Language of document : ECLI:EU:T:2022:426

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

6 юли 2022 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Конкурс EPSO/AD/363/18 за назначаване на администратори в областта на данъчното облагане — Ограничаване на избора на втория език, на който се провеждат изпитите — Невключване в списъка с резерви — Възражение за незаконосъобразност — Допустимост — Дискриминация, основана на езика — Особен характер на длъжностите, които трябва да бъдат заети — Обосноваване — Интерес на службата — Пропорционалност“

По дело T‑631/20

MZ, за която се явява M. Velardo, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от T. Lilamand, D. Milanowska и A.‑C. Simon, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: J. Svenningsen (докладчик), председател, R. Barents, C. Mac Eochaidh, T. Pynnä и J. Laitenberger, съдии,

секретар: P. Núñez Ruiz, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 1 март 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката MZ иска отмяна на решението от 10 декември 2019 г., с което конкурсната комисия по конкурс EPSO/AD/363/18 отказва след преразглеждане да включи името ѝ в списъка на издържалите конкурса за назначаване на администратори със степен AD 7 в областта на данъчното облагане.

I.      Обстоятелствата по спора

2        На 11 октомври 2018 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание въз основа на квалификации и тестове EPSO/AD/363/18 за назначаване на администратори (AD 7) в митническата и в данъчната област (ОВ C 368 A, 2018 г., стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за конкурса“) с цел съставяне на два списъка на издържалите конкурса кандидати, от които Европейската комисия и най-вече генерална дирекция (ГД) „Данъчно облагане и митнически съюз“ ще може да наема на работа нови членове на публичната служба като администратори.

3        В обявлението за конкурса се изисква по-специално като условие за допускане до конкурса владеенето на най-малко два официални езика на Европейския съюз. Това условие за допускане е формулирано, както следва:

„Трябва да владеете най-малко 2 официални езика на ЕС — единия поне на ниво C1 (задълбочено владеене), а другия поне на ниво B2 (задоволително владеене).

Обърнете внимание, че посочените по-горе минимални изисквани нива се отнасят за всички езикови умения (говорене, писане, четене и слушане), които се изискват във формуляра за кандидатстване. Тези умения отразяват посочените в Общата европейска референтна рамка за езиците […]

В настоящото обявление за конкурс езиците ще се наричат:

–        Език 1: езикът, използван за тестовете с въпроси с избор между няколко отговора, които се провеждат на компютър.

–        Език 2: езикът, използван за подбора по квалификации (Talent Screener), за тестовете в рамките на центъра за оценяване и за комуникацията между EPSO и кандидатите, подали валидна кандидатура. Език 2 трябва да бъде различен от език 1.

Език 2 трябва да бъде английски или френски“.

4        В обявлението за конкурса се уточнява причината за ограничаването на избора на втория език до английски или френски, както следва:

„От издържалите конкурса кандидати, които бъдат наети да работят в тези области, ще се изисква да владеят английски или френски език на задоволително ниво (поне B2). Въпреки че владеенето на други езици може да се счита за предимство, повечето отдели на Комисията в областта на митниците и данъчното облагане използват английски или френски език в своята аналитична работа, вътрешната комуникация и комуникацията с външни заинтересовани страни, както и за изготвянето на публикации и доклади, законодателство или икономически проучвания, както е посочено в раздела „Какви задачи ще трябва да изпълнявам?“ и в приложение I. Поради това задоволителното владеене на английски или френски език е от съществено значение. Ето защо, ако издържалият конкурса кандидат не владее английски или френски език на задоволително ниво, той няма да бъде незабавно оперативен“.

5        В точка 5 от раздел „Как ще протече подборът?“ се посочва, че тестовете в рамките на центъра за оценяване се състоят от четири теста, а именно: интервю относно общите компетенции, свързано с областта интервю, упражнение в група и работа по казус. Всяка една от осемте общи компетенции („анализ и разрешаване на проблеми“, „комуникация“, „постигане на качество и резултати“, „учене и развитие“, „определяне на приоритети и организиране“, „устойчивост“, „работа с други хора“ и „ръководни умения“) се оценява до десет точки, а свързаните с областта компетенции — до сто точки. Що се отнася до общите компетенции, изискваният минимум е 3 от 10 точки за всяка компетенция и 40 от общо 80 точки, а що се отнася до свързаните с областта компетенции, изискваният минимум е 50 от 100 точки.

6        На 10 ноември 2018 г. жалбоподателката кандидатства за посочения конкурс в областта на данъчното облагане.

7        Задачите, които издържалите конкурса в областта на данъчното облагане кандидати могат да изпълняват, са описани в обявлението за конкурса по следния начин:

„В качеството си на служител по политиките в отдел на дирекциите за пряко или косвено данъчно облагане на [ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“] или в един от отделите за фискална държавна помощ на [ГД „Конкуренция“] от Вас ще се очаква да бъдете оперативен незабавно и с помощта на Вашите ръководители — да съставяте документи в областта на Вашата компетентност и да участвате в срещи с държавите членки и други заинтересовани страни с цел разясняване/отстояване на позицията на Европейската комисия. От Вас ще се очаква да представлявате своя отдел на срещи с представители на други служби на Европейската комисия и да отговаряте на въпроси, поставени от обществеността и членове на Европейския парламент. Също така ще се очаква да допринасяте за съставянето на брифинги за съответния член на Комисията, генерален директор или директор, според необходимото. В зависимост от отдела, в който работите, от Вас ще се очаква да изготвяте законодателство, решения, работни документи или икономически проучвания“.

8        Освен това в приложение I към обявлението за конкурса, озаглавено „Естество на служебните задължения“, тези служебни задължения са уточнени по следния начин:

„По принцип задачата на администраторите (AD 7) в областта на данъчното облагане е да подпомагат лицата, вземащи решения, при изпълнението на мисията на тяхната институция, да предоставят правен, икономически и/или статистически анализ, необходим за инициирането, разработването, управлението и/или оценяването на политиките на ЕС в областта на прякото и/или косвеното данъчно облагане, включително трансферното ценообразуване или фискалната държавна помощ.

От успешно представилите се кандидати ще се изисква да анализират въпроси, свързани с прякото или косвеното данъчно облагане, да извършват правна оценка съгласно приложимите правила и процедури в областта на данъчното облагане или държавната помощ, да анализират тяхното въздействие и да представят проекти на правни документи или да подготвят икономически анализ на тези въпроси. От тях може да бъде изискано също така да разработват комуникационни дейности в своята област на дейност, да участват в конференции и други прояви, да изпълняват координационни задачи и да участват в преговори на международно равнище, свързани с данъчната политика на Европейския съюз в […] област[та на икономическия анализ и оценката на данъчни мерки, прякото или косвено данъчно облагане, данъка върху добавената стойност и другите косвени данъци (околна среда, транспорт, енергетика и акцизи)] […]“.

9        Жалбоподателката, която е италианска гражданка, избира италиански език като език 1, а френски — като език 2 (наричан по-нататък „вторият език“) — който тя използва, за да изготви кандидатурата си. По този повод тя декларира, че владее френски език на същото ниво като италиански език, а именно ниво C2 съгласно Общата европейска референтна рамка за езиците, освен що се отнася до писането, за което декларира, че владее френски език на ниво C1.

10      На 4 април и 4 юни 2019 г. жалбоподателката участва в тестове в рамките на центъра за оценяване, представляващи работа по казус, упражнение в група и две индивидуални интервюта с конкурсната комисия. Тези тестове са проведени на втория език.

11      С писмо от 17 юли 2019 г. председателят на конкурсната комисия уведомява жалбоподателката за решението на конкурсната комисия да не включи името ѝ в списъка на издържалите конкурса, тъй като не е получила минималната оценка, изисквана за всеки от тестовете (наричано по-нататък „решението от 17 юли 2019 г.“). Към това писмо е приложен паспорт на компетенциите, от който по-специално е видно, че жалбоподателката е получила, от една страна, елиминаторна оценка 37/80 във връзка с осемте общи компетенции и от друга страна, оценка 80/100 във връзка с компетенциите, свързани с избраната от нея област.

12      С писмо от 27 юли 2019 г. жалбоподателката изпраща до конкурсната комисия искане за преразглеждане, написано на френски език, което е отхвърлено с решение на конкурсната комисия от 10 декември същата година (наричано по-нататък „решението от 10 декември 2019 г.“).

13      С електронно писмо от 9 март 2020 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) жалбоподателката подава до органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) административна жалба, изготвена на италиански език.

14      С електронно писмо от 1 април 2020 г. EPSO уведомява жалбоподателката, че в приложение на точка 4.3.1 от приложение III към обявлението за конкурса административната ѝ жалба е трябвало да бъде подадена на втория език, а именно френски, и че поради това административната ѝ жалба, изготвена на италиански език, няма да бъде взета предвид, ако до 1 май същата година на ОН не бъде предоставен превод на френски език.

15      С електронно писмо от 9 април 2020 г. жалбоподателката изпраща на ОН превод на френски език на подадената от нея по административен ред жалба, която е отхвърлена с решение на ОН от 8 юли 2020 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“).

II.    Искания на страните

16      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени решенията от 17 юли и 10 декември 2019 г., както и решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

17      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По предмета на спора

18      Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, когато кандидат по конкурс изисква преразглеждане на взетото от конкурсна комисия решение, именно решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, представлява актът, пораждащ неблагоприятни за него последици по смисъла на член 90, параграф 2 или, когато е приложим, член 91, параграф 1 от Правилника. По този начин взетото след преразглеждането решение замества първоначалното решение на конкурсната комисия (вж. решение от 5 септември 2018 г., Villeneuve/Комисия, T‑671/16, EU:T:2018:519, т. 24 и цитираната съдебна практика).

19      В случая пораждащият неблагоприятни последици за жалбоподателката акт е взетото след преразглеждане решение от 10 декември 2019 г., с което се постановява името ѝ да не бъде включено в списъка на издържалите конкурса (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

20      Що се отнася до исканията, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, следва да се припомни, че обжалването, дори и формално насочено срещу отхвърлянето на административната жалба, води до сезиране на Общия съд с жалба срещу увреждащия акт, срещу който административната жалба е подадена (решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8), освен в случаите, при които отхвърлянето на административната жалба има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена (вж. решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 34 и цитираната съдебна практика).

21      В случая, тъй като с решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба се отхвърля посочената жалба и се потвърждава решението на конкурсната комисия да не се включва името на жалбоподателката в списъка на издържалите конкурса, то няма самостоятелното съдържание на обжалваното решение. Следователно при подобна хипотеза трябва да се разгледа законосъобразността на обжалваното решение, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, тъй като се предполага, че тези мотиви съвпадат с посочения акт (вж. в този смисъл решение от 24 март 2021 г., BK/Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), T‑277/19, непубликувано, EU:T:2021:161, т. 43 и цитираната съдебна практика).

Б.      По същество

22      Жалбоподателката изтъква пет основания в подкрепа на жалбата си. Първото основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на езиковия режим, предвиден в обявлението за конкурса, второто — нарушение на принципа на неизменност на състава на конкурсната комисия, третото — нарушение на обявлението за конкурса, четвъртото — нарушение на член 5, пета алинея от приложение III към Правилника и петото — нарушение на задължението за мотивиране.

23      В рамките на първото основание жалбоподателката се позовава на незаконосъобразността на разпоредбите на обявлението за конкурса, които, от една страна, ограничават до френски и английски език избора на втория език, на който ще се провеждат тестовете в рамките на центъра за оценяване (наричано по-нататък „спорното ограничение“), и от друга страна, задължават кандидатите да използват този език в кореспонденцията си с EPSO (наричано по-нататък „спорното задължение“).

24      Комисията иска това възражение за незаконосъобразност да бъде отхвърлено като недопустимо и във всички случаи като неоснователно.

1.      По допустимостта на първото основание: възражение за незаконосъобразност на обявлението за конкурса

25      Доколкото с обявлението за конкурса се въвежда от една страна, спорното ограничение и от друга страна, спорното задължение, възражението за незаконосъобразност на обявлението следва, с оглед на съответния обхват на посоченото ограничение и задължение, да бъде предмет на отделно разглеждане.

а)      По допустимостта на възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното ограничение

26      Като се позовава на съдебната практика, установена с решение от 14 декември 2017 г., PB/Комисия (T‑609/16, EU:T:2017:910), Комисията изтъква, че възражението за незаконосъобразност на спорното ограничение трябва да се отхвърли като недопустимо.

27      В това отношение тя поддържа, че при липсата на тясна връзка между мотивите на обжалваното решение и първото основание, изведено от незаконосъобразността на обявлението за конкурса, посоченото основание трябва да се отхвърли поради просрочие. Според Комисията, за да може да оспорва разпоредбите, определящи езиковия режим на тестовете по конкурса, даден кандидат трябва да подаде по административен ред жалба срещу обявлението за конкурса в срок от три месеца след публикуването му.

28      Комисията счита, че обжалваното решение не се основава на обстоятелства, които са тясно свързани с езиковия режим на тестовете, а само на недостатъчния брой точки, дадени на жалбоподателката при оценяването на общите ѝ компетенции, така че нямало тясна връзка между мотивите на обжалваното решение и основанието, изведено от незаконосъобразността на обявлението за конкурса.

29      Тя добавя, че съществените слабости, установени по време на тестовете при владеенето на определени общи компетенции, са щели да бъдат установени и ако жалбоподателката бе минала тестовете на друг език. При всички положения жалбоподателката не била доказала с конкретни данни, че поради използването на френски език по време на тестовете е била ощетена или че е могла да получи по-добри резултати, ако е минала тези тестове на друг език.

30      Жалбоподателката оспорва посочените доводи.

31      В самото начало е важно да се припомни, че член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, гарантиращ на всяка страна правото да оспори, с цел отмяна на акт, който я засяга пряко и лично, валидността на предходните актове на институциите, съставляващи правното основание на обжалвания акт, ако тази страна несъмнено не е имала право да подаде жалба направо срещу тези актове, чиито последици понася, без да е могла да поиска отмяната им (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2003 г., Комисия/ЕЦБ, C‑11/00, EU:C:2003:395, т. 75, от 17 декември 2020 г., BP/FRA, C‑601/19 P, непубликувано, EU:C:2020:1048, т. 26 и от 22 април 2004 г., Schintgen/Комисия, T‑343/02, EU:T:2004:111, т. 26).

32      В случая, доколкото повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост се основава на схващането, че жалбоподателката не е оспорила своевременно обявлението за конкурса, тоест в рамките на три месеца след публикуването му, най-напред следва да се провери дали жалбоподателката несъмнено е разполагала с такава възможност.

33      В случая не може да се приеме, че жалба за отмяна, подадена от жалбоподателката срещу обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното ограничение, очевидно е допустима. Всъщност следва да се припомни, че обявление за конкурс по изключение може да бъде предмет на жалба за отмяна, когато с налагането на условия, изключващи кандидатурата на дадена страна, то представлява решение с неблагоприятни за нея последици по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника (вж. в този смисъл решение от 19 юни 1975 г., Küster/Парламент, 79/74, EU:C:1975:85, т. 5—8 и определение от 24 юни 2013 г., Mateo Pérez/Комисия, F‑144/11, EU:F:2013:86, т. 46 и цитираната съдебна практика).

34      Спорното ограничение обаче не води до изключване на кандидатурата на кандидат, който подобно на жалбоподателката счита, че владее поне два официални езика на Съюза на изискваното в обявлението за конкурса ниво. Следователно, тъй като не налага условия, изключващи кандидатурата на жалбоподателката, обявлението за конкурса не представлява решение с неблагоприятни за нея последици и поради това не може да бъде предмет на жалба за отмяна от страна на жалбоподателката.

35      Като се има предвид принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предполага, че срещу акт, който не може да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 270 ДФЕС, трябва да може да бъде повдигнато възражение за незаконосъобразност на основание член 277 ДФЕС, допустимостта на възражението за незаконосъобразност на акт с общо приложение в такъв случай е подчинено единствено на двойното условие обжалваният индивидуален акт да е бил приет в пряко приложение на акта с общо приложение и жалбоподателят да има правен интерес да обжалва индивидуалното решение, което е предмет на основната жалба (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., Wils/Парламент, F‑105/05, EU:F:2007:128, т. 36 и цитираната съдебна практика).

36      Що се отнася до първото условие, с което се цели да се установи дали обжалваното решение е прието в пряко приложение на обявлението за конкурса, важно е да се уточни, че Съдът е приел за допустимо повдигането на възражение за незаконосъобразност на разпоредби от акт с общо действие, които представляват правно основание на индивидуалното решение или имат пряка правна връзка с него (вж. решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 69 и цитираната съдебна практика).

37      В това отношение е достатъчно да се припомни, че тъй като текстът на обявлението за конкурса представлява рамката както за законосъобразността, така и рамката за преценка на конкурсната комисия (вж. решение от 14 декември 2018 г., UR/Комисия, T‑761/17, непубликувано, EU:T:2018:968, т. 65 и цитираната съдебна практика), посоченото обявление, дори да не е самото правно основание на обжалваното решение, поне представлява един от актовете, съставляващи правната рамка, в която то е трябвало да бъде прието.

38      Понеже обжалваното решение е прието съгласно предвидената в обявлението за конкурса процедура, от това следва, че спорното ограничение има пряка правна връзка и с обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2021 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑670/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:435, т. 56).

39      Що се отнася до второто условие, свързано с правния интерес, и ако се предположи, че доводите на Комисията биха могли да се разбират като оспорване на интереса, който жалбоподателят би имал, за да поиска отмяната на обжалваното решение с мотива, че спорното ограничение е незаконосъобразно, важно е да се припомни, че несъмнено жалбоподателят няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна единствено твърдения за нарушения, които го касаят лично (решение от 30 юни 1983 г., Schloh/Съвет, 85/82, EU:C:1983:179, т. 14).

40      Това изискване обаче предполага единствено, че твърденията за нарушение на жалбоподателя могат да обосноват отмяна, от която той би могъл да има полза, т.е. в случая че възражението за незаконосъобразност чрез резултата от него може да бъде от полза за повдигналата го страна (решение от 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, EU:T:2006:366, т. 132). Съгласно съдебната практика, на която се позовава Комисията, във всички случаи само при липса на тясна връзка между мотивите на обжалваното решение и основанието, изведено от възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, последното трябва да се приеме за недопустимо (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2017 г., PB/Комисия, T‑609/16, EU:T:2017:910, т. 29 и цитираната съдебна практика).

41      В това отношение обаче, поради риска на жалбоподателката да бъде възложено да представи невъзможно за представяне доказателство, от нея не може да се изисква да докаже, че в изпълнение на отменително решение съгласно член 266 ДФЕС тя несъмнено би получила по-добра оценка на тестовете в рамките на центъра за оценяване, а само че такава възможност не е изключена, като освен това следва да се припомня, че Общият съд не трябва да замести със своята преценка преценката на конкурсната комисия.

42      В това отношение е важно да се уточни, че обявлението за конкурса не задължава кандидатите да изберат езика, който владеят най-добре, като език 1. Следователно, както изтъква жалбоподателката, предпочитането на английски или френски език и изключването на всички останали официални езици на Съюза може да предостави предимство при тестовете на кандидатите, които владеят по-добре единия от тези два езика, и да е в ущърб на другите кандидати, за които случаят не е такъв.

43      Всъщност вече е постановено, че нивото на владеене на втория език на кандидатите неизбежно и несъмнено се отразява на резултатите им от предвидените в разглеждания конкурс изпити за проверка на общи и специфични умения, които се провеждат на този език (решение от 9 юни 2021 г., Calhau Correia de Paiva/Комисия, T‑202/17, обжалвано, EU:T:2021:323, т. 55).

44      В този контекст може по-специално да се отбележи, че от формулярите, използвани за оценка на общите компетенции, предоставени от Комисията в отговор на процесуално-организационно действие, е видно, че владеенето на даден език може да окаже влияние върху оценяването на общите компетенции на кандидатите.

45      По-специално по време на интервюто относно общите компетенции, при оценяване на компетенцията „комуникация“ конкурсната комисия е трябвало да вземе предвид трудността на кандидата да се изразява устно по разбираем или достатъчно точен начин. Същото се отнася и за оценяването на тази компетенция при работа по казус, тъй като е предвидено конкурсната комисия да даде по-ниска оценка на кандидатите, ако счете, че „езикът, терминологията, стила и регистъра, които използват, са неподходящи“.

46      Освен това, както бе припомнено в точка 9 по-горе, самата жалбоподателка декларира във формуляра си за кандидатстване, че владее писането на френски език на по-ниско ниво, отколкото на италиански — езика, който владее най-добре, и следователно не може да се изключи възможността неперфектното владеене на този втори език да е могло да повлияе на оценяването ѝ по време на писмения тест.

47      При тези обстоятелства не може още в началото да се изключи, че жалбоподателката, която е получила обща оценка във връзка с общите компетенции, а именно 37/80, значително по-ниска от тази, която е получила във връзка с компетенциите относно съответната област, а именно 80/100, и която по-специално е получила оценка 4,5/10 на компетенцията „комуникация“, която също е по-ниска от оценката на компетенциите в съответната област, би имала възможност да получи по-добра оценка, ако е преминала тестовете на майчиния си език, а именно на италиански. Всъщност, както следва от точки 44 и 45 по-горе, съществува голяма вероятност, като се изключи свързана със специфична област техническа терминология, владеенето на даден език да се отрази на оценяването на общите компетенции на кандидатите. Също така голямата разлика между оценката на жалбоподателката относно общите компетенции и оценката ѝ относно компетенциите в съответната област представлява конкретна индикация за това, че настоящият случай би могъл да е такъв.

48      Предвид гореизложеното следва да се заключи, че възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното ограничение, е допустимо.

б)      По допустимостта на възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното задължение

49      Комисията поддържа, че възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса е недопустимо, доколкото с него се въвежда спорното задължение, тъй като жалбоподателката е нямала интерес да се позовава на тази твърдяна незаконосъобразност. Тя изтъква, че обжалваното решение не зависи от това дали жалбоподателката е била длъжна да осъществява комуникация с EPSO на втория език, нито че е трябвало да подаде жалбата си по административен ред на френски език.

50      Жалбоподателката оспорва тези доводи.

51      Важно е да се припомни, че обхватът на възражението за незаконосъобразност трябва да бъде сведен до необходимото за разрешаването на спора (решение от 10 юни 2020 г., Oosterbosch/Парламент, T‑131/19, непубликувано, EU:T:2020:250, т. 54). Тъй като член 277 ДФЕС няма за цел да допусне някоя от страните да оспори приложимостта на акт с общо действие, независимо дали това е от полза за предявен иск или подадена жалба, актът, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство случай (вж. решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 68 и цитираната съдебна практика).

52      В това отношение независимо от факта, че член 20, параграф 2, буква г) ДФЕС и член 41, параграф 4 от Хартата на основните права закрепват правото за обръщане към институциите на Съюза на един от езиците на Договорите и за получаване на отговор на същия език, е достатъчно да се констатира, че спорното задължение не е имало никакво пряко или косвено влияние върху съдържанието на обжалваното решение. Всъщност решението на конкурсната комисия да не включи името на жалбоподателката в списъка на издържалите конкурса след провеждане на тестовете, няма пряка или косвена връзка със задължението комуникацията с EPSO да се извършва на втория език на конкурса.

53      Следователно при липсата на каквато и да било връзка, a fortiori на пряка правна връзка между обжалваното решение и спорното задължение, не може да се приеме, че това решение представлява мярка за прилагане на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда посоченото задължение.

54      Следователно възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното задължение, трябва да се отхвърли като недопустимо.

55      С оглед на всичко изложено по-горе първото основание, изведено от възражение за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, трябва да се обяви за допустимо само по отношение на спорното ограничение.

2.      По основателността на възражението за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното ограничение

56      В подкрепа на възражението за незаконосъобразност жалбоподателката изтъква, че спорното ограничение представлява дискриминация, основана на езика, която е забранена от член 1г от Правилника. В този контекст най-напред следва да се провери дали спорното ограничение води до разлика в третирането, основана на езика, и евентуално след това, дали тази разлика в третирането е обоснована от законосъобразна цел и накрая, дали е съразмерна на осъществяването на евентуално преследваната законосъобразна цел.

а)      По наличието на дискриминация, основана на езика

57      Жалбоподателката изтъква по същество, че спорното ограничение я е поставило в неблагоприятно положение в сравнение с кандидатите, за които английски или френски език е майчин или основен език, тоест езикът, който те владеят най-добре.

58      Комисията оспорва тези доводи, като твърди по същество, че владеенето на език на ниво, по-високо от минималното, което се изисква в обявлението за конкурса, не било част от познанията и компетенциите, оценени на тестовете в рамките на центъра за оценяване.

59      В самото начало е важно да се припомни, че член 1г, параграф 1, първа алинея от Правилника гласи, че при прилагането му се забранява всяка дискриминация, включително дискриминация на основата на език.

60      В случая фактът, че на кандидатите е наложено да изберат втория език на конкурса само измежду английски или френски език, представлява разлика в третирането, основана на езика, която по принцип е забранена по силата на тази разпоредба.

61      Всъщност важно е да се припомни, че с обявлението за конкурса не се забранява на кандидатите, които владеят най-добре английски или френски език, да изберат този език като втори език. От това следва, както е констатирано в точка 42 по-горе, че предпочитането на английски или френски език като втори език би могло по време на тестовете в рамките на центъра за оценяване да облагодетелства кандидатите, който владее най-добре един от тези два езика, и да бъде в ущърб на другите кандидати, които, макар да владеят на достатъчно ниво поне два официални езика на Съюза, все пак не са имали възможност да преминат теста на езика, който владеят най-добре.

62      От член 1г, параграф 6, първо изречение от Правилника обаче следва, че са възможни ограничения на принципа на недопускане на дискриминация, при условие че те са „обоснован[и] с обективни и разумни съображения“ и да са подчинени на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала.

63      Ето защо пределите на широкото правомощие за преценка, което институциите на Съюза имат по отношение на организирането на службите си, и по-специално при определянето на критериите за необходимите умения за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и — съобразно тези критерии и в интерес на службата — условията и реда за организиране на конкурса, са императивно очертани с член 1г от Правилника за длъжностните лица, така че разликите в третирането, основани на езика, които следват от свеждането на езиковия режим на даден конкурс до ограничен брой официални езици, могат да бъдат допуснати само ако такова ограничение е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата (вж. решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 90 и цитираната съдебна практика).

64      Следователно трябва да се провери дали основаната на езика дискриминация, произтичаща от спорното ограничение, е обоснована от законосъобразна цел и евентуално пропорционална на реалните нужди на службата, така както са описани в обявлението за конкурса.

б)      По обосноваването на дискриминацията, основана на езика

65      Жалбоподателката поддържа, че ОН е трябвало да докаже, че спорното ограничение е обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата, като се основава на данни, свързани с изискванията за заемане на длъжностите, които от една страна, могат да бъдат проверени от Съда и от друга страна, са разбираеми за кандидатите.

66      Във връзка с това тя твърди, че обосновката, която ОН излага в обявлението за конкурса, с която се цели да могат да бъдат назначени длъжностни лица, които могат незабавно да бъдат оперативни, не указвала съществуването на връзка между спорното ограничение и естеството на служебните задължения, които трябва да се изпълняват, така както са описани в приложение I към обявлението за конкурса. Не било изключено определени задачи да могат да бъдат изпълнявани по-специално на италиански език. Освен това предвид общата му формулировка спорното ограничение не би могло да бъде обосновано и от естеството на тестовете в рамките на центъра за оценяване.

67      Що се отнася до данните, представени от Комисията в хода на производството, жалбоподателката счита, че те не са релевантни и във всички случаи не било доказано, че английският и френският език са най-използваните езици при упражняване на служебните задължения на длъжностите, които трябва да се заемат, като се изключват всички останали езици на Съюза.

68      Комисията оспорва тези доводи, като твърди по същество, че спорното ограничение било обосновано от две законосъобразни цели, подкрепени с доказателства, включващи таблица, в която се уточняват езиците, говорени от членовете на персонала на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ и ГД „Конкуренция“, таблици, в които се уточняват езиците, използвани при изпълнение на служебните задължения на членовете на персонала на тези генерални дирекции, и публикуваните от тях обяви за работа за периода 1 януари 2016 г.—9 януари 2020 г.

69      В самото начало е важно да се припомни, че макар член 28, буква е) от Правилника да предвижда, че длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Съюза и задоволително владеене на друг от езиците на Съюза „в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения“, този член не посочва критериите, които могат да бъдат взети предвид, за да се ограничи изборът на този език измежду официалните езици, посочени в член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (OВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495, т. 85 (непубликувано) и цитираната съдебна практика и определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 55 и цитираната съдебна практика).

70      Такива критерии не произтичат и от член 27 от Правилника, чиято първа алинея, без да споменава изискванията за езикови познания, гласи, че „[н]азначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз“, и че „[н]е се запазват длъжности за граждани на определени държави членки“. Същото се отнася и за втората алинея от този член, в която само се посочва, че „[п]ринципът на равенство на гражданите на Съюза позволява на всяка институция да приеме подходящи мерки, след като установи значителна липса на баланс между гражданите на различни държави членки сред длъжностните лица, което не е оправдано от обективни критерии“, като уточнява по-специално, че „[т]ези подходящи мерки трябва да бъдат обосновани и не могат да доведат до критерии за назначаване, различни от тези, основаващи се на качествата“.

71      Макар от член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника да следва, че в обявлението за конкурса може евентуално да се посочат изискванията за владеене на език предвид „особения характер на длъжностите“, тази разпоредба по никакъв начин не представлява общо разрешение, позволяващо изборът на втори език на даден конкурс да се сведе до ограничен брой официални езици измежду посочените в член 1 от Регламент № 1 (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495, т. 86 (непубликувано) и цитираната съдебна практика; вж. също определение от 5 септември 2019 г., Италия/Комисия, T‑313/15 и T‑317/15, непубликувано, EU:T:2019:582, т. 56 и цитираната съдебна практика).

72      В случая Комисията посочва, че спорното ограничение е обосновано, от една страна, както следва от Общите насоки на Колегиума на административните ръководители относно използването на езици в конкурсите на EPSO, съдържащи се в приложение II към Общите разпоредби, приложими към конкурсите на общо основание (ОВ C 70A, 2015 г., стр. 1, наричано по-нататък „приложение II“), от естеството на тестовете в рамките на центъра за оценяване, и от друга страна, както следва от съдържанието на обявлението за конкурса, възпроизведено в точка 4 по-горе, от целта да се осигурят длъжностни лица, които могат да бъдат незабавно оперативни.

1)      По обосновката, изведена от естеството на тестовете в рамките на центъра за оценяване

73      Съгласно Общите насоки на Колегиума на административните ръководители относно използването на езици в конкурсите на EPSO, съдържащи се в приложение II, на които се позовава Комисията, спорното ограничение било обосновано от естеството на тестовете в рамките на центъра за оценяване, тъй като би гарантирало „справедливото оценяване на кандидатите, както и че кандидатите могат да осъществяват контакт директно с оценителите и останалите кандидати, участващи в съответното упражнение, […] по-специално изпитите по модела „Център за оценяване“ да се провеждат на универсален език или при определени обстоятелства, на основния език на конкурса“.

74      Това съображение обаче не може да се приеме, тъй като поради общата си формулировка тази обосновка може да се приложи за всяка процедура за провеждане на конкурси, независимо от особения характер на длъжностите, които подлежат на заемане след приключване на разглежданата процедура за подбор.

75      Впрочем от посоченото приложение II следва, че процедурата за подбор, въведена от 2010 г. насам, и по-специално тестовете по модела „Център за оценяване“, има за цел да прогнозира по-добре дали кандидатите са в състояние да изпълняват задълженията си. От това следва, че този довод, изведен от естеството на процедурата за подбор, е тясно свързан с мотива, изведен от необходимостта новоназначените лица да бъдат незабавно оперативни. При това положение, ако последното съображение не бъде налице, доводът, изведен от естеството на процедурата за подбор, сам по себе си не може да обоснове ограничаването на броя на езиците, които могат да бъдат избрани като втори език на конкурса (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2021 г., Calhau Correia de Paiva/Комисия, T‑202/17, обжалвано, EU:T:2021:323, т. 98 (непубликувано).

76      При тези условия следва да се провери дали с оглед на особеното естество на длъжностите, които подлежат на заемане, възпроизведено в точки 7 и 8 по-горе, необходимостта да се разполага с длъжностни лица, които могат да бъдат незабавно оперативни, представлява легитимна обосновка на спорното ограничение.

2)      По обосновката, изведена от необходимостта да разполага с длъжностни лица, които могат да бъдат незабавно оперативни

77      Съгласно съдебната практика безспорно е прието, че е налице интерес на службата лицата, назначени от институциите на Съюза след процедура за подбор, каквато е разглежданата процедура за подбор, да могат да бъдат незабавно оперативни и по този начин да са в състояние да започнат бързо да изпълняват служебните си задължения, които посочените институции възнамеряват да им възложат (вж. решение от 8 септември 2021 г., Испания/Комисия, T‑554/19, непубликувано, EU:T:2021:554, т. 65 и цитираната съдебна практика).

78      В това отношение, дори да се предположи, че е необходимо винаги да се предвижда време за адаптиране към нови задачи и нови трудови навици, както и че е необходимо време за интегриране в нова служба, законосъобразно е дадена институция да се опита да наеме лица, които от момента на постъпването си на работа могат поне, от една страна, да осъществяват комуникация с ръководителите и колегите си и по този начин да имат капацитет да изпълняват възможно най-бързо и по най-добър начин обема на възложените им служебни задължения и от друга страна, да обменят информация с колегите си и външните сътрудници на разглежданите служби. Всъщност, както е постановено, езиковите познания на длъжностните лица представляват съществен елемент от тяхната кариера. Следователно трябва да се приеме, че е законосъобразно дадена институция да се опитва да наеме на работа лица, които могат да използват ефикасно и да разбират възможно най-добре езика или езиците, използвани в рамките на професионалната дейност, в които тези лица ще бъдат интегрирани (вж. решение от 8 септември 2021 г., Испания/Комисия, T‑554/19, непубликувано, EU:T:2021:554, т. 66 и цитираната съдебна практика).

79      Все пак съдът на Съюза трябва да извърши анализ in concreto на нормите, уреждащи езиковия режим на конкурси като обжалвания езиков режим, за който се отнася спорното обявление за конкурса, тъй като само въз основа на такъв анализ могат да се установят езиковите познания, които институциите обективно могат да изискват в интерес на службата в хипотезата на особени функции, и съответно дали евентуално ограничаване на избора на езиците, които могат да бъдат използвани за участие в тези конкурси, е обективно обосновано и пропорционално спрямо реалните нужди на службата (решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 94).

80      По-специално съдът на Съюза трябва не само да провери фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 104 и цитираната съдебна практика).

81      В случая най-напред следва да се констатира, че единственото описание на естеството на служебните задължения, което се съдържа в обявлението за конкурса и в приложение I към това обявление, не е достатъчно, за да се установи, че само двата езика, до които е ограничен изборът на втория език на разглеждания конкурс, биха позволили на издържалите този конкурс кандидати да бъдат незабавно оперативни. Всъщност нито един елемент от обявлението за конкурса не позволява да се установи действителното използване на тези два езика при изпълнението на задачите, изброени в посоченото обявление за конкурса и в приложение I към него.

82      Напротив, достатъчно е да се констатира, че приложение I към обявлението за конкурса, в което подробно са описани най-често изпълняваните служебни задължения, се отнася до множество задачи, включващи по-специално „[н]аблюдение на данъчната политика в държавите членки, […] на данъчното законодателство на държавите членки и на прилагането на правилата на ЕС“, „[о]ценка на националните преки данъци от гледна точка на държавната помощ“, „[н]аблюдение на националното законодателство за ДДС на държавите членки“ и „[о]ценка на националните косвени данъци от гледна точка на държавната помощ“. Това многообразие от задачи по-скоро показва, че без да се изключва възможността владеенето на конкретен език да се окаже абсолютно необходимо, назначаването на длъжностни лица с разнообразни езикови профили би било от полза за функционирането на службата, тъй като те ще бъдат в състояние да правят преглед на политиките и данъчните законодателства на държавите членки на официалния език или на официалните езици на последните.

83      Независимо от тази констатация, важно е да се провери дали от трите документа, представени от Комисията в хода на производството като приложения към писмената защита, може да се установят езиковите познания, които обективно могат да се изискват с оглед на особеното естество на длъжностите, които подлежат на заемане в рамките на Комисията, за да бъдат назначени лица на длъжността „служител по политиките“ в дирекцията за пряко или косвено данъчно облагане към ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ и на длъжността „служител[, който отговаря за досиетата]“ в един от отделите за фискална държавна помощ на ГД „Конкуренция“, които да бъдат незабавно оперативни.

84      Като цяло в това отношение може да се приеме, че от представените от Комисията документи се установява, че английският и френският език вероятно са двата езика, чието владеене е най-разпространено в генералните дирекции, в които издържалите конкурса кандидати могат да бъдат назначени.

85      Тази констатация обаче сама по себе си не е достатъчна, за да се установят езиковите познания, които обективно могат да се изискват с оглед на особените функции, които назначените лица трябва да изпълняват. Всъщност е важно да се провери дали с оглед на особеното естество на длъжностите, които подлежат на заемане, владеенето само на един от тези два езика като втори език действително позволява на дадено новоназначено длъжностно лице да бъде „незабавно оперативно“ и евентуално да се провери дали задължението всички тестове в рамките на центъра за оценяване да бъдат проведени на втория език, е годно да отговори на такава нужда.

86      Що се отнася до особеното естество на длъжностите, които подлежат на заемане, подробният анализ на представените от Комисията документи показва, че при ежедневното изпълнение на служебните задължения, които издържалите конкурса кандидати ще трябва да осъществяват, задоволителното владеене само на един от тези два езика, а именно английски, може да се счита за абсолютно необходимо, така че даден издържал конкурса кандидат да бъде „незабавно оперативен“.

87      Всъщност описанието на длъжността на 34‑те обяви за работа, публикувани от съответните генерални дирекции между 1 януари 2016 г. и 9 януари 2020 г., съдържащи се в приложение B.3 към писмената защита, показва, че макар владеенето на английски език да е абсолютно необходимо, подобно изискване не е предвидено по сходен начин за френския език, противно на поддържаното от Комисията.

88      Всъщност може да се отбележи, че в описанието на длъжността в няколко обяви за работа се посочва, че „работните езици на отдела са (главно) английски език и (в по-малка степен) френски“. В същия смисъл в една обява за работа се посочва, че „владеенето на английски език е необходимо“ и че „основните познания на френски език“ са само „желателни“. Освен това от редица други обява за работа следва, че ако работният език на екипа е английски, задоволителното владеене на други езици, като немски, испански, италиански, полски или други официални езици, би представлявало предимство.

89      Така, макар владеенето на френски език в съответните генерални дирекции да е разпространено, това не позволява да се изключи възможността издържал конкурса кандидат, който има само задоволителни познания по френски език, в крайна сметка да може да е оперативен; също така с оглед на особеното естество на длъжностите, които подлежат на заемане, не може да се приеме, че такъв издържал конкурса кандидат ще бъде „незабавно оперативен“ съгласно изискванията на обявлението за конкурса.

90      След като ѝ е отправен въпрос за това в хода на съдебното заседание, Комисията не е била в състояние да посочи на коя длъжност издържало конкурса лице, което има само задоволително ниво на владеене на френски език като втори език, би могло да бъде назначено и да се счита за „незабавно оперативно“.

91      Във всеки случай е важно да се подчертае, че съгласно текста на обявлението за конкурса спорното ограничение е от съществено значение, тъй като „повечето отдели на Комисията в областта на митниците и данъчното облагане използват английски или френски език в своята аналитична работа, вътрешната комуникация и комуникацията с външни заинтересовани страни, както и за изготвянето на публикации и доклади, законодателство или икономически проучвания, както е посочено в раздела „Какви задачи ще трябва да изпълнявам?“ и в приложение I“. Въз основа на този текст в обявлението за конкурса се стига до заключението, че издържало конкурса лице, което не владее задоволително английски или френски език, няма да бъде незабавно оперативно.

92      От това следва, че целта за назначаване на длъжностни лица, които са „незабавно оперативни“, по-скоро се свързва с компетенциите в съответната област, отколкото с общите компетенции.

93      Важно е обаче да се отбележи, че четирите теста в рамките на центъра за оценяване е трябвало да се проведат на втория език, макар това да не изглежда абсолютно необходимо за постигането на целта за наемане на длъжностни лица, които могат да бъдат „незабавно оперативни“, и че трите теста, които имат за цел единствено проверка на общите компетенции, се провеждат също така на посочения втори език.

94      С оглед на гореизложеното първото основание, изведено от възражение за незаконосъобразност на обявлението за конкурса, доколкото с него се въвежда спорното ограничение, е основателно. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания.

 По съдебните разноски

95      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение от 10 декември 2019 г., с което конкурсната комисия по конкурс EPSO/AD/363/18 отказва след преразглеждане да включи името на МZ в списъка на издържалите конкурса за назначаване на администратори със степен AD 7 в областта на данъчното облагане.

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Svenningsen

Barents

Mac Eochaidh

Pynnä

 

      Laitenberger

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 юли 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: италиански.