Language of document : ECLI:EU:T:2021:586

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)

15 септември 2021 година(*)

„Държавни помощи — Италиански автомагистрали — Удължаване на сроковете на концесиите за извършването на строителство — Услуги от общ икономически интерес — Определяне на таван за тол таксите — Решение да не се повдигат възражения — Член 106, параграф 2 ДФЕС — Жалби, подадени от конкуренти на получателя — Отказ на държавата членка от плана за предоставяне на помощта — План, който, така както е одобрен, не може да бъде приведен в действие — Отмяна, която не носи полза на жалбоподателите — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за произнасяне“

По дело T‑24/19

INC SpA, установено в Торино (Италия),

Consorzio Stabile Sis SCpA, установено в Торино,

представлявани от H.‑G. Kamann, F. Louis и G. Tzifa, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Haasbeek, D. Recchia и S. Noë,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 2435 final на Комисията от 27 април 2018 година относно държавна помощ, предоставена за целите на инвестиционния план за италианските автомагистрали (дела SA.49335 (2017/N) и SA.49336 (2017/N),

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, D. Gratsias (докладчик), M. Кънчева, B. Berke и T. Perišin, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 ноември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        С две писма от 13 октомври 2017 г. италианските власти уведомяват Европейската комисия за редица мерки във връзка с инвестиционен план за италианските автомагистрали.

2        Понастоящем около 5800 километра италиански автомагистрали се експлоатират от частни оператори по силата на концесии. Съгласно съответните договори концесионерите трябва да извършват строителни работи или услуги, свързани с експлоатацията на автомагистралите. Концесионерите носят рисковете, свързани със строителството и с експлоатацията на автомагистралите, и имат редица задължения поради важността на този вид инфраструктура за обществото. Освен това приложимата правна уредба предвижда няколко схеми за таксуване, които имат за цел да гарантират финансовото равновесие между приходите от концесиите и разходите за направените от концесионерите инвестиции.

3        В този контекст Италианската република разработва план, който се състои главно в удължаването на сроковете на някои концесии за целите на финансирането на допълнителни инвестиции. Във впоследствие преразгледания си вариант въпросният план, така както е съобщен, се отнася до автомагистрали, които било пряко, било непряко, а именно посредством участия в консорциуми, са управлявани от Autostrade per l’Italia SpA и Società Iniziative Autostradali e Servizi SpA.

 Обжалваното решение

4        С Решение C(2018) 2435 final на Комисията от 27 април 2018 година относно държавна помощ, предоставена за целите на инвестиционния план за италианските автомагистрали (дела SA.49335 (2017/N) и SA.49336 (2017/N) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията приема, че някои мерки, приети в рамките на посочения план, представляват държавни помощи по смисъла на член 107 ДФЕС и са съвместими с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС. Затова Комисията решава, без да открива официална процедура по разследване, да не повдига възражения по отношение на тези мерки (глава 5 от обжалваното решение).

5        По-специално, планът, за който италианските власти уведомяват Комисията, се отнася до шестнадесет автомагистрали, управлявани от Autostrade per l’Italia, и две автомагистрали, управлявани от Società Iniziative Autostradali e Servizi. Този план се основава главно на два стълба. Първият е извършването на допълнителни инвестиции от концесионерите. Вторият е удължаването на сроковете на някои концесии, обвързано с правила, чрез които да се ограничи размерът на тол таксите до приемливи равнища и да се избегне рискът от свръхкомпенсиране на концесионерите (т. 12, 13—16, 18—21 и 34 от обжалваното решение).

 Автомагистрали, управлявани от Autostrade per l’Italia

6        Управляваните от Autostrade per l’Italia шестнадесет автомагистрали, общо 2857,50 километра, са концесионирани посредством предоставените през 1968 г. на дружеството Autostrade-Concessioni e Costruzioni Autostrade SpA концесии. През 1999 г. последното дружество е приватизирано, а през 2003 г. прехвърля автомагистралната си концесионна дейност на Autostrade per l’Italia. Спорният концесионен договор е изменен през 1997 г., а последната му редакция е подписана през 2007 г. под формата на „единно споразумение“ (Convenzione Unica), което от своя страна е изменено през 2013 г. с „допълнителен акт“ (Atto Aggiuntivo). Съгласно подписания през 1997 г. изменен вариант въпросната концесия е за срок от 40 години, изтичащ на 31 декември 2038 г. (т. 34, 35 и 136 от обжалваното решение).

7        Италианската република обаче посочва, че Autostrade per l’Italia трябва още да инвестира в управляваната от него мрежа. Вследствие на взетите от компетентните органи решения относно естеството на въпросните инвестиции очакваните разходи за тях възлизат на около 8 милиарда евро. От тази сума 4,908 милиарда евро са предназначени за строителство, „вече предвидено“ съгласно действащия преди спорното изменение концесионен договор, част от което е „Gronda di Genova“ (околовръстният път на Генуа) за 4,32 милиарда евро. Оставащите 3,03 милиарда евро са предназначени за „допълнително строителство“, тоест непредвидено в действащия преди спорното изменение концесионен договор. Съгласно действащия концесионен договор обаче извършването на въпросните инвестиции щяло да изисква прекомерно за ползвателите увеличаване на тол таксите. При тази обстановка Италианската република предлага, първо, да се удължи срокът на концесията, второ, да се ограничи увеличаването на тол таксите и трето, да се предвиди „обезщетение за направените инвестиции“ (takeover value), което да се изплати на концесионера в края на концесията от евентуалния нов концесионер. Така според този план срокът на концесията се удължава с четири години, до 31 декември 2042 г., а всеки евентуален бъдещ концесионер след тази дата изплаща на настоящия концесионер обезщетение за направените инвестиции, което като пределен размер е между 1,3 и 1,5 пъти брутния оперативен излишък (т. 36—43 от обжалваното решение).

 Автомагистрали, управлявани от Società Iniziative Autostradali e Servizi

8        Двете управлявани от Società Iniziative Autostradali e Servizi автомагистрали, предмет на обжалваното решение, са SATAP A4 Торино—Милано и A33 Асти—Кунео. Концесията за строителството и експлоатацията на автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано е от 1989 г. и в съответствие с направените през 2007 г. и 2013 г. изменения на уреждащите я правни актове изтича на 31 декември 2026 г. Концесионен договор за строителството и експлоатацията на автомагистрала A33 Асти—Кунео е подписан на 1 август 2007 г. след възлагателна процедура и предвижда, че концесията се предоставя за срок от 27,5 години: 4 години за строителството, а оставащите 23,5 години, считано от неговото завършване, за управлението на концесията. С оглед на тази клауза Комисията приема, че концесията се прекратява през 2043 г. (т. 19 и 20 от обжалваното решение).

9        Строителството, предвидено за автомагистрала A33 Асти—Кунео, не е обаче завършено своевременно и свързаните с него разходи се увеличават значително по причини, за които според Италианската република концесионерът на тази магистрала, Società Iniziative Autostradali e Servizi, няма вина. Същевременно поради изграждането само на 55 километра автомагистрала вместо първоначално предвидените 90 километра приходите от тол такси се оказват скромни. Съответно за изграждането на липсващите участъци на автомагистралата се налага увеличаване на тол таксите до непосилен размер. При тази обстановка Италианската република предлага концесионерът да направи необходимите инвестиции, за да бъдат функционално свързани отделните завършени участъци на автомагистрала A33 Асти—Кунео. Тези инвестиции се състоят в изграждането на около 13 километра автомагистрала на стойност 350 милиона евро вместо първоначално предвидените 35 километра, които са щели да струват 589 милиона евро. Въпросното строителство се счита за вече предвидено в първоначалния концесионен договор. Освен това за автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано са били предвидени инвестиции на обща стойност от 153 милиона евро. От последната сума 109 милиона евро са за вече предвидено в първоначалния концесионен договор строителство, а 44 милиона евро — за допълнително строителство. Цялото това строителство е трябвало да бъде завършено до края на 2022 г. (т. 21—23 от обжалваното решение).

10      Що се отнася до покриването на разходите за въпросното строителство, Италианската република предлага кръстосано финансиране във връзка с автомагистрала A33 Асти—Кунео от приходите от автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано, обвързано с определянето на таван на тол таксите за двете въпросни автомагистрали. Според Италианската република обаче този таван причинява на концесионерите загуба на приходи. Затова по сходен начин както във връзка с автомагистралите, управлявани от Autostrade per l’Italia (вж. т. 7 по-горе), Италианската република изразява намерение, първо, да коригира сроковете на двете концесии и второ, да предвиди обезщетение за направените инвестиции, което евентуалният нов концесионер да изплати на стария концесионер в случай на неподновяване на тези концесии след края им. По-специално, срокът на концесията за автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано щял да бъде удължен с още четири години, до 31 декември 2030 г., докато този на концесията за автомагистрала A33 Асти—Кунео, първоначално до 2043 г., щял да бъде съкратен и съответно също да е до 31 декември 2030 г. (вж. т. 8 по-горе). Това щяло да даде възможност за общо концесиониране на двете автомагистрали за периода от 1 януари 2031 г. нататък. Освен това обезщетението за направените инвестиции, което евентуалният бъдещ концесионер след 1 януари 2031 г. ще трябва да изплати на настоящия концесионер, щяло да бъде с таван 1,4 пъти брутния оперативен излишък (т. 25—31 от обжалваното решение).

11      Всички мерки относно автомагистралите, предмет на обжалваното решение, са обвързани с ангажименти за започване на някои строителни работи преди 1 януари 2020 г. Предвидени са и ангажименти във връзка с оповестяването на концесионните договори, принципната стабилност на бюджетните разходи за строителството, спазването на правилата на Европейския съюз, отнасящи се до измененията на концесионните договори в случай на необходимост от извършване на допълнително строителство, прилагането на санкции при неизпълнени от концесионера задължения, пропорционалното намаляване на удължените срокове в случай на неизпълнение на строителството, представянето на ежегодни и петгодишни доклади относно изпълнението на строителството и контрола върху отчитаните параметри и накрая, преразглеждането на обезщетението за направените инвестиции в случай на по-голям от очаквания трафик или на неизпълнение на строителството (т. 23, 44 и 47—53 от обжалваното решение).

 Съображения на Комисията

12      Според Комисията предоставянето на права за експлоатация на обществено имущество може да предполага отказ от държавни ресурси и да създава предимство за ползващите се от тези права. В случая удължаването на сроковете на концесиите с четири години щяло да има за последица това, че концесионерите ще събират тол таксите през този период, а самата държава членка съответно няма да има такава възможност. Следователно бил налице отказ от държавни ресурси в полза на някои частни оператори (т. 61—63 от обжалваното решение).

13      Що се отнася до наличието на предимство, Комисията е взела предвид наложените на концесионерите инвестиционни и управленски задължения и е стигнала до извода, че съобщените мерки следва да се анализират в светлината на четирите кумулативни критерия, установени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), а именно съществуването на задължения за обществена услуга, предварителното, обективно и прозрачно определяне на параметрите на компенсацията, определянето на компенсация, която да покрива разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга, като се вземе предвид и разумната печалба, и накрая, анализа на съответните разходи и печалба. Във връзка с последния критерий Комисията отбелязва, че италианските власти не са представили анализ на разходите, които средно предприятие — добре управлявано и подходящо оборудвано, за да може да удовлетвори необходимите изисквания на съответната обществена услуга — би направило, за да изпълни тези задължения. Следователно, с оглед също и на липсата на предхождаща спорните концесии възлагателна процедура, четвъртият критерий Altmark не бил изпълнен. Освен това предвид международното измерение на пазара на строителство и управление на автомагистрали и изключителните права, които концесионните договори дават, предоставените предимства можели да засегнат търговията между държавите членки. Поради това спорната мярка представлявала помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (т. 64—73 от обжалваното решение).

14      Комисията обаче преценява, че съвместимостта на помощта с вътрешния пазар следва да се провери от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС и съответно на Съобщението на Комисията за приемането на Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.) (ОВ C 8, 2012 г., стр. 15, наричано по-нататък „Съобщението относно компенсациите за обществени услуги“) (т. 75—77 от обжалваното решение).

15      В този контекст Комисията приема:

–        първо, че изграждането и предоставянето на автомагистрална инфраструктура на приемливи за ползвателите цени представлява истинска услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС, поради което условията по глава 2.2 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги са изпълнени,

–        второ, че съответните концесионери извършват въпросните услуги от общ икономически интерес по силата на актове, в които се посочват срокът и предметът на задълженията за обществена услуга, поетите ангажименти, естеството на изключителните права, компенсационните механизми и релевантните параметри, както и мерките, предвидени за избягване и възстановяване на всяка евентуална свръхкомпенсация. Следователно условията по глава 2.3 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги били изпълнени (т. 85—90 от обжалваното решение),

–        трето, че удължените срокове са осигурили финансовия баланс на предложения план, предвид тавана на тол таксите, разходите за предстоящото строителство, възнаграждението на концесионерите и обезщетението за направените инвестиции. Следователно условията по глава 2.4 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги били изпълнени (т. 92—95 от обжалваното решение),

–        четвърто, че съобщените мерки не са в разрез с Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (ОВ L 318, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 66), поради което са изпълнени условията по глава 2.5 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги (т. 96—99 от обжалваното решение),

–        пето, че съобщените мерки са в съответствие с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1), и по-специално с член 43 от нея, отнасящ се до изменението на концесионните договори през техния срок на изпълнение,

–        шесто, че принципите, целите, параметрите и методите за изчисляване на изплащаната на концесионерите компенсация не са в разрез с принципа на недопускане на дискриминация, поради което са изпълнени и условията по глава 2.7 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги (т. 142 и 143 от обжалваното решение),

–        седмо, че компенсацията, резултат от изменението на концесионните договори, не надвишава необходимото за покриване на нетните разходи за изпълнението на задълженията за обществена услуга (като се вземе предвид и разумната печалба) в съответствие с глава 2.8 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги,

–        осмо, че всяко опасение, свързано с евентуални остатъчни нарушения на конкуренцията, е разсеяно по начин, който съответства на глава 2.9 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги (т. 167—171 от обжалваното решение).

16      В този контекст, и след като разглежда поетите от Италианската република ангажименти във връзка с прозрачността в съответствие с глава 2.10 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги и изложените от трети страни доводи, Комисията решава да не повдига възражения и да обяви помощта за съвместима с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС (т. 178—186 и глава 5 от обжалваното решение).

 Производството и исканията на страните

17      На 11 януари 2019 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд настоящата жалба. На 29 април 2019 г. Комисията представя писмената си защита. Репликата и дупликата са подадени съответно на 18 юли и на 18 октомври 2019 г.

18      След промяна в съставите на Общия съд, на основание член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд съдията докладчик е включен в девети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

19      По предложение на девети състав Общият съд решава делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

20      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

21      В писмената си защита Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

22      По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на предвидените в член 89 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия иска от страните да представят определени документи и им задава въпроси в писмен вид, като ги приканва да му отговорят в съдебното заседание.

23      Страните отговарят на Общия съд с писма от 3 ноември 2020 г.

24      В съдебното заседание Комисията уведомява Общия съд за решението на италианските власти да не приложат мерките, предмет на обжалваното решение, поне що се отнася до Società Iniziative Autostradali e Servizi.

25      При това положение Общият съд приканва Комисията да го уведоми писмено за евентуалните решения на италианските власти във връзка с прилагането на спорните мерки както по отношение на Società Iniziative Autostradali e Servizi, така и по отношение на Autostrade per l’Italia. Това е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

26      С писмо от 14 декември 2020 г. Комисията препраща на Общия съд писмо от 10 декември 2020 г., изпратено ѝ от италианското Министерство на инфраструктурата и транспорта. Предвид съдържанието на това писмо Комисията отбелязва, че мерките, във връзка с които не е повдигнала възражения съгласно обжалваното решение, не могат и не са били приложени от италианските власти, така че жалбоподателите вече нямат правен интерес.

27      С писмо от 27 януари 2021 г. жалбоподателите представят становището си и заявяват, че продължават да имат интерес от отмяната на обжалваното решение.

28      На 8 февруари и 11 март 2021 г., в рамките на правомощието си да предприема процесуално-организационни действия, Общият съд иска от Комисията допълнителна информация, която тя предоставя с писма съответно от 26 февруари и от 29 март 2021 г. Въз основа на тази информация, произхождаща от италианските власти, Комисията потвърждава извода си, че жалбоподателите вече нямат интерес от отмяната на обжалваното решение.

29      С писмо от 28 април 2021 г. жалбоподателите представят становището си по тези писма и отново заявяват, че по съображенията, изложени в писмото им от 27 януари 2021 г., продължават да имат интерес от отмяната на обжалваното решение (вж. т. 27 по-горе).

30      На 29 април 2021 г. приключва устната фаза на производството и на тази дата делото е подложено на разисквания.

31      След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник.

 От правна страна

32      Жалбоподателите, преки конкуренти на Autostrade per l’Italia и на Società Iniziative Autostradali e Servizi в секторите на строителството и концесионното управление на автомагистрали, посочват в подкрепа на жалбата си две основания за отмяна.

33      Първото основание за отмяна е свързано с мерките относно управляваните от Autostrade per l’Italia автомагистрали. В това отношение жалбоподателите посочват, че изводът на Комисията, че мерките относно управляваните от Autostrade per l’Italia автомагистрали отговарят на критериите от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги и следователно са съвместими с вътрешния пазар, почива на три погрешни изходни постановки. Първата е, че изграждането на „Gronda di Genova“ представлява вече предвидено строителство по проект, за който Autostrade per l’Italia още през 2002 г. е получило концесия, докато всъщност ставало въпрос за напълно нов проект спрямо действащите концесии, който изисквал нова възлагателна процедура. Втората е, че Autostrade per l’Italia е концесионер в рамките на единна концесия, докато в действителност това дружество притежавало няколко отделни концесии. Третата е, че разходите за извършването на строителството, основание за спорното удължаване на сроковете, са били надлежно изчислени от Autostrade per l’Italia и от италианските власти, а това не било така. Освен това и независимо от анализа на въпросните изходни постановки жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешки при проверката съвместими ли са спорните мерки с глави 2.2—2.10 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги (вж. т. 15 по-горе).

34      Второто основание за отмяна е свързано с мерките относно автомагистралите, управлявани от Società Iniziative Autostradali e Servizi. В това отношение жалбоподателите посочват, че изводът на Комисията, че мерките относно управляваните от Società Iniziative Autostradali e Servizi автомагистрали A33 Асти—Кунео и SATAP A4 Торино—Милано отговарят на критериите от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги и следователно са съвместими с вътрешния пазар, почива на четири погрешни изходни постановки. Първата е, че за забавеното с единадесет години строителство по автомагистрала A33 Асти—Кунео и за дължащото се на тази забава увеличение на разходите Società Iniziative Autostradali e Servizi, концесионер на посочената магистрала, няма вина. Втората е, че въпросните разходи са били надлежно изчислени от Società Iniziative Autostradali e Servizi и от италианските власти, а това не било така. Третата е, че измененията, които е претърпял проектът за тази автомагистрала, не изискват нова възлагателна процедура. Четвъртата е, че съкращаването на сроковете на подновените концесии за две други автомагистрали, а именно автомагистрала SATAP A21, свързваща Торино и Бреша, и автомагистрала Торино—Ивреа—Вале д'Аоста, до 2030 г. за целите на една обща конкурентна процедура за четирите магистрали, а именно A33 Асти—Кунео, SATAP A4 Торино—Милано, SATAP A21 и Торино—Ивреа—Вале д'Аоста, представлява ангажимент, който ограничава антиконкурентните последици на спорната помощ. Освен това и независимо от анализа на въпросните изходни постановки жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешки при проверката съвместими ли са спорните мерки с глави 2.2—2.10 от Съобщението относно компенсациите за обществени услуги (вж. т. 15 по-горе).

35      Във връзка с тези основания за отмяна жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да има сериозни съмнения относно съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар и съответно да започне официална процедура по разследване в съответствие с член 4, параграф 4 и член 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). Следователно Комисията нарушила процесуалните права, които жалбоподателите черпят от член 108, параграф 2 ДФЕС и от член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589.

36      Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес, основно и първостепенно изискване за всяка жалба, предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и 58 и цитираната съдебна практика).

37      Интересът на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ. Той не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56). Всъщност, ако интересът, на който се позовава жалбоподателят, се отнася до бъдещо правно положение, той трябва да докаже, че засягането на това положение е вече сигурно (решение от 14 април 2005 г., Sniace/Комисия, T‑141/03, EU:T:2005:129, т. 26 и определение от 26 март 2012 г., Cañas/Комисия, T‑508/09, непубликувано, EU:T:2012:152, т. 49).

38      Що се отнася в частност до правилата относно държавните помощи, този интерес трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 57). Въпросът за липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество поради отпадане на правния интерес може да бъде разгледан служебно от съдилищата на Съюза (решение от 6 септември 2018 г., Bank Mellat/Съвет, C‑430/16 P, EU:C:2018:668, т. 49).

39      В този контекст конкурентите на получателя на помощта имат интерес да искат отмяна на решение, по силата на което, без да открива официална процедура по разследване, Комисията обявява помощта за съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589.

40      Всъщност такъв интерес е налице, доколкото въпросната отмяна би накарала Комисията да започне официална процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 и да покани конкурентите на получателя по мярката да представят в качеството си на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 1, буква з) от посочения регламент коментари в съответствие с член 6, параграф 1 от същия регламент (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2009 г., Deutsche Post и DHL International/Комисия, T‑388/03, EU:T:2009:30, т. 62).

41      Следва обаче да се отбележи, че за да се приеме, че този интерес е налице до обявяването на съдебното решение, е необходимо към момента на евентуалната отмяна на решението да не се повдигат възражения все още да съществува план за предоставяне на помощ, който държавата членка да може да приведе в действие и който съответно да бъде предмет на една официална процедура по разследване.

42      Всъщност от член 108, параграф 3 ДФЕС във връзка с членове 2, 4 и 9 от Регламент 2015/1589 е видно, че официалната процедура по разследване се отнася до плановете за предоставяне на помощ.

43      Несъмнено единствено от уведомлението, което държавата членка изпраща на Комисията за целите на одобряването на такъв план в съответствие с предвидената в Регламент 2015/1589 процедура, може да се презумира за съществуването на този план, още повече че съгласно член 10 от този регламент държавата членка може да оттегли уведомлението преди приемането на решението по член 4 от същия регламент, с което приключва предварителната проверка.

44      Възможно е обаче, дори да не е оттеглила уведомлението, държавата членка окончателно да се откаже от плана след решението на Комисията да не повдига възражения. Всъщност, от една страна, както следва от член 10, параграф 1 от Регламент 2015/1589, уведомлението може да бъде официално оттеглено само докато Комисията не е взела решение съгласно член 4 от същия. От друга страна, член 108, параграф 3 ДФЕС действително задължава държавите членки да уведомяват Комисията относно плановете си за предоставяне на помощ преди привеждането ѝ в действие, но същевременно не ги задължава да предоставят помощ, дори тя да е одобрена с решение на тази институция. Подобно решение има единствено за цел и последица да разреши определен план за предоставяне на помощ, обявявайки го за съвместим с вътрешния пазар, но не и да налага привеждането му в действие от съответната държава членка (вж. определение от 6 май 2020 г., Blumar и др., C‑415/19—C‑417/19, EU:C:2020:360, т. 23 и цитираната съдебна практика).

45      Фактът, че държавата членка окончателно се отказва от плана, предмет на решението на Комисията да не повдига възражения, може обаче да постави под въпрос наличието на правен интерес като описания в точка 40 по-горе.

46      По-специално в такъв случай отмяната на решението на Комисията да не повдига възражения по принцип вече не може да донесе на жалбоподателя търсената от него процесуална полза, а именно започването на официална процедура по разследване и възможността да изложи коментари в тази процедура, което отнема правния му интерес и води, според случая, до недопустимост на жалбата или до липса на основание за произнасяне по същество (вж. т. 38 по-горе).

47      В това отношение, най-напред, от член 108, параграф 3 ДФЕС във връзка с членове 2, 4 и 9 от Регламент 2015/1589 следва, че официалната процедура по разследване се отнася до плановете за предоставяне на помощ. Следователно фактът, че след решението на Комисията да не повдига възражения отправилата уведомлението държава членка се е отказала от въпросния план, неутрализира полезното действие на това решение и най-вече изначално лишава от предмет официалната процедура по разследване, която Комисията би била принудена да започне след отмяната на посоченото решение.

48      Съответно, по-нататък, при липсата на план за предоставяне на помощ вече няма „получател“, нито „конкурент“ на получателя, нито следователно „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, която да бъде поканена да представи коментари в евентуална официална процедура по разследване в съответствие с член 6, параграф 1 от същия регламент. Затова при тези обстоятелства отмяната на решението да не се повдигат възражения поначало не може да донесе на жалбоподателя като полза възможността да изложи коментари в официалната процедура по разследване.

49      Накрая, този извод важи с още по-голяма сила, ако от конкретните обстоятелства е видно, че държавата членка, която е отправила уведомлението и която след решението си да се откаже от спорния план за предоставяне на помощ реши да преразгледа това свое решение и в крайна сметка да приведе в действие въпросния план, вече няма възможност да се позове на решението на Комисията да не повдига възражения. Всъщност в подобна хипотеза отмяната на посоченото решение не може да донесе на жалбоподателя, който е конкурент на получателя, отделна полза, състояща се в лишаването на въпросната държава членка от тази възможност.

50      В случая от точки 61—63 от обжалваното решение се вижда, че Комисията е мотивирала извода си, че става въпрос за държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, позовавайки се единствено на удължаването на сроковете на спорните концесии (вж. т. 12 по-горе). Освен това от точки 64—73 от обжалваното решение е видно, че анализът на Комисията относно наличието на предимство по смисъла на същата разпоредба се основава на изходната постановка, че удължаването на въпросните срокове би генерирало приходи, които, с оглед на предоставената от италианските власти информация, не могат да се сравнят с разходите, които средно предприятие — добре управлявано и подходящо оборудвано, за да може да удовлетвори необходимите изисквания на съответната обществена услуга — би направило, за да изпълни свързаните с нея задължения (вж. т. 13 по-горе).

51      В писмо обаче от 10 декември 2020 г., изпратено до Комисията и представено от последната на 14 декември 2020 г. (вж. т. 25 и 26 по-горе), италианското Министерство на инфраструктурата и транспорта посочва в частност следното:

„[…] потвърждаваме, че визираните в решението на Комисията […] изменения на концесионните правоотношения понастоящем изобщо не са меродавни и са заменени с други варианти, които не предвиждат удължаване на сроковете на концесиите.

По-специално, що се отнася до [автомагистралите Асти—Кунео и SATAP A4 Торино—Милано], нов преразгледан вариант на финансовите планове е подготвен [и] одобрен с решение на [Comitato interministeriale per la programmazione economica (междуведомствен комитет за икономическо планиране)] от 14 май 2020 г. […]

Дружеството Autostrade per l’Italia е подготвило ново предложение за изменение на концесията, което не предвижда удължаване на срока ѝ и понастоящем е на проучвателен етап“.

52      На 8 февруари 2021 г., в рамките на правомощието си да предприема процесуално-организационни действия, Общият съд приканва Комисията да уточни, евентуално след като се допита до италианските власти, дали текстът на писмото от 10 декември 2020 г. трябва да се разбира в смисъл, че удължаването на срока на концесията на Autostrade per l’Italia е окончателно изоставено като вариант, въпреки факта че новото предложение на посочения концесионер все още се проучва.

53      С писмо от 26 февруари 2021 г. Комисията изпраща на Общия съд електронно писмо от 10 февруари 2021 г. на италианското Министерство на инфраструктурата и транспорта (вж. т. 28 по-горе). Въпросното електронно писмо гласи следното:

„Категорично потвърждаваме, че е изоставен вариантът с удължаването на концесията на [Autostrade per l’Italia], във връзка с която понастоящем се проучва ново предложение, преутвърждаващо първоначално предвидения срок на действие до 2038 г.“.

54      Освен това въпросното електронно писмо потвърждава, че по отношение на автомагистралите Асти—Кунео и SATAP A4 Торино—Милано е подписан нов концесионен договор.

55      Накрая, в отговор на ново процесуално-организационно действие, с писмо от 29 март 2021 г. Комисията изпраща на Общия съд писмо на Министерството на устойчивата инфраструктура и мобилност от 26 март 2021 г. (вж. т. 28 по-горе). В това писмо въпросното министерство посочва наред с другото, че допълнителните актове относно концесиите за автомагистрали SATAP A4 Торино—Милано и Асти—Кунео са финализирани и че предвид техните клаузи обстоятелствата, предмет на обжалваното решение, вече не са меродавни. Според същото писмо тези допълнителни актове не предвиждат никакво удължаване на сроковете на концесиите за въпросните две автомагистрали, а напротив, „потвърждават“, че срокът на първата концесия изтича на 31 декември 2026 г., а краят на втората отново е 31 декември 2031 г.

56      Що се отнася до управляваните от Autostrade per l’Italia автомагистрали, във въпросното писмо се посочва, че съответните служби съвместно проучват предложението за финансов план, потвърждаващ датата 31 декември 2038 г. като краен срок на концесията, и че това предложение изключва удължаване на срока на концесионния договор след тази дата, поради което в това отношение обжалваното решение вече не е меродавно.

57      От изложените в точки 51—56 по-горе обстоятелства е видно, че Италианската република се е отказала окончателно от плана за удължаване на сроковете на спорните концесии, което удължаване е основанието Комисията да окачестви мерките, предмет на обжалваното решение, като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. т. 12 и 13 по-горе).

58      Всъщност според дадената от Италианската република информация, що се отнася до управляваните от Società Iniziative Autostradali e Servizi автомагистрали, вече има подписан и влязъл в сила допълнителен акт, който не предвижда удължаване на сроковете. Съгласно този допълнителен акт концесията за автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано изтича на 31 декември 2026 г., тоест на първоначално предвидената дата. Съгласно същия допълнителен акт концесията за автомагистрала Асти—Кунео изтича на 31 декември 2031 г., тоест доста преди първоначалния ѝ краен срок (вж. т. 8 по-горе).

59      Що се отнася до управляваните от Autostrade per l’Italia автомагистрали, Италианската република посочва, че с представянето на предложение за преразглеждане, основано на изтичане на срока на концесията на 31 декември 2038 г., се изключва всякакво удължаване на срока на посочената концесия след тази дата, която е и първоначално предвидената (вж. т. 6 по-горе).

60      Следователно, тъй като италианското правителство окончателно се е отказало от спорния план за предоставяне на помощ, евентуалната отмяна от Общия съд на обжалваното решение би задължила Комисията само да започне официална процедура по разследване, която изначално би била лишена от предмет, което пък прави безпредметно представянето от жалбоподателите на коментари по план, който вече не може да бъде приведен в действие (вж. т. 47 и 48 по-горе).

61      Освен това следва да се отбележи, както прави и Комисията в писмото си от 14 декември 2020 г., че от точки 23, 44 и 50 от обжалваното решение е видно, че констатацията за съвместимост на спорните мерки с вътрешния пазар зависи от условието някои планирани строителни работи да започнат най-късно на 1 януари 2020 г. Всъщност съгласно бележка под линия 30 към точка 50 от обжалваното решение проектоспоразуменията предвиждат, че ако строителните работи по автомагистрала A33 Асти—Кунео не започнат преди 1 януари 2020 г., планът относно управляваните от Società Iniziative Autostradali e Servizi автомагистрали ще бъде изцяло изоставен. По подобен начин, съгласно същата бележка под линия, ако строителните работи по изграждането на „Gronda di Genova“ и на връзките между автомагистрали A7/A10/A12 не започнат преди 1 януари 2020 г., удължаването на концесията на Autostrade per l’Italia ще отпадне изцяло.

62      Тези клаузи се обясняват с факта, че както личи по-специално от точки 44, 151, 147 и 152 от обжалваното решение, финансовият баланс на спорния план зависи в частност от стойността на някои проценти на възвръщаемост на инвестициите и от отчетените текущи макроикономически условия. Тези фактори на свой ред се основават на данни, които могат да варират във времето. Така съгласно точка 160 от обжалваното решение автоматичното изоставяне на варианта с удължаването на сроковете на спорните концесии при посочените в точка 50 от него условия (вж. т. 61 по-горе) е мярка, необходима, за да се избегне свръхкомпенсиране на концесионерите.

63      Комисията, която съгласно точка 51, буква а), второ тире от обжалваното решение трябвало да бъде информирана за напредъка на строителството, в писмото си от 14 декември 2020 г. твърди, че строителството, което трябвало да започне най-късно на 1 януари 2020 г., не е започнало — обстоятелство, което жалбоподателите не оспорват.

64      От тези констатации следва, че ако в бъдеще реши да приведе в действие спорния план — макар да твърди, че се е отказала от него — Италианската република не може да се позове на изложените в точки 151—165 от обжалваното решение изводи на Комисията за разумния характер на печалбата от спорните мерки и за липсата на свръхкомпенсация (вж. т. 15, седмо тире, по-горе). Всъщност, щом като не е изпълнено условието строителството, посочено в точка 61 по-горе, да започне преди 1 януари 2020 г., такъв план вече не би бил планът, по отношение на който Комисията не е повдигнала възражения съгласно обжалваното решение.

65      Съответно, ако евентуалната мярка, която Италианската република планира впоследствие, предполага предоставянето на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, би било необходимо ново уведомление до Комисията в съответствие с член 2 от Регламент 2015/1589, по отношение на което Комисията ще трябва да упражни правомощията си съгласно член 4 от същия регламент.

66      Следователно Комисията правилно изтъква в писмото си от 14 декември 2020 г., че така одобреният спорен план не може и няма да бъде приведен в действие от Италианската република.

67      От своя страна жалбоподателите изтъкват по същество четири довода в подкрепа на извода си, че продължават да имат интерес от отмяната на обжалваното решение.

68      По-специално, първо, жалбоподателите твърдят, че новото предложение на Autostrade per l’Italia все още не е одобрено от италианските власти.

69      В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че с оглед на посочените в точки 51—56 по-горе обстоятелства Италианската република твърди, че фактът, че Autostrade per l’Italia е внесло ново предложение, основано на изтичане на срока на концесията му на 31 декември 2038 г., изключва удължаването на срока на тази концесия след тази дата. На второ място и във всички случаи, такова удължаване е изключено, поради факта че строителството във връзка с „Gronda di Genova“ и с автомагистрала A33 Асти—Кунео не започва на 1 януари 2020 г. (вж. т. 61—63 по-горе), което жалбоподателите не оспорват.

70      Второ, жалбоподателите изтъкват, че италианските власти не са дали подробно обяснение относно новите финансови планове, предназначени да заменят одобрените по силата на обжалваното решение мерки. По-конкретно, италианските власти просто се позовали на факта, че новите планове не предвиждат удължаване на сроковете на спорните концесии, без да дадат обяснения относно финансирането на автомагистрала A33 Асти—Кунео с приходите от автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано или относно евентуалното обезщетение за направените инвестиции, което евентуалният нов концесионер ще трябва да изплати на концесионерите в края на концесиите, и без да гарантират, че няма да „възродят“ в бъдеще удължаването на сроковете на спорните концесии. При това положение отмяната на обжалваното решение би попречила на Комисията да повтори посочените в настоящата жалба грешки, ако новите финансови планове съдържат мерки за помощ, чиято съвместимост с вътрешния пазар зависи от преценки, аналогични на тези в основата на обжалваното решение.

71      В това отношение следва да се припомни, че основанието Комисията да окачестви разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е удължаването на сроковете на спорните концесии. По-специално, според Комисията именно приходите за периода, с който се удължават въпросните срокове, представляват държавни ресурси, даващи предимство на настоящите концесионери (вж. т. 12, 13 и 50 по-горе). Освен това, и що се отнася по-специално до финансирането на строителните работи по автомагистрала A33 Асти—Кунео, същите ще бъдат финансирани именно от приходите, генерирани поради удължаването на срока на концесията за автомагистрала SATAP A4 Торино—Милано, и именно въз основа на тези приходи ще бъде изчислено обезщетението за направените инвестиции (вж. т. 10, 11 и 15, трето тире, по-горе).

72      От това следва, че поради изоставянето на варианта с удължаването на сроковете на спорните концесии направеният от Комисията в обжалваното решение анализ автоматично губи меродавност, както в частта, в която се приема, че разглежданите мерки представляват държавни помощи, така и в тази, в която се приема, че те са съвместими с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС.

73      В този контекст въпросът дали новите финансови планове представляват мерки, предполагащи предоставянето на държавни помощи под каквато и да било форма, може да бъде разгледан само в рамките на нова процедура, която Комисията евентуално ще трябва да започне вследствие на ново уведомление от Италианската република в съответствие с член 108 ДФЕС и член 4 от Регламент 2015/1589. Именно в рамките на такава процедура Комисията би преценила съвместимостта на въпросните мерки с вътрешния пазар — като отчете всички техни релевантни характеристики — и необходимостта от започване на официална процедура по разследване в съответствие с член 4, параграф 4 и член 6 от Регламент 2015/1589.

74      Що се отнася до довода, че Италианската република евентуално би могла да се възползва от обжалваното решение, като „възроди“ удължаването на сроковете на спорните концесии след приключването на настоящото дело, той трябва да се отхвърли поради съображенията, изложени в точки 61—65 по-горе.

75      Трето, жалбоподателите изтъкват, че отмяната на обжалваното решение би задължила Комисията да започне официална процедура по разследване и съответно да зачете процесуалните им права. Този довод обаче трябва да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 47—60 по-горе.

76      Четвърто, жалбоподателите заявяват, че обжалваното решение продължава да е в сила и е задължително за всеки спор относно „съществуващи мерки за помощ“ или относно евентуални бъдещи мерки, тъй като изменен бил единствено параметърът, свързан с удължаването на сроковете на спорните концесии.

77      В това отношение следва да се припомни, че поради изложените в точки 71 и 72 по-горе съображения удължаването на сроковете на спорните концесии не е просто един от параметрите на разгледаните в обжалваното решение мерки, а основанието за Комисията да окачестви тези мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Затова изоставянето на варианта с въпросното удължаване има за последица отпадането на „съществуващите мерки за помощ“, така както те са разгледани от Комисията. Впрочем правната природа на обжалваното решение, а именно решение, с което разглежданите мерки се обявяват за съвместими с вътрешния пазар, изключва възможността то да породи каквото и да било обвързващо действие по отношение на други мерки за помощ, подлежащи на нова проверка (вж. т. 73 по-горе).

78      От това следва, че настоящото дело трябва да бъде разграничено от посочените от жалбоподателите дела, в рамките на които при различни по същество обстоятелства Общият съд е приел, че правният интерес продължава да съществува.

79      Става въпрос, на първо място, за дела, при които официалната процедура по разследване, която Комисията е принудена да започне при отмяната на взетото след предварителна проверка решение, не е, обратно на настоящия случай, безпредметна, поради факта че спорната мярка никога не е била изоставяна (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2019 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, T‑373/15, EU:T:2019:432, т. 15, 83 и 90—92 и от 19 юни 2019 г., NeXovation/Комисия, T‑353/15, EU:T:2019:434, т. 14, 67 и 72—74). Всъщност при тези обстоятелства отмяната на обжалвания акт може да има като последица задължение за Комисията да прикани заинтересованите страни да представят коментари в официална процедура по разследване, която, обратно на настоящия случай, не е лишена от предмет.

80      На второ място, настоящото дело трябва да бъде разграничено от делата, по които с жалбата за отмяна на непораждащо действие решение се оспорва законосъобразността или тълкуванието на разпоредби, на основание на които е приет обжалваният акт и които могат да се приложат в бъдеще в производства, в които е вероятно жалбоподателят да участва. В такава хипотеза е възможно жалбоподателят да продължава да има интерес от отмяната на даден акт и да се избегне опасността да се допусне отново незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен този акт (вж. в този смисъл решения от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, EU:C:1979:53, т. 32 и от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 45—60).

81      Този правен интерес обаче е налице само ако е възможно твърдяната незаконосъобразност, както се уточнява в съдебната практика, в бъдеще да бъде допусната отново „независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание жалбоподателят да подаде жалба“ (решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 52) или „независимо от особените обстоятелства по съответното дело“ (решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 48).

82      В този смисъл, предвид това, че трябва да е съществуващ, а не хипотетичен (вж. т. 37 по-горе), правният интерес може да се смята за доказан, когато с жалбата се оспорва действителността или тълкуванието на разпоредбите, приложени за целите на приемането на обжалвания акт (вж. в този смисъл решения от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, EU:C:1979:53, т. 32, от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 54—59 и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 49—52).

83      В случая обаче жалбоподателите твърдят, че имат интерес да се стигне до отмяна на обжалваното решение, за да се избегне опасността Комисията отново да допусне твърдените грешки в преценката, които са я накарали да обяви спорните мерки за съвместими с вътрешния пазар, без да започне официална процедура по разследване. Предвид обхвата на основанията за отмяна, изтъкнати в подкрепа на жалбата (вж. т. 32—35 по-горе), въпросните грешки се отнасят до изводите на Комисията, които са в основата на констатацията ѝ, че спорните мерки са съвместими с вътрешния пазар, изводи, които са свързани именно с конкретните обстоятелства по случая. Следователно сочените грешки в преценката явно не се отнасят до незаконосъобразности, които могат да се допуснат отново „независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание за жалбата“ в смисъла, изложен в точки 81 и 82 по-горе.

84      Освен това, ако се приеме, че с този довод може да се обоснове констатацията, че при обстоятелства като тези в настоящия случай правният интерес не е отпаднал, изискването този интерес да е съществуващ, а не хипотетичен (вж. т. 37 по-горе), би било изпразнено от смисъл. Всъщност в този случай интересът да не се допусне отново някоя от сочените в жалбата незаконосъобразности, би могъл с основание да се изтъква при всякакви обстоятелства, включително когато, както е по настоящото дело, жалбоподателят не би извлякъл никаква полза от отмяната на обжалвания акт (вж. т. 87 по-долу).

85      Настоящото дело трябва, на трето място, да бъде разграничено от делата, по които обжалваният акт не само че поражда действие, но и е произвел задължителни последици, с които жалбоподателят, негов адресат, се е съобразил и които институцията ответник ще трябва да премахне съобразно мотивите за отмяна на този акт (вж. в този смисъл решения от 25 март 1999 г., Gencor/Комисия, T‑102/96, EU:T:1999:65, т. 40—42, от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 55—64 и от 28 септември 2004 г., MCI/Комисия, T‑310/00, EU:T:2004:275, т. 44—55).

86      В случая обаче, от една страна, фактът, че спорните мерки са били изоставени преди каквото и да било прилагане, изключва възможността те да са имали последици за конкурентното положение на жалбоподателите (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 27 април 1995 г., ASPEC и др./Комисия, T‑435/93, EU:T:1995:79, т. 29 и 30 и от 27 април 1995 г., Casillo Grani/Комисия, T‑443/93, EU:T:1995:81, т. 7 и 8). От друга страна, както бе посочено в точки 39 и 40 по-горе, правният интерес на жалбоподателите не се състои в премахването на породените от обжалваното решение и понесени от тях задължителни правни последици, а в защитата на процесуални права, които те биха били в положение да упражнят след отмяната му. Поради изложените в точки 50—66 по-горе съображения обаче отмяната на обжалваното решение не може да донесе на жалбоподателите търсената от тях полза, а именно възможността да изложат коментари в рамките на официална процедура по разследване.

87      От изложено по-горе следва, че като резултат отмяната на обжалваното решение не би донесла никаква полза на жалбоподателите.

88      Следователно липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба (вж. т. 36—38 по-горе).

 По съдебните разноски

89      Съгласно член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка. Като се има предвид, че Комисията представя за първи път в съдебното заседание основната информация, свързана с изоставянето на спорния план, въпреки че е разполагала с нея на по-ранен етап, следва да се постанови, че тази институция ще понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от тези на жалбоподателите, а последните ще понесат съответно другата половина.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)      Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата, подадена от INC SpA и от Consorzio Stabile Sis SCpA.

2)      Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от тези на INC и на Consorzio Stabile Sis.

3)      INC и Consorzio Stabile Sis понасят половината от направените от тях съдебни разноски.

Costeira

Gratsias

Кънчева

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.