РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

21 февруари 2024 година(*)

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП относно изчисляването на предварителните вноски за 2016 г. — Задължение за мотивиране — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила — Член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 — Изключване на някои задължения при изчисляването на предварителните вноски — Насърчителни заеми — Спомагателни насърчителни дейности — Възражение за незаконосъобразност“

По дело T‑466/16 RENV,

NRW.Bank, установена в Дюселдорф (Германия), представлявана от J. Seitz и C. Marx, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от H. Ehlers, J. Kerlin и C. De Falco, подпомагани от B. Meyring, S. Schelo, T. Klupsch и S. Ianc, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Съвет на Европейския съюз, представляван от A. Sikora-Kalėda и J. Bauerschmidt,

и от

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou, A. Steiblytė и A. Nijenhuis,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид решение от 14 октомври 2021 г., NRW.Bank/ЕСП (C‑662/19 P, EU:C:2021:846),

предвид изложеното в съдебното заседание от 9 март 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят — NRW.Bank, иска отмяна на Решение SRB/ES/2022/23 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 27 април 2022 г., с което се оттеглят Решение SRB/ES/SRF/2016/06 на ЕСП от 15 април 2016 г. за предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране, в частта, която се отнася до NRW.Bank, и Решение SRB/ES/SRF/2016/13 на ЕСП, от 20 май 2016 г. за коригиране на предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране, с което се допълва Решение SRB/ES/SRF/2016/06, в частта, която се отнася до NRW.Bank, и се изчисляват предварителните вноски на NRW.Bank за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Обстоятелствата по спора и факти, настъпили след подаването на настоящата жалба

2        Жалбоподателят е насърчителната банка на Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия, наричана по-нататък „провинцията“). Съгласно Gesetz über die NRW.BANK (Закон за NRW.Bank) от 16 март 2004 г. (GV. NRW. 2004, стр. 126, наричан по-нататък „Законът за NRW.Bank“) тя изпълнява задача за предоставяне на обществена услуга, която се състои в подпомагане на провинцията и на нейните органи на местната власт в областта на структурните, икономическите и социалните политики, и политиките, свързани с устройство на територията, като за тази цел прилага и администрира мерки за подпомагане, по-специално чрез предоставянето на заеми. За тази цел жалбоподателят извършва банкови операции и притежава лиценз за банкова дейност.

3        Дейностите на жалбоподателя се разделят основно на две категории. На първо място, тя извършва т.нар. „насърчителни дейности“, в рамките на които тя предоставя по-специално субсидирани заеми в областите, посочени в член 3, параграф 2 от Закона за NRW.Bank (наричани по-нататък „насърчителните дейности“).

4        На второ място, жалбоподателят извършва дейности, които нарича „спомагателни насърчителни дейности“, които са предмет на настоящото дело и са предвидени в член 3, параграф 5 от Закона за NRW.Bank. Съгласно тази разпоредба, за да изпълнява задачите си, жалбоподателят може „да извършва операции и да предоставя услуги, пряко свързани с изпълнението на задачите му [като се има предвид, че на това основание] той може по-специално да извършва операции по управление на паричните средства и риска, да набира подчинен гаранционен капитал, да търгува с ценни книжа с право на участие в печалбата, публични облигации и други облигации, както и да придобива и да прехвърля вземания“ (наричани по-нататък „спомагателни насърчителни дейности“). В рамките на тези дейности жалбоподателят придобива по-специално средства на капиталовия пазар и ги инвестира дългосрочно под формата на облигации, по-голямата част от които са под формата на ценни книжа на публичния сектор.

5        С Решение SRB/ES/SRF/2016/06 от 15 април 2016 г. за предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране ЕСП определя в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1), предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) (наричани по-нататък „предварителните вноски“) за 2016 г. (наричан по-нататък „периодът на плащане на вноски за 2016 г.“) на институциите по член 2 във връзка с член 67, параграф 4 от този регламент (наричани по-нататък „институциите“), сред които е и жалбоподателят.

6        С Решение SRB/ES/SRF/2016/13 от 20 май 2016 г. за коригиране на предварителните вноски за 2016 г. в ЕФП, с което се допълва Решение SRB/ES/SRF/2016/06, ЕСП увеличава предварителната вноска на жалбоподателя вследствие на корекция при изчислението на предварителните вноски на всички институции за периода на плащане на вноски за 2016 г.

7        С акт за събиране на вземания от 22 април 2016 г. и 10 юни 2016 г. Bundesanstalt für Finanzmarktstabilisierung (FMSA, Федерална служба за стабилизиране на финансовите пазари, Германия) в качеството си на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014 разпорежда на жалбоподателя да плати дължимата от него предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2016 г., както е определена от ЕСП.

8        На 27 април 2022 г. ЕСП приема обжалваното решение, с което оттегля и заменя решенията, посочени в точки 5 и 6 по-горе (наричани по-нататък „първоначалните решения“). Съгласно съображения 19 и 20 от обжалваното решение то има за цел да отстрани липсата на мотиви на първоначалните решения, които ЕСП е констатирал след решения от 28 ноември 2019 г., Hypo Vorarlberg Bank/ЕСП (T‑377/16, T‑645/16 и T‑809/16, EU:T:2019:823), и от 28 ноември 2019 г., Portigon/ЕСП (T‑365/16, EU:T:2019:824).

II.    Обжалваното решение

9        Обжалваното решение се състои от основен текст и три приложения.

10      В основния текст на обжалваното решение в раздели 3—9 и 11 се описва процесът на определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2016 г., който процес е приложим за всички институции.

11      По-специално, в раздел 6 от обжалваното решение ЕСП определя годишното целево равнище, посочено в член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент № 806/2014 по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1), за периода на плащане на вноски за 2016 г. (наричано по-нататък „годишното целево равнище“).

12      ЕСП обяснява, че е определил това годишно целево равнище на една осма от 1,05 % от изчисления в края на годината размер на гарантираните депозити на всички институции през 2015 г., получен въз основа на данните, предоставени от институциите в съответствие с член 14, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

13      В раздел 7 от обжалваното решение ЕСП описва методиката, която следва да се използва за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2016 г. В това отношение той уточнява в съображение 91 от посоченото решение, че за този период 60 % от предварителните вноски са изчислени на „национална основа“, тоест въз основа на данните, предоставени от институции, лицензирани на територията на съответната участваща държава членка (наричана по-нататък „националната основа“), в съответствие с член 103 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190) и с член 4 от Делегиран регламент 2015/63. Останалите предварителни вноски (а именно 40 %) са изчислени на „основа на банковия съюз“, тоест въз основа на данните, предоставени от всички институции, лицензирани на територията на всички държави членки, участващи в Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) (наричани по-нататък „основата на съюза“ и „участващите държави членки“), в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 и член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81.

14      По-нататък ЕСП изчислява предварителните вноски на институциите като жалбоподателя, следвайки следните основни етапи.

15      На първия етап ЕСП изчислява, в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014, основната годишна вноска на всяка институция, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на задълженията на съответната институцията, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки. В съответствие с член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП приспада някои видове задължения от общите задължения на институцията, които следва да се вземат предвид при определянето на тази вноска.

16      На втория етап от изчисляването на предварителните вноски ЕСП извършва корекция на основната годишна вноска спрямо рисковия профил на съответната институция в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014. Той оценява този рисков профил въз основа на четирите групи показатели за риск, посочени в член 6 от Делегиран регламент 2015/63, които се състоят от показатели за риск. За да класифицира институциите според тяхното ниво на риск, най-напред ЕСП установява — за всеки показател за риск, приложен за периода на плащане на вноски за 2016 г. — клетки, в които институциите са групирани в съответствие с точка 3 от „Стъпка 2“ от приложение I към този делегиран регламент. На институциите, включени в една и съща клетка, е дадена обща стойност за дадения показател за риск, наречена „дискретизирана стойност“. Като съчетава дискретизираните стойности за всеки показател за риск, ЕСП изчислява „множителя за корекции в зависимост от профила на риска“ на съответната институция (наричан по-нататък „множителят за корекции за риск“). Като умножава основната годишна вноска на тази институция по нейния множител за корекции за риск, ЕСП получава „основната годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия профил“ на посочената институция.

17      На следващо място, ЕСП събира всички основни годишни вноски, коригирани в зависимост от рисковите профили, за да получи „общ знаменател“, използван за изчисляване на частта от годишното целево равнище, която всяка институция трябва да плати.

18      На последно място, ЕСП изчислява предварителната вноска на всяка институция, като разпределя годишното целево равнище между всички институции въз основа на съотношението между основната годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия профил, от една страна, и общия знаменател, от друга страна.

19      В приложение I към обжалваното решение се съдържа индивидуален разчет за жалбоподателя, и в този разчет са посочени резултатите от изчисляването на неговата предварителна вноска (наричан по-нататък „индивидуалният разчет“). В този разчет се посочва размерът на основната годишна вноска на жалбоподателя и стойността на неговия множител за корекции за риск, както на основа на съюза, така и на национална основа, като за всеки показател за риск се указва номерът на клетката, в която е включен жалбоподателят. Освен това индивидуалният разчет съдържа данни, които се използват за изчисляване на предварителните вноски на всички засегнати институции и които ЕСП е определил, като е събрал или комбинирал индивидуалните данни на всички тези институции. Накрая, този разчет съдържа данните, декларирани от жалбоподателя във формуляра за декларация и използвани при изчисляването на предварителната му вноска.

20      Приложение II към обжалваното решение съдържа статистически данни относно изчисляването на предварителните вноски за всяка участваща държава членка в съкратена и обобщена форма. В това приложение се уточнява по-специално общият размер на предварителните вноски, които трябва да бъдат платени от съответните институции за всяка от тези държави членки. Освен това в посоченото приложение се указват за всеки показател за риск броят клетки, броят институции, включени във всяка от клетките, както и минималните и максималните стойности на тези клетки. При клетките на национална основа тези стойности, по съображения за поверителност, са намалени или увеличени с алеаторен размер, като се запазва първоначалното разпределение на институциите.

21      В приложение III към обжалваното решение, озаглавено „Оценка на коментарите [на жалбоподателя], представени в рамките на консултацията относно предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2016 г.“, се разглеждат становищата, представени от жалбоподателя в хода на консултативната процедура, която ЕСП провежда преди приемането на обжалваното решение.

22      По-специално в точки 21 и 27—31 от приложение III към обжалваното решение ЕСП е изложил мотивите, поради които задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, не са били изключени при изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя съгласно член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63.

III. Искания на страните

23      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, включително и приложенията му, в частта, в която се отнася до него,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

24      ЕСП моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че обжалваното решение не е трябвало да се приема с обратна сила, да отмени това решение само в тази му част или да отмени само член 4 от него и да го остави в сила в останалата му част,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, в случай на отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, да запази действието на това решение до замяната му или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение ще стане окончателно.

25      Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

IV.    От правна страна

26      В жалбата жалбоподателят изтъква по същество две основания. С първото основание той повдига възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 и на Регламент за изпълнение 2015/81. В това отношение той поддържа, че ако тези разпоредби не позволяват да се изключат задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, при изчисляването на предварителната му вноска, те нарушават член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59 и член 70, параграфи 2 и 7 от Регламент № 806/2014. С второто основание жалбоподателят счита, че като не е изключил при изчисляването на посочената вноска задълженията, свързани с посочените дейности, ЕСП е тълкувал неправилно член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63.

27      В изявлението за изменение на жалбата, подадено в секретариата на Общия съд на 11 юли 2022 г. на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд, жалбоподателят посочва, че поддържа всички изложени в жалбата доводи, като същевременно уточнява, че сочи нови основания в отговор на замяната на първоначалните решения с обжалваното решение.

28      Така жалбоподателят изтъква общо единадесет основания:

–        първото и седмото основание — нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като ЕСП не го е изслушал надлежно относно замяната с обратна сила на първоначалните решения с обжалваното решение, както и относно приемането на самото обжалвано решение,

–        второто основание — нарушение на нормите от по-висок ранг, тъй като не съществувало правно основание за замяната с обратна сила на първоначалните решения с обжалваното решение,

–        третото основание — нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, тъй като в обжалваното решение не се посочвало никакво правно основание за замяната на първоначалните решения с обратна сила,

–        четвъртото основание — нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, тъй като обжалваното решение не било достатъчно мотивирано, що се отнася до изчисляването на предварителната му вноска,

–        петото основание — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 47, параграф 1 от Хартата, тъй като обжалваното решение не било достатъчно мотивирано,

–        шестото основание — нарушение с обжалваното решение на общите процесуални изисквания, произтичащи от член 41 от Хартата, член 298 ДФЕС, общите принципи на правото, както и Процедурния правилник на ЕСП,

–        осмото основание — нарушение на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, на член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59, на член 70, параграфи 2 и 7 от Регламент № 806/2014, на принципа на равно третиране, на волята на законодателя на Съюза да даде изцяло предимство на насърчителните банки и на целта за облекчаване на публичните бюджети, тъй като ЕСП не изключил задълженията, свързани със спомагателните му насърчителни дейности, при изчисляването на предварителната му вноска,

–        деветото основание — при условията на евентуалност, незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 и на Регламент за изпълнение 2015/81, тъй като противоречали на правните норми от по-висок ранг,

–        десетото основание — незаконосъобразност на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 и на „Стъпка 2“ от приложение I към него, тъй като тези разпоредби противоречали на правните норми от по-висок ранг,

–        единадесетото основание — нарушение на общите принципи на правото, тъй като ЕСП неправилно не се основавал на съществуващите правни норми, които са били в сила към датата на приемане на обжалваното решение.

29      Най-напред следва да се разгледат основанията, с които жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е), на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63, както и на „Стъпка 2“ от приложение I към него, а след това — основанията, които са пряко свързани със законосъобразността на обжалваното решение.

А.      По възраженията за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е), на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63, както и на „Стъпка 2“ от приложение I към него

1.      По деветото основание: възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

а)      Предварителни бележки

30      На първо място, следва да се посочи, че макар в жалбата си жалбоподателят да оспорва валидността както на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, така и на Регламент за изпълнение 2015/81 в неговата цялост, неговите доводи по същество се отнасят само до първата разпоредба. Това се потвърждава от отговора на жалбоподателя от 13 юни 2022 г. на процесуално-организационното действие от 20 май 2022 г., в който той посочва, че незаконосъобразността на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 водела и до незаконосъобразност на член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, тъй като последната разпоредба препраща към методиката за изчисляване, изложена в Делегиран регламент 2015/63.

31      При това положение най-напред следва да се прецени валидността на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63.

32      На второ място, следва да се разгледа доводът на ЕСП, че деветото основание е допустимо само доколкото е изтъкнато в жалбата, като се има предвид, че според ЕСП жалбата съдържа само кратко и хипотетично изложение на доводите в подкрепа на това основание. Така ЕСП счита по същество, че Общият съд не може да вземе предвид допълнителните съображения, изложени в подкрепа на това основание в изявлението за изменение на жалбата, тъй като тези съображения били съществени и не били „обосновавани“ по смисъла на член 86 от Процедурния правилник с приемането на обжалваното решение.

33      По силата на член 86, параграф 1 от Процедурния правилник, когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може, преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да се провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство.

34      В случая, от една страна, следва да се отбележи, че изложените в изявлението за изменение на жалбата съображения в подкрепа на деветото основание се основават на мотиви за незаконосъобразност и на доводи, които са изтъкнати в жалбата и които се отнасят както до обхвата на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, така и до всички части на деветото основание, както са разгледани по-долу.

35      От друга страна, що се отнася до обхвата на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, обжалваното решение съдържа ново изложение на мотивите, поради които ЕСП приема, че тази разпоредба не позволява да се изключат задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя, при изчисляването на неговата предварителна вноска, докато първоначалните решения не съдържат никакви изрични мотиви по този въпрос.

36      При тези обстоятелства възражението на ЕСП може само да бъде отхвърлено.

37      На трето място, следва да се отбележи, че след провеждането на съдебното заседание от 9 март 2023 г. жалбоподателят иска от Общия съд да предприеме процесуално-организационно действие, за да позволи на страните да изразят писмено становище за разделянето на насърчителните дейности и на спомагателните насърчителни дейности. В това отношение той твърди, че в съдебното заседание ЕСП за първи път поддържа, че не е възможно ясно разграничение между двата вида дейности, които той упражнява. С решение от 16 май 2023 г. председателят на осми разширен състав на Общия съд отхвърля това искане с мотива, че жалбоподателят е имал възможност да изрази становище по доводите на ЕСП, представени в съдебното заседание, по време на своята окончателна реплика.

38      На четвърто място, жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 само при условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че тази разпоредба не позволява да се изключат задълженията, свързани със спомагателните му насърчителни дейности, при изчисляването на предварителната му вноска.

39      Ето защо най-напред следва да се провери дали член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 позволява да се изключат при изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, и ако това не е така, следва да се прецени, на второ място, дали тази разпоредба е в съответствие с член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59 и с член 70, параграфи 2 и 7 от Регламент № 806/2014.

б)      По обхвата на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

40      Съгласно член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 предварителните вноски се изчисляват, като се изключват, „когато става въпрос за институции, работещи с насърчителни заеми — задълженията на посредническата институция към иницииращата или друга насърчителна банка или друга посредническа институция, както и задълженията на иницииращата насърчителна банка към финансиращите я страни, доколкото размерът на тези задължения съответства на насърчителните заеми на тази институция“.

41      Съгласно член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63 „насърчителен заем“ означава заем, предоставен от насърчителна банка или чрез банка посредник, на неконкурентна основа и с нестопанска цел с оглед насърчаване постигането на обществено-политическите цели на централно или регионално правителство на държава членка“.

42      Жалбоподателят изтъква, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват при изчисляването на предварителната му вноска да се изключат задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, като описаните в точка 4 по-горе.

43      ЕСП, подкрепян от Комисията и от Съвета, оспорва тези доводи.

44      От съдебната практика следва, че член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 не предоставя дискреционни правомощия на ЕСП, за да изключи определени задължения с оглед на коригиране в зависимост от риска на предварителните вноски, а напротив, изброява точно условията, при които дадено задължение подлежи на такова изключване (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 93). Съгласно същата съдебна практика съобразяването на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност не може да обоснове друг резултат, при положение че Делегиран регламент 2015/63 е направил разграничение между положения със значителни особености, пряко свързани с рисковете от разглежданите задължения (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 95).

45      В този контекст следва да се отбележи, че член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 предвижда три условия за изключването на съответните задължения при изчисляването на предварителните вноски, като се има предвид, че тези условия имат кумулативен характер, така че неизпълнението на някое от тях е пречка за изключването на съответните задължения при посоченото изчисляване.

46      Първо, за да могат да бъдат изключени при изчисляването на предварителните вноски, задълженията трябва да бъдат на институции, работещи с насърчителни заеми.

47      Второ, тези задължения трябва да представляват „задължения[…] на посредническата институция към иницииращата или друга насърчителна банка или друга посредническа институция“, или „задължения[…] на иницииращата насърчителна банка към финансиращите я страни“.

48      Трето, разглежданите задължения могат да бъдат изключени при изчисляването на задълженията, служещи за определяне на предварителната вноска, само „доколкото размерът на тези задължения съответства на насърчителните заеми на тази институция“.

49      В настоящия случай страните спорят по въпроса дали задълженията, свързани със спомагателни насърчителни дейности, като посочените в точка 4 по-горе, отговарят на третото условие, посочено в точка 48 по-горе, а именно условието размерът на тези задължения да съответства на насърчителните заеми на съответната насърчителна банка.

50      В това отношение, най-напред, от текста на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, посочен в точка 48 по-горе, по-специално от използването на израза „доколкото“, следва, че разглежданите задължения могат да бъдат изключени при изчисляването на предварителната вноска на съответната институция само до размера на насърчителните заеми на тази институция, така както са определени в член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63.

51      Така, противно на това, което, изглежда, твърди жалбоподателят, тази разпоредба не позволява да се изключат при изчисляването на предварителната вноска всички задължения на дадена насърчителна банка, които по един или друг начин са свързани с изпълнението на задачата ѝ за насърчаване, а само задълженията, чийто размер съответства точно на размера на насърчителните заеми на такава банка.

52      Впрочем, що се отнася до въпроса дали спомагателни насърчителни дейности, като описаните в точка 4 по-горе, могат да попаднат в обхвата на понятието „насърчителен заем“ по смисъла на член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63, от направените от жалбоподателя уточнения в изявлението му за изменение на жалбата и в съдебното заседание, е видно, че дейностите, които са релевантни за целите на настоящото възражение за незаконосъобразност, се състоят по-специално в придобиването на дългови ценни книжа на капиталовия пазар.

53      В това отношение, без да е необходимо да се проверява дали такива операции могат да бъдат квалифицирани като „заеми“, от текста на член 3, точка 28 от този делегиран регламент — както е припомнено в точка 41 по-горе — следва, че за да представляват насърчителни заеми, при всички положения тези операции трябва да отговарят на условието да бъдат извършени „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“.

54      Всъщност, противно на поддържаното от жалбоподателя, това условие трябва да бъде изпълнено не само в случай на заем, предоставен от банка посредник, но и в случай на заем, предоставен от насърчителна банка. Този извод не се опровергава от текстовете на английски и френски език на член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63, на които се позовава жалбоподателят. В това отношение от текста на тези два езика — както и от текстовете на останалите езици, сред които по-специално текстовете на испански, италиански или полски език — следва, че условието, произтичащо от използването на израза „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“, е свързано с използването на термина „предоставен“, така че то се отнася както до израза „насърчителна банка“, така и до израза „банка посредник“. В тази връзка сам по себе си фактът, че посоченото условие следва непосредствено последния термин, не означава, че то се отнася единствено до насърчителните заеми, предоставени от банка посредник.

55      Освен това посоченото тълкуване се потвърждава и от текста на немски език на член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63. Всъщност в текста на немски език условието, произтичащо от употребата на израза „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“, предхожда понятието „заем“ и по този начин е приложимо без разлика към двете разглеждани хипотези, а именно както към предоставянето на насърчителни заеми от банка посредник, така и към предоставянето на насърчителни заеми от насърчителна банка.

56      Изводът, изложен в точка 54 по-горе, се потвърждава и от съображение 13, първо изречение от Делегиран регламент 2015/63, в което изрично се посочва условието, произтичащо от употребата на израза „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“, в контекста на заемите, предоставяни пряко от насърчителна банка.

57      Също така посоченото условие е неразделна част от член 3, точка 27 от Делегиран регламент 2015/63, който определя понятието „насърчителна банка“ като означаващо дружество или друг субект, създаден от централно или регионално правителство на държава членка, който предоставя насърчителни заеми на „неконкурентна основа и с нестопанска цел“.

58      От това следва, че за да може дадена операция да се счита за насърчителен заем за целите на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, условието, произтичащо от употребата на израза „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“, трябва да бъде изпълнено не само когато става въпрос за банка посредник, но и когато става въпрос за насърчителна банка.

59      Що се отнася обаче до спомагателните насърчителни дейности, които се състоят в придобиването на дългови ценни книжа на капиталовия пазар, като посочените в точка 52 по-горе, нищо не сочи, че такива операции на придобиване отговарят на условието, посочено в точка 58 по-горе.

60      Всъщност, от една страна, не се оспорва, че такива операции се извършват на отворения капиталов пазар, на който осъществяват дейност други участници, които извършват същите видове операции и могат да придобият същите дългови ценни книжа като насърчителните банки при същите пазарни условия като последните. На такъв пазар обаче насърчителните банки по дефиниция са в пряка конкуренция с тези други участници на пазара, така че съответната дейност не може да се счита за упражнявана на неконкурентна основа.

61      От друга страна, самият жалбоподател признава, че дейностите, състоящи се в придобиването на дългови ценни книжа на капиталовите пазари, имат за цел да генерират и генерират приходи, доколкото се състоят в създаването на лихвени маржове, за да се финансира самата банкова дейност на насърчителните банки като жалбоподателя. Следователно тези дейности не могат да се разглеждат като извършвани с нестопанска цел.

62      Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че „крайната цел“ на посочените дейности не се състои в реализиране на печалба поради наложената му забрана да разпределя дивиденти. Всъщност за целите на прилагането на член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63 нестопанската цел на дадена дейност се преценява с оглед на естеството на всяка съответна дейност, без значение дали генерираната от тази дейност печалба впоследствие се използва за финансиране на насърчителните дейности, които от своя страна се упражняват с нестопанска цел. Всяко друго тълкуване би означавало да се приеме, че съответните дейности са с нестопанска цел само поради това че се упражняват от насърчителна банка, което би лишило от съдържание условието, произтичащо от употребата на израза „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“, предвидено в член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63.

63      С оглед на гореизложеното член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 3, точки 27 и 28 от същия делегиран регламент трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се изключат задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на насърчителните банки като жалбоподателя, при изчисляването на предварителната им вноска.

в)      По законосъобразността на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

64      В хипотезата, при която член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се изключат задълженията, свързани със спомагателните му насърчителни дейности при изчисляването на предварителната му вноска, жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на тази разпоредба, като поддържа, че тя е несъвместима с член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59 и с член 70, параграфи 2 и 7 от Регламент № 860/2014.

65      В самото начало, от една страна, следва да се уточни, че жалбоподателят развива доводите си основно с оглед на член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59 и че се позовава на нарушение на член 70, параграфи 2 и 7 от Регламент № 860/2014 само поради препращането в Регламент за изпълнение 2015/81 към методиката за изчисляване, изложена в Делегиран регламент 2015/63.

66      От друга страна, от жалбата е видно, че жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, като всъщност формулира три части: първата част — несъобразяване с подготвителните работи по Директива 2014/59, втората част — нарушение на целта за облекчаване на публичните бюджети, и третата част — незачитане на принципа на съобразяване на предварителните вноски с рисковия профил и на принципа на равно третиране.

1)      По първата част: несъобразяване с подготвителните работи по Директива 2014/59

67      Жалбоподателят поддържа, че като не изключва всички задължения, свързани с дейностите на съответните насърчителни банки, които се ползват от публична гаранция, при изчисляването на предварителната им вноска, включително следователно задълженията, свързани със спомагателните им насърчителни дейности, член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 не е в съответствие с подготвителните работи по Директива 2014/59. Всъщност в хода на законодателния процес Парламентът предложил при определянето на предварителните вноски да се вземат предвид особеното значение на тези банки, както и задачата им за предоставяне на обществена услуга, като не е включил такива задължения при изчисляването на тези вноски. Фактът, че изменението на Парламента относно такова изключване не е възпроизведено в окончателния текст на тази директива, не се дължало на несъгласие по същество, а на недоразумение. Така посоченото изключване вече било предвидено при приемането на посочената директива и трябвало да бъде взето предвид при приемането на Делегиран регламент 2015/63.

68      ЕСП, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

69      В това отношение следва да се припомни, че предварителните вноски се налагат и изчисляват на основание член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014.

70      От тази разпоредба следва, че трябва да допринасят в ЕФП „институциите“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент № 806/2014.

71      От член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент № 806/2014 във връзка с член 3, параграф 2 от същия регламент и член 2, параграф 1, точка 2 от Директива 2014/59 следва, че сред тези институции са по-специално кредитните институции по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), които не са сред субектите, посочени в член 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338).

72      С оглед на тези разпоредби регионалните насърчителни банки на Федерална република Германия, които представляват кредитни институции по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013 (наричани по-нататък „регионалните насърчителни банки“) като жалбоподателя, не са изключени от общата схема за плащане на предварителни вноски, тъй като не са сред субектите, изключени от приложното поле на Регламент № 806/2014 на основание член 2, параграф 5 от Директива 2013/36, в редакцията му, приложима за периода на плащане на вноски за 2016 г.

73      Всъщност, от една страна, за разлика от Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW), която е националната насърчителна банка на Федерална република Германия, регионалните насърчителни банки като жалбоподателя не са посочени в член 2, параграф 5, точка 6 от Директива 2013/36, в редакцията ѝ, приложима преди изменението ѝ с Директива 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. (ОВ L 150, 2019 г., стр. 253).

74      От друга страна, макар от подготвителните работи по Директива 2014/59 да е видно, че в хода на законодателния процес Парламентът е предложил по същество пълно изключване на задълженията на насърчителните банки при изчисляването на предварителните вноски, в окончателния текст на посочената директива не е възприето такова предложение.

75      Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, фактът, че това предложение не е било възприето, не може да се счита за „недоразумение“, възникнало в хода на законодателния процес. Всъщност освен факта, че това твърдение не е подкрепено с доказателства, то не може да бъде прието, тъй като отхвърлянето на предложение за изменение представлява индиция за тълкуването a contrario на въпросната разпоредба, доколкото законодателят изрично и умишлено е решил да отхвърли въпросното изменение (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1996 г., RTI и др., C‑320/94, C‑328/94, C‑329/94 и C‑337/94—C‑339/94, EU:C:1996:486, т. 44).

76      От гореизложеното следва, че нито Регламент № 806/2014, нито Директива 2014/59 освобождават по принцип регионалните насърчителни банки от задължението за плащане на предварителни вноски — въпреки факта, че те се ползват от публична гаранция — и че по този начин този регламент и тази директива не изключват всички задължения, свързани с дейностите на тези банки, при изчисляването на предварителната им вноска.

77      Освен това нито един от тези актове не предвижда възможност Комисията да изключи определени институции като регионалните насърчителни банки от персоналния обхват на задължението за плащане на предварителни вноски.

78      Следователно първата част от деветото основание трябва да се отхвърли.

2)      По втората част: нарушение на целта за облекчаване на публичните бюджети

79      Жалбоподателят счита, че отказът при изчисляването на предварителната вноска на регионалните насърчителни банки да се изключат задълженията, свързани със спомагателните им насърчителни дейности, както следва от Делегиран регламент 2015/63, не е в съответствие с волята на законодателя на Съюза и целта за облекчаване на публичните бюджети, определена в Директива 2014/59. Така съществувал двоен натиск върху публичните бюджети, доколкото сумата, която трябва да се плати под формата на предварителни вноски, щяла да се удържи от регионалните насърчителни банки като жалбоподателя, но и непряко от публичните органи, които притежават такива банки, а следователно и от публичните бюджети.

80      ЕСП и Комисията оспорват доводите на жалбоподателя.

81      В самото начало следва да се припомни, че както следва от точки 69—77 по-горе, нито Регламент № 806/2014, нито Директива 2014/59 освобождават за периода на плащане на вноски за 2016 г. регионалните насърчителни банки от задължението за плащане на предварителни вноски, и то въпреки факта, че се ползват от публична гаранция.

82      Този извод не се поставя под съмнение от целта за облекчаване на публичните бюджети, посочена в Директива 2014/59, на която се позовава жалбоподателят в рамките на настоящата част.

83      Вярно е, както следва от съображение 109 от Директива 2014/59, че тази директива е насочена към постигане на целта основната част от финансирането на процедурите за преструктуриране на съответните институции да бъде осигурено предимно от акционерите и кредиторите на институцията в режим на преструктуриране и след това — от отрасъла, вместо от публичния бюджет.

84      Доколкото обаче публичен орган е акционер, кредитор или гарант на такава институция, не е несъвместимо с целта, посочена в точка 83 по-горе, той да участва в това си качество във финансирането на ЕФП и по този начин да допринася за осигуряване на устойчивостта на системата на Съюза от механизми за финансиране на преструктурирането.

85      Ето защо посочената цел не може да постави под въпрос направената в точка 76 по-горе констатация.

86      С оглед на гореизложеното втората част от деветото основание следва да се отхвърли.

3)      По третата част: неспазване на принципа на съобразяване на предварителните вноски с рисковия профил и на принципа на равно третиране

87      На първо място, жалбоподателят счита, че доколкото не изключва при изчисляването на предварителната вноска на регионалните насърчителни банки задълженията, свързани с техните спомагателни насърчителни дейности, член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 нарушава член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59, който изисква размерът на предварителната вноска да бъде съобразен с рисковия профил на институциите.

88      Жалбоподателят счита, че предвид логиката, присъща на механизмите за финансиране на преструктурирането, закрепена в съображение 103 от Директива 2014/59, вероятността спрямо институцията да бъде приложена процедура по преструктуриране би могла в конкретен случай да има по-голямо значение по отношение на другите параметри, които позволяват предварителните вноски да бъдат съобразени с рисковия профил и които са изброени в член 103, параграф 7 от тази директива. Така Делегиран регламент 2015/63, който се основава на този член 103, параграф 7, доколкото предвижда метода за корекция на предварителните вноски спрямо рисковия профил на институциите, щял да бъде законосъобразен само доколкото включва в достатъчна степен в начина на изчисляване на предварителните вноски вероятността спрямо съответните институции да бъде приложена процедура по преструктуриране.

89      От гледна точка на тази вероятност обаче не съществувала разлика между задълженията, свързани с насърчителните дейности, и тези, свързани със спомагателните насърчителни дейности. От една страна, в качеството си на гарант на жалбоподателя провинцията осигурявала пълното покритие на тези две категории задължения. От друга страна, поради гаранцията от страна на провинцията било изключено на практика неизпълнение на задължения на жалбоподателя, което означавало, че той нямало да има никаква нужда да прибягва до инструментите за преструктуриране.

90      В самото начало следва да се подчертае, че в контекста на делегирано правомощие по смисъла на член 290 ДФЕС Комисията разполага с широко право на преценка при упражняване на предоставените ѝ правомощия, когато е призвана по-специално да извършва комплексни преценки и оценки (вж. в този смисъл решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 53 и цитираната съдебна практика).

91      Такъв е случаят, що се отнася до определянето на критериите за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

92      В това отношение следва да се припомни, че особеното естество на тези вноски, както е видно от съображения 105—107 от Директива 2014/59 и от съображение 41 от Регламент № 806/2014, се състои в това да се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, като едновременно с това се насърчава възприемането от съответните институции на по-малко рисково поведение (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

93      В този контекст и както следва от съображение 114 от Директива 2014/59, законодателят на Съюза е възложил на Комисията да уточни с делегиран акт начина, по който вноските на институциите в механизмите за финансиране на преструктурирането следва да се коригират в съответствие с техния рисков профил.

94      В същия дух в съображение 107 от тази директива се уточнява, че с цел да се осигури справедливо изчисляване на предварителните вноски и да се насърчи възприемането на по-малко рисково поведение вноските към националните механизми за финансиране следва да отразяват кредитния, ликвидния и пазарния риск, поет от институциите.

95      От гореизложеното следва, че Комисията е трябвало да изготви правила за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на институциите, като преследва две свързани цели, а именно, от една страна, да гарантира отчитането на различните рискове, които пораждат дейностите на банковите или в по-широк план финансовите институции, и от друга страна, да насърчи същите тези институции да възприемат по-малко рисково поведение.

96      Както обаче е видно от документите, свързани с приемането на Делегиран регламент 2015/63, по-специално документите „JRC technical work supporting Commission second level legislation on risk based contributions to the (single) resolution fund“ (Техническо изследване на JRC в подкрепа на законодателството от второ ниво на Комисията за вноските, основани на риска, в (Единния) фонд за преструктуриране) и „Commission Staff Working Document: estimates of the application of the proposed methodology for the calculation of contributions to resolution financing arrangements“ (Работен документ на службите на Комисията: оценки на прилагането на предложената методология за изчисляване на вноските в механизмите за финансиране на преструктурирането), изготвянето на такива правила предполага сложни преценки и оценки от страна на Комисията, доколкото тя трябва да разгледа различните данни, с оглед на които се определят различните видове риск в банковия и финансовия сектор.

97      С оглед на гореизложеното Комисията разполага с широко право на преценка, за да приеме съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 правилата, уточняващи понятието за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил.

98      При това положение, що се отнася до методиката за коригиране на основните годишни вноски на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, контролът на съда на Съюза трябва да се свежда до проверка дали упражняването на предоставеното на Комисията право на преценка не е опорочено поради явна грешка или злоупотреба с власт, или пък дали тя явно не е превишила пределите на това право (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 60).

99      Следователно жалбоподателят трябва да докаже, че член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 страда от такива пороци, тъй като при изчисляването на предварителната вноска не изключва задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на регионалните насърчителни банки.

100    В това отношение най-напред следва да се припомни, че за периода на плащане на вноски за 2016 г. нито Регламент № 806/2014, нито Директива 2014/59 изключват по принцип регионалните насърчителни банки от задължението за плащане на предварителни вноски, и то независимо от факта, че те се ползват от публична гаранция и независимо от вероятността за тяхното преструктуриране (вж. точки 69—77 по-горе).

101    Също така нито Директива 2014/59, нито Регламент № 806/2014 задължават Комисията да изключи определени задължения на такива институции при изчисляването на предварителните вноски.

102    Така съгласно член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 и член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 всички задължения на посочените институции, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, по принцип трябва да се вземат предвид за целите на изчисляването на тези вноски, при условие че посочените вноски бъдат коригирани в зависимост от риска на институциите.

103    Подобен подход съответства на характерната за сектора на осигуряването логика на системата на предварителните вноски, при която целият финансов сектор трябва да предостави достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Всъщност в съответствие с тази логика всички институции, включително тези с по-малка вероятност за преструктуриране, се ползват от предварителните си вноски чрез устойчивостта на финансовата система, както тя се гарантира от ЕФП.

104    При тези условия жалбоподателят не може да твърди, че Комисията е била длъжна да изключи определени задължения на регионалните насърчителни банки, като задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, при изчисляването на предварителната им вноска с единствения мотив, че по отношение на тези банки има по-малка вероятност за преструктуриране.

105    Това важи в още по-голяма степен, тъй като жалбоподателят не е оспорил, че от правна гледна точка не е изключено регионална насърчителна банка, въпреки че се ползва от публични гаранции, да е възможно да бъде обект на преструктуриране и следователно да прибегне до ЕФП.

106    Освен това в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 предварителната вноска не се изчислява само въз основа на задълженията на съответните институции, а тази вноска след това се коригира в зависимост от техния рисков профил. Така съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 на Комисията се предоставя правомощието да уточни с делегиран акт реда и условията за това коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на посочените институции.

107    В това отношение член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 предвижда осем елемента, които Комисията трябва да вземе предвид за целите на такова коригиране. Въпреки че „вероятността институцията да бъде подложена на преструктуриране“ и „рисковите експозиции на институцията“ са сред тези елементи, така че Комисията е длъжна да ги вземе предвид при приемането на делегиран акт като Делегиран регламент 2015/63, тези елементи са само два от осемте елементи, които Комисията трябва да вземе предвид при изготвянето на такъв акт.

108    Освен това нищо в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 не сочи, че Комисията е длъжна да придаде по-голямо значение на един или няколко от посочените елементи, като вероятността институцията да бъде подложена на преструктуриране.

109    Този извод се потвърждава от контекста, в който се вписва член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

110    От една страна, от съображение 105 от тази директива следва, че предварителните вноски се събират от участниците във финансовия сектор преди всяка операция по преструктуриране и независимо от нея. От друга страна, инструментите за преструктуриране могат да се прилагат само за субекти, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и то само когато това е необходимо за постигане на финансова стабилност в общ интерес. Правната уредба не установява никаква пряка връзка между, от една страна, плащането на предварителната вноска на съответната институция, и от друга страна, преструктурирането на последната, тъй като единствено защитата на обществения интерес, а не на индивидуалния интерес на институция, е решаващият фактор за използването на ЕФП (решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 70). От това следва, че вероятността за преструктуриране на дадена институция не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид при изчисляването на предварителната ѝ вноска.

111    Това важи в още по-голяма степен, тъй като изключването на задълженията, свързани с насърчителните дейности при изчисляването на предварителните вноски, предвидено в член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, не е обосновано от факта, че по отношение на насърчителните банки, на които са тези задължения, е възможно да има по-малка вероятност за преструктуриране. Всъщност, както следва от съображение 13 от този делегиран регламент, изключването на посочените задължения се основава на факта, че насърчителните заеми преследват постигането на обществено-политическа цел, че се отпускат на неконкурентна основа и с нестопанска цел, и че са пряко или непряко частично гарантирани от централното или регионалното правителство, или от местния орган на държава членка. Така това изключване се основава на характерните особености на определена категория дейности, а не на общия рисков профил на извършващите тези дейности насърчителни банки, като се има предвид, че тези банки нямат непременно един и същ рисков профил само защото извършват, наред с други дейности, насърчителни дейности.

112    С оглед на гореизложеното жалбоподателят не е доказал, че член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 е опорочен от явна грешка или от злоупотреба с власт, или че явно е превишил пределите на правото на преценка на Комисията, тъй като не изключва задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на регионалните насърчителни банки, при изчисляването на предварителната им вноска.

113    На второ място, жалбоподателят твърди, че член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 нарушава принципа на равно третиране, докато член 103 от Директива 2014/59 изисква равно третиране на банките с един и същ рисков профил.

114    Първо, член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 въвеждал необоснована разлика в третирането между задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, и задълженията, свързани с насърчителните дейности. В това отношение от съображение 13 от този делегиран регламент следвало, че привилегированият режим на задълженията на насърчителните банки, предназначени за рефинансиране на някои заеми, се основавал на обстоятелството, че тези заеми били пряко или непряко гарантирани от централното или регионалното правителство, или от съответния местен орган. Гаранцията за запазване на дейността обаче, от която се ползвал жалбоподателят — и следователно „изключително слабата“ вероятност за неговото преструктуриране — по никакъв начин не зависела от въпроса дали задълженията му съответстват на вземания, свързани с неговите насърчителни дейности или с неговите спомагателни насърчителни дейности. Разликата в третирането не била обоснована и от гледна точка на естеството на тези дейности, тъй като насърчителните дейности били икономически неделими от спомагателните насърчителни дейности.

115    Второ, член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 5, параграф 1, буква б) от същия този делегиран регламент водел до необоснована разлика в третирането между задълженията, свързани със спомагателни насърчителни дейности, и задълженията, произтичащи от ангажименти към контрагенти, с които дадена институция е създала институционална защитна схема (наричана по-нататък „ИЗС“), като последните задължения били изключени при изчисляването на предварителните вноски съгласно член 5, параграф 1, буква б) от посочения делегиран регламент. Всъщност, що се отнася до средствата, използвани за спомагателните му насърчителни дейности, жалбоподателят се ползвал от независим от ЕФП механизъм за защита, а именно гаранцията на провинцията, която била подобна на гаранцията, предоставена от ИЗС.

116    Трето, регионалните насърчителни банки били третирани различно от националните насърчителни банки, които не се считали за кредитни институции по смисъла на Регламент № 575/2013 и следователно били освободени от задължението да плащат предварителни вноски, въпреки че регионалните насърчителни банки, също като националните насърчителни банки, изпълнявали специални задачи за финансиране в общ интерес и разполагали с гаранция за запазване на дейността.

117    В това отношение следва да се припомни, че като общ принцип на правото на Съюза принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C‑555/19, EU:C:2021:89, т. 95).

118    Тъй като жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на равно третиране, той е длъжен да установи с точност сходните положения, които според него са били третирани по различен начин, или различните положения, които според него са били третирани по еднакъв начин (решение от 12 април 2013 г., Du Pont de Nemours (France) и др./Комисия, T‑31/07, непубликувано, EU:T:2013:167, т. 311).

119    Съгласно постоянната практика сходният характер на такива положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася този акт (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C‑555/19, EU:C:2021:89, т. 99 и цитираната съдебна практика).

120    Що се отнася до предмета и целта на Директива 2014/59, на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, следва да се припомни, че тези актове попадат в областта на ЕМП, чието създаване съгласно съображение 12 от Регламент № 806/2014 има за цел да осигури неутрален подход при справянето с проблемни институции, да повиши стабилността на институциите в участващите държави членки и да предотврати разпростирането на евентуални кризи към неучастващите в този механизъм държави членки, за да улесни функционирането на вътрешния пазар като цяло.

121    За да се осигури финансиране на дейностите на ЕМП, Директива 2014/59, Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63 въвеждат предварителните вноски, чието особено естество, както е видно от съображения 105—107 от тази директива и от съображение 41 от този регламент, се състои в това да се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му и да се насърчават институциите да възприемат по-малко рисково поведение (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

122    В този контекст изключението, предвидено в член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, е мотивирано, както следва от съображение 13 от този делегиран регламент, с факта, че насърчителните заеми преследват постигането на обществено-политическа цел, отпускат се на неконкурентна основа и с нестопанска цел, и са пряко или непряко частично гарантирани от централното или регионалното правителство, или от местния орган на държава членка.

123    Що се отнася до първото оплакване, то трябва да се разбира в смисъл, че жалбоподателят поддържа по същество, че спомагателните насърчителни дейности са сходни с насърчителните дейности, така че задълженията на регионална насърчителна банка, която извършва двете категории дейности, трябвало да бъдат изключени при изчисляването на предварителната ѝ вноска не само до размера, съответстващ на насърчителните дейности, но и до размера, съответстващ на двете категории дейности.

124    В това отношение, най-напред, от точка 60 по-горе следва, че спомагателните насърчителни дейности се осъществяват на отворения капиталов пазар и със стопанска цел, че могат да бъдат осъществявани от институции, различни от регионалните насърчителни банки, и че се упражняват в конкуренция с другите институции. За сметка на това, насърчителните дейности се извършват въз основа на законово задължение за подпомагане на централното или регионалното правителство на държава членка при изпълнението на задачите му от обществен интерес.

125    Освен това предвид направените в точки 62 и 124 по-горе констатации и противно на твърдяното от жалбоподателя, фактът, че тези две категории дейности се допълват от икономическа гледна точка, не означава, че те са сходни.

126    Накрая, изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че гаранцията на провинцията, от която той се ползва, покрива в неговия индивидуален случай всичките му дейности, независимо дали става въпрос за насърчителни дейности или за спомагателни насърчителни дейности, е ирелевантно за преценката дали тези две категории дейности са сходни с оглед на целта, преследвана от член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63. Всъщност, от една страна, както следва от точка 122 по-горе, целта на тази разпоредба не е при изчисляването на предварителните вноски да се изключат всички задължения на всички регионални насърчителни банки, които се ползват от гаранции като тези, от които се ползва жалбоподателят. От друга страна, не е установено, че публичните гаранции, от които по принцип се ползват насърчителните дейности на регионалните насърчителни банки, обхващат, в случая на всички тези банки, и спомагателните насърчителни дейности на последните. В това отношение жалбоподателят по-специално не оспорва довода на Комисията, че съществуват положения, при които спомагателните насърчителни дейности на някои регионални насърчителни банки не са обхванати от никаква държавна гаранция, нито от равностойна гаранция.

127    При тези условия спомагателните насърчителни дейности не могат да се считат за сходни с насърчителните дейности. Следователно не е доказано, че те трябва да бъдат третирани по един и същ начин, що се отнася до изключването на задълженията, свързани с тези дейности, за целите на изчисляването на предварителните вноски.

128    Що се отнася до второто оплакване, жалбоподателят неправилно поддържа, че с оглед на специфичната цел, преследвана с член 5, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент 2015/63, задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, са сходни със задълженията, свързани с ангажиментите към контрагенти, с които съответната институция е създала ИЗС. Всъщност съгласно съображение 8 от този делегиран регламент изключването на задълженията, свързани с ИЗС, е резултат от желанието да се избегне двойно отчитане на някои задължения при определянето на предварителната вноска на институциите, които са членове на една и съща ИЗС или са дълготрайно свързани с един и същ централен орган. Жалбоподателят обаче не поддържа, че включването на задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, при изчисляването на предварителната му вноска представлява двойно отчитане на тези задължения.

129    Относно третото оплакване, че регионалните насърчителни банки са третирани различно от националните насърчителни банки, що се отнася до задължението за плащане на предварителните вноски, следва да се отбележи следното.

130    Най-напред, тази разлика в третирането произтича от разпоредбите на законодателните актове, посочени в точки 70—73 по-горе. Всъщност, както бе обяснено в тези точки, член 2, параграф 5, точка 6 от Директива 2013/36, в редакцията му, приложима преди изменението му с Директива 2019/878, изключва поименно KfW от приложното поле на Директива 2013/36 и следователно от общия режим на плащане на предварителни вноски. Жалбоподателят обаче не оспорва валидността на тази разпоредба, нито на други разпоредби, посочени в точки 70—73 по-горе.

131    За сметка на това член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63, чиято незаконосъобразност се твърди с настоящото основание, се прилага за всички насърчителни банки по смисъла на член 3, точка 27 от Делегиран регламент 2015/63, които попадат в персоналния обхват на общия режим за плащане на предварителни вноски. Така тази разпоредба не установява никаква разлика в третирането на тези банки в зависимост от това дали са създадени от централно или регионално правителство на държава членка.

132    Впрочем, както бе констатирано в точка 77 по-горе, нито член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, нито която и да било друга разпоредба от тази директива или от Регламент № 806/2014 оправомощава Комисията да освободи изцяло в делегиран акт определени институции, като регионалните или националните насърчителни банки, от задължението за плащане на предварителни вноски.

133    При тези условия законосъобразността на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 не може да бъде засегната само поради това че законодателят на Съюза е решил да изключи, на индивидуално основание, KfW, посочена поименно в член 2, параграф 5, точка 6 от Директива 2013/36, в редакцията ѝ, приложима преди изменението ѝ с Директива 2019/878, от общата схема за плащане на предварителни вноски.

134    На трето място, що се отнася до Регламент за изпълнение 2015/81, жалбоподателят счита, че методиката за изчисляване, предвидена в този регламент и приложена в обжалваното решение, нарушава принципа на пропорционалност и води до неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки, доколкото тази методика води до кръстосано субсидиране на търговските банки от сектора на насърчителните банки. Така тази методика създавала неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки в нарушение на член 70, параграф 2, първа алинея, буква б) от Регламент № 806/2014.

135    В това отношение следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 165, и от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 142, вж. също в този смисъл решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 51).

136    Жалбоподателят обаче не е представил никакво доказателство, за да установи, че включването на задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности, при изчисляването на предварителните вноски е неподходящо с оглед на преследваните от законодателя на Съюза и Комисията цели, както са посочени в точки 120—122 по-горе.

137    Освен това жалбоподателят не е изтъкнал никакви мотиви, за да докаже, че включването на тези задължения при изчисляването на предварителните вноски надхвърля необходимото за постигането на целите, посочени в точки 120—122 по-горе, или води до несъразмерни с тези цели неудобства.

138    Що се отнася до единствения конкретен довод, изтъкнат от жалбоподателя в рамките на настоящото оплакване, а именно фактът, че според него включването на посочените задължения при изчисляването на предварителните вноски води до „кръстосани субсидии“ на търговските банки от сектора на насърчителните банки, жалбоподателят не е обяснил надлежно причините, поради които подобно включване не отговаря на критериите, посочени в точка 135 по-горе. Освен това и при всички положения, както вече бе посочено в точка 124 по-горе, спомагателните насърчителни дейности се извършват на отворения капиталов пазар със стопанска цел, така че евентуалното изключване на задълженията, свързани с тези дейности, при изчисляването на предварителните вноски би рискувало да доведе до резултат, противоположен на предвидения от жалбоподателя, а именно създаването на неравнопоставеност между различни институции, осъществяващи дейност на такъв пазар.

139    От всички тези съображения следва, че третата част от деветото основание трябва да се отхвърли, а с нея и това основание в неговата цялост.

2.      По десетото основание: възражения за незаконосъобразност на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 и на „Стъпка 2“ от приложение I към него

140    В рамките на десетото основание жалбоподателят поддържа, че „методиката за изчисляване, определена в Делегиран регламент […] 2015/63“, нарушава Регламент № 806/2014, Директива 2014/59 и принципа на равно третиране.

141    В това отношение следва да се уточни, че макар жалбоподателят да изтъква общо, че именно предвидената в Делегиран регламент 2015/63 методика за изчисляване сама по себе си нарушава правните норми от по-висок ранг, на които той се позовава, и макар да уточнява, че доводите му относно член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) и „Стъпка 2“ от приложение I към този делегиран регламент, са развити само като пример, в писмените му изявления не се съдържат съображения относно други аспекти на методиката за изчисляване, различни от предвидените в тези разпоредби.

142    При това положение разглеждането на настоящото основание следва да се ограничи до твърдяната незаконосъобразност на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) и на „Стъпка 2“ от приложение I към посочения делегиран регламент.

143    На първо място, жалбоподателят поддържа, че фактът, че публичната гаранция, от която той се ползва, не е взета предвид в рамките на групата показатели за риск, озаглавена „Допълнителни показатели за риска, определяни от органа за преструктуриране“, предвидена в член 6, параграф 5 от Делегиран регламент 2015/63, нарушава принципа на равно третиране, както и Регламент № 806/2014 и Директива 2014/59, тъй като тези актове изискват съобразяване на изчисляването на предварителните вноски с рисковия профил на институциите. Именно предвиденият в член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 подпоказател за риск „членството в [ИЗС]“, трябвало да вземе предвид публичните гаранции като тази, от която се ползва жалбоподателят, които били дори потенциално по-релевантни за преценката на рисковия профил на институциите, отколкото членството в ИЗС.

144    На второ място, според жалбоподателя механизмът за придаване на институции в клетките, установен в „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63, нарушава Директива 2014/59, принципа на съобразяване на предварителните вноски с рисковия профил и принципа на равно третиране. От една страна, това придаване било извършено въз основа на сравнение на рисковия профил на всички институции на участващите държави членки, което можело да доведе до явно несправедливи резултати. От друга страна, тъй като методът, предвиден в „Стъпка 2“ от приложение I към посочения делегиран регламент, се състоял в придаването, доколкото е възможно, на един и същ брой институции във всяка клетка, той можел да доведе до това институции със сходни базови показатели за риск да бъдат третирани по различен начин, а институции с различни показатели да бъдат третирани по еднакъв начин.

145    Така например от приложение II към обжалваното решение било видно, че в рамките на подпоказателя за риск „рисково претеглени активи за пазарен риск, разделени на общите активи“, що се отнася до германските институции, клетки 1—15 щели да бъдат заети от 646 институции със стойност от 0 %, а институцията, притежаваща най-висок рисков профил по този показател със стойност приблизително 1121,1 % щяла да бъде придадена в клетка 18, т.е. само една клетка над тази на жалбоподателя, който със своята стойност от 0,05 % е придаден в клетка 17. Следователно институциите с напълно различен рисков профил щели да бъдат класирани в една и съща клетка.

146    ЕСП изтъква, че десетото основание трябва да се отхвърли като недопустимо в неговата цялост, тъй като е трябвало да бъде изтъкнато още с подаването на жалбата през 2016 г. При всички случаи то било неоснователно.

147    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Същевременно за допустими следва да се приемат основанията или доводите, с които се допълва основание, вече изложено изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и които се намират в тясна връзка с последното (решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 46).

148    Освен това съгласно член 86, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство.

149    Освен това членове 84 и 86 от Процедурния правилник на Общия съд трябва да се тълкуват стриктно, тъй като процесуалните правила са императивни (вж. в този смисъл решения от 26 март 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07 P, EU:C:2009:191, т. 48, и от 20 септември 2018 г., Испания/Комисия, C‑114/17 P, EU:C:2018:753, т. 54).

150    В настоящия случай жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 и на „Стъпка 2“ от приложение I към него едва в изявлението за изменение на жалбата.

151    Всъщност жалбата не съдържа никакви доводи, за които би могло да се приеме, че имат връзка, дори имплицитна, със законосъобразността на разпоредбите, посочени в точка 150 по-горе. Безспорно жалбата съдържа доводи относно членството на институциите в ИЗС, но те се отнасят до изключването на определени задължения при изчисляването на предварителните вноски съгласно член 5 от Делегиран регламент 2015/63, а не до корекцията на тези вноски в зависимост от рисковия профил на институциите съгласно членове 6—9 от същия този делегиран регламент. При това положение нищо не позволява да се заключи, че настоящото възражение за незаконосъобразност представлява допълнение на вече посочено в жалбата основание по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 147 по-горе.

152    Освен това обжалваното решение се основава на правните разпоредби, които са в сила при приемането на първоначалните решения, което важи по-специално за член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 и за „Стъпка 2“ от приложение I към него. В това отношение нищо не сочи, че още на етапа на жалбата жалбоподателят не е разполагал с всички обстоятелства, на които се е основал в изявлението си за изменение на жалбата, за да оспори валидността на тези разпоредби.

153    По този въпрос следва да се уточни, че обстоятелството, оспорено от жалбоподателя, че придаването на институциите в клетките се извършва въз основа на стойностите на базовия показател за риск за всички институции, за които този показател е изчислен, произтича пряко от „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63.

154    Същото се отнася и за изчисляването на броя на клетките в рамките на даден показател за риск и за броя на институциите, придадени на всяка клетка, като се има предвид, че съгласно точка 3 от „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63 по принцип ЕСП придава на всяка клетка един и същи брой институции, започвайки в първата клетка с институциите с най-ниски стойности на базовия показател.

155    Жалбоподателят обаче поставя под въпрос „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63 именно доколкото в него се предвижда придаването на един и същ брой институции за всяка клетка.

156    С оглед на гореизложеното настоящото възражение за незаконосъобразност не почива на никакво правно или фактическо обстоятелство, установено в хода на производството по смисъла на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд. Освен това то не се основава на обстоятелство, което жалбоподателят е могъл валидно да вземе предвид за първи път в рамките на изменението на жалбата на основание член 86, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

157    Следователно настоящото възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли като недопустимо поради късното му повдигане.

Б.      По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

1.      По второто и третото основание: нарушение от обжалваното решение на член 41 от Хартата и на задължението за мотивиране поради липсата на правно основание за замяната с обратна сила на първоначалните решения

158    В рамките на второто си основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение, доколкото заменя с обратна сила първоначалните решения, нарушава член 41 от Хартата във връзка с член 4 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, принципа на правовата държава и принципа на добра администрация, тъй като не съществувало правно основание за приемането на обжалваното решение с обратна сила. В това отношение нито член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, нито член 17, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63 представлявали такова правно основание.

159    При всички положения не съществувало обективно основание за замяната на първоначалните решения с обратна сила. По-специално не съществувал доказан риск, че липсата на такова обратно действие би компрометирала целта да се постигне крайното целево равнище. В това отношение евентуален недостиг на финансиране на ЕСП можел да бъде компенсиран с по-високи предварителни вноски през следващите години или чрез удължаване на първоначалния срок на основание член 69, параграф 4 от Регламент № 806/2014. Освен това липсата на обратно действие на обжалваното решение нямало да предостави на жалбоподателя нелоялно конкурентно предимство спрямо другите институции, като се има предвид, че в качеството си на насърчителна банка той не се конкурирал с тези други институции. Той не се ползвал и от нелоялно предимство, свързано с факта, че неговата предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2016 г. щяла да бъде изискуема по-късно от тази на другите институции, тъй като при всички положения той вече бил платил тази вноска през 2016 г.

160    Освен това, с третото си основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, тъй като в него не се посочва правното основание, на което ЕСП се е основал, за да приеме обжалваното решение с обратна сила.

161    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

162    Обжалваното решение е прието на 27 април 2022 г. и в съответствие с предвиденото в член 4 от диспозитива му поражда действие от 15 април 2016 г., а именно от момента на влизане в сила на първото от първоначалните решения.

163    В съображения 177—184 от обжалваното решение ЕСП е изложил причините, поради които е определил действието във времето на това решение по начина, описан в точка 162 по-горе. Той уточнява по-специално, че е действал по този начин, за да запази правното основание, с което е събрана през 2016 г. предварителната вноска на жалбоподателя за 2016 г., и за да запази валидността на плащането на тази вноска от жалбоподателя.

164    Съгласно съдебната практика принципът на правната сигурност не допуска началото на действието във времето на даден акт на Съюза да се определя към момент отпреди приемането му, освен когато по изключение поставената цел го изисква и оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (вж. в този смисъл решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 45, и от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 102 и цитираната съдебна практика).

165    От тази съдебна практика следва, че когато посочените в нея условия са изпълнени, правомощието на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да приемат акт с обратна сила произтича от общите принципи на правото на Съюза, без да е обусловено от наличието на изрично правно основание в съответната правна уредба.

166    При това положение, противно на поддържаното от жалбоподателя с третото му основание, фактът, че обжалваното решение не се позовава на изрична разпоредба от съответната правна уредба, предоставяща такова правомощие на ЕСП, не може да представлява нарушение на задължението за мотивиране.

167    Освен това, без да е необходимо да се разглежда дали обжалваното решение има действително обратна сила, както твърди жалбоподателят с второто си основание, следва да се отбележи, че посочените в точка 164 по-горе условия при всички положения са изпълнени в настоящия случай.

168    Всъщност, от една страна, жалбоподателят не твърди, че обратната сила на обжалваното решение нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. Впрочем нищо не сочи, че оправданите правни очаквания на жалбоподателя или на третите лица не са били надлежно зачетени при обстоятелствата в настоящия случай.

169    От друга страна, що се отнася до въпроса дали целите, които трябва да се постигнат с обжалваното решение, изискват то да влезе в сила на дата, която предхожда датата на неговото приемане, следва да се вземе предвид контекстът, в който е прието това решение.

170    Както следва от съображения 19, 20 и 183 от обжалваното решение, последното е прието, за да се отстрани липсата на мотиви на първоначалните решения, която ЕСП е констатирал след постановяването на решения от 28 ноември 2019 г., Hypo Vorarlberg Bank/ЕСП (T‑377/16, T‑645/16 и T‑809/16, EU:T:2019:823), и от 28 ноември 2019 г., Portigon/ЕСП (T‑365/16, EU:T:2019:824), без обжалваното решение или тези съдебни решения да изменят обхвата на задължението на жалбоподателя да плати предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2016 г., така както е предвидена в първоначалните решения и каквато е съществувала за този период на плащане на вноски.

171    Всъщност изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя за посочения период на плащане на вноски, както и размерът на тази вноска, са едни и същи както във второто от първоначалните решения, така и в обжалваното решение. В това отношение ЕСП по-специално отбелязва в съображение 22 от обжалваното решение, че то „се основава на събраните данни, формулираните хипотези, предприетите подготвителни етапи и на методологията, приложена в рамките на процедурата от 2016 г., която води до приемането на [първоначалните решения]“. Така единственото ново обстоятелство, въведено с обжалваното решение, е по-обстойно изложение на мотивите за изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя за 2016 г.

172    При тези особени обстоятелства, ако ЕСП не беше приел обжалваното решение, като му придаде действие, считано от датата на влизане в сила на първото от първоначалните решения, обжалваното решение не би могло да породи действие през периода от 15 април 2016 г. до 27 април 2022 г., през който жалбоподателят е бил освободен от задължението си да плати предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2016 г., въпреки че е имал това задължение по силата на член 2, член 67, параграф 4 и членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014. Също така през този период ЕФП би бил лишен, в нарушение на същите тези разпоредби, от средствата от предварителните вноски на жалбоподателя, което би накърнило прилагането на Директива 2014/59, на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63 (вж. по аналогия решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 176 и 177).

173    Следователно приемането на обжалваното решение с действие, считано от 15 април 2016 г., има за цел да осигури съответствие между приложимостта на обжалваното решение и момента на възникване на задължението на жалбоподателя за плащане на предварителна вноска за 2016 г., и по този начин да избегне резултат, който противоречи на приложимата правна уредба. Постигането на тази цел обаче изисква това решение да влезе в сила на дата, която предхожда датата на приемането му.

174    С оглед на гореизложеното второто и третото основание следва да се отхвърлят по същество.

2.      По четвъртото основание: непълнота на мотивите на обжалваното решение, що се отнася до изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя

175    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до изчисляването на неговата предварителна вноска и че по този начин то нарушава член 296, втора алинея ДФЕС.

176    Четвъртото основание се състои по същество от три части, първата част — липсата на индивидуални мотиви на обжалваното решение, втората част — несъобщаването на индивидуалните данни на другите институции, и третата част — непълнота на мотивите, що се отнася до образуването на клетките.

а)      Предварителни бележки

177    Член 296, втора алинея ДФЕС предвижда, че правните актове са мотивирани. Също така правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, предвижда задължение за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да мотивират своите решения.

178    Мотивите на решението на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като позволяват на заинтересованото лице да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да подаде жалба срещу това решение, както и на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, и следователно представляват едно от условията за ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103 и цитираната съдебна практика).

179    Тези мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 104 и цитираната съдебна практика).

180    За да се провери дали тези мотиви са пълни, що се отнася до решение за определяне на предварителни вноски, първо, следва да се припомни, че от практиката на Съда не може да се направи извод, че мотивите на всяко решение на институция, орган, служба или агенция на Съюза, с което на частен оператор се възлага плащането на парична сума, трябва непременно да включват всички данни, позволяващи на адресата да провери точността на изчисляването на размера на тази парична сума (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 105 и цитираната съдебна практика).

181    Второ, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза по принцип са длъжни в приложение на принципа на защита на търговската тайна, общ принцип на правото на Съюза, който е конкретизиран по-специално в член 339 ДФЕС, да не разкриват пред конкурентите на частен оператор предоставената от него поверителна информация (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 109 и цитираната съдебна практика).

182    Трето, да се приеме, че мотивите на решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски непременно трябва да позволят на институциите да проверят дали предварителната им вноска е изчислена точно, със сигурност би означавало да се забрани на законодателя на Съюза да въведе начин за изчисляване на тази вноска, включващ данни, чиято поверителност е защитена от правото на Съюза, и следователно твърде много да се ограничи широкото право на преценка, с което законодателят на Съюза трябва да разполага за тази цел, в частност като не му се позволи да избере метод, който може да осигури динамично приспособяване на финансирането на ЕФП към промените във финансовия сектор, по-специално като се отчита чрез сравнение финансовото положение на всяка институция, лицензирана на територията на участваща в ЕФП държава членка (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 118).

183    Четвърто, от изложеното по-горе действително следва, че поради логиката на системата за финансиране на ЕФП и установения от законодателя на Съюза начин на изчисляване задължението на ЕСП да мотивира своите актове трябва да се претегли спрямо задължението му да опазва търговската тайна на съответните институции, но това не променя факта, че последното задължение не бива да се тълкува толкова разширително, че да изпразни от съдържание задължението за мотивиране (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 120).

184    При претеглянето на задължението за мотивиране спрямо принципа на защита на търговската тайна обаче не може да се приеме, че мотивирането на решение, с което на частен оператор се възлага плащането на парична сума, без да му се предоставят всички данни, позволяващи да се провери с точност изчисляването на размера на тази парична сума, засяга непременно във всички случаи същността на задължението за мотивиране (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 121).

185    Що се отнася до решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски, задължението за мотивиране трябва да се счита за изпълнено, когато засегнатите от това решение лица, без да им бъдат предадени данни, представляващи търговска тайна, разполагат с използвания от ЕСП метод на изчисляване и с достатъчно информация, за да разберат по същество как при изчисляването на тяхната предварителна вноска е отчетено индивидуалното им положение, съотнесено към положението на всички други засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

186    В подобен случай тези лица всъщност са в състояние да проверят дали предварителните им вноски са били определени произволно, като се пренебрегва реалното им икономическо положение или като се използват данни за останалата част от финансовия сектор, които не са достоверни. Ето защо посочените лица могат да разберат основанията за решението, с което се определят предварителните им вноски, и да преценят дали има смисъл да обжалват това решение, така че би било прекомерно да се изисква ЕСП да посочи всеки от цифровите елементи, на които се основава изчисляването на предварителната вноска на всяка засегната институция (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 123).

187    От изложеното по-горе следва, че ЕСП по-специално не е длъжен да предостави на дадена институция данни, които да ѝ позволят да провери изцяло точността на стойността на множителя за корекции за риск, тъй като тази проверка би предполагала да се разполага с представляващи търговска тайна данни за икономическото положение на всяка от другите засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 135).

188    За сметка на това ЕСП трябва да публикува или да предаде на съответните институции в обобщена и анонимизирана форма информацията относно тези институции, използвана за изчисляване на тази вноска, доколкото тази информация може да бъде съобщена, без да се засяга търговската тайна (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 166).

189    Сред информацията, която съответно трябва да се предостави на институциите, по-специално са граничните стойности за всяка клетка и тези на съответните показатели за риск, въз основа на които предварителната вноска на институциите е била коригирана в зависимост от рисковия им профил (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 167).

190    Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателя, изложени в рамките на четвъртото основание.

б)      По първата част, отнасяща се до липсата на индивидуални мотиви на обжалваното решение

191    Според жалбоподателя обжалваното решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС, тъй като не съдържа достатъчно индивидуални мотиви. По-специално в съображения 24—164 от това решение изобщо не се споменавал жалбоподателят и приложенията към посоченото решение не съдържали достатъчно конкретно разглеждане на индивидуалните му особености.

192    По-конкретно в обжалваното решение, по-специално в съображения 53—57 от него, не се съдържало разглеждане на конкретното положение на жалбоподателя, що се отнася до квалифицирането на спомагателните насърчителни дейности на последния с оглед на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63. Освен това изложението по този въпрос в приложение III към обжалваното решение почивало на неправилно разбиране на понятието „спомагателни насърчителни дейности“. В допълнение, това изложение се ограничавало само до отричане на привилегията на спомагателните насърчителни дейности за жалбоподателя и включвало доводи, които нямали никаква връзка с посочените дейности.

193    Накрая, в обжалваното решение не се обяснявали причините, поради които ЕСП се отклонил от предходната практика на германския орган за преструктуриране, който прилагал за периода за плащане на вноски за 2015 г. член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 към спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя.

194    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

195    На първо място, следва да се припомни, че както вече бе посочено в точки 9—21 по-горе, обжалваното решение се състои от четири отделни части. Така съображения 24—164 и 167—175 от основния текст на това решение, както и приложение II към него, излагат съображения и елементи от изчислението, които са приложими за всички институции. Приложение I, което е озаглавено „Подробни данни за изчислението (коригирано в зависимост от рисковете)“, и приложение III към обжалваното решение, което включва преценка на становището на жалбоподателя в рамките на консултацията, проведена от ЕСП преди приемането на обжалваното решение, обаче съдържат елементи от изчислението и мотиви, които са специфични за индивидуалната вноска, която жалбоподателят трябва да плати в ЕФП.

196    При това положение обжалваното решение е достатъчно индивидуализирано по отношение на жалбоподателя.

197    На второ място, що се отнася до конкретното съдържание на обжалваното решение, жалбоподателят посочва — освен придаването на институциите в клетките, което ще бъде разгледано във втората част от настоящото основание — само един елемент, който не бил достатъчно мотивиран, а именно неприлагането на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 по отношение на неговите спомагателни насърчителни дейности.

198    В съображение 55 от обжалваното решение обаче ЕСП посочва, че не е приложил член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 към задължения, които не отговарят на всички условия, за да бъдат изключени при изчисляването на предварителните вноски, когато тълкуването, позволяващо такова изключване, би било несъвместимо с текста на тази разпоредба. В същото съображение ЕСП уточнява и че предвид дерогационния характер на посочената разпоредба тя подлежи на стриктно тълкуване и не трябва да се прилага разширително или по аналогия, нито що се отнася до нейното „субективно“ приложно поле, т.е. с оглед на институциите, за които тя се прилага, нито що се отнася до нейното „обективно“ приложно поле, т.е. с оглед на видовете задължения, които могат да бъдат изключени при изчисляването на предварителните вноски.

199    Освен това в точки 21—23 и 27 от приложение III към обжалваното решение ЕСП е изложил мотивите, поради които счита, че спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя не попадат в обхвата на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63. В съображение 22 от това приложение той по-специално уточнява, че спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя и неговите насърчителни дейности са независими и отделни. В същото съображение той приема, че насърчителните дейности не се основават на пазарната икономика, нито на конкуренцията и се извършват на основание на упълномощаване, предоставено от публичните органи, докато спомагателните насърчителни дейности се извършват при пазарни условия и са факултативни, конкурентни и стопански. Така в точка 27 от приложение III към обжалваното решение ЕСП стига до извода, че по самото си естество спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя не могат да се разглеждат като извършвани на неконкурентна и нестопанска основа, независимо от начина, по който e използвана печалбата от дейностите му.

200    Тези обстоятелства са позволили на жалбоподателя да установи мотивите, поради които ЕСП е приел, че задълженията, свързани със спомагателните му насърчителни дейности, не са изключени при изчисляването на предварителната му вноска на основание член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63.

201    При тези условия нищо не позволява да се твърди, че ЕСП се е ограничил до „обикновен отказ“ да приложи член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 по отношение на жалбоподателя или че е прибегнал до доводи, които нямат никаква връзка със спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя.

202    На трето място, доводът на жалбоподателя, свързан с твърдяното неправилно разбиране от страна на ЕСП на понятието „спомагателни насърчителни дейности“, не се основава на нарушение на задължението за мотивиране, а на оспорване на обосноваността на мотивите, поради които ЕСП не е приложил член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 по отношение на посочените дейности на жалбоподателя. Същото се отнася и за довода, с който се оспорва становището на ЕСП, че такива дейности по самото си естество са конкурентни и стопански. Съгласно съдебната практика обаче задължението за мотивиране е отделен въпрос от този за обосноваността на мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2006 г., Ter Lembeek/Комисия, T‑217/02, EU:T:2006:361, т. 234).

203    Освен това, ако тези доводи трябва да се разбират в смисъл, че жалбоподателят оспорва обосноваността на посочените мотиви, те в действителност се припокриват с осмото основание, което ще бъде разгледано в точки 258—262 по-долу.

204    На четвърто място, що се отнася до довода, че ЕСП се отклонил от предходната практика на германския орган за преструктуриране, която се състои в прилагането през 2015 г. на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 към спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя, следва да се уточни, че жалбоподателят оспорва самата липса на мотиви относно отклонението от предходната практика, без да се позовава на нарушение на друга правна норма.

205    В това отношение, от една страна, от точки 198—200 по-горе е видно, че ЕСП е изложил в достатъчна степен мотивите, поради които е приел, че спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя не попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63. От друга страна, в точка 23 от приложение III към обжалваното решение ЕСП е обяснил, че оценката, извършена за даден цикъл на плащане на вноски, не може да обвърже органа за преструктуриране, когато извършва оценка за различен цикъл, по-специално когато всеки от тези цикли на плащане на вноски попада в компетентността на различен орган за преструктуриране. Той добавя, че не следва да се произнася по оценка, извършена от друг орган за преструктуриране.

206    Тези обстоятелства позволяват на жалбоподателя да разбере причините, които са накарали ЕСП да не приложи член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 към спомагателните му насърчителни дейности за периода на плащане на вноски за 2016 г., въпреки че той счита, че това е различна предходна практика. Следователно тези обстоятелства отговарят на изискванията на задължението за мотивиране, както произтичат от цитираната в точка 179 по-горе съдебна практика.

207    Предвид изложеното по-горе първата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

в)      По втората част, отнасяща се до непредоставянето на индивидуални данни на другите институции

208    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не позволява да се провери дали изчисляването на предварителните вноски е съобразено с приложимата правна уредба. Освен това подробните изчисления, съдържащи се в приложения I и II към това решение, не позволявали да се провери придаването на жалбоподателя в клетките, нито определянето на неговата предварителна вноска. По-специално посоченото решение трябвало да съдържа индивидуалните данни на другите институции, поне в анонимизирана форма, без които жалбоподателят не бил в състояние да провери придаването си в клетките.

209    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

210    В съображение 188 от обжалваното решение ЕСП отбелязва, че „търговската тайна на институциите, тоест цялата информация относно професионалните дейности на институциите, която в случай на разкриване на конкурент и/или на по-широката общественост би могла сериозно да накърни интересите на институцията, се счита за поверителна информация“. Той добавя, че „[в] рамките на изчисляването на предварителните вноски […] индивидуалната информация, предоставена от институциите посредством формуляра им за [декларация] […], на която [той] се основава, за да изчисли предварителната им вноска, се счита за търговска тайна“.

211    Освен това в съображения 120, 122 и 123 от обжалваното решение ЕСП посочва, че му е забранено да „разкрива данните на всяка институция, които представляват основата за изчисленията в [посоченото решение]“, но че му е разрешено да „разкрива обобщените и общи данни, доколкото тези данни са кумулирани“. При все това съгласно посоченото решение на институциите се гарантира „пълна прозрачност по отношение на изчислението на тяхната [основна годишна вноска] и на техния множител за корекции за риск“ за стъпките при изчисляването на тази вноска, както са определени в приложение I към Делегиран регламент 2015/63, които се отнасят до „изчисляване на базовите показатели“ (стъпка 1), „преобразуване на показателите“ (стъпка 3) и „изчисляване на съставния показател“ (стъпка 5). В допълнение институциите имат възможност да получат „общи данни, използвани от ЕСП за всички институции без разграничение, коригирани в зависимост от техния рисков профил“ за стъпките при изчисляването във връзка с „дискретизиране на показателите“ (стъпка 2), „добавяне на съответния знак“ (стъпка 4) и „изчисляване на годишната вноска“ (стъпка 6).

212    В това отношение, първо, следва да се припомни, че самият принцип на метода за изчисляване на предварителните вноски, както следва от Директива 2014/59 и от Регламент № 806/2014, включва използването от ЕСП на данни — търговска тайна, които не могат да бъдат възпроизвеждани в мотивите на решението за определяне на предварителните вноски (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 114).

213    По-нататък, от цитираната в точки 177—189 по-горе съдебна практика следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, ЕСП не е бил длъжен да му позволи да провери напълно определянето на броя на клетките, нито придаването на институциите в тези клетки, като му предостави индивидуалните данни на другите институции, тъй като подобен подход би предполагал да му се предоставят данни, които са обхванати от търговската тайна.

214    Тъй като жалбоподателят не е представил никакво доказателство, за да постави под въпрос позицията на ЕСП, че стойностите на базовите показатели са обхванати от търговската тайна, той не може да упреква ЕСП, че не ги е разкрил на институциите.

215    Накрая, ако забележката на жалбоподателя относно анонимизирането на стойностите на базовите показатели трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до положение, при което името на дадена институция се заменя с псевдоним, подобен подход не би могъл да гарантира, че институциите няма да могат да бъдат идентифицирани въз основа на така съобщените данни. Действително не е изключено някои институции, дори за тях да се използва псевдоним, все пак да може да бъдат идентифицирани поради индивидуалните данни, които вече са били публично оповестени, по-специално в случаите на големите институции и на държавите членки, в които има само няколко институции.

216    С оглед на гореизложеното втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

г)      По третата част относно непълнотата на мотивите във връзка с образуването на клетките

217    Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение не се обяснява поради каква причина броят на институциите във всяка клетка, както и общият брой клетки варират в зависимост от различните показатели за риск.

218    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

219    Що се отнася до броя на клетките в рамките на всеки показател за риск, ЕСП изчислява този брой съгласно правилата, установени в „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63, към което ЕСП препраща в съображения 85, 117 и 138 от обжалваното решение, и по-точно съгласно формулата, предвидена в точка 2 от „Стъпка 2“ от приложение I към същия този делегиран регламент. Според тази формула „броят клетки“ () за всеки един от базовите показатели — с изключение на показателя „степен на предишна извънредна публична финансова подкрепа“ — се изчислява по-специално въз основа на „броят на институциите, правещи вноски в механизма за финансиране на преструктурирането, за които се изчислява показателят“ (N) и стойностите на въпросните базови показатели (). Така броят на клетките може да варира в зависимост от входящите данни, въведени в тази формула.

220    При тези условия жалбоподателят неправилно твърди, че в обжалваното решение не се предоставят обяснения, що се отнася до промените в общия брой на клетките в зависимост от различните показатели за риск.

221    Също така, що се отнася до нееднаквия брой институции, разпределени във всяка клетка, в съображение 140 от обжалваното решение ЕСП е обяснил в достатъчна степен мотивите за такова разпределение, като посочва, че с него се цели да се избегне възможността институции, които имат една и съща стойност за базов показател за риск, да бъдат придадени в различни клетки, поради което институциите с една и съща стойност на такъв показател са придадени в една и съща клетка, което е могло да доведе до това във всяка клетка да бъдат разпределени различен брой институции.

222    С оглед на гореизложеното третата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество, а заедно с нея и четвъртото основание в неговата цялост.

3.      По шестото основание: нарушение на „общите процесуални изисквания“, произтичащи от член 41 от Хартата, член 298 ДФЕС, общите принципи на правото и Процедурния правилник на ЕСП

223    Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава „общите процесуални изисквания“, произтичащи от член 41 от Хартата, член 298 ДФЕС, общите принципи на правото и Процедурния правилник на ЕСП. По-специално не било доказано, че това решение спазва „минималната продължителност на писмена фаза на производството“ и жалбоподателят не бил в състояние да го провери. Също за него не било възможно да провери дали са спазени други процесуални правила. Следователно Общият съд трябвало да извърши служебна проверка.

224    ЕСП изтъква, че това основание не е подкрепено с доказателства и трябва да се отхвърли като чисто спекулативно.

225    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да посочват предмета на спора и кратко изложение на посочените основания, като това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни контрол, ако е необходимо, без да разполага с други данни (решение от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия, T‑194/13, EU:T:2017:144, т. 191).

226    С оглед да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде допустим един иск или жалба, е необходимо основните фактически и правни обстоятелства, на които се основава, да следват поне обобщено, но съгласувано и разбираемо, от текста на самия иск или жалба (вж. решение от 25 януари 2018 г., BSCA/Комисия, T‑818/14, EU:T:2018:33, т. 95 и цитираната съдебна практика). Аналогични изисквания има, когато се излага оплакване в подкрепа на правно основание (вж. решение от 25 март 2015 г., Белгия/Комисия, T‑538/11, EU:T:2015:188, т. 131 и цитираната съдебна практика).

227    По-специално самото посочване на принципа на правото на Съюза, за който се твърди, че е нарушен, без да се укажат фактическите и правните обстоятелства, на които се основава твърдението, не отговаря на изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд (вж. решение от 7 ноември 2019 г., ADDE/Парламент, T‑48/17, EU:T:2019:780, т. 22 и цитираната съдебна практика).

228    В случая, от една страна, следва да се отбележи, че жалбоподателят само твърди, че обжалваното решение нарушава „общите процесуални изисквания, произтичащи от член 41 от Хартата, член 298 [ДФЕС], общите принципи на правото и Процедурния правилник на ЕСП“, тъй като не било доказано, че това решение било спазило „минималната продължителност на писмена фаза на производството“ и други процесуални правила, без обаче да изложи релевантни доводи в това отношение.

229    От друга страна, що се отнася до искането на жалбоподателя Общият съд да упражни служебен контрол, що се отнася до нарушението на тези принципи, от отговора му от 31 януари 2023 г. на въпросите на Общия съд е видно, че с шестото си основание той иска Общият съд да разпореди „представянето на документи, позволяващи да се провери редовността на процедурата“, довела до приемането на обжалваното решение. Както обаче следва от точка 228 по-горе, жалбоподателят не посочва точно конкретните причини, които могат да обосноват подобно представяне, така че при всички положения това искане не отговаря на изискванията на член 88, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

230    При тези условия шестото основание следва да се отхвърли като недопустимо.

4.      По първото и седмото основание: нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата поради незачитане на правото на изслушване

231    В рамките на първото и седмото основание, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателят поддържа, че консултативната процедура, проведена от ЕСП с оглед на приемането на обжалваното решение, за да се заменят първоначалните решения, не е в съответствие с изискванията на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата.

232    Настоящото правно основание се състои от две части, първата част — недостатъчният срок за представяне на становища в рамките на тази консултативна процедура, и втората част — фактът, че обжалваното решение било окончателно установено преди посочената процедура.

а)      По първата част, отнасяща се до недостатъчния срок за представяне на становища в рамките на консултативната процедура

233    Жалбоподателят изтъква, че с оглед на „сложността на производството“ и на обема на представените от ЕСП документи срокът от десет работни дни, който последният му е предоставил, за да представи становище преди приемането на обжалваното решение, не е бил достатъчно дълъг за него, за да му позволи да извърши пълно проучване на представените документи. Всъщност ЕСП предоставил на жалбоподателя не само проект на обжалваното решение, съдържащ 39 страници, но и „различни приложения“, съдържащи подробности за изчисленията и неразбираеми цифри.

234    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

235    Правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 87 и цитираната съдебна практика).

236    В настоящия случай преди приемането на обжалваното решение Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (BaFin, Федерална служба за надзор върху финансовите услуги, Германия) е изпратила на жалбоподателя съобщение на ЕСП от 2 март 2022 г., в което последният е заявил намерението си да оттегли и да замени първоначалните решения. Съобщението съдържа проект за ново решение на ЕСП и на приложения I и II към него за периода на плащане на вноски за 2016 г. В посоченото съобщение ЕСП приканва жалбоподателя да представи най-късно до 23 март 2022 г. становище по така предоставените документи.

237    Жалбоподателят представя становището си с писмо от 23 март 2022 г., изпратено до BaFin.

238    Безспорно е, че на жалбоподателя е предоставен срок от десет работни дни, за да представи становището си.

239    Що се отнася до това дали този срок е достатъчен, първо, следва да се припомни контекстът, в който се вписва обжалваното решение. Както бе посочено в точки 170 и 171 по-горе, обжалваното решение заменя първоначалните решения, за да отстрани констатираната от ЕСП липса на мотиви, като се има предвид, че изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя за периода на плащане на вноски за 2016 г., както и размерът на тази вноска са едни и същи във второто от първоначалните решения и в обжалваното решение. Така множество обстоятелства, на които се основава обжалваното решение, като неизключването на задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя, при изчисляването на задълженията, които служат за определяне на предварителната му вноска, са били известни на жалбоподателя още при приемането на първоначалните решения, което впрочем се потвърждава от изтъкнатите от жалбоподателя правни основания на етапа на подаване на жалбата.

240    Второ, макар жалбоподателят да твърди, че проведената от ЕСП консултативна процедура е била сложна, той не обяснява в какво се състои тази сложност. По-специално той не се позовава на конкретни неясноти относно съдържанието на представените в рамките на тази процедура документи, нито на практически трудности, които биха му попречили да представи становището си в определения срок.

241    Трето, не може да се приеме позоваването от жалбоподателя на „обема на предоставените от ЕСП документи“, с което се цели да се докаже недостатъчният срок за консултации. Всъщност, както уточнява в съдебното заседание, позоваването му на „различните приложения“, представени в рамките на консултативната процедура, трябва да се разбира като отнасящо се до приложения I и II към проекта на обжалваното решение. Това приложение I обаче съдържа три страници, едната от които съдържа само списък с данни, предоставени от жалбоподателя. Освен това, макар приложение II от своя страна да съдържа 105 страници, то съдържа статистически данни за изчисляването на предварителните вноски за всяка участваща държава членка в съкратена и обобщена форма. Така само ограничена част от това приложение е пряко релевантна за жалбоподателя. При това положение нищо не сочи, че обемът на предоставените от ЕСП документи е попречил на жалбоподателя да изрази надлежно и ефективно становището си по проекта на обжалваното решение в определения срок.

242    Четвърто, следва да се добави, че доводите на жалбоподателя в точки 18—22 от изявлението му за изменение на жалбата, които имат за цел да оспорят поотделно всеки от доводите, изтъкнати от ЕСП, за да обоснове достатъчния характер на срока, който е предоставил на институциите, не представят никакво доказателство в подкрепа на тезата му, че сложността на консултативната процедура и обемът на представените документи са били такива, че предоставеният му десетдневен срок е бил недостатъчен.

243    С оглед на гореизложеното нищо не позволява да се заключи, че този срок не е позволил на жалбоподателя да изложи надлежно и ефективно своето становище по проекта на обжалваното решение.

244    Следователно настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователна.

б)      По втората част, отнасяща се до факта, че обжалваното решение било окончателно установено преди консултативната процедура

245    Жалбоподателят поддържа, че ЕСП е счел консултативната процедура за обикновена формалност, тъй като първоначално е съобщил преди тази процедура намерението си да приеме обжалваното решение през първото тримесечие на 2022 г., тоест само шест работни дни след изтичането на предоставения му срок за представяне на становище. Така жалбоподателят не можел да очаква, че ЕСП ще разгледа сериозно неговото становище. В това отношение било без значение, че след това ЕСП е решил да предвиди повече от шест работни дни след изтичането на този срок, преди да приеме това решение.

246    Освен това, от съдържащата се в точка 9 от приложение III към обжалваното решение констатация, че ЕСП не е очаквал преценката на доводите да бъде продължителен процес, следвало, че той не бил склонен да преразгледа проекта на обжалваното решение. Освен това приложение III към обжалваното решение създавало впечатление, че становището на жалбоподателя е било разгледано само частично и отхвърлено посредством „отчасти неподходящи съображения“.

247    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

248    В това отношение посочените от жалбоподателя обстоятелства като графика, следван от ЕСП за приемането на обжалваното решение и последващото му изменение, не могат да докажат, че ЕСП не е възнамерявал да обърне цялото необходимо внимание на евентуално представеното от жалбоподателя становище. Твърденията, които жалбоподателят извежда от посочените обстоятелства, всъщност са чисто спекулативни.

249    Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че неговото становище е било разгледано само частично и отхвърлено посредством „отчасти неподходящи“ съображения, жалбоподателят не е посочил никакви конкретни съображения, на които ЕСП не е отговорил.

250    Освен това, доколкото жалбоподателят не е съгласен с преценката на ЕСП в обжалваното решение, такова несъгласие не може да представлява нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя, а попада в обхвата на разглеждането на основателността на такава преценка (вж. в този смисъл решение от 25 март 2015 г., Slovenská pošta /Комисия, T‑556/08 Р, непубликувано, EU:T:2015:189, т. 89).

251    Накрая, жалбоподателят не може да се позове на точка 31 от решение от 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата (C‑315/99 P, EU:C:2001:391), в която Съдът констатира, че институция на Съюза е естествено по-склонна да приеме забележки преди да е приела окончателната си позиция, отколкото след публикуването ѝ, като се има предвид, че приемането на основателността на критиките след публикуването би я принудило да направи преоценка като приеме поправка. Всъщност в настоящото дело жалбоподателят не е бил поканен да представи становище по окончателно приета позиция на ЕСП, чието изменение би изисквало поправка, а по проект на решение, преди да бъде прието окончателно решение.

252    Следователно настоящата част трябва да се отхвърли по същество, а заедно с нея и първото и седмото основание в тяхната цялост.

5.      По петото основание: нарушение с обжалваното решение на правото на ефективна съдебна защита

253    Жалбоподателят поддържа, че липсата на мотиви, изложена в рамките на четвъртото основание, прави значително по-трудно за него да упражни правото си на ефективна съдебна защита. Всъщност за него било практически невъзможно да разбере мотивите на обжалваното решение и следователно да формулира основанията на жалбата си. Следователно това решение нарушавало член 47 от Хартата и принципа на състезателност.

254    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

255    В това отношение от съдебната практика следва, че не е необходимо да се разглежда самостоятелно оплакването, изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита, когато това оплакване не е подкрепено с конкретни доводи, а само препраща към доводите, изложени в рамките на останалите оплаквания (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2015 г., First Islamic Investment Bank/Съвет, T‑161/13, EU:T:2015:667, т. 68, и от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 101).

256    По настоящото дело жалбоподателят се позовава на нарушение на правото на ефективна съдебна защита, без обаче да го подкрепя с конкретни доводи, различни от изтъкнатите от него в рамките на четвъртото основание.

257    Поради това петото основание следва да се отхвърли по същите съображения като изложените в точки 175—222 по-горе в рамките на преценката на четвъртото основание.

6.      По осмото основание: незаконосъобразност на обжалваното решение с оглед на член 3, точка 28 и на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

258    Жалбоподателят твърди, че като не е изключил задълженията, свързани със спомагателните му насърчителни дейности, при изчисляването на неговата предварителна вноска, ЕСП е тълкувал неправилно Делегиран регламент 2015/63, и по-специално член 3, точка 28 и член 5, параграф 1, буква е) от него.

259    ЕСП, подкрепян от Съвета и от Комисията, оспорва тези доводи. Освен това той счита, че осмото основание е допустимо само доколкото е изтъкнато в жалбата, и то по същите съображения като обобщените в точка 32 по-горе.

260    В точка 27 от приложение III към обжалваното решение ЕСП приема, че спомагателните насърчителни дейности на жалбоподателя „поради самото си естество не може[ли] да се считат за извършвани на неконкурентна основа и с нестопанска цел, независимо от начина, по който се инвестира[ли] приходите от тях, и [че] при всички положения размерът [на посочените дейности] не покрива[л] размера на насърчителните заеми на [жалбоподателя]“.

261    В това отношение, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на съображенията, изложени от жалбоподателя в изявлението му за изменение на жалбата, от точки 44—63 по-горе следва, че при изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя за периода на плащане на вноски за 2016 г. ЕСП правилно е приел, че неговите спомагателни насърчителни дейности не попадат в обхвата на понятието „насърчителни заеми“, определено в член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63, и че поради това задълженията му, свързани с посочените дейности, не трябва да се изключват при изчисляването на предварителната му вноска на основание член 5, параграф 1, буква е) от този делегиран регламент.

262    Поради това осмото основание следва да се отхвърли по същество.

7.      По единадесетото основание: нарушение на общите принципи на правото, доколкото обжалваното решение не се основавало на правните норми, които са били в сила към датата на приемането му

263    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава изискването, произтичащо от общите принципи на правото и от съдебната практика, че акт, приет от институция на Съюза, трябва да се основава на правните норми, които са в сила към момента на приемането му. Така при приемането на обжалваното решение през 2022 г. ЕСП трябвало да вземе предвид факта, че след приемането на Директива 2019/878 жалбоподателят вече не бил институция, попадаща в приложното поле на Регламент № 806/2014, така че той вече не бил длъжен да плаща предварителни вноски. Всъщност замяната на първоначалните решения относно периода на плащане на вноски за 2016 г. с ново решение в действителност представлявало просто приемане през 2022 г. на ново решение.

264    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

265    В това отношение от съдебната практика следва, че спазването на принципите относно прилагането на закона във времето, както и изискванията, свързани с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, налагат прилагането на материалноправните норми, които са действали към момента на настъпване на разглежданите факти, дори тези норми вече да не са в сила към датата на приемане на акт от институцията, органа, службата или агенцията на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 40 и цитираната съдебна практика).

266    Разпоредбите, уреждащи плащането на предварителните вноски, се основават на същите тези принципи.

267    В случая обжалваното решение определя предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2016 г. въз основа на определено за този период годишно целево равнище.

268    Безспорно е обаче, че през периода на плащане на вноски за 2016 г. жалбоподателят е институция по смисъла на член 2 и член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент № 806/2014, така че той е институция, която е имала задължението да плати предварителна вноска за този период съгласно член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 във връзка с член 2, член 67, параграф 4 и член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

269    При това положение задължението на жалбоподателя да плати предварителна вноска за 2016 г. не може да бъде засегнато от последващото приемане на Директива 2019/878, която е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 7 юни 2019 г. и влиза в сила двадесет дни след публикуването ѝ, със срок за транспониране, който по принцип изтича най-късно на 28 декември 2020 г. Всъщност нито една разпоредба от тази директива не предвижда изключването ex tunc на жалбоподателя от персоналния обхват на задължението за плащане на предварителни вноски. Следователно ЕСП не е трябвало да взема предвид това обстоятелство в обжалваното решение за целите на определянето на тези вноски.

270    С оглед на гореизложеното единадесетото основание следва да се отхвърли по същество.

8.      По мотивите за определянето на годишното целево равнище

271    Следва да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютно основание за отмяна, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика).

272    В случая в рамките на процесуално-организационно действие и в хода на съдебното заседание на страните са поставени въпроси относно евентуалната липса на мотиви, която била опорочила обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

273    От отговорите на страните следва, че те спорят по въпроса дали обжалваното решение е достатъчно мотивирано в това отношение, като жалбоподателят счита, че това не е така, докато ЕСП е на противоположно мнение.

274    При тези обстоятелства и макар жалбоподателят да не критикува мотивите за определянето на годишното целево равнище в жалбата и в изявлението за изменение на жалбата, Общият съд счита, че следва да провери служебно дали в обжалваното решение ЕСП е мотивирал надлежно определянето на годишното целево равнище.

275    Като начало следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

276    Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 275 по-горе, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

277    В член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище.

278    Що се отнася до методиката за определяне на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като се вземе предвид крайното целево равнище, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

279    Също така съгласно член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 ЕСП изчислява предварителната вноска за всяка институция въз основа на годишното целево равнище, което трябва да бъде определено въз основа на крайното целево равнище и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент 2015/63.

280    За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че макар авторът на дадено решение да не е длъжен в мотивите си да посочи всички относими фактически и правни обстоятелства, това не променя факта, че тези мотиви трябва да изложат поне фактите и правните съображения, които са от съществено значение в структурата на решението (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика).

281    По-нататък, когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

282    Същото трябва да важи и за методиката за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер има съществено значение в общата структура на такова решение. Всъщност, както следва от член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, методиката за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочения размер между всички съответни институции, така че увеличението или намалението на този размер води до съответно увеличение или намаление на предварителната вноска на всяка от тези институции.

283    От гореизложеното следва, че институциите, които са задължени да плащат предварителни вноски, трябва да могат да разбират, при прочита на обжалваното решение, поне основните етапи от методиката за изчисляване на размера на годишното целево равнище за съответния период на плащане на вноски.

284    В настоящия случай, както следва от съображение 80 от обжалваното решение, ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 7 007 654 704 евро.

285    В съображение 60 от обжалваното решение ЕСП припомня, че е определил това целево равнище с оглед по-специално на прогнозирания размер на крайното целево равнище, който е трябвало да бъде достигнат до края на първоначалния срок, както и финансовите средства, които вече са били налични в ЕФП.

286    ЕСП излага подхода, следван за определяне на годишното целево равнище, в съображения 62—79 от обжалваното решение.

287    В съображение 62 от обжалваното решение ЕСП обяснява, че определянето на годишното целево равнище на една осма от 1 % от размера на гарантираните депозити за предходната година не би било достатъчно, за да се достигне крайното целево равнище, в случай че се очаква нарастване на гарантираните депозити в бъдеще.

288    В съображения 63—66 от обжалваното решение ЕСП уточнява, че за да отчете предвижданото развитие на гарантираните депозити през първоначалния срок, той е анализирал — при липса на надеждни данни за развитието на гарантираните депозити на институциите — процента на нарастване на депозитите на домакинствата и депозитите на нефинансовите търговски дружества, като се основава на публикуваните от Европейската централна банка (ЕЦБ) данни. Той отбелязва, че въз основа на този анализ най-реалистичният сценарий е годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от около 3 %.

289    Освен това в съображения 67—77 от обжалваното решение ЕСП е извършил оценка на фазата на икономическия цикъл и потенциалното проциклично въздействие, което предварителните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. Във връзка с последното той по-специално посочва, че е взел предвид факта, че предварителните вноски за 2016 г. ще бъдат значително по-високи от вноските, събрани от националните органи за преструктуриране за 2015 г. въз основа на Директива 2014/59.

290    Вследствие на тази оценка в съображение 78 от обжалваното решение ЕСП заключава, че с оглед на неблагоприятното развитие в банковия сектор и на равнището на несигурност, характерно за световната икономика през 2016 г., с цел да не се утежнят процикличните последици на предварителните вноски върху платежоспособността на банковия сектор, е уместно да се възприеме по-нисък процент на нарастване от този, който е бил прогнозиран въз основа на процента на нарастване на депозитите на домакинствата и на депозитите на нефинансовите търговски дружества, а именно процент на нарастване под 3 %.

291    С оглед на тези съображения ЕСП е предвидил в съображение 80 от обжалваното решение коефициент, който е приложил, за да определи годишното целево равнище (наричан по-нататък „коефициентът“), и е определил неговата стойност на 1,05 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава размера на гарантираните депозити на всички институции през 2015 г. с този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула:

Цел0 [размер на годишното целево равнище] = 5 339 158 631 522 [Общо гарантирани депозити2015] * 0.0105 * ⅛ = EUR 7 007 654 704.

292    Що се отнася до пълнотата на тези мотиви, първо, следва да се припомни, че периодът на плащане на вноски за 2016 г. съответства на първата година от първоначалния срок от осем години. Така, макар от съображение 60 от обжалваното решение да следва, че годишното целево равнище трябва да се определи, като се вземат предвид финансовите средства, които вече са били налични в ЕФП, институциите са могли да знаят, че този елемент не е имал никакво отражение върху изчисляването на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г.

293    Освен това, по-специално от съображения 60 и 80 от обжалваното решение следва, че ЕСП е определил годишното целево равнище, като е следвал два основни етапа. На първо място, той определя прогнозирания размер на крайното целево равнище, и на второ място, разделя този размер на осем, за да вземе предвид факта, че първоначалният срок включва осем години плащане на вноски (вж. точки 285—291 по-горе).

294    За сметка на това нищо не сочи, че изчисляването на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г. е извършено съгласно различна от посочената в съображение 80 от обжалваното решение математическа формула или че съдържа други допълнителни етапи, които не са изложени в обжалваното решение.

295    При това положение не може да се приеме, че ЕСП е пропуснал да изложи в обжалваното решение основните етапи на методиката за изчисляване на размера на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г.

296    Що се отнася, второ, до прогнозирания размер на крайното целево равнище, следва да се отбележи, че този размер може да бъде изведен от математическата формула, посочена в съображение 80 от обжалваното решение, както самият жалбоподател признава това и както ЕСП го потвърждава в съдебното заседание. По-конкретно, като се умножат първите два елемента от тази формула, а именно размерът на гарантираните депозити на институциите през 2015 г. (или 5 339 158 631 522 евро) и коефициентът (или 0,0105), е възможно да се получи прогнозираният размер на крайното целево равнище, а именно около 56 милиарда евро.

297    Трето, що се отнася до начина, по който ЕСП е определил прогнозирания размер на крайното целево равнище, от съображение 59 от обжалваното решение следва, че ЕСП е основал анализа си на факта, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 този размер трябва да съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити, в края на първоначалния срок, на всички институции, лицензирани във всички участващи държави членки.

298    В това отношение от съображения 62 и 63 от обжалваното решение е видно, че ЕСП е взел предвид прогнозираното развитие на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани във всички участващи държави членки, и то от размера на тези депозити през 2015 г. до края на първоначалния срок, тоест до края на 2023 г.

299    Освен това, по-специално от съображения 66 и 78 от обжалваното решение следва, че първоначално ЕСП е установил годишен процент на нарастване на посочените гарантирани депозити от 3 % между 2015 г. и 2023 г., но впоследствие е преразгледал този процент в посока неговото намаляване, за да вземе предвид анализа на фазата на икономическия цикъл и потенциалното проциклично въздействие, което предварителните вноски биха могли да окажат върху финансовото състояние на институциите (вж. точки 289 и 290 по-горе).

300    Така от обжалваното решение е видно, че ЕСП е възприел годишен процент на нарастване на гарантираните депозити под 3 % между 2015 г. и 2023 г., за да определи крайното целево равнище.

301    Накрая, следва да се отбележи, че както следва от съображения 64 и 79 от обжалваното решение, при определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г. ЕСП не е разполагал с надеждни данни за вероятното развитие на гарантираните депозити на институциите между 2015 г. и 2023 г., тъй като едва една година по-рано е въведено ново определение на гарантираните депозити с Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149). При липсата на такива данни ЕСП е трябвало да оцени прогнозираното развитие на посочените депозити въз основа на процента на нарастване на депозитите на домакинствата и депозитите на нефинансовите търговски дружества, както следва от съображение 64 от обжалваното решение.

302    При тези особени обстоятелства и освен това предвид факта, че обжалваното решение се отнася до първия период на плащане на вноски след приемането на Регламент № 806/2014, институциите в качеството си на осведомени оператори са могли основателно да очакват, че за да определи годишното целево равнище за този период, ЕСП ще вземе предвид и прогнозирания размер на крайното целево равнище, както е посочен в изложението на мотивите към предложение COM(2013) 520 final на Комисията от 10 юли 2013 г., довело до приемането на този регламент, съгласно което Комисията е преценила, че крайното целево равнище ще съответства на 55 милиарда евро.

303    С оглед на гореизложеното институциите са били в състояние да разберат основните правила, съгласно които ЕСП е щял определи крайното целево равнище за целите на определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г.

304    Този извод не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателя.

305    На първо място, жалбоподателят критикува факта, че обжалваното решение не съдържа нито размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния срок, нито прогнозирания размер на крайното целево равнище.

306    В това отношение е достатъчно да се припомни, както бе посочено в точка 296 по-горе, че прогнозираният размер на крайното целево равнище може да се изведе от математическата формула, посочена в съображение 80 от обжалваното решение.

307    Освен това, що се отнася до прогнозирания размер на гарантираните депозити за края на първоначалния срок, този размер не представлява в структурата на обжалваното решение съществена информация, без която жалбоподателят не би могъл да разбере основните етапи от следвания от ЕСП метод, описан в точка 293 по-горе.

308    На второ място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не предоставя цифрови елементи, които позволяват да се разберат причините, поради които ЕСП е определил коефициента точно на 1,05 %. Освен това съдържащите се в обжалваното решение цифрови елементи били противоречиви. Всъщност фактът, че ЕСП е приложил коефициента от 1,05 %, означавал, че определянето на годишното целево равнище се основава на кумулативен растеж на гарантираните депозити от 5 % за осемте години на първоначалния срок, докато в обжалваното решение се уточнявало, че това определяне се основава на „годишен“ процент на нарастване на гарантираните депозити от около 3 %. Последният процент щял да доведе до кумулативен растеж на гарантираните депозити, който в края на първоначалния срок значително надвишава 5 %. Освен това не се уточнявало дали позоваването на „консервативен подход“ в съображение 79 от обжалваното решение означавало, че годишното целево равнище е трябвало да бъде определено като мярка за сигурност на високо равнище, или по-скоро означава, че ЕСП се е основал на слабо нарастване на гарантираните депозити.

309    Тези доводи почиват, от една страна, на погрешна предпоставка, че за целите на определянето на крайното целево равнище ЕСП е възприел годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от „около 3 %“. Всъщност, както вече бе посочено в точка 300 по-горе, от обжалваното решение, и по-специално от съображение 78 от него, е видно, че ЕСП е приел за уместно „годишното целево равнище за 2016 г. да се определи въз основа на прогнозен ръст на нарастване на гарантираните депозити, по-нисък от установения въз основа на процента на нарастване, наблюдаван при депозитите на домакинствата и депозитите на нефинансовите търговски дружества“, а именно процент под 3 %. Така от това съображение може да се направи извод, че ЕСП е възприел процент между 0 % и 3 %. Освен това, като подчертава, че е следвал „консервативен подход“, ЕСП посочва по същество, че е счел за уместно, поради изложените от него в обжалваното решение мотиви, да се възприеме годишен процент на нарастване, който е в долната част на този диапазон.

310    В това отношение ЕСП уточнява в съдебното заседание, без това да се оспорва от жалбоподателя, че размерът на крайното целево равнище от 56 милиарда евро, определен в обжалваното решение, съответства на годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от около 0,6 %. Такъв годишен процент на нарастване обаче, приложен към сумата от 5 339 158 631 522 евро, съответства след осем години на кумулативен процент от 4,92 % и следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, не е в несъответствие с кумулиран процент на нарастване в края на посочения осемгодишен период от около 5 %, както е отразено в коефициента от 1,05 %.

311    Следователно по този въпрос обжалваното решение не е опорочено от никаква непоследователност.

312    От друга страна, що се отнася до критиката на жалбоподателя, че обжалваното решение не предоставя цифрови елементи, които позволяват да се разберат причините, поради които ЕСП е определил коефициента точно на 1,05 %, следва да се отбележи, първо, че от елементите, посочени в обжалваното решение, и от припомнените в точки 309 и 310 по-горе елементи може да се заключи, че този коефициент съответства на кумулативен процент на нарастване на гарантираните депозити, очакван в края на първоначалния срок от осем години, от около 5 %, което в случая се изразява в годишен процент на нарастване от около 0,6 %. Така последният процент попада в долната част на диапазона между 0 % и 3 %, възприет от ЕСП, което е в съответствие с неговия консервативен подход, обоснован от оценката на фазата на икономическия цикъл и на потенциалното проциклично въздействие, което предварителните вноски биха могли да окажат върху финансовото състояние на институциите. Следователно осведомен оператор като жалбоподателя е можел да разбере връзката между тези елементи. Второ, коефициентът от 1,05 % позволява на ЕСП, при особените обстоятелства на настоящия случай, припомнени в точка 302 по-горе, да доближи крайното целево равнище до прогнозирания размер на това равнище, както е следвал от подготвителните работи по Регламент № 806/2014. Трето, що се отнася до определянето на коефициент, който по същество има за цел да отрази икономическа прогноза, основана на няколко еволюиращи, несигурни или променливи фактори, би било прекомерно да се изискват специфични мотиви за всеки от техническите избори или всеки от цифровите елементи, на които се основават съображенията, при положение че от обжалваното решение ясно личат следваните съображения, за да се даде възможност основателността му да бъде оспорена впоследствие пред компетентната юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 108 и цитираната съдебна практика).

313    С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, обжалваното решение не е опорочено от липсата на мотиви, що се отнася до определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г.

В.      Заключение

314    Тъй като нито едно от основанията, изтъкнати от жалбоподателя не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

V.      По съдебните разноски

315    Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение, с което слага край на производството. Съгласно член 219 от посочения правилник, приложим към настоящото производство след връщане на делото за ново разглеждане, Общият съд се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна.

316    Освен това съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

317    В настоящия случай с решението по жалбата Съдът отменя първоначалното съдебно решение и не се произнася по съдебните разноски. Ето защо с настоящото решение Общият съд следва да се произнесе по съдебните разноски, свързани с първоначалното производство пред Общия съд, с производството по обжалване пред Съда и с настоящото производство след връщането на делото за ново разглеждане.

318    Тъй като ЕСП е загубил делото в производството по обжалване пред Съда, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в това производство.

319    Тъй като жалбоподателят е загубил делото по същество в производството пред Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане, въз основа на доводите, които е изтъкнал в производството пред Общия съд преди обжалването, следва да се постанови, че той понася направените от него съдебни разноски, както и тези на ЕСП, направени във връзка с тези две производства.

320    Накрая, в съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Съветът и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на NRW.Bank, свързани с производството по обжалване пред Съда в рамките на дело C‑662/19 P.

3)      NRW.Bank понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на ЕСП, свързани с производството пред Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане в рамките на дело T‑466/16 RENV и с първоначалното производство пред Общия съд в рамките на дело T‑466/16.

4)      Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Корнезов De Baere Petrlík

Kecsmár Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 февруари 2024 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора и факти, настъпили след подаването на настоящата жалба

II. Обжалваното решение

III. Искания на страните

IV. От правна страна

А. По възраженията за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е), на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63, както и на „Стъпка 2“ от приложение I към него

1. По деветото основание: възражение за незаконосъобразност на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

а) Предварителни бележки

б) По обхвата на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

в) По законосъобразността на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

1) По първата част: несъобразяване с подготвителните работи по Директива 2014/59

2) По втората част: нарушение на целта за облекчаване на публичните бюджети

3) По третата част: неспазване на принципа на съобразяване на предварителните вноски с рисковия профил и на принципа на равно третиране

2. По десетото основание: възражения за незаконосъобразност на член 6, параграф 5, първа алинея, буква б) от Делегиран регламент 2015/63 и на „Стъпка 2“ от приложение I към него

Б. По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

1. По второто и третото основание: нарушение от обжалваното решение на член 41 от Хартата и на задължението за мотивиране поради липсата на правно основание за замяната с обратна сила на първоначалните решения

2. По четвъртото основание: непълнота на мотивите на обжалваното решение, що се отнася до изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя

а) Предварителни бележки

б) По първата част, отнасяща се до липсата на индивидуални мотиви на обжалваното решение

в) По втората част, отнасяща се до непредоставянето на индивидуални данни на другите институции

г) По третата част относно непълнотата на мотивите във връзка с образуването на клетките

3. По шестото основание: нарушение на „общите процесуални изисквания“, произтичащи от член 41 от Хартата, член 298 ДФЕС, общите принципи на правото и Процедурния правилник на ЕСП

4. По първото и седмото основание: нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата поради незачитане на правото на изслушване

а) По първата част, отнасяща се до недостатъчния срок за представяне на становища в рамките на консултативната процедура

б) По втората част, отнасяща се до факта, че обжалваното решение било окончателно установено преди консултативната процедура

5. По петото основание: нарушение с обжалваното решение на правото на ефективна съдебна защита

6. По осмото основание: незаконосъобразност на обжалваното решение с оглед на член 3, точка 28 и на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

7. По единадесетото основание: нарушение на общите принципи на правото, доколкото обжалваното решение не се основавало на правните норми, които са били в сила към датата на приемането му

8. По мотивите за определянето на годишното целево равнище

В. Заключение

V. По съдебните разноски

*      Език на производството: немски.