РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
23 октомври 2012 година
Дело F‑57/11
Gustav Eklund
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Наемане на работа — Конкурс на общо основание — Включване в списъка за бъдещи назначения на издържалите конкурса — Предложение за работа на лице, включено в списъка за бъдещи назначения на издържалите конкурса — Условия за приемане — Професионален опит, придобит след дипломирането — Компетентност съответно на конкурсната комисия и на органа по назначаването — Приемане на предложението за назначаване на работа — Оттегляне на предложението за назначаване на работа“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106 а от него, с която г‑н Eklund по същество иска отмяна на решението на Комисията от 5 август 2010 г., с което оставя без последствие приемането от него на предложението за работа като длъжностно лице, технически помощник, отправено до него от Комисията с решение, съдържащо се в писмото от 30 юли 2010 г., изпратено по електронната поща, и оттегля това предложение
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася собствените си съдебни разноски и е осъден да заплати направените от Комисията съдебни разноски.
Резюме
1. Искове, предявени от длъжностни лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Оттегляне на предложение за назначаване на работа — Изключване — Решение да се остави без последствие приемането от кандидат на предложение за назначаване на работа — Включване
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Независимост — Граници — Приемане на неправомерни решения — Задължения на органа по назначаване — Съдебен контрол
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Професионален опит — Понятие — Периоди на обучение — Изключване
(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. Предложение за назначаване на работа, отправено до кандидат, за да бъде назначен на работа като длъжностно лице, представлява заявяване на намерения, придружено евентуално с искане на сведения, и не създава права. Наистина, назначаването на длъжностно лице може да се осъществи само във формата и при условията, предвидени в Правилника. Тъй като заявяването на намерения представлява подготвителен акт, който не може да се оспорва в производство по жалба за отмяна, не може да се иска оттеглянето му, тъй като акт, който не създава права, може винаги да бъде оттеглен.
Обратно, решение за оставяне без последствие на приемането на предложение за работа от кандидат и за оттегляне на това предложение слага край на производство, което може да завърши с назначаването на длъжностно лице и по същество е увреждащ акт. Поради това искането за отмяна на такова решение е допустимо.
(вж. точки 30, 31, 66 и 97)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Jacobs/Комисия, F‑41/05, точка 44; 30 септември 2010 г., De Luca/Комисия, F‑20/06, точка 37; 14 декември 2010 г., F‑25/07, Bleser/Съд, точка 54; 14 април 2011 г., Šimonis/Комисия, F‑113/07, точки 44 и 45
Общ съд — 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, точка 190; 14 декември 2011 г., De Luca/Комисия, T‑563/10 P
2. Като се има предвид независимостта на конкурсната комисия, органът по назначаването (ОН) няма право да отмени или измени решение, прието от конкурсна комисия. Независимо от това, когато упражнява собствените си правомощия, той трябва да взима законосъобразни решения. Следователно той не може да бъде обвързан от решение на конкурсна комисия, чиято незаконосъобразност може да доведе до опорочаване на собствените му решения. Поради това, преди да назначи едно лице като длъжностно лице, ОН е длъжен да провери дали то отговаря на необходимите за това условия. Когато конкурсната комисия неправилно допусне до участие в конкурс даден кандидат и след това го включи в списъка за бъдещи назначения на издържалите конкурса, органът по назначаването трябва да откаже да назначи този кандидат с мотивирано решение, позволяващо на Съда на публичната служба да прецени основателността му.
Трябва все пак да се държи сметка за това, че при спазване на условията в обявлението за конкурса конкурсната комисия има широко право на преценка, когато решава дали предишният професионален опит на кандидатите отговаря на условията за допускане до конкурса, както относно естеството и продължителността му, така и относно по-тясната или по-далечна връзка, която този опит може да има с изискванията на поста, който трябва да бъде зает. Поради това, когато проверява редовността на решенията на конкурсна комисия, ОН трябва да се ограничи до проверка дали упражняването на правото на преценка на комисията не е опорочено от явна грешка.
В това отношение една грешка може да се квалифицира като явна само когато може лесно да се разкрие според критериите, на които законодателят е решил да подчини упражняването на широкото право на преценка на администрацията. Следователно, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на решение, трябва да се докаже, че възприетите в спорното решение преценки не са правдоподобни. С други думи, не може да има явна грешка, ако оспорваната преценка може да се приеме за вярна или валидна.
Трябва да се приеме, че тези принципи се прилагат и при упражнявания от съда на Съюза контрол на решенията на конкурсната комисия и на ОН, когато преди да назначи едно лице като длъжностно лице, той проверява дали то отговаря на необходимите за целта условия.
(вж. точки 49—52)
Позоваване на:
Съд — 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 142/85, точки 19 и 20; 20 февруари 1992 г., Парламент/Hanning, C‑345/90 P, точка 22
Съд на публичната служба — 22 май 2008 г., Pascual-García/Комисия F‑145/06, точка 55 и цитираната съдебна практика; 29 септември 2011 г., AJ/Комисия, F‑80/10, точка 34
3. При провеждането на конкурс на общо основание за изготвянето на списък за бъдещи назначения на издържалите конкурса, ако в обявлението за конкурса не е предвидено друго, периодите на обучение не представляват периоди, които могат да се вземат предвид като професионален опит след дипломирането, и то независимо от степента на това обучение, тъй като обучението води до придобиването на знания, а не на умения. Разбира се, периодите, през които кандидатът е учил успоредно с работата си, могат да се вземат предвид, но при това положение значение като професионален опит има извършваната работа, без обучението, осъществявано в същото време като странична и допълнителна дейност, да е пречка той да бъде взет предвид.
(вж. точка 54)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 ноември 1997 г., Wolf/Комисия, T‑101/96, точка 71
Съд на публичната служба — Pascual-García/Комисия, посочено по-горе, точка 66