РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

1 февруари 2007 година

Дело F‑42/05

Francisco Rossi Ferreras

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Оценка — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2003 г. — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Rossi Ferreras иска да се отмени неговият доклад за развитие на кариерата, изготвен на 22 юли 2004 г. за периода от 1 януари до 31 декември 2003 г., както и да се осъди Комисията да поправи твърдените от него вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Съдебен контрол — Граници

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетяване на вреда, причинена в резултат от действия, които не се материализират в решение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Условия за допустимост — Характер, свързан с публичния ред

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съдебният контрол, който общностният съд упражнява по отношение на съдържанието на атестационните доклади, се свежда до проверка дали процедурата е редовна, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.

(вж. точка 33)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 октомври 1994 г., Marcato/Комисия, T‑18/93, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑681, точка 45; 20 май 2003 г., Pflugradt/ЕЦБ, T‑179/02, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑733, точка 46

2.      По силата на членове 90 и 91 от Правилника искът за обезщетение за вредите, претърпени в резултат от действия, които не се материализират в решение, като например психически тормоз, трябва да се предхожда от двуетапна административна процедура. Заинтересованото лице трябва първо да отправи до органа по назначаването искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника, с което да призове администрацията да поправи съответната вреда. Единствено изричният или мълчалив отказ да се уважи това искане представлява решение с неблагоприятни последици, срещу което може да бъде подадена административна жалба, като иск за обезщетение пред Първоинстанционния съд може да бъде предявен едва след изричния или мълчалив отказ да се уважи тази жалба.

(вж. точки 58—61)

Позоваване на:

Съд — 27 юни 1989 г., Giordani/Комисия, 200/87, Recueil, стр. 1877, точка 22

Първоинстанционен съд — 1 декември 1994 г., Ditterich/Комисия, T‑79/92, Recueil FP, стр. I‑A‑289 и II‑907, точка 41 и цитираната съдебна практика; 14 май 2002 г., Antas de Campos/Парламент, T‑194/00, Recueil FP, стр. I‑A‑59 и II‑279, точка 72; 8 юли 2004 г., Tsarnavas/Комисия, T‑200/02, непубликувано в Recueil, точка 48; 15 май 2006 г., Schmit/Комисия, F‑03/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑33, точка 48

3.      Правилата, установени в членове 90 и 91 от Правилника, са императивни и тяхното прилагане не зависи от преценката на страните или съда. Ето защо обстоятелството, че в решението, с което изрично се отхвърля определена жалба, институцията не е приела за недопустимо съдържащото се в тази жалба искане за обезщетение, не лишава администрацията от възможността да направи възражение за недопустимост в съдебното производство, нито пък освобождава Първоинстанционния съд от задължението му да провери дали са спазени членове 90 и 91 от Правилника.

(вж. точка 62)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑209/99, Recueil FP, стр. I‑A‑243 и II‑1211, точка 47