ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
A. RANTOS
представено на 15 юни 2023 година(1)
Дело C‑755/21 P
Marián Kočner
срещу
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането
„Обжалване — Регламент (ЕС) 2016/794 — Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) — Защита на личните данни — Членове 49 и 50 — Отговорност на Европол за неправомерно обработване на данни — Съображение 57 — Естество на отговорността — Наказателно производство, образувано в Словакия срещу жалбоподателя — Експертен доклад, изготвен от Европол за целите на разследването — Извличане на данни от мобилни телефони и от USB устройство, които принадлежат на жалбоподателя — Твърдяно неразрешено разкриване на тези данни от Европол — Неимуществени вреди — Иск за обезщетение — Причинно‑следствена връзка“
I. Въведение
1. С жалбата си г‑н Marián Kočner (наричан по‑нататък „жалбоподателят“) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 29 септември 2021 г., Kočner/Европол (T‑528/20, непубликувано, наричано по‑нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:631), с което Общият съд е отхвърлил иска му за обезщетение за неимуществени вреди, които той счита, че е претърпял в резултат на нарушаването на правото му на зачитане на личния и семейния живот, произтичащо по същество от операциите по обработване на данни от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), в рамките на наказателно разследване, образувано срещу него от словашките власти след убийството на журналист и неговата годеница.
2. Тази жалба дава на Съда за първи път възможност да се произнесе по‑специално относно естеството на извъндоговорната отговорност на Европол по членове 49 и 50 от Регламент (ЕС) 2016/794(2), тълкувани с оглед на съображение 57 от този регламент, и по‑конкретно относно наличието на специален режим на солидарна отговорност между Европол и държавата членка, в която са настъпили вреди в резултат на неправомерно обработване на данни от Европол или от тази държава членка.
II. Правна уредба
3. Съгласно съображения 56, 57 и 65 от Регламента за Европол:
„(56) Европол следва да съблюдава общите правила относно договорната и извъндоговорната отговорност, приложими по отношение на институциите, агенциите и органите на Съюза, с изключение на правилата относно отговорността за неправомерна обработка на данни.
(57) За засегнатото лице може да не е ясно дали вредите, понесени в резултат на неправомерна обработка на данни, са следствие от действие на Европол или на държава членка. Поради това Европол и държавата членка, в която е настъпило събитието, довело до възникване на вредите, следва да бъдат солидарно […] отговорни.
[…]
(65) Европол обработва данни, които изискват особена защита, тъй като включват чувствителна некласифицирана и класифицирана информация на ЕС. Следователно Европол следва да изготви правила относно поверителността и обработката на такава информация. Правилата за защита на класифицираната информация на ЕС следва да съответстват на Решение 2013/488/ЕС на Съвета[(3)]“.
4. Съгласно член 17, параграф 1 от посочения регламент Европол обработва единствено информация, която му е била предоставена по‑специално от държавите членки в съответствие с тяхното национално право и член 7 от посочения регламент. Съгласно член 17, параграф 2 Европол може директно да извлича и обработва информация, включително лични данни, от публично достъпни източници, включително от интернет и от публични данни.
5. Член 32 от същия регламент е озаглавен „Сигурност на обработката“ и предвижда в параграф 1:
„Европол предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити личните данни от случайно или неправомерно унищожаване, случайна загуба или неразрешено разкриване, промяна или достъп, или всякакви други неразрешени форми на обработка“.
6. Член 49 от Регламента за Европол е озаглавен „Общи разпоредби относно отговорността и правото на обезщетение“ и предвижда в параграф 3:
„Без да се засягат разпоредбите на член 49[(4)], в случай на извъндоговорна отговорност, в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите членки, Европол възстановява всяка вреда, причинена от отделите или служителите на Европол при изпълнението на функциите им“.
7. Член 50 от този регламент, който е озаглавен „Отговорност за неправилна обработка на лични данни и право на обезщетение“ гласи:
„1. Всяко физическо лице, което е претърпяло вреда в резултат на неправомерна операция по обработка на данни, има право да получи обезщетение за претърпяната вреда или от Европол в съответствие с член 340 [ДФЕС], или от държавата членка, в която е настъпило събитието, предизвикало вредата, в съответствие с нейното национално право. Лицето предявява иск срещу Европол пред Съда на Европейския съюз или срещу държавата членка пред компетентен национален съд на тази държава членка.
2. Всеки спор между Европол и държава членка относно крайната отговорност за обезщетение, присъдено на физическо лице в съответствие с параграф 1, се отнася до управителния съвет, който урежда спора с мнозинство от две трети от членовете си, без да се засяга правото да се оспори това решение в съответствие с член 263 [ДФЕС]“.
III. Обстоятелствата, предхождащи спора
8. В рамките на провеждано от словашките наказателни органи разследване след убийството в Словакия на 21 февруари 2018 г. на журналист и годеницата му по искане на Národná kriminálna agentúra (Национална агенция за борба с престъпността, Словакия, наричана по‑нататък „NAKA“), на 10 октомври 2018 г. Европол задържа два мобилни телефона, които са принадлежали на жалбоподателя, а на 17 октомври 2018 г. — USB носител за съхранение на данни.
9. Що се отнася до тези мобилни телефони, на 21 юни 2019 г. Европол изпраща на NAKA окончателните научни доклади за операциите, извършени с тях. Според Европол това изпращане е било предхождано, първо, от предаване на NAKA на твърд диск, съдържащ криптирани данни, извлечени от посочените телефони, което е удостоверено с протокол от 23 октомври 2018 г. (наричан по‑нататък „протоколът от 23 октомври 2018 г.“), и второ, от предаване на въпросните телефони на NAKA, което е удостоверено с приемно-предавателен протокол за предоставяне на доказателства от 13 февруари 2019 г.(5).
10. Статии в пресата и публикация в уебсайт през май 2019 г. са предоставили на разположение на обществеността информация за жалбоподателя, която произтича от тези мобилни телефони, включително транскрипции на интимните му комуникации.
11. Що се отнася до USB носителя за съхранение на данни, в доклада си от 13 януари 2019 г., предаден на NAKA на 14 февруари 2019 г., Европол посочва, че жалбоподателят е задържан от 20 юни 2018 г. по подозрение за извършено финансово престъпление и че името му, inter alia, е пряко свързано с така наречените „списъци на мафията“ и с „Panama Papers“ („Досиетата от Панама“)(6).
12. С писмо от 4 май 2020 г. на основание член 50, параграф 1 от Регламента за Европол жалбоподателят иска от Европол обезщетение в размер на 100 000 евро за поправяне на неимуществените вреди, които счита, че е претърпял в резултат, от една страна, на публикуването в пресата и в интернет на лични данни, и по‑специално публикуването на транскрипциите на негови комуникации с интимен и сексуален характер, и от друга страна, на включването на името му в „списъците с мафиоти“, за които пресата е съобщила след изтичане на информация относно преписката по националното наказателно производство във връзка с убийството, посочено в точка 8 от настоящото заключение.
13. В резултат на разследването, проведено от словашките наказателни органи, посочено в точка 8 от настоящото заключение, жалбоподателят, който е обвинен за съучастие в убийство като поръчител, е оправдан на първа инстанция с присъда, която е отменена от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), който връща делото на първа инстанция за ново разглеждане.
IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
14. На 18 август 2020 г. в секретариата на Общия съд постъпва искова молба, с която на основание членове 268 и 340 ДФЕС и член 50, параграф 1 от Регламента за Европол жалбоподателят иска да му бъде присъдено обезщетение за неимуществените вреди, които смята, че е претърпял в резултат на действията на Европол. Той иска съответно обезщетение в размер на 50 000 евро за неимуществените вреди, които претърпял в резултат на разкриването на лични данни (първо искане), и обезщетение за неимуществените вреди, които претърпял в резултат на включването му в „списъците с мафиоти“ (второ искане).
15. Общият съд отхвърля иска. Що се отнася до първото искане, той заключава, че жалбоподателят не е доказал наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и действията на Европол(7), а що се отнася до второто искане — че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, което може да установи, че „списъците с мафиоти“ са били изготвени и поддържани от институция на Съюза, и по‑специално от Европол(8). По отношение на двете искания Общият съд уточнява и че тези изводи не могат да бъдат поставени под въпрос от съображение 57 от Регламента за Европол, нито от член 49 или член 50 от този регламент(9).
V. Производството пред Съда и исканията на страните
16. На 8 декември 2021 г. жалбоподателят подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. Той моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, както и да постанови решение по съдебните разноски.
17. Европол, подпомагана от Словашката република като встъпила страна, моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
VI. Анализ
А. По жалбата
18. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, като първото, второто, третото и четвъртото основание се отнасят до неимуществените вреди, претърпени в резултат на разкриването на лични данни на обществеността (първо искане в първоинстанционното производство), а петото и шестото основание се отнасят до неимуществените вреди, претърпени в резултат на включването на името му в „списъците с мафиоти“ (второ искане в първоинстанционното производство)(10).
19. Европол, на първо място, твърди, че първото и петото основание са недопустими — въпрос, който трябва да бъде разгледан най-напред.
1. По допустимостта на първото и петото основание: грешки относно естеството на отговорността на Европол
20. Европол твърди по същество, че първото и петото основание — а именно че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е изключил солидарната отговорност на Европол и на съответната държава членка за вредите, претърпени в резултат на неправомерно обработване на данни вследствие на действията на Европол или на тази държава членка — са изтъкнати за първи път на етапа на писмената реплика в първоинстанционното производство. Ето защо ставало въпрос за нови основания, които са изтъкнати в хода на производството, и следователно са недопустими(11).
21. Жалбоподателят възразява, че е изтъкнал тези доводи в исковата си молба пред първата инстанция, като е посочил съображение 57 от Регламента за Европол, както и член 50, параграфи 1 и 2 от този регламент.
22. В това отношение следва да се отбележи, че в исковата си молба жалбоподателят е поставил под въпрос отговорността на Европол съгласно член 49, параграф 3 и член 50 от Регламента за Европол, както и с препращане към съображение 57 от този регламент, което той цитира изцяло. В писмената си реплика жалбоподателят впоследствие обосновава този довод, като уточнява, че дори да не бъде установено, че Европол носи отговорност за спорното поведение, тази агенция носи солидарна отговорност със съответната държава членка за причинените вреди.
23. При тези обстоятелства считам, че в исковата си молба в първоинстанционното производство жалбоподателят е изтъкнал основание, което по същество се отнася до солидарната отговорност на Европол, и че следователно първото и петото основание са допустими.
2. По основанията относно неимуществените вреди, претърпени в резултат на разкриването на обществеността на лични данни (първо искане в първоинстанционното производство)
а) По първото основание: грешка при прилагане на правото при квалифицирането на отговорността на Европол за неправомерно обработване на данни
24. С първото си основание жалбоподателят упреква по същество Общия съд, че е изключил възможността Европол и съответната държава членка да носят солидарна отговорност за вредите, произтичащи от неправомерното обработване на данни, в нарушение на обвързващия характер на съображение 57 от Регламента за Европол.
25. Макар да признава, че текстът на член 50, параграфи 1 и 2 от Регламента за Европол не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда солидарна отговорност на Европол и на съответната държава членка, жалбоподателят счита, че такава отговорност все пак следва от тази разпоредба, тълкувана с оглед на съображение 57 от този регламент.
26. Според него, първо, член 50, параграф 2 от посочения регламент, в който се предвижда уреждане на спорове между Европол и съответната държава членка чрез управителния съвет на Европол, не би могъл да се тълкува по друг начин, защото в противен случай това би лишило тази разпоредба от всякакъв смисъл.
27. Второ, съществуването на солидарна отговорност на Европол в настоящия случай се основавало и на целта на разглежданата правна уредба, която следва по‑специално от съображение 57 от Регламента за Европол и се състои в засилена защита на увредената страна(12).
28. Трето, общите принципи на правото на Съюза във всеки случай позволявали да се направи извод за наличие на солидарна отговорност дори при липса на изрична правна уредба с оглед на член 340 ДФЕС.
29. Европол, подкрепяна от Словашката република, най‑напред подчертава, че солидарна отговорност на Съюза и на съответната държава членка, когато и двамата действат съвместно, по принцип не е призната в рамките на член 340, втора алинея ДФЕС, а изисква изрично посочване в този смисъл от страна на законодателя на Съюза.
30. На първо място, член 50 от Регламента за Европол не бил приложим за разглежданото в настоящия случай обработване на данни, тъй като този член се прилагал изключително за обработването на данни, извършвано в рамките на операциите и задачите на Европол.
31. На второ място, тази разпоредба се прилагала само за вредите, причинени съвместно от Съюза и държава членка, и не можела да се прилага при липса на каквото и да било неправомерно поведение на Европол и без да се установи причинно‑следствена връзка.
32. На трето място, най‑напред съображение 57 от този регламент, макар да се позовавало на солидарната отговорност, нямало обвързващ характер и не се прилагало в настоящия случай. По-нататък, понятието за солидарна отговорност предполагало, че повече от един субект носи отговорност за същата вреда, а не че субект, чиято отговорност не е установена, трябва да изплати обезщетение. Накрая, жалбоподателят дори не е предявил иск за отговорност на държавата за вреди срещу съответната държава членка(13).
33. Следва да се припомни, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че член 49, параграф 3 и член 50, параграф 1 от Регламента за Европол уточняват само, че Европол трябва да обезщети вредите, причинени от отделите или служителите на Европол при изпълнението на функциите им, в съответствие с условията, предвидени в член 340 ДФЕС, и че условието за наличие на причинно‑следствена връзка не е изпълнено(14). В това отношение, макар че в съображение 57 от този регламент се предвижда механизъм за солидарност, той не намирал нито израз, нито основание в разпоредбите на посочения регламент(15).
34. Що се отнася до извъндоговорната отговорност на Съюза, следва да се отбележи, че съгласно член 340, втора алинея ДФЕС „[в] случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения“(16). Съгласно постоянната практика на Съда извъндоговорната отговорност на Съюза по силата на тази разпоредба предполага наличието на съвкупност от условия, що се отнася до неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, действителното наличие на вреда и съществуването на причинно‑следствена връзка между поведението и претендираната вреда(17). Кумулативният характер на тези условия означава, че щом като едно от тях не е изпълнено, извъндоговорната отговорност на Съюза не може да бъде ангажирана(18).
35. По‑конкретно, що се отнася до евентуалната солидарна отговорност на Европол на основание член 50 от Регламента за Европол, следва да се отбележи, че по принцип извъндоговорната солидарна отговорност означава, че ако отговорността за вредоносното действие може да бъде вменена на няколко лица, те са солидарно задължени да поправят вредата(19).
36. Съгласно постоянната практика на Съда за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се имат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част. Освен това генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ(20).
37. На първо място, що се отнася до текста на член 50, параграф 1 от Регламента за Европол, тази разпоредба предвижда по същество, че всяко физическо лице, което е претърпяло вреда в резултат на неправомерна операция по обработка на данни, има право да получи обезщетение за претърпяната вреда или от Европол в съответствие с член 340 ДФЕС (пред съд на Съюза), или от държавата членка, в която е настъпило събитието, предизвикало вредата, в съответствие с нейното национално право (пред компетентната национална юрисдикция).
38. Струва ми се, че само въз основа на нейния текст тази разпоредба не води до еднозначно тълкуване на естеството на въпросната отговорност.
39. Всъщност, от една страна, използването на израза „или […], или“ не е убедителен в това отношение(21). Този израз може да означава както че отговорността на Европол е алтернативна на отговорността на съответната държава членка, така и че увреденото лице може без значение да се обърне към съответната институция или към съответната държава членка за всички претърпени вреди.
40. От друга страна, препращането в същата тази разпоредба към член 340 ДФЕС също не е убедително и с оглед на препращането в последната разпоредба към „основните принципи на правото, които са общи за държавите членки“, е необходимо сравнително тълкуване, което ще направя по‑долу в контекста на телеологичното тълкуване на въпросната разпоредба(22).
41. На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 50, параграф 1 от Регламента за Европол, следва да се отбележи, първо, че в съображение 56 от Регламента за Европол се уточнява, че Европол съблюдава общите правила относно договорната и извъндоговорната отговорност, приложими по отношение на институциите, агенциите и органите на Съюза, „с изключение на правилата относно отговорността за неправомерна обработка на данни“. Що се отнася до това неправомерно обработване на данни, текстът на съображение 57 от този регламент не би могъл да бъде по‑ясен, когато посочва, че „[…] Европол и държавата членка, в която е настъпило събитието, довело до възникване на вредите, следва да бъдат солидарно […] отговорни“, тъй като „[з]а засегнатото лице може да не е ясно дали вредите, понесени в резултат на неправомерна обработка на данни, са следствие от действие на Европол или на държава членка“.
42. Несъмнено е вярно, както припомня Европол, че преамбюлът на акт на Съюза няма задължителна правна сила и на него не може да се прави позоваване нито с оглед на отклонение от самите разпоредби на съответния акт, нито с оглед на тълкуването на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на текста им(23). Отвъд тези граници обаче съображенията представляват важни насоки за тълкуване, които могат да изяснят волята на автора на този акт(24).
43. Ето защо, доколкото намерението на законодателя на Съюза, изразено недвусмислено в съображение 57 от Регламента за Европол, да постави в по-благоприятно положение увреденото лице, като се въвежда солидарна отговорност на Европол и на съответната държава членка, не противоречи на текста на член 50 от този регламент, стигам до извода, че този член може (и трябва) да се тълкува с оглед на това съображение.
44. Това заключение се потвърждава от член 50, параграф 2 от Регламента за Европол, съгласно който всеки спор между Европол и държава членка относно крайната отговорност за обезщетение, присъдено на физическо лице в съответствие с член 50, параграф 1 от този регламент, се отнася до управителния съвет на Европол.
45. Второ, що се отнася до довода на Европол, че по същество извършените от Европол действия по задържане и декриптиране на данни от мобилните телефони на жалбоподателя не попадат в обхвата на понятието „обработка на лични данни“ по смисъла на член 50 от Регламента за Европол, не виждам, а и Европол не обяснява защо извършените в случая от Европол действия по декриптиране не попадат в обхвата на даденото в член 88, параграф 2, буква а) ДФЕС определение, съгласно което задачите на Европол могат да включват „събирането, съхранението, обработката, анализа и обмена на информация, предадена по‑конкретно от органите на държавите членки или от трети страни или организации“(25).
46. На трето място, за мен е очевидно, че сред целите на Регламента за Европол, както е видно от съображение 57 от него, е да се улесни чрез солидарна отговорност на Европол и на съответната държава членка предявяването на иск за обезщетение от увреденото лице в резултат на неправомерно обработване на данни. Това становище се потвърждава от генезиса на въпросната разпоредба, както и от нейното сравнително тълкуване с оглед на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки.
47. В това отношение, що се отнася, първо, до генезиса на член 50 от Регламента за Европол, следва да се отбележи, че в настоящия си вид текстът на този член и текстът на съображение 57 следват от първоначалното предложение на Комисията(26), което подкрепя тълкуването, че този член транспонира изразеното в това съображение намерение на законодателя на Съюза да въведе форма на солидарна отговорност на Европол и на съответната държава членка(27).
48. Освен това, противно на изтъкнатия от Европол довод, прилагането на тази разпоредба не може да бъде ограничено само до положенията, при които вредата е причинена съвместно от Съюза и държава членка, тъй като според мен при това положение компетентният съд трябва да се произнесе по съответната отговорност на субектите или лицата, които са причинили вредата(28).
49. Второ, що се отнася до сравнителното тълкуване на член 50, параграф 1 от Регламента за Европол, припомням, че съгласно тази разпоредба увреденото лице може да ангажира отговорността на Европол „в съответствие с член 340 ДФЕС“, чиято втора алинея препраща към основните принципи на правото, които са общи за държавите членки(29).
50. В това отношение ми се струва, че е налице форма на сближаване на правните системи на държавите членки по отношение на наличието на солидарна отговорност в случаите, когато отговорността за една и съща вреда може да бъде вменена на няколко лица(30). Впрочем принципите на европейското право в областта на гражданската отговорност са в този смисъл(31).
51. Освен това следва да се отбележи, че механизмът на солидарна отговорност не е чужд на правото на Съюза в областта на обработването на данни, тъй като по‑специално член 82, параграф 4 от Регламент 2016/679 въвежда такава отговорност, когато в една и съща операция по обработване участва повече от един администратор(32).
52. Този извод не се поставя под въпрос от принципа от съдебната практика, че в случай на съвместна отговорност на Съюза и на държава членка частноправните субекти, които твърдят, че са увредени, трябва да сезират най-напред националните юрисдикции(33). Всъщност, ако този принцип се прилага към случаите на съвместна отговорност, прилагането му към случаите на солидарна отговорност би лишило същата от всякакво полезно действие.
53. В заключение считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като изключва, че член 50, параграф 1 от Регламента за Европол, тълкуван с оглед на съображение 57 от този регламент, въвежда режим на солидарна отговорност на Европол и на съответната държава членка за вреди, претърпени в резултат на неправомерно обработване на данни вследствие на действията на Европол или на тази държава членка.
54. Ето защо предлагам първото основание за обжалване да бъде уважено.
55. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, в частта, в която се изключва всякаква причинно‑следствена връзка между твърдяната от жалбоподателя вреда и евентуални действия на Европол, само поради това че за определен период от време както Европол, така и словашките власти са разполагали с данните, съдържащи се във въпросните мобилни телефони.
56. При това положение бих искал да отбележа, че за да може Европол да отговаря солидарно за твърдяната вреда, следва също да бъде установено по‑специално наличието на причинно‑следствена връзка между твърдяното поведение и тази вреда(34). Всъщност наличието на солидарна отговорност изисква различните вредоносни събития да бъдат от естество да доведат до твърдяната вреда, независимо от нарушението, което е непосредствената и определяща причина за събитието(35).
57. Несъмнено обаче е вярно, че наличието на тази причинно‑следствена връзка в настоящия случай е общата нишка, която преминава през доводите, изложени в рамките на второто, третото, четвъртото и шестото основание за обжалване.
58. Като се има предвид обаче, че в обжалваното съдебно решение Общият съд се е ограничил по същество да се произнесе по липсата на „изключителна“ причинно‑следствена връзка между действията на Европол и твърдяната вреда и че този анализ не позволява да се прецени наличието на причинно‑следствена връзка, каквато се изисква в случай на солидарна отговорност, считам, че ако Съдът приеме предложението ми да се уважи първото основание, обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане, що се отнася до първото искане в първоинстанционното производство, за да се произнесе Общият съд по въпроса за причинно‑следствената връзка в контекста на солидарната отговорност, както и евентуално по другите условия, на които се подчинява извъндоговорната отговорност на Съюза и на неговите институции или органи(36).
59. Въпреки това, в случай че Съдът не приеме предложеното от мен разрешение, ще разгледам по‑долу и другите основания за обжалване(37).
2) По второто основание: грешка при тълкуването на националното право, коeто урежда съдържанието на преписка по разследване
60. С второто си основание жалбоподателят твърди, че в противоречие с националните правила, които уточняват съдържанието на преписка по разследване(38), протоколът от 23 октомври 2018 г. не бил част от отнасящата се до него преписка по разследване, което следователно се отразявало на неговата надеждност.
61. В обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на протокола от 23 октомври 2018 г., за да стигне до извода, че считано от тази дата, Европол не е единственият субект, който е разполагал с данните, съдържащи се във въпросните мобилни телефони, тъй като словашките власти също са разполагали с тези данни(39).
62. В отговор на възражението на жалбоподателя по отношение на автентичността на този протокол Общият съд е приел, че евентуалното невключване на този документ в преписката по наказателното производство не може само по себе си да има последици за автентичността му и че жалбоподателят изобщо не е твърдял, че посоченият протокол е променен(40).
63. В това отношение ми се струва, че доводът на жалбоподателя, свързан с евентуалното нарушение на национални правила относно съдържанието на преписката — и които впрочем не се отнасят до автентичността на включените в преписката документи — е несъстоятелен, тъй като не е достатъчен, за да се докаже, че Общият съд е допуснал грешка при преценката на валидността на протокола от 23 октомври 2018 г., а още по‑малко, че е изопачил това доказателство, като не е взел предвид националната правна уредба, изтъкната от ищеца в първоинстанционното производство. Всъщност следва да се направи разлика, от една страна, между евентуалното несъответствие на този протокол с националните правила относно съдържанието на преписката, което евентуално би засегнало валидността на посочения протокол като доказателство по преписката(41), и от друга страна, съществуването (и следователно автентичността) на същия този протокол и евентуалната му доказателствена стойност в рамките на настоящото дело.
64. Също така, с оглед на очевидно ирелевантния характер на изтъкнатата от жалбоподателя национална правна уредба, за да опорочи доказателствената стойност на въпросния протокол, доводът за липса на мотиви в обжалваното съдебно решение в това отношение — впрочем изтъкнат от жалбоподателя — не може да се приеме.
65. Ето защо предлагам второто основание за обжалване да се отхвърли.
в) По третото основание: фактически грешки при преценката на причинно‑следствената връзка по отношение на първото искане в първоинстанционното производство
66. С третото си основание жалбоподателят твърди, на първо място, че протоколът от 23 октомври 2018 г. (чиято автентичност впрочем се оспорва) доказва само предаването на „неокончателни резултати“ под формата на събиране и извличане на данни, което не доказва, че са били предадени и „комуникациите“, предмет на настоящото производство(42).
67. В това отношение следва да се отбележи, че в точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че към датата на горепосочения протокол Европол вече не е единственият субект, който е притежавал спорните данни, които от тази дата са били достъпни и за словашките власти(43).
68. Струва ми се обаче, че изразените от жалбоподателя съмнения относно точното съдържание на данните, предадени от Европол на словашките органи, и несъгласието му с тълкуването от Общия съд на израза „предварителни резултати“ в протокола от 23 октомври 2018 г. не са достатъчни, за да се установи наличието на фактически грешки или на грешки в преценката, които биха довели до изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд.
69. На второ място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е установил, че Европол никога не е разполагала със спорните комуникации в декриптирана форма(44), че дори изтичане в криптирана форма би могло да доведе до твърдяната вреда, след като бъдат декриптирани от неупълномощено трето лице(45), и че в случая декриптирането би било особено лесно с оглед на факта, че Европол вече е извлякла файловете със свързаните с тях пароли.
70. Макар да не може да се изключи, както твърди жалбоподателят, че спорните данни са могли да бъдат предмет на изтичане дори в криптирана форма, жалбоподателят не е представил никакво доказателство или улика, от които би могло да се предположи, че такова изтичане е настъпило, когато въпросните мобилни телефони са били на разположение на Европол(46), а още по‑малко, че преценката на Общия съд — според която криптираните данни не са довели до изтичането на спорните комуникации — е опорочена от изопачаване на доказателствата(47).
71. На трето място, жалбоподателят повтаря своето твърдение, че протоколът от 23 октомври 2018 г. е антидатиран — което твърдение Общият съд е отхвърлил, тъй като не е придружено с никакви prima facie доказателства(48) — без да представи допълнителни доказателства, от които да може да се направи извод, че Общият съд е изопачил фактите(49).
72. На четвърто място, жалбоподателят добавя, че въпросните мобилни телефони са били предадени с цел събиране и извличане на данни без предварителното съгласие на съд или независим административен орган, което доказвало наличието на причинно‑следствена връзка.
73. В това отношение трудно ми е да разбера как евентуално нарушение на правилата за събиране и извличане на спорните данни само по себе си може да докаже наличието на връзка между това събиране или това извличане и изтичането на тези данни в публичното пространство(50).
74. Всъщност фактът, че спорните данни са били предадени от Европол на словашките органи, според мен е достатъчен, за да се прекъсне „изключителната“ причинно‑следствена връзка между изтичането на тези данни и действията на Европол, независимо от обстоятелството, че Европол е разполагала с посочените данни в криптирана или декриптирана форма, и от степента на евентуалното декриптиране(51).
75. Ето защо предлагам третото основание за обжалване да се отхвърли.
г) По четвъртото основание: липса на мотиви и грешки при прилагане на правото по отношение на събирането на доказателства, изопачаването на доказателства и нарушението на правото на защита
76. С първата част на четвъртото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че не е мотивирал констатацията си, че член 50, параграфи 1 и 2 от Регламента за Европол не може да се разглежда като установяващ солидарна отговорност, и че е нарушил правилата за тежестта на доказване.
77. От анализа в точки 24—53 от настоящото заключение е видно обаче, че мотивите на Общия съд са позволили на жалбоподателя да разбере причините, поради които Общия съд е приел, че член 50 от Регламента за Европол не обосновава солидарна отговорност, и да формулира доводите си срещу тях. Тези мотиви позволяват и на Съда да упражни съдебния си контрол.
78. С втората част на четвъртото си основание жалбоподателят твърди по същество, че Общият съд е обърнал тежестта на доказване, като му е възложил в първоинстанционното производство тежестта да докаже, че информацията е изтекла от отделите на Европол.
79. В обжалваното съдебно решение Общият съд е стигнал до извода, че жалбоподателят не е доказал причинно‑следствената връзка между твърдяната вреда и евентуалните действия на Европол и че това е достатъчно, за да се изключи каквато и да е отговорност на Европол по смисъла на член 340 ДФЕС.
80. Според мен обаче преценката на Общия съд по принцип е извършена правилно с оглед на установената съдебна практика, съгласно която страната, която търси защита по реда за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, носи тежестта да представи убедителни доказателства за наличието на достатъчна пряка причинно‑следствена връзка между поведението на съответната институция и твърдяната вреда(52).
81. С третата част от четвъртото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че не е взел предвид като доказателство отнасящата се до него преписка по националното наказателно разследване и постановлението на словашкото министерство на правосъдието(53), което установява съдържанието на тази преписка. По същество жалбоподателят повтаря довода, изтъкнат в рамките на второто основание, че протоколът от 23 октомври 2018 г. трябвало да бъде включен в отнасящата се до него преписка по наказателното разследване в съответствие с изискванията на това постановление.
82. В това отношение е достатъчно да се припомни — както отбелязах при анализа на второто основание — че доводът на жалбоподателя за евентуално нарушение на националните правила относно съдържанието на преписката, е ирелевантен, тъй като евентуалното несъответствие на този протокол с националните правила относно съдържанието на преписката не би засегнало доказателствената стойност на посочения протокол в рамките на настоящото дело(54).
83. Що се отнася до довода, че фактът, че Европол представила снимка на протокола от 23 октомври 2018 г., доказвал, че Европол не е разполагала с този протокол и го е получила от словашките органи в хода на съдебното производство, следва да се констатира, че става въпрос, както посочва жалбоподателят, за „убеждение“ на неговия адвокат, което не е подкрепено с никаква улика или доказателство(55).
84. С четвъртата част от четвъртото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил правото му на защита, тъй като не могъл да изрази становище в съдебното заседание за изслушване на устните състезания от 30 юни 2021 г. във връзка с антидатирането на протокола от 23 октомври 2018 г. Без изрично да посочва това, изглежда, че се позовава на неспазване на принципа на състезателното начало.
85. Жалбоподателят обаче не обяснява какви са доводите и доказателствата, които е можел да изтъкне, ако правото му на защита е било спазено, нито че при липса на твърдяното неспазване на принципа на състезателното начало неговите доводи са можели да променят изхода на спора(56).
86. Освен това в точки 74—78 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е произнесъл по доводите на жалбоподателя относно твърдяното антидатиране, като е отбелязал по‑специално, че тези доводи не са подкрепени с никакви prima facie доказателства и че на етапа на писмената реплика жалбоподателят не е твърдял, че протоколът от 23 октомври 2018 г. или копието от него са били променени.
87. Всъщност жалбоподателят посочва само, че до този момент не е известно къде се намира оригиналният екземпляр на протокола от 23 октомври 2018 г., че той не се съдържа в съдебната преписка по делото, от която се счита, че произхожда, и че от документите по друго наказателно дело е видно, че съществуват поне два различни екземпляра на този протокол.
88. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно принципа на свободна преценка на доказателствата, прогласен в практиката на Съда, определянето на доказателствената стойност на доказателствата е оставено на преценката на Общия съд(57), освен в случай на изопачаване на доказателствата, което съгласно постоянната практика на Съда трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата(58), какъвто според мен не е настоящият случай.
89. Ето защо предлагам четвъртото основание за обжалване да се отхвърли.
3. По основанията относно неимуществените вреди, претърпени в резултат на включването на името на жалбоподателя в „списъците с мафиоти“ (второ искане в първоинстанционното производство)
а) По петото основание — грешка при прилагане на правото при квалифициране на отговорността на Европол поради неправомерно обработване на данни
90. С петото си основание, което препраща изцяло към първото основание, жалбоподателят упреква по същество Общия съд, че е изключил възможността Европол и съответната държава членка да са солидарно отговорни за вреди, произтичащи от неправомерно обработване на данни, в нарушение на обвързващия характер на съображение 57 от Регламента за Европол.
91. Както е видно от анализа на първото основание(59), Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е изключил, че член 50, параграф 1 от Регламента за Европол, тълкуван с оглед на съображение 57 от този регламент, въвежда режим на солидарна отговорност между Европол и съответната държава членка за вреди, претърпени в резултат на неправомерно обработване на данни от Европол или от тази държава членка.
92. Като се има предвид това, отбелязвам, че що се отнася до второто искане, в точка 102 от обжалваното съдебно решение Общият съд е стигнал до извода, че жалбоподателят не е представил каквото и да е доказателство, което може да установи, че „списъците с мафиоти“, в които е включено името му, са били изготвени и поддържани от институция на Съюза, и по‑конкретно от Европол.
93. Според мен тази допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото не е от естество да постави под въпрос тази констатация, доколкото тя не се поставя под въпрос от доводите, изтъкнати в рамките на шестото основание, както ще разгледам по‑долу.
94. При тези обстоятелства предлагам петото основание за обжалване да се отхвърли като неотносимо.
б) По шестото основание: фактически грешки при преценката на причинно‑следствената връзка, що се отнася до второто искане в първоинстанционното производство
95. С шестото си основание жалбоподателят твърди по същество, че нищо не е позволявало на Европол да установи връзка между него и така наречените „списъци с мафиоти“.
96. Както обаче отбелязва Общият съд, в доклада си от 13 януари 2019 г.(60) Европол само посочва, че името на жалбоподателя, inter alia, е „пряко свързано с така наречените списъци на мафията и с Panama Papers“ („Досиетата от Панама“), без да включи името му в какъвто и да е списък, и отбелязва, че в по-ранни от този доклад статии в пресата вече се споменава евентуално участие на жалбоподателя в мафията(61).
97. Този извод не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателя, които по същество се свеждат до твърдението, че Европол не е обяснила причината, поради която е установила връзка между жалбоподателя и „списъците с мафиоти“ и че с това си поведение е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като „правото да се поддържат списъците с мафиоти“, няма никакво основание в националното право или в правото на Съюза.
98. Всъщност с тези доводи жалбоподателят изхожда от недоказаното схващане, че Европол действително е вписала името му в тези „списъци с мафиоти“, без да поставя под въпрос извода на Общия съд в точка 102 от обжалваното съдебно решение, че не е представил никакво доказателство, с които може да се установи, че „списъците с мафиоти“, в които е включено името му, са изготвени и поддържани от институция на Съюза, и по‑конкретно от Европол.
99. Ето защо предлагам шестото основание за обжалване да се отхвърли и съответно да се отхвърли жалбата по отношение на основанията за обжалване във връзка с второто искане в първоинстанционното производство.
Б. По жалбата в първоинстанционното производство
100. Както е видно от гореизложения анализ, предлагам да се отмени обжалваното съдебно решение в частта, която се отнася до първото искане в първоинстанционното производство, и да се отхвърли жалбата в частта, която се отнася до второто искане в първоинстанционното производство.
101. Съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
102. Според мен случаят по настоящото дело не е такъв.
103. Всъщност считам, че грешката при прилагане на правото, допусната от Общия съд, доколкото той е отрекъл наличието на солидарна отговорност на Европол и на съответната държава членка за вреди, претърпени в резултат на неправомерно обработване на данни вследствие на действията на Европол или на тази държава членка, налага нова фактическа преценка от Общия съд относно наличието на причинно‑следствена връзка между действията на Европол и твърдяната от жалбоподателя вреда(62) и евентуално и относно другите условия, на които се подчинява извъндоговорната отговорност на Съюза и неговите институции или органи(63).
В. По съдебните разноски
104. Тъй като предлагам делото да бъде върнато на Общия съд, на основание член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производствата по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски на страните в настоящото производство.
VII. Заключение
105. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:
– да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 29 септември 2021 г., Kočner/Европол (T‑528/20, непубликувано, EU:T:2021:631) в частта, която се отнася до първото искане,
– да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по същество по първото искане,
– да отхвърли жалбата в останалата ѝ част,
– да не се произнася по съдебните разноски.