Language of document : ECLI:EU:F:2007:175

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

17 октомври 2007 година

Дело F‑63/06

Luigi Mascheroni

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Задължение на администрацията за съдействие — Член 24 от Правилника — Психически тормоз от страна на прекия ръководител — Разследване на IDOC — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Mascheroni иска по-конкретно отмяна на решението на органа по назначаването от 14 юли 2005 г. за отхвърляне на искането му за съдействие от 26 март 2004 г., основаващо се на твърдение за оскърбително и опозоряващо поведение на неговия пряк ръководител, г‑н V. H.

Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно неоснователна и отчасти като явно недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      В рамките на жалба, подадена на основание член 91 от Правилника, Съдът на публичната служба не разполага с правомощие да дава задължителни указания на общностните институции или да се произнася с общо становище.

(вж. точка 23)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 юни 1994 г., X/Комисия, T‑94/92, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑481, точка 33, 2 юли 1997 г., Chew/Комисия, T‑28/96, Recueil FP, стр. I‑A‑165 и II‑497, точка 17, 11 юли 2000 г., Skrzypek/Комисия, T‑134/99, Recueil FP, стр. I‑A‑139 и II‑633, точка 16, 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑167, точка 63

2.      По силата на предвиденото в член 24, първа алинея от Правилника задължение за съдействие при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и след като се е запознала с тях, да изведе подходящите последици. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска защита от своята институция, да представи начало на доказателство за наличието на посегателствата, на които твърди, че е подложено. При наличието на тези обстоятелства съответната институция следва да вземе подходящи мерки, и по-специално да инициира разследване, за да установи обстоятелствата в основата на жалбата в сътрудничество с нейния подател.

В това отношение окончателният доклад на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси, която отговаря в рамките на Комисията за извършването на административни разследвания с цел да се установят фактите, въз основа на които органът по назначаването може обосновано да се произнесе относно искането за съдействие, изобщо не представлява приемане на решение по искането за съдействие, а е отговор на искането за разследване на фактите, което ѝ е отправено от този орган.

(вж. точки 36, 40 и 41)

Позоваване на:

Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 15 и 16

Първоинстанционен съд — 21 април 1993 г., Tallarico/Парламент, T‑5/92, Recueil, стр. II‑477, точка 31, 5 декември 2000 г., Campogrande/Комисия, T‑136/98, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1225, точка 42

3.      По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим в производството пред Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение І към посочения статут, и по силата на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд жалбата трябва да съдържа по-специално предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Те трябва да са посочени достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустима жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба.

Така жалбоподателят не може да се ограничи до абстрактното излагане на своите правни основания, по-конкретно като го сведе до твърдението, че обжалваният акт нарушава дадена разпоредба от Правилника, без да подкрепи това твърдение с по-подробни доводи, като обясни в какво се състои правното основание, на което почива жалбата.

В това отношение, въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата жалба. Съдът на публичната служба не следва да издирва и установява в приложенията правните основания и доводите, за които би могъл да счита, че представляват основанието на жалбата.

(вж. точки 52, 53, 56 и 57)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 ноември 1992 г., Rendo и др./Комисия, T‑16/91, Recueil, стр. II‑2417, точка 130, 16 март 1993 г., Blackman/Парламент, T‑33/89 и T‑74/89, Recueil, стр. II‑249, точки 64 и 65, 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20, 17 март 1994 г., Hoyer/Комисия, T‑43/91, Recueil FP, стр. I‑A‑91 и II‑297, точка 22, 21 май 1999 г., Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49, 15 юни 1999 г., Ismeri Europa/Сметна палата, T‑277/97, Recueil, стр. II‑1825, точка 29, 8 декември 2005 г., Just/Комисия, T‑91/04, Recueil FP, стр. I‑A‑395 и II‑1801, точка 35, 8 декември 2005 г., Moren Abat/Комисия, T‑92/04, Recueil FP, стр. I‑A‑399 и II‑1817, точка 31; 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑424/04, Recueil FP, стр. A-2-323 и II-A-2-1649, точки 39—42