РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
17 юли 2008 година(*)
„Сектор на далекосъобщенията — Мрежи и услуги — Тарифно ребалансиране — Член 4в от Директива 90/388/ЕИО — Член 7, параграф 2 от Директива 97/33/ЕО — Член 12, параграф 7 от Директива 98/61/ЕО — Регулаторен орган — Непосредствено действие на директиви — Отношение с триъгълна конфигурация“
По съединени дела C‑152/07—C‑154/07
с предмет три преюдициални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от Bundesverwaltungsgericht (Германия) с актове от 13 декември 2006 г., постъпили в Съда на 20 март 2007 г., в рамките на производства по дела:
Arcor AG & Co. KG (C‑152/07),
Communication Services TELE2 GmbH (C‑153/07),
Firma 01051 Telekom GmbH (C‑154/07)
срещу
Федерална република Германия,
в присъствието на
Deutsche Telekom AG,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н P. Jann, г‑н C. W. A. Timmermans, г‑н A. Rosas, г‑н K. Lenaerts и г‑н L. Bay Larsen, председатели на състави, г‑н K. Schiemann, г‑н J. Makarczyk, г‑н P. Kūris (докладчик), г‑н E. Juhász, г‑н A. Ó Caoimh, г‑жа P. Lindh и г‑н J.‑C. Bonichot, съдии,
генерален адвокат: г‑н D. Ruiz-Jarabo Colomer,
секретар: г‑жа K. Sztranc-Sławiczek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 февруари 2008 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Arcor AG & Co. KG, от адв. T. Bosch и адв. D. Herrmann, Rechtsanwälte,
– за Communication Services TELE2 GmbH, от адв. P. Rädler, Rechtsanwalt,
– за Firma 01051 Telekom GmbH, от адв. M. Schütze и адв. M. Salevic, Rechtsanwälte,
– за германското правителство, от адв. J. Scherer и адв. J. Hagelberg, Rechtsanwälte,
– за Deutsche Telekom AG, от адв. T. Mayen и адв. U. Karpenstein, Rechtsanwälte,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа V. Jackson и г‑н M. Hoskins, в качеството на представители,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н G. Braun и г‑жа K. Mojzesowicz, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 април 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването, от една страна, на Директива 90/388/ЕИО на Комисията от 28 юни 1990 година относно конкуренцията на пазарите за далекосъобщителни услуги (ОВ L 192, стp. 10), изменена с Директива 96/19/ЕО на Комисията от 13 март 1996 година (ОВ L 74, стp. 13, наричана по-нататък „Директива 90/388“), и от друга страна, на Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в далекосъобщенията с цел осигуряването на универсалната услуга и интероперативността посредством прилагането на принципите на предоставяне на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) (ОВ L 199, стp. 32), изменена с Директива 98/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 година (ОВ L 268, стp. 37, наричана по-нататък „Директива 97/33“).
2 Запитванията са отправени в рамките на три ревизионни производства съответно между Arcor AG & Co. KG (наричано по-нататък „Arcor“), Communication Services TELE2 GmbH (наричано по-нататък „TELE2“) и Firma 01051 Telekom GmbH (наричано по-нататък „01051 Telekom“), оператори на обществени далекосъобщителни мрежи, от една страна, и Федерална република Германия, представлявана от Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation, Post und Eisenbahnen (Федерална агенция по електрическите, газовите, далекосъобщителните, пощенските мрежи и железопътните линии, наричана по-нататък „регулаторният орган“), от друга страна, в присъствието на Deutsche Telekom AG (наричано по-нататък „Deutsche Telekom“), във връзка с решение на регулаторния орган от 29 април 2003 г., с което последният разрешава, считано от 1 юли 2003 г., такса за свързване в размер на 0,004 EUR на минута върху цената на телефонните разговори, за предоставянето на връзки от националната телефонна мрежа на Deutsche Telekom към партньор по споразумение за взаимно свързване в качеството на оператор на свързваща мрежа за селищни разговори (наричани по-нататък „услуга Telekom‑B2 (местна)“).
Правна уредба
Общностна правна уредба
3 Съображение 5 от Директива 96/19 гласи:
„[…] за да се позволи на далекосъобщителните организации да завършат своята подготовка с оглед на конкуренцията и по-специално да продължат необходимото ребалансиране на своите тарифи, държавите-членки могат да запазят съществуващите специални и изключителни права относно гласовата телефония най-късно до 1 януари 1998 г.; […] за държавите-членки, които имат по-слабо развити мрежи или много малки мрежи, трябва да може да се прилага временно изключение, когато това е оправдано от необходимостта да се осъществят структурни промени, но само за срока, необходим за тези промени; […] при поискване от тяхна страна, на тези държави-членки трябва да се предостави допълнителен срок, съответно с максимална продължителност от пет години или от две години, доколкото този срок е нужен за извършване на необходимите структурни изменения; […] държавите-членки, които могат да поискат да се ползват от тази възможност са Испания, Ирландия, Гърция и Португалия за по-слабо развитите мрежи и Люксембург за мрежите, които са много малки; […]“ [неофициален превод]
4 По смисъла на съображение 20 от Директива 96/19:
„[…] държавите-членки трябва възможно най-бързо да пристъпят към постепенно премахване на съществуващите неоправдани ограничения на ребалансирането на тарифите от страна на далекосъобщителните организации и по-специално на тези, които пречат на адаптирането на тарифите, които не са свързани с разходите и които утежняват предоставянето на универсалната услуга; […]“ [неофициален превод]
5 Третата алинея от член 4в от Директива 90/388, въведен с член 1, точка 6 от Директива 96/19 гласи:
„Държавите-членки разрешават на своите далекосъобщителни организации да ребалансират тарифите си, като отчитат специфичните условия на пазара и необходимостта от гарантиране на финансово достъпна универсална услуга, и им разрешават по-конкретно да адаптират действащите тарифи, които не са свързани с разходите и утежняват предоставянето на универсалната услуга, с цел да установят тарифната си структура въз основа на действителните разходи. Когато това ребалансиране не може да бъде осъществено преди 1 януари 1998 г., съответните държави-членки предоставят доклад на Комисията относно постепенното премахване на съществуващия дисбаланс на тарифите. Този доклад съдържа подробен график за ребалансирането.“ [неофициален превод]
6 Член 7, параграф 2 от Директива 97/33 има следното съдържание:
„Таксите за взаимно свързване са съобразени с принципите на прозрачност и ориентиране спрямо разходите. Тежестта на доказване, че таксите са определени в зависимост от действителните разходи, включително разумната възвръщаемост на инвестициите, се носи от организацията, която предоставя взаимното свързване със съоръженията си. Националните регулаторни органи могат да поискат от дадена организация да обоснове изцяло своите такси за взаимно свързване и ако е необходимо да изискат тяхното адаптиране. Настоящият параграф се прилага и за организациите, определени в Приложение I, трета част, които са посочени от националните регулаторни органи като имащи значителна пазарна сила на националния пазар за взаимно свързване.“ [неофициален превод]
7 По смисъла на член 12, параграф 7 от Директива 97/33, добавен с Директива 98/61:
„Националните регулаторни органи следва най-малкото да изискват от експлоатиращите обществени далекосъобщителни мрежи организации, които са посочени в първата част от Приложение I и са посочени от националните регулаторни органи като организации със значителна пазарна сила, да позволят на своите абонати, включително на ползвателите на ISDN (Дигитална мрежа за интегриране на услуги), достъп до комутационните услуги на всеки взаимосвързан доставчик на обществено достъпни далекосъобщителни услуги. Затова най-късно до 1 януари 2000 г., а в държавите-членки, които се ползват от допълнителен преходен период, възможно най-скоро след тази дата, но не по-късно от две години след който и да е краен срок, установен за целите на пълното либерализиране на гласовата телефония, следва да бъдат въведени механизми, които да позволят на абонатите да избират тези услуги предварително и чрез система, благодарение на която при повикванията се избягва какъвто и да е предварителен избор посредством набирането на кратък префикс.
Националните регулаторни органи гарантират, че определянето на тарифи за взаимно свързване, с оглед на предоставянето на тази услуга, зависи от разходите и че в този случай дължимите от потребителите такси нямат възпиращо действие по отношение на използването на посочената услуга.“ [неофициален превод]
Национална правна уредба
8 § 43, алинея 6 от Закона за далекосъобщенията (Telekommunikationsgesetz) от 25 юли 1996 г. (BGBl. 1996 I, стp. 1120, наричан по-нататък „TKG от 1996 г.“), изменен с първия Закон за изменение на Закона за далекосъобщенията (Erste Gesetz zur Änderung des Telekommunikationsgesetzes) от 21 октомври 2002 г. (BGB1. 2002 I, стp. 4186) гласи:
„Операторите на обществени далекосъобщителни мрежи, които имат господстващо положение по смисъла на § 19 от Закона за ограниченията на конкуренцията (Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen), по силата на третото изречение трябва да гарантират за своите мрежи, че всеки ползвател има възможност да избира далекосъобщителните услуги на всички оператори на обществени далекосъобщителни мрежи, които са пряко взаимосвързани, като избере оператор чрез процедура на индивидуален избор, набирайки даден префикс, или като избере оператор предварително, при положение обаче, че в последния случай при всяко обаждане съществува възможност да се избегне предварителния избор, като се набере префикса на друг оператор. Ползвателят трябва също да може да прави различни предварителни настройки за селищните и извънселищните телефонни разговори. При въвеждането на взаимното свързване на мрежи, което e необходимо за изпълнението на това задължение, следва да се гарантира, че при вземането на решения съгласно третата, четвъртата и шестата част от настоящия закон, няма да отпаднат стимулите за ефективно инвестиране в инфраструктурни съоръжения, осигуряващи по-силна конкуренция в дългосрочен план, както и да се гарантира, че съществуващата мрежа се използва ефективно чрез свързване до най-близката точка. При това положение следва по-специално да се гарантира, че избраният от ползвателя оператор на мрежа понася съответната част от разходите за свързването на ползвателя. Когато това е технически оправдано, регулаторният орган може да премахне изцяло или частично предвиденото в първото изречение задължение. За ползвателите на мобилни мрежи се премахва задължението за избор или предварителен избор на оператор. Това задължение ще бъде преразгледано при транспонирането на член 19, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стp. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).“
Спорът по главните производства и преюдициалните въпроси
9 От актовете за препращане следва, че по искане на Deutsche Telekom, с решение от 29 април 2003 г. регулаторният орган разрешава, от 1 юли 2003 г. и до 30 ноември 2003 г., въвеждане на такса за свързване в размер на 0,004 EUR на минута върху цената на телефонните разговори за услугата „Telekom‑B2 (местна)“. Това разрешение се отнася до всички случаи на взаимно свързване, което е договорено или наложено до 7 май 2003 г. Взето на основание § 43, алинея 6, четвърто изречение от TKG от 1996 г., това решение е мотивирано с обстоятелството, че разходите за абонатна линия не са покрити от приходите от активирането на абонатната връзка, което поражда дефицит.
10 С решение от 23 септември 2003 г. регулаторният орган отменя решението от 29 април 2003 г. поради това, че за Deutsche Telekom вече не съществува дефицит във връзка със свързването, тъй като междувременно е разрешено увеличение на цената, заплащана от крайния потребител за активирането на абонатната връзка.
11 Arcor, TELE2 и 01051 Telekom подават отделни жалби срещу решението от 29 април 2003 г. пред Verwaltungsgericht Köln (Административен съд, гр. Кьолн).
12 С решения от 3 ноември 2005 г. той отменя това решение.
13 Всички страни в главното производство по дело C‑152/07 и ответниците и встъпилите страни в главното производство по дела C‑153/07 и C‑154/07 подават ревизионна жалба пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд).
14 При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht решава да спре трите главни производства и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли Директива 90/388 […] и Директива 97/33 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националния регулаторен орган да задължава оператор на свързваща мрежа, взаимно свързана с обществена далекосъобщителна мрежа, да заплаща за 2003 г. на оператора на абонатна мрежа, който има господстващо положение на пазара, такса, с която се цели компенсиране на възникналия за последния дефицит в резултат от предоставянето на абонатна линия?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли национална[та] юрисдикция — сезирана с жалба срещу разрешението за налагане на такса, която да се плаща от оператора на свързващата мрежа — да взема предвид несъвместимостта с общностното право на такова задължение, произтичащо от националното право?“
15 С определение от 1 юни 2007 г. председателят на Съда разпорежда съединяването на дела C‑152/07 до C‑154/07 за целите на писмената и устната фаза на производството, и на съдебното решение.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
16 С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 90/388 и Директива 97/33 допускат националният регулаторен орган да задължава оператора на свързваща мрежа, взаимно свързана с обществена далекосъобщителна мрежа, да заплаща на оператора на абонатна мрежа, който има господстващо положение на пазара, такса, с която се цели компенсиране на възникналия за последния дефицит в резултат от предоставянето на абонатна линия.
17 Безспорно е, че разглежданата в главните производства такса за свързване, установена в приложение на § 43, алинея 6, четвърто изречение от TKG от 1996 г., е отделна от и се заплаща допълнително към таксата за взаимно свързване, която се основава на друга разпоредба от TKG от 1996 г., а именно на § 39 от него. Принципът за тази такса за свързване се въвежда при транспонирането в немското право на Директива 98/61. Размерът на посочената такса се изчислява в зависимост от дефицита, възникнал за Deutsche Telekom поради това, че натрупаните приходи от предоставянето на абонатна линия не покриват разходите, свързани с ефективното предоставяне на тази линия.
18 Според препращащата юрисдикция задължението за участие в разноските за свързване се носи от оператора на свързващата мрежа, избран от абоната пряко или предварително. То обаче може да се разглежда като компенсация за съществуващия дефицит, произтичащ от разходите за свързване на Deutsche Telekom — оператор на абонатна мрежа, който има господстващо положение на пазара, а не като насрещна престация за услуга, предоставена от последния оператор на оператора на свързващата мрежа.
19 Следователно разглежданата в главните производства такса за свързване има за цел допълнително възнаграждение под формата на участие в разходите за предоставяне на абонатна линия, които не се покриват от клиентските такси. Тя се дължи само от операторите на свързващи мрежи, които са сключили договор за взаимно свързване с Deutsche Telekom във връзка с услуги за пряк или предварителен избор на оператор в локалните мрежи.
20 От текста на член 12, параграф 7 от Директива 97/33 следва, че националните регулаторни органи гарантират, че определянето на тарифи за взаимно свързване във връзка с предоставянето на гласови телефонни услуги, което дава на абоната възможност да избира тези услуги предварително и чрез система, благодарение на която при повикванията се избягва какъвто и да е предварителен избор посредством набирането на кратък префикс, е в зависимост от разходите, както и че дължимите такси нямат възпиращо действие за потребителите по отношение на използването на тази услуга.
21 Следва да се приеме обаче, че разглежданата в главните производства такса, която зависи от съществуването на договор за взаимно свързване за услугите с предварителен избор на оператор, се заплаща от операторите на свързващи мрежи и че тя се налага в рамките на нарастващото либерализиране на пазара на далекосъобщенията.
22 От това следва, че посочената такса попада в приложното поле на член 12, параграф 7 от Директива 97/33 и поради това за нея трябва да бъдат наложени същите условия за определяне както и за таксата за взаимно свързване stricto sensu, а именно спазването на принципа на ориентиране на тарифите спрямо разходите.
23 Установен в член 7, параграф 2 от Директива 97/33, този принцип изисква таксата да се определя в зависимост от действителните разходи.
24 Следователно е необходимо да се приеме, че член 12, параграф 7 от Директива 97/33 не допуска националният регулаторен орган да разрешава такса за свързване, чийто размер не се определя в зависимост от разходите, въпреки че тя има същите характеристики като таксата за взаимно свързване и се събира като допълнение към тази такса.
25 Нещо повече, безспорно е също, че тарифното ребалансиране на Deutsche Telekom с цел тарифите на този оператор да се адаптират към действителните разходи и да се преустанови кръстосаното субсидиране на възнагражденията за наем на абонатни линии, което се посочва от препращащата юрисдикция и се изразява в използване на част от възнагражденията, платени от крайните потребители за услуги по свързване, за компенсиране на дефицита, резултат от разходите за свързване, започва през 1996 г., но не е завършено през 2002 г.
26 Не се оспорва и фактът, че задълженията за универсална услуга не са определени в Германия и че следователно не са възложени на Deutsche Telekom, доколкото нуждите, които те трябвало да удовлетворят, са посрещнати от обичайните пазарни механизми.
27 При все това с цел удовлетворяването на тези нужди от свободния пазар следва да се провери дали правилата в областта на конкуренцията са запазени в сила и гарантирани.
28 Налага се изводът обаче, от една страна, че съществуването на такса за свързване като разглежданата в главните производства всъщност позволява финансирането на дефицита на оператора на абонатна мрежа, който има господстващо положение на пазара, от абонатите на други оператори на взаимно свързани мрежи, и от друга страна, че такова финансиране, което се извършва независимо от финансирането на задълженията за универсална услуга, противоречи на принципа за свободна конкуренция.
29 В това отношение, противно на поддържаното от Deutsche Telekom, не е явно, че тази такса има за цел предотвратяване на нарушенията на конкуренцията между операторите, които са инвестирали в далекосъобщителна мрежа, и другите оператори, които навлизат на местния пазар. Всъщност не се оспорва, че разглежданата в главните производства такса за свързване води единствено до закрила на оператора на абонатната мрежа, който има господстващо положение на пазара, позволявайки му да поддържа за телефонните разговори на своите абонати по-ниски от действителните цени и така да финансира собствения си дефицит.
30 Освен това следва да се отбележи, че макар член 4в от Директива 90/388 да не предвижда срок за изпълнение на задължението за ребалансиране на тарифите, факт е, че на няколко места в Директива 96/19 се посочва, че това ребалансиране трябва да се извърши постепенно във времето, за да се улесни отварянето на пазара на далекосъобщенията към конкуренцията. Всъщност от тълкуването на съображение 5 от Директива 96/19, във връзка със съображение 20 от същата директива, както и от член 4в от Директива 90/388 следва, че държавите-членки са били длъжни да премахнат пречките пред ребалансирането възможно най-бързо, считано от влизането в сила на Директива 96/19 и най-късно до 1 януари 1998 г. (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Комисия/Испания, C‑500/01, Recueil, стp. I‑583, точка 32). Ако това ребалансиране не бъде завършено до 1 януари 1998 г., държавите-членки са длъжни да изпратят до Комисията доклад за своите планове за постепенно премахване на съществуващия дисбаланс на тарифите, като този доклад следва да съдържа подробен график за изпълнение на тези планове. Тази фаза трябва да бъде завършена до 1 януари 2000 г.
31 Следва да се заключи обаче, че § 43, алинея 6 от TKG от 1996 г., в редакцията му в сила от 1 декември 2002 г., се въвежда след 1 януари 2000 г. — крайна дата за завършването на това тарифно ребалансиране, предвид това, че германското правителство не е представило на Комисията план за ребалансиране. При всички положения разпоредба като съдържащата се в четвъртото изречение от посочения § 43, алинея 6 не насърчава оператора на абонатна мрежа, който получава предвидената в нея такса за свързване, да премахне дефицита, настъпил вследствие коригирането на тарифите.
32 От това следва, че Директива 90/388 не позволява на националния регулаторен орган да разрешава събирането от оператора на абонатната мрежа, който има господстващо положение на пазара, на такса за свързване в допълнение към таксата за взаимно свързване за 2003 г.
33 От всичко, изложено по-горе следва, че на първия въпрос трябва да се отговори, че член 12, параграф 7 от Директива 97/33 и член 4в от Директива 90/388, във връзка със съображения 5 и 20 от Директива 96/19, трябва да се тълкуват в смисъл, че националният регулаторен орган не може да задължава оператор на свързваща мрежа, която е взаимно свързана с обществена мрежа, да заплаща на оператора на абонатната мрежа, който има господстващо положение на пазара, такса за свързване, която е допълнителна по отношение на таксата за взаимно свързване и с която се цели компенсиране на възникналия за последния дефицит в резултат от предоставянето на абонатна линия за 2003 г.
По втория въпрос
34 Предвид отговора на първия въпрос е необходимо да се отговори на поставения втори въпрос, с който препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали при обстоятелства като тези в главните производства даден частноправен субект може да се позове пред нея на член 4в от Директива 90/388 и на член 12, параграф 7 от Директива 97/33.
35 В това отношение следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект, а единствено права. Следователно частноправният субект не може да се позовава на директива срещу държава-членка, когато става въпрос за задължение на държавата, което е пряко свързано с изпълнението на друго задължение, което по силата на тази директива е в тежест на трето лице (вж. Решение от 7 януари 2004 г. по дело Wells, C‑201/02, Recueil, стp. I‑723, точка 56 и цитираната съдебна практика).
36 От друга страна, сами по себе си отрицателните последици за правата на трети лица, дори когато настъпването им е сигурно, не са основание да се отнеме възможността на частноправните субекти да се позовават на разпоредбите на дадена директива срещу съответната държава-членка (вж. Решение по дело Wells, посочено по-горе, точка 57 и цитираната съдебна практика).
37 В главните производства, както посочва генералният адвокат в точка 104 от своето заключение, споровете пред препращащата юрисдикция са между частни лица и съответната държава-членка, представлявана от националния регулаторен орган, който е взел оспорваното решение и който единствен има право да определя разглежданата в главните производства тарифа, както и тарифата за взаимно свързване, към която тя се добавя.
38 Следователно трябва да се приеме, че Deutsche Telekom се явява трето лице по отношение на спора пред препращащата юрисдикция и може единствено да понесе отрицателните последици от това, че този оператор събира разглежданата в главните производства такса и че при премахване на тази такса, той трябва да увеличи своите тарифи за абонати. Подобно отпадане на предимства обаче не може да се счита за задължение за трето лице по силата на директивите, на които се позовават жалбоподателите в главните производства пред препращащата юрисдикция.
39 Предвид горното следва да се провери дали член 4в от Директива 90/388 и член 12, параграф 7 от Директива 97/33 отговарят на условията за произвеждане на непосредствено действие.
40 В това отношение от постоянна съдебна практика следва, че в случаите, когато от гледна точка на тяхното съдържание разпоредбите на една директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат основателно да се позовават на тях пред националния съд срещу държавата-членка, ако транспонирането е неправилно (вж. Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer, C‑397/01 до C‑403/01, Recueil, стp. I‑8835, точка 103 и цитираната съдебна практика).
41 От една страна, обаче, член 4в, трета алинея от Директива 90/388 отговаря на тези критерии, тъй като в него се посочва ясно, че ребалансирането на тарифите по принцип трябва да бъде завършено преди 1 януари 1998 г. или най-късно до 1 януари 2000 г. и че това задължение е безусловно.
42 От друга страна, същото се отнася и до член 12, параграф 7 от Директива 97/33, тъй като тази разпоредба определя ограниченията, на които трябва да отговарят такси като разглежданата в главните производства.
43 Следователно разпоредбите на член 4в от Директива 90/388 и на член 12, параграф 7 от Директива 97/33 изпълняват всички изискуеми условия за произвеждане на непосредствено действие.
44 От изложеното по-горе следва, че на втория отправен въпрос трябва да се отговори, че член 4в от Директива 90/388 и член 12, параграф 7 от Директива 97/33 произвеждат непосредствено действие и частноправните субекти могат да се позовават пряко на тях пред национална юрисдикция, за да оспорят решение на националния регулаторен орган.
По съдебните разноски
45 С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 12, параграф 7 от Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в далекосъобщенията с цел осигуряването на универсалната услуга и интероперативността посредством прилагането на принципите на предоставяне на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP), изменена с Директива 98/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 година, и член 4в от Директива 90/388/ЕИО на Комисията от 28 юни 1990 година относно конкуренцията на пазарите за далекосъобщителни услуги, изменена с Директива 96/19/ЕО на Комисията от 13 март 1996 година, във връзка със съображения 5 и 20 от Директива 96/19, трябва да се тълкуват в смисъл, че националният регулаторен орган не може да задължава оператор на свързваща мрежа, която е взаимно свързана с обществена мрежа, да заплаща на оператора на абонатната мрежа, който има господстващо положение на пазара, такса за свързване, която е допълнителна по отношение на таксата за взаимно свързване и с която се цели компенсиране на възникналия за последния дефицит в резултат от предоставянето на абонатна линия за 2003 г.
2) Член 4в от Директива 90/388, изменена с Директива 96/19, и член 12, параграф 7 от Директива 97/33, изменена с Директива 98/61, произвеждат непосредствено действие и частноправните субекти могат да се позовават пряко на тях пред национална юрисдикция, за да оспорят решение на националния регулаторен орган.
Подписи