ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н JÁN MAZÀK
представено на 28 юни 2007 година(1)
Дело C-132/05
Комисия на Европейските общности
срещу
Федерална република Германия
„Наименования за произход — Сирене — „Parmigiano Reggiano“ — Използване на наименованието „Parmesan“ — Липса на служебно предприети от държава-членка действия за закрила на защитено наименование за произход“
1. По настоящото дело Комисията на Европейските общности иска да бъде установено на основание член 226 ЕО, че като изрично отказва да санкционира на своя територия продажбата под наименованието „Parmesan“ на сирена, които не отговарят на изискванията на продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход (наричано по-нататък „ЗНП“) „Parmigiano Reggiano“, Федерална република Германия нарушава член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни(2) (наричан по-нататък „основен регламент“).
2. Поставя се въпросът дали закрилата, гарантирана от регистрираното ЗНП „Parmigiano Reggiano“, се простира и върху думата „Parmesan“ на немски език. Този въпрос лежи в основата на настоящото производство за неизпълнение на задължения, водено от Комисията срещу Федерална република Германия.
3. Настоящото дело повдига и въпроса за мерките, които държавите-членки са длъжни да приемат, за да приведат в действие закрилата, предоставена от основния регламент. Ако се допусне, че гарантираната от регистрираното ЗНП „Parmigiano Reggiano“ закрила се простира и върху думата „Parmesan“ на немски език, следва да се установи дали дадена държава-членка е длъжна служебно да образува производство за преследване на неизпълнение на произтичащо от основния регламент задължение, каквото е продажбата под наименованието „Parmesan“ на сирена, които не отговарят на продуктовата спецификация на наименованието „Parmigiano Reggiano“.
I – Закрилата на „Parmigiano Reggiano“ по общностното право
А — Регламент № 2081/92
4. Член 2 от Регламент № 2081/92 гласи:
„1. Закрилата на наименованията за произход и географските указания на земеделските продукти и храни от страна на Общността се получава в съответствие с настоящия регламент.
2. За целите на настоящия регламент:
a) „наименование за произход“ означава наименование на район, специфично място или, по изключение, наименование на страна, използвани за означаване на земеделски или хранителен продукт:
– с произход от този район, специфично място или страна,
и
– чието качество или характеристики се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори, и чието производство, преработка и подготовка се извършват в определения географски район;
[…]“[неофициален превод].
5. Текстът на член 3 от Регламент № 2081/92 е следният:
„Наименованията, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани.
За целите на настоящия регламент „наименование, което е станало родово“ означава наименование на земеделски или хранителен продукт, което, въпреки че има връзка с мястото или района, където този продукт или храна първоначално е бил произвеждан или продаван, е станало обичайно наименование на земеделски или хранителен продукт.
За да се установи дали наименованието е станало родово или не, се вземат предвид всички фактори, по-специално:
– съществуващата ситуация в държавата-членка, от която произлиза наименованието и в районите на потребление,
– съществуващата ситуация в други държави-членки,
– съответното национално или общностно законодателство.
Когато в съответствие с посочената в членове 6 и 7 процедура дадено заявление за регистрация е било отхвърлено, поради това че наименованието е станало родово, Комисията публикува това решение в Официален вестник на Европейските общности.
[…]“ [неофициален превод].
6. Член 10 от Регламент № 2081/92 гласи:
„1. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент ще бъдат създадени структурите за контрол, задачата на които е да гарантират, че земеделските продукти и храните, носещи защитено наименование, отговарят на изискванията на продуктовата спецификация.
[…]
4. Когато определените служби за контрол и/или частните организации в държава-членка установят, че даден земеделски продукт или храна, носещи защитено наименование с произход от тяхната държава-членка, не отговарят на изискванията на продуктовата спецификация, те предприемат необходимите мерки, за да осигурят спазването на настоящия регламент. Те информират държавата-членка за взетите мерки при упражняването на техния контрол. Заинтересованите страни трябва да бъдат уведомени за всички взети решения.
[…]“ [неофициален превод].
7. Съгласно член 13 от Регламент № 2081/92:
„1. Правната закрила на регистрираните наименования обхваща забрана за:
[…]
б) всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване дори когато е посочен истинският произход на продукта или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“ или подобни;
[…]
Когато едно регистрирано наименование съдържа в себе си името на един земеделски или хранителен продукт, което се счита за родово наименование, използването на това родово наименование върху съответния земеделски или хранителен продукт няма да се счита за противоречащо на параграф 1, букви а) или б).
[…]
3. Защитените наименования не могат да се превърнат в родови.
[…]“ [неофициален превод].
Б — Регистрацията на „Parmigiano Reggiano“
8. Наименованието „Parmigiano Reggiano“ е регистрирано като наименование за произход по силата на член 2 от Регламент (ЕО) № 1107/96(3) (наричан по-нататък „регламент за регистрация“), както и на дял A от приложението към този регламент, считано от 21 юни 1996 г.
9. Наименованието „Parmigiano Reggiano“ е регистрирано по силата на опростената процедура, предвидена в член 17 от основния регламент. Тази опростена процедура се прилага само за регистрациите, поискани в срок от шест месеца след датата на влизане в сила на основния регламент. Нейната цел е да се предостави закрила, простираща се в цялата Европейска общност, за наименованията, които са заварени при влизането в сила на основния регламент, било защото вече са се ползвали от правна закрила по силата на националното право на държавите-членки, било — в случая на държави-членки без никаква система за закрила — понеже са били установени чрез употребата. В рамките на регистрацията по опростената процедура няма фаза на възражение, каквато се изисква от член 7 на основния регламент при обичайната процедура.
II – Досъдебна процедура
10. Вследствие на жалба, подадена от няколко икономически оператори, с писмо от 15 април 2003 г. Комисията иска от германските органи да дадат ясни указания на органите за борба с измамите, за да се сложи край на продажбата на германска територия на продукти, наричани „Parmesan“, които не съответстват на продуктовата спецификация на регистрираното наименование „Parmigiano Reggiano“. Тъй като понятието „Parmesan“ според Комисията било превод на регистрираното наименование „Parmigiano Reggiano“, неговото използване представлявало нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент.
11. В отговора си германското правителство твърди, че макар произходът на понятието „Parmesan“ несъмнено да е свързан исторически с региона на град Парма (Италия), то е станало родово наименование, отнасящо се до настъргани или предназначени за настъргване твърди сирена с разнообразен произход. Това била причината, поради която понятието „Parmesan“ се различавало от наименованието „Parmigiano Reggiano“ и използването му не представлявало нарушение на основния регламент.
III – Производство пред Съда и искания на страните
12. Доколкото в хода на досъдебната процедура страните поддържат гледната си точка, Комисията решава да предяви настоящия иск пред Съда и го моли за следното:
– да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни, като изрично е отказала да санкционира на своя територия използването на наименованието „Parmesan“ върху етикетите на продукти, които не отговарят на изискванията на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, и по този начин е поощрила злоупотребата с добрата репутация на автентичния продукт, защитен на общностно ниво, и
– да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.
IV – Предварителни бележки
13. По настоящото дело най-напред ще бъде необходимо да се определи дали използването на понятието „Parmesan“ върху етикетите на продукти, които не отговарят на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, от икономически оператори в Германия съставлява нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент. В този контекст Федерална република Германия се позовава в своя защита по-специално на обстоятелството, че наименованието „Parmesan“ е станало родово и следователно не може да бъде защитено с регистрацията на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
14. По-нататък ще разгледам дали Федерална република Германия е допуснала неизпълнение на задълженията си по член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, като не е взела служебно мерки във връзка с положение, което според Комисията съставлява неизпълнение на произтичащо от общностното право задължение на частноправните субекти, а именно използването на наименованието „Parmesan“ върху етикетите на продукти, които не отговарят на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“. Отговорът на този въпрос ще позволи да се изясни обхватът на наложеното на държавите-членки по силата на основния регламент задължение да осигурят спазването му на своя територия.
V – По въпроса дали понятието „Parmesan“ е защитено в резултат от регистрацията на ЗНП „Parmigiano Reggiano“
А — Основни доводи на страните
1. Комисията
15. Комисията, подкрепяна от италианското правителство, твърди, че понятието „Parmesan“ е точен превод на наименованието за произход „Parmigiano Reggiano“. Преводът, също като ЗНП на езика на държавата на произход, бил запазен изключително за продуктите, които отговарят на изискванията на продуктовата спецификация. Историята на наименованието „Parmigiano Reggiano“ показвала тясната връзка между сиренето, района, в което то се произвежда, и наименованието „Parmesan“, което при това положение не било в никакъв случай родово.
16. Дори думата „Parmesan“ да не се приемела за превод на пълното ЗНП „Parmigiano Reggiano“, тя все пак била буквален превод на думата „Parmigiano“ на френски — езика, чрез който преди няколко века то навлиза в немския и други езици. Преводът на съставния елемент „Parmigiano“ бил защитен, тъй като по общностното право регистрацията на наименование, съдържащо няколко думи, предоставя еднаква закрила както на съставните елементи, така и на цялото съставно наименование. Следователно основният регламент не изисквал регистрацията на всяка от частите на съставното наименование, които могат да бъдат защитени, а изхождал от принципа, че всеки от тези елементи се ползвал с вътрешно присъща закрила. Според Комисията това означава, че дори понятието „Parmesan“ да не се счита за превод на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, а само за буквален превод на съставния му елемент „Parmigiano“, преводът „Parmesan“ по необходимост е защитен поради закрилата на наименованието „Parmigiano Reggiano“.
17. Отделен елемент, включен в съставно наименование, нямало да се ползва от закрилата, гарантирана от основния регламент, единствено ако съответните държави-членки в хода на процедурата за регистрация на съставното наименование посочели на Комисията, че за някои части от наименованието не се иска закрила. Комисията взела това предвид при приемането на регламента за регистрацията, като уточнила в една от бележките под линия, че не е поискана закрила на елемент, включен в съставно наименование. В случая на наименованието „Parmigiano Reggiano“ обаче никой от тези съставни елементи не бил посочен в бележка под линия.
18. Освен това Комисията счита, че няма основателна причина, която да позволява да се поддържа тезата на Федерална република Германия, че наименованието „Parmigiano“, когато се използва отделно, трябва по смисъла на член 3 от основния регламент да се счита за родово наименование, което потребителят не би свързал с определен географски район. Освен това преводът „Parmesan“ не се бил развил до родово понятие.
19. Географското наименование можело разбира се да стане родово в процеса на използването му, в смисъл че потребителят би го считал по-скоро като указание за определен вид продукт, а не толкова като указание относно географския му произход, както се получило по-специално с наименованията „Camembert“ и „Brie“.
20. В настоящия случай обаче Комисията подчертава, че в исторически план винаги е съществувала тясна връзка между обособения географски район в Италия, откъдето произхожда този вид сирене, и понятието „Parmesan“, което показва, че това понятие в нито един момент не е губило географския си смисъл. По тази причина понятието „Parmesan“ не било родово понятие, което да може да се отличи от ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
21. Ако наименованието „Parmesan“ действително било неутрално понятие, лишено от такъв смисъл, то би било невъзможно да се обясни по приемлив начин защо производителите на продукти-имитации полагат усилия чрез думи и образ да свържат своите стоки с Италия.
22. Нещо повече, фактът, че сирене, наречено „Parmesan“, несъответстващо на продуктовата спецификация на „Parmigiano Reggiano“, е било произвеждано до 2000 г. на италианска територия, не означавал, че това понятие представлява в Италия родово наименование на твърдо сирене с разнообразен произход, тъй като посоченото сирене било предназначено изключително за износ за страни, в които понятието „Parmesan“ не се ползвало с никаква особена закрила, съгласно принципа за териториалност на закрилата. При всички случаи едва от 21 юни 1996 г. — датата на влизане в сила на регламента за регистрация, наименованието „Parmigiano Reggiano“ се ползвало от закрилата на общностно ниво.
23. Използването на наименованието „Parmesan“ за сирене, което не съответства на продуктовата спецификация на „Parmigiano Reggiano“, представлявало във всеки случай забранено от член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент пресъздаване на това ЗНП.
24. Следователно продажбата на сирена с наименование „Parmesan“, които не съответстват на продуктовата спецификация, представлявало нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от посочения регламент.
2. Федерална република Германия
25. Германското правителство, подкрепяно от датското и австрийското правителство, твърди, че „Parmesan“ не е превод на немски език на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, а е родово понятие, използвано за означаване на категория настъргани или предназначени за настъргване твърди сирена, която по-специално включва „Parmigiano Reggiano“.
26. ЗНП било обект на закрила по член 13 от основния регламент само в точната форма, под която е регистрирано. Обратната теза не можела да се изведе от Решение от 9 юни 1998 г. по дело Chiciak и Fol(4).
27. Доколкото дори според Комисията „Parmesan“ е буквален превод на понятието „Parmigiano“, използването на думата „Parmesan“ не нарушавало закрилата, предоставена с член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент на наименованието „Parmigiano Reggiano“.
28. Освен това в рамките на Решение по дело Bigi(5) самото италианско правителство изрично потвърдило, че е отказало да регистрира наименованието „Parmigiano“. При тези обстоятелства — при липсата на регистрация — само по себе си наименованието не можело да попадне под закрилата на общностното право.
29. В това отношение следвало също да се отбележи, че използвано самостоятелно, понятието „Parmigiano“ трябвало да се счита за родово наименование по смисъла на член 3 от основния регламент, както сочели едновременно ситуацията в Италия и в други държави-членки, а също и националните и общностното законодателство. Следователно в съответствие с член 13, параграф 1, второ изречение от посочения регламент понятието „Parmigiano“ не можело да се ползва от закрилата по основния регламент поради родовия си характер.
30. При всички положения определящо в контекста на иск за неизпълнение на задължения от държава-членка било да се установи дали понятието „Parmesan“ трябва да се счита за родово понятие в Германия, а било ясно, че в Германия понятието „Parmesan“ винаги е било родово наименование на настърганите или предназначени за настъргване твърди сирена.
31. При условията на евентуалност германското правителство желае да отбележи, че дори понятието „Parmigiano“ да не се приеме за родово наименование, това не означава, че използването на превода „Parmesan“ съставлява злоупотреба със ЗНП „Parmigiano Reggiano“. Използването на превода на ЗНП и a fortiori на отделни части от ЗНП съставлявало нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент само ако този превод фактически съставлява пресъздаване на това ЗНП.
32. Такова пресъздаване нямало в случая на понятието „Parmesan“, което се било развивало отделно от наименованието „Parmigiano Reggiano“ и станало през вековете родово наименование в обикновено използвания от потребителите език. Това развитие било присъщо за това наименование и се осъществило в Германия и други държави-членки. По тази причина използването на понятието „Parmesan“ не съставлявало нито злоупотреба, нито пресъздаване на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
Б — Анализ
1. Принципът: широка закрила
33. От регистрацията на наименованието „Parmigiano Reggiano“ следва, че използването му е запазено в ограничен географски район в Италия изключително за производителите на сирене в съответствие с изискванията на продуктовата спецификация на това ЗНП.
34. Закрилата, предоставена от ЗНП по силата на общностното право, е широка(6). Тази закрила е предвидена в член 13 от основния регламент. Съгласно параграф 1, буква б) от посочения член регистрираните наименования се ползват със закрила срещу всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване дори когато е посочен истинският произход на продукта или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“ или подобни.
2. Ограничението: родов характер на наименованието
35. Важно ограничение на обхвата на закрилата, предоставена на регистрираните ЗНП, е, че родовите наименования не попадат под закрилата, произтичаща от основния регламент.
36. Съгласно член 3, параграф 1 от основния регламент „[з]а целите на настоящия регламент „наименование, което е станало родово“ означава наименование на земеделски или хранителен продукт, което, въпреки че има връзка с мястото или района, където този продукт или храна първоначално е бил произвеждан или продаван, е станало обичайно наименование на земеделски или хранителен продукт“ [неофициален превод].
37. Следователно що се отнася до географските указания, е необходим процес, при който наименованието, свързано с място, което най-често е мястото, където даден хранителен продукт първоначално е бил произвеждан, става общо или губи част от значението си. Примери за географски наименования, преминали през този процес, са „Roquefort“ (носещо името на френско село) или „Edam cheese“ (носещо името на нидерландски град).
38. Основният регламент упоменава родовия характер на дадено понятие в три случая. Най-напред регламентът предвижда, че родовите наименования не могат да се регистрират (член 3, параграф 1). На второ място, защитените наименования не могат да станат родови (член 13, параграф 3). На трето място, родовите елементи на регистрирано наименование не са защитени (член 13, параграф 1, второ изречение).
39. В настоящия случай първият и вторият въпрос, свързани с обхвата на член 3, параграф 1, както и на член 13, параграф 3 от основния регламент, не следва да се разглеждат, тъй като е регистрирано наименованието „Parmigiano Reggiano“, към което като такова няма претенции и чиято регистрация следователно не се поставя под въпрос.
40. По настоящото дело се твърди, че понятията „Parmesan“ и „Parmigiano“ са родови, но подобно твърдение за регистрираното ЗНП „Parmigiano Reggiano“ като цяло изобщо липсва. Следователно въпросът за родовия характер се поставя в настоящия случай в контекста на член 13, параграф 1, второ изречение от основния регламент, който изключва закрилата на родовите елементи на съставните ЗНП. Този правен контекст се отличава от съществуващия по делата, по които е постановено Решение по дело Feta ІІ, посочено по-горе, чийто предмет е родовият характер на наименованието, внесено за регистрация.
3. По въпроса дали понятието „Parmesan“ е обхванато от закрилата, предвидена в член 13 от основния регламент
41. Наименованието обикновено се регистрира на езика на държавата на произход на ЗНП. В този смисъл Френската република например регистрира ЗНП „Camembert de Normandie“, а Федерална република Германия — ЗНП „Altenburger Ziegenkäse“. Преводите на тези ЗНП на другите официални езици на Европейския съюз не се регистрират поотделно, освен ако в района на производство на продуктите, ползващи се от ЗНП, се използват няколко езика. В този случай ЗНП обикновено се регистрира на езиците, използвани в района на производство на продуктите, ползващи се от ЗНП.
42. Доколкото по общо правило преводите на ЗНП не се регистрират, се повдига въпросът дали преводът на ЗНП е защитен в еднаква степен със самото ЗНП. От текста на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент („дори когато […] защитеното наименование е преведено“ [неофициален превод]) произтича, че преводите на регистрираните ЗНП по принцип са защитени по същия начин като ЗНП на оригиналния език. Освен това според мен този подход се потвърждава от Решение по дело Bigi, в което Съдът постановява, че предоставената от член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент закрила се прилага по същия начин за преводите на ЗНП(7).
43. Основният регламент обаче запазва мълчание относно начина, по който следва да се определи какво представлява превод на ЗНП. Този въпрос не може често да поражда трудности, доколкото по повечето дела ЗНП или не е преведено, а използвано във формата, употребявана в езика на държавата на произход на ЗНП, или преводът му е толкова буквален, че изобщо не може да възникне съмнение.
44. Настоящият случай не е такъв. Макар да не се оспорва, че ЗНП „Parmigiano Reggiano“ е регистрирано в съответствие с опростената процедура, предвидена в член 17 от основния регламент, и поради това се ползва от закрилата, предвидена в член 13 от този регламент, е налице спор относно това дали понятието „Parmesan“ трябва да се счита за превод на ЗНП „Parmigiano Reggiano“ по смисъла на основния регламент и дали при това положение то трябва да се ползва от предвидената от основния регламент защита.
45. В Решение по дело Bigi(8) въпросът дали понятието „Parmesan“ е правилен превод на наименованието „Parmigiano Reggiano“ се повдига пред Съда в рамките на възражение за недопустимост.
46. Генералният адвокат Léger счита, че предвид на историческото и етимологично развитие на наименованието може да се приеме, че понятието „Parmesan“ е по-скоро „точен“, отколкото буквален превод на ЗНП и че понятията „Parmigiano“ или „Parmesan“, както и „Parmigiano Reggiano“ се смесват или са равнозначни(9).
47. Съдът обаче просто посочва, че повечето държави-членки, които представят писмени становища(10), считат, че думите „Parmigiano Reggiano“ и „Parmesan“ са равнозначни, и заявяват, че далеч не е ясно дали понятието „Parmesan“ е станало родово наименование(11). На това основание Съдът отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Федерална република Германия.
48. С оглед на настоящото дело трябва да се подчертае, че между страните не съществува спор, че понятието „Parmesan“ не е буквален превод на немски език на наименованието „Parmigiano Reggiano“, а става въпрос за наименование, производно от превода на френски език на понятието „Parmigiano“, което е съставен елемент на ЗНП „Parmigiano Reggiano“. Това, за което се спори обаче, както приема Комисията, е дали понятието „Parmesan“ е и превод на немски език, заимстван от френски, на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
49. Според мен, за да може понятието „Parmesan“ да се счита за превод на наименованието „Parmigiano Reggiano“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, тези две понятия трябва като цяло да се считат от потребителите за равнозначни.
50. Въпреки че предоставените от Комисията в хода на производството цитати установяват, че наименованието „Parmesan“ първоначално произлиза от наименованието „Parmigiano“, което е обозначавало сирене, произведено в района на Парма, те не установяват, че понятието „Parmesan“ все още се счита за равнозначно на наименованието „Parmigiano Reggiano“, което се отнася изключително до определен тип сирена, произвеждани в район Emilia-Romagna. Опаковките, предоставени от Комисията, установяват само, че е възможно потребителите да свържат понятието „Parmesan“ с Италия, страната на произход на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
51. За да подплати тезата си, че понятието „Parmesan“ не е превод на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, обаче Федерална република Германия поддържа по-специално, че в двустранен договор, сключен между Италианската република и Република Австрия през 1954 г., наименованието „Parmigiano Reggiano“ е преведено на немски език като „Parmigiano Reggiano“, а не като „Parmesan“. Въпреки че този договор вече не е в сила, доколкото е заменен от основния регламент, той съставлява писмено доказателство относно начина, по който наименованието „Parmigiano Reggiano“ е преведено на немски по общо съгласие между Италианската република и Република Австрия, и то след като италианският законодател е решил да установи със закон правна закрила за наименованието „Parmigiano Reggiano“.
52. Според мен представеното от страните доказателство не позволява да се направи със сигурност извод, че понятието „Parmesan“ е равнозначно и следователно е превод на „Parmigiano Reggiano“. Със сигурност може само да се установи, че понятията „Parmesan“ и „Parmigiano“ са равнозначни и следователно всяко от тях е превод на другото.
53. При всички положения, независимо дали понятието „Parmesan“ е превод на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, считам, че понятието „Parmesan“ може да съставлява пресъздаване на ЗНП „Parmigiano Reggiano“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент и следователно попада под закрилата, предоставена от този регламент на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
54. Член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент забранява „пресъздаването“ на ЗНП „дори когато е посочен истинският произход на продукта“.
55. Съдът е решил, че понятието „пресъздаване“, което се съдържа в член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, по такъв начин че образът, който потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от разглежданото наименование стока(12).
56. Съгласно практиката на Съда може да има пресъздаване на ЗНП, когато няма никаква вероятност от объркване между съответните продукти и дори когато няма общностна закрила на елементите на въпросното наименование, възпроизведени в спорното понятие или понятия(13). Евентуалното упоменаване на истинския произход на продукта върху опаковката му е без всякакво значение за това дали е имало злоупотреба, имитация или пресъздаване, както това изрично се предвижда от член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент(14).
57. Когато пред Съда се поставя въпросът дали използването на марката Cambozola трябва да се счита за пресъздаване на ЗНП „Gorgonzola“, той приема визуалната (разглежданият продукт е меко сирене със синя плесен, чийто външен вид донякъде е сходен с този на сиренето „Gorgonzola“) и фонетичната (използваното за обозначаването му понятие завършва със същите две срички като това наименование и съдържа същия брой срички като него) прилика като съществени съображения при определяне дали е налице пресъздаване(15).
58. По настоящото дело е налице фонетична прилика между ЗНП „Parmigiano Reggiano“ и понятието „Parmesan“, доколкото последното съдържа същите първи четири букви, а както приемат и страните — доколкото то е превод на един от съставните елементи на първото, а именно на понятието „Parmigiano“. Налице е и визуална прилика, доколкото посочените понятия се използват за един и същ тип настъргани или предназначени за настъргване твърди сирена.
59. Следователно понятието „Parmesan“ се явява пресъздаване на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
60. Германското правителство обаче твърди, че понятието „Parmesan“ не може да се счита за пресъздаване на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, тъй като „Parmesan“ е родово понятие. Ето защо следва да се установи дали Федерална република Германия е предоставила достатъчно доказателства в подкрепа на това твърдение, основаващо се на член 13, параграф 1, второ изречение от основния регламент, съгласно което родовите елементи на ЗНП не са защитени(16).
61. В Решение по дело Дания и др./Комисия („Feta І“) Съдът решава, че член 3, параграф 1 от основния регламент изрично постановява, че за да се определи дали дадено наименование е станало родово, следва да се вземат предвид всички фактори, сред които задължително са изрично изброените, а именно ситуацията, съществуваща в държавата-членка, от която произхожда наименованието, и в районите на потребление, ситуацията, съществуваща в други държави-членки и относимото национално и общностно законодателство(17).
62. В Решение по дело „Feta ІІ“(18) Съдът преценява родовия характер на наименованието „Feta“, по-специално въз основа i) на мястото на производство във или извън държавата на произход на наименованието; ii) на потреблението на фета и възприятията на потребителите във и извън държавата на произход на наименованието; iii) на наличието на особено национално законодателство за фетата; и iv) на начина, по който наименованието е било използвано в общностното право. Съдът преценява, че няколко относими и важни фактора сочат, че това понятие не е станало родово. Всъщност основните елементи изглежда са били съсредоточаването на производството и потреблението в Гърция, както и това, че потребителите свързват понятието „Feta“ със сиренето с произход от Гърция.
63. В настоящия случай страните предоставят някои емпирични доказателства относно това дали понятието „Parmesan“ има родов характер. Никакви цифрови данни относно производството или потреблението на Parmigiano Reggiano в Италия или на сирене, продавано като Parmesan в Германия или в други държави-членки на Съюза, не са предоставени на Съда.
64. Страните представят единствено извадки от речници и специализирана литература, които не дават цялостен поглед върху начина, по който се възприема Parmesan от потребителите в Германия и извън нея.
65. Други представени доказателства са опаковки и рекламни материали, установяващи, че някои производители на сирене, продавано под наименованието „Parmesan“, което обаче не отговаря на изискванията на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, се опитват да свържат своите продукти с Италия, но не и с конкретния район, в който се произвежда Parmigiano Reggiano. Възможно е обаче да се изразят съмнения относно това дали свързването на продукта с държавата-членка на произход на разглежданото в случая ЗНП(19) е достатъчно да установи дали дадено наименование е станало родово.
66. Що се отнася до статута на наименованието „Parmesan“ от гледна точка на вътрешното право на държавите-членки, Съдът не разполага с цялостен поглед върху приложимото към Parmesan законодателство или върху използването на думата „Parmesan“ в националното законодателство на останалите държави-членки. Федерална република Германия предоставя единствено сведения за част от законодателството на друга държава-членка, а именно австрийското законодателство, в което думата „Parmesan“ изглежда се използва като родово понятие.
67. Оттук следва, че Федерална република Германия дори не предоставя доказателство, убедително подкрепящо нейните доводи, че понятието „Parmesan“ е станало родово в Германия. За целта считам, че би било полезно да се предостави по-обширна информация относно възприятията на потребителите във връзка с наименованието „Parmesan“, например под формата на допитване до потребителите, както и под формата на сведения относно потреблението и производството на сирене, продавано като Parmigiano Reggiano и като Parmesan. Не би било реалистично обаче да се изиска от държава-членка да установи напълно, че дадена дума е станала родова извън собствената ѝ територия.
В — Заключение
68. Доколкото Федерална република Германия, която използва въпроса относно родовия характер на понятието „Parmesan“ като защитен довод в настоящото производство, не е представила, дори по отношение на Германия, доказателство, позволяващо до голяма степен да се подкрепи тезата ѝ, че наименованието „Parmesan“ е станало родово, използването на думата „Parmesan“ за сирената, които не отговарят на продуктовата спецификация за ЗНП „Parmigiano Reggiano“, трябва да се счита за целите на настоящото производство като накърняващо закрилата, предоставена на това ЗНП в съответствие с член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент.
69. По тази причина е необходимо да се разгледа дали Федерална република Германия е длъжна служебно да образува производство за преследване на нарушенията на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, които по настоящото дело се изразяват в продажбата на сирене, носещо наименованието „Parmesan“, което не отговаря на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
VI – По въпроса дали Германия е длъжна служебно да образува производство за преследване на нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент
А — Доводи на страните
1. Комисията
70. Комисията твърди, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, като изрично е отказала да санкционира на своя територия използването на наименованието „Parmesan“. Тя твърди по-специално, че нарушенията на член 13 от основния регламент трябва да бъдат обект на служебно предприети мерки, а не само предмет на искове, предявявани пред националните юрисдикции от частни лица.
71. Държавите-членки трябвало да действат служебно, за да осигурят постигането на всички цели на основния регламент, а именно защита на интересите на производителите на продукти, обхванати от ЗНП, насърчаване на икономическото развитие на селските райони на производство и защита на потребителите. Служебно предприеманите мерки били необходими, за да гарантират, че продуктите, които не отговарят на изискванията на основния регламент, няма да се продават. С оглед на тези цели държавите-членки трябвало да приемат подходящи административни мерки и да предвидят адекватни наказателноправни санкции.
72. Възможността да се предявяват искове от частни лица пред юрисдикциите не била подходяща, тъй като тези производства единствено целят да защитят частни икономически интереси, като по този начин поставят в опасност останалите цели на основния регламент.
73. Тезата на Федерална република Германия, че пред немските юрисдикции не е имало никакво съдебно производство срещу продажбата на сирена, които не отговарят на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, била неотносима, понеже за да приложат основния регламент ефективно, държавите-членки би трябвало при всички положения служебно да образуват производства за преследване на неправомерната продажба на продукти с наименованието „Parmesan“, които не отговарят на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, без да е необходимо частно правен субект или сдружение за защита на потребителите да подаде жалба или да предяви иск по съдебен ред.
74. Задължението за действие чрез служебно предприети мерки произтичало от текста на член 10 от основния регламент, който задължава държавите-членки да въведат структури за контрол, които да проверяват дали не е налице злоупотреба със ЗНП. Освен това в някои държави-членки функциите, възложени на тези структури за контрол, включвали контрол за спазването на член 13 от основния регламент. Задължението да се предвидят наказателноправни и административни санкции потвърждавало задължението за служебни действия.
75. Като не предприела тези действия, Федерална република Германия не изпълнила задълженията си, произтичащи от член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент по същия начин, както Френската република не е изпълнила задълженията си, като не е предприела действия при обстоятелствата, във връзка с които е постановено Решение от 9 декември 1997 г. по дело Комисия/Франция(20).
2. Федерална република Германия
76. Германското правителство твърди, че член 13 от основния регламент, който определя приложното поле на закрилата на географските указания, както и на регистрираните наименования за произход, е пряко приложим и може да предоставя на титулярите и законните ползватели на ЗНП права, които националните юрисдикции са длъжни да защитават. В този контекст за нарушение във връзка със ЗНП могат да се предявяват искове, основани на законодателството относно марките, относно хранителните продукти и относно нелоялната конкуренция.
77. Следователно в настоящия случай германските юрисдикции били тези, които трябва да разгледат дали използването на наименованието „Parmesan“ върху етикетите на продуктите не отговаря на задължителната продуктова спецификация за наименованието „Parmigiano Reggiano“ и дали поради това нарушава разпоредбите на основния регламент.
78. Като въвела такива средства за съдебна защита, Федерална република Германия взела всички необходими мерки, за да гарантира пълното действие на член 13, параграф 1 от основния регламент. Не било необходимо освен това публичните органи служебно да санкционират тези нарушения, за да осигурят прилагането на параграф 1, буква б) от посочения член 13.
79. Задължението на държавите-членки да предвидят структури за контрол по силата на член 10 от основния регламент не изисквало надзор ad hoc за евентуални нарушения на член 13 от този регламент, допуснати от икономически оператори на германска територия. Независимо че текстът на член 10, параграф 4 от основния регламент не бил съвсем ясен, от различните езикови версии на последната разпоредба произтичало, че поради италианския произход на ЗНП „Parmigiano Reggiano“ Consorzio del Formaggio Parmigiano Reggiano, а не германските контролни органи били задължени да проверят дали при използването на посоченото наименование е спазена продуктовата спецификация.
80. Системата от средства за съдебна защита, предвидена от германското право, била достатъчна, за да осигури ефективното изпълнение на целите на основния регламент в Германия. Освен това възможността да се потърси защита пред националните юрисдикции срещу всяко поведение, което противоречи на предоставената на регистрирано ЗНП закрила, не била запазена за законния ползвател на това наименование, а била открита и за конкурентните оператори, сдруженията на предприятия и организациите на потребители. Голямото разнообразие на категориите лица, легитимирани да предявяват искове пред националните съдилища, показвало, че мерките, съществуващи в Германия за осигуряване на прилагането на основния регламент, съставляват ефикасна обща система с оглед на предотвратяването и санкционирането на нарушенията на член 13 от основния регламент.
81. Въпреки че в действителност основният регламент преследвал няколко цели, а именно защита на икономическите интереси и на потребителите, никоя от неговите разпоредби не подсказвала, че германската система за защита и изпълнение посредством частноправни средства за съдебна защита е недостатъчна да осигури подходяща закрила на наименованията за произход. В действителност германската система за защита била в съответствие с начина на прилагане на интелектуалната собственост и с начина на защита на потребителите срещу нелоялните практики в общностното право.
82. Държавите-членки можели по свой избор да санкционират нарушенията на основния регламент посредством служебно взети от публичната власт мерки, но с оглед на действащото общностно право не били задължени да го правят.
Б — Предметът на настоящото производство и доказването на неизпълнението на задължения
83. Най-напред трябва да се припомни, че според трайната съдебна практика в производството по иск за установяване на неизпълнение на задължения, образувано на основание член 226 ЕО, задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение. Именно тя трябва да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без тя да може да се основава на някаква презумпция(21).
84. Не се оспорва, че германският правен режим предвижда поредица от средства за съдебна защита за привеждане в действие на закрилата на наименованията за произход, както предвижда основният регламент. Освен това, голямо разнообразие от икономически оператори могат да предявяват такива искове пред националните юрисдикции.
85. В настоящия случай Комисията твърди, че Федерална република Германия „изрично отказва да санкционира“ на своя територия използването на наименованието „Parmesan“ върху етикетите на продукти, които не отговарят на изискванията на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, и че не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент. Следователно настоящият иск за неизпълнение на задължения не се отнася до съответствието на разпоредба от националното с норма на общностното право. Комисията по-скоро поставя под въпрос административната практика на германските органи, доколкото те не предприемат действия срещу икономическите оператори на територията на държава-членка, упреквани в неизпълнение на произтичащо от общностното право задължение.
86. Съгласно практиката на Съда в случай, свързан с прилагането на национална разпоредба от административните органи на държава-членка, за да се докаже неизпълнение на задължения от държавата, е необходимо да се представят доказателства от особено естество, за разлика от обичайно вземаните предвид в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения, отнасящо се единствено до съдържанието на национална разпоредба. При тези обстоятелства неизпълнението може да се установи само ако практиката, заради която се упрекват националните административни органи и за която отговаря съответната държава-членка, бъде доказана с достатъчно подробни писмени доказателства(22).
87. В рамките на настоящото дело, което не се отнася до положителна мярка, приета от административните органи на държава-членка, а до липсата на действие, за установяването на нарушение по силата на член 226 ЕО се изисква според мен Комисията да докаже, че германските административни органи са били длъжни да действат служебно и не са изпълнили това задължение.
В — Съображения
88. Съгласно общите принципи, на които почива Общността и които уреждат отношенията между нея и държавите-членки, последните са задължени да осигурят на територията си изпълнението на общностните актове(23). Както Съдът постоянно напомня, при изпълнение на общностните актове националните органи действат при спазване на процесуалните и материалноправните правила на своето национално право, доколкото общностното право, включително неговите общи принципи, не съдържа общи правила за тази цел(24).
89. Основният регламент съдържа някои общи правила относно неговото изпълнение. Изрично посоченият предмет на член 10 от този регламент е надзорът за спазване на продуктовата спецификация на ЗНП от производителите.
90. Член 10, параграф 4 от основния регламент предвижда, че трябва да се предприемат действия, за да се осигури спазването на регламента, когато хранителен продукт, носещ ЗНП, не отговаря на изискванията на продуктовата спецификация на това ЗНП. Текстът на посочената разпоредба обаче не е ясен по отношение на това кои са контролните органи на държавите-членки, задължени да действат в случай на неспазване на продуктовата спецификация на дадено ЗНП. От немската езикова версия на посочения регламент(25) личи, че службите за контрол, задължени да вземат необходимите мерки, са тези на държавата-членка, от която произхожда спорният продукт. Други езикови версии на същата разпоредба не подкрепят такова тълкуване и предвиждат, че задължените да действат инспекционни служби не са тези на държавата-членка, от която произхожда разглежданият продукт, а инспекционните служби на държавата-членка, от която произхожда ЗНП(26). Съгласно тези езикови версии единствено италианските органи биха били длъжни да вземат мерки спрямо продукти, които не съответстват на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
91. Освен това следва да се цитира член 10, параграф 7 от основния регламент, който предвижда, че „[р]азходите за предвидения по настоящия регламент контрол се поемат от производителите, които използват защитено наименование“ [неофициален превод]. Това също подсказва, че проверките, извършвани по силата на член 10 от посочения регламент, са свързани изключително с прилагането на продуктовата спецификация за производителите, използващи ЗНП в държавата-членка, от която то произхожда.
92. Макар от изложеното по-горе да следва, че текстът на посочения член 10 не е съвсем ясен, считам, че целта и общата структура на основния регламент сочат, че задължението да се извършват проверки надхвърля простата проверка за съответствие на продуктите с продуктовата спецификация на ЗНП в държавата-членка на произхода на това ЗНП.
93. От режима на закрила, предвиден в основния регламент, следва, че за целите на адекватното му прилагане могат да се изискват два вида проверки. От една страна, трябва да има систематичен надзор за спазването на продуктовата спецификация на продуктите със ЗНП от страна на производителите в района на производство на това ЗНП. От друга страна, следва да се предприемат действия срещу злоупотребите със ЗНП извън районите на производство. Следва обаче да се разгледа кои са видовете предписани за целта мерки.
94. Германският правен режим предвижда спазване на ЗНП посредством искове, които имат право да предявят по съдебен ред много категории ищци, включително сдруженията за защита на потребителите и съюзите на производителите. По тази причина и ищците, които преследват далеч по-широки интереси от обикновената защита на интересите на производителите на стоки, ползващи се от ЗНП, могат да наложат спазването на ЗНП чрез съдебни искове.
95. Считам все пак, че с оглед на ефективното прилагане на основния регламент съществуването на такива средства за съдебна защита не освобождава държавите-членки от задължението им едновременно с тях да предвидят подходящи механизми за контрол, независимо от съдебните искове. Член 10, параграф 1 от основния регламент предвижда задължение за държавите-членки да следят за това, че „ще бъдат създадени структурите за контрол, задачата на които е да гарантират, че земеделските продукти и храните, носещи защитено наименование, отговарят на изискванията на продуктовата спецификация“ [неофициален превод]. Предвид тази обща формулировка задължението да се следи за ефективното изпълнение на основния регламент налага общо задължение за държавите-членки да предвидят подходящи структури за контрол с оглед на проверката за спазване на продуктовата спецификация на дадено ЗНП от продукт, продаван в определена държава-членка, който носи наименованието на това ЗНП, независимо от мястото, от което ЗНП произхожда. Такива проверки могат например да се провеждат в рамките на официалните проверки, извършвани, за да се осигури спазването на други правила от законодателството относно хранителните продукти(27).
96. Считам обаче, че от основния регламент не може да се направи извод, че тези структури за контрол трябва системно да действат служебно и при липса на поводи, например жалба на производители, чиито продукти правомерно носят ЗНП, на потребители или пък на други производители.
97. Това се потвърждава от документите на Комисията по този въпрос. В Указанията на Комисията относно общностните регламенти относно закрилата на географските указания, наименованията за произход и сертификатите за специфичен характер на земеделските и хранителните продукти е записано, че „действията, с които се налага спазването на изключителните права, се организират и извършват от държавите-членки. С оглед на това държавите-членки трябва да решат дали определените за целта служби ще действат по своя инициатива (служебно) или по жалби от титулярите на права по ЗНП/ЗУП/ХТСХ“ [неофициален превод](28).
98. Оттук следва, че при прилагането на основния регламент държавите-членки разполагат с дискреционна власт за извършване на проверки в определени случаи, а оттам и за вземане на мерки при откриване стоки, нарушаващи ЗНП.
99. Настоящият случай трябва да се отличава от ситуациите, в които поради разглежданите интереси дискреционната власт на държавата-членка да действа служебно е значително по-ограничена. В този смисъл взетата служебно от националните публични органи мярка, включваща проверки и евентуални санкции, е необходима — дори да не е предвидена от общностното право и без да е налице външен повод — в ситуациите, при които жалби от страна на икономически оператори или частноправни субекти не се насърчават(29), или в случаите, при които всяко забавяне би причинило непоправимо увреждане, както например когато принципът на предпазните мерки изисква незабавно действие за изваждане от обращение на опасни хранителни продукти или за преустановяване на действия, които могат да причинят непоправимо увреждане на околната среда. Настоящият случай обаче не е съпоставим с тези ситуации.
100. Дори в ситуация, при която държавите-членки по принцип имат относително широко право на преценка относно мерките, които трябва да приемат и приложат на практика, за да защитят ефективността на общностното право, при определени обстоятелства те могат да се окажат принудени да вземат мерки. В Решение по дело Комисия/Франция Съдът решава, че в този случай националните публични органи са надхвърлили свободата си на преценка, като не са взели никакви мерки въпреки продължаващи в рамките на няколко години престъпни действия, толерирани от полицията, и въпреки жалбите, подадени пред съдебните органи(30).
101. Фактите по настоящото дело обаче са различни. По-специално Комисията не е предоставила относими с оглед на периода от време, който е от значение по настоящото дело(31), доказателства за наличието дори на една жалба или на един иск по съдебен ред, а още по-малко е посочила примери за непредприемане на мерки вследствие на такива жалби или искове, свързани със случаите на злоупотреба със ЗНП „Parmigiano Reggiano“ на германска територия.
102. В това отношение следва да се отбележи, че Комисията на практика се основава единствено на отговора на Федерална република Германия в хода на досъдебната процедура, що се отнася до обстоятелството, че понятието „Parmesan“ е родово, за да направи извод, че Федерална република Германия не е взела подходящи мерки за предотвратяване на неправомерното използване на това наименование. Според мен кореспонденцията между страните относно родовия характер на наименованието „Parmesan“ в хода на досъдебната процедура трябва да се тълкува като изложен в хода на процедурата защитен довод и сама по себе си не може да се тълкува като изричен отказ да се защити ЗНП „Parmigiano Reggiano“.
103. При това положение Комисията не е предоставила достатъчно подробни писмени доказателства, че в настоящия случай германските органи са били длъжни да действат служебно и не са изпълнили това задължение.
Г — Заключение
104. От изложеното по-горе следва, че според мен член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, разгледан в светлината на член 10 от него, не е задължавал Федерална република Германия служебно да санкционира продажбата на своя територия на сирена с наименование „Parmesan“, които не отговарят на продуктовата спецификация на ЗНП „Parmigiano Reggiano“. По-специално Комисията не установява, че Федерална република Германия е била длъжна да вземе такива мерки при липса на достатъчни и подходящи поводи.
105. Следователно заключението ми е, че искът на Комисията трябва да се отхвърли.
VII – По съдебните разноски
106. В съответствие с член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Федерална република Германия обаче не е поискала съдебните разноски да се понесат от Комисията.
VIII – Заключение
107. Ето защо съм на мнение, че Съдът би трябвало:
1) Да отхвърли иска;
2) Да осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.