РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
6 септември 2023 година(*)
„Арбитражна клауза — Специална програма за научни изследвания и развитие в областта на „Качество на живота и управлението на живите ресурси“ — Договор за отпускане на безвъзмездни средства — Доклад от разследване на OLAF, в който са установени финансови нередности — Възстановяване на платени суми — Приложимо право — Погасителна давност — Въздействие на доклада на OLAF“
По дело T‑748/20,
Европейска комисия, представлявана от J. Estrada de Solà и M. Илкова, подпомагани от E. Bouttier, адвокат,
ищец,
срещу
Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA), установено в Пльобиан (Франция), представляван от A. Raccah, адвокат,
SELARL AJIRE, установено в Рен (Франция),
и
SELARL TCA, установено в Сен Брио (Франция),
ответници,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се по време на разискванията от R. da Silva Passos, председател, V. Valančius (докладчик) и L. Truchot, съдии,
секретар: H. Eriksson, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 11 ноември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С иска си на основание член 272 ДФЕС Европейската комисия по същество иска да се определи размерът на нейното вземане, съответстващ на възстановяването на безвъзмездните средства, изплатени в рамките на договора за финансиране, сключен със Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) за изпълнението на проект в рамките на специалната програма за научни изследвания и развитие, озаглавена „Качество на живота и управление на живите ресурси“.
Обстоятелствата по спора
2 На 17 януари 2001 г. Комисията сключва със CEVA договор с предмет изпълнение на проект в рамките на специалната програма за научни изследвания и развитие, озаглавена „Качество на живота и управление на живите ресурси“ (наричан по-нататък „проектът Seapura“), в който се предвижда изплащане на безвъзмездни средства в размер на 123 735 евро (наричан по-нататък „договорът Seapura“).
3 През 2006 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) започва разследване вследствие на съмнения за измама във връзка с няколко проекта, изпълнявани от CEVA, сред които е и проектът, предмет на договора Seapura.
4 На 11 декември 2007 г. OLAF приема окончателния си доклад (наричан по-нататък „докладът на OLAF“), в който във връзка с изпълнението на договора Seapura установява нередности, изразяващи се по-специално във фалшифициране на отчетите за работното време на персонала на CEVA.
5 С писмо от 29 октомври 2008 г. Комисията уведомява CEVA, че поради установените в доклада на OLAF сериозни финансови нередности възнамерява да издаде по отношение на него дебитни известия за сумата 123 735 евро, ведно с лихвите, с цел възстановяване на безвъзмездните средства, изплатени в рамките на договора Seapura, като същевременно приканва CEVA да изложи становището си.
6 На 13 март 2009 г. Комисията изпраща на CEVA четири дебитни известия на обща сума 168 220,16 евро (наричани по-нататък „дебитните известия“).
7 Тъй като CEVA не предприема действия във връзка с дебитните известия, на 11 май 2009 г. Комисията му изпраща четири напомнителни писма (наричани по-нататък „напомнителните писма“).
8 На 12 юни 2009 г., поради неплащане от страна на CEVA, Комисията му изпраща четири официални уведомителни писма.
9 На 17 юли 2009 г. CEVA подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑285/09, за отмяна на напомнителните писма.
10 С решение от 15 септември 2011 г., CEVA/Комисия (T‑285/09, непубликувано, EU:T:2011:479), Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, с мотива, че поради самото си естество напомнителните писма не представляват административни решения, чиято отмяна може да се иска на основание член 263 ДФЕС.
11 С присъда на Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен, Франция) от 26 април 2011 г. CEVA и бившият му ръководител са признати за виновни за измама и присвояване на публични средства и съответно са осъдени да заплатят глоба в размер на 80 000 евро, и им е наложена условна присъда лишаване от свобода за срок от 18 месеца.
12 Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен) се произнася по предявения от Комисията граждански иск, осъжда отчасти при условията на солидарност подсъдимите да заплатят на Комисията сумата 303 631 евро като обезщетение за претърпените имуществени вреди, по-специално поради финансовите нередности, допуснати при изпълнението на договора Seapura.
13 С решение от 1 април 2014 г. Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен, Франция) оправдава CEVA и бившия му директор по всички обвинения и отхвърля гражданския иск на Комисията.
14 С решение от 12 ноември 2015 г., след като е сезирано от главния прокурор към Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен), наказателното отделение на Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отменя решението от 1 април 2014 г. на посочения съд единствено в частта, в която подсъдимите са оправдани за присвояване на публични средства, и в тази част връща делото на Cour d’appel de Caen (Апелативен съд Каен, Франция).
15 С решение от 22 юни 2016 г. Tribunal de commerce de Saint-Brieuc (Търговски съд Сен Брио, Франция) образува производство по оздравяване спрямо CEVA и назначава SELARL TCA за синдик (наричано по-нататък „TCA“).
16 На 15 септември 2016 г. в рамките на това производство Комисията предявява пред TCA вземане, съответстващо на общата сума на дебитните известия, издадени с цел възстановяване на безвъзмездните средства, изплатени по-специално в рамките на договора Seapura, представляващо главница в размер на 289 012,95 евро, ведно с лихвите за забава, или общо сума в размер на 431 002,18 евро.
17 На 6 декември 2016 г. TCA оспорва вземането на Комисията.
18 С решение от 21 юли 2017 г. Tribunal de commerce de Saint-Brieuc (Търговски съд Сен Брио) приема плана за оздравяване на CEVA и назначава SELARL AJIRE за надзорник за изпълнението на плана за оздравяване (наричано по-нататък „AJIRE“).
19 С влязло в сила решение от 23 август 2017 г. Cour d’appel de Caen (Апелативен съд Каен) се произнася след връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция, като оправдава CEVA за присвояването на публични средства и осъжда бившия му директор, като му налага условна присъда една година лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 евро за присвояване на публични средства.
20 С определение от 11 септември 2017 г. съдията по несъстоятелността в производството по оздравяване отхвърля изцяло вземането на Комисията (наричано по-нататък „определението на съдията по несъстоятелността“).
21 Комисията подава въззивна жалба срещу определението на съдията по несъстоятелността.
22 С решение от 24 ноември 2020 г. Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен) отменя определението на съдията по несъстоятелността и установява наличието на две съществени основания за оспорване във връзка с погасителната давност и основателността на дебитните известия, като приема, че тези основания трябва да бъдат разгледани от компетентния съд, който Комисията следва да сезира.
Искания на страните
23 Комисията иска от Общия съд:
– да осъди CEVA да ѝ заплати сумата 234 491,02 евро, а именно главница в размер на 168 220,16 евро, ведно с лихвите за забава в размер на 66 270,86 евро,
– да осъди CEVA да заплати съдебните разноски.
24 CEVA иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Комисията да му заплати сума в размер на 30 000 евро, представляваща съдебни разноски.
25 Тъй като TCA и AJIRE не представят писмена защита в срока, предвиден в член 81 от Процедурния правилник на Общия съд, на основание член 123, параграф 1 от посочения процедурен правилник Комисията иска от Общия съд да уважи исканията ѝ в частта, която е насочена срещу TCA и AJIRE.
26 В исковата молба Комисията уточнява, че в приложение на член L.622‑22 и член L.626‑25, втора алинея от френския Търговски кодекс тя е трябвало да предяви исканията си пред синдика и надзорника за изпълнението на плана за оздравяване на CEVA, а именно TCA и AJIRE, поради което е посочила тези дружества за ответници наред със CEVA.
27 В съдебното заседание от 11 ноември 2022 г. в отговор на въпрос на Общия съд Комисията посочва, че не иска ответникът да бъде осъден, а да се определи размерът на вземането ѝ, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание. Също така Комисията уточнява, че искането ѝ не се отнася до TCA и AJIRE и поради това не иска от Общият съд да установи, че последните са длъжни да възстановят платените в рамките на изпълнението на договора Seapura суми.
От правна страна
28 Съгласно член 272 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Европейския съюз или от негово име. Съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в член 272 ДФЕС.
29 В случая следва да се отбележи, че член 5, параграф 2 от договора Seapura съдържа арбитражна клауза, по силата на която всички спорове във връзка с това споразумение следва да бъдат разгледани от Съда на Европейския съюз. Следователно Общият съд е компетентен да разгледа настоящия иск.
По погасяването по давност на искането на Комисията
30 В писмената си защита CEVA повдига възражение за недопустимост на иска, тъй като предявеният от Комисията иск е погасен по давност както в белгийското право, така и в правото на Съюза.
31 Комисията твърди, първо, че повдигнатото от CEVA възражение за недопустимост е недопустимо, тъй като възражението за изтекла давност не се отнася до допустимостта, а до съществото на спора, и второ, че давностният срок все още не е изтекъл нито в белгийското право, нито в правото на Съюза.
32 В случая член 5, параграф 1 от договора Seapura предвижда, че „договорът се урежда от белгийското право“.
33 В отговора си на писмен въпрос на Общия съд Комисията обаче поддържа, че по време на съдебното заседание е потвърдила, че Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137), е бил приложим в деня на издаването на дебитните известия, т.е. 13 март 2009 г.
34 CEVA поддържа, че финансовите регламенти, на които се позовава Комисията, не могат да се прилагат към положение, предхождащо влизането им в сила.
35 CEVA обяснява, че към датата на подписването на договора Seapura, а именно 17 януари 2001 г., приложимата редакция на Финансовия регламент е Финансовият регламент от 21 декември 1977 г., приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 356, 1977 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕО, ЕОВС, Евратом) № 2548/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. (ОВ L 320, 1998 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент № 2548/98“), и че тази редакция на Финансовия регламент не съдържа правила относно погасителната давност.
36 Що се отнася до приложимата към фактите по делото редакция на Финансовия регламент, следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора Seapura приложимата редакция на Финансовия регламент, а именно Финансов регламент № 2548/98, не е предвиждала специални разпоредби относно давностния срок, нито относно начините на прекъсване на давността.
37 Следователно приложимите в случая правила относно давността са предвидените в правото, което урежда договора, а именно белгийското право.
38 В белгийското право член 2262 bis, параграф 1 от белгийския Граждански кодекс, който се прилага към искове, произтичащи от договорни правоотношения, гласи, че „[в]сички облигационни искове се погасяват с изтичането на десетгодишна давност“.
39 Освен това следва да се отбележи, че съгласно член 2257 от белгийския Граждански кодекс погасителната давност за облигационни искове започва да тече от деня, следващ този, в който вземането става изискуемо.
40 От една страна, е безспорно, че настоящият спор има договорен характер. Следва да се отбележи, че член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura предвижда, че „[с]лед датата, на която изтича срокът на действие на договора, договорът е развален или се преустановява участието на съдоговорител, Комисията може според случая да изиска или изисква от съдоговорителя след установени в рамките на одит измами или съществени финансови нередности възстановяването на цялата сума, която му е платена под формата на финансово участие на Общността“.
41 От текста на тази разпоредба следва, че страните по договора Seapura са се споразумели, че възстановяването на цялата сума, която е платена на CEVA под формата на финансово участие на Съюза, поради установени в рамките на одит измами или съществени финансови нередности, е обусловено от предварително отправено от Комисията искане за възстановяване.
42 За тази цел на 13 март 2009 г. Комисията изпраща на CEVA четири дебитни известия с цел събиране на вземането си. Ето защо следва да се приеме, че именно на тази дата Комисията е поискала от CEVA да възстанови сумите, които последното е получило въз основа на договора Seapura.
43 При тези обстоятелства съгласно разпоредбите на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura вземането на Комисията става изискуемо, считано от 13 март 2009 г.
44 От друга страна, следва да се посочи, че CEVA не е изтъкнало конкретен довод, позволяващ да се установи, че вземането е станало изискуемо преди 13 март 2009 г.
45 Така десетгодишният срок, през който Комисията може да предяви иска си срещу CEVA, започва да тече от деня, следващ този, в който задължението е станало изискуемо, а именно 14 март 2009 г., в съответствие с член 2257 от белгийския граждански кодекс, посочен в точка 39 по-горе.
46 Поради това следва да се приеме, че давностният срок по принцип е изтекъл на 14 март 2019 г.
47 В случая Комисията изтъква, че давностният срок е бил прекъснат два пъти, първо, при конституирането ѝ като граждански ищец пред Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен) на 26 април 2011 г. и второ, при подаването на изявлението ѝ за предявяване на вземане, коригирано на 15 септември 2016 г. в рамките на производството по оздравяване спрямо CEVA.
48 В това отношение следва да се провери само дали давностният срок би могъл да бъде надлежно прекъснат с направеното от Комисията изявление за предявяване на вземане в рамките на производството по оздравяване спрямо CEVA, без да е необходимо също така да се разглеждат последиците от предявяването на граждански иск от Комисията пред Tribunal correctionnel de Rennes (Наказателен съд Рен).
49 Всъщност Комисията поддържа, че е предявила вземането си пред TCA на 15 септември 2016 г. и че съгласно практиката на белгийския Cour de cassation (Касационен съд) с изявлението за предявяване на вземане се прекъсва погасителната давност до приключване на производството по несъстоятелност.
50 Комисията добавя, че има основание да се позове на възможността да се ползва от френските производства, за да изтъкне „спиране“ на давностния срок въз основа на белгийското право.
51 CEVA оспорва доводите на Комисията, като твърди, че образуваното във Франция производство по оздравяване е независимо от разглежданите договорни отношения, тъй като вземането на Комисията е оспорено и не е признато по съдебен ред.
52 В случая трябва да се припомни, че на 22 юни 2016 г. Tribunal de commerce de Saint-Brieuc (Търговски съд Сен Брио) образува производство по оздравяване спрямо CEVA. На 15 септември 2016 г. в рамките на това производство Комисията предявява вземането си пред TCA.
53 Всъщност от член L.622‑24 от френския Търговски кодекс следва, че след публикуване на съдебното решение за откриване на производство по оздравяване всички кредитори, чието вземане е възникнало преди съдебното решение за откриване, с изключение на работниците и служителите, предявяват вземанията си пред съдебния синдик. Следователно именно на основание тази разпоредба и в рамките на образуваното по отношение на CEVA производство по оздравяване Комисията е предявила вземането си пред TCA.
54 Освен това член L.622‑25‑1 от френския Търговски кодекс гласи: „С изявлението за предявяване на вземане се прекъсва давността до приключване на производството; то освобождава от задължението за отправяне на всякаква покана за доброволно изпълнение и се счита за действие по преследване“.
55 В това отношение, както изтъква Комисията в отговор на въпрос, поставен в рамките на процесуално-организационните действия, най-напред следва да се констатира, че откриването на производство по оздравяване във Франция води до пряка приложимост на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143), който е в сила към този момент, и че с горепосочения регламент френското право се определя като lex concursus.
56 Следва да се отбележи, че съгласно член 4, параграф 2, буква е) от Регламент № 1346/2000 „[з]аконът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност“, и по-специално „как действа производството по несъстоятелност върху предявени правни искания на индивидуални кредитори“. Освен това член 16, параграф 1 от същия регламент предвижда, че „[в]сяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството“. Също така член 17, параграф 1 от същия регламент гласи, че „[р]ешението за образуване на производството по член 3, параграф 1 съгласно закона на държавата членка на образуване на производството, има действие във всяка друга държава членка без допълнителни формалности, освен ако настоящият регламент не предвижда друго и докато в тази друга държава членка не е образувано производството по член 3, параграф 2“.
57 Следователно въз основа на предходните разпоредби следва да се приеме, че образуването във Франция на производство по оздравяване спрямо CEVA и последващото предявяване на вземания, направено от Комисията в рамките на това оздравително производство, са произвели съгласно френското право, и по-специално съгласно член L.622‑25‑1 от френския Търговски кодекс, действие в белгийското право, и по-специално че са прекъснали предвидения в това право десетгодишен давностен срок. Всъщност последиците, свързани с откриването на производството по оздравяване спрямо CEVA, биха били ограничени, ако направеното във Франция от Комисията на 15 септември 2016 г. изявление за предявяване на вземане не беше довело до прекъсване на погасителната давност по белгийското право.
58 При тези условия, тъй като настоящият иск е предявен на 19 декември 2020 г., следва да се приеме, че в случая погасителната давност не е изтекла.
59 Поради това повдигнатото от CEVA възражение за погасяване по давност следва да се отхвърли.
По основателността на иска
60 В подкрепа на иска си Комисията желае да ѝ бъдат възстановени всички суми, платени на CEVA в рамките на договора Seapura, ведно с лихвите за забава.
61 В това отношение следва да се припомни, че когато е сезиран в рамките на арбитражна клауза на основание член 272 ДФЕС, Общият съд трябва да се произнесе по спора въз основа на приложимото към договора материално право (решение от 1 март 2017 г., Universiteit Antwerpen/REA, T‑208/15, непубликувано, EU:T:2017:136, т. 53).
62 В случая следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 1 от договора Seapura белгийското право е приложимото материално право към този договор.
63 Що се отнася до правилата, уреждащи изпълнението и тълкуването на договорите в белгийското право, член 1134, трета алинея от белгийския Граждански кодекс, който е в сила към този момент, предвижда, че „[сключените в съответствие със закона договори] трябва да се изпълняват добросъвестно“.
64 Съгласно член 1147 от белгийския граждански кодекс, който е в сила към този момент, ако е необходимо, длъжникът се осъжда да плати обезщетение за неизпълнение на задължението или за забавено изпълнение, освен ако докаже, че неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, и че не е действал недобросъвестно.
65 Именно с оглед на тези разпоредби следва да се провери дали CEVA е допуснало нередности при изпълнението на договора Seapura, както твърди Комисията.
По доклада на OLAF
66 Комисията основава искането си на разпоредбите на действащия към този момент член 1147 от белгийския граждански кодекс и на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura, посочен в точка 40 по-горе.
67 Тя изтъква, че в доклада на OLAF е установено наличието на сериозни финансови нередности от страна на CEVA при изпълнението на договора Seapura.
68 Така на основание член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura тя имала право да поиска възстановяване на цялата сума на безвъзмездните средства, които е предоставила на CEVA.
69 CEVA оспорва тези доводи и изтъква, първо, че разследването на OLAF не се отнася до проекта, свързан с договора Seapura, и второ, че докладът на OLAF не е свързан с установените нередности с договора Seapura.
70 В това отношение най-напред следва да се отбележи, както правилно изтъква Комисията, че разследването на OLAF във връзка със CEVA се отнася до две части, първата — до преките разходи, а втората — до структурните фондове.
71 По-нататък следва да се уточни, че разследването на OLAF се отнася главно до два вида породили подозрения действия, а именно, първо — фалшифициране на отчетите за работното време на персонала, и второ — плагиатство на научни документи в рамките на различните проекти на CEVA.
72 В настоящия случай в доклада на OLAF изрично се заключава, че са налице сериозни финансови нередности по отношение на всички проекти на CEVA, включително договора Seapura. Както отново правилно посочва Комисията, хоризонталното естество на разследването на OLAF по необходимост включва договора Seapura.
73 Ето защо доводът на CEVA, че разследването и докладът на OLAF не се отнасят до проекта Seapura, не може да се приеме.
74 Накрая, що се отнася до установените в доклада на OLAF сериозни финансови нередности, следва да се отбележи, че както твърди CEVA, тъй като не се посочват документите, за които се твърди, че са предмет на плагиатство, в доклада на OLAF не е доказано твърдението за плагиатство на научни документи относно проекта Seapura.
75 За сметка на това, що се отнася до твърдението за фалшифициране на отчетите за работното време на персонала, докладът на OLAF установява, че CEVA е изготвило няколко варианта на справките за управление на времето за проектите, за които е имало задължение да обоснове разходите, като по този начин е видно, че е манипулирало работното време на своя персонал, по-специално за европейските проекти, за да се освободи максималният размер на средствата, заделени за всеки от проектите.
76 Освен това, както поддържа Комисията, в доклада на OLAF са установени отклонения не само в системата за осчетоводяване на часовете, но и при разпределянето на тези часове по различните проекти, сред които е и проектът Seapura. Всъщност от този доклад е видно, че разследващите лица са извършили кръстосано проучване на документите от различните проекти, отнасящи се до един и същ период, за да разполагат с цялостна преценка, което им е позволило да определят истинността на справките за изработените часове за всички текущи проекти. В това отношение следва по-специално да се отбележи, че докладът на OLAF се позовава няколко пъти на проекта Seapura с цел разглеждане на всички изработени часове от всеки член на персонала.
77 При тези условия разследващите служители стигат до заключението, че всички декларирани разходи за персонал за периода 2001—2005 г. не са надеждни. Поради това те приемат, че сериозните финансови нередности, засягащи декларацията за отчетите за работното време на персонала на CEVA, се отнасят до всички проекти, и по-специално за проекта Seapura.
78 Освен това от констатациите и преценките, съдържащи се в доклада на OLAF, е видно, че човешките ресурси на CEVA не са достатъчни, за да може то да изпълни договорните си задължения по всички осъществявани от него проекти, и че за един и същ служител съществуват до осем различни варианта на управление на времето, в рамките на един и същ проект и за една и съща година, което потвърждава, че отчетите за работното време са били манипулирани в рамките на всички проекти, като това по необходимост включва и проекта Seapura. OLAF заключава също така, че поради действията на бившия директор такива фалшификации са били извършвани умишлено и систематично.
79 Следователно не може да се приеме доводът на CEVA относно липсата на връзка на установените нередности с проекта Seapura.
80 Доколкото докладът на OLAF установява сериозни финансови нередности по смисъла на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura, Комисията основателно иска от CEVA възстановяването на всички суми, които са му били изплатени в рамките на изпълнението на договора Seapura.
По наказателните производства пред френските съдилища
81 CEVA изтъква, че Комисията не може да основе искането си върху твърдението за измами, извършени по време на управлението на отпуснатите му безвъзмездни средства, при положение че пред френските наказателни съдилища в крайна сметка то е било оправдано по всички повдигнати срещу него обвинения.
82 Впрочем в решението си от 1 април 2014 г. Cour d’appel de Rennes (Апелативен съд Рен) подчертава наличието на безпроблемно управление, както и факта, че изпълнението на разглежданите проекти никога не е предизвикало резерви от научно естество от страна на институциите на Съюза. Поради това CEVA поддържа, че Общият съд не може да уважи претенциите на Комисията въз основа на твърдения за наличие на измама при извършените действия.
83 Комисията оспорва доводите на CEVA и твърди, че по силата на принципа на задължителната сила на договора, прогласен в действащия към този момент член 1134 от белгийския граждански кодекс, член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura обвързва страните, така че възстановяването на платените суми не зависи от осъждането на CEVA от национален наказателен съд, а от доказването на измама или на сериозни финансови нередности, установени в рамките на финансов одит.
84 Комисията допълва, че CEVA не може да добавя условие към договорна клауза, която не предполага разнородно тълкуване.
85 В това отношение следва да се приеме, че в рамките на договор като разглеждания в настоящия случай самата констатация за наличието на сериозни финансови нередности или измами, установени в рамките на одит, е достатъчна, за да обоснове правото на Комисията да иска възстановяване на отпуснатите от нея суми (вж. по аналогия решение от 3 май 2018 г., Sigma Orionis/Комисия, T‑48/16, EU:T:2018:245, т. 121—125).
86 В случая, както бе посочено в точки 78 и 80 по-горе, фалшифицирането на отчетите за работното време на персонала представлява най-малкото сериозна финансова нередност по смисъла на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura.
87 Член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura обаче поставя възстановяването на разглежданото финансово участие на Общността в зависимост само от установяването на наличието на сериозни финансови нередности или измами в рамките на одит, без да поставя възстановяването в зависимост от наличието на осъдителна присъда или наказателноправно квалифициране на разглежданите деяния.
88 При тези условия следва да се приеме, че постановяването на оправдателна присъда от наказателен съд по обвинения за измама или присвояване на публични средства е без значение за прилагането на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura.
По принципа на процесуална автономия
89 CEVA твърди, че съгласно принципа на процесуална автономия, установен в практиката на Съда, ако липсва хармонизация на правото на европейско равнище, правата и процедурите на държавите членки се ограничават до националните правни системи, така че правните субекти не могат да се позовават на правото на една държава членка пред съда на друга държава членка.
90 В случая според CEVA Комисията не може да се позовава на образуваните във Франция производства въз основа на френското право, при положение че договорът Seapura се урежда от белгийското право и предоставя компетентност на Общия съд да разгледа настоящия спор.
91 Комисията оспорва тези доводи.
92 В това отношение се налага изводът, че в случая, независимо дали са налице норми на правото на Съюза, уреждащи разглеждания договор, Общият съд е сезиран от Комисията на основание член 272 ДФЕС.
93 Важно е да се припомни, че от цитираната в точка 61 по-горе съдебна практика следва, че когато е сезиран в рамките на арбитражна клауза на основание член 272 ДФЕС, Общият съд трябва да се произнесе по спора въз основа на приложимото към договора материално право. От мотивите в точки 52—57 по-горе обаче следва, че макар белгийското право да е приложимо към договора, това не засяга пряката приложимост на Регламент № 1346/2000, по силата на който някои разпоредби от френския Търговски кодекс произвеждат действие в белгийското право. От това следва, противно на поддържаното от CEVA, че Комисията е имала основание, без да бъде упрекната в нарушение на принципа на процесуална автономия, да се позове въз основа на Регламент № 1346/2000 на настъпването на последици в белгийското право от образуваните във Франция производства.
94 Следователно доводите на CEVA, изведени от нарушение на принципа на процесуална автономия, трябва да се отхвърлят.
95 Ето защо следва да се уважи искането на Комисията и да се констатира, че вземането на Комисията към CEVA възлиза на сумата 168 220,16 евро главница, ведно с дължимите лихви съгласно член 3, параграф 5 от приложение II към договора.
По искането на Комисията Общият съд да постанови съдебно решение в отсъствието на TCA и AJIRE
96 В становището си относно по-нататъшния ход на производството от 14 юни 2021 г. Комисията иска от Общия съд на основание член 123, параграф 1 от Процедурния правилник да уважи исканията ѝ по отношение на TCA и AJIRE.
97 Следва да се отбележи, че след като изменя в хода на съдебното заседание исканията си, Комисията вече не ги отправя срещу TCA и AJIRE и следователно имплицитно, но несъмнено вече не иска от Общия съд да установи, че последните са длъжни да възстановят сумите, платени в рамките на изпълнението на договора Seapura.
98 От точки 60—95 по-горе следва, че доколкото докладът на OLAF установява сериозни финансови нередности по смисъла на член 3, параграф 5 от приложение II към договора Seapura, Комисията основателно иска от CEVA възстановяването на всички суми, които са му били изплатени в рамките на изпълнението на договора Seapura.
99 Като се има предвид, че всички искания на Комисията, които се отнасят изключително до CEVA, са уважени, не е необходимо произнасяне по искането на последната Общият съд да уважи исканията ѝ по отношение на TCA и AJIRE.
По съдебните разноски
100 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
101 Тъй като CEVA е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Вземането на Европейската комисия към Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) възлиза на сумата 168 220,16 евро, ведно с лихвите за забава, считано от момента на изплащане на неправомерно получените суми, при годишен лихвен процент, равен на определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с 2 пункта.
2) CEVA понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията.
da Silva Passos | Valančius | Truchot |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 септември 2023 година.
Подписи