Решение на Съда (голям състав) от 10 май 2017 г. (преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep — Нидерландия) — H.C. Chavez-Vilchez и др./Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank и др.
(Дело C-133/15)1
(Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Право на пребиваване в държава членка като условие за получаване на социални помощи и детски надбавки — Гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за малолетното си дете, гражданин на посочената държава членка — Задължение за гражданина на трета държава да докаже невъзможността на другия родител, който е гражданин на посочената държава членка, да се грижи за детето — Отказ за пребиваване, който може да принуди детето да напусне територията на държавата членка или дори територията на Съюза)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Centrale Raad van Beroep
Страни в главното производство
Жалбоподатели: H.C. Chavez-Vilchez, P. Pinas, U. Nikolic, X.V. Garcia Perez, J. Uwituze, I.O. Enowassam, A.E. Guerrero Chavez, Y.R.L. Wip
Ответници: Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, College van burgemeester en wethouders van de gemeente Arnhem, College van burgemeester en wethouders van de gemeente ’s-Gravenhage, College van burgemeester en wethouders van de gemeente ’s-Hertogenbosch, College van burgemeester en wethouders van de gemeente Amsterdam, College van burgemeester en wethouders van de gemeente Rijswijk, College van burgemeester en wethouders van de gemeente Rotterdam
Диспозитив
Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дете, гражданин на Европейския съюз, би било принудено да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би било лишено от ефективното упражняване на най-съществената част от предоставените му от посочения член права, ако на неговия родител, гражданин на трета държава, е отказано признаването на право на пребиваване във въпросната държава членка, обстоятелството, че другият родител, гражданин на Съюза, действително може и е готов да поеме сам ежедневната и действителна грижа за детето, е релевантно, но не е достатъчно, за да може да се установи, че между родителя, гражданин на трета държава, и детето няма отношение на зависимост от такова естество, че в случай на такъв отказ последното би било подложено на подобна принуда. Тази преценка трябва да се основава върху отчитането с оглед на висшия интерес на детето на всички обстоятелства в конкретния случай, по-специално неговата възраст, физическото и емоционалното му развитие, степента на емоционална обвързаност както с родителя, гражданин на Съюза, така и с родителя, гражданин на трета държава, а също и опасността, която раздялата с последния би породила за неговото душевно равновесие.
Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да постави правото на пребиваване на нейна територия на гражданин на трета държава, който е родител на малолетно дете, гражданин на посочената държава членка, за което ежедневно и действително се грижи, в зависимост от задължението посоченият гражданин да представи доказателства, които позволяват да се установи, че решение, с което се отказва право на пребиваване на родителя, гражданин на трета държава, би лишило детето от ефективното упражняване на съществената част от правата, свързани със статута на гражданин на Съюза, принуждавайки го да напусне територията на Съюза като цяло. Компетентните органи на съответната държава членка следва обаче въз основа на представените от страна на гражданина на трета държава доказателства да направят необходимите проверки, за да могат да преценят с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай дали дадено решение за отказ би имало такива последици.
____________
1 ОВ C 178, 1.6.2015 г.