Language of document : ECLI:EU:T:2014:1076

Дело T‑643/11

(Публикувани откъси)

Crown Equipment (Suzhou) Co. Ltd
и

Crown Gabelstapler GmbH & Co. KG

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китай — Преразглеждане — Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Право на защита — Фактическа грешка — Явна грешка в преценката — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 12 декември 2014 г.

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Право на изслушване — Обхват

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1225/2009 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на добра администрация — Обхват

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане — Задължение за институциите да вземат предвид всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства — Обхват

(член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.      Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, а правото на изслушване е неразделна част от този принцип, който се прилага към всички лица.

По-специално в контекста на процедурите по антидъмпингови разследвания зачитането на правото на защита и на правото на изслушване в рамките на посочените процедури е от основно значение. Зачитането на тези права по-конкретно предполага, че заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпинг и на произтичаща от него вреда.

За сметка на това при зачитане на посочените права не може да се изисква от институциите на Съюза да се присъединят към гледната точка на заинтересованите предприятия. Всъщност, за да има полза от представянето на гледната точка на заинтересованите предприятия, е необходимо единствено тази гледна точка да е била изложена своевременно, за да могат институциите на Съюза с необходимото внимание да се запознаят с нея и да преценят значението ѝ за съдържанието на акта, който е в процес на приемане.

(вж. точки 38, 40, 41 и 43)

2.      Макар Комисията или Съветът да не могат да бъдат окачествени като „съд“ по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, това не променя факта, че при провеждането на административните процедури тези институции са длъжни да спазват основните права в Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност именно тази разпоредба от посочената харта, а не член 47 от нея, се прилага по отношение на административните процедури пред Комисията и Съвета в областта на защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Съюза.

Във връзка с това правото на добра администрация предполага задължение за полагане на дължима грижа, което налага на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни.

(вж. точки 45 и 46)

3.      В този контекст на преразглеждане на антидъмпинговите мерки, чийто срок на действие изтича, в заключенията на институциите на Съюза трябва да се отчитат съгласно член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства, представени във връзка с въпроса дали премахването на съответните антидъмпингови мерки би могло да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него.

Задължението да се вземат предвид посочените доказателства по-конкретно е изпълнено, когато институциите на Съюза отчитат развитието на рентабилността, на производството, на обема на продажбите, на степента на използване на капацитета, на равнището на заетост и на производителността в Съюза през разглеждания период.

(вж. точки 51 и 52)