РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
13 септември 2010 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „OFTEN“ — По-ранна национална словна марка „OLTEN“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Сходство на стоките — Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Доказване на реалното използване на по-ранната марка — Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) — Предмет на спора пред апелативния състав — Членове 61 и 62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 63 и 64 от Регламент № 207/2009)“
По дело T‑292/08
Industria de Diseño Textil (Inditex), SA, установено в Arteixo (Испания), за което се явяват адв. E. Armijo Chávarri и адв. A. Castán Pérez-Gómez, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н O. Mondéjar Ortuño, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio, с местожителство в Logroño (Испания),
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 24 април 2008 г. (дело R 484/2007‑2) относно производство по възражение между г‑н Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio и Industria de Diseño Textil (Inditex), SA,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, председател, г‑н V. Vadapalas (докладчик) и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 юли 2008 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 7 ноември 2008 г.,
след съдебното заседание от 12 февруари 2010 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 5 август 2002 г. жалбоподателят Industria de Diseño Textil (Inditex), SA подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „OFTEN“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, се включват по-специално в клас 14 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „благородни метали и техните сплави и изделия от благородни метали или с такова покритие, които не са включени в други класове; ювелирни изделия, бижутерийни изделия, скъпоценни камъни, часовникарски изделия и хронометрични уреди; декоративни игли; игли за вратовръзки; игленици [от благородни метали]; пръстени за салфетки [от благородни метали]; произведения на изкуството от благородни метали; нестандартни ключодържатели; медали; монети; сребърни прибори и съдове (с изключение на ножове, вилици и лъжици); значки от благородни метали; декорация за обувки и украса за шапки от благородни метали; пепелници за пушачи от благородни метали; копчета за ръкавели“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 31/2004 от 2 август 2004 г.
5 На 26 октомври 2004 г. г‑н Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio подава възражение на основание на член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на следните три испански марки:
– словната марка „OLTEN“, регистрирана на 5 септември 1988 г. (№ 1182270) за стоки от клас 14,
– възпроизведената по-долу фигуративна марка, регистрирана на 5 март 1990 г.(№ 1293560) за стоки от клас 14:
– възпроизведената по-долу фигуративна марка, регистрирана на 20 ноември 2002 г. (№ 2460666) за стоки от клас 14:
7 Основанието, изтъкнато в подкрепа на възражението, е посоченото в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
8 С писмо от 2 септември 2005 г. в съответствие с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) жалбоподателят иска г‑н Marín Díaz de Cerio да представи доказателства за реалното използване на по-ранните марки.
9 На 2 февруари 2007 г. отделът по споровете уважава частично възражението, що се отнася до следните стоки от клас 14: „изделия от [благородни метали и техните сплави] или изделия с такова покритие, които не са включени в други класове; ювелирни изделия, бижутерийни изделия, часовници и хронометрични уреди; декоративни игли; игли за вратовръзки; нестандартни ключодържатели; медали; значки от благородни метали; декорация за обувки и украшения за шапки от благородни метали; копчета за ръкавели“. По-специално посоченият отдел приема за доказано реалното използване на по-ранната марка „OLTEN“, що се отнася до „часовници[те]“ от клас 14, и че съществува вероятност от объркване между заявената марка и посочената по-ранна марка, що се отнася до разглежданите стоки.
10 На 28 март 2007 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете. В нея той оспорва преценката на отдела по споровете, що се отнася до сходството на разглежданите марки и наличието на вероятност от объркване.
11 С Решение от 24 април 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля посочената жалба. По-специално този състав счита, че предвид сходството на разглежданите стоки и голямото визуално и фонетично сходство между заявената марка и по-ранната марка „OLTEN“ може да съществува вероятност от объркване между тези марки в съзнанието на съответните испански потребители.
Производство и искания на страните
12 Жалбоподателят моли Общия съд да отмени обжалваното решение по отношение на всички или на част от стоките, чиято регистрация е отказана.
13 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
14 Тъй като след приключване на устната фаза на производството съдия Чипев е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, съдия Truchot е определен на основание член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да попълни състава.
15 С определение от 5 юли 2010 г. Общият съд (шести състав), в своя нов състав, открива отново устната фаза на производството и страните са уведомени, че ще бъдат изслушани в ново съдебно заседание на 6 септември 2010 г.
16 С писма от съответно 9 и 15 юли 2010 г. жалбоподателят и СХВП уведомяват Общия съд, че се отказват от новото изслушване. Другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП не отговаря на призовката на Общия съд.
17 Вследствие на това председателят на шести състав решава да обяви устната фаза на производството за приключена.
От правна страна
18 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени, първо, от нарушение на членове 61 и 62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 63 и 64 от Регламент № 207/2009), второ, от нарушение на член 43, параграф 2 от посочения регламент, и трето, от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от този регламент.
По първото правно основание, изведено от нарушение на членове 61 и 62 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
19 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил членове 61 и 62 от Регламент № 40/94, доколкото не е разгледал, от една страна, въпроса за доказването на реалното използване на по-ранната марка „OLTEN“, а от друга страна, въпроса за сходството на разглежданите стоки. Тези два въпроса били разисквани пред отдела по споровете, като жалбоподателят поддържал, от една страна, че използването на по-ранната марка „OLTEN“ не било доказано, а от друга страна, че разглежданите стоки, с изключение на часовникарските изделия, били различни.
20 Според жалбоподателя по силата на принципа на функционална приемственост, съществуваща между различните отдели на СХВП, апелативният състав бил длъжен да разгледа тези въпроси, макар да не са повдигнати пред него. В това отношение били недостатъчни изложените в точка 26 от обжалваното решение мотиви.
21 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Преценка на Общия съд
22 Съгласно член 61, параграф 1 от Регламент № 40/94 (член 61, параграф 1 понастоящем е член 63, параграф 1 от Регламент № 207/2009), ако жалбата е допустима, апелативният състав проверява дали е възможно тя да бъде уважена.
23 Съгласно член 62, параграф 1 от същия регламент (член 62, параграф 1 понастоящем е член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009) след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по нея и може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел, за да продължи производството.
24 В самото начало следва да се посочи, че макар в жалбата си жалбоподателят да се позовава на член 62, параграф 2 от Регламент № 40/94, от неговите доводи, както и от направено в съдебното заседание уточнение е видно, че в действителност той се позовава на параграф 1 от посочения член.
25 От тази разпоредба следва, че при разглеждане на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав е длъжен да извърши нова, пълна проверка по съществото на възражението както от правна, така и от фактическа страна (Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul, C‑29/05 P, Сборник, стр. І‑2213, точка 57).
26 Освен това следва да се напомни, че съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009) в производство, свързано с относителни основания за отказ за регистрация, каквото е разглежданото в конкретния случай, служебната проверка на фактите от СХВП се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата, аргументите и исканията, представени от страните.
27 В рамките на производство по възражение критериите за прилагане на относително основание за отказ за регистрация, както и на която и да е друга разпоредба, посочена в подкрепа на исканията на страните, естествено съставляват част от правните обстоятелства, подлежащи на проверка от СХВП. Възможно е правен въпрос да трябва да бъде разрешен от СХВП, дори да не е бил повдигнат от страните, ако това е необходимо, за да се осигури правилно прилагане на Регламент № 40/94 с оглед на представените от тях факти, доказателства, аргументи и искания. Следователно правен въпрос, който е необходимо да бъде разгледан с оглед на преценката на изтъкнатите от страните факти, доказателства и аргументи и на уважаването или отхвърлянето на исканията, съставлява част от изложените пред апелативния състав правни обстоятелства, дори страните да не са изразили становища по този въпрос и СХВП да не се е произнесла в това отношение (Решение на Първоинстанционния съд от 1 февруари 2005 г. по дело SPAG/СХВП — Dann и Backer (HOOLIGAN), T‑57/03, Recueil, стр. IІ‑287, точка 21 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2007 г. по дело Grether/СХВП — Crisgo (Thailand) (FENNEL), T‑167/05, непубликувано в Сборника, точка 104).
28 В конкретния случай жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав не е разгледал изцяло възражението, като е пропуснал да прецени, от една страна, доказателствата за реалното използване на по-ранната марка „OLTEN“, и от друга страна, сходството между разглежданите стоки. Жалбоподателят посочва, че не е повдигнал тези два въпроса в рамките на жалбата си пред апелативния състав, но счита, че те са част от контекста на спора пред отдела по споровете и поради това на този пред апелативния състав.
29 Следва да се установи дали разглежданите въпроси действително са част от контекста на спора пред апелативния състав.
30 На първо място, що се отнася до доказването на реалното използване на по-ранната марка „OLTEN“, следва да се напомни, че възражение, което се основава на наличието на вероятност от объркване по смисъла член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, не сезира непременно СХВП с въпроса за реалното използване.
31 В действителност става дума за предварителен въпрос, който след като веднъж е повдигнат от заявителя на марката, следва да получи отговор, преди да бъде разгледано самото възражение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Recueil, стр. IІ‑949, точка 26).
32 Искането заявителят на марката да докаже реалното ѝ използване добавя този предварителен въпрос в производството по възражение и в този смисъл променя неговото съдържание, доколкото съставлява ново специфично искане, свързано с фактически и правни съображения, различни от тези, поради които е подадено възражение срещу регистрацията на марка на Общността (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 18 октомври 2007 г. по дело AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services), T‑425/03, Recueil, стр. IІ‑4265, точка 112).
33 От това следва, че въпросът за реалното използване е специфичен и предварителен, тъй като изисква да се определи дали за целите на разглеждането на възражението по-ранната марка може да се счита за регистрирана за съответните стоки или услуги, тоест този въпрос не е част от разглеждането на самото възражение, изведено от наличието на вероятност от объркване с тази марка.
34 В конкретния случай е безспорно, от една страна, че въпросът за реалното използване е повдигнат от жалбоподателя пред отдела по споровете и е разгледан от този отдел, преди да прецени основателността на възражението, а от друга страна, че посоченият въпрос не е повдигнат пред апелативния състав, а жалбоподателят само е оспорил преценката на отдела по споровете относно наличието на вероятност от объркване.
35 Поради това, обратно на твърденията на жалбоподателя, въпросът за реалното използване не е правен въпрос, който трябва да бъде разгледан непременно от апелативния състав с оглед на разрешаване на спора, с който е сезиран.
36 Този извод не се опровергава от изложените от жалбоподателя съображения относно функционалната приемственост между отделите на СХВП.
37 Разбира се, с оглед на тази приемственост обхватът на проверката, която апелативният състав е длъжен да извърши по отношение на решението, предмет на обжалване, по принцип не е определен от изтъкнатите от жалбоподателя правни основания. Дори жалбоподателят да не е изтъкнал специфично правно основание, апелативният състав е длъжен да разгледа жалбата в светлината на всички релевантни правни и фактически обстоятелства (Решение на Първоинстанционния съд от 23 септември 2003 г. по дело Henkel/СХВП — LHS (UK) (KLEENCARE), T‑308/01, Recueil, стр. IІ‑3253, точка 29 и Решение на Първоинстанционния съд по дело „HOOLIGAN“, посочено по-горе, точка 18).
38 Така апелативният състав е длъжен да обоснове решението с оглед на всички факти и доказателства, обсъдени в обжалваното пред него решение, и с оглед на фактите и доказателствата, въведени от страната или страните било в производството пред отдела на СХВП, който се е произнесъл като първа инстанция, било в производството по обжалване, с изключение на тези, които при обжалването не са представени своевременно (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 2006 г. по дело La Baronia de Turis/СХВП — Baron Philippe de Rothschild (LA BARONNIE), T‑323/03, Recueil, стр. IІ‑2085, точка 58 и цитираната съдебна практика).
39 Вярно е обаче и че в конкретния случай правното основание, изведено от непредставянето на достатъчно доказателства за реалното използване, не само че не е специално изтъкнато пред апелативния състав, но не е и релевантно за целите на разглеждането на жалбата, което се ограничава до проверка на самото възражение, изведено от наличието на вероятност от объркване.
40 Следователно, щом като въпросът за реалното използване не е част от предмета на спора пред апелативния състав, жалбоподателят не може да възразява срещу това, че последният не е разгледал този въпрос.
41 На второ място, що се отнася до въпроса за сходството на стоките, следва да се напомни, че възражение, основано на наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, поставя пред СХВП въпроса за идентичността или сходството между стоките и услугите, означени с разглежданите марки, както и за идентичността или сходството между посочените марки.
42 Обстоятелството, че нито един от тези аспекти не е изрично оспорен пред апелативния състав, не води до десезиране на СХВП по този въпрос (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 10 октомври 2006 г. по дело Armacell/СХВП — nmc (ARMAFOAM), T‑172/05, Recueil, стр. IІ‑4061, точки 41 и 42, и Решение на Първоинстанционния съд по дело AMS Advanced Medical Services, посочено по-горе, точки 28 и 29).
43 Тези съображения се подкрепят от принципа на взаимозависимост между факторите, които се взимат предвид в рамките на общата преценка на вероятността от объркване, и по-специално между сходството на марките и сходството на обхванатите стоки или услуги (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 декември 2008 г. по дело Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, Сборник, стр. І‑10053, точка 47).
44 Поради това в конкретния случай апелативният състав, който се произнася по жалба, последвала възражение, основано на наличието на вероятност от объркване по смисъла член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, е сезиран с въпроса за сходството на разглежданите стоки, макар този въпрос да не е изрично повдигнат пред него.
45 Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, от обжалваното решение се установява, че апелативният състав действително е разгледал този въпрос.
46 Всъщност в точка 26 от обжалваното решение този състав е посочил, че „сходството между стоките от клас 14, за които [с решение на отдела по споровете] е отказана регистрацията на заявената марка, и часовниците, относно които е доказано използването на по-ранната марка, е установено и мотивирано в достатъчна степен“.
47 От тази точка се установява, че апелативният състав е потвърдил изцяло и е възприел констатациите на отдела по споровете, що се отнася до сходството на стоките, които констатации всъщност не са оспорени от жалбоподателя в рамките на неговата жалба пред посочения състав.
48 В това отношение следва да се напомни, че апелативен състав може правомерно да възприеме мотивите на решение на отдела по споровете, като по този начин те стават неделима част от мотивите на неговото решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2008 г. по дело Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Сборник, стр. IІ‑1927, точка 50 и Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. по дело HUP Uslugi Polska/СХВП — Manpower (I.T.@MANPOWER), T‑248/05, непубликувано в Сборника, точка 49).
49 Поради това, когато, както в конкретния случай, апелативният състав потвърди изцяло решението на по-низшестоящ отдел на СХВП, това решение, както и неговите мотиви, стават неделима част от контекста на приемането на решението на апелативния състав, който контекст е известен на страните и позволява на съда да упражни напълно своя контрол за законосъобразност по отношение на основателността на преценката на апелативния състав (вж. Решение по дело „Mozart“, посочено по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).
50 Поради това не може да се приеме, че апелативният състав не е разгледал въпроса за сходството на стоките или че не е мотивирал решението си по този въпрос.
51 Предвид гореизложеното следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не е доказал, че апелативният състав не е разгледал изцяло жалбата или че не е мотивирал в достатъчна степен решението си.
52 Поради това първото правно основание е неоснователно.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
53 Жалбоподателят поддържа, че доказателствата за използването на по-ранната марка „OLTEN“ са недостатъчни. В действителност доказателствата за използването, представени от г‑н Marín Díaz de Cerio пред апелативния състав, не се отнасяли до неговата по-ранната марка „OLTEN“, а по-скоро до неговите фигуративни марки. Поради това реалното използване било установено само по отношение на последните. Следователно апелативният състав неправилно потвърдил изводите на отдела по споровете относно реалното използване на по-ранната марка „OLTEN“.
54 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
55 Следва да се напомни, че осъществяваният от Общия съд контрол за законосъобразност на решение на апелативния състав трябва да се извърши с оглед на отнесените до апелативния състав правни въпроси (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 31 май 2005 г. по дело Solo Italia/СХВП — Nuova Sala (PARMITALIA), T‑373/03, Recueil, стр. IІ‑1881, точки 24 и 25 и цитираната съдебна практика).
56 Освен това от член 135, параграф 4 от Процедурния правилник следва, че страна не може да изменя предмета на спора пред апелативният състав.
57 В конкретния случай жалбоподателят поддържа, че реалното използване на по-ранната марка „OLTEN“ не е доказано по отношение на часовниците.
58 Следва обаче да се посочи, че както следва от точки 30—40 по-горе, въпросът за реалното използване на по-ранната марка не е част от предмета на спора пред апелативния състав.
59 Следователно настоящото правно основание изменя предмета на спора пред апелативния състав и поради това е недопустимо.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
60 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е преценил неправилно сходството на разглежданите стоки и знаци, както и наличието на вероятност от объркване.
61 Що се отнася до разглежданите стоки, жалбоподателят приема, че „часовници[те]“, означени с по-ранната марка „OLTEN“, приличат или са идентични на „хронометрични[те] уреди“ и на „часовници[те]“, означени със заявената марка. Жалбоподателят признава, че „ювелирни[те] и бижутерийни изделия“, означени със заявената марка, могат да обхващат и часовниците, но сходството между тези стоки било средно или слабо. В замяна на това жалбоподателят оспорва сходството между, от една страна, „стоки[те] от [благородни метали и техните сплави] или с такова покритие, които не са включени в други класове“, както и „декоративни[те] игли; игли[те] за вратовръзки; нестандартни[те] ключодържатели; медали[те]; значки[те] от благородни метали; декорация[та] за обувки и украшения[та] за шапки от благородни метали; [и] копчета[та] за ръкавели“, означени със заявената марка, и от друга страна, „часовници[те]“, означени с по-ранната марка.
62 Тези стоки били от различно естество, с различен произход, употреба и форма на използване и не били нито конкуриращи се помежду си, нито допълващи се. Тяхната естетична функция не била достатъчна, за да ги направи подобни на часовниците. Други предмети, като например облеклото или очилата, също изпълнявали тази функция и можели да бъдат продавани в бижутерските магазини или в магазините за часовникарски изделия, без обаче да приличат на часовниците. Обстоятелството, че часовниците могат да бъдат произведени от благородни метали, също не означавало, че по тази причина други стоки, произведени от тези материали и включени в клас 14, каквито са украсите или украшенията, приличат на часовниците.
63 Що се отнася до разглежданите знаци „OFTEN“ и „OLTEN“, разликата, която произтича от втората буква на всеки от знаците, имала особено значение от визуална гледна точка. От практиката на Общия съд и от по-ранните решения на апелативните състави на СХВП следвало, че при кратките знаци разликата, състояща се в една-единствена съгласна, може да сведе до минимум ефекта на сходство.
64 От фонетична гледна точка буквите „f“ и „l“ били различни, като този фактор бил особено важен, поради обстоятелството че и при двата знака тоничното ударение пада върху първата сричка, съответно „of“ и „ol“.
65 От концептуална гледна точка апелативният състав бил установил неправилно, че разглежданите знаци не означават нищо за испанския потребител. Що се отнася до заявената марка, по принцип испанските потребители имали известни познания по английски език и могли да установят непосредствена връзка с английското наречие „often“ (често). Тази гледна точка се потвърждавала от посочените пред СХВП от жалбоподателя решения на испанските юрисдикции. Що се отнася до по-ранната марка „OLTEN“, не можело да се изключи, че част от съответните потребители, а именно потребителите, които са се специализирали в по-голяма степен в съответната област, я асоциират с швейцарския град Olten, който има силни традиции в производството на часовници. Следователно концептуалният елемент можел да има определена диференцираща функция.
66 Тези визуални, фонетични и концептуални различия между разглежданите знаци водели до слабо или средно сходство между тях.
67 Що се отнася до общата преценка на вероятността от объркване, жалбоподателят твърди, че апелативния състав, първо, не е нюансирал преценката си в зависимост от по-голямата или по-малка степен на сходство между разглежданите стоки. Второ, апелативният състав не бил взел предвид високата степен на внимание на съответния потребител. Трето, апелативният състав не бил взел предвид обстоятелството, че разглежданите стоки се продават в специализирани магазини, с помощта и съдействието на специализиран персонал, което правело вероятността от объркване по-малка.
68 Апелативният състав трябвало да вземе предвид тези три съображения, които неутрализирали в голяма част слабото или средно визуално и фонетично сходство между разглежданите знаци, и да „смекчи и нюансира“ изводите си относно вероятността от объркване.
69 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
70 В самото начало следва да се посочи, че апелативният състав е приел решението си, основавайки се на по-ранната марка „OLTEN“, без да е било необходимо да преценява вероятността от объркване по отношение на другите предходни права.
71 Поради това в рамките на настоящата жалба следва да се провери законосъобразността на преценката на апелативния състав относно наличието на вероятност от объркване между заявената марка и посочената по-ранната марка.
72 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване следва да се преценява общо, според възприемането на разглежданите знаци, стоки или услуги от съответните потребители и като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. IІ‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).
73 В конкретния случай, тъй като по-ранната марка „OLTEN“ е испанска марка, а стоките, означени с разглежданите марки, са предназначени за широк кръг от потребители, съответните потребители обхващат средните испански потребители.
74 Що се отнася до часовникарските и бижутерийни изделия, които не се купуват редовно и основно се купуват с посредничеството на продавач, степента на внимание на средния потребител трябва да се счита за по-висока от нормалната степен на внимание, както апелативният състав с основание е установил в точка 25 от обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2006 г. по дело Devinlec/СХВП — TIME ART (QUANTUM), T‑147/03, Recueil, стр. IІ‑11, точка 63).
75 Що се отнася до сравнението на разглежданите знаци, жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав не е взел предвид някои визуални, фонетични и концептуални различия.
76 Що се отнася до визуалното сравнение, следва да се посочи, че разглежданите знаци „OFTEN“ и „OLTEN“ са словни знаци с еднаква дължина. Четири от петте букви на двата знака са едни и същи и са в един и същ ред, като първата буква впрочем е еднаква.
77 Що се отнася до фонетичното сравнение, двата знака имат една и съща първа гласна „o“ и една и съща втора сричка „ten“, което прави сходно тяхното произнасяне, независимо от обстоятелството, че първите ударени срички на знаците завършват с различни съгласни, а именно „f“ и „l“.
78 Предвид тези обстоятелства апелативният състав с основание е установил, че разглежданите знаци имат значителна степен на сходство както от визуална, така и от фонетична гледна точка.
79 Несъмнено, както посочва жалбоподателят, Общият съд е приел, че различие, което се състои в една-единствена съгласна, може да е пречка за установяването на висока степен на визуално сходство между два сравнително кратки словни знака (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2004 г. по дело Ruiz-Picasso и др./СХВП — DaimlerChrysler (PICARO), T‑185/02, Recueil, стр. IІ‑1739, точка 54 и Решение на съд от 16 януари 2008 г. по дело Inter-Ikea/СХВП — Waibel (idea), T‑112/06, непубликувано в Сборника, точка 54).
80 Следва обаче да се посочи, че с този извод, направен в рамките на конкретната преценка на знаците, за които се отнасят посочените съдебни решения, не се утвърждава общо правило, което може да бъде приложено в конкретния случай.
81 Освен това в рамките на преценка на кратки словни знаци Общият съд е приел също, че след като три от четирите букви са еднакви, разликата от една буква представлява незначителна визуална разлика (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2006 г. по дело Castell del Remei/СХВП — Bodegas Roda (ODA), T‑13/05, Recueil, стр. IІ‑85, точка 52) и че словните знаци, които се различават само по една буква, могат да се считат в голяма степен за сходни както от визуална, така и от фонетична гледна точка (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 13 април 2005 г. по дело Duarte y Beltrán/СХВП — Mirato (INTEA), T‑353/02, непубликувано в Recueil, точки 27 и 28).
82 Що се отнася до изтъкнатата от жалбоподателя по-ранна практика на СХВП, достатъчно е да се напомни, че законосъобразността на решенията на апелативните състави относно регистрацията на знак като марка на Общността трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94 според неговото тълкуване от съда на Съюза, а не въз основа на предходната практика при вземане на решения (Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. IІ‑723, точка 66).
83 Що се отнася до концептуалното сравнение, следва да се приеме, че апелативният състав е можел законосъобразно да отбележи, че средният испаноговорещ потребител не би придал непременно семантично съдържание на английската дума „often“ (често), която не съществува в испанския език (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2008 г. по дело Zipcar/СХВП — Canary Islands Car (ZIPCAR), T‑36/07, непубликувано в Сборника, точка 45). В действителност, както отбелязва СХВП, що се отнася до средния потребител, владеенето на чужд език по принцип не може да се презумира. По отношение на знака „OLTEN“ жалбоподателят сам приема, че този знак препраща към швейцарска местност, позната в най-добрия случай на професионалистите в областта на часовникарските изделия.
84 В подкрепа на своята теза жалбоподателят се позовава на съдебната практика на испанските юрисдикции, според която средните испански потребители имат известни познания по английски език. В това отношение следва да се напомни, че общностният режим на марките е автономна система, която се прилага независимо от всяка една национална система (Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2000 г. по дело Messe München/СХВП (electronica), T‑32/00, Recueil, стр. IІ‑3829, точка 47).
85 Освен това в конкретния случай жалбоподателят не изтъква никакво правно или фактическо съображение, изведено от посочената национална съдебна практика, което може да предостави полезно указание за разрешаване на конкретния случай (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2005 г. по дело Murúa Entrena/СХВП — Bodegas Murúa (Julián Murúa Entrena), T‑40/03, Recueil, стр. IІ‑2831, точка 69). В действителност само по себе си съображението, че някои английски думи са познати на испанския потребител, а именно думите „master“, „easy“ и „food“ — дори да се предположи, че се извежда от разглежданата национална съдебна практика — не позволява да се направи същият извод, що се отнася до думата „often“.
86 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е установил, че за испанските потребители разглежданите знаци не съдържат релевантна концептуална разлика, която може да компенсира тяхното сходство във визуално и фонетично отношение.
87 Що се отнася до разглежданите стоки, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между тях, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Тези фактори включват по-специално естеството, предназначението и употребата им, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например дистрибуторските канали на съответните стоки (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сборник, стр. IІ‑2579, точка 37 и цитираната съдебна практика).
88 В конкретния случай, както е видно от точки 26 и 30 от обжалваното решение, апелативният състав е потвърдил и е възприел сравнението между стоките, направено от отдела по споровете. Поради това мотивите относно това сравнение, възпроизведени в точка 9 от обжалваното решение, са неразделна част от посоченото решение.
89 От тези мотиви е видно, че за стоките, означени с по-ранната марка „OLTEN“, а именно „часовници[те]“, е прието, първо, че са идентични с „часовникарски[те] изделия и хронометрични[те] уреди“, означени със заявената марка, второ, че са идентични или поне много приличат на „ювелирни[те] изделия [и] бижутерийни[те] изделия“, трето, че „много приличат“ на „изделия[та] от [благородни метали и техните сплави] или с такова покритие, които не са включени в други класове“, четвърто, че имат средна степен на прилика с „декоративни[те] игли“; игли[те] за вратовръзки; нестандартни[те] ключодържатели; медали[те]; значки[те] от благородни метали; декорация[та] за обувки и украшения[та] за шапки от благородни метали [и] копчета[та] за ръкавели“.
90 В това отношение, на първо място, жалбоподателят не оспорва идентичността между „часовници“[те] и „часовникарски[те] изделия и хронометрични[те] уреди“.
91 На второ място, що се отнася до ювелирните и бижутерийните изделия, жалбоподателят не оспорва потвърдения от апелативния състав анализ, съгласно който категорията „часовници“ включва предмети, които могат да се считат за бижутерийни изделия. С оглед на този анализ обаче, посочените изделия с основание са приети за идентични или до голяма степен сходни.
92 Трето, що се отнася до „изделия[та] от [благородни метали и техните сплави] или с такова покритие, които не са включени в други класове“, следва да се посочи — както се установява от анализа на двата отдела на СХВП, който не е поставен под въпрос от жалбоподателя — че тази широка категория включва стоки, които от функционална гледна точка са допълващи се с часовниците, каквито са каишките и верижките за часовници. Тъй като тази категория е определена по общ начин, за включените в нея стоки правилно е прието, че приличат на часовниците.
93 Така, обратно на твърденията на жалбоподателя, сходството на спадащите към тази категория стоки с часовниците не се дължи единствено на обстоятелството, че са произведени от един и същ материал, т.е. от благородни метали и техните сплави, а на обстоятелството, че са допълващи се с оглед на употребата им.
94 Четвърто, що се отнася до „декоративни[те] игли“; игли[те] за вратовръзки; нестандартни[те] ключодържатели; медали[те]; значки[те] от благородни метали; декорация[та] за обувки и украшения[та] за шапки от благородни метали [и] копчета[та] за ръкавели“, следва да се посочи, че става въпрос за аксесоари, които често са произведени от благородни метали и имат естетична или декоративна функция, която в определена степен може да се приеме и за една от функциите на часовниците. Не може обаче да се приеме, че става въпрос за допълващи се стоки.
95 Освен това според отдела по споровете, чийто анализ е потвърден от апелативният състав и не е оспорен от жалбоподателя, тези означени със заявената марка стоки често се продават в същите магазини или на същите специализирани щандове в магазините както часовниците.
96 В това отношение следва да се напомни, че обстоятелството, че сравнените стоки често се продават в едни и същи пунктове за продажба, може да допринесе за възприемането им от съответния потребител като тясно свързани и да засили впечатлението, че са произведени от едно и също предприятие (Решение по дело PiraÑAM diseño original Juan Bolaños, посочено по-горе, точка 50).
97 Следователно за „декоративни[те] игли“; игли[те] за вратовръзки; нестандартни[те] ключодържатели; медали[те]; значки[те] от благородни метали; декорация[та] за обувки и украшения[та] за шапки от благородни метали [и] копчета[та] за ръкавели“ е можело с основание да се приеме, че приличат на часовниците, от една страна предвид обстоятелството, че често са произвеждани от един и същ материал и имат сходна естетична функция, а от друга страна, предвид идентичността на техните дистрибуторски канали.
98 В този контекст е ирелевантна направената от жалбоподателя аналогия с други аксесоари, които не се разглеждат в конкретния случай, а именно очила или някои категории облекло.
99 От гореизложените съображения следва, че жалбоподателят не е доказал, че е неправилен потвърденият и възприет в обжалваното решение извод на отдела по споровете, според който разглежданите стоки са или идентични, или сходни.
100 Що се отнася до общата преценка на вероятността от объркване, жалбоподателят по същество твърди, че апелативният състав не е „смекчил и нюансирал“ преценката си в зависимост от по-голямата или по-малка степен на сходство между разглежданите стоки, както и в зависимост от високата степен на внимание на съответния потребител.
101 В това отношение следва да се посочи, че съгласно точка 30 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че може да съществува вероятност от объркване „при условията, определени в решението [на отдела по споровете]“. От мотивите на посоченото решение, възпроизведени в точка 9 от обжалваното решение, се установява, че СХВП е извършила обща преценка на вероятността от объркване за различните групи разглеждани стоки, като по същество е направила извод, че по силата на принципа на взаимозависимост между факторите наличието на подобна вероятност може да бъде установено само за стоките, които имат поне средна степен на сходство.
102 Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от неотчитане на различията между категориите разглеждани стоки, е неоснователен.
103 Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, от точка 25 от обжалваното решение се установява, че освен че потвърждава в основни линии преценката на отдела по споровете относно вероятността от объркване, апелативният състав взима предвид обстоятелството, че при покупката на разглежданите стоки съответният потребител проявява по-голямо внимание, отколкото при покупката на стоки за ежедневно потребление.
104 В светлината на всички тези съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че апелативният състав е установил неправилно, от една страна, с оглед на сходството между съответните знаци, и от друга страна, с оглед на идентичността и сходството на разглежданите стоки, че съществува вероятност съответните испански потребители, макар да проявяват по-голямо внимание в сравнение с нормалното, да повярват, че посочените стоки произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.
105 Поради това настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно и в резултат от това жалбата да бъде отхвърлена изцяло.
По съдебните разноски
106 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
107 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Industria de Diseño Textil (Inditex), SA да заплати съдебните разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2010 година.
Подписи