РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
10 септември 2009 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81, параграф 1 ЕО — Член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП — Член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Група от предприятия — Възможност за вменяване на нарушенията — Отговорност на дружество майка за нарушенията на правилата на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества — Решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка — Оборима презумпция в случай на притежаване на участие от 100 %“
По дело C‑97/08 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 27 февруари 2008 г.,
Akzo Nobel NV, установено в Arnhem (Нидерландия),
Akzo Nobel Nederland BV, установено в Arnhem,
Akzo Nobel Chemicals International BV, установено в Amersfoort (Нидерландия),
Akzo Nobel Chemicals BV, установено в Amersfoort,
Akzo Nobel Functional Chemicals BV, установено в Amersfoort,
представлявани от адв. C. Swaak, адв. M. van der Woude и адв. M. Mollica, avocats,
жалбоподатели,
като другата страна в производството е
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н X. Lewis и г‑н F. Castillo de la Torre, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г-н A. Rosas, председател на състав, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н J. Klučka, г‑жа P. Lindh и г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г-жа J. Kokott,
секретар: г-н R. Grass,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 април 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята жалба Akzo Nobel NV (наричано по-нататък „Akzo Nobel“), Akzo Nobel Nederland BV (наричано по-нататък „Akzo Nobel Nederland“), Akzo Nobel Chemicals International BV (наричано по-нататък „Akzo Nobel Chemicals International“), Akzo Nobel Chemicals BV (наричано по-нататък „Akzo Nobel Chemicals“) и Akzo Nobel Functional Chemicals BV (наричано по-нататък „Akzo Nobel Functional Chemicals“) искат от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което същият отхвърля жалбата им за отмяна на Решение 2005/566/ЕО от 9 декември 2004 година относно производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка 2/37.533 — Холин хлорид) (ОВ L 190, 2005 г., стр. 22), наричано по-нататък „спорното решение“).
2 В това решение Комисията на Европейските общности упреква адресатите за това, че са извършили едно-единствено непрекъснато нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и, считано от 1 януари 1994 г., на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3).
Общностна правна уредба
3 Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стp. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) гласи:
„С решение Комисията може да наложи на предприятия или сдружения на предприятия глоби най-малко в размер от хиляда разчетни единици и най-много в размер от един милион разчетни единици, като последният размер може да достигне десет процента от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвало в нарушението, когато умишлено или поради небрежност:
а) извършват нарушение на разпоредбите на член [81], параграф 1 или на член [82] от Договора, или
[…]“ [неофициален превод]
4 Член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) гласи:
„С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:
а) нарушават член 81 или 82 от Договора, или
[…]
За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.
[…]“
Обстоятелства в основата на спора
5 Според констатациите на Комисията, на които се позовава Първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение, обстоятелствата в основата на спора са следните.
6 След като през април 1999 г. получава заявление за освобождаване от или намаляване на санкции от страна на американски производител, Комисията започва разследване в сектора на холин хлорида на световно равнище, което обхваща периода от 1992 г. до края на 1998 г.
7 Холин хлоридът е част от групата на водоразтворимите витамини B комплекс (витамин B4). Той се използва главно в производството на фуражи (за птици и свине) като хранителна добавка. Освен производителите, пазарът на холин хлорид засяга, от една страна, преработвателите, които купуват продукта от производителите в течна форма и го преработват в холин хлорид върху носител за сметка на производителя или за своя сметка, а от друга страна, дистрибуторите.
8 Жалбоподателите са пет дружества, които принадлежат към групата Akzo Nobel и са част от производителите на холин хлорид. През периода, обхванат от разследването на Комисията, Akzo Nobel, дружеството майка на групата, притежава пряко или непряко 100 % от капитала на другите жалбоподатели. Всъщност последното притежава 100 % от капитала на своите дъщерни дружества Akzo Nobel Nederland и Akzo Nobel Chemicals International. Akzo Nobel Nederland е собственик на 100 % от капитала на своето дъщерно дружество Akzo Nobel Chemicals, което от своя страна притежава целия капитал на Akzo Nobel Functional Chemicals.
9 Консолидираният световен оборот, деклариран от Akzo Nobel през 2003 г., която е стопанската година непосредствено преди спорното решение, възлиза на 13 милиарда евро.
10 Относно Европейското икономическо пространство (ЕИП) е създаден картел на две различни, но тясно свързани равнища: световно и европейско.
11 На световно равнище в периода между юни 1992 г. и април 1994 г. множество северноамерикански и европейски дружества — сред които жалбоподателите — участват в антиконкурентни дейности. Единствено европейските производители, между които са били и жалбоподателите, участват в срещите за прилагане на картела на европейско равнище, който продължава от март 1994 г. до октомври 1998 г.
12 Комисията счита сключените на световно и европейско равнище договорености за едно-единствено комплексно и непрекъснато нарушение относно ЕИП, в което северноамериканските производители са участвали през определено време, а европейските производители — през целия разглеждан период, обхванат от разследването на Комисията.
13 На 9 декември 2004 година Комисията приема спорното решение. В член 1 от това решение тя констатира, че няколко предприятия, сред които жалбоподателите, са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП с участието си в група от споразумения и съгласувани практики относно определянето на цени, подялбата на пазари и съгласувани действия срещу конкурентите в сектора на холин хлоридa в ЕИП.
14 Относно групата Akzo Nobel Комисията решава да адресира спорното решение съвместно и солидарно до всички жалбоподатели. Akzo Nobel Nederland, Akzo Nobel Chemicals International и Akzo Nobel Chemicals, или дружествата, на които последните са правоприемници, са участвали пряко в нарушението. Akzo Nobel Functional Chemicals е създадено като дъщерно дружество на Akzo Nobel Chemicals през юни 1999 г. Следователно Комисията приема, че Akzo Nobel Functional Chemicals е било правоприемник относно по-голямата част от дейностите в сектора на холин хлорида, упражнявани по-рано от дружеството майка, и поради този факт е трябвало също да бъде адресат на посоченото решение.
15 Що се отнася по-конкретно до Akzo Nobel, Комисията приема, че то е представлявало една стопанска единица с другите юридически лица от групата Akzo Nobel, адресати на спорното решение, и че именно тази стопанска единица е участвала в картела. Комисията стига до извода, че посоченото дружество е било в състояние да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на своите дъщерни дружества, чийто капитал то изцяло е притежавало пряко или непряко, и че е било възможно да се предположи, че то действително е постъпило така. Ето защо Комисията стига до извода за липсата на търговска самостоятелност на дъщерните дружества на Akzo Nobel, което я кара да адресира спорното решение до него, независимо от факта, че самото то не е участвало в картела.
16 Комисията счита, че липсата на търговска самостоятелност на действащите дружества или на търговските отделения от групата Akzo Nobel се е доказвала и от представените от Akzo Nobel в хода на административното производство документи.
17 Като се основава на пазарния дял на всички жалбоподатели, и по-конкретно върху споменатите в точка 9 от настоящото съдебно решение данни, в точка 2 от спорното решение Комисията налага на жалбоподателите солидарно и съвместно глоба от 20,99 милиона евро за нарушенията, посочени в член 1 от това решение.
Жалбата до Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
18 В подкрепа на своята жалба до Първоинстанционния съд, целяща отмяната на спорното решение, жалбоподателите посочват три правни основания.
19 Комисията счита посочената жалба за недопустима с довода, че тя не е била подадена в съответствие с член 21 от Статута на Съда на Европейските общности и член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, или за явно неоснователна, що се отнася до Akzo Nobel Nederland, Akzo Nobel Chemicals International и Akzo Nobel Chemicals с оглед на това, че посочената жалба, която е трябвало да бъде анализирана като пет отделни жалби, не съдържала правни основания, които могат да обосноват отмяната на спорното решение в частта му, с която се установява отговорността на тези дружества, или в частта му, с която се определя размерът на глобата по отношение на същите. Комисията твърди при условията на евентуалност, че поради същите причини е очевидно, че макар и адресати на посоченото решение, дъщерните дружества на Akzo Nobel са нямали правен интерес да искат отмяната на това решение.
20 В точки 31 и 32 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията.
21 По същество първото правно основание на жалбоподателите е изведено от погрешното вменяване на солидарна отговорност на Akzo Nobel, холдингово дружество в групата, притежаващо пряко или непряко 100 % от капитала на своите дъщерни дружества.
22 Жалбоподателите изтъкват, че решаващото влияние, което е трябвало да упражнява дружество майка, за да може да му се вмени отговорността за действията на неговото дъщерно дружество, е трябвало да засяга търговската политика stricto sensu на последното.
23 Следователно Комисията трябвало да докаже, първо, възможността на дружеството майка да упражнява ръководни правомощия до степен да лиши своето дъщерно дружество от всякаква самостоятелност в неговата сфера на търговска дейност, и второ, факта, че е упражнило тези правомощия.
24 От общностната съдебна практика било видно, че за изцяло притежавано дъщерно дружество можело да се презумира, че е приложило дадените му от неговото дружество майка указания. При тези условия, за да бъде длъжна Комисията да приеме отговорността само на дъщерно дружество, то трябвало самостоятелно да определя преобладаващата част от своята търговска политика. След като се установяло това обстоятелство, отново Комисията щяла да бъде длъжна да докаже, че дружеството майка действително е упражнило решаващо влияние в конкретен случай.
25 От това произтичало, че единната организация на съвкупност от дружества като тази на групата Akzo Nobel сама по себе си не била достатъчна, за да направи излишно доказването на действителната намеса на дружеството майка.
26 Жалбоподателите считат, че са доказали, че дъщерните дружества на Akzo Nobel определяли самостоятелно преобладаващата част от своята търговска политика и че по този начин са оборили презумпцията, от която се ползвала Комисията. Те считали, че последната е трябвало да докаже, че посоченото дружество е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на другите жалбоподатели. Комисията обаче не изпълнила това задължение, като се отчита фактът, че данните, различни от притежаването на целия капитал, на които тя се основава, за да приеме Akzo Nobel за солидарно отговорно за нарушението, са или ирелевантни, или погрешни.
27 Що се отнася до първото правно основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на тяхната жалба, Първоинстанционният съд е разгледал в самото начало въпроса за възможността неправомерното поведение на дъщерно дружество да се вмени на неговото дружество майка, като се е произнесъл по следния начин:
„57 Най-напред следва да се напомни, че понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО включва стопански субекти, всеки от които се състои от единна организация на персонални, материални и нематериални елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, като тази организация може да допринася за извършването на посочено в същата разпоредба нарушение (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 54 и цитираната съдебна практика).
58 Следователно не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие в гореспоменатия смисъл, е това, което дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества. Всъщност следва да се напомни, че общностното право на конкуренцията признава, че различните дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, ако съответните дружества не определят самостоятелно поведението си на пазара (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 290).
59 Следва също да се посочи, че за целите на прилагането и изпълнението на решенията на Комисията в областта на правото на конкуренцията е необходимо като адресат да се идентифицира субект, който притежава юридическа правосубектност (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, известно като „PVC II“, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 978).
60 В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, което е имало неправомерно поведение, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG[-Telefunken]/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 50 и Решение по дело PVC II, точка 59 по-горе, точки 961 и 984) и те следователно представляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО (Решение на Първоинстанционния съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03 […] точка 59). Поради това дружеството майка, което обжалва пред общностния съд решение на Комисията, с което му се налага глоба за поведението на негово дъщерно дружество, е длъжно да обори тази презумпция, като представи доказателства в подкрепа на самостоятелността на последното (Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 136; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, наричано по-нататък „Решение по дело Stora“, точка 29).
61 В това отношение следва да се подчертае, че макар и да е вярно, че в точки 28 и 29 от Решение по дело Stora, точка 60 по-горе, Съдът посочва, освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество, и други обстоятелства, каквито са неоспорването на влиянието, което дружеството майка упражнява върху търговската политика на своето дъщерно дружество, и общото представителство на двете дружества по време на административното производство, не по-малко вярно е, че посочените обстоятелства са споменати от Съда само с цел да се изложат всички елементи, на които Първоинстанционният съд е основал своето съждение, за да стигне до извода, че същият не се е основал единствено на притежаването на целия капитал на дъщерното дружество от неговото дружество майка. Следователно фактът, че Съдът потвърждава преценката на Първоинстанционния съд по това дело, не би могъл да доведе до изменение на принципа, изведен в точка 50 от Решение по дело AEG[-Telefunken]/Комисия, точка 60 по-горе.
62 При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да стигне до извода, че последното оказва решаващо влияние върху неговата търговска политика. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да държи дружеството майка солидарно отговорно за плащането на наложената на дъщерното дружество глоба, освен ако това дружество не докаже, че неговото дъщерно дружество по същество не прилага издаваните от него указания и поради това има самостоятелно поведение на пазара.
63 В рамките на настоящите предварителни бележки следва също така да се разгледа доводът, който заема централно място в писмените изложения на жалбоподателите и според който предполагаемото влияние на дружеството майка, поради факта че то притежава целия капитал на дъщерното дружество, се отнася до неговата търговска политика stricto sensu […]. Според жалбоподателите към тази политика спада например стратегията на разпространение и на цените. Ето защо дружеството майка според този довод можело да обори презумпцията, като докаже, че именно дъщерното дружество управлява тези специфични аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение.
64 С оглед на това следва да се посочи, че в рамките на анализа на съществуването на един-единствен стопански субект, обединяващ няколко дружества, които са част от група, общностният съд проучва дали дружеството майка е можело да влияе върху ценовата политика (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело [Imperial Chemical Industries]/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точка 137 и Решение на Съда по дело Geigy/Комисия, 52/69, Recueil, стр. 787, точка 45), върху дейностите по производство и разпространение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223, точки 37 и 39—41), върху целите за продажбите, брутните маржове, разходите по продажбите, „cash flow“, резервите и маркетинга (Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T‑102/92, Recueil, стр. II‑17, точка 48). От това обаче не може да се направи извод, че за целите на приложението на членове 81 ЕО и 82 ЕО само тези аспекти спадат към понятието за търговска политика на дъщерно дружество по отношение на неговото дружество майка.
65 Напротив, от разглеждането на тази съдебна практика във връзка с посочените по-горе в точки 57 и 58 съображения произтича, че дружеството майка следва да предостави за преценка от Първоинстанционния съд всяко доказателство относно организационните, икономически и юридически връзки между него и неговото дъщерно дружество, което дружеството майка счита, че може да докаже, че двете дружества не представляват един-единствен стопански субект. Оттук следва и че при своята преценка Първоинстанционният съд трябва да отчита всички предоставени му от страните данни, чиито характер и значение могат да варират в зависимост от типичните за всеки конкретен случай характеристики.
66 Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали Akzo Nobel и неговите дъщерни дружества, които са адресати на [спорното решение], представляват един-единствен стопански субект.“
28 След това в точки 67—85 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд разглежда различните елементи на преписката и приема, че жалбоподателите не са успели да оборят презумпцията, според която Akzo Nobel, дружеството майка, притежаващо 100 % от капитала на своите дъщерни дружества, които са адресати на спорното решение, е упражнявало решаващо влияние върху политиката на последните. Въз основа на това той заключава, че това дружество представлява заедно с другите жалбоподатели едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, без да е необходимо да се проверява дали то е оказвало влияние върху поведението на същите, и отхвърля първото правно основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на тяхната жалба.
29 По отношение на второто и третото правно основание, изведени съответно от нарушението на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, доколкото размерът на глобата надвишава 10 % от оборота, реализиран през 2003 г. от Akzo Nobel Functional Chemicals, и от нарушение на задължението за излагане на мотиви относно вменяването на солидарната отговорност на Akzo Nobel, Първоинстанционният съд ги отхвърля съответно в точки 90 и 91, както и в точки 94—96 от обжалваното съдебно решение. Вследствие на това в точка 97 от същото той отхвърля жалбата, с която е сезиран, в нейната цялост.
Искания на страните
30 Жалбоподателите искат от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, с която се отхвърля правното основание, изведено от погрешното вменяване на солидарната отговорност на Akzo Nobel,
– да отмени спорното решение в частта му, с която на Akzo Nobel NV се вменява отговорността за нарушението, и
– да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, свързани както с производството пред Първоинстанционния съд, така и с обжалването, доколкото те се отнасят до повдигнатото в настоящата жалба правно основание.
31 Комисията иска жалбата да бъде отхвърлена и жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
По жалбата
По допустимостта
По правния интерес на жалбоподателите, различни от Akzo Nobel
32 Комисията поддържа главно, че доколкото единственото правно основание на жалбата се отнася изключително до отговорността на Akzo Nobel, само последното има интерес от отмяната на обжалваното съдебно решение. Що се отнася до другите жалбоподатели, жалбата била недопустима, тъй като тяхната отговорност или наложената им глоба не били оспорени.
33 В това отношение следва да се отбележи, че наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. в този смисъл Определение от 8 април 2008 г. по дело Saint-Gobain Glass Deutschland/Комисия, C‑503/07 P, Сборник, стр. I‑2217, точка 48 и цитираната съдебна практика).
34 В конкретния случай обжалваното съдебно решение потвърждава спорното решение, с което Комисията налага на всички жалбоподатели солидарното задължение за плащане на глобата от 20,99 милиона евро. От това следва, че Akzo Nobel Nederland, Akzo Nobel Chemicals International, Akzo Nobel Chemicals и Akzo Nobel Functional Chemicals имат интерес от отмяната на обжалваното съдебно решение (вж. по аналогия Определение на Първоинстанционния съд от 2 август 2001 г. по дело Saxonia Edelmetalle/Комисия, T‑111/01 R, Recueil, стр. II‑2335, точка 17).
35 Всъщност ако обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено в частта му относно отговорността на Akzo Nobel, положението на неговите дъщерни дружества би се променило, по-конкретно с оглед на последствията, произтичащи от правилата за солидарната отговорност.
36 Ето защо повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, свързано с правния интерес на Akzo Nobel Nederland, на Akzo Nobel Chemicals International, на Akzo Nobel Chemicals и на Akzo Nobel Functional Chemicals, следва да се отхвърли.
По наличието на ново правно основание, представено за първи път в рамките на обжалването
37 Комисията поддържа също, че единственото правно основание на жалбата представлява ново правно основание, представено за първи път в рамките на обжалването, което следователно е недопустимо, доколкото съдържа въпроси, които жалбоподателите не са повдигнали пред Първоинстанционния съд. Всъщност с посоченото правно основание последните оспорвали самото съществуване на презумпция, според която дружество майка упражнява решаващо влияние върху дъщерно дружество, когато то притежава изцяло последното, докато пред Първоинстанционния съд те никога не били оспорвали тази презумпция и с опитите си да я оборят били признали, че тя е приложима в конкретния случай. Също били недопустими доводите на жалбоподателите относно релевантния предмет на дейността на дъщерното дружество, върху който е насочено решаващото влияние, упражнявано от дружеството майка.
38 Съгласно член 118 от Процедурния правилник на Съда член 42, параграф 2 от същия правилник, който по принцип забранява въвеждането на нови основания в хода на производството, се прилага в производството пред Съда по обжалване на решение на Първоинстанционния съд. Ето защо при обжалването Съдът е компетентен само да прецени съображенията на Първоинстанционния съд във връзка с вече обсъдените пред него основания (вж. по-конкретно Решение от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 61). Всъщност да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда правно основание, на което не се е позовала пред Първоинстанционния съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Първоинстанционния съд (вж. в този смисъл Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 165).
39 В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателите са изтъкнали пред Първоинстанционния съд правно основание, изведено от погрешното вменяване на солидарна отговорност на Akzo Nobel, с което те поддържат, че същото не е упражнявало решаващо влияние върху търговското поведение на своите дъщерни дружества и че не е формирало заедно с последните една стопанска единица. Ето защо следва доводите, които жалбоподателите са повдигнали пред Съда и които са свързани с презумпцията, според която дружество майка упражнява решаващо влияние върху дадено дъщерно дружество, ако притежава 100 % от капитала на последното, да се считат за развиване на посоченото правно основание. Всъщност, доколкото тези доводи и доводите, свързани с релевантния предмет на дейността на дъщерното дружество, върху който е насочено решаващото влияние, упражнявано от дружеството майка, представляват допълнителни доводи относно прилагането на правилата за възможността на Akzo Nobel да се вмени поведението на неговите дъщерни дружества, жалбоподателите не са изменили предмета на спора, с който е бил сезиран Първоинстанционният съд.
40 Поради това жалбата трябва да се обяви за допустима.
По съществото на спора
41 Жалбоподателите посочват едно-единствено правно основание в подкрепа на своята жалба, с което изтъкват, че като отхвърля правното основание, изведено от погрешното приписване на отговорността за нарушението на Akzo Nobel, Първоинстанционният съд е приложил неправилно понятието за „предприятие“ по смисъла на член 81 ЕО и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Това правно основание включва две отделни части.
По първата част на правното основание, изведена от погрешното определяне на носената от Комисията тежест на доказване относно липсата на самостоятелност на дъщерното дружество
– Доводи на страните
42 Жалбоподателите поддържат, че Първоинстанционният съд е приложил погрешен правен критерий при определяне дали дъщерните дружества на Akzo Nobel са действали самостоятелно на пазара.
43 Според жалбоподателите поначало Комисията е длъжна да представи доказателство за реалното упражняване на решаващо търговско влияние на дружеството майка върху нейното дъщерно дружество. При все това, с цел да улесни тази тежест на доказване, Съдът установил оборима презумпция.
44 В Решение по дело Stora Съдът изрично уточнил, че притежаването на 100 % от капитала на дадено дъщерно дружество не е достатъчно само по себе си, за да се докаже отговорността на дружеството майка, ако е оспорено, че същото е упражнило решаващо търговско влияние върху това дъщерно дружество. Така в това решение Съдът възприел схващането на генералния адвокат Mischo, изложено в точка 48 от неговото заключение по делото, по което е постановено посоченото решение, според което макар тежестта, която носи Комисията, за да докаже, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху поведението на неговото дъщерно дружество, да е облекчена в случай на притежаване на 100 % от капитала на последното, по отношение на размера на участието е необходим допълнителен елемент, но той може да се състои от индикации.
45 Следователно притежаването на целия дружествен капитал на дъщерното дружество, съчетано с наличието на допълнителни индикации, пораждало презумпция, според която дъщерното дружество не е действало самостоятелно на пазара. Ето защо Комисията не можела да се освободи от възложената ѝ тежест на доказване единствено с позоваване на обстоятелството, че дружеството майка притежава 100 % от капитала своето дъщерно дружество. Тя трябвало да представи и други индикации като доказателство за това, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху своето дъщерно дружество. Първоинстанционният съд нарушил този принцип, като приел, че е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да стигне до извода, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество.
46 Освен това в две други решения, а именно Решение от 15 септември 2005 г. по дело DaimlerChrysler/Комисия (T‑325/01, Recueil, стр. II‑3319), както и Решение от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия (T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947), Първоинстанционният съд правилно приложил напомнения в предходната точка принцип, като приел, че макар обстоятелството, свързано с притежаването на целия капитал на дъщерното дружество, да представлява убедителна индиция за съществуването в полза на дружеството майка на възможност за влияние върху поведението на това дъщерно дружество на пазара, то не е достатъчно само по себе си, за да позволи да се вмени отговорността за поведението на същото на дружеството майка, и по отношение на размера на участието е необходим допълнителен елемент, но той може да се състои от индикации.
47 Жалбоподателите упрекват Първоинстанционния съд и за това, че е облекчил възложената на Комисията тежест на доказване и че по този начин е възприел концепция за тази тежест на доказване, която нарушава правото на защита. Всъщност Комисията била длъжна да представи това, което те считат за допълнителни индикации по смисъла на Решение по дело Stora, според даденото му от тях тълкуване, на етапа на изложението на възраженията, а не единствено на етапа на решението. В изложението на възраженията Комисията обаче основала своето намерение да държи Akzo Nobel солидарно отговорно единствено на факта, че това дружество е притежавало 100 % от капитала на дружествата, участвали в нарушението. В замяна на това, в спорното решение тя се основала също върху твърдени допълнителни индикации по смисъла на посоченото Решение по дело Stora, които били изкуствено съставени чрез изопачаване на елементите, посочени от жалбоподателите в техния отговор на изложението на възраженията.
48 Накрая, жалбоподателите критикуват точка 62 от обжалваното съдебно решение, в която — като приел, че за оборване на разглежданата презумпция трябва да се докаже, че дъщерното дружество по същество не прилага издаваните от дружеството майка указания — Първоинстанционният съд възприел разрешение, което водело до това тази презумпция да може да бъде оборена само в случая, когато са били дадени указания от дружеството майка.
49 Комисията изтъква, че обстоятелството, че дъщерното дружество има отделна правосубектност от тази на дружеството майка, не е достатъчно, за да се изключи вменяването на неговото поведение на последното, по-конкретно когато дъщерното дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а по същество прилага указанията, които са му дадени от дружеството майка. Излишно било да се проверява дали то действително е използвало своята възможност да влияе по решаващ начин върху търговската политика на своето дъщерно дружество, когато 100 % от капитала на същото принадлежи на дружеството майка.
50 Съдът не поставил този принцип под въпрос в Решение по дело Stora. Той приел, че когато дъщерно дружество е изцяло притежавано от своето дружество майка, презумира се, че последното упражнява възможността си за влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. Според Комисията, макар Съдът да приел в точка 29 от посоченото Решение по дело Stora, че от правна гледна точка е било обосновано Първоинстанционният съд да се основава на същата презумпция, особено след като е констатирал, че дружеството майка се е представило в хода на административното производство като единствен събеседник на Комисията по въпроса за съответното нарушение, Съдът се позовава на този последен елемент при условията на евентуалност, като допълнителен елемент в полза на възможността нарушението да се вмени на дружеството майка.
51 Поредица решения на Първоинстанционния съд прилагали посочената презумпция с препращане към горепосоченото Решение по дело Stora, без да поставят прилагането ѝ в зависимост от представянето на допълнителни индикации. Горепосочените решения по дело DaimlerChrysler/Комисия, както и по дело Bolloré и др./Комисия, не поставяли под въпрос прилагането на тази презумпция. Всъщност в тези две решения Първоинстанционният съд смесил понятието за контрол върху дъщерното дружество с това за упражняване на този контрол, тъй като само последното се презумирало, когато целият капитал на дъщерното дружество се притежава от дружеството майка. Освен това допълнителните индикации били разгледани при анализа на доказателствата, представени с цел оборване на презумпцията.
52 Колкото до довода относно нарушението на правото на защита, Комисията счита, че съществуването на презумпции в общностното право на конкуренцията не е необичайно. Като съобщава на засегнатото предприятие, че има намерението да се основава на презумция, Комисията предоставяла на това предприятие възможността да вземе отношение по този въпрос и да ѝ представи всякакви доказателства, които могат да потвърдят неговата позиция. С оглед на това, че именно предприятието притежава всички данни относно своята вътрешна организация на дейността, това разпределение на тежестта на доказване било напълно логично.
53 Що се отнася до критиката на точка 62 от обжалваното съдебно решение, Комисията изтъква, че тя почива на погрешен прочит на израз, поставен извън неговия контекст. Първоинстанционният съд искал да каже, че дадено дъщерно дружество е самостоятелен стопански субект, ако не следва указанията на своето дружество майка. Такова положение било налице или защото не е дадено никакво указание, или поради обстоятелството че указанията не са следвани.
– Съображения на Съда
54 В началото следва да се отбележи, че общностното право на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 59) и че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от своя правен статут и начин на финансиране (вж. по-конкретно Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 112, Решение от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, Recueil, стр. I‑289, точка 107 и Решение от 11 юли 2006 г. по дело FENIN/Комисия, C‑205/03 P, Recueil, стр. I‑6295, точка 25).
55 Съдът е уточнил също, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (Решение от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C‑217/05, Recueil, стр. I‑11987, точка 40).
56 Когато подобна стопанска единица нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същата следва да отговаря за това нарушение (вж. в този смисъл Решение от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 145, Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 78 и Решение от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др., C‑280/06, Recueil, стр. I‑10893, точка 39).
57 Нарушението на общностното право на конкуренцията трябва да бъде вменено по недвусмислен начин на юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби, и изложението на възраженията трябва да бъде адресирано до последното (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точка 60 и Решение от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, точка 38). Важно е също изложението на възраженията да посочва в какво качество дадено юридическо лице се упреква за извършването на твърдените деяния.
58 От постоянната съдебна практика произтича, че поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка (вж. в този смисъл Решение на по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, посочено по-горе, точки 132 и 133, Решение по дело Geigy/Комисия, посочено по-горе, точка 44, Решение от 21 февруари 1973 г. по дело Europemballage и Continental Can/Комисия, 6/72, Recueil, стр. 215, точка 15 и Решение по дело Stora, точка 26), с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. по аналогия горепосочените Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 117 и Решение по дело ETI и др., точка 49).
59 Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на съдебната практика, спомената в точки 54 и 55 от настоящото решение. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.
60 В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на общностните правила на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество (вж. в този смисъл Решение по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, посочено по-горе, точки 136 и 137), и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (вж. в този смисъл Решение по дело AEG-Telefunken/Комисия, посочено по-горе, точка 50 и Решение по дело Stora, точка 29).
61 При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Stora, точка 29).
62 Както с пълно право Първоинстанционният съд е посочил в точка 61 от обжалваното съдебно решение, макар и да е вярно, че в точки 28 и 29 от Решение по дело Stora Съдът е посочил, освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество, и други обстоятелства, каквито са липсата на оспорване на влиянието, което дружеството майка упражнява върху търговската политика на своето дъщерно дружество, и общото представителство на двете дружества по време на административното производство, не по-малко вярно е, че подобни обстоятелства са споменати от Съда само с цел да се изложат всички елементи, на които Първоинстанционният съд е основал своето съждение, а не с цел прилагането на презумпцията, спомената в точка 60 от настоящото решение, да се постави в зависимост от представянето на допълнителни индикации, свързани с действителното упражняване на влияние от дружеството майка.
63 От всички гореизложени съображения следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е приел, че когато дружество майка притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, съществува оборима презумпция, според която това дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.
64 Вследствие на това, тъй като Комисията не е длъжна, що се отнася до възможността за вменяване на нарушението, да представи на стадия на изложението на възраженията елементи, различни от доказателството относно притежаването от дружеството майка на капитала на неговите дъщерни дружества, доводът на жалбоподателите, свързан с нарушаването на правото на защита, не може да бъде уважен.
65 Що се отнася до критиката на точка 62 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се посочи, че от същото по никакъв начин не произтича, че Първоинстанционният съд е свел възможностите за оборване на презумпцията, спомената в точка 60 от настоящото решение, единствено до случаите, в които дружеството майка е издало указания. Напротив, от точки 60 и 65 от обжалваното съдебно решение следва, че Първоинстанционният съд е възприел относително широка позиция в това отношение, като е постановил по-конкретно, че дружеството майка следва да предостави за преценка от Първоинстанционния съд всяко доказателство относно организационните, икономически и юридически връзки между него и неговото дъщерно дружество, което е от естество да докаже, че те не представляват един-единствен стопански субект.
66 Следователно първата част на единственото правно основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на тяхната жалба, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По втората част на единственото правно основание, изведена от погрешното определяне на понятието за търговска политика на дъщерното дружество
– Доводи на страните
67 Според жалбоподателите Първоинстанционният съд е приел погрешно, че аспекти, различни от споменатите в точка 64 от обжалваното съдебно решение, са спадали към търговската политика на дъщерното дружество, върху която дружеството майка упражнява решаващо влияние, и че елементи, свързани с организационните, икономически, както и юридически връзки между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, били релевантни за доказването на самостоятелността на последното.
68 Търговската политика била свързана с поведението на пазара и била сведена до производството на стоките и услугите, които дадено предприятие продава при определени условия на потребителите на дадена територия и към даден момент. Тя не включвала други аспекти.
69 Според жалбоподателите да се разшири понятието за търговска политика извън поведението на дъщерното дружество на пазара би означавало да се въведе режим на безвиновна отговорност, който би бил в разрез с принципа на лична отговорност, гарантиран от практиката на Съда.
70 Комисията поддържа, че въпросът дали следва да се възприеме широка или тясна дефиниция на понятието за търговска политика е ирелевантен с оглед на въпроса по определяне дали е налице едно-единствено предприятие, за който Съдът по-скоро вземал предвид съществуващите между дружествата икономически и организационни връзки.
71 Що се отнася до довода, свързан с въвеждането на безвиновна отговорност, Комисията счита, че в общностното право на конкуренцията не съществува принцип на безвиновна отговорност, като се има предвид, че решенията на Комисията не вменяват на дружествата отговорност, ако тя не бъде доказана. Не било в разрез с принципа на личната отговорност да се приеме отговорността на дружество майка за действията на дъщерно дружество, чийто капитал то притежава изцяло.
– Съображения на Съда
72 Както бе посочено в точка 58 от настоящото решение, поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка.
73 От това следва, както посочва генералният адвокат в точки 87—94 от своето заключение, че поведението на дъщерното дружество на пазара не би могло да представлява единственият елемент, позволяващ да се ангажира отговорността на дружеството майка, а е само един от знаците за съществуването на една стопанска единица.
74 От същата точка 58 на настоящото решение произтича и това, че за да се определи дали дадено дъщерно дружество определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, следва да се вземат предвид не само елементите, посочени в точка 64 от обжалваното съдебно решение, но и всички релевантни елементи относно икономическите, организационни и юридически връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване.
75 От това следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото по отношение на областта, в която се упражнява влиянието на дружеството майка върху неговото дъщерно дружество.
76 Този извод не се обезсилва от довода на жалбоподателите относно безвиновна отговорност.
77 В това отношение следва да се отбележи, както произтича от точка 56 от настоящото решение, че общностното право на конкуренцията почива на принципа на личната отговорност на стопанския субект, извършил нарушението. Ако обаче дружеството майка е част от тази стопанска единица, която — както е казано в точка 55 от това решение — може да се състои от няколко юридически лица, това дружество майка се счита за солидарно отговорно заедно с другите юридически лица, от които се състои тази единица, за нарушенията на правото на конкуренцията. Всъщност в подобна хипотеза, макар и да не участва пряко в нарушението, дружеството майка упражнява решаващо влияние върху дъщерните дружества, които са участвали в него. От това следва, че в този контекст отговорността на дружеството майка не би могла да се счита за безвиновна отговорност.
78 Поради това не може да се уважи втората част на единственото правно основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на тяхната жалба, и следователно същото трябва да се отхвърли изцяло като неоснователно.
По съдебните разноски
79 Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателите и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Nederland BV, Akzo Nobel Chemicals International BV, Akzo Nobel Chemicals BV и Akzo Nobel Functional Chemicals BV да заплатят съдебните разноски.
Подписи