Дело T‑247/14
Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „STICK MiniMINI Beretta“ — По-ранна словна марка на Общността „MINI WINI“ — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/96“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 4 февруари 2016 г.
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Изложени в становището на ответника възражения срещу обжалваното решение — Неприложимост на условията, предвидени в член 60 от Регламент № 207/2009
(член 60 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 на Комисията)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Отказ на регистрацията дори при наличието на основание за отказ, ограничено до една част на Съюза
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка — Комбинирана марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Висока отличителност на по-ранната марка — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Фигуративна марка „STICK MiniMINI Beretta“ и словна марка „MINI WINI“
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. От текста на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) следва, че в производството пред апелативния състав ответникът може в писменото си становище да упражни правото си да оспори обжалваното решение. Качеството му само на ответник му позволява да оспори по-специално валидността на решението на отдела по споровете. Освен това тази разпоредба не ограничава това право до вече изложените в жалбата основания. Всъщност тя предвижда, че исканията се отнасят до точка, която не е повдигната в жалбата. Нещо повече, в цитираната разпоредба не се посочва, че самият ответник може да подаде жалба срещу обжалваното решение. Така това решение може да бъде оспорено било чрез самостоятелна жалба, каквато е предвидена в член 60 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, било чрез исканията, предвидени в член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96.
Обявяването на исканията на жалбоподателя, изложени в писмения му отговор, за допустими, не дава право на ответника пред апелативния състав да подаде жалба в нарушение на предвидените срок и задължение за заплащане на такса в член 60 от Регламент № 207/2009. Всъщност от текста на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 следва ясно, че възможността да се формулират искания за отмяна или за изменение на оспореното решение по точка, която не е била повдигната в жалбата, е ограничена до производствата inter partes. Тези искания следва да се формулират в писмените отговори, представени в тези производства. Именно поради това тази разпоредба предвижда, че такива искания стават безпредметни в случай на оттегляне на жалбата пред апелативния състав. Така, за да се оспори решение на отдела по споровете, единственото правно средство, позволяващо да изтъкне недвусмислено оплакванията си, е самостоятелната жалба, предвидена в член 60 от Регламент № 207/2009. От това следва, че исканията за отмяна или за изменение на оспореното решение по точка, която не е била повдигната в жалбата по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96, се различават от жалбата, предвидена в член 60 от Регламент № 207/2009.
В резултат на това, тъй като ответникът е направил в писмения си отговор искания за изменение на решението на отдела по споровете в определения срок, той не е обвързан от срока и задължението за заплащане на такса за обжалване, предвидени в член 60 от Регламент № 207/2009.
(вж. т. 22—25)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 32—34, 37 и 66)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 38)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 45—47 и 53)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 67 и 68)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 73—80)