РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
11 декември 2014 година(*)
„Гражданско въздухоплаване — Заявление за одобрение на условия за полет за хеликоптер тип Robinson R66 — Решение за отказ на ЕААБ — Жалба за отмяна — Обхват на контрола на апелативния съвет — Обхват на контрола на Общия съд — Искане за установяване на неправомерно бездействие — Извъндоговорна отговорност“
По дело T‑102/13
Heli-Flight GmbH & Co. KG, установено в Райхелсхайм (Германия), за което се явява T. Kittner, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), за която се явяват T. Masing и C. Eckart, адвокати,
ответник,
с предмет, първо, искане за отмяна на решението на ЕААБ от 13 януари 2012 г., с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя, целящо получаване на одобрение на условията за полет за хеликоптер тип Robinson R66 (сериен номер 0034), второ, искане за установяване на неправомерното бездействие на ЕААБ във връзка с разглеждането на заявленията на жалбоподателя от 11 юли 2011 г. и 10 януари 2012 г. относно посочения хеликоптер и трето, искане ЕААБ да обезщети жалбоподателя за вредите, които същият смята, че е претърпял вследствие на решението за отхвърляне на заявлението и на твърдяното бездействие,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,
секретар: J. Plingers, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юли 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 През юли 2010 г. Robinson Helicopter Company Inc. подава до Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) заявление за сертификат за тип за хеликоптера тип Robinson R66.
2 Жалбоподателят Heli-Flight GmbH & Co. KG разпространява в Германия хеликоптери, произведени от Robinson Helicopter Company, от което през 2011 г. той придобива хеликоптер тип Robinson R66 (сериен номер 0034) на цена от 771 335 щатски долара (USD). За да финансира тази покупка, жалбоподателят сключва договор за лизинг на 16 май/1 юни 2011 г. От този договор за жалбоподателя произтича месечно задължение в размер на 4 538,37 EUR.
3 За да може да предложи тази машина за продажба в Германия, на 11 юли 2011 г. жалбоподателят подава до ЕААБ заявление за одобрение на условия за полет за периода до края на 2011 г. с оглед на намерението му да поиска разрешение за полет пред националните власти.
4 Това заявление е отхвърлено от ЕААБ на 13 юли 2011 г. с мотивите, от една страна, че заявлението за сертификат за тип все още се разглежда, и от друга страна, че вземайки това предвид, ЕААБ не може да осъществи исканата от жалбоподателя позитивна оценка, без да направи задълбочен анализ, който би дублирал извършения в рамките на процедурата по типово сертифициране.
5 На 10 януари 2012 г. жалбоподателят подава ново заявление за периода от 15 януари 2012 г. до 15 януари 2013 г., използвайки формуляр 37 на ЕААБ, от който е видно, че полетите, за които е подадено заявлението, попадат в категориите „полет на въздухоплавателно средство с цел приемане от клиент; проучване на пазара, включително обучение на екипаж на клиента; изложение и въздушна демонстрация; полет на въздухоплавателно средство до място за извършване на техническо обслужване или преглед на летателната годност, или до място за съхранение“.
6 С решение от 13 януари 2012 г. (наричано по-нататък „първоначалното решение“) ЕААБ отново отхвърля заявлението на жалбоподателя, посочвайки, че техническият преглед на хеликоптера тип Robinson R66 все още продължава и че поради това не може да бъде дадено одобрение на условията за полет. ЕААБ добавя, че няма право да предоставя на трети лица подробности относно текущите процедури по типово сертифициране.
7 На 17 януари 2012 г. жалбоподателят подава жалба до ЕААБ срещу първоначалното решение в приложение на членове 44—49 от Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (ОВ L 79, стр. 1), изменен.
8 Жалбата, получена на 18 януари 2012 г. в секретариата на апелативния съвет на ЕААБ (наричан по-нататък „апелативният съвет“), е предоставена на изпълнителния директор на ЕААБ, за да се произнесе предвид възможността за предварително преразглеждане по член 47, параграф 1 от Регламент № 216/2008, изменен.
9 С решение от 21 февруари 2012 г. изпълнителният директор приема, че жалбата е допустима, но неоснователна. Затова той решава, че първоначалното решение не следва да бъде променяно. Той посочва още, че ЕААБ не счита да съществуват обстоятелства, които да обосноват спиране на изпълнението на посоченото решение.
10 Затова в съответствие с член 47, параграф 2 от Регламент № 216/2008, изменен, случаят е отнесен до апелативния съвет.
11 С решение от 17 декември 2012 г. (наричано по-нататък „решението на апелативния съвет“), съобщено на жалбоподателя на 27 декември 2012 г., апелативният съвет приема жалбата за допустима и считайки впрочем, че основанията на жалбоподателя са посочени „на много късен етап в производството по обжалване“ (точка 56 от решението на апелативния съвет), той отхвърля жалбата като неоснователна.
12 Най-напред, апелативният съвет припомня, че одобрение на условията за полет може да бъде дадено само когато ЕААБ се е уверила в способността на въздухоплавателното средство да извършва безопасни полети, която способност трябва да бъде доказана от лицето, искащо такова одобрение. Тъй като става въпрос за сложни технически оценки, ЕААБ отбелязва още, че разполага със свобода на преценка при оценяването, което трябва да се извършва с оглед на авиационната безопасност, пряко свързана със защитата на човешкия живот (точки 58, 62 и 63 от решението на апелативния съвет).
13 Макар да признава, че от гледна точка на жалбоподателя може да изглежда странно един и същ модел хеликоптер да се ползва със сертификат за тип от Federal Aviation Administration (Федерална авиационна администрация на САЩ, наричана по-нататък „FAA“), а да не получава такъв сертификат от ЕААБ, апелативният съвет изтъква, от една страна, че това обстоятелство не е определящо за разрешаването на настоящия спор, при положение че преценката на FAA не трябва задължително да доведе до същата преценка на ЕААБ (точка 67 от решението на апелативния съвет), и от друга страна, че самата FAA осъзнава факта, че някои стандарти не са спазени, тъй като е допуснала изключение по отношение на хидравличната система на хеликоптера (точка 68 от решението на апелативния съвет).
14 По-нататък, според апелативния съвет фактът, че някои хеликоптери от този тип вече се използват в няколко държави членки, не позволява да се заключи, че ЕААБ е обвързана от одобрението на националните власти, приели експлоатацията на въпросните въздухоплавателни средства (точки 70—73 от решението на апелативния съвет). Той уточнява, че съображенията относно типовото сертифициране на хеликоптера Robinson R44 не подкрепят исканията на жалбоподателя (точка 74 от решението на апелативния съвет), също както и съображенията относно регистрацията с „N“ и програмата „SAFA“ („Safety Assessment of Foreign Aircraft“, Оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства) (точки 75—77 от решението на апелативния съвет).
15 Накрая, макар да признава, че жалбоподателят правилно е разграничил процедурата по типово сертифициране от тази по одобрение на условията за полет, апелативният съвет приема, че предвид задължението на ЕААБ да гарантира авиационната безопасност това не представлява пречка проблеми по безопасността, установени в рамките на първата процедура, да бъдат изтъкнати като основание за отказ в рамките на втората (точки 80—84 от решението на апелативния съвет). Освен това според апелативния съвет предоставените от ЕААБ технически данни и подробности, от една страна, са пълни и изпълняват задължението за мотивиране (точки 87 и 88 от решението на апелативния съвет) и от друга страна, надлежно обосновават отказа на ЕААБ, без да е необходима инспекция в това отношение (точки 90 и 91 от решението на апелативния съвет).
Производство и искания на страните
16 На 14 февруари 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
17 ЕААБ подава писмената си защита на 21 май 2013 г.
18 На 19 юли 2013 г. жалбоподателят подава писмена реплика, а писмената дуплика е получена в секретариата на Общия съд на 9 септември 2013 г.
19 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени първоначалното решение,
– да установи неправомерното бездействие на ЕААБ във връзка с разглеждането на неговите заявления от 11 юли 2011 г. и от 10 януари 2012 г. относно хеликоптера тип Robinson R66,
– да установи, че ЕААБ е длъжна да го обезщети за вредите, които той смята, че е претърпял вследствие на първоначалното решение и на това бездействие,
– да осъди ЕААБ да заплати съдебните разноски.
20 ЕААБ иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
21 От проверката на жалбата следва, че същата включва едновременно искане за отмяна, искане за установяване на неправомерно бездействие и искане за обезщетение. Общият съд счита за уместно да се произнесе най-напред по искането за отмяна.
По искането за отмяна
По допустимостта и предмета на искането за отмяна
22 Следва да се отбележи, че с жалбата си жалбоподателят оспорва първоначалното решение. ЕААБ прави възражение за недопустимост в това отношение, като смята, че Общият съд може да бъде сезиран само с жалба срещу решението на апелативния съвет.
23 За да се определи дали е допустимо жалбата да бъде насочена срещу първоначалното решение, следва най-напред да се вземе предвид Регламент № 216/2008, изменен.
24 На първо място, от съображение 26 от посочения регламент е видно, че трябва „решенията на изпълнителния директор да [могат да] бъдат обжалвани пред специализиран апелативен съвет, чиито решения на свой ред [могат] да бъдат обжалвани пред Съда на [Европейския съюз]“. На второ място, от член 49 от Регламент № 216/2008, изменен, следва, че апелативният съвет „може да упражнява всяко правомощие, което е от компетентността на [ЕААБ] или да отнесе делото до компетентния орган на [ЕААБ]“, като се уточнява, че той се сезира с решение на изпълнителния директор на ЕААБ, който сам се произнася предвид възможността за предварително преразглеждане по член 47 от посочения регламент. На трето място, член 50, параграф 2 от същия регламент предвижда, че „[жалби] за отмяна на решения на Агенцията, [приети] съгласно членове 20, 21, 22, 22а, 22б, 23, 55 или 64, могат да се предявяват пред Съда на [Европейския съюз] само след изчерпване на всички [възможности] за обжалване в рамките на [ЕААБ]“.
25 По-нататък, важно е да се отбележи, че Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 година относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (ОВ L 240, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 9, стр. 179), отменен с Регламент № 216/2008, съдържа, от една страна, съображение 15, което е еднакво със съображение 26 от последния регламент, и от друга страна, член 41, параграф 1, чийто текст е следният:
„До Съда на [Европейския съюз] може да бъде подадена жалба срещу решение на [а]пелативните съвети при реда и условията, установени в член 230 [ЕО]“.
26 Този член 41 съответства на подготвителните работи на Комисията, свързани с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (ОВ C 154 E, 2001 г., стр. 1), чийто член 41, параграф 1 предвижда, че „[р]ешенията на апелативните съвети, произнасящи се по жалба, могат да бъдат обжалвани пред Съда“ [неофициален превод].
27 От анализа на всички тези разпоредби следва, както с оглед на текста им, така и на тяхната цел, състояща се в това, от една страна, да позволи на апелативния съвет евентуално да уважи искане, което е било отхвърлено от други органи на ЕААБ, и от друга страна, в случай че посоченият съвет също отхвърли искането, да позволи на същия ясно да изложи фактическите и правните основания за отказа, така че съдът на Съюза да може да осъществи контрол за законосъобразност на съдържащото този отказ решение, че подобно на съществуващата функционална приемственост между различните органи за проверка на СХВП и апелативните състави на същата (решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, Сб., EU:C:2007:162, т. 30, решение от 8 юли 1999 г., Procter & Gamble/СХВП (BABY-DRY), T‑163/98, Rec, EU:T:1999:145, т. 38—44 и решение от 10 юли 2006 г., La Baronia de Turis/СХВП—Baron Philippe de Rothschild (LA BARONNIE), T‑323/03, Rec, EU:T:2006:197, т. 57—58), съществува функционална приемственост между различните органи за проверка на ЕААБ и апелативния съвет на същата.
28 Следователно за предмет на искането за отмяна до Общия съд трябва да се приеме именно решението на апелативния съвет, а не първоначалното решение.
29 Следва впрочем да се отбележи, че апелативният съвет се е съобразил с това тълкуване, тъй като в точка 98 от решението му се уточнява, че „жалба срещу настоящото решение може да бъде подадена до Общия съд на Европейския съюз в съответствие с член 263 [ДФЕС] във връзка с член 50 от [Регламент № 216/2008, изменен] […] в срок от два месеца, считано от съобщаването на настоящото решение на жалбоподателя“.
30 Ето защо е недопустимо жалбоподателят да иска отмяна на първоначалното решение, с което Общият съд е сезиран съгласно исканията в жалбата. От всички изложени в жалбата доводи обаче следва, че тя се отнася и до решението на апелативния съвет. Впрочем това е изрично потвърдено в писмената реплика, където се уточнява, че искането за отмяна „при всички положения е насочено и срещу решението на апелативния съвет“.
31 Затова Общият съд следва да промени правната квалификация на искането за отмяна и да го разглежда като насочено срещу решението на апелативния съвет.
32 Тази промяна обаче има за последица, че правните основания и доводите, свързани с евентуални пороци само на първоначалното решение като липса или непълнота на мотивите в него, трябва да бъдат отхвърлени като неотносими, тъй като Общият съд се произнася единствено по законосъобразността на решението на апелативния съвет.
По съществото на искането за отмяна
33 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква по същество шест правни основания. Първото правно основание е свързано с неизпълнение на задължението за мотивиране; второто се отнася до нарушение на правото на изслушване; третото правно основание е свързано с нарушение на Регламент (ЕО) № 1702/2003 на Комисията от 24 септември 2003 година за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (ОВ L 243, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 101), главно поради наличието на обвързана компетентност на ЕААБ и при условията на евентуалност поради допуснати от същата явни грешки в преценката; четвъртото правно основание се отнася до разместване на тежестта на доказване; петото е изведено от нарушение на принципа на добра администрация; шестото е свързано с предполагаемо нарушение на принципите на прозрачност и на правна сигурност.
– По първото правно основание: неизпълнение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, параграф 2 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с доводите в същия смисъл, изложени в рамките на второто правно основание
34 Жалбоподателят поддържа, че ЕААБ не е изложила надлежно мотиви в първоначалното решение с оглед на член 296, параграф 2 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права и че добавянето на мотиви по време на производството пред апелативния съвет не поправя тази нередност. Както обаче бе подчертано в точки 22—32 по-горе, Общият съд не е сезиран с първоначалното решение. Затова правното основание, свързано с евентуална непълнота на мотивите в това решение, може единствено да бъде отхвърлено като неотносимо.
35 Жалбоподателят обаче посочва още, че в хода на посоченото производство не са изложени пълни мотиви по отношение на свързаните с безопасността резерви (параграф 8, стр. 31 от жалбата), по-специално по отношение на техническите причини, които могат да обосноват извода, че не е възможно да се извършват безопасни полети с хеликоптер тип Robinson R66 (параграф 10, стр. 26 от жалбата).
36 В рамките на второто правно основание жалбоподателят също изтъква доводи, които в действителност са свързани с неизпълнение на задължението за мотивиране.
37 В това отношение следва да се посочи, че противно на твърденията на жалбоподателя, решението на апелативния съвет е надлежно мотивирано. Така, след като припомня, че въпросът за авиационната безопасност е пряко свързан със закрилата на човешкия живот, която се нарежда на първо място сред ценностите и интересите, защитавани от правния ред на Съюза (точка 62 от решението на апелативния съвет), и че ЕААБ има право да налага по-високи от другаде или от по-рано стандарти за безопасност (точка 74 от решението на апелативния съвет), апелативният съвет отделя три части от решението си на въпроса за безопасността.
38 Първата, озаглавена „Причини за изразяването на резерви относно безопасността и квалифицирани пилоти, извършващи полетни тестове“, включва точки 78 и 79 от решението на апелативния съвет, в които същият посочва, че несъответствието, открито в рамките на процедурата по типово сертифициране, е релевантно и във връзка с процедурата по одобрение на условия за полет и че управлението на хеликоптер тип Robinson R66 изисква квалифицирани пилоти, извършващи полетни тестове, без този анализ да може да бъде засегнат от факта, че FAA е възприела различна гледна точка.
39 Втората част, озаглавена „Връзката между процедурата по типово сертифициране и процедурата по одобрение на условията за полет“, включва няколко точки, две от които (точки 83 и 84 от решението на апелативния съвет) отново изтъкват релевантността на резервите, изразени при процедурата по типово сертифициране. Според ЕААБ, ако тя не може да повтори тези резерви при процедурата по одобрение на условията за полет, това би довело до неизпълнение на задачата ѝ за гарантиране на авиационната безопасност.
40 В третата част, озаглавена „Недостатъчно обоснован характер на резервите на [ЕААБ], неразкриване на техническите резерви, незачитане на правото на изслушване на жалбоподателя и липса на инспекция на хеликоптера“, също се разглеждат свързани с безопасността резерви. Апелативният съвет припомня (точка 87 от решението на апелативния съвет), че ЕААБ вече е посочила частта, с която са свързани резервите, а именно хидравликата на системата за управление на полета на хеликоптера R66 (точка 5 от решението на апелативния съвет), в чиято конструкция има слабости, като според него тези мотиви са пълни и правят ненужно всяко друго уточнение (точки 87, 90 и 91 от решението на апелативния съвет). Впрочем той посочва, че не вижда какви допълнителни технически подробности жалбоподателят иска да получи, при положение че не може да измени въпросната част (точки 87 и 88 от решението на апелативния съвет).
41 Следва да се уточни по отношение на довода на жалбоподателя, съгласно който той не е могъл да изложи гледната си точка относно съответните технически спецификации, например изключвайки някои неизправности или подчертавайки пренебрежимия характер на опасността от тях, че въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-конкретно съответната институция не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (решение от 14 февруари 1990 г., Delacre и др./Комисия, C‑350/88, Rec, EU:C:1990:71, т. 16 и решение от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, T‑198/01, Rec, EU:T:2004:222, т. 59 и 60).
42 Като дружество, упражняващо дейност в сектора на гражданското въздухоплаване, и като изключителен дистрибутор за Германия на Robinson Helicopter Company жалбоподателят не може да не знае точните технически спецификации на машината, която е придобил от това дружество, и по-специално факта, че FAA е издала сертификат за тип за хеликоптера Robinson R66 единствено с цената на изключение (изключение № 9589 на FAA), отклонявайки се от приложимите стандарти. Следователно, когато ЕААБ е изразила подобни резерви, макар и извеждайки други изводи, жалбоподателят е бил напълно в състояние да представи доводите си по този въпрос, което той впрочем е направил, както е видно от развитието на производството пред апелативния съвет.
43 От изложеното по-горе следва, че първото правно основание може единствено да бъде отхвърлено като частично неотносимо и частично неоснователно.
– По второто правно основание: нарушение на правото на изслушване, предвидено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права
44 На няколко места в жалбата жалбоподателят посочва, че е нарушено правото му на изслушване, предвидено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права. Най-напред, той поддържа, че като се е позовала, за да отхвърли заявлението му за одобрение на условия за полет, на данни, свързани с процеса на типово сертифициране за хеликоптера тип Robinson R66, при положение че той не е участвал в този процес и че тези данни не са му били предоставени, ЕААБ е нарушила правото му на изслушване. По-нататък, той твърди, че посочването в първоначалното решение на факта, че процесът на типово сертифициране все още продължава и че следователно не може да бъде дадено одобрение на условията за полет, само по себе си представлява нарушение на това право, както и препращането към вътрешните правила на ЕААБ като обосновка на отказа да бъдат предоставени повече подробности относно извършените проверки. Накрая, той изтъква, че споменавайки специфични неизправности в хидравличната система, без да уточни кои са те, ЕААБ го е лишила от правото му на изслушване, тъй като той не е могъл да изложи гледната си точка по разглежданите технически спецификации, например изключвайки някои неизправности или подчертавайки пренебрежимия характер на опасността от тях.
45 Важно е на това място да се припомни, че съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права всяко лице има право да бъде изслушвано, преди спрямо него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.
46 Най-напред следва да се отбележи, че процесът на вземане на решения на ЕААБ е устроен именно по начин, позволяващ спазването на този принцип: всъщност, както бе посочено в точки 22—32 по-горе, единствено крайното решение, тоест това на апелативния съвет, подлежи на обжалване пред Общия съд, като преди това апелативният съвет приема писменото становище на съответното физическо или юридическо лице и освен това изслушва устното му становище.
47 Не се спори, че в настоящия случай това изслушване се е състояло на 13 ноември 2012 г. и че по време на него жалбоподателят е могъл да изложи всичките си оплаквания във връзка с твърдените неизправности на хидравличната система.
48 Следователно правното основание, свързано с нарушение на правото на изслушване, е неоснователно.
49 Важно е да се уточни, че доколкото доводите на жалбоподателя се отнасят до правото му на изслушване преди приемането на първоначалното решение, то те са неотносими, тъй като само решението на апелативния съвет подлежи на контрол за законосъобразност от Общия съд, както бе припомнено в точка 46 по-горе.
50 В рамките на това правно основание жалбоподателят излага също и доводи, отнасящи се в действителност до правото на достъп на всяко лице до документите по преписката, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна (член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права), и до правото на достъп до документи.
51 В това отношение следва да се припомни, че правото на достъп до преписката (по дефиниция присъщо на жалбоподателя) и правото на достъп до документи (в случая материалите по преписката при ЕААБ относно заявлението за типово сертифициране, подадено от Robinson Helicopter Company, в които са изразени резерви относно функционирането на хидравликата на системата за управление на полета) са уредени от различни разпоредби, но предполагат при всички положения да бъде отправено искане в този смисъл.
52 Жалбоподателят обаче не е отправил искане за достъп до преписката му, което лишава от обхват довода му за нарушение на правото му на достъп до посочената преписка. Освен това съдържанието по същество на посочената преписка му е съобщено по време на производството пред апелативния съвет, по-специално що се отнася до мотивите за отказа да бъдат одобрени условията за полет.
53 Що се отнася до достъпа до документите, които са представени или получени в рамките на процедурата по типово сертифициране, започната по заявление на Robinson Helicopter Company, вярно е, че два пъти ЕААБ е изтъкнала пред жалбоподателя, че вътрешните ѝ правила ѝ забраняват да предоставя на трети лица подробности по разследванията във връзка със сертифицирането. Следва да се отбележи обаче, от една страна, че ЕААБ е била длъжна да предостави спонтанно на жалбоподателя само фактическите и правните основания, обосноваващи решението, което е възнамерявала да приеме, и от друга страна, че именно жалбоподателят трябва, ако смята, че има основание за това, да подаде заявление за достъп до документите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), тъй като съгласно член 58, параграфи 1 и 3 от Регламент № 216/2008, изменен, Регламент № 1049/2001 се прилага спрямо ЕААБ и физическите или юридическите лица могат да се обръщат до същата на това основание. Следва да се припомни, че не е подадено такова заявление, предполагащо жалбоподателят да уточни документите и материалите, до които иска достъп.
54 Следователно не може да се приеме доводът за незаконосъобразност на непредоставянето на въпросните документи и материали. Затова предвид отхвърлянето на доводите, изложени в рамките на второто правно основание и отнасящи се до нарушение на задължението за мотивиране, второто правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
– По третото правно основание: нарушение на Регламент № 1702/2003 главно поради наличието на обвързана компетентност на ЕААБ и при условията на евентуалност поради явни грешки в нейната преценка, и по четвъртото правно основание, свързано с разместване на тежестта на доказване
55 Третото и четвъртото правно основание следва да бъдат разгледани заедно, доколкото проверката относно основателността им зависи от тълкуването на приложимите в случая разпоредби.
56 Най-напред следва да се уточни, че към настоящия спор следва да се прилага текстът на Регламент № 216/2008, произтичащ от Регламент (ЕО) № 1108/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за изменение на Регламент № 216/2008 и за отмяна на Директива 2006/23/ЕО (ОВ L 309, стр. 51).
57 Регламент № 216/2008, изменен, по принцип предвижда в член 5, параграф 1, че въздухоплавателните средства, попадащи в приложното му поле, трябва да отговарят на съществените изисквания за летателна годност. В член 5, параграф 2, букви а) и в) от Регламент № 216/2008, изменен, се припомня изискването за сертификати за тип и се уточнява, че никое въздухоплавателно средство не може да бъде експлоатирано, без да притежава валиден сертификат за летателна годност.
58 Чрез дерогация от тази разпоредба член 5, параграф 4, буква а) от Регламент № 216/2008, изменен, предвижда, че разрешение за полет („permit to fly“ на английски език) може да бъде издадено за въздухоплавателно средство, за което не е издаден сертификат за тип, „когато е показано, че въздухоплавателното средство е в състояние да изпълни безопасно основен полет“.
59 Освен това приложението към Регламент № 1702/2003, изменен (заменен с Регламент (EС) № 748/2012 на Комисията от 3 август 2012 година за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (ОВ L 224, стр. 1), съдържа в част 21 („Сертифициране на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване и на проектантски и производствени организации“), раздел А („Технически изисквания“), подчаст П („Разрешение за полет“) разпоредби относно, от една страна, заявлението за разрешение за полет („application for permit to fly“ на английски език) и от друга страна, заявлението за одобрение на условия за полет („application for approval of flight conditions“ на английски език).
60 Точка 21А.701 от приложението към Регламент № 1702/2003, озаглавена „Приложно поле“, гласи:
„a) [Р]азрешения за полет се издават в съответствие с настоящата подчаст [з]а въздухоплавателни средства, които не отговарят или не са демонстрирали, че отговарят на приложимите изисквания за летателна годност, но са способни да летят безопасно при определени условия и за следните цели:
[…]
6. полет на въздухоплавателно средство с цел приемане от клиент,
[…]
9. проучване на пазара, включително обучение на екипаж на клиента,
10. изложение и въздушна демонстрация,
11. полет на въздухоплавателно средство до място за извършване на техническо обслужване или преглед на летателната годност, или до място за съхранение,
[…]
б) [В] настоящата подчаст се създава процедура за издаване на разрешения за полет и за одобряване на свързаните с тях условия за полет и се определят правата и задълженията на заявителите за такива разрешения и одобрения на условия за полет и на притежателите на същите“.
61 Точка 21A.707 от приложението към Регламент № 1702/2003, озаглавена „Заявление за разрешение за полет“, предвижда следното:
„[…]
в) Когато условията за полет не са одобрени при подаване на заявлението за разрешение за полет, се подава заявление за одобрение на условията за полет в съответствие с [точка] 21А.709“.
62 Съгласно точка 21A.708 от приложението към Регламент № 1702/2003, озаглавена „Условия за полет“:
„Условията за полет включват:
а) [конфигурацията(ите)], за [която(ито)] се иска разрешение за полет,
б) всяко условие или ограничение, необходимо за безопасната експлоатация на въздухоплавателното средство, в това число:
1. условията или ограниченията, наложени за маршрути или въздушно пространство, или и двете, изисквани за полета/полетите;
2. условията и ограниченията по отношение на полетния екипаж за управление на въздухоплавателното средство;
3. ограниченията за превоз на лица, различни от полетния екипаж;
4. експлоатационните ограничения, специфичните процедури или техническите условия, които трябва да бъдат спазени;
5. конкретната програма за полетни тестове (ако е приложима);
6. конкретните мерки за поддържане на летателната годност, включително инструкции за поддръжка и режим за тяхното изпълнение;
в) доказателства, че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при условията или ограниченията на [буква] б);
г) метода, използван за контрол на конфигурацията на въздухоплавателното средство, за да се остане в рамките на определените условия“.
63 Точка 21A.709 от приложението към Регламент № 1702/2003, озаглавена „Заявление за одобрение на условия за полет“, има следния текст:
„a) Съгласно [точка] 21А.707, буква в) и когато на заявителя не е била дадена привилегията да одобрява условията за полет, заявление за одобрение на условията за полет се подава:
1. когато одобрението на условията за полет е свързано с безопасността на [конструкцията —] до [ЕААБ] под форма и по начин, установени от [ЕААБ]; или
2. когато одобрението на условията за полет не е свързано с безопасността на [конструкцията —] до компетентния орган под форма и по начин, установени от [този] орган.
б) Всяко заявление за одобрение на условията за полет включва:
1. предложените условия за полет;
2. документацията, потвърждаваща тези условия; както и
3. декларация, че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при условията и ограниченията на [точка] 21.А.708, буква б)“.
64 В точка 21A.710 от приложението към Регламент № 1702/2003, озаглавена „Одобрение на условия за полет“, е предвидено:
„a) Когато одобрението на условията за полет е свързано с безопасността на [конструкцията], условията за полет се одобряват от:
1. [ЕААБ]; или
2. надлежно одобрена проектантска организация съгласно привилегията на [точка] 21А.263, буква в), [под]точка 6.
б) Когато одобрението на условията за полет не е свързано с безопасността на [конструкцията], условията за полет се одобряват от компетентния орган или от надлежно одобрената организация, която ще издаде също така разрешението за полет.
в) Преди да одобри условията за полет, [ЕААБ], компетентният орган или одобрената организация трябва да се уверят, че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при посочените условия и ограничения. [ЕААБ] или компетентният орган могат да извършат или да поискат от заявителя да извърши всички необходими [инспекции] или тестове за тази цел“.
65 Разглеждането на тези разпоредби позволява да се констатира, първо, че се изисква разрешение за полет за въздухоплавателните средства, които не отговарят или не са демонстрирали, че отговарят на приложимите изисквания за летателна годност, но които са способни да летят безопасно при определени условия и за изчерпателно посочени цели, и второ, че разрешение за полет не може да бъде издадено без предварително одобрение на условията за полет.
66 Тъй като жалбоподателят подава заявления за одобрение на условията за полет единствено с оглед на последващото получаване на разрешение за полет, съгласно самия текст на точка 21А.701, буква а) от приложението към Регламент № 1702/2003 той се намира в положението на притежател на въздухоплавателно средство, което не отговаря или за което не е доказано, че отговаря на приложимите изисквания за летателна годност. Ето защо в първоначалното решение ЕААБ неправилно е сметнала, че трябва да обуслови резултата от разглеждането на заявлението за одобрение на условията за полет от заявлението, подадено от Robinson Helicopter Company, целящо получаването на типово сертифициране за хеликоптера тип Robinson R66, тъй като това сертифициране би обезсмислило заявлението за одобрение на условията за полет, понеже въздухоплавателното средство би отговаряло на приложимите изисквания за летателна годност.
67 Впрочем в съдебното заседание е изяснено, че след известен брой изменения, целящи да поправят липсата на надеждност на хидравличната система на хеликоптера тип Robinson R66, Robinson Helicopter Company получава, след приемането на решението на апелативния съвет, поискания от него сертификат за тип.
68 Въпреки това, както Общият съд многократно подчертава, той не е сезиран с първоначалното решение, а с решението на апелативния съвет. Посоченото решение обаче съдържа различни мотиви от тези в първоначалното. Така апелативният съвет посочва, на първо място, че той „по принцип приема виждането на жалбоподателя“, тъй като процедурата по типово сертифициране е различна „от тази по одобрение на условия за полет“ (точка 81 от решението на апелативния съвет), но подчертава, на второ място, че ЕААБ не е твърдяла наличието на резерви, направени в хода на процедурата по типово сертифициране, автоматично да води до отказ за одобрение на условията за полет, а само е посочила, че „значимите резерви, направени от нея във връзка с издаването на сертификат за тип, са релевантни и при процедурата по одобрение на условията за полет“ (точка 83 от решението на апелативния съвет), като агенция, чиято задача е да гарантира авиационната безопасност, има пълно право да твърди това (точка 84 от решението на апелативния съвет).
69 Независимо от факта, че прочитът на първоначалното решение не позволява да се възприеме тълкуването му от апелативния съвет, следва да се отбележи, че за сметка на това мотивите на последния са точни, тъй като съгласно точка 21А.710, буква в) от приложението към Регламент № 1702/2003, преди да одобри условията за полет, ЕААБ трябва да се увери, че „въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при посочените условия и ограничения“. Затова апелативният съвет има право да се основе на резерви, посочени в рамките на процедура по типово сертифициране, ако тези резерви са от естество да засегнат способността за безопасни полети, противно на твърденията на жалбоподателя (параграфи 8 и 9, стр. 21 от жалбата). Всъщност резерви, препятстващи получаването на типово сертифициране, не водят задължително до неспособност на машината да извършва безопасни полети и следователно не пречат същата да получи одобрение на условията за полет.
70 Ето защо апелативният съвет не е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е произнесъл по този начин.
71 Сега следва най-напред да се определят правомощията на ЕААБ във връзка с преценката относно способността на машината да извършва безопасни полети, по-нататък следва да се разгледа въпросът за тежестта на доказване в това отношение и накрая следва да се определи естеството на контрола на Общия съд върху преценката на ЕААБ относно посочената способност.
72 Първо, що се отнася до определянето на естеството и обхвата на правомощията на ЕААБ по отношение на преценката относно способността на дадена машина да извършва безопасни полети, във връзка с одобрението или отказа да бъдат одобрени условия за полет са релевантни различните разпоредби, посочени в точки 62—64 по-горе.
73 От тях следва, че с оглед на представените от заявителя условия за полет, които трябва да бъдат одобрени преди подаването на заявление за разрешение за полет, което заявление само по себе си представлява изключение спрямо принципното изискване за валиден сертификат за летателна годност, компетентният орган — ЕААБ или надлежно одобрена проектантска организация, когато одобрението на условията за полет е свързано с безопасността на конструкцията, както е видно от точка 21А.710, буква а) от приложението към Регламент № 1702/2003 — „трябва да се увер[и], че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при посочените условия и ограничения“, и „мо[же] да извърш[и] или да поиска[…] от заявителя да извърши всички необходими [инспекции] или тестове за тази цел“ (точка 21А.710, буква в) от приложението към Регламент № 1702/2003).
74 Прочитът на тази разпоредба води до извода, че противно на твърденията на жалбоподателя, ЕААБ не действа при обвързана компетентност, а разполага със свобода на преценка по сложен технически въпрос, а именно да се определи дали въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сб., EU:T:2007:289, т. 88 и цитираната съдебна практика).
75 Доводът, който жалбоподателят извлича от текста на точка 21А.701, буква а) от приложението към Регламент № 1702/2003, и по-специално от израза „се издават“, не може да бъде приет по две причини: от една страна, всъщност този израз се отнася не до одобренията на условия за полет, а до разрешенията за полет, за които вече бе припомнено, че предполагат условията за полет да бъдат предварително одобрени; от друга страна, предполагаемото задължение за компетентния орган, за което свидетелствал въпросният израз, се конкретизира едва след като посоченият орган приеме, че съответното въздухоплавателно средство е способно да извършва безопасни полети за определените в посочената точка цели, което означава, че то е само последица от положителната преценка на компетентния орган.
76 Следователно съществуването на обвързана компетентност на ЕААБ не може да бъде извлечено от точка 21А.701, буква а) от приложението към Регламент № 1702/2003, а ако допуснем такава възможност, то тази разпоредба не урежда релевантната за настоящия случай процедура, което води до неотносимост на твърдяното нарушение.
77 По-нататък, правото на преценка, признато в точка 21А.710, буква а) от приложението към Регламент № 1702/2003, е в полза или на ЕААБ, или на надлежно одобрена проектантска организация, в много точен контекст, а именно този на въпрос относно безопасността на конструкцията, който въпрос следователно вече е идентифициран като такъв към момента на подаване на заявлението за одобрение на условия за полет.
78 Свободата на действие, която предполага в такъв контекст проверката относно способността на въздухоплавателното средство да извършва безопасни полети, се изразява в обстоятелството, че ЕААБ „мо[же] да извърш[и] или да поиска[…] от заявителя да извърши всички необходими [инспекции] или тестове за тази цел“ (вж. точки 64 и 72 по-горе). Затова жалбоподателят не може с основание да твърди (параграф 5, in fine и параграф 6, стр. 20 от жалбата), че ЕААБ е трябвало да извърши или да поиска извършването на всички необходими инспекции или тестове, тъй като от самия текст на точка 21А.710, буква в) от приложението към Регламент № 1702/2003 е видно, че става въпрос само за възможност, а не за задължение.
79 Следователно, при условие че надлежно ги посочи в мотивите на решението си, ЕААБ може да използва всякакви налични сведения, които могат да обосноват преценката ѝ относно безопасността на разглежданото въздухоплавателно средство, например документацията, предоставена в подкрепа на условията за полет (точка 21А.709, буква б), подточка 2 от приложението към Регламент № 1702/2003), и не е длъжна да извърши или да поиска извършването на инспекции или тестове, ако смята, че случаят е достатъчно изяснен.
80 Второ, що се отнася до тежестта на доказване, важно е да се подчертае, че съгласно създадения механизъм за одобрение на условията за полет посочената тежест е за заявителя, който трябва да представи всички „доказателства, че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при условията или ограниченията“, уточнени от него (точка 21А.708, буква в) от приложението към Регламент № 1702/2003), сред които присъстват условията и ограниченията по отношение на полетния екипаж за управление на въздухоплавателното средство (точка 21А.708, буква б) подточка 2 от приложението към Регламент № 1702/2003) и експлоатационните ограничения, специфичните процедури или техническите условия, които трябва да бъдат спазени (точка 21А.708, буква б) подточка 4 от приложението към Регламент № 1702/2003).
81 Както бе посочено в точка 63 от настоящото решение, предложените условия за полет трябва да бъдат придружени от документация и от декларация, че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при посочените по-горе условия (точка 21А.709, буква б) подточки 2 и 3 от приложението към Регламент № 1702/2003).
82 Следователно именно с оглед преди всичко на предоставените от заявителя данни ЕААБ трябва да определи в рамките на разглежданата процедура, както бе припомнено, дали въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети.
83 От това следва, на първо място, че тъй като разпоредбите, позволяващи одобрението на условията за полет, имат характер на изключение по отношение на изискването за валиден сертификат за летателна годност, то те трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 декември 1993 г., Charlton и др., C‑116/92, Rec, EU:C:1993:931, т. 20, решение от 20 ноември 2008 г., Weber, C‑1/07, Сб., EU:C:2008:640, т. 29 и цитираната съдебна практика и решение от 4 октомври 2012 г., Finnair, C‑22/11, EU:C:2012:604, т. 38).
84 От това следва, на второ място, че заявител, който не е подкрепил заявлението си за одобрение на условия за полет с достатъчно доказателства, не може с основание да упреква ЕААБ, че е констатирала тази недостатъчност и че е използвала притежаваните от нея технически и научни знания, за да отхвърли посоченото заявление.
85 В случая обаче, видно от заявлението за одобрение на условията за полет от 10 януари 2012 г., за което е използван формуляр 37 на ЕААБ (приложение 6 към жалбата), в точка 4.3 от въпросния формуляр, която в обяснителната бележка е посочена като най-важното поле, тъй като се отнася до описанието на несъответствието с приложимите изисквания за летателна годност, жалбоподателят единствено посочва, че въздухоплавателното средство е сертифицирано от FAA, както това е споменато и в точка 4 от решението на апелативния съвет, и че заявлението за типово сертифициране към онзи момент се разглежда от ЕААБ. В това отношение трябва да се отбележи, че в точка 3.4 от посочения формуляр жалбоподателят дава погрешна информация на ЕААБ, като посочва, че заявлението не е свързано с текущ проект по сертифициране. Жалбоподателят обаче не изтъква никакъв проблем във връзка с безопасността. Точка 7 („Условия/ограничения“) от приложението към заявлението за одобрение на условия за полет от 10 януари 2012 г. свидетелства и за необходимостта да се консултират ръководството за употреба за пилота на хеликоптера тип Robinson R66, ръководството за техническо обслужване на тази машина и инструкциите за продължаваща летателна годност.
86 Следователно, след като не е представил конкретни доказателства относно способността на хеликоптера тип Robinson R66 да лети безопасно, различни от наличието на издаден от FAA сертификат, жалбоподателят не може с основание да поддържа, че ЕААБ е разместила тежестта на доказване, констатирайки тази липса и използвайки собствените си технически и научни знания към момента на приемане на решението на апелативния съвет по отношение на проблемите на посочения хеликоптер в рамките на процедурата по типово сертифициране, на която процедура жалбоподателят впрочем сам се позовава.
87 Ето защо в точка 61 от решението на апелативния съвет правилно е припомнено на жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже твърденията си относно безопасността на хеликоптера тип Robinson R66.
88 Трето, що се отнася до твърдяното наличие на явни грешки в преценката на апелативния съвет, важно е най-напред да се определи какво е естеството на контрола, осъществяван от съда на Съюза спрямо решенията на ЕААБ като решението на апелативния съвет.
89 Важно е отново да се припомни, че сложните технически преценки подлежат на ограничен контрол от страна на съда на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решение Microsoft/Комисия, точка 74 по-горе, EU:T:2007:289, т. 88 и цитираната съдебна практика, решение от 7 февруари 2013 г., EuroChem MCC/Съвет, T‑459/08, EU:T:2013:66, т. 36), което предполага, както правилно посочва жалбоподателят при условията на евентуалност, че съдът на Съюза пристъпва към проверка дали са спазени процесуалните правила, дали са установени точно фактите, взети предвид за извършването на оспорвания избор, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (решение Microsoft/Комисия, точка 74 по-горе, EU:T:2007:289, т. 87 и решение EuroChem MCC/Съвет, посочено по-горе, EU:T:2013:66, т. 37).
90 Тъй като преценката относно способността на дадено въздухоплавателно средство да извършва безопасни полети представлява сложна техническа преценка, налага се изводът, че отнасящият се до нея контрол за законосъобразност е ограниченият контрол на съда на Съюза. Текстът на точка 21А.710, буква в) от приложението към Регламент № 1702/2003, който не уточнява правилата, които ЕААБ да следва, нито критериите, които същата да възприеме, за да „се увер[и], че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети при посочените условия и ограничения“, подкрепя тезата за съществуване на широко право на преценка на ЕААБ. Сравнението на текстовете на тази разпоредба на различни езици, към което ЕААБ пристъпва (точка 49 от писмената защита), също подкрепя този анализ, като текстовете на немски, испански, нидерландски и английски език посочват, че ЕААБ „трябва да е убедена“, че въздухоплавателното средство е способно да извършва безопасни полети. Следователно съдът на Съюза трябва да санкционира именно наличието на евентуални явни грешки в преценката.
91 Най-напред, следва да се отбележи, че такава грешка в никакъв случай не представлява фактът, че ЕААБ не е инициирала инспекция или тестове. Всъщност, както бе припомнено в точка 64 по-горе, на ЕААБ е позволено да не извършва тези проверки, ако смята, че и без тях е в състояние да заключи, че способността на машината да извършва безопасни полети, не е доказана. В конкретния случай, като се има предвид, от една страна, непосочването на никакъв проблем относно безопасността в заявлението за одобрение на условията за полет, въпреки че такова посочване по подразбиране следва да присъства в отговор на въпроси относно безопасността на конструкцията на хеликоптера тип Robinson R66 (вж. точка 84 по-горе), и от друга страна, съмненията на ЕААБ по отношение на надеждността на хидравликата на системата за управление на полета на въздухоплавателното средство поради срещнатите проблеми в рамките на процедурата по типово сертифициране, апелативният съвет е имал право да отхвърли заявлението на жалбоподателя, посочвайки с точност отнасящите се до последната процедура мотиви, противно на твърденията на жалбоподателя, без да е необходимо да се пристъпва към инспекция или тестове.
92 По-нататък, жалбоподателят изтъква, че хидравличната система на хеликоптера тип Robinson R66 е същата като използваната от 1995 г. при хеликоптера тип Robinson R44, осъществяващ полети в Европа със сертификат за тип, издаден от ЕААБ. От това той заключава, че последната е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да одобри условията за полет за хеликоптера тип Robinson R66.
93 В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че процедурата по одобрение на условия за полет по дефиниция предполага липса на валиден сертификат за летателна годност. Безспорно е, че към момента на приемане на решението на апелативния съвет този сертификат не съществува, тъй като на хеликоптера тип Robinson R66 не е издаден сертификат за тип, като в противен случай процедурата — предмет на настоящия спор, би се обезсмислила. Тъй като даването на одобрение на условията за полет е по естеството си отделно за всяка машина, фактът, че друга машина, за която се твърди, че има сходни характеристики с тези на въздухоплавателното средство, за което е поискано одобрение на условията за полет, се ползва от сертификат за тип, не може да повлияе на законосъобразността на решението на апелативния съвет.
94 На второ място, при всички положения, видно от материалите по делото (приложение 17 към жалбата), сертификатът за тип от 21 април 2010 г., от който се ползва хеликоптерът тип Robinson R44, е издаден на основание член 2, параграф 3, буква а) от Регламент № 1702/2003, позволяващ в някои случаи на държавите членки, изразили желание за това, да не прилагат част 21 от приложението към посочения регламент (част, съдържаща основните релевантни за случая разпоредби, както е видно от точки 59—64 по-горе) до 28 септември 2008 г., като вместо това прилагат съответните национални правила. Така ЕААБ е издала сертификата за тип от 21 април 2010 г. именно в приложение на националните правила на държава членка, а не по силата на правото на Съюза, тоест на приложимите спрямо настоящия спор разпоредби. Затова жалбоподателят не може да се позове на сертифициране, основано на техническата експертиза на ЕААБ, по-специално по отношение на хидравликата на системата за управление на полета на хеликоптера тип Robinson R44, и да поддържа, че ЕААБ е допуснала явна грешка в преценката, като не е одобрила условията за полет за хеликоптера тип Robinson R66, при положение че последната единствено е приложила съответните национални правила, както ѝ е налагал член 2, параграф 3, буква а) от Регламент № 1702/2003.
95 Накрая, важно е да се подчертае, че ЕААБ, която, както е посочено в член 2, параграф 1 от Регламент № 216/2008, изменен, трябва да изгради и поддържа „високо и уеднаквено равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа“, не е обвързана, що се отнася до правилата за безопасност, които иска да наложи по отношение на машините, принадлежащи на физически или юридически лица, пребиваващи или със седалище на територията на Европейския съюз, от евентуални по-ниски изисквания на субекти от трети държави, натоварени с регулацията на авиационната безопасност, като например FAA.
96 В случая международните конвенции, и по-специално Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго (Илинойс, Съединени щати) на 7 декември 1944 г., ратифицирана от всички държави — членки на Съюза, не пречат последните да приемат по-строги правила за безопасност относно техните собствени машини в сравнение с прилаганите от други държави — страни по посочената конвенция, като Съединените американски щати. Следователно издаденият от FAA сертификат за тип (приложение В1 към писмената защита) не може да бъде обвързващ за ЕААБ.
97 При всички положения от разглеждането на този сертификат за тип следва, че хидравличната система на хеликоптера тип Robinson R66 е утвърдена единствено по изключение от някои изисквания за безопасност, както ЕААБ посочва в точка 2 от писмената си защита, като тя е искала да се приложат именно тези изисквания. Затова апелативният съвет не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел за неприложим към настоящия случай издадения от FAA сертификат за тип.
98 Що се отнася до възможността за регистрация с „N“ на машината на жалбоподателя, посочена от представител на ЕААБ преди приемането на решението на апелативния съвет, следва да се уточни, от една страна, че тя не представлява един от мотивите в посоченото решение и следователно не може да се отрази на неговата законосъобразност и от друга страна, че така само се припомня на жалбоподателя, че му е позволено да се ползва от регистрация в Съединените щати в приложение на издадения от FAA сертификат за тип. Ето защо това посочване също не може да представлява явна грешка в преценката.
99 От изложеното по-горе следва, че третото и четвъртото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.
– По петото правно основание: нарушение на принципа на добра администрация, признат в член 41 от Хартата на основните права
100 Според жалбоподателя въпросното нарушение е свързано с факта, че ЕААБ не се е сметнала за длъжна да извърши проверка или инспекция на машината му и се е задоволила да посочи резервите, изразени в рамките на процедурата по типово сертифициране.
101 По съображенията, посочени в точки 69—99 по-горе при разглеждането на третото и четвъртото правно основание, следва да се отхвърли и петото правно основание. Всъщност предвид, от една страна, липсата на посочване от жалбоподателя в заявлението му за одобрение на условията за полет от 10 януари 2012 г. на трудности, които биха могли да бъдат сметнати за засягащи безопасността на машината, и от друга страна, данните, с които ЕААБ разполага в резултат на извършените в рамките на процедурата по типово сертифициране проверки, които данни тя има не само право, но и задължение да изтъкне, то тя не може да бъде упрекната, че не се е възползвала от признатата ѝ възможност да извърши или да поиска извършването на инспекция и на тестове.
102 Затова следва да се приеме, че ЕААБ е изпълнила задължението си да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към конкретния случай данни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Rec, EU:C:1991:438, т. 14 и решение от 30 септември 2003 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Rec, EU:T:2003:245, т. 404) и следователно по никакъв начин не е нарушила принципа на добра администрация.
– По шестото правно основание: предполагаемо нарушение на принципите на прозрачност и на правна сигурност
103 Общият съд отбелязва, че разглежданото правно основание само е посочено в жалбата в края на изложението под заглавието „Предмет на жалбата“ и в края на текста, присъстващ непосредствено под заглавието „Основателност на първото искане, целящо отмяната на [първоначалното решение]“. Жалбоподателят единствено поддържа, че обжалваното решение „нарушава освен това принципите на добра администрация, на прозрачност и на правна сигурност“.
104 Тъй като твърдението за нарушение на последните два принципа не намира продължение в останалата част от жалбата, шестото правно основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като противоречи на изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд.
105 Всъщност от тази разпоредба следва, че исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Това изискване предполага, че въпросното посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни.
106 Поради това жалбата трябва изрично да посочва в какво се състоят правните ѝ основания, така че единствено абстрактното им излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (решение от 14 май 1998 г., Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Rec, EU:T:1998:103, т. 333 и решение от 14 януари 2009 г., Kronoply/Комисия, T‑162/06, Сб., EU:T:2009:2, т. 54).
107 Отхвърлянето и на шестото правно основание води до отхвърляне на искането за отмяна в неговата цялост.
По искането за установяване на неправомерно бездействие
108 От член 50, параграф 1 от Регламент № 216/2008, изменен, следва, че искане за установяване на неправомерно бездействие може да бъде отправено срещу ЕААБ. Това право обаче може да бъде упражнено само при предвидените от първичното право условия, в случая член 265 ДФЕС, чиито втора и трета алинея уточняват, че искане за установяване на неправомерно бездействие може да бъде отправено от физическо или юридическо лице, при условие че съответният орган преди това е бил поканен да действа от посоченото лице (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 1959 г., De Gezamenlijke Steenkolmijnen in Limburg/Върховен орган, 17/57, Rec, EU:C:1959:3, стр. 9 и 26 и определение от 6 февруари 1997 г., de Jorio/Съвет, T‑64/96, Rec, EU:T:1997:15, т. 39).
109 Искането за установяване на неправомерно бездействие може да бъде отправено до Общия съд едва след изтичането на срок от два месеца, считано от поканата за действие, в нов двумесечен срок.
110 След като в съдебното заседание Общият съд го приканва да уточни в какво според него се състои твърдяното бездействие, жалбоподателят изтъква, от една страна, че то е резултат от незапочването в действителност от ЕААБ на процедурата по същество по заявлението за одобрение на условия за полет за хеликоптер тип Robinson R66 (сериен номер 0034) и от друга страна, че то се изразява в обстоятелството, че ЕААБ не е извършила конкретна инспекция на въздухоплавателното средство.
111 Налага се обаче изводът, че във връзка с това предполагаемо двойно бездействие жалбоподателят не е отправил покана до ЕААБ да действа, като заявлението за одобрение на условията за полет, дори и подновено, представлява единствено искане за издаване на административен акт. Всъщност съдебната практика припомня, че от искането трябва да личи, че то цели да принуди съответната институция, орган, служба или агенция да вземе отношение (вж. в този смисъл решение от 10 юни 1986 г., Usinor/Комисия, 81/85 и 119/85, Rec, EU:C:1986:234, т. 15 и определение от 30 април 1999 г., Pescados Congelados Jogamar/Комисия, T‑311/97, Rec, EU:T:1999:89, т. 35), и то трябва да показва, че представлява предварителният акт по съдебно производство (вж. в този смисъл решение от 13 юли 1961 г., Elz/Върховен орган, 22/60 и 23/60, Rec, EU:C:1961:17, стр. 357 и 375, решение от 6 май 1986 г., Nuovo Campsider/Комисия, 25/85, Rec, EU:C:1986:195, т. 8 и определение Pescados Congelados Jogamar/Комисия посочено по-горе, EU:T:1999:89, т. 37).
112 От съображения за изчерпателност, дори посоченото искане да се приеме за допустимо, от припомнените в точки 69—99 и 100—102 по-горе съображения следва, че то може единствено да бъде отхвърлено по същество.
113 Ето защо следва да се приеме възражението за недопустимост на ЕААБ по отношение на искането за установяване на неправомерно бездействие, което следва да бъде отхвърлено като недопустимо.
По искането за обезщетение
114 ЕААБ посочва, че искането за обезщетение е недопустимо предвид недопустимостта на другите искания, първо, за отмяна на първоначалното решение и второ, за установяване на твърдяното неправомерно бездействие от нейна страна.
115 Член 50, параграф 1 от Регламент № 216/2008, изменен, предвижда възможността за ангажиране на отговорността на ЕААБ за причинени от нея при осъществяване на дейността ѝ вреди. Жалбоподателят поддържа, че тъй като първоначалното решение е незаконосъобразно и не е променено или отменено, то, както и неправомерното бездействие на ЕААБ, му е причинило вреди, за които той иска обезщетение и чийто размер определя в жалбата.
116 Доколкото искането за обезщетение е основано на твърдяната незаконосъобразност на решението на апелативния съвет, то следва да се отбележи, че липсва едно от условията, позволяващи да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика от член 340, втора алинея ДФЕС следва, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и привеждането в действие на правото на поправяне на претърпяната вреда зависят от наличието на съвкупност от условия относно незаконосъобразността на твърдяното поведение на институциите, наличието на действителна вреда и съществуването на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда. Въпросната отговорност не може да се счита за ангажирана, без да са изпълнени всички условия, на които се подчинява дефинираното в член 340, втора алинея ДФЕС задължение за поправяне на вредите (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сб., EU:C:2008:476, т. 164 и 165 и цитираната съдебна практика).
117 Ако обжалваното решение не е незаконосъобразно, съдът на Съюза може да отхвърли изцяло исканията, без да е необходимо да разглежда другите условия за тази отговорност, а именно — наличието на действителна вреда и съществуването на причинно-следствена връзка между поведението на институциите и твърдяната вреда (вж. решение FIAMM и др./Съвет и Комисия, точка 116 по-горе, EU:C:2008:476, т. 166 и цитираната съдебна практика).
118 Именно такъв е настоящият случай, при положение че искането за отмяна е отхвърлено по същество в точка 107 по-горе.
119 Доколкото искането за обезщетение е основано на твърдяното бездействие на ЕААБ, недопустимостта в случая на искането за установяване на неправомерно бездействие поради липса на покана за действие по смисъла на член 265 ДФЕС пречи на жалбоподателя с основание да поддържа, че посоченото бездействие му е причинило вреди. Освен това, както бе посочено в точка 112 по-горе, дори искането за установяване на неправомерно бездействие да беше допустимо, то щеше да бъде отхвърлено.
120 Ето защо вредите, които жалбоподателят смята, че е претърпял, не могат да се приемат за причинени от неправомерно бездействие на ЕААБ.
121 Затова трябва да се отхвърли искането за обезщетение и следователно всички претенции на жалбоподателя.
По съдебните разноски
122 След като ЕААБ е направила искане жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и след като същият е загубил делото, в приложение на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Heli-Flight GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2014 година.
Подписи