РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
4 юли 2014 година
Дело T‑644/11 P
Eugène Emile Marie Kimman
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Насрещна жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Процедура за оценяване за 2009 г. — Правило за съответствие между жалбата по съдебен и административен ред — Член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица — Становище на групата ad hoc — Изопачаване — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г. по дело Kimman/Комисия (F‑74/10), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г. по дело Kimman/Комисия (F‑74/10), от една страна, в частта му, в която се обявяват за допустими повдигнатите от жалбоподателя в рамките на първоинстанционното производство второ основание, първите шест части на третото основание и четвъртото основание, с изключение на оплакването, според което извършената от жалбоподателя работа в интерес на институцията не е била взета предвид, както и, от друга страна, в частта му, в която Европейската комисия се осъжда да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, една четвърт от разноските на жалбоподателя по това производство. Отхвърля главната жалба. Отхвърля жалбата, подадена от Eugène Emile Marie Kimman до Съда на публичната служба. Осъжда г‑н Kimman да понесе всички съдебни разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по главната жалба. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в рамките на насрещната жалба.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Съответствие между жалбата по съдебен и административен ред — Идентичност на предмет и основание — Основания и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост — Твърдение за материална или процесуална незаконосъобразност — Условие, което не е достатъчно, за да се приеме, че е налице допустимост
(член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Съответствие между жалбата по съдебен и административен ред — Идентичност на предмет и основание — Спазване на принципите на ефективна съдебна защита и на правна сигурност — Разширително тълкуване на понятията за предмет и основание — Изменение на правното основание на жалба — Условие, което не е достатъчно, за да се приеме за ново основанието на същата
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Искове и жалби на длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Съответствие между жалбата по съдебен и административен ред — Идентичност на предмет и основание — Основания и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но целят оспорване на основателността на мотивите, изложени в отговора на жалбата — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Обжалване — Основания — Нарушение на задължението да се отговори на правните основания и исканията на страните — Погрешна преценка от Съда на публичната служба на смисъла на искане за непостановяване на решение по същество, направено пред първата инстанция — Основателна жалба
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
5. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата страна за съдебните разноски — Неприложимост при нередовност, на която има позоваване, но която не е установена — Граници — Задължение за предварително даване на възможност за представяне на становище от страните — Липса
(членове 87 и 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Исканията на длъжностните лица, направени в подадените от тях жалби пред съда на Съюза, могат да почиват само на същите основания като тези, на които се основават исканията в жалбите по административен ред, като се има предвид, че последните могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат правни основания и доводи, които не се съдържат непременно в административната жалба, но са тясно свързани с нея.
В това отношение, за да прецени дали исканията са предявени на същото основание като това, на което почиват исканията, изложени в жалбата по административен ред, съдът на Съюза не бива да се ръководи само от факта, че с дадено основание се твърди материална или, алтернативно, процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт.
Освен това обстоятелството, че твърдения, съдържащи се в жалбите по съдебен и административен ред, са насочени срещу материалната или, алтернативно, процесуалната незаконосъобразност на акта, не позволява само по себе си да се установи, че тези твърдения са тясно свързани помежду си. Понятията за материална и процесуална незаконосъобразност всъщност са твърде широки и абстрактни в сравнение с точния предмет на конкретната претенция, за да е сигурно, че такава връзка може да съществува между твърдения, отнасящи се само до едното или пък до другото понятие.
(вж. точки 45, 50 и 54)
Позоваване на:
Общ съд — 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, точки 73, 75 и 79 и цитираната съдебна практика
2. Прилагането на правилото за съгласуваност между жалбата по съдебен и по административен ред и осъществяваният от съда на Съюза контрол в това отношение трябва да гарантират пълно спазване едновременно, от една страна, на принципа на ефективна съдебна защита, който представлява общ принцип на правото на Съюза и е прогласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да може заинтересованото лице надлежно да оспори решение на органа по назначаването с неблагоприятни последици, и от друга страна, на принципа на правна сигурност, за да може посоченият орган да узнае, още на етапа на обжалване по административен ред, възраженията, които заинтересованото лице излага срещу оспореното решение. Така, макар да е необходима неизменност в предмета и основанието на жалбата по административен и по съдебен ред, за да е възможно доброволно уреждане на спора, доколкото още на етапа на обжалване по административен ред органът по назначаването ще е наясно с възраженията на заинтересованото лице, тези понятия не бива да се тълкуват така, че да се ограничат възможностите на това лице да оспори надлежно решението с неблагоприятни за него последици. Поради тази причина понятието „предмет на жалбата“, което съответства на претендираното от заинтересованото лице право, и понятието „основание на жалбата“, което съответства на фактическата обосновка и правните съображения в подкрепа на претендираното право, не трябва да бъдат тълкувани стеснително.
В този контекст промяната само на правните съображения в подкрепа на това право не е достатъчна, за да се приеме, че е налице ново основание за оспорване. В този смисъл различни правни съображения могат да обосноват едно и също спорно право и съответно основанието да е едно и също. С други думи, обстоятелството, че в жалбата по съдебен ред се изтъква нарушение на конкретна разпоредба, каквото не е изтъкнато в жалбата по административен ред, не означава непременно, че с това е изменено основанието за оспорване. Всъщност следва да се изхожда от същината на посоченото основание, а не само от формулировката на правните съображения, като съдът на Съюза трябва да провери дали съществува тясна връзка между въпросните съображения и дали те по същество се отнасят до същото претендирано право.
(вж. точки 57—60)
Позоваване на:
Общ съд — Комисия/Moschonaki, посочено по-горе, точки 82—85
3. При обжалване по съдебен ред от длъжностно лице — в хипотезата, в която лицето, подало жалба по административен ред, се запознава с мотивите на акта с неблагоприятни за него последици чрез отговора по посочената жалба или в хипотезата, в която съдържащите се в посочения отговор мотиви изменят или допълват съществено мотивите на този акт — всяко твърдение, изтъкнато за първи път в жалбата по съдебен ред, за неправилност на мотивите в отговора на жалбата по административен ред трябва да се счита за допустимо. Всъщност в тези хипотези заинтересованото лице не е било в състояние точно и окончателно да се запознае с мотивите в основата на акта с неблагоприятни за него последици.
(вж. точка 61)
Позоваване на:
Общ съд — Комисия/Moschonaki, посочено по-горе, точка 86
4. При положение че Съдът на публичната служба не се е произнесъл по искането на една от страните за непостановяване на решение по същество и също така ако се е заблудил относно точния смисъл на довода относно съществото на въпросното искане, частта на обжалваното решение, засегната от тази грешка, трябва да бъде отменена.
(вж. точка 85)
Позоваване на:
Съд — 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 20
5. Съгласно член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба спечелила делото страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски частично и дори изцяло, ако това изглежда оправдано от нейното поведение, включително преди образуване на съдебното производство. Като се има предвид, че посоченият член 88 съставлява изключение от правилото, предвидено в член 87 от същия правилник, според което загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, осъждане на спечелила делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски и част от съдебните разноски на другата страна въз основа на нередовност, действително изтъкната, но недоказана, не може да се приеме за обосновано.
Освен това посоченият член 88 не създава никакво задължение за предварително даване на възможност на страните за становище по такова възлагане на съдебните разноски.
(вж. точки 94, 95 и 97)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 10 май 2011 г., Barthel и др./Съд, F‑59/10, точка 33 и цитираната съдебна практика