Language of document : ECLI:EU:T:2019:668

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

24 септември 2019 година(*)

„Дъмпинг — Внос на слънцезащитно стъкло с произход от Китай — Член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (понастоящем член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2016/1036) — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Понятието „значително нарушение на производствените разходи и на финансовото положение на предприятията“ — Данъчни облекчения — Явна грешка в преценката“

По дело T‑586/14 RENV

Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, установено в Анхуей (Китай), за което се явява Y. Melin, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH, установено в Черниц (Германия), за което се явява R. MacLean, адвокат,

встъпила страна,

с предмет искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република (ОВ L 142, 2014 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, I. Labucka (докладчик) и I. Ulloa Rubio, съдии,

секретар: F. Oller, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание на 16 януари 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, е установено в Китай дружество, което произвежда там и изнася за Европейския съюз слънцезащитно стъкло, явяващо се предмет на Регламент за изпълнение (ЕС) № 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република (ОВ L 142, 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „оспореният регламент“).

2        Единственият му акционер е Xinyi Solar (Hong Kong) Ltd, дружество, установено в Хонконг (Китай), което се котира на борсата на Хонконг.

3        На 21 май 2013 г., в рамките на процедурата, довела до приемането на оспорения регламент, жалбоподателят подава на основание Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21), искане за получаване на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „статутът на ПФУПИ“), по смисъла на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент 2016/1036).

4        На 6 юни 2013 г. жалбоподателят подава писмените си отговори на антидъмпинговия въпросник на Европейската комисия.

5        На 21 юни 2013 г. жалбоподателят отговаря на искането на Комисията за представяне на допълнителна информация.

6        Предоставените от жалбоподателя разяснения във формуляра с искането за получаване на статут на ПФУПИ и отговорите му на въпросника на Комисията са проверени в седалището на жалбоподателя в Китай между 21 и 26 юни 2013 г.

7        В края на юни и през юли 2013 г. жалбоподателят предоставя допълнителна информация със съгласието на Комисията и в съответствие с исканията ѝ.

8        С писмо от 22 август 2013 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че не счита за възможно да уважи искането му за получаване на статут на ПФУПИ единствено поради това че не отговаря на разпоредбите на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент (наричано по-нататък „писмото от 22 август 2013 г.“). Комисията приканва жалбоподателя да представи становището си, като същевременно приема, че жалбоподателят отговаря на останалите четири условия, посочени в първото, второто, четвъртото и петото тире на член 2, параграф 7 от този регламент.

9        На 1 септември 2013 г. жалбоподателят представя становището си, като оспорва преценката на Комисията.

10      С писмо от 13 септември 2013 г. Комисията отговаря на това становище в окончателното си решение по искането за предоставяне на статут на ПФУПИ (наричано по-нататък „писмото от 13 септември 2013 г.“), с което потвърждава отхвърлянето на искането на жалбоподателя за предоставяне на статут на ПФУПИ.

11      На 26 ноември 2013 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 1205/2013 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република (ОВ L 316, 2013 г., стр. 8, наричан по-нататък „регламентът за временните мерки“).

12      Съображения 34—47 от регламента за временните мерки, посветени на „[третирането] като дружество, работещо в условията на пазарна икономика“, гласят следното:

„(34)      В съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент при антидъмпинговите разследвания относно внос от [Китай] нормалната стойност се определя в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от основния регламент за производителите износители, за които е установено, че отговарят на критериите по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент В съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент.

(35)      Накратко и единствено с цел по-лесна справка тези критерии са изложени по-долу:

(1)      бизнес решенията се взимат в зависимост от пазарните условия и без значителна намеса на държавата, а разходите отразяват пазарните стойности;

(2)      дружествата имат ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилага във всички случаи;

(3)      няма значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика;

(4)      законодателството относно несъстоятелността и собствеността гарантира правна сигурност и стабилност; и

(5)      обменът на валута се извършва по пазарния курс.

(36)      Десет съдействащи дружества поискаха [статут на ПФУПИ] в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и попълниха формуляра за заявление за [статут на ПФУПИ] в определените срокове. В съответствие с член 2, параграф 7, буква г) от [основния регламент] бе извършена проверка за [предоставянето на този статут] на включените в извадката дружества, както и на дружеството [жалбоподател].

(37)      От това следва, че разглеждане за [предоставяне на статут на ПФУПИ] бе извършено по отношение на следните четири дружества или групи от дружества:

–        Включени в извадката дружества

–        […];

–        [жалбоподателят] и Xinyi Solar (Hong Kong) […];

–        […].

–        Дружество, обект на индивидуално разглеждане

–        […].

(38)      Комисията потърси цялата информация, която счете за необходима, и провери информацията, представена в заявленията за [предоставяне на статут на ПФУПИ], в помещенията на съответните дружества.

(39)      В случай на свързани страни Комисията проверява дали групата от свързани дружества отговаря като цяло на условията за [ПФУПИ]. Поради това в случаите, когато дъщерно дружество или всяко друго свързано със заявителя дружество в [Китай] участва пряко или косвено в производството или продажбата на разглеждания продукт, разглеждането за [предоставяне на статут на ПФУПИ] се извършва по отношение на всяко отделно дружество, както и на групата от дружества като цяло.

(40)      В съответствие с това бяха разгледани заявленията за [предоставяне на статут на ПФУПИ] на четирима производители износители (групи от дружества), състоящи се от единадесет правни субекти.

(41)      При разглеждането беше установено, че и четиримата производители износители (групи от дружества), подали заявления за [предоставяне на статут на ПФУПИ], не успяват да докажат, че отговарят на критериите, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(42)      […]

(43)      [Ч]етиримата производители износители, индивидуално или като група, не успяха да докажат, че не са били обект на значителни нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика. Тези дружества или групи от дружества съответно не отговориха на критерий 3 за предоставяне на [статут на ПФУПИ]. По-конкретно и четиримата производители износители или групи от производители износители се ползваха от преференциални данъчни режими.

(44)      […]

(45)      Комисията разгласи резултатите от разследването за [предоставяне на статут на ПФУПИ] на засегнатите дружества, органите на [Китай] и жалбоподателя и ги прикани да направят коментари.

(46)      Получените коментари не бяха такива, че да променят предварителните констатации на Комисията. След като се консултира с държавите членки в съответствие с член 2, параграф 7, буква в), на 13 септември 2013 г. всички подали заявление дружества бяха индивидуално и официално уведомени за окончателното решение на Комисията по отношение на заявленията за [предоставяне на статут на ПФУПИ] на всяко от тях.

(47)      В съответствие с това уведомление нито един от поискалите [предоставяне на статут на ПФУПИ] четирима съдействащи производители износители или групи от производители износители в [Китай] не можа да докаже, че отговаря на всички критерии, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, поради което техните заявления за [предоставяне на статут на ПФУПИ] бяха отхвърлени“.

13      На 13 май 2014 г. Комисията приема оспорения регламент.

14      Съображения 32—34 от оспорения регламент, посветени на „[третирането като] дружество, работещо в условията на пазарна икономика“, гласят следното:

„(32)      След оповестяването на предварителните, а впоследствие — и на окончателните заключения, [жалбоподателят] заяви, че Комисията е допуснала грешка, като е отхвърлила искането за [предоставяне на статут на ПФУПИ]. Същото твърдение във връзка с определянето на [статута на ПФУПИ] вече беше изказано на етапа на предварителните заключения и беше отхвърлено от Комисията в съображения 43 и 47 от регламента за временните мерки.

(33)      [Жалбоподателят] изтъкна, че извлечените ползи от преференциални данъчни режими и безвъзмездни средства не представляват съществен дял от неговия оборот. В това отношение следва да се припомни, че Комисията вече отговори на този, както и на други аргументи, в писмото си до износителя от 13 септември 2013 г., в което уведоми заинтересованата страна за решението си относно предоставянето на [статут на ПФУПИ]. По-специално беше подчертано, че поради естеството на това предимство абсолютните ползи, извлечени през РП, нямат отношение към оценката на това дали нарушението на правилата на свободната конкуренция е „значително“. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(34)      С оглед на посоченото по-горе изложената в съображения 34—47 от регламента за временните мерки констатация, че всички искания за [предоставяне на статут на ПФУПИ] следва да бъдат отхвърлени, се потвърждава“.

 Производство и искания на страните по дело T586/14

15      С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 7 август 2014 г., жалбоподателят иска отмяна на оспорения регламент.

16      На 21 октомври 2014 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд писмено становище по жалбата, в което иска от Общия съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

17      Жалбоподателят и Комисията подават в секретариата на Общия съд реплика и дуплика, съответно на 16 декември 2014 г. и на 30 януари 2015 г.

18      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

19      В съответствие с член 64, параграф 2, буква a) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Общият съд изпраща до страните въпроси за отговор в писмен вид преди съдебното заседание.

20      Страните отговарят на тези въпроси в определените срокове.

21      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание на 9 септември 2015 г.

22      С решение от 16 март 2016 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T‑586/14, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2016:154), Общият съд отменя оспорения регламент, като същевременно осъжда Комисията да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

23      С жалба, подадена в секретариата на Съда на 26 май 2016 г., Комисията обжалва първоначалното съдебно решение.

24      С определение от 13 октомври 2016 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings (C‑301/16 P, непубликувано, EU:C:2016:796), GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH е допуснато да встъпи в производството пред Съда в подкрепа на исканията на Комисията.

25      С решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings (C‑301/16 P, наричано по-нататък „съдебното решение по обжалването“, EU:C:2018:132), Съдът отменя първоначалното съдебно решение, връща делото за ново разглеждане от Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.

 Производство и искания на страните след връщането за ново разглеждане

26      След постановяването на съдебното решение по обжалването и съгласно член 215 от Процедурния правилник на Общия съд настоящото дело е разпределено на пети състав на Общия съд.

27      В съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник жалбоподателят и Комисията — на 27 април 2018 г., а встъпилата страна — на 8 май 2018 г., подават в определените срокове писмените си становища относно последиците за разглеждането на делото от съдебното решение по обжалването.

28      В съответствие с член 89, параграф 2, буква a) от Процедурния правилник на 21 ноември 2018 г. Общият съд изпраща до страните въпроси за отговор в писмен вид преди съдебното заседание.

29      Страните отговарят на тези въпроси в определените срокове.

30      В съдебното заседание на 16 януари 2019 г. са изслушани устните състезания на страните и отговорите им на поставените от Общия съд въпроси.

31      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени оспорения регламент в частта, в която се отнася до него,

–        да осъди Комисията и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски в производствата пред Общия съд и Съда.

32      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски в производствата пред Общия съд и Съда.

33      Встъпилата страна иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително свързаните с встъпването ѝ пред Съда.

 От правна страна

34      Искането на жалбоподателя за отмяна на оспорения регламент почива на четири основания.

35      Първото основание е нарушение на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

36      Целесъобразно е да се започне с преценката на втората част на първото основание.

37      С втората част на първото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите и грешка при прилагането на правото, като е потвърдила наличието на значителни нарушения по отношение на производствените му разходи и финансовото му положение по смисъла на член 2, параграф 7, трето тире от основния регламент.

38      Жалбоподателят поддържа, че дори да се приеме, че разглежданите данъчни облекчения са породени от предишната система на планова икономика, тези облекчения предизвикват значителни нарушения по отношение на производствените му разходи и на финансовото му положение. Всъщност, както той обяснил в хода на разследването, разглежданите данъчни стимули представляват в неговия случай едва 1,34 % от съвкупните му производствени разходи и 1,14 % от оборота му.

39      Комисията пропуснала да разгледа тези доводи и неправилно приела в писмото от 13 септември 2013 г., че е налице значително нарушение в резултат на по-ниските данъчни ставки, което „по-специално е можело да бъде насочено към привличането на капитали при ниски ставки, с което да се въздейства върху цялостното финансово и икономическо положение на дружеството“, при положение че финансово стимулиране под 1,5 % от производствените разходи или от оборота не може да представлява сериозен стимул за привличане на капитали, по-специално за Xinyi Solar (Hong Kong).

40      Що се отнася до това дали нарушението е значително, Комисията подчертава, най-напред, че жалбоподателят не е оспорил факта, че се е ползвал от преференциален данъчен режим, и поддържа, че когато дружествата, оценени като стратегически от правителството, се ползват с благоприятно третиране в рамките на система на данъчно облагане, основана на доходите, предизвиканите нарушения в резултат на това третиране са значителни, като се има предвид, че те променят изцяло размера на печалбите преди облагането, които тези предприятия трябва да достигнат, за да привлекат инвеститорите. Тъй като тези нарушения се отличават с траен характер, абсолютното изражение на получените през разследвания период облекчения било поради самото им естество без значение за преценката дали нарушението е „значително“.

41      По-нататък, Комисията потвърждава, че е можела да презумира по същество, с оглед на значимостта на разглежданите данъчни облекчения, че привлекателността за чуждите капитали е нараснала, така че нарушението по отношение на финансовото положение на жалбоподателя е било значително и че при всички положения последният не е представил доказателства за противното.

42      Освен това жалбоподателят не посочвал основание, оправдаващо прилагането като референтен показател оборота му или ограничаване на преценката на нарушението до разследвания период, подминавайки с мълчание общото си финансово положение, за разлика от производствените си разходи или оборота.

43      Най-сетне, Комисията не вижда как би могла да приложи неправилно понятието „значително нарушение“, заключавайки, че поради „данъчната ваканция“ от две години и облагането на 50 % от нормалната ставка в продължение на три години, от които се е ползвал, свързани с постоянно данъчно облекчение с неограничен срок, жалбоподателят не е доказал, че производствените му разходи или финансовото му положение не са били засегнати от значително нарушение, предизвикано от разглежданите мерки.

44      В писменото си становище относно последиците за разглеждането на делото от съдебното решение по обжалването жалбоподателят поддържа претенциите си, изложени в жалбата.

45      В писменото си становище относно последиците за разглеждането на делото от съдебното решение по обжалването Комисията счита, що се отнася до втората част на първото основание, че страните са дебатирали широко по него в писмените си становища пред Общия съд, както и по време на съдебното заседание.

46      В писменото си становище относно последиците за разглеждането на делото от съдебното решение по обжалването встъпилата страна отбелязва, че двете разглеждани данъчни облекчения са можели да се комбинират, позволявайки на жалбоподателя да намали данъчната си ставка на 14 % през разследвания период, при положение че нормалната данъчна ставка на корпоративния данък за китайските дружества е била 25 %, и оспорва становището на жалбоподателя, че тези облекчения не могат да се считат за значителни.

47      Встъпилата страна изтъква в този смисъл вътрешното преразпределение на жалбоподателя и мотивите му, както и увеличаването на обема на вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китай и пазарния дял на жалбоподателя.

48      Встъпилата страна поддържа също, че при отсъствието на разглежданите данъчни облекчения жалбоподателят не би могъл да усвои, с оглед на приетите маржове, предприетите по отношение на него антидъмпингови мерки, нито да навлезе толкова бързо и чувствително на пазара на Съюза, отхвърляйки същевременно значимостта на дела на тези облекчения в съвкупните си производствени разходи и оборота си.

49      Най-напред, следва да се посочи, че съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, буква a) от Регламент 2016/1036), когато се осъществява внос от страна с непазарна икономика, нормалната стойност по принцип се определя въз основа на цената или на конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика чрез дерогиране на правилата, установени в параграфи 1—6 от същия член.

50      Член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент има за цел да се избегне вземането под внимание на цените и разходите, прилагани в страните с непазарна икономика, доколкото там тези параметри не са нормален резултат на действащите на пазара сили (вж. решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 66 и цитираната съдебна практика).

51      Все пак съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент в случаите на антидъмпингови разследвания на вноса с произход по-специално от Китай нормалната стойност се определя в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 1—6 от Регламент 2016/1036), когато се установи въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са обект на антидъмпингово разследване, и в съответствие с критериите и процедурите в член 2, параграф 7, буква в) от този регламент, че по отношение на този производител или тези производители преобладават условия на пазарна икономика във връзка с производството и търговията на съответните подобни стоки (решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 67).

52      Следователно, от една страна, производителят, който иска да му бъде предоставен статут на ПФУПИ, следва да подаде надлежно мотивирана молба в този смисъл и от друга страна, Комисията следва да прецени дали представените от този производител доказателства са достатъчни за да се установи, че уредените в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент критерии са изпълнени. В този контекст съдът на Съюза проверява — когато случаят е такъв, дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (вж. в този смисъл решения от 2 февруари 2012 г., Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет, C‑249/10 P, EU:C:2012:53, т. 32 и от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 70)

53      Изискването за ограничително тълкуване на изключението, уредено в член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, не позволява на институциите да тълкуват и прилагат тази разпоредба по начин, който е несъвместим с нейния текст и цел (решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 93).

54      В това отношение е важно да се припомни, че съгласно текста на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент критерият, с оглед на който се преценява основателността на искането на производител да му бъде предоставен статута на ПФУПИ, е дали преобладават условията на пазарна икономика, що се отнася до „производството и търговията на съответните подобни стоки“.

55      От член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент следва, че уредените в член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент критерии, до които се отнасят подадените от производителите искания и с оглед на които Комисията е длъжна да ги прецени, имат предвид „производството и търговията на съответните подобни стоки“. Това уточнение се вписва от гледна точка на контекста в рамките на член 2 от основния регламент, който установява правилата за изчисляване на нормалната стойност, а именно на сравнимата цена, прилагана при обичайни търговски условия за подобната стока в страната износител.

56      По-специално, съгласно член 2, параграфи 1 и 3 от основния регламент нормалната стойност се основава обикновено на платената или платима цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия. Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, тази стойност се определя на основата на производствените разходи в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба. В това отношение от член 2, параграфи 4—6 от основния регламент следва, че вярното прилагане на тези понятия зависи от въпроса дали счетоводните елементи, следващи от регистрите на съответния производител, на които ще се позове Комисията, отразяват по принцип пазарните стойности и ще позволят по този начин изчисляването на нормална стойност, съответстваща на целите на едно антидъмпингово разследване.

57      Съвкупността от критериите, установени от законодателя на Съюза при упражняването на свободата му на преценка в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, разкриват стремежа да се провери дали операторът, който иска да му бъде предоставен статут на ПФУПИ, действа, що се отнася до производството и продажбата на съответния подобен продукт, в съответствие с принципите, позволяващи изчисляване на нормалната стойност.

58      Именно в този контекст третият критерий, уреден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, единствено по отношение на който е прието, че не е изпълнен в настоящия случай, изисква „производствените разходи и финансовото положение на дружествата [да] не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове“.

59      В това отношение е важно да се отбележи, че посоченото в точка 58 по-горе условие се отнася до производствените разходи и финансовото положение на предприятието от гледна точка на някои параметри, намиращи се в пряка връзка с методите за изчисляване на нормалната стойност, посочени в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. Тези параметри са по-специално амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове. Разбира се, това изброяване е примерно, както показва използваното наречие „по-специално“. Все пак използването на този термин няма нито за цел, нито за последици да позволи на Комисията да отхвърли искане за предоставяне на статут на ПФУПИ въз основа на обстоятелства, които, макар и свързани с финансовото положение на предприятието в широк смисъл, не предполагат автоматично нарушение — което трябва освен това да бъде и „значително“ — на един или повече фактори, определящи обстоятелствата във връзка с производството и търговията със съответния подобен продукт (вж. по аналогия, що се отнася до член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 78—82).

60      Следователно, що се отнася до мерките, които засягат най-общо финансовото положение на предприятието и поради това само могат да засегнат значително това положение с оглед на производството или търговията със съответния подобен продукт, Комисията е тази, която трябва да прецени с оглед на представените в хода на административното производство доказателства дали действително тези мерки стоят в основата на такова нарушение.

61      Всъщност, от една страна, член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент се позовава на производствените разходи и финансовото положение, които „не са“ обект на никакво значително нарушение, а не които „не могат“ да предизвикат такова нарушение. От друга страна, дали разглежданото нарушение е „значително“, трябва да се оценява с оглед на целта на тази разпоредба, която е насочена към това да гарантира, че обстоятелствата, свързани с производствените разходите и финансовото положение на предприятието, не са засегнати до степен, че евентуалното прилагане на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент би довело до изкуствени резултати, поставящи под въпрос целите на антидъмпинговото разследване (вж. по аналогия решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 82).

62      В настоящия случай на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на ПФУПИ от Комисията с мотива единствено че не е доказал, че отговаря на критерия по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

63      По-специално, от една страна, Комисията приема в писмото от 22 август 2013 г., че жалбоподателят се е възползвал от различни данъчни облекчения във връзка с корпоративния данък, а именно:

„–      […]. […] данъчна програма[, която] позволява на дружествата с чуждестранен капитал да получат пълно данъчно освобождаване [от корпоративен данък] (0 %) за период от две години, като през следващите три години се облагат с данъчна ставка от 12,5 % вместо редовната ставка от 25 %,

–      [данъчен] режим за високотехнологични предприятия[, съгласно който] дружеството се облага с намалена данъчна ставка от 15 % вместо с редовната ставка от 25 %. Тази преференциална данъчна ставка представлява субсидия, чието естество предполага почти постоянно адаптиране, която би могла също да има за цел привличането на инвестиции при намалени ставки, нарушавайки по този начин конкуренцията“.

64      Въз основа на това Комисията заключава, че „намалените данъчни ставки предоставят значителни финансови облекчения“, така че жалбоподателят „не успява да докаже, че производствените му разходи и финансовото му положение не предизвикват значителни нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика“. Комисията припомня, че „данъчният режим за „високотехнологичните дружества“ е бил анализиран наскоро по дело Solar Panels и приет за достатъчен мотив за отхвърляне на молбата за предоставяне на статут на ПФУПИ“.

65      От друга страна, в писмото от 13 септември 2013 г., с което Комисията уведомява жалбоподателя за окончателното си решение относно предоставянето на статут на ПФУПИ, в отговор на становището му по писмото от 22 август 2013 г., Комисията излага по-конкретно следните съображения:

„Прилагането на режим на преференциална данъчна ставка засяга размера на печалбата преди облагане, която предприятието трябва да получи, за да привлече инвеститори. Абсолютното облекчение, предоставено през разследвания период, не е задължително решаващ критерий за преценката дали нарушението е значително предвид естеството на облекчението. Напротив, тази преценка трябва да се отнася до цялостното въздействие на мярката върху икономическото и финансово положение на дружеството през даден период.

Във връзка с това следва да се припомни, че спрямо [жалбоподателя] е могла да се приложи намалената данъчна ставка (14,01 %), щом [той] е могъл да съчетае данъчния режим, приложим към високотехнологичните предприятия, с друг данъчен режим, а именно програмата „Two Free 3 Halve“. Съвместният ефект от тях се е състоял в значително намалената ставка спрямо редовната ставка (25 %), която по-специално е могла да бъде насочена към привличането на капитали при ниски ставки, с което да се въздейства върху цялостното финансово и икономическо състояние на дружеството.

[…]

Накрая, неоснователно е твърдението Ви, че съгласно преценката на Комисията данъчният режим има естество да бъде почти постоянно адаптиран. Доводите Ви, че двата данъчни режима са ограничени във времето, са надлежно взети под внимание. Въпреки това обстоятелството, че тези два данъчни режима не са постоянни по естеството си, не опровергава факта, че с тях се цели да се окаже въздействие върху финансовото и икономическото състояние на предприятието“.

66      В това отношение следва да се посочи, че Комисията е основала заключението си във връзка с условието по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент на обстоятелства, засягащи критерий, който е различен от тези, посочени в тази разпоредба (вж. т. 58 по-горе). Всъщност от писмата от 22 август и 13 септември 2013 г. следва, че тя се е основала, от една страна, на финансовото облекчение, което предоставят по общ начин намалените данъчни ставки, от които се е ползвал жалбоподателят, и от друга страна, на факта, че такова облекчение би могло да привлече инвеститори в капитала на жалбоподателя. Така изглежда Комисията е отхвърлила довода на жалбоподателя, че обхватът на разглежданото облекчение бил in concreto пренебрежим, настоявайки на това, което тя нарича „съвместен ефект“ на разглежданата мярка, състоящ се във възможността за „привличането на капитали при ниски ставки“.

67      Трябва обаче да се отбележи, че тези мотиви се отнасят най-много до финансовото положение на предприятието от изключително абстрактна гледна точка, която не е свързана с обстоятелствата, изрично посочени в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, или с други обстоятелства във връзка с производството и търговията със съответния подобен продукт, чието значително нарушение, произтичащо от спорното облекчение, би поставило под въпрос възможността да се изчисли валидно нормалната стойност в приложение на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент.

68      Всъщност, първо, режимът на корпоративния данък засяга данъчното третиране на реализираните печалби през даден данъчен период. Следователно той няма нито за цел, нито за последица да повлияе върху самия размер или ставката на тези облекчения или други елементи, в качеството им на съставни елементи на нормалната стойност, която Комисията следва да изчисли в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от основния регламент за целите на антидъмпинговото разследване. Следователно общото позоваване от Комисията на „съвместен ефект“ на разглежданите мерки върху финансовото положение на жалбоподателя, само по себе си и без допълнително обяснение, няма значение за целите на прилагането на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

69      Второ, подобен е анализът и по отношение на преценката на Комисията във връзка с „привлекателността“ на жалбоподателя като адресат на инвестиционни капитали. По-специално, налага се да се посочи, че предвид текста на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент простата възможност даден преференциален данъчен режим да привлече инвеститори в капитала на предприятие, не е достатъчна, за да се счита, че финансовото му положение действително „е“ обект на значително нарушение. Освен това, противно на твърдяното от Комисията, решението за инвестиране в капитала на дружество не се прави при определена „ставка“, както и „целта за привличане на капитали при ниски ставки“, на която се позовава тази институция, остава трудно разбираем подход. Съответно при всички положения обстоятелството, че даден инвеститор предназначава средствата си за покупката на дялове от капитала на жалбоподателя, поради естеството си е без очевидна връзка с нарушение по отношение на финансовото му положение от гледна точка на целта на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент (вж. т. 59—61 по-горе). Така, Комисията не може да се основе на обикновени предположения, за да презумира сериозни последици, които да могат да бъдат квалифицирани като „значително нарушение“, и така да отхвърли представените от жалбоподателя доказателства, които целят да отрекат значителния характер на нарушението, от което той— ако случаят е такъв, се е възползвал.

70      Това е така още повече когато, както в случая с жалбоподателя, производителят докаже, с оглед на ниската абсолютна стойност на финансовите стимули върху оборота си и спрямо съвкупността от производствените си разходи, икономическата и финансовата си самостоятелност на разглеждания пазар в сравнение с разглежданите мерки през даден период, а именно периода на разследването.

71      Всъщност трябва да се отбележи, че оборотът на дадено предприятие е релевантен показател за икономическата и финансовата му мощ, въз основа на който то реализира печалбите си. Следователно, посочвайки, че разглежданите нарушения представляват 1,14 % от оборота му, жалбоподателят е представил доказателство, което е по принцип достоверно и релевантно за съвместния ефект на разглежданата данъчна мярка върху финансовото му положение.

72      При тези условия Комисията следва най-малкото да посочи изрично връзката между избора да се инвестира в капитала на жалбоподателя, мотивиран — ако случаят е такъв, от по-благоприятен режим на облагане, от една страна, и нарушението по отношение на финансовото му положение, от друга страна, не по общ и теоретичен начин, а с оглед на преследваната с член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент цел (вж. т. 49—61 по-горе).

73      Тази преценка се подкрепя от факта, че за да отхвърли представените от жалбоподателя доказателства, Комисията изрично препраща към анализа си на един от разглежданите данъчни режими по дело Solar Panels и приема, че този анализ е бил достатъчен, за да откаже на жалбоподателя статута на ПФУПИ. Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент обаче статутът на ПФУПИ се преценява с оглед на икономическите условия, при които действа всеки производител, срещу когото се води разследване (вж. в този смисъл решение от 2 февруари 2012 г., Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет, C‑249/10 P, EU:C:2012:53, т. 38).

74      От изложените по-горе съображения следва, че мотивите на Комисията за отхвърляне на молбата за предоставяне на статут на ПФУПИ на жалбоподателя са опорочени от явна грешка в преценката, така че втората част на първото основание следва да се приеме. Следователно оспореният регламент следва да бъде отменен, без да е необходимо произнасяне по първата част на първото основание, както и по останалите повдигнати основания.

 По съдебните разноски

75      Съгласно член 219 от Процедурния правилник в съдебните актове на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна. Доколкото в решението по обжалването Съдът не се е произнесъл по разноските на жалбоподателя, на Комисията и на встъпилата страна, Общият съд следва да се произнесе в настоящото решение по всички съдебни разноски в производствата пред него, включително и първоинстанционното производство, както и по разноските в производството по обжалване по дело C‑301/16 P.

76      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

77      Освен това съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.

78      В настоящия случай Комисията е загубила делото пред първата инстанция, а жалбоподателят е загубил делото по обжалването. Независимо от това, тъй като Комисията и встъпилата страна в крайна сметка са загубили делото пред Общия съд след връщането му, Комисията следва да бъде осъдена да поеме собствените си съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, с изключение на разноските във връзка с встъпването. Встъпилата страна следва да понесе, освен собствените си съдебни разноски, и тези на жалбоподателя във връзка с встъпването.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република.

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати, освен собствените си съдебни разноски, и тези на Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, с изключение на разноските във връзка с встъпването.

3)      Осъжда GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH да заплати, освен собствените си съдебни разноски, и тези на Xinyi PV Products (Anhui) Holdings във връзка с встъпването му.

Gratsias

Labucka

Ulloa Rubio

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 септември 2019 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.