Language of document : ECLI:EU:T:2009:429

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

10 ноември 2009 година

Дело T-180/08 P

Giuseppe Tiralongo

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Непродължаване на срочен договор — Иск за обезщетение — Произход на вредата — Задължение на Съда на публичната служба за мотивиране“

Предмет: Жалба срещу Определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 6 март 2008 г. по дело Tiralongo/Комисия (F‑55/07, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това определение

Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Giuseppe Tiralongo понася наред със собствените си съдебни разноски и тези на Комисията на Европейските общности.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Досъдебна процедура — Различно протичане в зависимост от наличието или липсата на увреждащ акт

(членове 90 и 91от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правни основания

(членове 90 и 91от Правилника за длъжностните лица)

3.      Общностно право — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания и недопускане на дискриминация — Нарушаване

1.      Досъдебната процедура е различна в зависимост от това дали вредата, чието обезщетяване се иска, произтича от увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника или от действие на администрацията, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице може в предвидените срокове да сезира органа по назначаване с жалба срещу съответния акт. Във втория случай обаче административното производство трябва да започне с подаването на искане за обезщетение по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника и продължава при необходимост с жалба срещу решението за отхвърляне на искането.

Поради това отговорът на въпроса дали вредите, на които се основава искането, се дължат на увреждащ акт или на действие на администрацията, което не представлява решение, е необходим, за да се провери спазването на досъдебната процедура и на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове, а следователно и допустимостта на жалбата. Тъй като посочените норми имат императивен характер, тази квалификация е от компетентността единствено на общностния съд, без в това отношение той да е обвързан от дадената от страните квалификация.

Наистина не може да се приеме, че като напише жалбата, избягвайки твърдения, че вредите са настъпили поради неправомерността на някои актове, жалбоподателят може да заобиколи прилагането на предвидените в Правилника правила относно сроковете.

(вж. точки 24 и 25)

Позоваване на: Съд — 22 октомври 1975 г., Meyer-Burckhardt/Комисия, 9/75, Recueil, стр. 1171, точки 10 и 11; Съд — 19 ноември 1981 г., Fournier/Комисия, 106/80, Recueil, стр. 2759, точки 15—18; Съд — 7 октомври 1987 г., Schina/Комисия, 401/85, Recueil, стр. 3911, точка 9; Първоинстанционен съд — 25 февруари 1992 г., Marcato/Комисия, T‑64/91, Recueil, стр. II‑243, точки 32 и 33; Първоинстанционен съд — 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, Recueil, стр. II‑2335, точка 33; Първоинстанционен съд — 1 декември 1994 г., Ditterich/Комисия, T‑79/92, Recueil FP, стр. I‑A‑289 и II‑907, точка 40; Първоинстанционен съд — 6 ноември 1997 г., Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точка 27; Първоинстанционен съд — 24 март 1998 г., Meyer и др./Съд, T‑181/97, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑481, точка 22; Първоинстанционен съд — 26 ноември 1999 г., Giegerich/Комисия, T‑253/97, Recueil FP, стр. I‑A‑233 и II‑1177, точка 18; Първоинстанционен съд — 17 май 2006 г., Marcuccio/Комисия, T‑241/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑111 и II‑A‑2‑517, точка 52; Първоинстанционен съд — 11 декември 2007 г., Sack/Комисия, T‑66/05, все още непубликувано в Сборника, точка 35

2.      Следва да се разграничават, от една страна, деянията на администрацията, независимо дали се проявяват като увреждащи актове или като действия, които нямат характер на решение, които са причинили вредата и за които се твърди, че са неправомерни, и от друга страна, самата тази неправомерност. По този начин евентуални нарушения на приложимите разпоредби или на различните общи принципи представляват също основания за неправомерност, които могат да опорочат актовете или действията на администрацията, но не могат да бъдат сами по себе си деяния.

След като не се оспорва, че писмо, с което се определя датата на прекратяване на договора на служител, е увреждащ акт, не би могло да се приеме, че отговаряйки на писмата на служителя, с които по същество той приканва администрацията да преразгледа това решение, същата е предприела нямащи характер на решение действия, от които всяко едно от потвърдителните ѝ писма е само съставна част. Това тълкуване би позволило на заинтересованото лице да заобиколи предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за оспорване на увреждащите актове чрез искане за отмяна или за обезщетение, като прикани неколкократно администрацията да преразгледа дадено увреждащо решение. Всъщност, съдържащото се в съдебната практика позоваване на определено „действие“ няма предвид непременно поредица от последователни деяния на общностна институция, а има за цел само да разграничи случая, в който институцията е приела увреждащ акт, от тези случаи, в които действията ѝ нямат характер на решение.

(вж. точки 27 и 38)

3.      Обстоятелството, че за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания или на принципа на недопускане на дискриминация, следва да се установи съществуването на множество актове или действия на администрацията, не позволява евентуалното нарушаване на тези принципи да се възприема като действие на администрацията. Всъщност нарушаването на който и да е принцип на правото само по себе си не е нито акт, нито действие на администрацията, което няма характер на решение, а е основание за неправомерност на даден акт или действие.

(вж. точка 36)