РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)
19 април 2023 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Здравна криза, свързана с пандемията от COVID‑19 — Решение, с което се разрешава работа на непълно работно време за полагане на грижи за близки извън мястото на работа — Липса на възможност за работа от разстояние на пълно работно време извън мястото на работа — Нередовност на досъдебната процедура — Решение, с което е уважено заявление за работа на непълно работно време — Липса на правен интерес — Недопустимост — Възнаграждение — Спиране на надбавката за експатриране — Членове 62 и 69 от Правилника — Нарушение на член 4 от приложение VII към Правилника“
По дело T‑39/21,
PP,
PQ,
PR,
PS,
PT,
представлявани от M. Casado García-Hirschfeld, avocate,
жалбоподатели,
срещу
Европейски парламент, представляван от S. Seyr, D. Boytha и M. Windisch,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),
състоящ се по време на разискванията от R. da Silva Passos, председател, V. Valančius, I. Reine (докладчик), L. Truchot и M. Sampol Pucurull, съдии,
секретар: H. Eriksson, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 14 юли 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателите PP, PS, PQ, PR и PT искат по същество, от една страна, отмяна на решенията на Европейския парламент от 14 април 2020 г., с които е разрешено на PQ и PS да упражняват дейността си на непълно работно време извън мястото си на работа поради пандемията от COVID‑19, и от 18 май 2020 г., с което е разрешено на PP да упражнява дейността си на непълно работно време извън мястото си на работа поради пандемията от COVID‑19 (наричани по-нататък заедно „решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време“), от 7, 15, 16 април и 19 май 2020 г., с които е спряно изплащането на надбавката за експатриране на жалбоподателите през периода на работа извън мястото им на работа (наричани по-нататък заедно „решенията за спиране на надбавката за експатриране“), както и от 6 май 2020 г., с което се събират сумите, неоснователно получени от PR и PT (наричани по-нататък заедно „решенията за възстановяване на неоснователно получени суми“), и от друга страна, обезщетение за вредите, които са претърпели вследствие на тези решения.
I. Обстоятелствата по спора
2 Жалбоподателите са длъжностни лица в Европейския парламент. При постъпването си на служба са имали право на надбавка за експатриране.
3 На 11 март 2020 г., поради тревожните нива на разпространение и тежестта на протичане на коронавирусната инфекция, причинена от вируса SARS-CoV-2, а именно COVID‑19, Световната здравна организация (СЗО) обяви, че избухването на COVID‑19 представлява пандемия поради бързото увеличаване на броя на случаите извън Китай и нарастващия брой засегнати държави.
4 С електронно писмо от същия ден генералният секретар на Парламента (наричан по-нататък „генералният секретар“) уведомява всички членове на персонала, че с оглед на здравната обстановка е дал указания на генералните директори да въведат работа от разстояние за всички колеги, чието физическо присъствие в помещенията на Парламента не е абсолютно необходимо, за до 70 % от работното време. В електронното писмо се уточнява също, че тази мярка ще влезе в сила на 16 март 2020 г. и че в зависимост от развитието на обстановката работата от разстояние би могла да се увеличи на 100 % от работното време.
5 На 16 март 2020 г. генералният секретар уведомява членовете на персонала, че предвид развитието на здравната обстановка времето на работа от разстояние на колегите, чието физическо присъствие в помещенията на Парламента не е абсолютно необходимо и които вече работят от разстояние до 70 % от работното време, се увеличава на 100 %.
6 На 19 март 2020 г. генералният секретар изпраща електронно писмо до всички членове на персонала, по силата на което, в контекста на пандемията от COVID‑19, на същите е разрешено да работят на половин работен ден, за да могат да се грижат за членовете на своето семейство в тесен смисъл. За разлика от обичайната практика, тази работа на половин работен ден може да се извършва от която и да е държава — членка на Европейския съюз, в зависимост от мястото на пребиваване на близките, за които длъжностното лице или служителят желае да се грижи. Това решение влиза в сила незабавно и следва да се прилага, докато продължава пандемията от COVID‑19.
7 На 31 март 2020 г. генералният секретар приема ново решение относно временната работа на непълно работно време извън мястото на работа по семейни причини в отговор на пандемията от COVID‑19 (наричано по-нататък „решението на генералния секретар от 31 март 2020 г.“). Това решение, което заменя решението от 19 март 2020 г. за работа на половин работен ден, гласи следното:
„[К]ато взе предвид член 234, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент:
Колегите, които желаят да се грижат по-интензивно за членовете на своите семейства в тесен смисъл, като например родители, деца или съпруг/а, за времето на тази конкретна ситуация, причинена от COVID‑19, имат право да работят на непълно работно време (75 %).
За разлика от обичайната практика, тази работа на непълно работно време може да се извършва от която и да е държава — членка на Европейския съюз, в зависимост от мястото на пребиваване на тези близки, както и от Обединеното кралство — до края на преходния период, 31 декември 2020 г.
Моля, подайте официално заявление до съответния директор на дирекция „Човешки ресурси“ във възможно най-кратък срок преди заявената начална дата.
Заявлението трябва да съдържа името на роднината, семейната връзка и периода, за който се отнася.
За периода, обхванат от разрешението, служителят ще има право на 75 % от възнаграждението си. Прилага се член 3 от приложение IVа към Правилника [за длъжностните лица на Европейския съюз]. Не могат да се предоставят нито надбавката за експатриране, нито надбавката за пребиваване в чужда държава, предвидени в член 4 от приложение VII към Правилника.
Това решение се прилага за длъжностните лица, наети на работа от секретариата на Парламента.
То се прилага по аналогия за длъжностните лица, които са напуснали мястото си на работа и са в състояние да работят от разстояние. В този случай органът по назначаването може да вземе решение без формално заявление.
По отношение на заявленията, подадени в съответствие с член 6, параграф 2 от вътрешните правила за работа на непълно работно време, органът по назначаването си запазва правото да ги отхвърли.
Разрешението за работа на непълно работно време се предоставя за срок от три месеца, който може да бъде удължен.
Настоящото решение влиза в сила на 1 април 2020 г. и ще се прилага, докато продължава пандемията от COVID‑19. То заменя решението от 19 март 2020 г.“.
А. По положението на PP
8 PP е длъжностно лице на Парламента в Люксембург (Люксембург).
9 На 14 март 2020 г., предвид непосредствено предстоящото затваряне на интерната, в който учи синът на PP, последният отива в Унгария със семейството си, за да се съберат там с него.
10 С оглед на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., на 12 май 2020 г. PP подава заявление да му бъде разрешено да упражнява дейността си от Унгария на непълно работно време в обем 75 % с обратно действие, считано от 1 април 2020 г. На 18 май 2020 г. това заявление е уважено за периода от 1 април до 30 юни 2020 г.
11 На 18 май 2020 г. PP се връща на работа в Люксембург на пълно работно време.
12 Вследствие на заявлението на PP, посочено в точка 10 по-горе, и като пряка последица от прилагането на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., с решение от 19 май 2020 г. началникът на отдел „Индивидуални права“ в генерална дирекция (ГД) „Човешки ресурси“ на Парламента спира изплащането на надбавката за експатриране на PP, считано от 1 април 2020 г., за периода, през който му е било разрешено да работи на непълно работно време в Унгария.
13 На 12 юни 2020 г. PP подава жалба по административен ред, по-специално срещу решенията, посочени в точки 10 и 12 по-горе.
14 На 27 октомври 2020 г. генералният секретар в качеството си на орган по назначаването (ОН) отхвърля подадената от PP жалба по административен ред срещу решенията, посочени в точки 10 и 12 по-горе.
Б. По положението на PQ
15 PQ е длъжностно лице на Парламента в Люксембург.
16 На 10 март 2020 г., преди да бъдат наложени първите ограничения за пътуване в Съюза поради пандемията от COVID‑19, PQ заминава със самолет за Дания. Предвиденото за 22 март същата година връщане не се състои поради отмяната на всички полети между Люксембург и Дания. Предвид желанието ѝ да остане при съпруга си, който се счита за лице от рискова група с оглед на вируса, на PQ е разрешено по изключение да работи временно от Дания до приемането на общи мерки от Парламента относно здравната обстановка.
17 На 6 април 2020 г., предвид решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., PQ подава заявление да ѝ бъде разрешено да упражнява дейността си от Дания на непълно работно време в обем 75 % за период от три месеца, считано от 1 април 2020 г.
18 На 14 април 2020 г. генералният директор на ГД „Преводи“ на Парламента уважава заявлението на PQ за работа на непълно работно време в обем 75 % за периода от 1 април до 30 юни 2020 г.
19 На 15 април 2020 г., вследствие на заявлението на PQ, посочено в точка 17 по-горе, и като пряка последица от прилагането на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. началникът на отдел „Индивидуални права“ в ГД „Човешки ресурси“ на Парламента спира изплащането на надбавката за експатриране на същата, считано от 1 април 2020 г., за периода, през който ѝ е било разрешено да работи на непълно работно време в Дания.
20 На 27 май 2020 г. PQ подава жалба по административен ред срещу решенията, посочени в точки 17 и 19 по-горе.
21 На 1 юли 2020 г. PQ се връща на работа в Люксембург на пълно работно време.
22 На 16 октомври 2020 г. генералният секретар в качеството си на ОН отхвърля подадената от PQ жалба по административен ред.
В. По положението на PR
23 PR е длъжностно лице на Парламента в Люксембург.
24 На 27 март 2020 г. тя отива във Франция, за да се грижи за своите родители.
25 На 2 април 2020 г., вследствие на приемането на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., PR подава заявление да ѝ бъде разрешено да упражнява дейността си на непълно работно време в обем 75 % за период от три месеца, което е уважено с решение от същия ден.
26 С решение от 7 април 2020 г., въз основа на заявлението на PR, посочено в точка 25 по-горе, и като пряка последица от прилагането на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. началникът на отдел „Индивидуални права“ в ГД „Човешки ресурси“ на Парламента спира изплащането на надбавката за експатриране на същата, считано от 2 април 2020 г., за срока на работа на непълно работно време, който ѝ е предоставен.
27 С електронно писмо от 6 май 2020 г. PR е уведомена, че вследствие на изменението в работното ѝ време поради пандемията от COVID‑19 тя е получила недължимо сума в размер на 2 173,40 евро и че тази сума ще бъде събрана чрез удръжка от заплатата ѝ за месец май 2020 г.
28 На 3 юни 2020 г. PR подава жалба по административен ред срещу решението за спиране на надбавката ѝ за експатриране и срещу решението за възстановяване на неоснователно получени суми, посочени съответно в точки 26 и 27 по-горе.
29 На 1 юли 2020 г. PR се връща в Люксембург.
30 На 22 октомври 2020 г. генералният секретар в качеството си на ОН отхвърля подадената от PR жалба по административен ред.
Г. По положението на PS
31 PS е длъжностно лице на Парламента в Люксембург.
32 В края на месец март 2020 г. той отива в Малта, за да може да полага грижи за дъщеря си.
33 На 7 април 2020 г., с оглед на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., PS подава заявление да му бъде разрешено да упражнява дейността си в Малта на непълно работно време в обем 75 %. Заявлението е уважено на 14 април същата година за период от три месеца — от 23 март до 23 юни 2020 г.
34 С решение от 15 април 2020 г., вследствие на заявлението на PS, посочено в точка 33 по-горе, и като пряка последица от прилагането на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. началникът на отдел „Индивидуални права“ в ГД „Човешки ресурси“ на Парламента спира изплащането на надбавката за експатриране на същия, считано от 23 март 2020 г., за периода, през който е работил на непълно работно време в Малта.
35 На 4 юли 2020 г. PS се връща на работа в Люксембург на пълно работно време.
36 На 13 юли 2020 г. PS подава жалба по административен ред срещу решенията, посочени в точки 33 и 34 по-горе.
37 С решение от 24 ноември 2020 г., доставено по пощата на PS на 2 декември същата година, генералният секретар в качеството си на ОН отхвърля подадената от PS жалба по административен ред.
Д. По положението на PT
38 PT е длъжностно лице на Парламента в Брюксел (Белгия).
39 На 13 март 2020 г. PT отива в Ирландия, за да се събере с децата си.
40 На 14 април 2020 г. PT подава заявление за разрешение да упражнява дейността си в Ирландия на непълно работно време в обем 75 % въз основа на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. Заявлението е уважено на същия ден за период, който започва да тече от 15 април 2020 г.
41 С решение от 16 април 2020 г., вследствие на заявлението на PT, посочено в точка 40 по-горе, и като пряка последица от прилагането на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. началникът на отдел „Индивидуални права“ в ГД „Човешки ресурси“ на Парламента спира изплащането на надбавката за експатриране на същата, считано от 15 април 2020 г., за периода, през който е работила на непълно работно време в Ирландия.
42 С електронно писмо от 6 май 2020 г. PT е уведомена, че вследствие на изменението в работното ѝ време поради пандемията от COVID‑19 тя е получила недължимо сума в размер на 931,01 евро и че тази сума ще бъде събрана чрез удръжка от заплатата ѝ за месец май 2020 г.
43 На 23 юни 2020 г. PT подава жалба по административен ред срещу решението за спиране на надбавката ѝ за експатриране, посочено в точка 41 по-горе, и иска отмяна на всички негови последици.
44 С решение от 27 октомври 2020 г., получено от PT на 20 декември същата година, генералният секретар в качеството си на ОН отхвърля подадената от същата жалба по административен ред.
II. Искания на страните
45 Жалбоподателите искат по същество от Общия съд:
– да отмени, първо, решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, второ, решенията за спиране на надбавката за експатриране и трето, решенията за възстановяване на неоснователно получени суми (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“),
– да отмени, доколкото е необходимо, решенията, с които Парламентът е отхвърлил подадените от тях по административен ред жалби срещу обжалваните решения,
– да осъди Парламента да им изплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди, оценени ex aequo et bono на 1 000 евро за всеки от тях,
– да осъди Парламента да им изплати обезщетения за претърпените имуществени вреди, съответстващи на 25 % от съответните им възнаграждения, както и начислените компенсаторни и мораторни лихви,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
46 Парламентът иска по същество от Общия съд:
– да отхвърли искането за обезщетение за неимуществени вреди като частично недопустимо и частично неоснователно,
– да отхвърли жалбата във всички случаи като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
III. От правна страна
А. По исканията за отмяна
1. По предмета на исканията за отмяна
47 Второто искане на жалбоподателите е за отмяна, доколкото е необходимо, на решенията, с които Парламентът е отхвърлил жалбите им по административен ред.
48 Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика жалбата по административен ред по член 90, параграф 2 от Правилника и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложно производство и представляват само предварително условие за сезирането на съда. При тези условия обжалването, дори да е формално насочено срещу отхвърлянето на жалбата по административен ред, води до сезиране на съда с жалба срещу акта с неблагоприятни последици, срещу който е подадена тази жалба, освен когато отхвърлянето на жалбата по административен ред има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена (вж. решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 70 и цитираната съдебна практика).
49 Действително е възможно с оглед на съдържанието си изричното решение за отхвърляне на жалбата по административен ред да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Така е например, когато решението за отхвърляне на жалбата по административен ред включва преразглеждане на положението на жалбоподателя вследствие на нови фактически или правни обстоятелства или когато с него се изменя или допълва първоначалното решение. В тези случаи решението за отхвърляне на жалбата по административен ред представлява акт, подлежащ на контрол от страна на съда, който следва да го вземе предвид при преценката за законосъобразност на оспорения акт и дори да го приеме за акт с неблагоприятни последици, който замества последния (вж. решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 71 и цитираната съдебна практика).
50 В случая решението за отхвърляне на подадената от PP жалба по административен ред срещу решението от 18 май 2020 г., с което се разрешава работа на непълно работно време, и срещу решението от 19 май 2020 г. за спиране на надбавката му за експатриране, доколкото с него се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу тези две решения, само потвърждава последните.
51 По-нататък, решенията, с които се отхвърлят подадените от PS, PR и PT жалби по административен ред, само потвърждават решенията, срещу които е насочена всяка от тези жалби по административен ред, като уточняват мотивите в тяхна подкрепа.
52 Затова исканията за отмяна на решенията за отхвърляне на подадените от PP, PS, PR и PT жалби по административен ред нямат самостоятелно съдържание спрямо обжалваните решения, посочени в точка 50 по-горе, и поради тази причина не следва по тях да се постановява отделно решение. При все това при разглеждането на законосъобразността на всяко от обжалваните решения е необходимо да се вземат предвид мотивите, посочени в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, като се счита, че те съвпадат с мотивите на съответното обжалвано решение (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., Wattiau/Парламент, T‑737/17, EU:T:2019:273, т. 43 и цитираната съдебна практика).
53 В решението за отхвърляне на подадената от PQ жалба по административен ред генералният секретар разглежда не само жалбата по административен ред, подадена по същество срещу решението от 14 април 2020 г., с което на същата е разрешено да работи на непълно работно време, но и заявлението, направено за първи път в жалбата ѝ по административен ред, да ѝ бъде разрешено занапред да извършва дейността си на пълно работно време извън мястото си на работа. От структурата на това решение следва, че генералният секретар е отхвърлил това заявление със същите мотиви като изтъкнатите за отхвърлянето на жалбата по административен ред.
54 Така, доколкото с него се отхвърля заявлението за работа на пълно работно време извън мястото на работа, решението за отхвърляне на подадената от PQ жалба по административен ред не може да има характер на акт, с който се потвърждава оспореният акт, и следователно представлява акт, подлежащ на контрол от страна на Общия съд.
2. По допустимостта
а) По допустимостта на исканията за отмяна като цяло
55 Парламентът счита, че жалбата не е ясна, що се отнася до решенията, визирани в различните основания на искането за отмяна. Така той се съмнява дали са спазени изискванията за яснота, наложени с член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд.
56 Парламентът счита също, че в репликата жалбоподателите са разширили обхвата на възражението за незаконосъобразност на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., така че то да обхване второто, третото и четвъртото основание, повдигнати при оспорването на законосъобразността на обжалваните решения. Подобно изясняване на етапа на репликата било равносилно на изменение на жалбата, което било недопустимо.
57 Следва да се припомни, че съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на посочените основания. Според съдебната практика тези указания трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни контрол, в случаите, когато е приложим, и без да разполага с други данни (вж. в този смисъл решение от 2 април 2019 г., Fleig/ЕСВД, T‑492/17, EU:T:2019:211, т. 41 (непубликувано).
58 Впрочем изложението на основанията по-скоро по същество, отколкото чрез тяхната правна квалификация може да се окаже достатъчно, при условие обаче посочените основания да следват по достатъчно ясен начин от иска или жалбата (решение от 13 май 2020 г., Agmin Italy/Комисия, T‑290/18, непубликувано, EU:T:2020:196, т. 96). Освен това е налице имплицитно възражение за незаконосъобразност, доколкото относително ясно може да се изведе, че жалбоподателят всъщност прави такова оплакване (вж. решение от 30 юни 2021 г., GY/ЕЦБ, T‑746/19, непубликувано, EU:T:2021:390, т. 21 и цитираната съдебна практика).
59 В конкретния случай, макар да е вярно, че в текста на жалбата невинаги са посочени изрично актовете, срещу които са насочени различните основания и доводи, от точки 2—6 от жалбата, както и от изложените в нея искания все пак ясно следва, че решенията, визирани в искането за отмяна, са обжалваните решения, както са определени в точка 45 по-горе, както и, доколкото е необходимо, решенията по същество, с които се отхвърля подадената от всеки от жалбоподателите срещу тези решения жалба по административен ред. Впрочем в репликата жалбоподателите потвърждават, че тези решения са предмет на спора, което Парламентът отбелязва в дупликата.
60 Освен това от жалбата и от репликата достатъчно ясно личи, че първото основание се отнася до възражение за незаконосъобразност на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г.
61 Второто основание се отнася до законосъобразността на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. и тази на обжалваните решения. Макар в репликата да се посочва, че втората част от второто основание е повдигната само в случай че възражението за незаконосъобразност на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. бъде отхвърлено, това не променя факта, че развитите в тази част доводи се отнасят и до законосъобразността на това решение.
62 По-нататък, от доводите, повдигнати в рамките на третото основание както в жалбата, така и в репликата, е видно, че в тях жалбоподателите оспорват законосъобразността на обжалваните решения с мотива, че същите били приети в нарушение, от една страна, на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация и от друга страна, на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа. Както жалбоподателите потвърждават в съдебното заседание, по подобен начин в жалбата и в репликата тези оплаквания визират законосъобразността на обжалваните решения.
63 Освен това четвъртото основание, свързано с неспазването на предвидените в член 85 от Правилника условия за възстановяване на неоснователно получените от длъжностно лице или служител суми, е предявено при условията на евентуалност, в случай че първите три основания бъдат отхвърлени. Това основание се отнася единствено до законосъобразността на решенията за възстановяване на неоснователно получени суми.
64 Следователно, обратно на твърденията на Парламента, следва да се констатира, че изискванията по член 76, буква г) от Процедурния правилник в случая са спазени и че репликата не съдържа никакво изменение на обхвата на възражението за незаконосъобразност на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г.
б) По допустимостта на исканията за отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, и на решението за отхвърляне на подадената от PQ жалба по административен ред в частта, с която се отхвърля заявлението ѝ за работа на пълно работно време
65 В рамките на отговорите си на процесуално-организационните действия Парламентът оспорва допустимостта на исканията за отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време. Всъщност Парламентът счита по-конкретно, че с приемането на тези решения е уважил заявленията на PP, PS и PQ, така че тези жалбоподатели нямали никакъв правен интерес да обжалват тези решения.
66 В самото начало следва да се констатира, че само PP, PS и PQ искат отмяна на приетите по отношение на тях решения, с които се разрешава работа на непълно работно време.
67 Следва да се припомни, че допустимостта на жалба за отмяна е обусловена от изискването физическото или юридическото лице, което е неин подател, да докаже възникнал и все още съществуващ интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага по-специално обжалваният акт да уврежда лицето, което е подало жалбата, и следователно отмяната на този акт да може да му донесе полза. При това положение акт, който изцяло удовлетворява това лице, по правило не може да го уврежда и това лице няма интерес да иска неговата отмяна (вж. решение от 1 февруари 2012 г., mtronix/СХВП–Growth Finance (mtronix), T‑353/09, непубликувано, EU:T:2012:40, т. 16 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 85 и цитираната съдебна практика).
68 В конкретния случай следва да се констатира, че решенията, с които на PP, PS и PQ се разрешава работа на непълно работно време, са приети по тяхно заявление, направено въз основа на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., за да могат да се съберат със своите близки извън мястото си на работа, и че Парламентът е уважил изцяло тези заявления.
69 След като Парламентът е удовлетворил исканията на съответните жалбоподатели, те нямат правен интерес да искат отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, поради което исканията им в този смисъл трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.
70 Несъмнено жалбоподателите изтъкват, че са били принудени да подадат заявление за работа на непълно работно време, въз основа на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., тъй като това решение е било единствената възможност да напуснат мястото си на работа, за да се съберат с близките си, като едновременно с това продължат да работят.
71 Същевременно, макар да е вярно, че няма решение на генералния секретар на Парламента, което да предоставя възможност на длъжностните лица да подадат заявление за работа на пълно работно време извън мястото си на работа, това не променя факта, че жалбоподателите са разполагали с възможността да сезират ОН с искане в този смисъл на основание член 90, параграф 1 от Правилника, като изложат конкретните мотиви за своето искане.
72 Следователно исканията за отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.
73 Впрочем, както е видно от точки 53 и 54 по-горе, в жалбата си по административен ред PQ е поискала от Парламента да ѝ предостави възможност да работи на пълно работно време извън мястото си на работа. Поради това тя е сезирала ОН с искане да вземе по отношение на нея решение по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, което искане е отхвърлено с решението за отхвърляне на жалбата ѝ по административен ред.
74 При това положение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика допустимостта на жалба, подадена до Общия съд на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника, зависи от редовното протичане на досъдебната процедура и от спазването на предвидените за нея срокове (вж. решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 64 и цитираната съдебна практика). По-конкретно, всяка жалба срещу увреждащ акт, приет от ОН, по общо правило трябва задължително да се предхожда от жалба, която е подадена в хода на досъдебната процедура и е предмет на изрично или мълчаливо отхвърляне (вж. в този смисъл решение от 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, EU:T:2000:86, т. 53).
75 В случая обаче PQ не е подала жалба по административен ред срещу решението за отхвърляне на заявлението ѝ за работа на пълно работно време, съдържащо се в изричното решение за отхвърляне на разглежданата жалба по административен ред. Тъй като задължителната досъдебна процедура не е била спазена, жалбата за отмяна на това решение, с което се отхвърля заявлението ѝ за работа на пълно работно време, следователно е явно недопустима.
76 Освен това, ако жалбоподателите твърдят, че Парламентът е упражнил психологически натиск спрямо тях, за да поискат да бъде приложено решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., такъв натиск би представлявал не увреждащ акт, срещу който може да бъде подадена жалба за отмяна, а действия на Парламента, които не са материализирани в решение и които жалбоподателите биха могли да оспорят в рамките на иск за обезщетение.
77 В това отношение следва да се припомни, че иск за обезщетение, с който се цели поправяне на вреди, причинени не от увреждащ акт, чиято отмяна се иска, а от действия на администрацията, които не са материализирани в решение, трябва да бъде предшестван, като условие за допустимост, от двуетапно административно производство. Това производство задължително трябва да започне с подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, с което ОН да бъде приканен да поправи твърдените вреди, и евентуално да продължи с подаването на жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението за отхвърляне на искането (вж. в този смисъл решение от 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑214/96, EU:T:1999:103, т. 34). Длъжностните лица или служителите трябва да сезират институцията с такова искане в разумен срок, считано от момента, в който са узнали за положението, от което се оплакват. Разумният характер на срока трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всяко дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованата страна, от сложността на делото и от поведението на присъстващите страни (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2013 г., Réexamen Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 28).
78 В настоящия случай обаче жалбоподателите не са подали искане за обезщетение вследствие на действията на Парламента, който според твърденията им упражнил натиск спрямо тях, за да подадат заявление за работа на непълно работно време.
3. По същество
79 В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателите изтъкват четири основания, изведени, първото, от незаконосъобразност на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., второто, от нарушение на член 4 от приложение VII към Правилника, от наличие на явна грешка в преценката, от явно несъобразяване с понятието „експатриране“, от нарушение на членове 62 и 69 от Правилника, както и от нарушение на принципите на законност и правна сигурност, третото, от нарушение на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация, както и от неспазване на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа, и четвъртото, от нарушение на член 85 от Правилника и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
80 В самото начало следва да се констатира, че само първите три основания се отнасят до решенията за спиране на надбавката за експатриране, поради което законосъобразността на тези решения ще бъде разгледана с оглед на тези три основания.
81 Четвъртото основание, което се отнася до решенията за възстановяване на неоснователно получени суми, е повдигнато при условията на евентуалност, в случай че исканията за отмяна на другите обжалвани решения бъдат отхвърлени. Следователно четвъртото основание ще бъде разгледано само ако и доколкото първите три основания, що се отнасят до другите обжалвани решения, бъдат отхвърлени.
а) По исканията за отмяна на решенията за спиране на изплащането на надбавката за експатриране
82 Както следва от точки 79 и 80 по-горе, жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на искането си за отмяна на решенията за спиране на изплащането на надбавката за експатриране.
83 По-специално, в рамките на първото основание жалбоподателите твърдят, че генералният секретар не е можел да се основе на член 234, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента, за да измени правата, които те черпят от разпоредбите на Правилника, отнасящи се до надбавката за експатриране.
84 Освен това с първата част от второто основание жалбоподателите поддържат, че общото спиране на изплащането на надбавката за експатриране, предвидено в решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., противоречи на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника. Всъщност правото на надбавка за експатриране се преценявало в зависимост от положението на всяко длъжностно лице или служител към датата на постъпването му на служба в Съюза и се придобивало, когато са изпълнени условията, предвидени в тази разпоредба от Правилника. В случая обаче нямало никакво събитие, което съществено да променя положението на жалбоподателите и да позволява на Парламента да преразгледа положението им с оглед на предоставянето на надбавката за експатриране.
85 Жалбоподателите твърдят също, че за да има право на надбавката за експатриране, длъжностното лице не е длъжно да пребивава на мястото си на работа. В съответствие с член 20 от Правилника длъжностното лице имало единствено задължението да пребивава на такова разстояние, на което не би било възпрепятствано да упражнява служебните си задължения. Към момента на приемане на решенията за спиране на надбавката за експатриране обаче задължителният режим на работа от разстояние се е прилагал спрямо целия персонал предвид здравната обстановка. Така разстоянието с оглед на мястото, от което длъжностното лице работи, трябва да се тълкува, като се отчитат изключителните обстоятелства, произтичащи от пандемията от COVID‑19.
86 Парламентът отговаря, че макар член 234, параграф 2 от Правилника за дейността му да не съдържа никакво делегиране на правомощия, което да оправомощава пряко генералния секретар да приема конкретни мерки относно условията на труд на персонала на секретариата на Парламента, генералният секретар все пак е оправомощен по делегация от бюрото на Парламента да приема вътрешни правила относно условията на труд на длъжностните лица. Това му е било възложено и с решение на председателя на Парламента предвид бързото развитие на пандемията от COVID‑19.
87 Парламентът добавя, че решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. не предвижда отнемане на надбавката за експатриране, а само нейното спиране за срока на действие на режима на работа на непълно работно време, разрешен по заявление на съответното лице. Нямало никакво преразглеждане на правото на надбавка за експатриране на жалбоподателите, тъй като нито мястото им на работа, нито степента им на интегриране в мястото на работа били променени.
88 Според Парламента изплащането на надбавката за експатриране има за цел да компенсира последиците от отдалечаването на длъжностното лице от мястото му на произход. Следователно изплащането на тази надбавка вече не било оправдано за длъжностните лица, които работят от разстояние извън мястото си на работа.
89 По-нататък, предвиденото в член 20 от Правилника задължение за пребиваване на мястото на работа се прилагало за всички длъжностни лица, включително за жалбоподателите, които са назначени в ГД „Преводи“, и за тези, които работят при режим на работа на непълно работно време, както е предвиден в член 55а от Правилника и в приложение IVa към него. Това задължение било обосновано от необходимостта да се осигури доброто функциониране на институцията. Работата от разстояние също не била право съгласно Правилника и не освобождавала длъжностните лица от задължението им да бъдат на разположение на институцията си по всяко време. В началото на здравната криза обаче близостта на длъжностните лица до мястото им на работа имала първостепенно значение, за да се осигури непрекъснатост на работата на Парламента.
90 В случая от решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. е видно, че за периода, за който по силата на това решение му е разрешено да работи на непълно работно време, длъжностното лице няма да получава надбавката за експатриране, предвидена в член 4 от приложение VII към Правилника, на която по принцип има право. Следователно това решение дерогира тази разпоредба по отношение на съответните членове на персонала на Парламента.
91 Член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника, в редакцията му, приложима в случая (към 1 януари 2020 г.), предвижда следното:
„Надбавката за експатриране, равна на 16 % от общия размер на основната заплата, надбавката за жилищни нужди и надбавката за дете на издръжка, дължима на длъжностното лице-титуляр, се изплаща, както следва:
a) на длъжностни лица:
– които не са и никога не са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, и
– които през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването им на служба, не са живели или упражнявали основната си професионална дейност на европейската територия на тази държава. По смисъла на настоящата разпоредба обстоятелствата, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид;
б) на длъжностни лица, които са или са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, но през последните десет години, изтичащи в деня на постъпването им на служба, са живели или упражнявали основната си дейност извън европейската територия на тази държава по причини, различни от изпълнение на задължения в служба на тази държава или на международна организация.
Надбавката за експатриране е в размер[,] не по-малък от 567,38 евро на месец“.
92 Решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. е прието на основание член 234, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента. Съгласно тази разпоредба генералният секретар ръководи секретариат, чийто състав и организация се определят от бюрото на Парламента.
93 Следва да се припомни, че член 234, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента не може да се тълкува в смисъл, че дори при изключителни обстоятелства като свързаните с пандемията от COVID‑19 генералният секретар е оправомощен да приема вътрешни правила, които дерогират разпоредби от по-висок ранг, каквито са разпоредбите на Правилника (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑308/04, EU:T:2007:347, т. 38, и от 20 март 2018 г., Argyraki/Комисия, T‑734/16, непубликувано, EU:T:2018:160, т. 66 и 67).
94 Освен това следва да се констатира, че член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника не предвижда изрично възможността за преразглеждане на правото на надбавка за експатриране поради промяна на обстоятелствата по време на кариерата на длъжностно лице (решение от 5 октомври 2020 г., Brown/Комисия, T‑18/19, EU:T:2020:465, т. 36), нито a fortiori възможността за спиране на изплащането на тази надбавка на длъжностно лице, когато по време на кариерата си то трябва временно да извършва работа от разстояние извън мястото си на работа.
95 При това положение от текста на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника изобщо не следва, че правото на надбавка за експатриране представлява придобито право (вж. в този смисъл решение от 28 септември 1993 г., Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, EU:T:1993:78, т. 32). Имуществените права на длъжностното лице могат да бъдат преразгледани от институцията, която го е наела, в случай на неправомерно предоставяне или продължаване на дейността (вж. в този смисъл решение от 9 март 1978 г., Herpels/Комисия, 54/77, EU:C:1978:45, т. 39).
96 По-нататък, надбавката се изплаща ежемесечно на длъжностните лица, които отговарят на условията за това. Следователно администрацията не може да продължи да я изплаща, когато настъпи събитие, което изменя съществено положението на лицето, което я получава, тъй като това събитие оказва влияние върху условията, от които зависи отпускането на тази надбавка. Всъщност, за разлика от оттеглянето с обратно действие на дадено решение, отмяна занапред е винаги възможна, щом вече не са налице обстоятелствата, на които се основава решението (решение от 5 октомври 2020 г., Brown/Комисия, T‑18/19, EU:T:2020:465, т. 37).
97 Затова следва да се провери дали в конкретния случай временното извършване на работа от разстояние извън мястото на работа в контекста на пандемията от COVID‑19 представлява събитие, което може да измени съществено фактическото или правното положение на длъжностното лице, което получава надбавка за експатриране по силата на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
98 В това отношение предвидената в член 69 от Правилника надбавка за експатриране, условията за чието предоставяне са уточнени в член 4, параграф 1 от приложение VII към посочения правилник, цели компенсирането на специфичните разходи и трудности, които длъжностните лица понасят при постъпването си на работа в Съюза, тъй като тези лица са принудени да променят местопребиваването си от държавата по своето местожителство в държавата по месторабота и да се интегрират в нова среда (вж. решения от 2 май 1985 г., De Angelis/Комисия, 246/83, EU:C:1985:165, т. 13 и цитираната съдебна практика, от 29 ноември 2007 г., Salvador García/Комисия, C‑7/06 P, EU:C:2007:724, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 24 януари 2008 г., Adam/Комисия, C‑211/06 P, EU:C:2008:34, т. 38 и цитираната съдебна практика).
99 Понятието „специфични разходи и трудности“ е изяснено в информационното известие GS/84/59 на Съвета от 11 декември 1959 г. относно надбавката за експатриране или за раздяла. Както отбелязва Парламентът, от това информационно известие, което е част от подготвителните работи по член 4 от приложение VII към Правилника, е видно, че надбавката за „експатриране или за раздяла“ се предоставя като компенсация за материалните разходи и неудобствата от морален характер, произтичащи от факта, че длъжностното лице е отдалечено от мястото си на произход и че по принцип поддържа семейни връзки с региона си на произход.
100 С оглед на гореизложеното следва да се провери дали в контекста на пандемията от COVID‑19 длъжностните лица, които като жалбоподателите временно са променили мястото си на действително пребиваване, за да се грижат за близките си, са продължили да понасят финансовите разходи и трудностите от морален характер, произтичащи от постъпването им на служба към Съюза в нова среда.
101 Що се отнася до финансовите разходи, от преписката е видно, че жалбоподателите са работили извън мястото си на работа за кратък период, през който са продължили да понасят разходи, свързани с пребиваването им на посоченото място на работа, като наем или изплащане на кредит, фактури за енергия и вода или за поддръжка на етажна собственост. Тези разноски са останали за тяхна сметка, тъй като решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., което представлява извънредна мярка с временен характер, им позволява единствено да работят извън мястото си на работа за период с първоначална продължителност от три месеца по време на пандемията от COVID‑19, чиято продължителност никой не е можел да предвиди.
102 Така при изключителните обстоятелства, свързани с пандемията от COVID‑19, изплащането на надбавката за експатриране на жалбоподателите изобщо не е изгубило основанието си.
103 Несъмнено предоставянето на надбавката за експатриране в съответствие с член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника е неразривно свързано със задължението за пребиваване на длъжностните лица на Съюза, предвидено в член 20 от Правилника, според което, от една страна, всяко длъжностно лице е длъжно да пребивава на мястото, където е назначено на работа, или на такова разстояние от същото, което не възпрепятства изпълнението на служебните му задължения, и от друга страна, длъжностното лице уведомява ОН за адреса си и незабавно му съобщава всяка промяна в него.
104 Член 20 от Правилника обаче трябва да се тълкува във връзка с член 55, параграф 1 от Правилника, съгласно който активно заетите длъжностни лица са на разположение на институцията по всяко време. От това следва, че длъжностното лице, което не пребивава на мястото, където е назначено на работа, трябва все пак да може да отиде на работното си място по всяко време в съответствие с приложимите спрямо него правила относно организацията на работа, за да изпълнява там възложените му в интерес на службата задачи.
105 При изключителните обстоятелства, свързани с пандемията от COVID‑19 обаче, вътрешните правила относно работата от разстояние и физическото присъствие на членовете на персонала в помещенията на Парламента временно не се прилагат вече, за което свидетелстват различните решения, взети от генералния секретар в началото на пандемията, споменати в точки 4—7 по-горе. Всъщност, както е видно от точка 5 по-горе, всички членове на персонала, чието присъствие не се счита за абсолютно необходимо, задължително са работили от разстояние на пълно работно време, считано от 16 март 2020 г., включително жалбоподателите.
106 Следователно Парламентът не може да поддържа, че „общото спиране“ на изплащането, включително на жалбоподателите, на надбавката за експатриране, предвидено в решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., е било свързано с неспазването на предвиденото в член 20 от Правилника задължение за пребиваване.
107 Правилникът впрочем не съдържа нито една разпоредба, която да дава възможност на институция, орган, служба или агенция на Съюза да спре изплащането на надбавката за експатриране, дори при изключителни обстоятелства като свързаните с пандемията от COVID‑19.
108 Така спирането на надбавката за експатриране, предвидено в решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., противоречи на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
109 Освен това следва да се отбележи, че макар решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. да не отнема окончателно правото на надбавка за експатриране, а само да спира изплащането ѝ за ограничен период, това спиране все пак е довело до намаляване на възнаграждението на жалбоподателите през този период без възможност за възстановяване на тази надбавка.
110 Следователно фактът, че решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. предвижда само спиране на изплащането на надбавката за експатриране на съответните длъжностни лица на Парламента, каквито са жалбоподателите, но не и отнемането на тази надбавка, не може да изключи незаконосъобразността на това решение.
111 С оглед на гореизложеното следва да се направи изводът, че решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. е прието в нарушение на разпоредби от по-висок ранг, поради което генералният секретар е превишил пределите на правомощията си в това отношение. Това решение нарушава член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника, доколкото предвижда спиране на изплащането на надбавката за експатриране на длъжностните лица, които временно работят от разстояние извън мястото си на работа, за да се грижат за свои близки в контекста на пандемията от COVID‑19.
112 Следователно решенията за спиране на надбавката за експатриране са лишени от правно основание, поради което трябва да бъдат отменени, без да е необходимо произнасяне по останалите основания и доводи, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на искането им за отмяна на тези решения.
б) По исканията за отмяна на решенията за възстановяване на неоснователно получени суми
113 Следва да се констатира, че само PT и PR искат отмяна на решенията за възстановяване на неоснователно получени суми, които са предмет на настоящата жалба за отмяна.
114 В рамките на четвъртото основание, което представлява единственото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на решенията за възстановяване на неоснователно получени суми, жалбоподателите поддържат при условията на евентуалност — в случай че искането за отмяна на другите обжалвани решения бъде отхвърлено — че не са изпълнени предвидените в член 85 от Правилника условия за възстановяване на неоснователно получени суми. Те добавят, че към момента на приемане на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. PT и PR вече са били предприели необходимите действия, за да отидат при семействата си извън мястото си на работа, така че са имали оправдани правни очаквания да запазят в пълен размер възнаграждението си.
115 Парламентът оспорва доводите на жалбоподателите.
116 В случая, както е видно от точка 112 по-горе, решенията за спиране на изплащането на надбавката за експатриране са лишени от правно основание и трябва да бъдат отменени. За сметка на това искането за отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, е отхвърлено като недопустимо, както и жалбата срещу решението за отхвърляне на заявлението на PQ за работа на пълно работно време. Тъй като четвъртото основание е предявено само при условията на евентуалност, в случай че искането за отмяна на другите обжалвани решения бъде отхвърлено, това основание следва да се разгледа само в частта, която се отнася до възстановяването на частта от възнаграждението на PT и PR, произтичаща от ограничаването на работното им време до 75 %.
117 В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че член 85, първа алинея от Правилника предвижда, че всяка неоснователно получена сума подлежи на възстановяване, при условие че получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно, или ако неоснователността е толкова очевидна, че той не е могъл да не знае.
118 В случая обаче от решението на генералния секретар от 31 март 2020 г. ясно следва, че длъжностните лица, на които е предоставен дерогационният режим, установен с това решение, ще получават възнаграждение, изчислено пропорционално на работното време, а именно 75 %. Следователно PR и PT, които са поискали да се ползват от установения с това решение режим, не са могли да не знаят поне имуществените последици от разрешението, което ще им бъде дадено.
119 На второ място, що се отнася до твърдяното неспазване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че правото да се иска такава защита, предполага наличието на три условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми (решение от 12 февруари 2020 г., ZF/Комисия, T‑605/18, EU:T:2020:51, т. 151).
120 В разглеждания случай обаче жалбоподателите не представят никакви доказателства, че Парламентът е дал на PR или на PT конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, които пораждат оправдано очакване за запазване на цялото им възнаграждение за периода на работа на непълно работно време извън мястото им на работа. Освен това подобно запазване би било в противоречие с член 3, първа алинея от приложение IVa към Правилника, който предвижда, че за срока на разрешението за работа на непълно работно време длъжностното лице има право на процент от заплатата си, равен на изработената част от нормалното работно време при работа на пълно работно време.
121 Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.
122 Вследствие на това исканията за отмяна на решенията за възстановяване на неоснователно получени суми, които почиват на четвъртото основание, трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се разглежда допустимостта на тези искания в частта, в която са предявени от PT.
4. Извод по исканията за отмяна
123 От гореизложеното следва, че искането за отмяна на решенията за спиране на надбавката за експатриране трябва да бъде уважено въз основа на първата част от второто основание.
124 Обратно, искането за отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, се отхвърля като недопустимо, а искането за отмяна на решението за отхвърляне на подадената от PQ жалба по административен ред се отхвърля като явно недопустимо, в частта на решението, с която е отхвърлено заявлението на PQ за работа на пълно работно време. Освен това искането за отмяна на решенията за възстановяване на неоснователно получени суми трябва да се отхвърли във всички случаи като неоснователно.
Б. По искането за обезщетение
125 В рамките на исканията си за обезщетение жалбоподателите искат, от една страна, обезщетение за имуществените вреди, съответстващи на 25 % от тяхното възнаграждение, заедно с начислените междувременно компенсаторни и мораторни лихви, и от друга страна, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които те оценяват ex aequo et bono на 1 000 евро за всеки от тях.
126 Жалбоподателите изтъкват, че тези вреди произтичат от липсата на правно основание и от незаконосъобразността на решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., както и от лошо администриране и неполагане на грижа спрямо тях от страна на Парламента. Те се позовават и на нарушение на правото им на условия на труд, зачитащи тяхното здраве и достойнство, както и на наличието на нарушение на служебно задължение от страна на Парламента, доколкото той не им е предоставил възможност за работа на пълно работно време.
127 Парламентът оспорва доводите на жалбоподателите.
128 В самото начало следва да се припомни, че основателността на иск за обезщетение, предявен на основание член 270 ДФЕС, зависи от наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решения от 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и.др., C‑136/92 P, EU:C:1994:211, т. 42, и от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 52). Тези три условия са кумулативни, поради което липсата на едно от тях е достатъчна, за да се отхвърли искът за обезщетение.
1. Относно имуществените вреди
129 Що се отнася до твърдените имуществени вреди, следва да се констатира, че жалбоподателите искат само обезщетение за имуществените вреди, съответстващи на 25 % от тяхното възнаграждение, заедно с начислените междувременно компенсаторни и мораторни лихви. Тези вреди са свързани по същество с намаляването на работното им време на 75 % в резултат на приемането на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време.
130 Според постоянната съдебна практика в областта на публичната служба исканията за поправяне на вреди трябва да бъдат отхвърлени в случаите, когато имат тясна връзка с исканията за отмяна, които от своя страна са били отхвърлени като недопустими или неоснователни (решение от 30 септември 2003 г., Martínez Valls/Парламент, T‑214/02, EU:T:2003:254, т. 43; в този смисъл вж. също решение от 9 април 2019 г., Aldridge и др./Комисия, T‑319/17, непубликувано, EU:T:2019:231, т. 64).
131 В случая обаче исканията за обезщетение за имуществени вреди са тясно свързани с исканията за отмяна на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, които са били отхвърлени като недопустими, и с исканията за отмяна на решението за отхвърляне на подадената от PQ жалба по административен ред, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на PQ за работа на пълно работно време, които са отхвърлени като явно недопустими.
132 Впрочем жалбоподателите не изтъкват доводи, позволяващи да се разбере с какво решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., което позволява на длъжностните лица да упражняват дейността си при своите близки в контекста на пандемията от COVID‑19, е нарушило правото им на условия на труд, зачитащи тяхното здраве и достойнство.
133 От това следва, че искането за обезщетение за имуществени вреди трябва да се отхвърли.
2. Относно неимуществените вреди
134 Що се отнася до исканията за обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи от приемането на решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, те следва да се отхвърлят на същите основания като изложените в точки 130—132 по-горе.
135 Що се отнася до обезщетението за неимуществени вреди, претърпени поради приемането на решенията за спиране на надбавката за експатриране, от точка 112 по-горе следва, че тези решения трябва да бъдат отменени, тъй като решението на генералния секретар от 31 март 2020 г., на което те се основават, е незаконосъобразно. Следователно условието за неправомерност на поведението на администрацията, припомнено в точка 128 по-горе, е изпълнено.
136 Въпреки това следва да се припомни, че отмяната на незаконосъобразен акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (решение от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 86).
137 В конкретния случай жалбоподателите поддържат, че отмяната на решенията за спиране на изплащането на надбавката за експатриране няма да представлява подходящо и достатъчно средство за поправяне на неимуществените вреди, като се има предвид накърняването на достойнството и качеството на професионалния им живот, както и причиненото безпокойство и здравословните проблеми, от които по-специално е пострадал PP. В писмената реплика жалбоподателите добавят, че загубата на част от възнаграждението им е предизвикала безсъние и кризи на стрес.
138 При тези обстоятелства следва да се констатира, че жалбоподателите не представят никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Те не обясняват и по какъв начин решенията за спиране на изплащането на надбавката за експатриране са могли да накърнят достойнството им и качеството на професионалния им живот.
139 Следователно искането за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди трябва да се отхвърли.
IV. По съдебните разноски
140 Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.
141 В случая исканията за отмяна са уважени, що се отнася до решенията за спиране на изплащането на надбавката за експатриране. Те обаче са отхвърлени, доколкото се отнасят до решенията, с които се разрешава работа на непълно работно време, и до решенията за възстановяване на неоснователно получени суми и доколкото са насочени срещу решението за отхвърляне на заявлението на PQ за работа на пълно работно време, съдържащо се в решението, с което е отхвърлена подадената от PQ жалба по административен ред. Исканията за обезщетение също са отхвърлени.
142 При обстоятелствата по конкретния случай следва да се постанови, че жалбоподателите понасят половината от направените от тях съдебни разноски. Парламентът понася, наред с направените от него съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на жалбоподателите.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)
реши:
1) Отменя решението на Европейския парламент от 19 май 2020 г. за спиране на изплащането на надбавката за експатриране на PP.
2) Отменя решението на Парламента от 7 април 2020 г. за спиране на изплащането на надбавката за експатриране на PR.
3) Отменя решението на Парламента от 15 април 2020 г. за спиране на изплащането на надбавката за експатриране на PQ.
4) Отменя решението на Парламента от 15 април 2020 г. за спиране на изплащането на надбавката за експатриране на PS.
5) Отменя решението на Парламента от 16 април 2020 г. за спиране на изплащането на надбавката за експатриране на PT.
6) Отхвърля жалбите в останалата им част.
7) PP, PS, PR, PQ и PT ще понесат половината от направените от тях съдебни разноски.
8) Парламентът ще понесе, освен направените от него съдебни разноски, и половината от тези, направени от PP и PS, както и от PR, PQ и PT.
da Silva Passos | Valančius | Reine |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 април 2023 година.
Подписи