Language of document : ECLI:EU:T:2012:492

Дело T‑362/06

Ballast Nedam Infra BV

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Нидерландски пазар на битум за пътни настилки — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Глоби — Доказване на нарушението — Тежест на нарушението — Вменяване на отговорност за неправомерно поведение — Право на защита — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Неограничена компетентност“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 27 септември 2012 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, различно от изложението на възражения — Липса на ясно указание за качеството на предприятието, което е упрекнато — Нарушение на правото на защита

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, състоящо се в сключването на антиконкурентно споразумение — Решение, основано на писмени доказателства — Липса на търговски интерес от споразумението за санкционирано предприятие — Липса на последици

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Преценка на доказателствената стойност на различните доказателства — Критерии

(член 81, параграф 1 ЕО)

5.      Картели — Забрана — Освобождаване — Задължение на предприятието да докаже основателността на искането си — Решение на Комисията да отхвърли искането за освобождаване — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 81, параграф 3 ЕО)

6.      Картели — Забрана — Освобождаване — Приложно поле — Споразумения за хоризонтално сътрудничество — Споразумения за закупуване, целящи да ограничат конкуренцията на цените — Преценка с оглед на принципите, посочени в Насоките — Задължително вземане предвид на действителните последици върху пазара — Липса

(член 81, параграфи 1 и 3 ЕО; точки 18, 124 и 133 от Известие 2001/C 3/02 на Комисията)

7.      Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Констатация, която не е обусловена от задължение да се докаже наличието на неудобства за крайните потребители — Проверка с оглед на съдържанието на споразумението и икономическия контекст

(член 81, параграф 1 ЕО)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Право на преценка на Комисията — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Особено тежки нарушения — Хоризонтален картел относно цените и прилагане спрямо търговски партньори на различни условия по отношение на еквивалентни сделки — Цялостна преценка

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

9.      Картели — Споразумения между предприятия — Участие, за което се твърди, че е поради принуда — Обстоятелство, което не e оправдание за предприятие, неизползвало възможността за оповестяване пред компетентните органи

(член 81, параграф 1 ЕО; член 7 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Особено тежки нарушения — Необходимост да се определят тяхното въздействие и техният географски обхват — Липса

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

11.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в различни категории — Условия — Спазване на принципите на равно третиране и на пропорционалност — Вземане предвид на оборота на предприятията — Право на преценка на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета;(точка 1 A, алинеи 6 и 7 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

12.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Необходимост от разграничаване на предприятията, въвлечени в едно и също нарушение, с оглед на техния общ оборот или на техния оборот на разглеждания пазар — Липса

(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А, алинея 6 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

13.    Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Вземане предвид при упражняването на неограничена компетентност — Условия

(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

14.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност на Общия съд — Вземане предвид на Насоките при изчисляването на глобите — Граници

(член 81, параграф 1 ЕО; член 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията и Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      В рамките на производство за нарушение на правилата на конкуренцията зачитането на правото на защита изисква в хода на административното производство на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно становището си относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора. Освен това предвид значимостта на изложението на възраженията в него трябва да се уточнява по недвусмислен начин правният субект, на който може да бъде наложена глоба, и да бъде изпратено на последния. От значение е също в изложението на възраженията да е посочено в какво качество дадено предприятие се упреква за твърдените факти.

Решението на Комисията не трябва непременно да бъде точно копие на изложението на възраженията. Поради това трябва да се констатира, че е налице нарушение на правото на защита единствено когато окончателното решение вменява на засегнатите предприятия нарушения, които са различни от посочените в изложението на възраженията, или се основава на различни факти. Това не е така, когато твърдените различия между изложението на възраженията и обжалваното решение не се отнасят до действия, различни от тези, по които съответните предприятие вече са дали обяснения и които следователно нямат нищо общо с каквото и да било ново твърдение за нарушение.

Комисията не спазва тези задължения, когато не посочва в изложението на възраженията в какво качество упреква дадено предприятие в нарушение и с оглед на изложението на възраженията предприятието не може да предвиди, че Комисията възнамерява съгласно презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху поведението на неговото дъщерно дружество да му вмени нарушението в окончателното решение въз основа на прякото му участие в дейностите на картела и в качеството му на дружество майка — презумпция, която той ще следва да обори. Тъй като изложението на възраженията не позволява на предприятието да се запознае с възражението, изведено от непрякото му участие в дейностите на картела, то не може в хода на административната процедура да осигури по надлежен начин свързаното с това негово право на защита.

Само обстоятелствата, от една страна, на общото посочване от Комисията в изложението на възраженията, че счита дружествата майки за отговорни за поведението на техните дъщерни дружества, и от друга страна, на осъзнаването от предприятието, че то е дружеството майка, притежаващо 100 % от дъщерното си дружество, не са достатъчни, за да се приеме, че Комисията не е спазила задължението си да посочи в изложението на възраженията в какво качество упреква предприятието за предявените му обстоятелства.

(вж. точки 22, 23, 29—31)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 44)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 45 и 74)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 58—60)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 83 и 84)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 87, 88 и 90)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 98—100, 102, 103 и 106)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 104)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 111—114)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 119, 121—123 и 125)

12.    Вж. текста на решението.

(вж. точка 124)

13.    Съгласно член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

При прилагане на предоставената му неограничена компетентност съдът на Съюза следва все пак да може да събира нови правни основания или доводи, ако те имат отношение към упражняваната от него служебна функция и не са мотивирани от различни от повдигнатите в исковата молба или жалбата твърдения за незаконосъобразност.

(вж. точки 137 и 138)

14.    В областта на конкуренцията Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от нейните насоки когато се произнася, при прилагане на своята неограничена компетентност, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай. Въпреки това, когато при прилагането на неограничена компетентност се определя размерът на наложените им глоби, не трябва да се стига до дискриминация на предприятията, участвали в нарушаващо/нарушаваща член 81 ЕО споразумение или съгласувана практика. Ако Общият съд възнамерява да се отклони по отношение на някое конкретно предприятие от метода на изчисляване, който Комисията е използвала спрямо всички тези предприятия, той трябва да мотивира този избор.

(вж. точка 143)