Решение на Съда (голям състав) от 6 ноември 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — Stadt Wuppertal/Maria Elisabeth Bauer (C-569/16), Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK/Martina Broßonn (C-570/16)
(Съединени дела C-569/16 и С-570/16)1
(Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesarbeitsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Stadt Wuppertal (C-569/16), Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK (C-570/16)
Ответници: Maria Elisabeth Bauer (C-569/16), Martina Broßonn (C-570/16)
Диспозитив
Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, при прилагането на която, когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск, придобито въз основа на тези разпоредби и неизползвано от работника преди смъртта му, се погасява без възможност за посочения отпуск да възникне право на финансово обезщетение, което се наследява от наследниците на работника.
При невъзможност национална правна уредба като разглежданата в главното производство да се тълкува така, че да се осигури съответствието ѝ с член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права, националната юрисдикция, сезирана със спор между наследник на починал работник и бившия работодател на последния, трябва да не приложи посочената национална правна уредба и да гарантира, че работодателят ще предостави на посочения наследник финансово обезщетение за платения годишен отпуск, придобит въз основа на посочените разпоредби и неизползван от работника преди смъртта му. Това задължение за запитващата юрисдикция произтича от член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права, когато спорът е между наследник и работодател, който е публичен орган, и от втората от тези разпоредби, когато спорът е между наследник и работодател, частноправен субект.
____________
1 ОВ C 53, 20.2.2017 г.