Language of document :

Жалба, подадена на 29 юли 2022 г. от Tirrenia di navigazione SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 май 2022 г. по дело T-593/20, Tirrenia di navigazione SpA/Европейска комисия

(Дело C-514/22 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Tirrenia di navigazione SpA (представители: B. Nascimbene, F. Rossi Dal Pozzo, A. Moriconi, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени решението на Общия съд от 18 май 2022 г. по дело T-593/20,

да обяви недействителността на Решение (ЕС) 2020/1412 на Комисията от 2 март 2020 г., и по-точно само на членове 2, 3 и 4, а при условията на евентуалност, на членове 6 и 7, в които се разпорежда незабавното и ефективно възстановяване на посочените помощи,

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане от друг състав,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва решенето на Общия съд по дело T-593/20, Tirrenia di navigazione SpA / Комисия, с което се отхвърля жалбата за отмяна на членове 2, 3 и 4, а при условията на евентуалност — на членове 6 и 7 от Решение (ЕС) 2020/1412 от 2 март 2020 г., с което Комисията приема, че някои мерки, свързани с жалбоподателя, трябва да се считат за незаконни и несъвместими държавни помощи.

С първото основание жалбоподателят твърди, че са нарушени член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, както и Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г.

Жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се приема, че жалбоподателят не е гарантирал спазването на условията по точка 25, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г.

Жалбоподателят, напротив, поддържа, че италианското правителство: а) надлежно е информирало Комисията за плана за приватизация на бизнес поделението; б) потвърдило е намерението за възстановяване на помощта за оздравяване преди изтичането на шестмесечния срок, като използва постъпленията от тази приватизация; в) публикувало е плана за ликвидация на своя уебсайт. Следователно Комисията е могла да се запознае напълно с плановете за продължаване на приватизацията като част от плана за ликвидация и после за възстановяване на помощта за оздравяване.

Според жалбоподателя формалният подход, който Комисията възприема, а Общият съд споделя, противоречи на принципа на добра администрация, прогласен в член 41 от Хартата на основните права, както и на принципа на полезно действие.

С второто основание жалбоподателят твърди, че са нарушени член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с освобождаването от заплащането на някои данъци.

Жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се приема, що се отнася до „косвените данъци“, че повдигнатото от Комисията в писмената ѝ защита възражение за недопустимост е основателно.

Освен това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на приложимостта на член 107, параграф 1 ДФЕС към мярката за освобождаване от някои данъци, в която е упрекнат жалбоподателят, а изводите на Общия съд в това отношение не са мотивирани.

Всъщност освобождаването на дружеството от корпоративен подоходен данък определено зависи от настъпването на бъдещи несигурни събития, което до момента е попречило жалбоподателят да получи каквото и да е предимство и прави изцяло хипотетична, както се признава в решението, възможността такова предимство да се получи в бъдеще.

По-нататък жалбоподателят поддържа, че освен липсата на предимство, не са налице и други конститутивни елементи на понятието за помощ, а именно въздействието на мярката върху търговията в Съюза и увреждането на конкуренцията.

Поради това посоченото освобождаване не попада в понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно не е държавна помощ.

С третото основание жалбоподателят твърди, че са нарушени принципите на правна сигурност и на добра администрация с оглед на продължителността на производството, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на пропорционалност.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се приема, че като цяло процедурата по приемане на Решение (ЕС) 2020/1412 не е била прекомерно продължителна и че следователно не са нарушени принципите на правна сигурност, на добра администрация и на пропорционалност. Във връзка на нарушаването на принципа на пропорционалност Общият съд е приел, че възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията в писмената ѝ защита, е основателно и по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото.

Жалбоподателят поддържа също, че ако бяха спазени принципът на легитимните правни очаквания и членове 16 и 17 от Хартата на основните права, Решение (ЕС) 2020/1412 не би могло да наложи възстановяване на мерките за помощ, в които е упрекнато Tirrenia.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е констатирал нарушаването от страна на Комисията на посочените общи принципи и на Хартата на основните права.

С четвъртото основание жалбоподателят твърди, че при проведеното от него разследване Общият съд е пропуснал да приобщи конкретно доказателство към материалите по делото.

Жалбоподателят се оплаква, че не е могъл да приложи към доказателствата по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд Решение на Комисията от 30 септември 2021 година относно мерките SA.32014, SA.32015, SA.32016 (2011/C) (ex 2011/NN), приведени в действие от Италия и регион Сардиния в полза на Saremar (С(2021) 6990 def.), което жалбоподателят получил от Комисията след подаване на молба за достъп до документи.

Предвид значението на решението Saremar жалбоподателят счита, че неприобщаването на подобно допълнително доказателство към материалите по делото е опорочило решението на Общия съд както с оглед на обстоятелството, че това е станало в нарушение на Процедурния правилник на самия Общ съд и на задължението за мотивиране, което се отнася до всяка институция на ЕС, така и поради това, че то представлява явно нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

____________