“, се установява, че жалбоподателят е акционер с дял 33 % от това дружество, което го прави втория по големина акционер в него. Жалбоподателят потвърждава тази констатация, както в жалбата, така и с удостоверение от 27 август 2017 г., издадено от търговския регистър на Министерството на вътрешната търговия и защитата на потребителите на Сирия, удостоверяващо, че Exceed for Development and Investment е регистрирано от 27 август 2017 г. и че жалбоподателят е съсобственик в него.

123    В това отношение жалбоподателят обаче поддържа, че не е оправомощен да взема самостоятелно решения в Exceed for Development and Investment и че то се управлява изцяло от неговия съдружник г‑н Hayan Kaddour, докато жалбоподателят имал право да представлява дружеството само за някои определени действия, което впрочем се потвърждавало по същество от представените от Съвета доказателства.

124    Следва да се отбележи, от една страна, че това твърдение се оспорва от съдържанието на удостоверението от 27 август 2017 г., издадено от търговския регистър на Министерството на вътрешната търговия и защитата на потребителите на Сирия, представено от самия жалбоподател, в което, независимо че се посочва, че г‑н Hayan Kaddour действително е генерален директор на Exceed for Development and Investment, се отбелязва също, че жалбоподателят има същата представителна власт и право на подпис като него, за да задължава посоченото дружество. От друга страна, обратно на поддържаното от жалбоподателя, не се установява нито от статията на уебсайта „aliqtisadi News“ от 22 октомври 2017 г., нито от статията на уебсайта „The Syria Report“, видяна на 3 октомври 2018 г., че жалбоподателят не е съдружник учредител на Exceed for Development and Investment и не може сам нито да определя дейността на дружеството, нито да предприема каквато и да е основна дейност.

125    Така че, дори да се приеме, че жалбоподателят има само ограничена роля в Exceed for Development and Investment, това обстоятелство не може да прикрие факта, че жалбоподателят е акционер с 33 % от това дружество и извършва дейност в него.

126    Второ, що се отнася до Almutaweroun, от представените от Съвета доказателства, по-конкретно тези с произход от уебсайтовете „The Syria Report“ и „Atlantic Council“, се установява, от една страна, че Exceed for Development and Investment е сключило договор за съвместно предприятие с Damascus Cham Holding за учредяването на Almutaweroun. От друга страна, според тези доказателства капиталът на това съвместно предприятие възлиза на 17,7 милиона щатски долара, 51 % от които са финансирани от Exceed for Development and Investment с пари в брой и 49 % от Damascus Cham Holding с незастроени имоти. Жалбоподателят потвърждава тази информация както в жалбата, така и с доказателствата, които представя. Така жалбоподателят, от една страна, представя удостоверението от 9 април 2018 г., издадено от търговския регистър на Министерството на вътрешната търговия и защитата на потребителите на Сирия, удостоверяващо, че Almutaweroun е регистрирано на 15 февруари 2018 т. и притежава капитал от 17 766 000 USD. От друга страна, той представя договора от 31 август 2017 г. за учредяването на Almutaweroun, в който се посочва, че Exceed for Development and Investment и г‑н Hayan Kaddour, които заедно са една от договарящите страни, се задължават да направят апортна вноска в пари в размер на 51 % от капитала на това дружество, докато другата договаряща страна, Damascus Cham Holding, трябва да направи апортна вноска в натура, възлизаща на 49 % от капитала на същото предприятие.

127    Жалбоподателя обаче изтъква, първо, че няма право сам да взема решения, нито има управленчески права в Almutaweroun, нито право да представлява сам това предприятие. След това той набляга на факта, че участието му в проекта Almutaweroun възлиза само на 16 %, което противоречало на квалифицирането му като водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. Накрая, от представените от Съвета и от него самия доказателства ясно личало, че той имал само второстепенна роля в този проект.

128    В това отношение следва да се отбележи, че изтъкнатият от в жалбата довод на жалбоподателя, че по същество той имал само второстепенна роля в Almutaweroun, се оспорва от факта, посочен в репликата от самия жалбоподател, потвърден и от удостоверението от 9 април 2018 г., издадено от търговския регистър на Министерството на вътрешната търговия и защитата на потребителите на Сирия, удостоверяващо, че той може сам да задължава предприятието за суми, които могат да достигнат 100 милиона сирийски лири. Както обяснява Съветът, към датата на подаване на дупликата тази сума отговаря не на около 17 000 eur, както твърди жалбоподателят в репликата, а на около 176 000 eur, която сума не е незначителна.

129    Впрочем както отбелязва Съветът, не може да се твърди, че апортната вноска на жалбоподателя в размер на 16 % в капитала на Almutaweroun, което представлява малко по-малко от 3 000 000 USD, би трябвало да се счита за незначителна. Фактът, че участието на г‑н Hayan Kaddour или това на Damascus Cham Holding e по-голямо от това на жалбоподателя, не се отразява на тази констатация.

130    Така, обратно на твърдяното от жалбоподателя, от представените от него доказателства не се установява ролята му в целия проект Almutaweroun да е само второстепенна. Колкото до представените от Съвета доказателства, които подкрепят становището на жалбоподателя, налага се изводът, че жалбоподателят не уточнява за кои от тях става въпрос и при всяко положение Общият съд не откри такива документи.

131    Така че, дори да се приеме, че жалбоподателят е имал само ограничена роля в Almutaweroun и по-малко участие от г‑н Hayan Kaddour и Damascus Cham Holding в проекта, който представлява това предприятие, тези обстоятелства не могат да прикрият факта, че жалбоподателят има интереси в посоченото предприятие и осъществява дейности в него.

132    Трето, що се отнася до участието на жалбоподателя в проекта Marota City, от информацията, получена от уебсайтовете „The Syria Report“ и „Atlantic Council“, се установява, че това участие се конкретизира чрез ангажимента му към Almutaweroun, учредено за да използва три незастроени имота, два от които са предвидени за жилища (11 000 m2), а другият трябва да се използва с търговска цел (2956 m2) в рамките на посочения проект. Колкото до проекта Marota City, доказателствата, получени от уебсайтовете „The Syria Report“ и „Atlantic Council“, го описват като широкомащабен инвестиционен проект, подкрепян от сирийския режим, в рамките на който ще бъдат построени луксозни жилищни и търговски сгради. Жалбоподателят потвърждава тази информация както в жалбата, така и с представените от него доказателства. Всъщност жалбоподателят представя документи, указващи, че Almutaweroun ще използва два незастроени имота за строителството на жилища върху площ от 11 069 m2, и трети имот за изграждането на търговски център на площ от 2954 m2в рамките на проекта Marota City, но също и документи, свидетелстващи за мащабите на проекта, а именно план на този проект и списък на всички сгради, които ще включва въпросният проект.

133    Жалбоподателят обаче оспорва, че участието му в проекта Marota City може да се счита за достатъчно значимо, за да може да обоснове включването на името му в спорните списъци поради статута му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. В това отношение той упреква Съвета, че иска да превърне в необорима презумпция факта, че достъп до участие в проекта Marota City имат само водещи бизнесмени. Така той подчертава по същество, че представените от Съвета доказателства показват, че осъществяването на проекта Marota City още не е започнало и това състояние на несигурност би могло да продължи, така че той не е могъл да реализира печалба. Поради това не можело да се твърди, че той е сключил изгоден договор в рамките на осъществяването на този проект, още повече като се има предвид, че той не е инвестирал в този проект, за да извлече полза от него, а по-специално поради нестабилността на страната и за да може да осигури покрив на семейството си и на децата си благодарение на възлагането на четири апартамента.

134    Първо трябва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателя, че Съветът се опитвал да създаде необорима презумпция, установяваща връзка между статута на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и участието на лице в проекта Marota City. Всъщност, както поддържа по същество Съветът, той не се е основал на презумпция, която да му позволи в съответствие със съдебната практика, да направи изводи въз основа на общи емпирични правила, следващи от обичайния ход на събитията (вж. в този смисъл решение от 4 април 2019 г., Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 91 и цитираната съдебна практика), а иска да докаже с помощта на доказателства, свидетелстващи по-специално за размера на направените от жалбоподателя инвестиции, за активното му участие в проекта Marota City и за печалбата, която би могъл да получи от него, че поради това той е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

135    По-нататък, дори да се приеме за вярно, че Almutaweroun, посредством което жалбоподателят участва в проекта Marota City, осъществява само три от многобройните проекти, които включва проектът Marota City, това обстоятелство не може да изключи квалификацията на жалбоподателя като водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. Всъщност, както беше припомнено по-горе в точка 127, жалбоподателят е инвестирал в капитала на Almutaweroun, учредено за да участва в проекта Marota City, сума от почти 3 000 000 USD, която сама по-себе си не може да се счита за незначителна. На това основание следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че проектът Marota City бил само един бъдещ проект, доколкото били внесени 49 % от паричната апортна вноска в капитала на това предприятие, както впрочем твърди жалбоподателят и както се установява от удостоверението от 9 април 2018 г., издадено от търговския регистър на Министерството на вътрешната търговия и защитата на потребителите на Сирия относно Almutaweroun. Това означава, че един от първите етапи на проекта Marota City действително е бил осъществен и че жалбоподателят участва в него лично. При всяко положение, както подчертава Съветът, не може да се внушава, че той трябвало да изчака пълното осъществяване на проекта Marota City, преди да приеме ограничителните мерки срещу жалбоподателя, за да не лиши тези мерки от полезния им ефект, а именно да се попречи на оказването на материална или финансова подкрепа на сирийския режим.

136    Налага се освен това изводът, че с оглед не само на размера на инвестираната от жалбоподателя сума, но и на насрещната престация, която той ще получи, а именно, по собствените му думи, четири апартамента, заемащи четири етажа от жилищната сграда, която ще получи Exceed for Development and Investment с посредничеството на Almutaweroun, договорът, подписан от жалбоподателя, трябва да се квалифицира като носещ печалба. По същия начин не би могло да се поддържа и че определянето на този договор като такъв в статията публикувана на уебсайта „Atlantic Counci“ на 7 март 2018 г. е резултат само на направени от автора ѝ предположения.

137    Накрая, що се отнася до причините, които са мотивирали жалбоподателя да инвестира в проекта Marota City и са свързани по-специално с грижата му да осигури покрив за семейството и за децата си, те не могат да прикрият финансовата значимост на участието му и на насрещната престация, която ще получи, така че дори да са подкрепени с доказателства, тези причини остават без значение при анализа на статута на жалбоподателя на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

138    Поради това следва да се заключи, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съвпадащи улики, които позволяват да се установи, че жалбоподателят е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, поради притежаването на 33 % от дяловете в Exceed for Development and Investment, с чието посредничество участва в проекта Marota City, проект за луксозно строителство, подкрепян освен това от сирийския режим. Поради това следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че Съветът не е изпълнил изискванията във връзка с доказателствената тежест относно това основание за включване в списъците.

139    Този извод не може да бъде оспорен от другите доводи на жалбоподателя.

140    Първо, жалбоподателят изтъква, че Haikal Engineering, семейно предприятие, което той е основал през 2001 г., не е проспериращо, така че той не може да се счита за водещ бизнесмен.

141    В това отношение е достатъчно да се отбележи, както отбелязва Съветът, че този довод, дори да се приеме, че е установен, не е относим, доколкото, от една страна, Haikal Engineering не е посочено от Съвета, за да докаже статута на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и доколкото, от друга страна, финансовото състояние на това предприятие не се отразява на участието на жалбоподателя в Exceed for Development and Investment и в Almutaweroun.

142    Второ, жалбоподателят поддържа, че липсата на легално определение на израза „водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ дискредитирала включването на името му в спорните списъци. Въз основа на това той заключава, че не може да се счита, че той е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, само поради участието си в размер на 16 % в проекта Marota City.

143    В това отношение следва все пак да се отбележи, че в писмените си изложения жалбоподателят не оспорва законосъобразността на предвидения в член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, критерий за включване, като такъв. Всъщност, макар да отбелязва липсата на легално определение на този критерий, не може да се счита, че с такава критика жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836. Всъщност от това той само прави извода, че само участието му в проекта Marota City не е достатъчно, за да се приеме статутът му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. След като обаче, от една страна, в точка 133 по-горе се установява, че размерът на това участие не може да се счита за незначителен, и от друга страна, в точка 136 по-горе се стига до извода, че това обстоятелство е част от съвкупност от улики, достатъчно конкретни, точни и съвпадащи, за да докажат основателността на това основание за включване, този довод трябва да се отхвърли.

144    Трето, жалбоподателят поддържа, че не може да се счита за водещ бизнесмен, след като не е известен в деловите среди в Сирия, нито е публична личност. В това отношение по същество той изтъква и че в никое от представените от Съвета доказателства не се коментира неговата професионална дейност или неговата значимост, нито се излага информация, че той е водещ бизнесмен.

145    В това отношение следва да се отбележи, че от информацията, получена от уебсайтовете „The Syria Report“, „Atlantic Council“ и „The Syrian Observer“, се установява, че във връзка с проекта Marota City са се появили нови бизнесмени, неизвестни дотогава на икономическата сцена в Сирия. Жалбоподателят се споменава точно като един от тези нови бизнесмени, което показва, че дори да не е бил публична личност или да не е бил познат в деловите среди преди участието си в проекта Marota City, той е станал такъв точно благодарение на това участие. Споменава се също, че тези лица се ползват с връзки със сирийския режим, за да развиват дейностите си. Накрая, като посочват размера на участието на жалбоподателя в Exceed for Development and Investment, което е сключило договор за съвместно предприятие с Damascus Cham Holding за почти 17,7 милиона щатски долара за учредяването на Almutaweroun, доказателствата, представени от Съвета и посочени по-горе в точки 120 и 124, установяват, обратно на поддържаното от жалбоподателя, неговата икономическа значимост. Поради това доводът на жалбоподателя следва да се отхвърли.

146    Четвърто, жалбоподателят поддържа, че когато решил да участва в проекта Marota City, по отношение на него нямало санкции и той изобщо не бил запознат с обстоятелствата около реализирането на този проект, по-конкретно тези във връзка с отчуждаването на имотите на населението, което се противопоставя на сирийския режим.

147    Следва да се отбележи, от една страна, че този довод е неотносим за оспорването на статута на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, тъй като няма значение дали проектът, в който участва едно лице, е подложен на санкции или дали то е запознато с обстоятелствата във връзка с реализирането му, за да се счита, че то отговаря на критерия, установен в член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836. От друга страна, твърдението, че той не бил запознат с начина, по който щял да се реализира проектът Marota City, противоречи на твърдението, впрочем неподкрепено с доказателства, направено от друга страна от жалбоподателя, с което се цели да се посочи, че той се е погрижил не само да проучи лицата, с които възнамерявал да създаде Almutaweroun, но също и проекта Marota City. След като обаче информацията относно проекта Marota City е била публично достъпна, за което свидетелстват представените от Съвета доказателства, жалбоподателят не би могъл сериозно да поддържа, че не е бил в състояние да се запознае с обстоятелствата във връзка с реализирането на този проект. От друга страна, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че е направил задълбочени проучвания относно лицата, с които възнамерявал да основе Almutaweroun, налага се да се отбележи, че поради това той няма как да не е знаел, че името на бившия губернатор на Дамаск, г‑н Bishr Al-Sabban, председател на управителния съвет на Damascus Cham Holding, е включено на ред 213 от спорните списъци от 28 октомври 2016 г., с други думи, много преди създаването на посоченото предприятие.

148    Пето, жалбоподателят изтъква по същество, че дори да се предположи, че презумпцията за връзката между статута на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и сирийския режим се прилага, следва все пак да се отбележи, че фактически ограничителните мерки са наложени на бизнесмени, които са свързани с режима и с неговите членове или когато дейността на държаните от тези лица предприятия зависи от тези ръководители, което не се отнасяло за него.

149    В това отношение следва да се припомни, от една страна, че за да наблегне на твърденията си, жалбоподателят не може да се основе на решение от 13 март 2012 г., Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, EU:C:2012:138, т. 55), тъй като това решение е относно режим на ограничителни мерки, различен от разглеждания в случая. По-конкретно Регламент (EО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, 2008 г., стр. 1), режим, предмет на решение от 13 март 2012 т., Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, EU:C:2012:138), в приложимата по делото редакция не определя категории лица, по отношение на които могат да се приемат ограничителни мерки, обратно на настоящия режим на ограничителни мерки по отношение на Сирия. Всъщност съгласно предишния член 11, параграф 1 от Регламент № 194/2008 той се отнася само за членове на правителството на Бирма/Мианмар и свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи.

150    От друга страна, следва да се припомни, че в случая включването на името на жалбоподателя в спорните списъци е осъществено въз основа на Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836. Във връзка с това Решение 2015/1836 е въведен по-конкретно обективният, самостоятелен и достатъчен критерий за включване „водещи бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, така че Съветът вече не е длъжен да доказва наличието на връзка между тази категория лица и сирийския режим, по смисъла, вложен в Решение 2013/255 преди изменението му, нито между тази категория лица и оказваната на този режим подкрепа или ползата, извличана от него, като се има предвид, че фактът, че лице е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, е достатъчен за прилагане на спорните ограничителни мерки спрямо дадено лице (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2019 г., HX/Съвет, C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 38 и от 4 април 2019 г., Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 55 и 56 (непубликувани) и определение от 11 септември 2019 т., Haswani/Съвет, T‑231/15 RENV, непубликувано, EU:T:2019:589, т. 56).

151    В този смисъл Общият съд приема, че от критерия относно качеството „водещи бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ може да се изведе оборима презумпция за връзка със сирийския режим (вж. в този смисъл решение от 4 април 2019 г., Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 106 и определение от 11 септември 2019 г., Haswani/Съвет, T‑231/15 RENV, непубликувано, EU:T:2019:589, т. 60). Тази презумпция намира приложение, щом Съветът е в състояние да докаже, че лицето е не само бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, но също и че може да бъде квалифицирано като водещ бизнесмен. Всъщност, както се установява от съображение 6 от Решение 2015/1836, припомнено по-горе в точка 9, Съветът цели, като ги принуждава чрез приетите по отношение на тях ограничителни мерки, да използва влиянието, което тази категория лица могат да упражняват върху сирийския режим, за оказване на натиск върху сирийския режим, за да промени политиката си на репресии. Така, щом Съветът е успял да докаже влиянието, което бизнесмен може да оказва върху този режим, връзката между това лице и сирийския режим се презумира.

152    Следва освен това да се припомни, че спазването от страна на Общият съд на правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата в областта на ограничителните мерки предполага зачитане на принципа, изложен в посочената по-горе в точка 93 постоянна съдебна практика и припомнен от Съда в решение от 11 септември 2019 г., HX/Съвет (C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 48—50), съгласно който по същество при оспорване на основателността на мотивите за включване доказателствената тежест се носи от институцията. Така Съдът е постановил, че тежестта на доказване на наличието на достатъчно информация по смисъла на член 27, параграф 3 и на член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, че жалбоподателят не е или вече не е свързан със сирийския режим, че не упражнява влияние върху него и че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки, приети по отношение на този режим, не е възложена на жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2018 г., Makhlouf/Съвет, C‑458/17 P, непубликувано, EU:C:2018:441, т. 86 и от 11 септември 2019 г., HX/Съвет, C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 50 и 51).

153    Поради това не следва на жалбоподателя да се налага прекомерно висока степен на доказване за оборването на презумпцията за връзки със сирийския режим. Така трябва да се счита, че жалбоподателят е успял да обори тази презумпция, ако излага доводи или доказателства, годни да подложат на сериозно съмнение надеждността на представените от Съвета доказателства или тяхната преценка, по-конкретно с оглед на условията, поставени в член 27, параграф 3 и в член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, или ако представи пред съда на Съюза съвкупност от улики за липсата или изчезването на връзката с посочения режим, за липсата на влияние върху посочения режим или за липсата на връзка с реална опасност от заобикаляне на ограничителните мерки, в съответствие с член 27, параграф 3 и с член 28, параграф 3 от това решение.

154    В случая следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателят не представя никакъв довод или доказателство, което да дава основание за съмнение относно надеждността на представените от Съвета доказателства или на преценката, която е следвало да им бъде направена.

155    От друга страна, макар жалбоподателят да поддържа, че нито той, нито който и да било член на неговото семейство участва в политическия живот на сирийския режим или заема длъжност в администрацията, следва да се отбележи, че само такъв довод, формулиран толкова общо и декларативно, не позволява да се приеме, че не съществува или вече не съществува връзка между него и посочения режим, че той не оказва никакво влияние на сирийския режим, нито че няма нищо общо с каквато и да било реална опасност от заобикаляне на ограничителните мерки.

156    По-конкретно, налага се изводът, че жалбоподателят отрича съществуването на неговата връзка с режима и на влиянието му по отношение на същия, но потвърждава, че участва в проекта Marota City. От представените от Съвета доказателства по-конкретно от информацията, получена от уебсайтовете „The Syria Report“, „Atlantic Council“, „Brookings Institution“ и „The Syria Observer“, обаче се установява, че проектът Marota City е подкрепян от сирийския режим, което жалбоподателят не оспорва. Нещо повече, жалбоподателят не оспорва и факта, че Exceed for Development and Investment е подписало договор за съвместно предприятие с Damascus Cham Holding, основан от област Дамаск и чийто председател към момента на сключването на този договор е бил губернатор на Дамаск, както се установява от информацията получена от уебсайтовете „The Syria Report“, „Syrian Law Journal“ и „Brookings Institution“, така че той не може да твърди, че не е свързан чрез участието си в Almutaweroun с членове на сирийския режим.

157    Накрая, член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, не може да се разбира в смисъл, че изисква Съветът да докаже, че дейността на предприятията е поставена в зависимост от ръководителите на сирийския режим, тъй като в това отношение наличието на връзка със сирийския режим в резултат на принадлежността към категорията водещи бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, е достатъчна.

158    Затова не може да се счита, че жалбоподателят е успял да обори презумпцията за връзки със сирийския режим.

159    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че основанието за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци въз основа на статута му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, е достатъчно подкрепено с доказателства, така че с оглед на този критерий посоченото включване е обосновано.

160    Според съдебната практика, предвид превантивния характер на решенията за приемане на ограничителни мерки, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 72 и цитираната съдебна практика). При това положение, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя, с които се цели оспорване на второто основание за включване в списъците, четвъртото основание следва да се отхвърли.

 По петото, шестото и седмото основание, нарушение съответно на правото на собственост, на принципа на пропорционалност, на свободата на упражняване на икономическа дейност, на правото на нормални условия на живот и на правото на репутация

161    В подкрепа на петото си основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на неговото право на собственост, закрепено в член 1 от допълнителния протокол към ЕКПЧ и в член 17 от Хартата, тъй като включването на името му в спорните списъци довело до лишаването му от правото мирно да се ползва от собствеността си. Той изтъква също, че такива ограничения провалят необосновано търговската му дейност и съществуването и физическата неприкосновеност на семейството му и на него самия.

162    Освен това той смята по същество, че включването на името му в спорните списъци го приравнява на лице, което пречи на законните собственици на земите, отчуждени в рамките на проекта Marota City, да се върнат в жилищата си, което предизвиквало враждебност по отношение на него и на семейството му и застрашавало сигурността му.

163    В рамките на шестото си основание жалбоподателят отбелязва, че ограничителните мерки противоречали на правото на живот на всеки човек, прогласено в член 2 от Хартата, и нарушавали забраната за подлагане на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание, предвидена в член 4 от Хартата, но също и правото на живот и на жизнено равнище, което е необходимо за поддържане на неговото здраве, закрепени в членове 3 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г. Според жалбоподателя заплахата за живота и здравето му, както и за тези на семейството му, била очевидна.

164    Жалбоподателят, както и семейството му били изправени пред здравни, социални и финансови затруднения, които ги принудили да продадат имуществото си и да сменят училището на децата си и причинили на него и на семейството му вреди, които нямало да могат да бъдат поправени впоследствие.

165    Накрая, в подкрепа на седмото си основание жалбоподателят твърди, че е налице сериозно посегателство срещу правото му на репутация, предвидено в член 8 и член 10, параграф 2 от ЕКПЧ. Всъщност включването на името му в спорните списъци подкопавало неоснователно авторитета му в сирийското общество и в света, сред приятелите му, в религиозната общност и пред деловите му партньори. Той счита, че приетите по отношение на него ограничителни мерки ще го лишат задълго от възможността да работи нормално и спокойно, дори ако тези мерки престанат да се прилагат.

166    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

167    Трябва да се припомни, че от съдебната практика следва, че основните права, на които се позовава жалбоподателят, а именно правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, свободата да се упражнява икономическа дейност, закрепена в членове 15 и 16 от Хартата, и по същество правото на зачитане на личния и семейния живот, предвидено в член 7 от Хартата, не са абсолютни прерогативи и упражняването им може да се ограничава поради цели от обществен интерес, преследвани от Съюза. В този смисъл всяка ограничителна мярка от икономическо или финансово естество по дефиниция предполага последици, които засягат правата на собственост и на нормални условия на живот и на добро име, както и икономическата дейност на лицето или образуванието, за което се отнася, като по този начин му нанася вреди. Важността на преследваните с разглежданите ограничителни мерки цели обаче може да обоснове дори значителни отрицателни последици за съответните лица или образувания (вж. в този смисъл решение от 25 март 2015 г., Central Bank of Iran/Съвет, T‑563/12, EU:T:2015:187, т. 115).

168    Освен това от постоянната съдебна практика следва, че принципът на пропорционалност, който спада към общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 122, от 25 юни 2015 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑95/14, EU:T:2015:433, т. 60 (непубликувано) и от 14 март 2017 г., Bank Tejarat/Съвет, T‑346/15, непубликувано, EU:T:2017:164, т. 149).

169    Нещо повече, макар зачитането на основните права да е условие за законосъобразността на актовете на Съюза, съгласно постоянната съдебна практика тези основни права не се ползват с абсолютна защита в правото на Съюза, а трябва да се вземат предвид с оглед на функцията им в обществото. Следователно върху упражняването на тези права могат да бъдат налагани ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че те не представляват от гледна точка на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираните права (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 97 и цитираната съдебна практика).

170    Що се отнася до правото на собственост и свободата на упражняване на икономическа дейност на жалбоподателя, безспорно следва да се отбележи, че правата на жалбоподателя са ограничени в известна степен поради приетите по отношение на него ограничителни мерки, при положение че той не може по-специално да разполага със средствата си, намиращи се евентуално на територията на Съюза, нито да ги прехвърли към Съюза, освен по силата на специални разрешения. Обжалваните актове засягат и правото му на зачитане на личния и семейния живот, тъй като се отразяват на неговите условия на живот, като му забраняват да влиза на територията на Съюза и ограничават достъпа до средствата му. Мерките срещу жалбоподателя могат да се отразят и на репутацията му поради същите причини и ограничения, предвидени относно влизането или транзитното преминаване през територията на Съюза.

171    В случая обаче приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя е подходящо, доколкото то се вписва в една цел от общ интерес, която е толкова фундаментална за международната общност, каквато е защитата на цивилното население. Всъщност замразяването на финансови средства, активи и други икономически ресурси, както и забраната за влизане на територията на Съюза по отношение на лицата, идентифицирани като участници в поддържането на сирийския режим, не биха могли сами по себе си да се считат за неподходящи (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 100 и цитираната съдебна практика).

172    Колкото до твърдяната непропорционалност на включването на името на жалбоподателя в спорните списъци, следва да се припомни, че измененият член 28, параграф 6 от Решение 2013/255 предвижда възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства, необходими за задоволяване на основните нужди или за погасяване на някои задължения, и от друга страна, за даване на разрешение за освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси (вж. по аналогия решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 364 и от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съветът и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 127). Така с оглед на финансовите затруднения, които имал жалбоподателят поради приетите спрямо него ограничителни мерки и които се отразили на възможностите за записване на децата му в училище и дори върху неговото здраве и здравето на семейството му, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е твърдял, че е подал молба, за да може да ползва имуществото си и средствата си за тези цели, която молба да е била отхвърлена.

173    Нещо повече, що се касае до враждебността, с която се сблъсквали жалбоподателят и неговото семейство, и несигурното положение, в което се намирали, както и заплахите за живота и здравето им, които трябвало да понасят, налага се да се отбележи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, годно да установи, че взетите спрямо него мерки имат такива последици.

174    Колкото до твърдените от жалбоподателя вреди, причинени след включването на името му в спорните списъци, следва да се отбележи, че жалбоподателят не представи никакво доказателство, въз основа на което да може да се установи съществуването на тези вреди.

175    Накрая следва да се припомни, че значимостта на преследваните с обжалваните актове цели е от естество да обоснове възможни негативни последици, дори значителни, за жалбоподателя, без това да накърнява тяхната законосъобразност (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 191).

176    От това следва, като се има предвид първостепенното значение на запазването на международния мир и на международната сигурност, че ограниченията на правата на жалбоподателя, причинени евентуално от обжалваните актове, са оправдани от цел от общ интерес и не са непропорционални с оглед на преследваните цели.

177    С оглед на всичко изложено по-горе петото, шестото и седмото основание на жалбата, а следователно и жалбата в нейната цялост, следва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

178    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да се осъди да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Съвета в съответствие с искането на последния.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда гн Maen Haikal да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.

Gervasoni

Madise

Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 декември 2020 година.

Секретар

 

Председател

E. Coulon

 

      M. van der Woude


*      Език на производството: български.