Дело T‑79/12
Cisco Systems, Inc.
и
Messagenet SpA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Концентрации — Европейски пазар на комуникационните услуги през интернет — Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с вътрешния пазар — Явни грешки в преценката — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 11 декември 2013 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение, с което се установява съвместимостта на концентрация с вътрешния пазар — Жалба от конкурентно предприятие, което извършва дейност на пазар, съседен на доминирания пазар, и което е взело активно участие в административното производство — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се установява съвместимостта на концентрация с вътрешния пазар — Жалба от предприятие, което е конкурент на страните в концентрацията — Допустимост
(член 263 ДФЕС)
3. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Приемане на решение, с което се установява съвместимостта на концентрация с вътрешния пазар, без започване на втората фаза — Условие — Липса на сериозни съмнения — Преценки от икономическо естество — Свобода на преценка — Съдебен контрол — Обхват
(членове 2, 6 и 8 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
4. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Създаване или засилване на господстващо положение, възпрепятстващо съществено ефективната конкуренция в рамките на вътрешния пазар — Разпростиране на вредоносните последици от концентрацията върху достъпа до пазара — Доказване в тежест на страната, оспорваща решението за съвместимост на концентрацията
(член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 8 и 22 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)
5. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Създаване или засилване на господстващо положение, възпрепятстващо съществено ефективната конкуренция в рамките на вътрешния пазар — Определяне на пазари — Улики — Големи пазарни дялове — Обстоятелства, които могат да намалят доказателствената стойност
(член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точка 17 от Известие 2004/C 31/03 на Комисията)
6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата в областта на концентрациите между предприятия — Решение за разрешаване на концентрация
(член 296 ДФЕС; Регламент № 139/2004 на Съвета)
7. Концентрации между предприятия — Преценка на съвместимостта с вътрешния пазар — Концентрация от тип „конгломерат“ — Критерии — Значително възпрепятстване на конкуренцията като пряка и непосредствена последица от концентрацията — Концентрация на предприятия, доставчици на услуги и софтуер за комуникация през интернет — Способност за затваряне на пазара чрез осигуряване на преференциална оперативна съвместимост между различните софтуерни продукти
(член 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точки 11, 92 и 93 от Известие 2008/C 265/07 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 33, 34 и 38—40)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 35—37)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 45—50)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 59—63, 79—83 и 88—93)
5. При преценката на съвместимостта с вътрешния пазар на дадена концентрация пазарни дялове, равни на или по-големи от 50 %, сами по себе си може да представляват сериозно доказателство за наличието на господстващо положение, ако пазарът, за който тези дялове се отнасят, е бил предварително определен.
Същевременно твърде големи пазарни дялове и твърде голяма степен на концентрация на тесен пазар не са показателни за наличието на пазарна мощ, позволяваща на новия субект да възпрепятства в значителна степен ефективната конкуренция на вътрешния пазар, ако при въпросните пазарни дялове има значително колебание и нестабилност. Освен това големите пазарни дялове не са непременно показателни за наличието на господстващо положение и съответно за трайното увреждане на конкуренцията, когато се отнасят за нов бързо развиващ се сектор, който се характеризира с кратки цикли на нововъведенията и на който наличието на големи пазарни дялове може да се окаже краткотрайно. Що се отнася по-специално до сектора на услугите и софтуера за комуникация през интернет, значението на определена голяма концентрация на пазарни дялове може да бъде намалено, поради това че голям брой потребители очакват съответните комуникационни услуги да бъдат оперативно съвместими и безплатни.
(вж. точки 65—74)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 108—113)
7. Що се отнася до концентрациите, пораждащи конгломератни ефекти, от точки 11 и 92 от Насоките за оценяването на нехоризонтални сливания, извършвано съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия, следва, че този вид концентрация не включва конкурентни предприятия, поради което е по-малко вероятно тези концентрации да създадат проблеми за конкуренцията в сравнение с хоризонталните концентрации. Освен това нехоризонталните концентрации могат да позволят на съответните страни да постигнат повишаване на ефективността.
Същевременно концентрациите, пораждащи конгломератни ефекти, могат да създадат проблеми за конкуренцията, по-специално когато концентрацията дава възможност на новия субект да следва стратегия на затваряне на пазара. До такова затваряне може да се стигне, ако комбинацията от продукти на свързаните пазари дава на слятото предприятие възможността и стимула чрез лостов ефект да продължи да експлоатира заеманата от него силна позиция на даден пазар, за да изключи конкуренцията на друг пазар. Този ефект върху другия пазар трябва да бъде предвидим в относително близко бъдеще, за да се приеме, че концентрацията поражда проблеми за конкуренцията по смисъла на Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия.
При доказването на такива конгломератни ефекти особено важно е качеството на представените от Комисията доказателства за установяването на възпрепятстване на конкуренцията. Всъщност преценката на концентрация от тип „конгломерат“ се основава на прогнозен анализ, в който вземането предвид на простиращ се в бъдещето период от време, от една страна, и нужният лостов ефект за значителното възпрепятстване на ефективната конкуренция, от друга страна, предполагат трудно различими, несигурни и трудни за установяване причинно-следствени връзки. Комисията може да обяви дадена концентрация за несъвместима с вътрешния пазар само ако значителното възпрепятстване на конкуренцията е пряка и непосредствена последица от концентрацията. Такова възпрепятстване, което би произтекло от бъдещите решения на сливащия се субект, може да се счита за пряка и непосредствена последица от концентрацията, ако това бъдещо поведение е станало възможно и икономически рационално вследствие на причиненото от концентрацията изменение в характеристиките и структурата на пазара.
Що се отнася до концентрацията на две предприятия, доставчици на услуги и софтуер за търговска и битова комуникация през интернет, способността на новия субект да затвори пазара, като осигури преференциална оперативна съвместимост на съответните софтуерни продукти, трябва да се прецени по-специално предвид работата, свързана с технически нововъведения, и периода на предлагане на пазара, които са необходими, за да се извърши затварянето. Ако ефектът от затварянето зависи от поредица бъдещи и абстрактни фактори, то той е твърде несигурен, за да се приеме за пряка и непосредствена последица от концентрацията. Освен това, дори ако отрицателният ефект се приеме за последица от концентрацията, ще трябва да се докаже също и наличието на търговски стимули за новия субект да следва стратегия на затваряне на пазара, наличието на достатъчна пазарна мощ за налагането на тази стратегия, както и невъзможността на конкурентните предприятия да се противопоставят на затварянето на пазара.
(вж. точки 115—135)