Жалба, подадена на 16 септември 2009 г. - Centraal bureau voor de statistiek/Комисия

(Дело T-361/09)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Centraal bureau voor de statistiek (Хага, Нидерландия) (представител: R. van den Tweel, advocaat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени Решение на Комисията ESTAT/E 1/ME/ykl/eb D(2009) 10188 от 7 юли 2009 г. относно окончателното плащане на вноските във връзка с разходите в размер на 546 818,77 евро, възникнали по повод на структурното изследване 2005 г.,

при условията не евентуалност, да се осъди Комисията да заплати сумата от 38 295, 55 евро, ведно с натрупаните лихви, считано от 45-я ден след приемане на решението от 7 юли 2009 г. до деня на действителното плащане,

във всички случаи, да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според жалбоподателя обжалваното решение не е съвместимо нито с Регламент (ЕИО) № 571/88 на Съвета от 29 февруари 1988 година относно организирането на изследванията на Общността на структурата на земеделските стопанства за периода 1988-1997 г. , със съответните изменения (ОВ L 56, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 6, стр. 198), нито със сключеното между него и Комисията споразумение относно финансовото участие на Общността в разходите в рамките на структурното изследване 2005 г. в Нидерландия (номер на договора 62102.2005.001 2005.055), нито с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания и на задължението за излагане на мотиви. Във всеки случай, в решението неправилно бил установен размерът на претендираната от жалбоподателя сума.

С първото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията неоснователно не му е предоставила сума за изследване по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 571/88, но вместо това го е помолила да представи по-точни сведения относно възникналите разходи, а не само относно броя на обхванатите от изследването земеделски стопанства. Тъй като член 14 от Регламента предвижда изрично максимална сума в размер до 700 000 EUR за всяко изследвано земеделско стопанство, друго тълкуване било, освен това, несъвместимо с принципа на защита на оправданите правни очаквания и с принципа на правната сигурност.

Като второ правно основание жалбоподателят посочва, че член II.14.3 от споразумението между него и Комисията бил неприложим за фактурираните от Ministerie van landbouw (министерство на земеделието) разходи. Неоснователно Комисията изцяло не взела предвид тези фактури като действително възникнали, допустими за финансиране разходи. Във всеки случай, решението на Комисията не съдържало подходящи мотиви.

Най-накрая, при условията на евентуалност, жалбоподателят се позовава на това, че допустимите за финансиране разходи - при положение че член II.14.3 от споразумението все пак не е приложим - били неточно изчислени или изчислени по начин, който бил непонятен без излагане на допълнителни мотиви, тъй като неоснователно Комисията е отчела непряко продуктивните часове в изчислението на почасовата ставка. Доводите на Комисията не бил ясно и недвусмислено изразени в обжалваното решение. Следователно решението във всички случаи било прието в нарушение на задължението за излагане на мотиви.

____________