Решение на Съда (първи състав) от 14 май 2024 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд - България) — Наказателно производство срещу CH
(Дело C-15/24 PPU1 , Стачев2 )
(Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2013/48/ЕС — Право на достъп до адвокат в наказателното производство — Член 3, параграф 6, буква б) — Временна дерогация от правото на достъп до адвокат при изключителни обстоятелства — Член 9 — Отказ от присъствие на адвокат или от адвокатска защита — Условия — Член 12, параграф 2 — Зачитане на правата на защита и на справедливостта на производството — Допустимост на доказателства — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Писмен отказ на заподозрян, който е неграмотен, от правото му на достъп до адвокат — Липса на разяснения относно възможните последици от отказа от това право — Последици за последващи действия по разследване — Решение относно адекватна мярка за неотклонение — Оценка на доказателства, събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страна в главното производство
CH
при участието на: Софийска районна прокуратура
Диспозитив
Член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане
трябва да се тълкува в смисъл, че
при липсата на транспониране на тази разпоредба в националния правен ред полицейските органи на съответната държава членка не могат да се позовават на посочената разпоредба по отношение на заподозрян или обвиняем, за да дерогират от прилагането на правото на достъп до адвокат, което е предвидено ясно, точно и безусловно в посочената директива.
Член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не може да се приеме, че изявлението за отказ от право на достъп до адвокат, направено от заподозрян, който е неграмотен, отговаря на изискванията на посочения член 9, параграф 1, когато заподозреният не е бил уведомен по начин, при който се отчита надлежно конкретното му положение, за възможните последици от такъв отказ и когато този отказ не е бил отбелязан в съответствие с националното процесуално право по начин, който позволява да се провери дали са спазени посочените изисквания.
Член 9, параграф 3 от Директива 2013/48
трябва да се тълкува в смисъл, че
в случай на отказ от право на достъп до адвокат от страна на уязвимо лице по смисъла на член 13 от посочената директива това лице трябва да бъде уведомено за възможността да оттегли отказа, преди да бъде извършено каквото и да било последващо действие по разследване, в хода на което, предвид интензивността и важността на това действие по разследване, отсъствието на адвокат може да навреди в особена степен на интересите и правата на посоченото лице.
Член 12, параграф 2 от Директива 2013/48, във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална съдебна практика, съгласно която съд, който разглежда съпричастността на обвиняем към престъпно деяние, за да определи дали мярката за неотклонение, която трябва да му бъде наложена, е адекватна, е лишен от възможността към момента на вземането на решение относно продължаването на задържането на посочения обвиняем да прецени дали доказателствата са били събрани в нарушение на изискванията на посочената директива и евентуално да изключи тези доказателства.
____________
1 ОВ C 2016, 18.3.2024 г.
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.