Дело C‑268/17

AY

(Преюдициално запитване, отправено от Županijski Sud u Zagrebu)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 1, параграф 2, член 3, точка 2 и член 4, точка 3 — Основания за отказ за изпълнение — Прекратяване на наказателно производство — Принцип ne bis in idem — Издирвано лице, което има качеството на свидетел в предишно производство за същите деяния — Издаване на множество европейски заповеди за арест срещу едно и също лице“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 25 юли 2018 г.

1.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Преюдициални въпроси — Допустимост — Въпроси, поставени от издаващия съдебният орган, относно задълженията на изпълняващия европейска заповед за арест съдебен орган — Допустими въпроси

(член 267 ДФЕС; Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299)

2.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Изпълнение от държавите членки — Задължение за приемане на решение за изпълнение на европейската заповед за арест — Обхват — Втора европейска заповед за арест за същото лице и за същите деяния като тези в предходната заповед, по която вече има решение за изпълнение — Включване

(член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299)

3.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейската заповед за арест — Издирвано лице, спрямо което е постановен окончателен съдебен акт за същите деяния — Понятие „съдебен акт“ — Акт на орган, на когото е възложено да участва в наказателното правораздаване, за окончателно прекратяване на наказателното производство — Включване

(член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299)

4.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейската заповед за арест — Издирвано лице, спрямо което е постановен окончателен съдебен акт за същите деяния — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Издирвано лице, спрямо което е постановено окончателно решение за същите деяния или решение да не се образува наказателно производство или то да бъде прекратено — Заповед за арест, издадена срещу лице, което има качеството на свидетел в прекратено производство за същите деяния — Изключване

(член 3, точка 2 и член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299)

1.      При всички положения допустимостта на преюдициалното запитване не се поставя под съмнение от обстоятелството, че зададените въпроси се отнасят до задълженията на изпълняващия съдебен орган, докато запитващата юрисдикция е съдебният орган по издаване на ЕЗА. Всъщност издаването на ЕЗА има за последица възможното задържане на издирваното лице и следователно засяга личната му свобода. Съдът впрочем приема, че когато става дума за производство по ЕЗА, гарантирането на тези права на първо място е отговорност на издаващата държава членка (решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 50). С оглед на гарантирането на тези права, което може да накара един съдебен орган да вземе решение за оттегляне на издадената от него ЕЗА, е важно този орган да разполага с възможност да сезира Съда с преюдициално запитване.

(вж. т. 28 и 29)

2.      Член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган на изпълняващата държава членка е длъжен да вземе решение по всяка европейска заповед за арест, която му е изпратена, дори когато в тази държава членка вече е постановено решение по предходна европейска заповед за арест за същото лице и за същите деяния, а втората европейска заповед за арест е издадена само поради предаването на съд на издирваното лице в издаващата държава членка.

В това отношение в член 15, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 се предвижда, че „[и]зпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено“. В допълнение член 17, параграфи 1 и 6 от Рамковото решение гласи, че „[ЕЗА] следва незабавно да бъде разгледана и изпълнена“ и че „[в]секи отказ да се изпълни [такава заповед] трябва да е мотивиран“. Освен това в член 22 от Рамковото решение се посочва, че „[и]зпълняващият съдебен орган следва незабавно да съобщи на издаващия съдебен орган решението относно предприетото във връзка с [ЕЗА] действие“.

Поради това, както отбелязва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, изпълняващ съдебен орган, който бездейства след издаването на ЕЗА и по този начин не предава никакво решение на издалия я съдебния орган, не изпълнява задълженията си, произтичащи от посочените разпоредби на Рамково решение 2002/584.

(вж. т. 34—36; т. 1 от диспозитива)

3.      Едното от условията, от които зависи отказът за изпълнение на ЕЗА е „[спрямо]“ издирваното лице да е „[постановен окончателен съдебен акт]“. В това отношение следва да се уточни, че макар член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584 да борави с понятието „[съдебен акт]“, разпоредбата е приложима и по отношение на актовете на орган, на когото в съответния национален правен ред е възложено да участва в наказателното правораздаване, за окончателно прекратяване на наказателното производство в определена държава членка, дори тези актове да са приети без участието на съд и да не са под формата на съдебни решения (вж. по аналогия решение от 29 юни 2016 г., Kossowski, C‑486/14, EU:C:2016:483, т. 39 и цитираната съдебна практика).

(вж. т. 40 и 41)

4.      Член 3, точка 2 и член 4 точка 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкуват в смисъл, че с постановление на прокуратурата като разглежданото в главното производство постановление на унгарското централно бюро за разследване — с което се прекратява разследване, образувано срещу неизвестен извършител и в хода на което лицето, обект на европейска заповед за арест, е разпитано само като свидетел, без срещу него да е водено наказателно преследване и без постановлението да е издадено по отношение на него — не може да се обоснове отказ за изпълнение на тази европейска заповед за арест предвид някоя от тези разпоредби.

(вж. т. 63; т. 2 от диспозитива)