Жалба, подадена на 7 април 2011 г. - Германия/Комисия

(Дело T-205/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решението на Комисията от 26 януари 2011 г., С(2011)275 окончателен, постановено в производството "Държавна помощ C 7/2010 -схема за пренасяне на фискални загуби (Sanierungsklausel)";

при условията на евентуалност: да отмени частично Решението на Комисията от 26 януари 2011 г., С(2011)275 окончателен, постановено в производството "Държавна помощ C 7/2010 - схема за пренасяне на фискални загуби (Sanierungsklausel)", доколкото в член 2 от това решение Комисията приема, че предоставените индивидуални помощи са изцяло несъвместими с вътрешния пазар и следва да бъдат възстановени в тяхната цялост, ако стойността им надхвърля 500 000 EUR;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните правни основания.

-    Правни основания в подкрепа на главното искане:

Първо правно основание: Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС - липса на селективен характер на мярката, тъй като разпоредбата относно пренасянето на фискални загуби при оздравяване на предприятия ("Sanierungsklausel") не е изключение в рамките на съответната референтна система;

Според германското правителство разпоредбата на член 8c, параграф 1a от германския Закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък "KStG") относно пренасянето на фискални загуби при оздравяване на предприятия след придобиването им от други предприятия ("Sanierungsklausel") не била със селективен характер. С тази разпоредба не се създавала схема за предоставяне на държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не се уреждало изключение в рамките на съответната референтна система.

Второ правно основание: Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС - очевидна грешка при преценката на общия характер на мярката    

Според германското правителство при отговора на въпроса дали разпоредбата относно пренасянето на фискални загуби при оздравяване на предприятия съгласно член 8c, параграф 1a от KStG не е мярка с общ характер, се допускала очевидна грешка в преценката, тъй като Комисията прилагала неподходящ метод при анализа на този въпрос и в контекста на цялостния икономически анализ в конкретния случай, не изследвала дали разпоредбата относно пренасянето на фискални загуби при оздравяване на предприятия се основавала на данни за хоризонталните отношения; според германското правителство от разпоредбата относно пренасянето на фискални загуби при оздравяване на предприятия можели да се ползват всички предприятия на територията на Федерална република Германия, поради което тази разпоредба можела да се разглежда като мярка с общ характер с обща приложимост за всякакви предприятия.

Трето правно основание: Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС - липса на селективен характер на мярката, тъй като Комисията пропускала да вземе предвид обстоятелството, че съществуването на разглежданата разпоредба било обосновано от естеството и вътрешната структура на германския режим на данъчно облагане     

Според германското правителство разпоредбата относно пренасянето на фискални загуби при оздравяване на предприятия съгласно член 8c, параграф 1a от KStG не била със селективен характер, поради което не представлявала схема за предоставяне на държавни помощи по смисъла на член 107, параграф ДФЕС, тъй като съществуването ѝ било обосновано от естеството и вътрешната структура на германския режим на данъчно облагане.

-    Правно основание в подкрепа на направеното при условията на евентуалност искане:

Нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС във връзка с "Временната рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза"     

Комисията прилагала погрешно член 107, параграф 3 ДФЕС във връзка със Съобщението на Комисията - "Временна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза", тъй като в член 2 от Решението си разглеждала посочената сума от 500 000 EUR като горна граница за одобрената помощ, в случай на надхвърлянето на която се дължи връщане на съответната сума в нейната цялост ("Freigrenze"), а не като горна граница за одобрената помощ, в случай на надхвърлянето на която се дължи връщане само на разликата над 500 000 EUR ("Freibetrag").

____________