Дело T‑409/21
Федерална република Германия
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 24 януари 2024 година
„Държавни помощи — Помощи, предоставяни с някои разпоредби на изменения германски закон за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия — Реформа на схемата за подпомагане на комбинираното производство на енергия — Решение, с което помощите се обявяват за съвместими с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Ресурси на държавата“
1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от ресурси на държавата — Понятие за ресурси на държавата — Средства, събирани чрез данък или чрез други задължителни такси по силата на националното законодателство и управлявани и разпределяни в съответствие с това законодателство — Суми, които остават непрекъснато под публичен контрол и на разположение на компетентните национални органи — Алтернативни критерии
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 34—36)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от ресурси на държавата — Понятие за ресурси на държавата — Законово задължение за операторите на електрическа мрежа да изплатят финансово подпомагане на операторите на централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия — Обикновена възможност за мрежовите оператори да прехвърлят допълнителните разходи, породени от това задължение, върху клиентите си чрез такса — Включване — Условия — Финансово подпомагане, събрано чрез данък или чрез други задължителни такси по силата на националното законодателство и управлявано и разпределяно в съответствие с това законодателство — Неизпълнено условие
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 56—90)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от ресурси на държавата — Понятие за ресурси на държавата — Законово задължение за операторите на електрическа мрежа да изплатят финансово подпомагане на операторите на централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия — Включване — Условия — Суми, които остават непрекъснато под публичен контрол и на разположение на компетентните национални органи — Неизпълнено условие
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 95—100)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от ресурси на държавата — Понятие за ресурси на държавата — Законово задължение за операторите на електрическа мрежа да изплатят финансово подпомагане на операторите на централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия — Средства, които преминават от частноправни субекти към частноправни субекти и запазват своя частноправен характер на всеки от етапите — Липса на прехвърляне на ресурси на държавата
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 101—118)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от ресурси на държавата — Понятие за ресурси на държавата — Законово задължение за операторите на електрическа мрежа да изплатят финансово подпомагане на операторите на централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия — Обикновена възможност за мрежовите оператори да прехвърлят допълнителните разходи, породени от това задължение, върху клиентите си чрез такса — Определяне на горна граница на таксата в полза на производителите на водород — Липса на отказ от ресурси на държавата
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 121—126)
Резюме
Сезиран с жалба за отмяна, подадена от Федерална република Германия, Общият съд отменя решението на Европейската комисия, с което различни мерки, приети от тази държава членка в подкрепа на производството на електроенергия от централи за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (по-нататък „CHP“)(1), се квалифицират като държавни помощи. По този повод Общият съд уточнява условието, предвидено в член 107, параграф 1 ДФЕС, според което единствено намесата на държавата или чрез ресурси на държавата може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.
Между 2019 г. и 2021 г. Федерална република Германия уведомява Комисията за законодателни изменения, предвиждащи, от една страна, мерки за финансово подпомагане на операторите на централи CHP и на други съоръжения, свързани с комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (наричани по-нататък заедно „операторите CHP“), а от друга страна, определяне на горна граница на такса, която в този контекст може да бъде наложена на производителите на водород.
В обжалваното решение Комисията стига до извода, че тези мерки представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, които обаче са съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.
В подкрепа на квалификацията си на мерките, за които е уведомено, като държавни помощи Комисията по-специално приема, че те са предоставени чрез ресурси на държавата. С жалбата си за отмяна Федерална република Германия оспорва този извод на Комисията.
Съображения на Общия съд
Общият съд припомня, че квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага наличието на няколко условия, едно от които е намеса на държавата или с ресурси на държавата.
Според съдебната практика като ресурси на държавата могат да се квалифицират, от една страна, средствата, събирани чрез данък или чрез други задължителни такси по силата на националното законодателство и управлявани и разпределяни в съответствие с това законодателство (първи критерий), и от друга страна, сумите, които остават непрекъснато под публичен контрол и следователно са на разположение на компетентните национални органи (втори критерий). Тези два критерия са алтернативни такива на понятието „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Първо, що се отнася до мерките за финансово подпомагане на операторите CHP, в обжалваното решение Комисията приема, че тези мерки се финансират от приходите от задължителна по закон вноска, наложена от държавата, управлявани са и се разпределят в съответствие с разпоредбите на законодателството (първи критерий).
В това отношение Общият съд отбелязва, че мерките за подпомагане на операторите CHP, за които Федерална република Германия е уведомила, се характеризират с наличието на „две равнища“ във веригата на снабдяване с електроенергия, като „първото равнище“ съответства на отношението между операторите CHP и мрежовите оператори, а „второто равнище“ — на отношението между мрежовите оператори и техните клиенти.
В рамките на „първото равнище“ от веригата на снабдяване с електроенергия мерките, за които е уведомено, предвиждат законово задължение за мрежовите оператори, които са частни субекти, да изплатят финансово подпомагане на операторите CHP. В рамките на „второто равнище“ мрежовите оператори могат, без да са длъжни по закон, да прехвърлят произтичащата от това задължение финансова тежест върху своите клиенти чрез такса.
С оглед на тези уточнения Общият съд констатира, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че задължението на мрежовите оператори да заплащат суми на операторите CHP на „първото равнище“ от веригата на снабдяване с електроенергия, е достатъчно, за да се констатира наличието на данък или на друга задължителна такса, който/която може да характеризира ангажирането на ресурси на държавата, без да е необходимо да се установява друга задължителна вноска на друго „равнище“ от веригата на снабдяване с електроенергия, тъй като таксата на „второто равнище“ от посочената верига не представлява задължителна такса по закон.
Всъщност наличието на данък или на друга задължителна такса по силата на закона се отнася до произхода на средствата, използвани за предоставяне на предимство, в смисъл че позволява да се установи, че за финансирането на това предимство са използвани средства на държавата. То е различно от предназначението на тези средства в съответствие със закона. Законовото задължение на мрежовите оператори от „първото равнище“ на веригата на снабдяване с електроенергия обаче се отнася единствено до предназначението на средствата в съответствие със закона, но не дава никакво указание относно произхода на средствата, използвани от мрежовите оператори за изпълнението му.
В този смисъл Комисията не може да твърди, че държавата си присвоява ресурсите на мрежовите оператори, тъй като последните не са непременно крайните длъжници на финансовата тежест, произтичаща от мерките за подпомагане на операторите CHP.
Освен това фактът, че германският закон предвижда подробно реда и условията за предназначение на финансовото подпомагане на операторите CHP, не може да характеризира прехвърляне на ресурси на държавата, а само отговорността на държавата за тези мерки за подпомагане.
Поради това Общият съд стига до извода, че Комисията неправилно се е позовала на първия посочен по-горе критерий, свързан с наличието на данък или други задължителни вноски, за да приеме, че мерките за финансово подпомагане на операторите CHP са финансирани с ресурси на държавата.
Общият съд констатира също, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е изключила прилагането на съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra(2).
В обжалваното решение Комисията изключва прилагането на тази съдебна практика с мотива, че мерките за подпомагане на операторите CHP не представляват мярка за „обикновено регулиране на цените“. Противно на приетото от Комисията обаче, решаващото обстоятелство, за да се изключи прехвърляне на ресурси на държавата, според съдебната практика, установена с решение PreussenElektra, е не дали разглежданите мерки представляват мярка за „обикновено регулиране на цените“, а фактът, че разглежданите частни образувания са упълномощени от държавата да управляват държавен ресурс.
Така, за да изключи прилагането на съдебната практика, установена с решение PreussenElektra, Комисията е трябвало да докаже, че предимството в полза на операторите на CHP не е било предоставено от мрежовите оператори чрез собствените им финансови ресурси, а че те са били упълномощени от държавата да управляват държавен ресурс, което тя не е доказала.
От друга страна, Комисията не може основателно да се позовава на полезното действие на член 107, параграф 1 ДФЕС, за да ограничи прилагането на съдебната практика, установена с решение PreussenElektra, до случаите на „обикновено регулиране на цените“, тъй като този член не може да се прилага по отношение на действия на държава, които не попадат в неговия обхват, какъвто е конкретният случай на мярка, за която е взето решение от държавата, но е финансирана от частни предприятия.
Второ, що се отнася до определянето на горна граница на таксата, която мрежовите оператори могат да наложат на производителите на водород, Комисията приема, че това определяне на горна граница представлява отказ от ресурси на държавата, което може да се квалифицира като прехвърляне на ресурси на държавата.
Общият съд обаче припомня, че разглежданата такса не представлява държавен ресурс според първия критерий, посочен по-горе, тъй като не е задължителна по закон. От това следва, че намаляването на тази такса за производителите на водород също не може да представлява отказ от ресурси на държавата.
С оглед на изложеното по-горе Общият съд уважава жалбата за отмяна, доколкото Комисията неправилно е констатирала, че всички мерки, за които Федерална република Германия е уведомила, представляват държавни помощи, финансирани чрез ресурси на държавата.