ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

30 октомври 2008 година

Дела F-48/08 и F‑48/08 AJ

Antonio Ortega Serrano

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Явна недопустимост — Невъзможност жалбоподателят да бъде представляван от адвокат, който не е трето лице — Правна помощ — Молба за встъпване“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА и молба на основание член 95 от Процедурния правилник, с които г‑н Ortega Serrano иска като главно основание отмяната на решението на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05 от 10 май 2007 г., с което на жалбоподателя е отказано да бъде включен в списъка с резервите от посочения конкурс и му е отказано правото да му се предостави ползване на правна помощ

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Отхвърля направеното при условията на евентуалност искане на г‑н Ortega Serrano да му бъде разрешено да отстрани нередовностите на своята жалба. Осъжда г‑н Ortega Serrano да заплати съдебните разноски. Не се произнася по молбата за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателя в главното производство, подадена от Европейският надзорен орган по защита на данните. Европейският надзорен орган по защита на данните понася съдебните разноски, направени от него във връзка с молбата за встъпване. Отхвърля молбата за предоставяне на правна помощ по дело F‑48/08 AJ, Ortega Serrano/Комисия.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Подаване на възражение за недопустимост — Свобода на съда да приеме определение на основание член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба

(членове 76 и 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Жалба, подадена без посредничеството на адвокат

(член 19, трета алинея от Статута на Съда; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Дори при наличието на възражение на недопустимост, направено от ответника с отделна молба на основание член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и на становище от жалбоподателя по това възражение за недопустимост Съдът на публичната служба запазва свободата си, ако счете, че жалбата е явно недопустима, да приеме определение на основание член 76 от посочения правилник.

(вж. точка 23)

Позоваване на:

Съд — 6 март 2008 г., R bis/Комисия, F‑105/07, още непубликувано в Сборника

2.      От член 19, трета алинея от Статута на Съда, и в частност от думата „представляват“, следва, че за да сезира Съда на публичната служба с жалба по смисъла на този член, „страната“ трябва да прибегне до услугите на трето лице, което има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Тъй като нито Статутът на Съда, нито Процедурният правилник на Съда на публичната служба предвиждат каквато и да било дерогация или изключение от това задължение, за целите на подаването на жалба не е достатъчно да бъде представена жалба, подписана от самия жалбоподател, дори той да е адвокат, който има право да се явява преди национална юрисдикция. Това изискване съответства на схващането за ролята на адвоката, според което той се разглежда като сътрудник на правосъдието и е призван да предоставя, напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието, правното съдействие, от която правният субект се нуждае. Това схващане отговаря на общите за държавите членки правни традиции и намира място и в общностния правен ред, както следва по-точно от член 19 от Статута на Съда. Съществува обаче опасност адвокатът, който същевременно е и представляваната от него страна, поради личната си връзка със съответното дело да не бъде в състояние да изпълни по най-подходящия начин тази съществената роля на помощник на правосъдието.

Задължението да прибегне до трето лице, което да я представлява пред общностните юрисдикции, не лишава съответната страна от правни средства за защита и следователно не засяга правото ѝ на защита. Освен това посоченото задължение поставя страните при еднакви условия на защита независимо от професионалната им квалификация и следователно не нарушава принципа на равенство.

(вж. точки 31—36)

Позоваване на:

Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, Recueil, стp. I‑6401, точки 8 и 10—12

Първоинстанционен съд — 8 декември 1999 г., Euro-Lex/СХВП (EU‑LEX), T‑79/99, Recueil, стp. II‑3555, точка  28; 13 януари 2005 г., Sulvida/Комисия, T‑184/04, Recueil, стp. II‑85, точки 8 и 9