Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 25 април 2024 година(1)
Дело C‑73/23
Chaudfontaine Loisirs SA
срещу
État belge, представлявана от Ministre des Finances,
при участието на
État belge, представлявана от Ministre de la Justice
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия)
„Преюдициално запитване — Данъчно законодателство — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 135, параграф 1, буква и) — Освобождаване на форми на хазарт — Директен ефект на разпоредба за данъчно освобождаване — Разграничаване между онлайн хазартни игри и игри в реално казино — Разграничаване между различни форми на онлайн хазартни игри (лотарии и други онлайн форми на хазарт) — Недопустимост на преюдициални въпроси — Запазване за определен срок на действието на национално право без предварително отправяне на преюдициално запитване“
I. Въведение
„В хазарта губим време и имущество — двете най-ценни неща в живота […]“. (Оуен Фелтъм, английски писател (1602—1668).
1. Въпреки че тези и други произтичащи от хазарта рискове са общоизвестни, член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“)(2) от самото начало предвижда освобождаване от данъчно облагане на залагането, лотариите и другите форми на хазарт. На пръв поглед изглежда, че от гледна точка на облагането с ДДС Съюзът иска да облагодетелства хазарта. Данъчното му освобождаване обаче се прилага само „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“.
2. От 1 юли 2016 г. Белгия решава да не освобождава от ДДС онлайн хазартните игри или онлайн игрите с паричен залог, които не са лотарии. За разлика от тях други форми на хазарт остават освободени от ДДС. Операторите на онлайн хазартни игри в Белгия считат, че това избирателно освобождаване нарушава принципа на неутралност. В рамките на сходното по обстоятелства дело Casino de Spa и др. (C‑741/22)(3) те освен това считат посоченото освобождаване на другите оператори на хазартни игри за неправомерна помощ. Следователно в настоящия случай освобождаването от ДДС на онлайн хазартните игри би трябвало да се извежда пряко от правото на Съюза. Това може да е така само ако в това отношение Директивата за ДДС е пряко приложима, т.е. ако това освобождаване произтича от самата директива.
3. Макар че в миналото Съдът неведнъж е разглеждал диференцираното облагане с ДДС на различни видове хазартни игри(4), по-новата му практика дава повод да се помисли дали член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС е пряко приложим при обстоятелства като посочените (избирателно освобождаване на някои видове хазартни игри). Същевременно на Съда се предоставя възможността да изясни дали и до каква степен принципът на неутралност изключва избирателно освобождаване на някои видове хазартни игри.
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
4. Член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС урежда освобождаването от данъчно облагане на хазарта и гласи следното:
„1. Държавите членки освобождават следните сделки:
и) залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“.
2. Белгийското право
5. Първоначално в Белгия от ДДС са освободени и сделките във връзка с онлайн хазартните игри или онлайн игрите с паричен залог, които не са лотарии. Членове 29—34 от Закона от 1 юли 2016 г. отменят посоченото освобождаване. В резултат на това тези сделки стават облагаеми, докато „класическите“ хазартни игри и всички лотарии (тоест онлайн лотариите и игрите в реално казино) продължават да са освободени от данъка.
6. Въпреки това, считано от 21 май 2018 г., Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) отменя посочените разпоредби на Закона от 1 юли 2016 г. на основание, че те нарушават вътрешноправните правила за компетентност. Той обаче приема, че вече платеният за периода 1 юли 2016 г.—21 май 2018 г. данък все пак трябва да се удържи с оглед на бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването му.
III. Фактите и производството по преюдициално запитване
7. Chaudfontaine Loisirs SA (наричан по-нататък „жалбоподателят“) управлява т.нар. онлайн казино. Той иска да му бъде възстановена сумата от 640 478, 825 евро като главница, която е внесъл като ДДС за проведените между 1 юли 2016 г. и 22 май 2018 г. онлайн игри и залагания.
8. С решение от 1 декември 2020 г. администрацията отхвърля този иск за възстановяване, по съображение че не са изпълнени условията за предявяването му. Вследствие на това жалбоподателят сезира запитващата юрисдикция.
9. Жалбоподателят поддържа, че спорният ДДС е начислен в нарушение на принципа на данъчна неутралност, залегнал в Директивата за ДДС. По-нататък той възразява срещу запазването за съответния период на последиците от отменения закон. Белгийската държава ответник от своя страна припомня дискреционната власт на държавите членки да освобождават от ДДС някои категории игри и да облагат с него други. Освен това отменените от Cour constitutionnelle разпоредби, които с разпореждане запазват действието си в ограничена степен, не представлявали несъответстващо транспониране на Директивата за ДДС.
10. Компетентният да разгледа жалбата Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия) спира производството и на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда следните пет преюдициални въпроса:
„1. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, докато хазартните игри, които не са предлагани по електронен път, остават освободени от ДДС?
2. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, но не и лотариите, които остават освободени от ДДС, без значение дали са предлагани или не по електронен път?
3. Допуска ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз върховна юрисдикция да реши да запази последиците от вътрешноправна разпоредба, която тя отменя поради нарушение на вътрешното право, без да се произнася по нарушението на правото на Съюза, което също е изтъкнато пред нея, и следователно без да постави преюдициалния въпрос за съвместимостта на тази вътрешноправна разпоредба с правото на Европейския съюз, нито да отправи запитване до Съда относно условията, при които би било възможно да реши да запази последиците от тази разпоредба, въпреки несъвместимостта ѝ с правото на Съюза?
4. В случай че отговорът на един от предходните въпроси е отрицателен, възможно ли е било Cour constitutionnelle (Конституционен съд) да запази, с оглед на бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платения данък, вече настъпилите последици на разпоредбите, които е отменил поради несъвместимостта им с националните правила за разпределяне на компетентността, при положение че тези разпоредби са несъвместими и с [Директивата за ДДС]?
5. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен, възможно ли е на данъчнозадълженото лице да бъде възстановен ДДС, който то е платило върху действителния брутен марж на предлаганите от него игри и залагания, и то въз основа на разпоредби, несъвместими с [Директивата за ДДС] и с принципа на данъчна неутралност?“.
11. В производството пред Съда писмени становища представят жалбоподателят, Кралство Белгия, Португалия, Чешката република и Европейската комисия. Съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание.
IV. Правен анализ
12. Петте преюдициални въпроса могат да се разделят основно на две групи.
13. Тъй като жалбоподателят в главното производство оспорва облагането с ДДС съгласно националното право на предоставяните от него услуги, първият, вторият и петият въпрос се отнасят до това дали услугите на жалбоподателя са освободени от ДДС съгласно член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС и дали следователно събраният в нарушение на правото на Съюза данък трябва да бъде възстановен на жалбоподателя въпреки запазеното действие на противоречащо на правото на Съюза национално право. Това предполага Директивата за ДДС да предоставя пряко основание за освобождаване от данъчно облагане на онлайн хазартни игри, на което жалбоподателят да може да се позове (вж. раздел Б).
14. Третият и четвъртият въпрос съответно се отнасят до това дали белгийският Cour constitutionnelle е можел да разпореди запазване на действието на националното право, без предварително да отправи преюдициално запитване, поради което данъкът все пак е възникнал съгласно националното право. Това вече поставя под съмнение допустимостта на тези два преюдициални въпроса (вж. раздел А).
1. По допустимостта на третия и четвъртия преюдициален въпрос
15. Третият и четвъртият въпрос са допустими в рамките на преюдициално запитване само ако отговорът им е необходим и релевантен за постановяването на решението по главното производство.
16. По принцип само националният съд, който е сезиран със спора, има задачата да прецени както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност(5). Следователно Съдът може да откаже да отговори само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(6).
17. Дори да се приложи посочената презумпция, третият и четвъртият въпрос в случая са недопустими. Главното производство се отнася до възстановяването на данък, който вероятно е събран в нарушение на правото на Съюза (по-точно на директива). Въпреки че по вътрешноправни причини националният закон е трябвало да бъде отменен, компетентният за това съд е установил, че неговото действие — отново по вътрешноправни причини — е запазено за определен период от време (съгласно разпореждане за запазване на действието за ограничен срок).
18. Следователно националното право изисква данъчно облагане, което вероятно противоречи на Директивата за ДДС. Ето защо единствено от тълкуването на Директивата за ДДС (и следователно от отговора на първия, втория и петия въпрос) зависи дали жалбоподателят продължава да дължи плащането на вече събрания за периода 1 юли 2016 г.—21 май 2018 г. ДДС. В това отношение е без значение дали белгийският Cour constitutionnelle е можел или дори е бил длъжен да сезира Съда, преди да разпореди запазване на действието.
19. Освен това не е ясно защо нарушение на член 267 ДФЕС, допуснато от една юрисдикция, а именно от Cour constitutionnelle, би трябвало да има последици за решението на друга юрисдикция, която е отправила до Съда преюдициално запитване с въпросите от правото на Съюза, които са от значение за нейното решение. Следователно оплакването, че белгийският Cour constitutionnelle не е отправил преюдициално запитване, и поисканото поради това тълкуване на член 267 ДФЕС нямат връзка със спора в главното производство. Ето защо третият и четвъртият въпрос са недопустими.
20. И накрая, запитващата юрисдикция не е предоставила на Съда информация за това какви въпроси в действителност може и има правомощие да разглежда белгийският Cour constitutionnelle. Едва ли изобщо би било възможно той да отправи преюдициално запитване, ако националната му компетентност например е ограничена до проверката дали се спазват вътрешноправните правила за компетентност. Ето защо Съдът не разполага с необходимата информация, за да може да провери дали е нарушен член 267 ДФЕС. Това също е причина третият и четвъртият въпрос да са недопустими. Следователно трябва да се отговори само на първия, втория и петия въпрос.
2. По освобождаването от данъчно облагане на онлайн хазартни игри съгласно Директивата за ДДС (първи, втори и пети въпрос)
21. В главното производство жалбоподателят оспорва данъчното облагане съгласно националното право (със запазено действие) на предоставяните от него услуги за онлайн хазартни игри. Изглежда, че това облагане е безспорно и че не подлежи на тълкуване дали е в съответствие с правото на Съюза. Ето защо тълкуването на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС е от значение за разрешаването на спора само ако този член е пряко приложим (вж. т. 1). По същество жалбоподателят счита, че неговите услуги трябва да се третират точно по същия начин, както и другите освободени от данъчно облагане услуги за онлайн хазартни игри. Това следвало и от принципа на неутралност на ДДС (вж. т. 2.).
1. Пряко приложима ли е разпоредбата за данъчно освобождаване?
22. Съгласно постоянната съдебна практика във всички случаи, когато от гледна точка на съдържанието си разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат в спор пред националните съдилища да ги противопоставят на държавата членка, ако тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я е транспонирала неправилно(7).
23. Дадена разпоредба на правото на Съюза е безусловна, когато създава задължение, което не е съпроводено от никакво условие, и не зависи в изпълнението или действието си от приемането на никакъв акт, било на институциите на Съюза, било на държавите членки(8). Обратно, дадена разпоредба е условна, когато предполага прилагането на национални разпоредби, определящи конкретния обхват на елементите на нарушение на правото на Съюза(9). Тя е достатъчно точна, когато предвиденото в нея задължение е формулирано по недвусмислен начин(10).
24. Посочената постоянна съдебна практика показва, че разпоредбата на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС не е нито безусловна, нито достатъчно точна. Тя предвижда, че хазартните игри се освобождават от ДДС „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“. От това не става ясно точно кои хазартни игри трябва да бъдат освободени, поради което начинът, по който се налага задължението на държавите членки, не е недвусмислен. Напротив, от текста следва, че от данъчно облагане могат да бъдат освободени само някои определени форми на хазарт.
25. Това задължение не е и безусловно, тъй като съгласно ясния текст на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС подлежи на „условията и ограниченията, постановени от държавите членки“. Следователно изпълнението или действието на освобождаване на различни форми на хазарт зависи от приемането на акт от страна на държавите членки.
26. Вероятно поради тази причина през 2010 г. Съдът(11) изрично постановява, че „[ч]лен 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данъка върху добавената стойност им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт“. По-късно Съдът потвърждава това тълкуване още два пъти(12).
27. Ако обаче съгласно тълкуването на Съда член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да освобождават само някои форми на хазарт, то в случая важи същото, което Съдът е постановил по отношение на други разпоредби за освобождаване от данъчно облагане. Тези разпоредби не се прилагат пряко, доколкото държавите членки са длъжни да освобождават само някои услуги (така в член 132, параграф 1, букви н) и м) от Директивата за ДДС)(13).
28. Изразът „някои форми на хазарт“ в решението на Съда(14) показва, че тази разпоредба не въвежда задължение за държавите членки да освобождават общо всички услуги, които представляват хазартни игри(15). Тълкуване на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС, съгласно което независимо от думата „някои“ държавите членки са длъжни да освобождават „всички“ видове хазарт, би могло да разшири материалния обхват на въпросното освобождаване. Това би било в противоречие и с практиката на Съда, съгласно която случаите на освобождаване от данъчно облагане, посочени в Директивата за ДДС, трябва да се тълкува стриктно(16).
29. Самият факт, че член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да освобождават само „някои“(17) видове хазарт, е довод против пряката приложимост на този член(18).
30. Единственото (по-ранно) решение на Съда, с което, напротив, се приема, че предходната разпоредба на член 13, Б, буква е) от Шеста Директива 77/388 има директен ефект, за да се предотврати прилагането на несъвместима с тази разпоредба национална правна уредба(19), е заменено според мен от по-късната практика относно директния ефект на освобождаванията от ДДС(20) и относно правото на избор съгласно правото в областта на ДДС(21), както и от решението на Съда от 2010 г.(22)
31. Тези доводи са убедителни и по същество. Това е така, защото данъчното освобождаване на хазарта по член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС не е свързано с особена преценка с оглед на правото на Съюза. Според Съда този случай на данъчно освобождаване е продиктуван единствено от практически съображения, тъй като ДДС не е лесноприложим за свързаните с хазартни игри сделки. При посочения случай, за разлика от някои услуги от общ интерес в социалния сектор, не е налице желание на тези дейности да се предостави по-благоприятно третиране в областта на ДДС(23). По-вероятно е това освобождаване да отразява компромис, постигнат от тогавашните шест държави членки, някои от които по това време вече са имали специални закони за хазарта и следователно са облагали някои видове хазарт. Освобождаването в съответствие с условията и ограниченията, наложени от държавите членки, им е позволило да запазят своите закони за хазарта и да избегнат двойното данъчно облагане с ДДС.
32. Във всеки случай няма никакво основание такова освобождаване от данъчно облагане в съответствие с условията и ограниченията, наложени от отделните държави членки, да има директен ефект по чисто технически причини (поради трудно събиране, респ. избягване на двойното данъчно облагане). Следователно не съществува особена необходимост да се приеме, че това освобождаване от данъчно облагане има директен ефект. Поради това разглежданото освобождаване не е пряко приложимо.
33. Ако обаче жалбоподателят в настоящия случай и без това не може да се позове на освобождаването от данъчно облагане по член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС, то не е необходимо и да се отговаря на първия, втория и петия въпрос. В такъв случай Комисията ще трябва да започне производство срещу Белгия за установяване на неизпълнение на задължения, ако счете, че данъчното облагане на жалбоподателя (и на други оператори на онлайн хазартни игри) нарушава Директивата за ДДС. Становището на Комисията обаче не дава основание за подобни опасения.
2. Нарушен ли е принципът на неутралност?
34. В настоящия случай жалбоподателят не може да разчита и на принципа на данъчна неутралност. Вярно е, че държавата членка трябва да спазва принципа на данъчна неутралност и когато упражнява правото си на избор, респ. преценка(24). Това обаче, от една страна, не може да води до пряко прилагане на недостатъчно точна или условно формулирана разпоредба от директива. От друга страна, този принцип не допуска „само“ различното третиране за целите на ДДС на подобни стоки или услуги, които следователно са в конкуренция помежду си(25).
35. Стоките или съответно услугите са подобни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя, съгласно критерий за сходство при използването. Освен това съществуващите различия не трябва да влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата стока или съответно услуга(26), поради което от негова гледна точка тези сделки трябва да са взаимозаменяеми(27). По своето естество преценката доколко стоките или услугите са подобни от гледна точка на крайния потребител е до известна степен свободна.
36. Според Съда в контекста на приемането на данъчни мерки е възможно да се наложи законодателят на Съюза да направи политически, икономически и социален избор и да степенува противоречиви интереси или да извърши сложни преценки. Ето защо следва да му се признае широко право на преценка, така че съдебният контрол да се свежда до проверка за наличие на явна грешка(28). По-специално Съдът не може да замени преценката на законодателя на Съюза със собствената си преценка(29).
37. С оглед на най-новата практика на Съда същото важи и за контрола върху правото на преценка на националните законодатели. Така например Съдът все по-често подчертава, че Съюзът е съставен от държави, които зачитат и споделят ценностите, посочени в член 2 ДЕС(30). Сред тези ценности, на които се основава Европейският съюз, е и принципът на демокрацията. Съгласно този принцип за упражняването на свободата на преценка е отговорен преди всичко демократично легитимираният законодател.
38. Ето защо, когато правото на Съюза предоставя такава свобода на преценка на държава членка, отговорността се носи главно от избраният парламент на тази държава членка. Следователно другите институции сами по себе си имат ограничена роля при контрола на тази предоставена на парламента свобода на преценка. Тяхното собственото разбиране за степента на сходство на стоките или услугите не може да замени това на демократично легитимирания за целта орган. Това се отнася както за националните съдилища, така и за съдилищата на Съюза.
39. Съответно в това отношение Съдът по правило може да установи нарушение на принципа на неутралност от страна на демократично легитимиран законодател само ако законодателят явно е надхвърлил свободата си на преценка. Такъв обаче е случаят само ако от гледна точка на средния потребител услугите или доставките, които се третират по различен начин за целите на данъчното облагане, са почти идентични и поради това — както твърди и Комисията — лесно взаимнозаменяеми(31). Само в този случай би било налице нарушение на конкуренцията между доставчиците на такива услуги или стоки, което вече няма как да е съвместимо с принципа на неутралност.
40. Поради тази причина Съдът досега по принцип се въздържа да приеме, че е налице нарушение на принципа на неутралност, когато държавите членки прилагат намалена ставка или освобождават от ДДС например само пресни сладкарски изделия (а не такива със срок на минимална трайност над определена продължителност(32)), само лица, извършващи дейност на преместваеми панаири (а не такива на постоянни паркове за забавления(33)), не всички лекарствени продукти (а само някои, включително в зависимост от тяхната употреба(34)), само превоза с такси (а не всички видове превоз на пътници с лек автомобил(35)) или само отпечатаните на хартия (но не и на нехартиен физически носител(36)) книги.
41. С оглед на това ограничено правомощие за контрол на Съда в случая законодателят очевидно не надхвърля свободата си на преценка. Различно облаганите услуги (онлайн хазартните игри или онлайн игрите с паричен залог, които не са лотарии, от една страна, и игрите в реално казино и онлайн лотариите, от друга) се различават — противно на становището на жалбоподателя — от гледна точка на средния потребител в няколко аспекта.
42. Разликите между онлайн хазартните игри и игрите в реално казино се отнасят най-напред до мястото (дали могат да се играят по всяко време и навсякъде или само на определено място), необходимите усилия за започване на играта (дали без усилия по всяко време и навсякъде чрез смартфон или след физическо придвижване до определено място), липсата на „социален контрол“ върху възможен по всяко време в домашна среда хазарт, потенциала за пристрастяване или опасността от наличен по всяко време и лесно достъпен хазарт, а и до начина на игра (дали чрез кликване на компютъра или с физически действия на игралния автомат с или без съдействие на друг човек (напр. крупие) на място. Посещението на реално казино може да се опише по-скоро като „преживяване“, а „посещението“ на уебсайт („онлайн казино“) — по-скоро като „игра по интернет“.
43. Ето защо вземането предвид единствено на съдържанието на услугата (в настоящия случай — на задоволяването на потребност от хазарт) не внася допълнителна яснота. Напротив, към гледната точка на средния потребител трябва да се добавят и външните условия на фактите и правната уредба(37). Същото важи и за управленските цели, които парламентът като законодателен орган е възможно да преследва с разграничаването. Принципът на неутралност на ДДС не забранява разграничаване по обективни причини.
44. Впрочем фактът, че от гледна точка на законодателя на Съюза средата (онлайн или в реално казино) е важен критерий за разграничаване, следва още от разпоредбите на Директивата за ДДС, в някои от които също се прави разграничаване на услуги според начина им на предоставяне по електронен път (вж. например мястото на данъчно облагане (специалния режим по член 58 от Директивата за ДДС) или данъчната ставка (член 98, параграф 3 от Директивата за ДДС изключва някои намалени данъчни ставки за услуги, предоставяни по електронен път). Цялото това разграничаване би било излишно, ако електронните игри и игрите в реално казино бяха лесно взаимозаменяеми.
45. Следователно не е достатъчно различните видове хазартни игри да задоволяват сходна потребност (или зависимост) от хазарт, за да се приеме, че е нарушен принципът на неутралност. Освен това не е достатъчно някой от потребителите да замени един вид хазарт с друг, за да е възможно да не се изключи известна степен на конкуренция между различните доставчици. От решаващо значение е дали според законодателя двете услуги са (очевидно) взаимозаменяеми от гледна точка на средния потребител
46. Следователно различните обстоятелства при използването на услугите и свързаните с тях различни рискове от хазарта могат — както единодушно твърдят Комисията, Чешката република, Португалия и Белгия — да обусловят и различно третиране за данъчни цели на онлайн хазартните игри и игрите в реално казино.
47. Разграничаването в Белгия между онлайн лотариите и другите онлайн хазартни игри също не може да бъде оспорвано. Лотариите са особен вид хазарт, който обикновено се организира по определен план на игра, като срещу фиксиран залог се получава шансът да се спечелят определени парични или предметни награди. Резултатът от лотарията се определя от случайността и обикновено се обявява публично. Действието при този вид хазарт — както правилно подчертава Комисията — се ограничава до закупуването на лотариен билет и се различава от другите онлайн хазартни игри, доколкото те се играят многократно от играча, който веднага научава дали печели (или по-скоро губи) и съответно реагира спонтанно. В този случай, както твърди Белгия, липсва игровият елемент. Разлики има и в минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба(38).
48. Освен това в историята на лотариите и някои данъчни закони (от историческото минало) на държавите членки по традиция се прави разделение между лотариите и другите видове хазарт(39). Това показва, че за средния потребител лотарията вероятно винаги е била нещо различно от хазарта в казино или на игрален автомат. Ето защо едва ли може да се твърди, че от гледна точка на средния потребител онлайн лотариите и другите онлайн хазартни игри са взаимозаменяеми. И в това отношение принципът на неутралност не е нарушен.
3. Междинно заключение
49. Член 135, параграф 1 от Директивата за ДДС не е пряко приложим. Дори и да се приеме, че член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС е пряко приложим, разграничаването в Белгия между електронни и неелектронни форми на хазарт не би трябвало да нарушава принципа на неутралност на ДДС. Същото важи и за разграничаването между електронните форми на хазарт и електронните лотарии. Това е и причината при липса на нарушение на правото на Съюза да не се изисква на жалбоподателя да бъде възстановен дължимият съгласно националното право ДДС.
V. Заключение
50. Ето защо предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия), по следния начин:
„1. Член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност не е пряко приложим. Тази разпоредба не е нито безусловна, нито достатъчно точна.
2. Принципът на неутралност на ДДС не изключва разграничаване между електронни и неелектронни форми на хазарт. Напротив, съществуват обективни причини за това разграничаване, както и за разграничаването между електронни форми на хазарт и електронни лотарии“.