ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 16 май 2018 година(1)
Дело C‑268/17
Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta
срещу
AY
(Преюдициално запитване, отправено от Županijski Sud u Zagrebu, Хърватия (Загребски областен съд, Хърватия)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 3, точка 2 и член 4, точка 3 — Европейска заповед за арест — Основания за неизпълнение — Понятие за окончателен съдебен акт за същите деяния — Издирвано лице — Качество на свидетел в изпълняващата държава членка“
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Županijski sud u Zagrebu (Загребски областен съд, Хърватия), ще даде възможност на Съда да уточни, че по принцип не е компетентен да тълкува разпоредбите относно изпълнението на европейска заповед за арест (ЕЗА) в случаите, когато въпросите са отправени от съд на държавата членка, която е издала посочената ЕЗА в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (наричано по-нататък „Рамковото решение“)(2).
Правна уредба
2. Член 1 от Рамковото решение, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“, гласи:
„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
3. Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз“.
3. Член 2, озаглавен „Обхват на европейската заповед за арест“, предвижда в своите параграф 1 и параграф 2 следното:
„1. Европейска заповед за арест се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.
2. Следните престъпления, ако в издаващата държава членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискващ[и] задържане за срок не по-малък от три години и така както са определени в законодателството на издаващата държава членка, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за двойна наказуемост на деянието, дават основание за предаване съгласно европейска заповед за арест:
[…]
– корупция,
[…]“.
4. „Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест“, са изброени в член 3 от посоченото по-горе Рамково решение, съгласно който:
„Съдебният орган на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение (по-долу „изпълняващ съдебен орган“) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:
[…]
2. когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния, при условие че [в случай на осъждане], наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или [вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на държавата членка, в която е постановено осъждането];
[…]“.
5. Съгласно член 4 от Рамковото решение, озаглавен „Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“:
„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:
[…]:
3. когато съдебните органи на изпълняващата държава членка са взели решение или да не [образуват наказателно производство] за престъпление, за което е издадена европейска заповед за арест, или да [го прекратят], или когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството;
[…]“.
Факти, производство и преюдициални въпроси
6. AY е унгарски гражданин и председател на съвета на директорите на унгарско дружество, срещу когото е образувано наказателно производство пред запитващата юрисдикция. В обвинителния акт, издаден от Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta (Службата за борба с корупцията и организираната престъпност, наричана по-нататък „USKOK“), се твърди, че на 31 март 2014 г. AY се съгласил да плати значителна сума пари на лице, заемащо висша публична длъжност в Хърватия, в замяна на сключването на договор между унгарското дружество и хърватското правителство.
7. На 10 юни 2011 г. USKOK започва разследване срещу заподозрения AY за извършено престъпление активен подкуп, като преди започването на разследването уведомява за това унгарската главна прокуратура и лично унгарския главен прокурор. След издаването на постановлението за започване на разследване е изпратена поръчка за международна правна помощ до компетентните унгарски органи с цел AY да бъде разпитан в качеството на заподозрян и да му бъде връчена призовка. Съдебни поръчки са изпратени в периода между 10 юни 2011 г. и септември 2013 г.
8. Унгарските органи не изпълняват съдебните поръчки. Поради това компетентните хърватски органи не успяват да открият заподозрения AY и през декември 2012 г. разследването в Хърватия срещу заподозрения AY е спряно.
9. Въпреки това въз основа на информацията, предоставена му в приложението към съдебната поръчка, главният прокурор на Унгария започва разследване поради наличието на достатъчно данни за извършено престъпление против дейността на лица, изпълняващи публични функции, а именно деянието активен подкуп в контекста на международни отношения съгласно Наказателния кодекс на Унгария. Това разследване е прекратено с постановление от 20 януари 2012 г. на унгарската главна прокуратура, прието по реда на унгарския Наказателно-процесуален кодекс, на основание че извършените деяния не съставляват престъпление. Разследването обаче не е водено срещу AY в качеството му на заподозрян, а само във връзка с наличието на данни за престъпление. В тази връзка AY е разпитан като свидетел. В хода на разследването лицето, заемащо висша публична длъжност в Хърватия, не е разпитано като свидетел.
10. Според запитващата юрисдикция останалите производства, водени в Унгария, приключват поради липсата на нови обстоятелства след констатираните в постановлението от 20 януари 2012 г.
11. На 1 октомври 2013 г. след присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз и преди образуването на наказателното производство в Хърватия съгласно приложимите национални разпоредби USKOK издава европейска заповед за арест срещу AY
12. Изпълнението на тази европейска заповед за арест е отказано с решение на Fővárosi Törvényszék (Окръжен съд Будапеща, Унгария) от 7 октомври 2013 г., по съображение че наличните данни сочат, че за същото деяние, за което е издадена въпросната заповед за арест, в Унгария вече е водено наказателно производство, което е прекратено от унгарския съдебен орган.
13. След внасянето на обвинителния акт и допускането за разглеждане от запитващата юрисдикция на делото срещу заподозрения AY делото е изпратено на подготвителен състав на съда, отдел „Европейска заповед за арест“, в съответствие с приложимите разпоредби на хърватския Наказателно-процесуален кодекс. На 15 декември 2015 г. срещу издирваното лице AY е издадена втора европейска заповед за арест. Тя така и не е изпълнена от Република Унгария.
14. На 27 януари 2017 г. втората европейска заповед за арест отново е изпратена до компетентните унгарски органи от запитващата юрисдикция.
15. Впоследствие, след като изминават 60 дни от изпращането на втората европейска заповед за арест, запитващата юрисдикция се обръща към хърватския член на Евроюст. След намесата си хърватският член на Евроюст изпраща на запитващата юрисдикция становището на компетентния орган на Унгария, в което се посочва, че този орган не счита, че е длъжен да предприеме действия по издадената европейска заповед за арест и че в Унгария не е налице правна възможност за задържането на подсъдимия AY, нито за провеждането на нова процедура относно изпълнението на европейската заповед за арест, издадена в Хърватия на 15 декември 2015 г. Същото становище на унгарския компетентен съдебен орган е изпратено на запитващата юрисдикция и на 4 април 2017 г.
16. Като се има предвид, че запитващата юрисдикция има съмнения във връзка с тълкуването на основанията за отказ за изпълнение на европейска заповед за арест, предвидени в член 3, точка 2 и член 4, точка 3 от Рамковото решение, с акт от 16 май 2017 г., постъпил в Съда на 18 май 2017 г., тя поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли член 4, точка 3 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейска заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
2. Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамковото решение, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
3. Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамковото решение?
4. В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
5. Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?“.
17. С оглед на особените обстоятелства настоящото делото се разглежда с предимство съгласно член 53, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда.
18. Писмени становища са представени от страните в главното производство, от хърватското, чешкото, унгарското, австрийското и румънското правителство, както и от Ирландия и от Комисията. В проведеното на 28 февруари 2018 г. съдебно заседание се явиха страните по главното производство, хърватското и унгарското правителство, както и Комисията.
Анализ
Компетентност на Съда
19. В настоящото дело съдът на държавата членка, издала ЕЗА, желае да получи разяснения относно изпълнението на тази ЕЗА. Във връзка с това запитващата юрисдикция поставя редица въпроси относно основанията за отказ за изпълнение на ЕЗА, предвидени в член 3, точка 2 и член 4, точка 3 от Рамковото решение.
20. Това изглежда странно, тъй като предоставеният от Съда отговор ще се отнася само до изпълняващите органи.
21. Делата, свързани с ЕЗА, обикновено произтичат от спор между съдебните органи на две държави членки. Органите на една държава членка издават ЕЗА, докато съдебните органи на друга държава членка изпълняват тази ЕЗА.
22. Вследствие на това обикновено делата, свързани с въпроси относно изпълнението, и по-специално относно евентуалните основания за отказ за изпълнение, се образуват от изпълняващите съдебни органи, доколкото тези органи искат да се изяснят параметрите на тези основания за отказ(3). Тези органи искат да се установи дали те могат или не трябва да изпълнят ЕЗА.
23. Запитващата юрисдикция изглежда счита, че въз основа на отговора на Съда може да се наложи да оттегли ЕЗА. Така ако Съдът установи, че са налице основания за отказ за изпълнение на ЕЗА от страна на унгарските органи, запитващата юрисдикция би гарантирала оттеглянето на ЕЗА.
24. Не считам, че Съдът може да даде отговор на въпроси 1—4 от преюдициалното запитване. По мое мнение Съдът не е компетентен да направи това(4).
25. От член 267, параграф 2 ДФЕС следва, че Съдът е компетентен да се произнесе преюдициално, когато запитващата юрисдикция счита, че е „необходимо“ решение по отправения въпрос, за да бъде постановено нейното решение.
26. В случай като разглеждания не откривам необходимост от отговора на Съда за производството пред запитващата юрисдикция. Вярно е, че по принцип преюдициалните запитвания са допустими и че само в редки и изключителни случаи Съдът отказва да предостави отговор по тях. Такива запитвания се ползват с презумпция за релевантност(5). Въпросът относно релевантността на даден въпрос има обективен характер.
27. Така в „извънредни обстоятелства“(6), наричани така от самия Съд, Съдът отказва да отговори на въпроси от хипотетично естество в случаите, когато повдигнатите въпроси не са от значение за решаването на спора, когато въпросите не са формулирани достатъчно ясно или когато фактите не са били изяснени в достатъчна степен.
28. На пръв поглед изглежда, че въпроси 1—4 не се отнасят към нито една от категориите случаи, в които Съдът отказва да отговори на въпросите. И все пак, доколкото ми е известно, Съдът досега не е бил изправен пред положение като разглежданото в настоящото дело, а именно когато органите на издаващата ЕЗА държава членка, искат да получат разяснения относно правата и задълженията на изпълняващите ЕЗА.
29. Въпросът е дали орган, който издава ЕЗА и решава да я запази в сила, е и следва да бъде независим от въпроса за възможните основания за неизпълнение. Ако например Съдът приеме, че унгарските органи могат да се позоват на член 3, точка 2 и на член 4, точка 3 от Рамковото решение, за да не изпълнят ЕЗА, от правна гледна точка това обстоятелство няма никакво значение във връзка с въпроса дали ЕЗА е запазена в сила от издаващия орган, или не. Запитващата юрисдикция би могла да запази в сила ЕЗА или да я оттегли.
30. Делото, в рамките на което е отправено разглежданото понастоящем преюдициално запитване, е относно тълкуването в конкретен случай на разпоредби на унгарското право в светлината на разпоредбите на Рамковото решение. Окончателното решение по въпроса дали изискванията на член 3, точка 2 и член 4, точка 3 от Рамковото решение са изпълнени или не, следва да се вземе от унгарските органи. Запитващата юрисдикция не може да изпълни тази задача и на практика да замести унгарските органи.
31. Ако в настоящия случай Съдът отговори на въпроси 1—4, решението му, разбира се, не би било „чисто консултативно, без задължителни последици“(7). В действителност обаче и по отношение на запитващата юрисдикция в конкретния случай то би било именно такова: без съмнение интересно на хартия, но без да може да се приложи на практика в конкретния случай от хърватските органи. Решението може да бъде от значение само за унгарските органи, които не са отправили настоящото преюдициално запитване.
32. Освен това не следва да се забравя, че цялата система на ЕЗА се основава на взаимно доверие и взаимно признаване от страна на издаващите и изпълняващите държави членки. От само себе си се разбира, че преди всичко е от значение изпълняващата държава членка да има доверие в действията на издаващата държава членка. Освен това обаче и издаващата държава членка трябва да има доверие в действията на изпълняващата държава членка, когато последната се позовава на основания за отказ за изпълнение на ЕЗА. Ако издаващата държава членка започне да прилага и тълкува правото на изпълняващата държава членка и се опита да установи дали последната е приложила правилно закона, действията ѝ са в опасна близост до нарушаването на това взаимно доверие. В тази връзка, за разлика например от гражданскоправните дела, не е обичайно за органи на дадена държава да прилагат, тълкуват и подлагат на преценка правото на друга държава. В механизма, установен в производството по преюдициално запитване, националните съдилища предоставят фактите и описанието на разглежданата национална правна уредба, за да може Съдът да предостави полезно и целесъобразно тълкуване на правото на ЕС. Това обаче може да бъде постигнато само ако запитващата юрисдикция действително е в състояние след това да приложи тълкуването на Съда в разглеждания спор. Тъй като хърватски съд не може да приложи унгарското наказателно право, отговорът на Съда ще бъде лишен от смисъл в този контекст(8).
33. В заключение, тъй като преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на Рамковото решение в контекста на въпроси, които са от компетентността на органите на изпълняващата държава членка, считам, че Съдът не е компетентен да отговори на поставените въпроси.
34. Що се отнася до петия въпрос, според мен във връзка с него не е налице проблем с компетентността. Съгласно Рамковото решение, което се основава на духа на сътрудничество между органите на няколко държави членки, отговорът на този въпрос преди всичко е от значение за органите на изпълняващата държава членка. Въпреки това отговор на този въпрос, с който запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали по силата на член 1, параграф 2 от Рамковото решение изпълняващият съдебен орган е длъжен да вземе решение по изпратена до него ЕЗА, също така е необходим и за запитващата юрисдикция, за да се установи дали тя може законосъобразно да очаква отговор от изпълняващия съдебен орган. Това ще позволи на запитващата юрисдикция да установи дали следва да оттегли втората ЕЗА или не. Освен това следва да се има предвид, че петият въпрос е единственият, за който не се налага хърватската запитваща юрисдикция да тълкува унгарското право.
По същество
Въпрос 5
35. С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали по силата на член 1, параграф 2 от Рамковото решение изпълняващият съдебен орган е длъжен да вземе решение по ЕЗА, която му е изпратена, дори когато в тази държава членка вече е взето решение по издадена преди това ЕЗА относно същото издирвано лице в същото наказателно производство, когато втората ЕЗА е издадена от друг съдебен орган поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава членка.
36. Съгласно ясната формулировка на член 1, параграф 2 от Рамковото решение държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на посоченото рамково решение. В този контекст член 15, параграф 1 от Рамковото решение предвижда, че изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете, определени в Рамковото решение, дали лицето да бъде предадено. Освен това член 17, параграф 1 от Рамковото решение предвижда, че ЕЗА следва незабавно да бъде разгледана и изпълнена, като съгласно параграф 6 от същия член всеки отказ да се изпълни ЕЗА трябва да е мотивиран. Наред с това член 22 от Рамковото решение предвижда, че изпълняващият съдебен орган следва незабавно да съобщи на издаващия съдебен орган решението относно предприетото във връзка с ЕЗА действие.
37. В допълнение към това, както ще се види по-подробно по-долу, основанията за неизпълнение на ЕЗА са изчерпателно изброени в член 3 и сл. от Рамковото решение. Сред тях не фигурира съществуването на издадена преди това ЕЗА.
38. В резултат на това органите на изпълняващата държава членка, които не отговорят на ЕЗА, не изпълняват задълженията си по Рамковото решение.
39. Ето защо предлаганият от мен отговор на въпрос 5 е, че по силата на член 1, параграф 2 от Рамковото решение изпълняващият съдебен орган е длъжен да вземе решение по ЕЗА, която му е изпратена, дори когато в тази държава членка вече е взето решение по издадена преди това ЕЗА относно същото издирвано лице в същото наказателно производство, но втората ЕЗА е издадена от друг съдебен орган поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава членка.
По въпроси 1—4
40. В случай че Съдът не сподели моя анализ относно компетентността във връзка с въпроси 1—4, хипотетично ще разгледам останалите преюдициални въпроси.
41. С първите четири въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали постановление като приетото на 20 януари 2012 г. от унгарската главна прокуратура, с което се прекратява провежданото в Унгария разследване, може да представлява основание за отказ по смисъла на член 3, точка 2 или член 4, точка 3 от Рамковото решение, което би изключило изпълнението на ЕЗА, издадена срещу AY Тя също така задава въпроса за връзката между тези две разпоредби.
Връзката между член 3, точка 2 и член 4, точка 3 в контекста на Рамковото решение
42. Основните характеристики на Рамковото решение, когато става дума за основания за неизпълнение на ЕЗА, са вече добре известни на Съда: Рамковото решение се основава на принципа на взаимното признаване, който като „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество се основава на взаимното доверие(9) между държавите членки с оглед постигането на поставената цел Съюзът да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие(10). За тази цел член 1, параграф 2 от Рамковото решение въвежда правилото, че държавите членки следва да изпълнят всяка ЕЗА въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на това Рамково решение. Следователно, освен при извънредни обстоятелства, изпълняващите съдебни органи могат да откажат да изпълнят такава заповед само в изчерпателно изброените в Рамковото решение случаи на неизпълнение, а изпълнението на ЕЗА може да бъде поставено в зависимост само от едно от изчерпателно посочените в това Рамково решение условия. Ето защо, докато правилото е ЕЗА да се изпълнява, отказът да се изпълни заповед е замислен като изключение, което трябва да се тълкува стеснително(11).
43. Член 3 от Рамковото решение предвижда основания, при които не се допуска изпълнение на ЕЗА, докато в член 4 от Рамковото решение са изброени основанията, при които изпълнението на ЕЗА може да бъде отказано.
44. За да установя дали в разглеждания случай унгарските органи могат да откажат да изпълнят ЕЗА, първо ще разгледам абсолютните основания за неизпълнение, преди да премина към относителните.
По член 3, точка 2 от Рамковото решение
45. Съгласно член 3, точка 2 от Рамковото решение изпълняващият съдебен орган отказва да изпълни ЕЗА, когато е уведомен, че спрямо издирваното лице е постановен окончателен съдебен акт в държава членка за същите деяния, при условие, че в случай на осъждане, наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на държавата членка, в която е постановено осъждането.
46. Така понастоящем въпросът е дали в настоящия случай спрямо въпросното лице е бил „[постановен окончателен съдебен акт]“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение и дали постановлението от 20 януари 2012 г. на унгарската главна прокуратура за прекратяване на разследването, в което лицето, за което впоследствие е издадена ЕЗА, е разпитвано само като свидетел, представлява окончателен съдебен акт.
47. Член 3, точка 2 от Рамковото решение е проявление на принципа ne bis in idem, съгласно който едно лице не може да бъде осъждано или преследвано два пъти за едно и също деяние(12). Що се отнася до правния ред на Съюза, този принцип — наричан в юрисдикциите от системата на общото право „double jeopardy rule“(13) — понастоящем е закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда, че никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона(14).
48. Въпреки че AY и унгарското правителство считат, че това постановление представлява „[окончателен съдебен акт]“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение, според всички други страни в производството това не е така.
49. Текстът на разпоредбата не дава ясни насоки. Докато най-малко в една от редакциите на различните езици на член 3, точка 2 от Рамковото решение изрично се посочва, че издирваното лице трябва да е било осъдено с влязъл в сила присъда(15), в текстовете на повечето езици положението не е толкова ясно.
50. Практиката на Съда до момента изглежда не предлага ясен отговор на разглеждания въпрос.
51. В решение Mantello(16) Съдът възприема доста широко тълкуване на член 3, точка 2 от Рамковото решение. По същество той прилага практиката си по член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и приема, че издирваното лице се счита за лице, спрямо което е постановен окончателен съдебен акт за същите деяния по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение, когато е водено наказателно производство и с него окончателно са изчерпани възможностите за наказателно преследване или когато съдебните органи на държава членка са приели решение, с което обвиняемият е окончателно оправдан за съответните деяния.
52. В същото време Съдът изтъква, че дали съдебният акт е „[окончателен]“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамковото решение, се определя от законодателството на държавата членка, в която е постановен този акт(17).
53. В хода на унгарското разследване AY е бил само свидетел. Той не е бил обвиняем. Според мен, за да е налице спрямо едно лице „[окончателен съдебен акт]“, то трябва да е било обвиняем на определен етап от производството. С други думи, както правилно подчертава Комисията, за да попадне дадена хипотеза в обхвата на член 3, точка 2 от Рамковото решение, производствата трябва да са водени срещу едно и също лице.
54. Нещо повече, от решение Turanský може да се заключи, че принципът ne bis in idem не следва да се прилага по отношение на решение, с което след разглеждане по същество на случая, с който е сезиран, орган на държава членка разпорежда спирането на наказателното преследване на етап, предхождащ повдигането на обвинение срещу уличено в извършване на престъпление лице, когато съгласно националното право на тази държава посоченото решение за спиране не преустановява наказателното производство и поради това не представлява пречка за нови наказателни преследвания в тази държава за същото деяние(18).
55. На последно място, в решение Kossowski Съдът приема, че постановление на прокуратурата, с което се прекратява наказателното производство и окончателно се слага край на наказателното преследване срещу определено лице, не може да се окачестви като окончателно съдебно решение, когато е видно, че производството е прекратено, без да е извършено задълбочено разследване(19).
56. В разглеждания случай въз основа на предоставената от запитващата юрисдикция информация ще е трудно да се определи дали е извършено задълбочено разследване. Изхождайки от принципа на взаимно доверие, според мен е налице презумпция, че е проведено задълбочено разследване. В този контекст дори да се приеме, че за (хърватската) запитваща юрисдикция вероятно е трудно да извърши преценка на практиката на унгарските органи, не считам, че тази презумпция е била оборена от запитващата юрисдикция. Тези съображения обаче са хипотетични, като се има предвид, че както бе посочено по-горе, не е образувано производство срещу AY, което означава, че член 3, точка 2 от Рамковото решение не се прилага.
57. Поради това считам, че спрямо лице, което е било разпитвано като свидетел в рамките на наказателно производство, не може да се счита, че е „постановен окончателен съдебен акт“ в държава членка за целите на член 3, точка 2 от Рамковото решение.
По член 4, точка 3 от Рамковото решение
58. Първият и вторият преюдициален въпрос се отнасят до член 4, точка 3 от Рамковото решение. Първата част на тази разпоредба позволява изпълнението на ЕЗА да бъде отказано, когато съдебните органи на изпълняващата държава членка са взели решение или да не образуват наказателно производство, или да прекратят производството за престъплението, за което е издадена ЕЗА.
59. Изглежда, че компетентните унгарски органи се позовават на националната разпоредба, с която се транспонира член 4, точка 3 от Рамковото решение, за да откажат да изпълнят тази ЕЗА.
60. В самото начало следва да се подчертае, че член 4, точка 3 от Рамковото решение, който все още не е бил предмет на тълкуване от страна на Съда, представлява относително основание за отказ за изпълнение на ЕЗА. По силата на тази разпоредба изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни ЕЗА, когато е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, за което е издадена ЕЗА, или да прекрати производството, или спрямо издирваното лице е постановено окончателно решение в държава членка за същите деяния, което препятства производството. В тази връзка изпълняващият съдебен орган трябва да разполага с право на преценка дали е целесъобразно да откаже изпълнението на ЕЗА(20).
61. Често се посочва, че първата част от понастоящем разглежданата разпоредба на член 4, точка 3 от Рамковото решение, също както член 3, точка 2, е проявление на принципа ne bis in idem(21). Макар да не оспорвам това твърдение, считам, че е важно да се подчертае, както правилно изтъква Комисията в становището си, че член 4, точка 3 от Рамковото решение има по-широк обхват от принципа ne bis in idem. Освен това поради незадължителния характер на тази разпоредба принципът ne bis in idem не може да се използва за ограничаване на тази разпоредба или за стесняване на нейния обхват.
62. Този по-широк обхват намира отражение в съответно по-широка формулировка. Ето защо в член 4, точка 3 от Рамковото решение се посочва само „престъпление, за което е издадена ЕЗА“, вместо „издирваното лице“.
63. Според хърватското, чешкото, австрийското и румънското правителство и според Ирландия не може да се прави позоваване на член 4, точка 3 от Рамковото решение, когато решението да не се образува наказателно производство е взето в хода на разследване, при което издирваното лице е било само свидетел. Това би било в противоречие с принципа ne bis in idem, чиято цел е да предпази отделното лице от отрицателните последици от повторно наказателно преследване.
64. Според AY и унгарското правителство обстоятелството, че AY е бил само свидетел в унгарското производство, е ирелевантно за целите на член 4, точка 3 от Рамковото решение. Подобно е и становището на Комисията.
65. По-специално унгарското правителство твърди, че въпросът в какво процесуално качество посоченото в ЕЗА лице е участвало в производството, което е било прекратено, бил ирелевантен сам по себе си. Вместо това било необходимо да се разгледа по същество националното решение да не се образува наказателно производство или за прекратяване на производството. За да се откаже изпълнението на ЕЗА, било достатъчно решението да се произнася по нарушението, т.е. да се отнася до същата съвкупност от действия като престъплението, за което е издадена ЕЗА. Настоящият случай бил точно такъв.
66. В текста на въпросната разпоредба не се посочва изрично, че въпросното наказателно производство трябва да бъде насочено срещу издирваното лице. Според мен обаче тълкуването на тази разпоредба в смисъл, че изпълнението би могло да бъде отказано, дори когато въпросните деяния са едни и същи, но съответните лица са различни, би било твърде широко. За да се прилага член 4, точка 3 от Рамковото решение, решението да не се образува или да се прекрати наказателното производство следва да се отнася до издирваното лице, без да е необходимо обаче това лице да бъде официално квалифицирано като обвиняем или заподозрян. От решаващо значение е да е била разгледана възможността издирваното лице да е извършило разглежданото престъпление.
67. При това тълкуване освен това в пълна степен се вземат предвид националните правни системи, в които наказателно-процесуалните закони предвиждат провеждането на разследване in rem(22) преди разследване in personam(23). Наказателните органи на държавата членка не трябва да пристъпват към втория етап, ако на първия етап стигнат до заключението, че не е извършено престъпление. За целите на член 4, точка 3 от Рамковото решение не би трябвало да има значение дали наказателното разследване е приключило на етапа in rem или на етапа in personam.
68. Ето защо моето тълкуване на член 4, точка 3 от Рамковото решение е в смисъл, че изпълнението на ЕЗА може да бъде отказано, ако съдебните органи на изпълняващата държава, които също са компетентни да разследват престъплението, за което е издадена ЕЗА, не са образували производство или са го прекратили, дори когато издирваното лице не е било обвиняем или заподозрян, при условие че тези органи са разгледали възможността това лице да е извършило въпросното престъпление.
69. Поради това моето предложение за отговор на въпроси 1—4 е следното: спрямо лице, което е изслушано като свидетел в рамките на наказателно производство, не може да е „[постановен окончателен съдебен акт]“ в държава членка за целите на член 3, точка 2 от Рамковото решение. Член 4, точка 3 от Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗА може да бъде отказано, ако съдебните органи на изпълняващата държава членка, които също са компетентни по отношение на престъплението, за което е издадена ЕЗА, не са образували производство или са го прекратили, дори когато издирваното в това производство лице не е било обвиняем или заподозрян, при условие че те са разгледали възможността това лице да е извършило въпросното престъпление.
Заключение
70. Предвид гореизложените съображения предлагам Съдът да отговори на поставените от Županijski Sud u Zagrebu (Хърватия) преюдициални въпроси, както следва:
„Съдът на Европейския съюз не е компетентен да отговори на преюдициални въпроси 1—4, поставени от Županijski Sud u Zagrebu с акт от 18 май 2017 г.
По силата на член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки („Рамковото решение“) изпълняващият съдебен орган е длъжен да вземе решение по европейска заповед за арест (ЕЗА), която му е изпратена, дори когато в тази държава членка вече е взето решение по издадена преди това ЕЗА относно същото издирвано лице в същото наказателно производство, но втората ЕЗА е издадена от друг съдебен орган поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава членка“.