Преюдициално запитване от Županijski Sud u Zagrebu (Хърватия), постъпило на 18 май 2017 г. — Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta/AY

(Дело C-268/17)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Županijski Sud u Zagrebu

Страни в главното производство

Обвинител: Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta

Подсъдим: AY

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че решението да не се търси наказателна отговорност за престъплението, във връзка с което е издадена европейска заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?

Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, защото съдебният орган в друга държава членка е взел решение да не търси наказателна отговорност за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?

Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР?

В какво съотношение се намират помежду си задължителното основание да се откаже предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че издирваното лице [има влязла в сила присъда в] държава членка за същите деяния […]“, и факултативното основание да се откаже предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателн[о] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?

Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече е взела решение по европейска заповед за арест, издадена преди това от страна на друг съдебен орган срещу същото издирвано лице в същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, изисква се по-висока степен на доказване, компетентният съдебен орган е друг, а именно съд)?

____________