Жалба, подадена на 30 ноември 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 20 септември 2012 по дело T-169/08, DEI/Комисия
(Дело C-553/12 P)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: Th. Christoforou и A. Antoniadis; A. Oikonomou, avvocato)
Други страни в производството: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou (DEI), Република Гърция, Energeiaki Thessalonikis AE, Elliniki Energeia kai Anaptyxi AE (HE & DSA)
Искания на жалбоподателя
да се отмени изцяло Решение на Общия съд от 20 септември 2012 г. по дело T-169/08,
да се постанови окончателно решене по спора, когато фазата на производството го позволява,
да се осъди DEI да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията в първоинстанционнто производство и производството по обжалване.
Правни основания и основни доводи
- С първото основание за обжалване Комисията изтъква, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до тълкуването и прилагането на член 86, параграф 1 във връзка с член 82 от Договора за ЕО, така както са тълкувани от Общия съд на Европейския съюз. Освен това Общият съд е приложил неправилно двата горепосочени члена към фактите по делото, което води и до неправилна квалификация и тълкуване на доказателствата и до неправилно тълкуване на основанието за приемане на обжалваното решение на Комисията. Съображенията на Общият съд, които се основават и на неточни, непълни и недостатъчни мотиви, изкривят и тълкуват неправилно доказателствата и изопачават основанието за приемане на обжалваното решение на Комисията, доколкото в това решение Комисията е доказала, че приетите от Република Гърция държавни мерки са засегнали структурата на пазара и са довели до неравенство във възможностите на пазара на лигнитни въглища, като следователно са позволили на DEI - публично предприятие, да разшири господстващото си положение от първичния пазар на доставка на лигнитни въглища към вторичния пазар на доставка на електроенергия на едро в Гърция, препятствайки навлизането на този пазар на нови конкуренти.
- Според Комисията обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като в него е пренебрегнат напълно фактът, че в обжалваното решение на Комисията е доказано, че привилегированият достъп на DEI до лигнитните въглища, поддържан чрез разглежданите държавни мерки дори след либерализацията на гръцкия пазар на електроенергия, както и след изграждането на пазар на електроенергия на едро през май 2005 г., впоследствие е оказал влияние върху структурата на пазара поради неравенство във възможностите, създавайки по този начин положение, при което единствено като упражнява почти монополните си права на експлоатация на лигнитни въглища DEI може да разшири господстващото си положение от първичния към вторичния пазар. По този начин DEI е било принудено да възприеме на посочения вторичен пазар поведение, което представлява злоупотреба, като ограничава или изключва навлизането на нови конкуренти (вж. по-специално Решение на Общия съд по дела Raso, GB-Inno-BM, Connect Austria, Dusseldorp, CBEM и MOTOE). Разширяването и поддържането на господстващото положение на DEI от първичния към вторичния пазар и безспорното конкрунтно предимство, с което се ползва DEI в енергийния сектор поради ниските цени на лигнитните въглища, е позволило на DEI да подава електроенергия към гръцката свързана мрежа на по-високи цени, в по-големи количества и за по-дълги периоди от време, което представлява злоупотреба (макар, че практиката на Съда не изисква доказването на такава злоупотреба, предвид конкретните факти по делото).
- В обжалваното решение на Комисията се констатира, също че конкурентите на DEI се нуждаят от редица различни източници, включително достъп до значителни количества лигнитни въглища, за да могат да навлязат, да се задържат трайно и да участват ефективно в конкуренцията на пазара на електроенергия. Това трябва да е било известно както на Република Гърция, която не е предоставила лицензии за експлоатация находищата на лигнитни въглища на потенциалните конкуренти на DEI, така и на DEI, което упражнява почти монополните си права като използва господстващото си положение на първичния пазар на лигнитни въглища, за да разшири и поддържа господстващото с положение на вторичния пазара на електроенергия на едро, като следователно de facto препятства или изключва достъпа на нови потенциални конкуренти до въпросния вторичен пазар.
____________