РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

13 декември 2007 година

Дело F-95/05

N

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Срочно наети служители — Назначаване — Длъжност ръководител на администрацията — Трети страни — Неблагоприятно становище на медицинската служба“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която жалбоподателят иска по същество, от една страна, отмяна на решението на директора на дирекция K „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ на Комисията от 15 април 2005 г., с което е уведомен, че няма да бъде назначен за ръководител на администрацията на делегацията на Комисията в Гвинея, и от друга страна, осъждане на Комисията да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които той твърди, че е претърпял

Решение: Отменя решението на директора на дирекция K „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ на Комисията от 15 април 2005 г., с което жалбоподателят е уведомен, че няма да бъде назначен като ръководител на администрацията на делегацията в Гвинея. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Физическа годност — Зачитане на правото на защита

(член 33, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 13 от Условията за работа на другите служители)

2.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      Протичащата в рамките на процедура по назначаване процедура по изготвяне на медицинско становище, която при изготвянето на окончателното медицинско становище не гарантира вземането предвид на становището на свободно избран от съответния кандидат лекар, противоречи на разпоредбите на член 33, втора алинея от приложимия правилник с оглед на неговата цел да се осигури спазването на правото на защита на назначени в трети страни срочно наети служители и при липсата на разпоредби, установяващи самостоятелна процедура или други релевантни мотиви.

(вж. точки 70 и 76)

2.      Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд всяка жалба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. За да отговори на тези изисквания, искането за поправяне на вреди, причинени от общностна институция, трябва да съдържа елементите, които позволяват идентифициране на поведението, за което жалбоподателят упреква институцията, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между поведението и вредата, която твърди, че е претърпял, както и естеството и размера на тази вреда. За сметка на това, искане, което цели да бъде получено обезщетение за неопределена по размер вреда, не е достатъчно прецизно и следователно трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

Такъв е случаят, когато жалбоподателят иска само да бъде уважено по принцип неговото искане за обезщетение за поправяне на вреда, размерът на което да бъде определено впоследствие, която вреда твърди, че е претърпял, без дори да посочи фактическите обстоятелства, позволяващи да се прецени нейният обхват, а и без да докаже или изтъкне съществуването на особени обстоятелства, които биха го освободили от задължението да предостави тези уточнения.

Що се отнася да неимуществената вреда, независимо дали поправянето на последната се иска символично или с цел получаване на действително обезщетение, жалбоподателят следва да уточни естеството на твърдяната неимуществена вреда с оглед на поведението, за което се упреква институцията, а след това да посочи, макар и приблизително, оценката на тази вреда като цяло.

(вж. точки 86—88, 90 и 91)

Позоваване на:

Съд — Решение от 2 декември 1971 г., Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стp. 975, точка 9; Решение от 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 62

Първоинстанционен съд — Решение от 1 юли 1994 г. по дело Osório/Комисия, T‑505/93, Recueil FP, стp. I‑A‑179 и II‑581, точки 33 и 35; 15 февруари 1995 г., Moat/Комисия, T‑112/94, Recueil FP, стp. I‑A‑37 и II‑135, точки 32, 35, 37 и 38; Решение от 7 февруари 2007 г., Gordon/Комисия, T‑175/04, Сборник СПС, стр. І‑А‑2‑0000 и ІІ‑А‑2‑0000, точки 42 и 45