ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
24 септември 2010 година
Дело T-498/09 P
Petrus Kerstens
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2005 г. — Предоставяне на точки за предимство — Тежест на доказване — Право на защита — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2009 г. по дело Kerstens/Комисия (F‑102/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑359 и II‑A‑1‑1881), с която се иска отмяна на това решение.
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Petrus Kerstens понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Допустимост — Правни въпроси
(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи
(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Производство — Писмена фаза на производството
1. Съгласно член 11 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, както и да преценява тези факти.
Следователно в производството по обжалване пред Общия съд е допустимо позоваването от заинтересованото лице на грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на приложимите разпоредби в областта на атестирането на длъжностните лица.
(вж. точки 25 и 26)
Позоваване на:
Общ съд — 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, точка 61 и цитираната съдебна практика
2. Въпреки че докладите за развитие на кариерата представляват в тяхната цялост съществена основа за проверката, която предхожда предоставянето на точки за предимство и която е на разположение на всяка генерална дирекция, и че поради това трябва да е налице определена съгласуваност между точките за заслуги и точките за предимство, предоставяни на длъжностните лица, от това не може да се направи извод, че съществува точно аритметично съотношение между точките за заслуги и точките за предимство. Всъщност с въвеждането на точките за предимство се цели да се позволи на генералните дирекции да възнаградят длъжностните лица, за които считат, че са доказали особени заслуги, които точките за заслуги сами по себе си не отразяват, тъй като резултатите от работата им надхвърлят индивидуалните им цели или усилията и резултатите им са забележителни. В тази връзка генералните дирекции трябва да разполагат с право на преценка, което ги освобождава от необходимостта от съгласуване на точките за заслуги и точките за предимство.
(вж. точка 29)
Позоваване на:
Общ съд — 23 ноември 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑422/04, непубликувано в Recueil, точки 61 и 62; 1 април 2009 г., Valero Jordana/Комисия, T‑385/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑1 и II‑A‑2‑1, точки 138 и 153
3. Устната фаза, както и писмената, е съществена и освен в някои изрично предвидени случаи, задължителна част от съдебното производство, която позволява на страните да представят надлежно своите доводи, и по-специално да вземат отношение по доводите и доказателствата, по които не са могли да вземат отношение в писмената фаза. Ето защо обстоятелството, че заинтересовано лице не е могло да представи писмено някои от съображенията си по същество, тъй като Съдът на публичната служба е решил да разреши подаването на писмена реплика само по въпросите на допустимостта, не може да съставлява нарушение на правото на защита.
(вж. точка 38)
Позоваване на:
Съд — 1 април 1982 г., Holdijk и др., 141/81—143/81, Recueil, стр. 1299, точка7
Общ съд — 27 октомври 1994 г., Mancini/Комисия, T‑508/93, Recueil FP стр. I‑A‑239 и II‑761, точки 33 и 34