РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
20 юли 2017 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Централноафриканската република — Замразяване на средства — Решение за първоначално вписване — Списък на лица и образувания, спрямо които се прилага замразяването на средства и на икономически ресурси — Включване на имената на жалбоподателите — Прилагане на резолюция на ООН — Задължение за мотивиране — Право на защита — Презумпция за невиновност — Явна грешка в преценката“
По дело T‑619/15
Bureau d’achat de diamant Centrafrique (Badica), установено в Банги (Централноафриканска република),
Kardiam, установено в Антверпен (Белгия),
за които се явяват D. Luff и L. Defalque, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват B. Driessen и P. Mahnič Bruni, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1485 на Съвета от 2 септември 2015 година за прилагане на член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 224/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Централноафриканската република (ОВ L 229, 2015 г., стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise (докладчик) и K. Kowalik-Bańczyk, съдии,
секретар: L. Grzegorczyk, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 април 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателите, а именно Bureau d’achat de diamant Centrafrique [Централноафриканско бюро за изкупуване на диаманти] (Badica), дружество, учредено по правото на Централноафриканската република, и Kardiam — негово дружество сестра, учредено по белгийското право, осъществяват дейност по изкупуване и продажба на диаманти.
2 Централноафриканската република е развиваща се страна, част от ресурсите на която се формират от износа на диаманти и злато. По-специално, диамантите представляват 40 % от стойността на износа на Централноафриканската република.
3 През март 2013 г. г‑н Francis Bozizé, президент на Централноафриканската република, е свален от власт от преобладаващо мюсюлманска коалиция — Селека. Неговият политически противник, г‑н Michel Djotodia, става президент на Централноафриканската република. Това събитие отключва вълна от насилие между Селека и групи, съставени най-вече от християни и от последователи на анимизма, наричани „Антибалака“.
4 За да се избегне възможността „конфликтни диаманти“ да подхранват въоръжените конфликти, като осигуряват на съперничещите си групировки източник на доходи, бе създаден Кимбърлийският процес — международна схема за сертифициране на необработени диаманти. По силата по-специално на раздел 4, буква a) от Кимбърлийския процес, всеки участник трябва „да създаде система за вътрешен контрол, целяща да елиминира [конфликтните диаманти] от пратките необработени диаманти, които се внасят или изнасят от неговата територия“. „Конфликтните диаманти“ са определени в Кимбърлийския процес като „необработени диаманти, използвани от бунтовнически движения или техните съюзници за финансиране на конфликти, целящи да дестабилизират законни правителства, както е описано в съответните действащи резолюции на Съвета за сигурност на ООН“. Издава се сертификат на диамантите, отговарящи на условията, заложени в Кимбърлийския процес.
5 През май 2013 г. Централноафриканската република е изключена временно от схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес. Поради това изключване износът на диаманти с централноафрикански произход е бил забранен. През юли 2014 г. Кимбърлийският процес публикува административно решение за изключване от законната търговия на диамантите с централноафрикански произход.
Мерки, въведени от ООН
6 На 5 декември 2013 г., в отговор на гражданската война в Централноафриканската република Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 2127 (2013), в която изразява „дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото влошаване на обстановката от гледна точка на сигурността в Централноафриканската република и която се характеризира с пълен срив на обществения ред, незачитане на принципите на правовата държава и напрежение между религиозните общности“. В точка 16 от тази резолюция той „[о]съжд[а] незаконната експлоатация на природните ресурси в Централноафриканската република, която допринася за поддържането на конфликта, и подчертав[а], че трябва да се сложи край на тези незаконни дейности, включително чрез оказване на необходимия натиск върху въоръжените групи, трафикантите и всички останали участници“.
7 В този контекст, в точка 54 от Резолюция 2127 (2013) Съветът за сигурност налага оръжейно ембарго. В точка 56 от посочената резолюция той изразява също „твърдото си намерение да предвиди бързо налагането на целенасочени мерки, сред които забрана за пътуване и замразяване на активите на лицата, които с действията си подкопават мира, стабилността и сигурността, по-специално като […] подпомагат незаконни въоръжени групи или престъпни мрежи чрез незаконната експлоатация на природните ресурси в Централноафриканската република, включително диаманти“.
8 В рамките на мерките, посочени в точка 7 по-горе, Съветът за сигурност предвижда в точка 57 от Резолюция 2127 (2013) Комитет по санкциите във връзка с Централноафриканската република (наричан по-нататък „Комитетът по санкциите“), който трябва да контролира тяхното прилагане. В точка 59 от резолюцията Съветът за сигурност моли също генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) след консултация с Комитета по санкциите да създаде — първоначално за период от тринадесет месеца — група в състав до петима експерти (наричана по-нататък „експертната група“) под ръководството на Комитета по санкциите и натоварена по-специално да му оказва помощ при изпълнение на мандата, чрез предоставянето на информация. В точка 59, буква в) от Резолюция 2127 (2013), е предвидено по-конкретно експертната група „[да] представ[и] на Съвета [за сигурност], след съгласуване с [к]омитета [по санкциите], актуална информация за ситуацията не по-късно от 5 март 2014 г. и [да] връч[и] на Съвета доклад за дейността си не по-късно от 5 юли 2014 г., както и окончателен доклад не по-късно от 5 ноември 2014 г.“.
9 На 28 януари 2014 г. Съветът за сигурност приема Реолюция 2134 (2014), съгласно която „всички държави [ч]ленки трябва незабавно да замразят — за първоначален период от една година, считано от приемането на настоящата резолюция — средствата, други финансови активи и икономически ресурси, които се намират на тяхна територия и пряко или косвено принадлежат или са под контрола на лицата или образуванията, посочени от [к]омитета [по санкциите], учреден по точка 57 от Резолюция 2127 (2013)“. Той уточнява, че предвидените мерки се прилагат и спрямо лицата и образуванията, посочени от Комитета по санкциите като „[о]казващи подкрепа на въоръжени групи или престъпни мрежи чрез незаконната експлоатация на природните ресурси във или от Централноафриканската република, включително диаманти, видове от дивата флора и фауна, както и продукти от видове от дивата флора и фауна“.
10 На 26 юни 2014 г. в съответствие с точка 59, буква в) от Резолюция 2127 (2013) експертната група представя доклад за дейността си във връзка с Централноафриканската република. По отношение на търговията с природни ресурси тя обобщава положението по следния начин:
„Въоръжени групи участват в търговията и незаконната експлоатация на природни ресурси, включително злато и диаманти […] В източната част на страната силите на Селека продължават да контролират непромишлените златни мини, като в Ndassima (област Ouaka). Минната администрация постепенно възстановява контрола си в зоните на производство на диаманти около Bria и Sam-Ouandja (област Haute-Kotto), като официалната търговия с Банги е възобновена частично […] Поради временното изключване на Централноафриканската република от [с]хемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския [п]роцес, през май е забранен официалният износ на диаманти. Закупуването на къщи в Банги обаче продължава с цел официалното изкупуване и складиране на диаманти от всички зони на производство, докато същевременно се наблюдава нарастване на търговията с диаманти с транзит през Банги или съседните държави […]“.
11 На 28 октомври 2014 г. в съответствие с точка 59, буква в) от Резолюция 2127 (2013), експертната група представя окончателния си доклад във връзка с Централноафриканската република (наричан по-нататък „окончателният доклад на ООН“). По отношение на търговията с природни ресурси тя обобщава положението по следния начин:
„Счита се, че след като през май 2013 г. Централноафриканската република е изключена от Кимбърлийския [п]роцес, 140 000 карата диаманти на стойност 24 милиона щатски долара са били изнесени нелегално. През май 2014 г. белгийските власти са заловили 6 634 карата, които са били изпратени през Киншаса, а после през Дубай, на Kardiam, дружество със седалище в Антверпен (Белгия), което е белгийският клон на централноафриканското дружество за търговия с диаманти Badica.
Експертната група счита, че някои диаманти, заловени в Белгия, са с произход от Sam-Ouandja и от Bria (област Haute-Kotto) в източната част на страната, където силите на бившата коалиция Селека налагат такси на въздухоплавателните средства, превозващи диаманти, и получават от търсачите на диаманти плащания срещу гаранции за сигурност […]
Търговията със злато с централноафрикански произход, оценявана на около 2 тона годишно, минава основно през Камерун. В нея участват търсачи от Yaloké (област Ombella-Mpoko) и Boda (област Lobaye), избягали в Камерун, за да се спасят от нападенията на религиозна основа, които групи на Антибалака извършват след януари 2014 г. и които са довели до установяването от тяхна страна на контрол над непромишлените златни мини в околностите на Yaloké […]“.
12 На 22 януари 2015 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 2196 (2015), с която по-специално продължава мерките за замразяване на средства, установени с Резолюция 2134 (2014). В точка 7 от тази резолюция той посочва, че „до 29 януари 2016 г. всички държави [ч]ленки трябва да продължат да замразяват […] средствата, както и други финансови активи и икономически ресурси, които се намират на тяхна територия и пряко или косвено принадлежат или са под контрола на лицата или образуванията, посочени от [к]омитета [по санкциите], или на всяко лице или образувание, действащи за тяхна сметка или по тяхно разпореждане, или на всяко образувание, което им принадлежи или е под техен контрол“. В точка 12, буква г) от Резолюцията той уточнява, че „предвидените [в точка 7] мерки се прилагат и спрямо лицата и образуванията, които [к]омитетът [по санкциите] е посочил като [о]казващи подкрепа на въоръжени групи или престъпни мрежи чрез незаконната експлоатация или търговия с природни ресурси във или от Централноафриканската република, включително диаманти, злато и видове от дивата флора и фауна, както и продукти от видове от дивата флора и фауна“.
13 На 11 март 2015 г.жалбоподателите изпращат до председателя и до членовете на Съвета за сигурност „контрадоклад“ (наричан по-нататък „контрадокладът“), който цели да хвърли „различна светлина върху обвиненията срещу Badica и Kardiam [и да] поправи недостатъците и неточностите [в окончателния доклад на ООН]“, както и да накара експертната група да коригира фактите, посочени в окончателния доклад на ООН.
14 На 8 и 27 април и на 2 юни 2015 г. жалбоподателите пишат до Комитета по санкциите, за да съобщят за забелязани нередности в разследването, проведено от експертната група. Освен това в писмото си от 27 април 2015 г. те искат да им се даде достъп до преписката.
15 На 28 април 2015 г.координаторът на експертната група (наричан по-нататък „координаторът“) уведомява с писмо Комитета по санкциите, че разследването е било редовно проведено в съответствие с правилата на ООН и че е било спазено правото на защита на жалбоподателите. В това отношение той отбелязва, че експертната група е изслушала жалбоподателите въпреки резервите от тяхна страна.
16 На 20 август 2015 г., в съответствие с точка 59, буква г) от Резолюция 2127 (2013) Комитетът по санкциите публикува на интернет страницата на ООН „Описателно обобщение на основанията за включване в списъка със санкциите на имена на лица и на образувания“ (наричано по-нататък „описателното обобщение на основанията на Комитета по санкциите“), сред които тези на жалбоподателите. Описателното обобщение на основанията на Комитета по санкциите гласи:
„Основания, довели до включването в Списъка:
[Badica и Kardiam са] включени[и] в списъка на [лицата и образуванията] на 20 август 2015 г. съгласно [точка 12, буква г) от] Резолюция 2196 (2015) за това, че „оказва[т] подкрепа на въоръжени групи или престъпни мрежи чрез незаконната експлоатация или търговия с природни ресурси във или от [Централноафриканската република], включително диаманти, злато, видове от дивата флора и фауна, както и продукти от видове от дивата флора и фауна“.
Допълнителни сведения:
[Badica и Kardiam] оказва[т] подкрепа на въоръжени групи в Централноафриканската република, по-специално бившата коалиция Селека и движението Антибалака, посредством незаконна експлоатация и търговия с природни ресурси, включително диаманти и злато.
През 2014 г. [Badica] продължава да купува диаманти от Bria и Sam-Ouandja (област Haute-Kotto) в източната част на Централноафриканската република, където силите на бившата коалиция Селека налагат такси на самолетите, превозващи диаманти, и получават от търсачите на диаманти плащания срещу гаранции за сигурност. Някои от търсачите — доставчици [на Badica], в Bria и Sam-Ouandja са тясно свързани с командири от бившата Селека.
През май 2014 г. белгийските власти залавят две пратки с диаманти, изпратени на представителството [на Badica] в Антверпен, което официално е регистрирано в Белгия с названието K[ardiam]. Според експерти по диамантите заловените скъпоценни камъни твърде вероятно са с централноафрикански произход и притежават качества, характерни за Sam-Ouandja и Bria, както и за Nola (област Sangha Mbaéré), в югозападната част на страната.
Търговците, купували диаманти, незаконно изнасяни от Централноафриканската република за чуждестранни пазари, включително от западната част на страната, са извършвали дейност в Камерун от името [на Badica].
През май 2014 г. B[adica] изнася и злато, добито в Yaloké (Ombella-Mpoko), където непромишлени златни мини са под контрола на Селека до началото на февруариr 2014 г., когато контролът се поема от групи на Антибалака“.
17 На 24 август 2015 г. с писмо, изпратено на Комитета по санкциите, жалбоподателите взимат становище по включването им в списъка със санкциите, предвидени в Резолюция 2196 (2015). Те подновяват искането си за достъп до преписката, като в същото време напомнят своето „сериозно безпокойство“ относно редовността на разследването, провеждано от експертната група.
18 На 23 септември 2015 г. жалбоподателите отбелязват, че след заседанието от същия ден, проведено с участието на секретаря на Комитета по санкциите, искането им за достъп до преписката е било отхвърлено поради „дипломатическия“ характер на процеса по налагане на санкции.
19 На 16 октомври 2015 г. координаторът иска от жалбоподателите информация за дейността им в Централноафриканската република след приемането на Резолюция на Съвета за сигурност 2196 (2015), и по-конкретно относно плащанията, извършени от Badica в полза на силите на бившата коалиция Селека в Bria (Централноафриканска република) и в Sam-Ouandja (Централноафриканска република), за да гарантира сигурността на своите търсачи, както и относно това дали ръководството на Badica е знаело за тези плащания и за таксите, заплащани на силите на бившата коалиция Селека от търсачите и от работещите в непромишлените мини, които доставят диаманти на Badica.
20 На 23 октомври 2015 г. жалбоподателите отговарят на въпросите на координатора. Те изтъкват и няколко твърдения за нарушения по отношение на разследването, провеждано от експертната група. Те посочват по-конкретно, че експертната група е трябвало да предостави достъп до документите, на които е основала своето заключение, че не е изслушала ръководителите на Badica и се е основала на слухове, изхождащи от анонимни свидетели. Жалбоподателите подчертават също, че при провеждане на разследването експертната група е била придружавана от трети лица с неизвестна самоличност и че е търсила единствено уличаващи доказателства.
21 На 7 декември 2015 г. координаторът отговаря на писмото на жалбоподателите от 23 октомври 2015 г. След като отбелязва, че жалбоподателите желаят да получат от експертната група допълнителни документи към документите, представени в окончателния доклад на ООН, той посочва по-специално, че някои конкретни данни от контрадоклада ще бъдат включени в следващия доклад на експертната група, чието публикуване е предвидено преди 31 декември 2015 г.
22 С писмо от 21 декември 2015 г. експертната група представя нов доклад за Централноафриканската република (наричан по-нататък „докладът от 21 декември 2015 г. на ООН“), в който потвърждава заключението си от окончателния доклад на ООН (вж. т. 11 по-горе).
23 С писмо от 2 март 2016 г. до Комитета по санкциитежалбоподателите представят становището си относно доклада от 21 декември 2015 г. на ООН.
Мерки, наложени от Съюза
24 В приложение на резолюции 2134 (2014) и 2196 (2015) на Съвета за сигурност Съветът на Европейския съюз въвежда ограничителни мерки срещу Централноафриканската република, като приема по-специално Регламент (ЕС) № 224/2014 от 10 март 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Централноафриканската република (ОВ L 70, 2014 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 294, 2014 г., стр. 57), изменен с Регламент (ЕС) 2015/734 на Съвета от 7 май 2015 г. (ОВ L 117, 2015 г., стр. 11) (наричан по-нататък „основният регламент“).
25 Член 5 от основния регламент гласи:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост на някое от физическите или юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение I, или се владеят, държат или контролират от тях.
2. Не се предоставят, пряко или непряко, никакви финансови средства или икономически ресурси на физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение I, или в тяхна полза.
3. Приложение I включва физическите или юридическите лица, образуванията и органите, които [к]омитетът по санкциите е посочил като участващи в действия или подкрепящи действия, които подкопават мира, стабилността или
сигурността на Централноафриканската република, включително действия, които застрашават или нарушават преходни споразумения, или застрашават или възпрепятстват процеса на политически преход, включително прехода към свободни и честни демократични избори, или които подхранват насилието:
[…]
г) оказващи подкрепа на въоръжени групи или престъпни мрежи чрез незаконната експлоатация или търговия с природни ресурси във или от Централноафриканската република, включително диаманти, злато, видове от дивата флора и фауна, както и продукти от видове от дивата флора и фауна;
[…]“.
26 Съгласно член 17 от основния регламент:
„1. Когато Съветът за сигурност […] или [к]омитетът по санкциите включи в списъка физическо или юридическо лице, образувание или орган и предостави изложение на основанията за това, Съветът включва в приложение I това физическо или юридическо лице, образувание или орган. Съветът уведомява засегнатото физическо или юридическо лице, образувание или орган за решението си и за изложението на основанията пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да предостави на това физическо или юридическо лице, образувание или орган възможност да представи възражения.
2. Когато има представени възражения или нови съществени доказателства, Съвет[ът] прави преглед на решението си и уведомява физическото или юридическото лице, образуванието или органа във връзка с това.
3. Когато Организацията на обединените нации реши да заличи от списъка лице, образувание или орган или да измени идентификационните данни на включено в списъка лице, образувание или орган, Съветът изменя приложение I съответно“.
27 На 2 септември 2015 г. Съветът приема, от една страна, Решение за изпълнение (ОВППС) 2015/1488 за прилагане на Решение 2013/798/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Централноафриканската република (ОВ L 229, 2015 г., стр. 12) и от друга страна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1485 за прилагане на член 17, параграф 1 от основния регламент (ОВ L 229, 2015 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният акт“).
28 В член 1 от обжалвания акт се посочва, че „лицата и образуванието, изброени в приложението към настоящия регламент, се добавят към списъка, който се съдържа в приложение I към [основния] регламент“.
29 Точка Б.1 от списъка, който се съдържа в приложението към обжалвания акт, добавя жалбоподателите към списъка на лицата, изброени в приложението към основния регламент. Възприетите в тази точка мотиви възпроизвеждат — в разгърнатите изложения, озаглавени „Сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от [к]омитета по санкциите“ и „Допълнителни сведения“ — основанията за включване в този списък, възприети от Комитета по санкциите (вж. т. 16 по-горе). В това отношение в първото разгърнато изложение, споменато по-горе, се уточнява, че „[Badica и Kardiam са] включе[ни] в списъка на 20 август 2015 г. съгласно Резолюция 2196 (2015), точка 12, буква г) за това, че „оказва[т] подкрепа на въоръжени групи или престъпни мрежи чрез незаконната експлоатация или търговия с природни ресурси във или от [Централно африканската Република], включително диаманти, злато, видове от дивата флора и фауна, както и продукти от видове от дивата флора и фауна“.
30 На 2 октомври 2015 г. с писмо жалбоподателите информират Съвета, че не са били уведомени за обжалвания акт, въпреки че техните адреси са били известни. Освен това те оспорват окончателния доклад на ООН и произтичащите от него санкции и искат от Съвета да им изпрати документите, обосноваващи въпросния доклад.
31 На 16 декември 2015 г. Съветът отговаря на писмото на жалбоподателите от 2 октомври 2015 г. Той посочва, че председателят на Комитета по санкциите е бил уведомен за искането за достъп до документите от преписката, и прилага отговора му от 8 октомври 2015 г. В отговора си председателят на Комитета по санкциите посочва, че контрадокладът е бил изпратен на членовете на Комитета по санкциите. Във връзка с исканата от жалбоподателите информация относно посочването им в списъка той се позовава също на окончателния доклад на ООН и на описателното обобщение на основанията на Комитета по санкциите.
Производство и искания на страните
32 Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 6 ноември 2015 г.
33 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– да отмени обжалвания акт в частта, която се отнася до тях,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
34 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
35 В жалбата жалбоподателите излагат три основания, изведени, първо, от нарушение на правото на защита, на правото на справедлив съдебен процес и на правото на ефективна съдебна защита, второ, от грешка в преценката на фактите и трето, от липса на проверка от Съвета на обстоятелствата по конкретния случай. В писмената реплика жалбоподателите изтъкват ново основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.
36 Най-напред следва да се разгледа новото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, след това основанието, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на справедлив съдебен процес и на правото на ефективна съдебна защита, после основанието, изведено от грешка в преценката на фактите, и накрая основанието, изведено от липса на проверка от Съвета на обстоятелствата по конкретния случай.
По основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране
37 Жалбоподателите твърдят, че Съветът обосновава законосъобразността на обжалвания акт като представя, в приложение към писмената защита, фактически и правни обстоятелства, настъпили след датата на обжалвания акт, а именно доклада, изготвен от Amnesty International на 30 септември 2015 г., отговора на експертната група до жалбоподателите от 7 декември 2015 г. и доклада на ООН от 21 декември 2015 г..
38 Според жалбоподателите обаче законосъобразността на акт, приет от институция на Съюза, трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правни обстоятелства, които съществуват към момента на приемане на акта. Това становище се съдържа в постоянната практика на Съда. В това отношение жалбоподателите заявяват, че мотивитетрябва дасе съдържат в самия акт и че за постигането на това изискване не е достатъчно те да могат да бъдат изготвени въз основа на документите в преписката още по-малко когато тези документи са от периода след датата на приемане на акта.
39 Поради това, обосновавайки обжалвания акт с правни и фактически обстоятелства, настъпили след датата на приемането му и установени в хода на производството, Съветът бил нарушил тежащото върху него изискване за изрично мотивиране.
40 Жалбоподателите уточняват, че макар да е ново, това основание може да бъде повдигнато, тъй като съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд могат да се въвеждат нови основания, ако те почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството, както било в настоящия случай.
41 Съветът оспорва тези доводи.
42 Най-напред, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика липсата или непълнотата на мотивите спадат към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 263 ДФЕС и представляват абсолютно основание за отмяна, което може и дори трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика).
43 При тези обстоятелства Общият съд може да разгледа основание на жалбоподателите, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, без да е необходимо да разглежда дали съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник това основание почива на „правни или фактически обстоятелства, установени в производството“.
44 В настоящия случай жалбоподателите твърдят по същество, че обосновавайки в писмената защита обжалвания акт с фактически и правни обстоятелства, настъпили след датата на изготвяне на този акт, Съветът е нарушил задължението за мотивиране.
45 Oт една страна, обаче жалбоподателите по никакъв начин не оспорват обстоятелството, че мотивите, така както са изложени в обжалвания акт, са достатъчни.
46 От друга страна, както припомнят самите жалбоподатели (вж. т. 38 по-горе), в рамките на производство по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, които съществуват към момента на приемане на акта (вж. решение от 15 юни 2005 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, EU:T:2005:221, т. 142 и цитираната съдебна практика). От това следва, че дори да се предположи, че Съветът се е опитал в хода на настоящото съдебно производство да приеме допълнителни мотиви към обжалвания акт, сам по себе си този факт не може да опорочи законосъобразността на въпросния акт, тъй като това не доказва, че мотивите, изложени в обжалвания акт към момента на приемането му, са били недостатъчни (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2005 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, EU:T:2005:221, т. 287 и цитираната съдебна практика).
47 При тези обстоятелства доводът, изведен от представянето от Съвета на етапа на писмената защита на фактически и правни обстоятелства, настъпили след датата на обжалвания акт, следва да бъде отхвърлен като неотносим, доколкото цели да докаже нарушение на задължението за мотивиране, без да се засяга допустимостта на посочените обстоятелства при разглеждане на основателността на обжалвания акт.
48 По тази причина основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да бъде отхвърлено.
По първото основание, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на справедлив съдебен процес и на правото на ефективна съдебна защита
49 Първото основание е разделено на две части, изведени по същество първата — от това, че обжалваният акт не е съобщен лично на жалбоподателите, а втората — от „липсата на съобщаване на доказателствата, на достъп до преписката и от нарушаване на принципа на състезателност и на прозрачност“.
По първата част от първото основание, изведена от това, че обжалваният акт не е съобщен лично на жалбоподателите
50 В първата част от първото основание, жалбоподателите изтъкват нарушение на член 17, параграф 1 от основния регламент, тъй като Съветът не ги е уведомил за обжалвания акт, въпреки че техните адреси са му били известни.
51 Трябва да се констатира обаче, че доводите на жалбоподателите не са обосновани.
52 От една страна, макар да е вярно, че акт, с който се приемат или потвърждават ограничителни мерки по отношение на дадено лице или образувание, трябва да му бъде съобщен и че именно от това съобщаване започва да тече срокът за подаване от страна на това лице или образувание на жалба за отмяна срещу разглеждания акт по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, това обстоятелство не означава, че липсата на подобно съобщаване обосновава сама по себе си отмяната на разглеждания акт (решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 112).
53 Във връзка с това, както изтъква Съветът, жалбоподателите не излагат доводи, с които да докажат, че в конкретния случай липсата на лично съобщаване на обжалвания акт е довела до нарушаване на правата им, което да бъде основание за отмяна на същия, в частта, която се отнася до тях (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 122 и цитираната съдебна практика).
54 От друга страна, впрочем от доказателствата по преписката не се установява съществуването на подобно засягане, тъй като, най-напред, мотивите, изложени по отношение на жалбоподателите в обжалвания акт, са едни и същи с мотивите, които се съдържат в описателното обобщение на основанията на Комитета по санкциите, с които те са запознати, по-нататък, жалбоподателите са могли да подадат жалба за отмяна на обжалвания акт и накрая, жалбоподателите са могли да узнаят за обжалвания акт от друг източник и да приложат копие от него към жалбата си (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 113).
55 При тези обстоятелства първата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
По втората част от първото основание, изведена от „липсата на съобщаване на доказателствата, на достъп до преписката и от нарушаване на принципа на състезателност и на прозрачност“
56 На първо място, жалбоподателите изтъкват, че са им били наложени международни и европейски санкции, без да са имали достъп до преписката, без контрадокладът им да е бил взет предвид от ООН и без да е получен какъвто и да е отговор от ООН по този контрадоклад.
57 Първо, жалбоподателите посочват по същество, че не са имали достъп до преписката нито пред ООН, нито пред Съвета в нарушение на решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 281—285). В това отношение жалбоподателите припомнят, че достъпът до преписката е основно изискване на правото на Съюза, за да се гарантира зачитането на правото на защита.
58 Второ, жалбоподателите поддържат, че експертната група не е представила нов доклад след контрадоклада и не е извършила по-нататъшно разследване, въпреки писмено отправените от тях предложения за сътрудничество. В контрадоклада обаче жалбоподателите били подчертали, че окончателният доклад на ООН не се основава на обстойно изясняване на фактите и не е изготвен при спазване на общите принципи на международното право, на правилата, предложени от ООН в нейния „собствен доклад от 2006 г.“, и на основните принципи, посочени от самите експерти във въведението на окончателния доклад на ООН.
59 Трето, жалбоподателите твърдят, че окончателният доклад на ООН в частта, която се отнася до тях, е изготвен само въз основа на уличаващи доказателства в нарушение на член 14, параграф 3, буква e) от Международния пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 16 декември 1966 г., и на основните принципи на правото на защита. Жалбоподателите допълват, че Badica не е имало право на отговор по време на изготвяне на проектодоклада, както и че в окончателния доклад на ООН не са били упоменати благоприятни за Badica изявления. Накрая, те посочват, че след приемане на санкциите координаторът на експертната група е поискал от Badica да му предостави отрицателни доказателства на език, различен от неговия, без копие до неговите представители и в срок от пет работни дни.
60 На второ място, жалбоподателите изтъкват, че първопричина за разследването на експертната група е наказателно производство, образувано в Антверпен (Белгия) срещу Kardiam след задържането на две пратки с диаманти, за които има съмнение, че са с произход от Централноафриканската република. Тъй като обаче това разследване все още продължава, Kardiam не е имало възможност да се запознае с документите от преписката и се ползвало от презумпцията за невиновност. В това отношение в писмената реплика жалбоподателите уточняват, че в решение от 2 септември 2009 г., El Morabit/Съвет (T‑37/07 и T‑323/07, непубликувано, EU:T:2009:296, т. 48) решението за замразяване на средства е било прието от Съвета въз основа на присъда, постановена от национален съд. В настоящия случай обаче в Белгия все още няма постановена присъда, така че мярката нарушавала принципа на презумпцията за невиновност.
61 На трето място, жалбоподателите изтъкват, че след като Съветът е признал, че не разполага и с никакъв документ от преписката на Комитета по санкциите, той не би могъл да счете, че се намира в положение на обвързана компетентност и че трябва автоматично да приложи „резолюциите на Организацията на обединените нации“, пренебрегвайки решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518), без да провери предварително точността на фактите и обстоятелствата, обосноваващи посочените резолюции, и зачитането на основните права в тези резолюции, в частност правото на достъп до преписката и правото на изслушване. В това отношение жалбоподателите упрекват Съвета, че не е представил никакви данни или доказателства извън мотивите, които Комитетът по санкциите е публикувал на 20 август 2015 г. в своето описателно обобщение на основанията, и че автоматично е транспонирал санкциите.
62 Съветът оспорва тези доводи.
63 На първо място, следва да се отговори на доводите на жалбоподателите, изведени от нарушаване на правото на достъп до преписката и от нарушаване на принципа на състезателност от ООН, както и от разследване, при което експертната група е подбирала само уличаващи доказателства при изготвянето на окончателния доклад на ООН.
64 В това отношение, доколкото жалбоподателите се позовават на нарушение на тези основни права от ООН, от решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 326) следва, че съдилищата на Съюза, в съответствие с предоставените им от Договора правомощия, са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза, включително когато тези актове имат за цел да бъдат приложени резолюции, приети от Съвета за сигурност на основание глава VII от Устава на Организацията на обединените нации.
65 От това обаче не следва, че съдилищата на Съюза са компетентни да контролират самите актове, приети от Съвета за сигурност, или съответствието на разследванията, провеждани от органите на ООН, с основните права.
66 Всъщност от член 263, параграф 1 ДФЕС и от член 275, параграф 2 ДФЕС е видно, че макар съдът на Съюза да е компетентен да контролира законосъобразността на актовете на институциите на Съюза, и по-специално законосъобразността на решенията, предвиждащи ограничителни мерки, насочени срещу физически или юридически лица, приети от Съвета, той не е компетентен да контролира международното споразумение, на което се основават тези актове на Съюза.
67 В това отношение е важно да се подчертае, че при обстоятелства като тези в настоящия случай, обект на контрола за законосъобразност, който трябва да упражни съдът на Съюза, е актът на Съюза, чиято цел е да бъде приложено въпросното международно споразумение, а не самото споразумение. Следователно, що се отнася по-специално до акт на Съюза като обжалвания акт, чиято цел е прилагане на резолюция на Съвета за сигурност, съдът на Съюза не следва да контролира законосъобразността на такава резолюция, приета от този международен орган (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 286 и 287), или разследването, което е в основата ѝ.
68 При тези обстоятелства доводите на жалбоподателите, доколкото целят да оспорят законосъобразността на актове на ООН с оглед на основните права, изброени в точка 63 по-горе, трябва да бъдат отхвърлени като представени пред юрисдикция, която не е компетентна да ги разгледа.
69 На второ място, следва да се отговори на доводите на жалбоподателите, изведени от нарушаване на правото на достъп до преписката и от нарушаване на принципа на презумпцията за невиновност, доколкото тези доводи са насочени срещу Съвета в качеството му на автор на обжалвания акт.
70 От една страна, що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от това, че независимо от техните искания Съветът не им е предоставил достъп до преписката на ООН, следва да се припомни, че както в настоящия случай, обстоятелството, че компетентният орган на Съюза не предоставя достъп на засегнатото лице до данните и доказателствата, държани единствено от Комитета по санкциите или от съответния член на ООН, отнасящи се до изложението на мотивите, което е в основата на разглежданото решение, само по себе си не би могло да залегне в основата на констатация за нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 137 и 139).
71 От друга страна, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на презумпцията за невиновност от Съвета, следва да се припомни, че този принцип — прогласен в член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изисква всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, да се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона — допуска приемането на обезпечителни мерки по замразяване на средства, когато те нямат за цел образуването на наказателно производство срещу съответното лице (решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет, T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427, т. 40 и от 20 септември 2016, Alsharghawi/Съвет, T‑485/15, непубликувано, EU:T:2016:520, т. 69).
72 Подобни мерки обаче предвид тяхната тежест трябва да са предвидени в закона, да са приети от компетентен орган и да бъдат ограничени във времето (решения от 2 септември 2009 г., El Morabit/Съвет, T‑37/07 и T‑323/07, непубликувано, EU:T:2009:296, т. 40, от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет, T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427, т. 40 и от 20 септември 2016 г., Alsharghawi/Съвет, T‑485/15, непубликувано, EU:T:2016:520, т. 69).
73 Първо, разглежданите ограничителни мерки обаче, макар и задължителни, нямат за цел образуването на наказателно производство за доказване вината на жалбоподателите. Следователно доводът, изведен от това, че разглежданите мерки произтичат от все още висящо наказателно производство, образувано в Антверпен срещу Kardiam, не може да се приеме.
74 Второ, трябва да се констатира, че разглежданите мерки са предвидени в законодателството на Съюза и че Съветът е бил компетентен да ги приеме, което впрочем жалбоподателите не оспорват.
75 Трето, накрая трябва да се констатира, че макар — както бе потвърдено от Съвета вследствие на процесуално-организационни действия — в обжалвания акт да не се съдържа дата, на която изтича срокът на включването в списъка, що се отнася до Съюза, в настоящия случай, разглежданата мярка няма окончателен характер. Всъщност Съветът е длъжен да я преразглежда по всяко време на равнище на Съюза било по силата на член 17, параграф 2 от основния регламент, когато „има представени възражения или нови съществени доказателства“, било по силата на член 17, параграф 3 от основния регламент, когато „Организацията на обединените нации реши да заличи [лицето] от списъка […] или да измени идентификационните [му] данни […]“. В това отношение в точка 61 от Резолюция 2127 (2013) Съветът за сигурност заявява, че „непрекъснато ще следи развитието на ситуацията в Централноафриканската република и ще има готовност да разгледа целесъобразността на прогласените в настоящата резолюция мерки, включително […] преустановяването на тяхното действие или отмяната им, в зависимост от постигнатия напредък в стабилизацията на страната и спазването на настоящата резолюция“.
76 Следователно предвид гореизложеното в настоящия случай не може да бъде установено нарушение на принципа на презумпцията за невиновност.
77 На трето място, следва да се отговори на довода на жалбоподателите, че по същество Съветът е транспонирал Резолюцията на ООН, която е в основата на тяхното включване в списъка, „почти механично“, без да провери точността на фактите и обстоятелствата, довели до мярката за включване, както и зачитането, чрез тази мярка, на основните права в рамките на разследването на експертната група.
78 За да се отговори на довода на жалбоподателите, най-напред следва да се припомни, че правният характер на ограничителните мерки е важен елемент, който определя обхвата на преоценката, която Съветът може да направи, на доказателствата, възприети в настоящия случай от Комитета по санкциите на ООН. По принцип в постоянната съдебната практика е прието, че замразяването на активи, извършено от Съвета на основание правомощията му по членове 21 и 29 ДЕС, няма наказателноправен характер. Поради това, противно на внушаваното от жалбоподателите, то не може да бъде приравнено на решение за замразяване на активи, прието от съдебен орган на държава членка в рамките на съответното наказателно производство и при спазване на предоставените от това производство гаранции (вж. решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 64 и цитираната съдебна практика).
79 В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на производство за приемане на решение за вписване или запазване на определено лице в списъка, когато предварително, в рамките на съответните резолюции на Съвета за сигурност, Комитетът по санкциите е решил да включи името на това лице в своя списък, зачитането на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита изисква компетентният орган на Съюза да съобщи на съответното лице данните и доказателствата, с които този орган разполага срещу него, за да вземе решението си, т.е. да му съобщи поне изложението на мотивите, предоставено от Комитета по санкциите, за да се даде възможност на това лице да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира съда на Съюза (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 111 и цитираната съдебна практика).
80 При това съобщаване компетентният орган на Съюза трябва да даде възможност на лицето да изложи надлежно своята гледна точка във връзка с мотивите срещу него (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 112 и цитираната съдебна практика).
81 В рамките на първоначално вписване обаче, за разлика от процедурата по запазване на името на дадено лице в списъка, зачитането на това двустепенно процесуално задължение не трябва да предхожда приемането на решението (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 113 и цитираната съдебна практика).
82 В този смисъл в настоящия случай следва да се отбележи, че член 17 от основния регламент прави разграничение между процедурата по приемане на първоначалния акт за включване и процедурата по преразглеждане на посочения акт.
83 В първия случай е предвидено, че „[к]огато Съветът за сигурност […] или Комитетът по санкциите включи в списъка физическо или юридическо лице, образувание или орган и предостави изложение на основанията за това, Съветът включва в приложение I това физическо или юридическо лице, образувание или орган“ и че „Съветът уведомява засегнатото физическо или юридическо лице, образувание или орган за решението си и за изложението на основанията […], за да предостави на това физическо или юридическо лице, образувание или орган възможност да представи възражения“ (член 17, параграф 1 от основния регламент).
84 В този смисъл от член 5, параграф 3 от основния регламент следва, че включването в списъка се прави „въз основа на констатациите на Комитета по санкциите“.
85 Във втория случай е предвидено, че „[к]огато има представени възражения или нови съществени доказателства, Съвет[ът] прави преглед на решението си и уведомява физическото или юридическото лице, образуванието или органа във връзка с това“.
86 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Съветът трябва да вземе решението си „въз основа на изложението на мотивите, предоставено от Комитета по санкциите“. Всъщност не се предвижда посоченият комитет да предостави спонтанно на разположение на компетентния орган на Съюза, за целите на приеманото от същия този комитет решение, други данни или доказателства освен посоченото изложение на мотивите (решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 107 и от 13 декември 2016 г., Al-Ghabra/Комисия, T‑248/13, EU:T:2016:721, т. 73).
87 От това следва, че в настоящия случай, противно на твърдяното от жалбоподателите, както е видно от член 17, параграф 1 от основния регламент, Съветът не е бил длъжен, в рамките на прилагането на резолюцията на Съвета за сигурност, да провери „достоверността на фактите и обстоятелствата“, довели до мярката за включване, приета по отношение на жалбоподателите.
88 Всъщност именно когато засегнатото лице повдигне възражения по повод на изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на твърдените мотиви с оглед на тези възражения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114 и цитираната съдебна практика), т.е. в настоящия случай на основание член 17, параграф 2 от основния регламент, който предвижда, че „[а]ко бъдат повдигнати […] възражения, Съветът прави преглед на решението си […]“.
89 При тези обстоятелства в случая Съветът не може да бъде упрекван, че не е получил от Комитета по санкциите данни или доказателства в подкрепа на твърденията срещу жалбоподателите и че според жалбоподателите „е приложил почти механично“ въпросната мярка за включване, без да провери фактите и обстоятелствата, довели до нея (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2016 г., Al-Ghabra/Комисия, T‑248/13, EU:T:2016:721, т. 76).
90 Съветът не може да бъде упрекван и че е „транспонирал“ решението на Съвета за сигурност, без да провери дали тази резолюция взема предвид зачитането на основните права. Всъщност, както е видно от член 17, параграф 1 от основния регламент във връзка с член 5, параграф 3, от една страна, и от съдебната практика, упомената в точка 86 по-горе, от друга, Съветът взема решението за включване „въз основа на констатациите на Комитета по санкциите“.
91 Предвид гореизложеното първото основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, изведено от явна грешка в преценката
92 По същество жалбоподателите твърдят, че констатациите на Съвета, съдържащи се в мотивите, които са им били съобщени, са неточни или във всички случаи недостатъчно обосновани, за да се докаже подкрепа за въоръжени групи чрез незаконна експлоатация или търговия с природни ресурси в Централноафриканската република.
93 Следва да се припомни, че сред обстоятелствата, посочени в точка Б.1 от приложението към обжалвания акт, в раздел „Допълнителни сведения“, които обосноват мярката за включване, решена от Съвета, са изброени следните пет основания:
„[Badica и Kardiam] оказва[т] подкрепа за въоръжени групировки в Централноафриканската република, по-специално бившата коалиция Селека и движението Антибалака, посредством незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси, включително диаманти и злато.
През 2014 г. [Badica] продължи да купува диаманти от Bria и Sam-Ouandja (област Haute-Kotto) в източната част на Централноафриканската република, където силите на бившата коалиция Селека налагат такси на самолетите, превозващи диаманти, и получават от събирачите на диаманти плащания срещу сигурност. Някои от събирачите — доставчици на B[adica], в Bria и Sam-Ouandja са тясно свързани с командири от бившата Селека.
През май 2014 г. белгийските власти залавят две пратки с диаманти, изпратени на представителството на B[adica] в Антверпен, което официално е регистрирано в Белгия с названието K[ardiam]. Според експерти по диамантите заловените скъпоценни камъни твърде вероятно са с централноафрикански произход и притежават характеристики, типични за Sam-Ouandja и Bria, както и Nola (област Sangha Mbaéré), в югозападната част на страната.
Търговците, купували диаманти, незаконно изнасяни от Централноафриканската република за чуждестранни пазари, включително от западната част на страната, са извършвали дейност в Камерун от името на B[adica].
През май 2014 г. B[adica] изнасяше и злато, добито в Yaloké (Ombella-Mpoko), където импровизираните златни мини бяха под контрола на Селека до началото на февруари 2014 г., когато контролът бе поет от групи на Антибалака“.
94 Най-напред следва да се констатира, че Съветът правилно се позовава на окончателния доклад на ООН, за да обоснове мотивите, съобщени на жалбоподателите. Обстоятелството, че жалбоподателите оспорват твърденията, съдържащи се в този доклад, само по себе си не позволява да се заключи, че Съветът не е могъл да се позове на него (решение от 14 януари 2015 г., Gossio/Съвет, T‑406/13, непубликувано, EU:T:2015:7, т. 72). Освен това твърденията на жалбоподателите не са пречка Общият съд да се позове на окончателния доклад на ООН.
95 Всъщност в съответствие с ангажимента на експертната група, заявен в точка 7 от окончателния доклад на ООН, жалбоподателите са имали достъп до основните доказателства, на които е основан обжалваният акт, и по-конкретно до доклада, както и до приложенията към него, като този доклад впрочем е публичен. Освен това от окончателния доклад на ООН и от писмото на координатора от 28 април 2015 г. е видно, че жалбоподателите са били изслушани най-малко два пъти от експертната група, а именно през април 2014 г. и през януари 2015 г., и че не са уважили молбата за събеседване, отправенa през юни 2014 г. от тази група. Накрая, от точки 5—8 от този доклад следва, че експертната група се е основала на строга методология, предварително определена от компетентния орган на ООН и съобразена с правото на защита.
96 Съдебният контрол за законосъобразност на въпросното решение се простира до преценката на фактите и обстоятелствата, посочени като обосновка на решението за замразяване на финансови средства, както и до проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка (решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 37).
97 Поради това правото на преценка, с което разполага Съветът в тази област, не е пречка съдът на Съюза да провери в рамките на своя контрол за законосъобразност дали фактите, на които се е основал Съветът, са точно установени. Всъщност ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решение, което за засегнатото лице или образувание е индивидуален акт, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119; вж. също решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 45 и цитираната съдебна практика).
98 Така, предвид превантивния характер на разглежданите ограничителни мерки, ако в рамките на своя контрол за законосъобразност на обжалваното решение съдът на Съюза приеме, че поне един от мотивите, посочени в изложението, представено от Комитета по санкциите, е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 130).
99 При тази преценка доказателствата и данните не трябва да се разглеждат отделно, а в техния контекст. Всъщност Съветът изпълнява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или най-общо ситуациите, срещу които се води борба (вж. в този смисъл решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 51 и 53 и цитираната съдебна практика).
100 Изтъкнатите от жалбоподателите доводи срещу припомнените в точка 93 по-горе основания следва да се разгледат именно в светлината на упоменатата в точка 99 по-горе съдебна практика.
101 На първо място, жалбоподателите оспорват незаконния характер на покупките, посочени във второто основание, по-специално тъй като въпросните диаманти не са били предмет на износ.
102 Kакто е видно от точка 99 по-горе обаче, при преценката на данните те не трябва да се разглеждат отделно, а в техния контекст.
103 Второто основание обаче, в което става въпрос най-малкото за „подкрепа“ за въоръжени групи, трябва да се разглежда по-специално във връзка с третото и четвъртото основание, в които става въпрос за незаконна експлоатация на диаманти. Допълнително потвърждение за това е, че окончателният доклад на ООН изрично прави връзка между купуването на диаманти в Bria и Sam-Ouandja от жалбоподателите (второ основание), от една страна, и залавянето на диаманти, изпратени на жалбоподателите в Антверпен, с произход вероятно от тези зони (трето основание), от друга страна.
104 Така, в точка 127 от окончателния доклад на ООН се посочва, че „[е]кспертната група счита, че диамантите с произход от Bria и от Sam-Ouandja — зони под контрола на бившата коалиция Селека — които са били купени незаконно от Badica или за негова сметка, са се озовали в пратката, заловена в Антверпен“.
105 Впрочем тази връзка е указана ясно в резюмето на окончателния доклад на ООН, където се посочва, че „според [е]кспертната група някои диаманти, заловени в Белгия, били с произход от Sam-Ouandja и от Bria (област Haute-Kotto) в източната част от страната, където силите на бившата коалиция Селека налагат такси на въздухоплавателните средства, превозващи диаманти, и получават от търсачите на диаманти плащания срещу гаранции за сигурност […]“. Освен това жалбоподателите не оспорват тази връзка в писмените си изявления.
106 От това следва, че доводът на жалбоподателите, изведен от липсата на незаконен характер на покупките, трябва да бъде отхвърлен. Всъщност от гореизложеното следва, че диамантите, посочени във второто основание, действително са били изнесени и следователно са били предмет на незаконна експлоатация, тъй като в съответствие с Кимбърлийския процес през разглеждания период е бил забранен всякакъв износ на диаманти.
107 В този смисъл твърдяното ограничено количество на покупките и твърдяната необходимост да се събират авансови плащания от доверени търсачи и да се поддържа мрежата на последните, не променят, от една страна, наличието на подкрепа за въоръжени групировки и от друга страна — незаконния характер на въпросната търговия.
108 Освен това трябва да се констатира, че фактът, посочен във второто основание, а именно че „[п]рез 2014 г. [Badica] продължава да купува диаманти“ в зоните на Bria и на Sam-Ouandja, дори да се предположи, че е тълкуван отделно, също може да отразява незаконна търговия, въпреки че Кимбърлийкият процес по принцип се отнася само до износа на диаманти. Всъщност, както подчертава Съветът, жалбоподателите не изтъкват никакъв довод, що се отнася до съдържащата се в точка 60 от доклада за дейността на експертната група от 1 юли 2014 г. констатация, че:
„През март [Badica] е имало 760 карата диаманти на склад. Неговият изпълнителен директор заявява пред [е]кспертната група, че дружеството не купува повече диаманти поради изключването на Централноафриканската република от [с]хемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския [п]роцес […]. При втората инвентаризация на запасите на Badica, извършена през април 2014 г., обаче се оказва, че дружеството е купило 1698 карата допълнително на стойност 292 917 USD в Bria и Sam-Ouandja. Пратките с диаманти, които Badica съхранявало в складовете си, все още не били запечатани или датирани от минните служби, както би следвало да бъде съгласно пътната карта, която властите на Централноафриканската република са представили през юни 2013 г., за да могат отново да се включат в Кимбърлийския [п]роцес“.
109 Освен това в рамките на второто основание, според което участници в бившата коалиция Селека получават плащания от търсачите на диаманти, за да гарантират тяхната сигурност, жалбоподателите изтъкват по същество, че подкрепата, оказана на бившата коалиция Селека чрез плащането на тези възнаграждения, не може да им бъде вменена. В това отношение те отбелязват, че търсачите и работещите в непромишлени мини, които плащат възнаграждения за сигурност на бившата коалиция Селека, са независими съгласно централноафриканския Минен кодекс. Поради това Badica не може да бъде държано отговорно за поведението на търсачите, което впрочем не му било известно. Следователно само по себе си второто основание не било достатъчно, за да докаже наличие на подкрепа за въоръжени сили.
110 Tрябва да се констатира обаче, че жалбоподателите не оспорват нито купуването на диаманти от търсачи, които на свой ред се снабдяват от работещи в непромишлени мини, нито плащането от тези посредници в търговията с диаманти на такси на участници в бившата коалиция Селека. При тези обстоятелства следва да се отбележи, че предвид гореизложеното, като са продължили да купуват през разглеждания период диаманти от търсачите, което те не отричат, жалбоподателите неминуемо са оказали подкрепа на въоръжени групи.
111 В този смисъл липсата на директни плащания от страна на жалбоподателите на възнаграждения за сигурност на силите на бившата коалиция Селека дори ако предположим, че е потвърдена, не променя наличието на подкрепа за тези сили. Всъщност в описателното обобщение на основанията само се говори най-общо за подкрепа, а не за пряко оказвана подкрепа.
112 Впрочем не може да се изключи, че поне част от таксите, платени на силите на бившата коалиция Селека от посредниците в търговията с диаманти, се е отразила на крайната цена, платена от жалбоподателите в рамките на дейността им по изкупуване на диаманти.
113 Накрая, трябва да се констатира, че предвид разглеждания контекст, белязан, от една страна, от избухването на гражданска война в Централноафриканската република и от друга страна, от свързаното с това изключване на Централноафриканската република от Кимбърлийския [п]роцес, жалбоподателите не може да не са знаели за събирането на такси от воюващите въоръжени сили в мините, намиращи се под техен контрол.
114 При тези обстоятелства доводът, изведен от това, че жалбоподателите не са знаели за плащането на тези такси от посредниците в търговията с диаманти, трябва да се отхвърли като неоснователен.
115 Освен това, доколкото жалбоподателите считат, че доказателствата, посочени във второто основание, за наличието на подкрепа за въоръжени групи чрез плащането на възнаграждения за сигурност, от една страна, и на такси за кацане, от друга, не са достатъчно обосновани, трябва да се констатира, че това твърдение е неоснователно.
116 Най-напред, жалбоподателите неправилно изтъкват скромния размер на таксите за кацане, плащани от Minair, дружество сестра на Badica, както и обстоятелството, че въпросните такси са плащани от всички компании, наемащи полети в разглежданите райони. Всъщност, от една страна, от точка 123 в окончателния доклад на ООН е видно, че размерът на тези такси за всяко кацане е бил между 75 USD в Bria и 100 USD в Sam-Ouandja. Независимо от факта обаче, че плащането на тези такси във всички случаи има характер на подкрепа за въоръжени сили, подобни такси не могат да се считат за незначителни в драматичната икономическа ситуация на Централноафриканската република по време на гражданската война. От друга страна, обстоятелството, че тези такси са били плащани от всички оператори, също не променя факта, че плащането им е представлявало подкрепа за въоръжените сили.
117 По-нататък следва да се посочи, че противно на твърдяното от жалбоподателите, експертната група не е разследвала обвинението, изведено от плащането на такси за кацане и на възнаграждения за сигурност на участници в бившата коалиция Селека, два месеца след включването на името им в списъка от Комитета по санкциите. Всъщност от бележки под линия 90 и 91 в окончателния доклад на ООН е видно, че това обвинение е основано на разговори, проведени през юли и през септември 2014 г., т.е. близо година преди включването на жалбоподателите в списъка.
118 Накрая, противно на твърдяното от жалбоподателите, обвиненията в подкрепа на силите на бившата коалиция Селека чрез плащане на възнаграждения за сигурност и на такси за кацане са подкрепени с доказателства.
119 От една страна, що се отнася до плащането на възнаграждения за сигурност, от точка 124 от окончателния доклад на ООН, която се основава на две съвпадащи изявления на търсач на диаманти в Sam-Ouandja от 4 септември 2014 г. и на командир от Специалното звено за борба с измамите в Банги (Централноафриканска република) от 21 юли 2014 г., е видно, че „[т]ърсачите (посредници в търговията с диаманти) от Sam-Ouandja плащат […] дневно възнаграждение на войниците от бившата коалиция Селека, които охраняват помещенията им“, че „през май 2014 г. [в] Bria [е]кспертната група е констатирала, че войници от бившата коалиция Селека охранявали помещенията на основните търсачи и бизнесмени“ и че „[к]омандир от Специалното звено за борба с измамите е потвърдил, че участници в бившата коалиция Селека в Sam-Ouandja са се възползвали от търговията с диаманти благодарение на споразуменията за сигурност, които са сключили с търсачите“. Следователно констатациите на Съвета относно плащането на възнаграждения за сигурност са достатъчно обосновани.
120 От друга страна, що се отнася до плащането на такси за кацане, Badica заявява, че не е плащало такива такси на сили на бившата коалиция Селека, тъй като тези такси са плащани на летищните „власти“, и че Minair е „отделно от Badica“, така че второто дружество не би могло да бъде упреквано за поведението на първото.
121 Въпреки това, първо, от окончателния доклад на ООН е видно, че таксите за кацане са били наложени от силите на бившата коалиция Селека, а не от летищните „власти“. В този смисъл в точка 123 от окончателния доклад на ООН, която се основава на разговор с търсач на диаманти в Sam-Ouandja от 4 септември 2014 г. и на разговор с ръководителя на летището в Банги от 21 юли 2014 г., се посочва следното:
„[П]реди пристигането на международните сили в Bria през април 2014 г., силите на бившата коалиция Селека налагат такси за кацане от 75 USD в Bria […]. В Sam-Ouandja, където според сателитни снимки производството на необработени диаманти е нараснало бързо през последните месеци […], не присъстват никакви международни сили. Силите на бившата коалиция Селека, подчинени на командира на зона Beya Djouma, събират 100 USD като такси за кацане. Почти всяка седмица се изпълняват търговски полети до Bria и Sam-Ouandja. Таксите обикновено се поемат от компанията, която наема летателния апарат“.
122 Второ, както следва от точка 122 от окончателния доклад на ООН, Minair и Badica са част от една и съща група, а именно групата Abdoulkarim, ръководена от г‑н Abdoul-Karim Dan Azoumi. Трябва да се констатира обаче, че разглежданите такси са били платени в рамките на превоза на диамантите на Badica. В този смисъл, както е видно от точка 111 по-горе, в описателното обобщение на основанията само се говори най-общо за подкрепа, а не за пряко оказвана подкрепа.
123 На второ място, що се отнася до третото основание, жалбоподателите изтъкват, че преценката, че „заловените скъпоценни камъни твърде вероятно са с централноафрикански произход и притежават характеристики, типични за Sam-Ouandja и Bria, както и Nola (област Sangha Mbaéré), в югозападната част от страната“, се оборва от изявлението на президента на Dubai Diamond Exchange, възпроизведено в пресата,че „[диамантите] може да са с произход от Гвинея, от Южна Африка или от много други места“ (приложение 23 към окончателния доклад на ООН).
124 Tрябва да се констатира обаче, от една страна, че изявлението на президента на Dubai Diamond Exchange е направено въз основа на снимки, различни от тези в основата на залавянето на пратки от белгийските власти, и от друга страна, че преценката, че „заловените скъпоценни камъни твърде вероятно са с централноафрикански произход“, се подкрепя от изявленията на работната група на експертите по диаманти на Кимбърлийския процес, посочени в точка 115 от окончателния доклад на ООН.
125 Освен това, както следва от точка 121 от окончателния доклад на ООН, преценката за вероятния произход на диамантите от Централноафриканската република е била потвърдена с писмо от председателя на работната група на експертите по диаманти на Кимбърлийския процес в рамките на производство, образувано в Белгия от белгийските федерални власти срещу жалбоподателите.
126 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно точка 121 от окончателния доклад на ООН в рамките на кореспонденция с белгийските федерални власти „е посочено, че някои необработени диаманти, които се виждат на снимките със заловените пратки, притежават характеристики, типични за диамантите с произход от Nola (област Sangha Mbaéré), в западната част на Централноафриканската република, докато други са характерни за Sam-Ouandja и за Bria (област Haute-Kotto), в източната част на страната“.
127 Освен това, доколкото жалбоподателите критикуват неустановяването на контакт от страна на експертната група с двамата доставчици от Дубай, отговорни за изпращането на заловените в Белгия диаманти, или със съдията, провеждащ разследването в Белгия, следва да се отбележи, че те не доказват по какъв начин подобно неустановяване на контакт опорочава процедурата или дори че съществува подобно задължение в рамките на провежданото от експертната група разследване.
128 Накрая, противно на твърдяното от жалбоподателите, фактът, че 18‑те пратки преди спорните пратки не са били обект на подозрение от страна на белгийските власти, не променя преценката относно двете спорни пратки, идентифицирани от въпросните органи.
129 На трето място, що се отнася до четвъртото основание, жалбоподателите оспорват обосноваността на преценката, че „[т]ърговците, купували диаманти, незаконно изнасяни от Централноафриканската република за чуждестранни пазари, включително от западната част на страната, са извършвали дейност в Камерун от името на B[adica]“. Следва да се отбележи обаче, че извършената в окончателния доклад на ООН преценка е обстойна. В точка 125 от него се посочва по-специално, като се прави позоваване на множество изявления, че „[е]кспертната група е събрала подробни свидетелски показания от правителствени източници и от експерти по диаманти, според които и Badica търгува с диаманти от Централноафриканската република, изнасяни нелегално от страната“. В него се уточнява, че „[с]поред тези източници някой си Al Hadj Idriss Goudache участва в търговия с диаманти за сметка на Badica“ и че „[с]лед оставката на Djotodia, председателя на бившата коалиция Селека, през януари 2014 г., Goudache напуска Централноафриканската република и отива в Камерун, като пребивава в Garoua-Boulaï, Bertoua и Douala, преди да се установи в Kousseri, в най-северната част на Камерун, близо до N’Djamena“.
130 В този смисъл, доколкото жалбоподателите изтъкват, че посочените изявления не съдържат името на направилите ги лица и не почиват на протоколи, съставени в дължимата форма, следва да се припомни, че задълженията на Съвета във връзка с обжалвания акт не могат да бъдат приравнени на тези на съдебен орган на държава членка в рамките на наказателно производство (вж. т. 78 по-горе) още повече когато, както в настоящия случай, разследването се провежда в държава, в която има гражданска война (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., Akhras/Съвет, C‑193/15 P, EU:C:2016:219, т. 57 и цитираната съдебна практика).
131 На четвърто място, що се отнася до петото основание, жалбоподателите твърдят, че износът на злато, посочен в това основание, е извършен законно, както удостоверява официалното разрешение, съдържащо се в приложение 33 към окончателния доклад на ООН. В този смисъл, както правилно изтъкват жалбоподателите, петото основание почива в настоящия случай, както следва от точка 136 в окончателния доклад на ООН, на официален пропуск от 5 май 2014 г., съдържащ се в приложение 33 към доклада и разрешаващ износа на 827 грама злато. При тези обстоятелства нищо не позволява да се докаже незаконният характер на износа от май 2014 г., посочен в петото основание. Следователно трябва да се приеме, че износът на злато, посочен в петото основание, не доказва наличието на подкрепа за въоръжени групи чрез незаконна експлоатация или търговия със злато.
132 Обстоятелството, че петото основание не позволява да се заключи, че е налице подкрепа за въоръжени групи чрез незаконна експлоатация или търговия със злато, обаче не променя основателността на обжалвания акт. Всъщност, както бе припомнено в точка 98 по-горе, предвид превантивния характер на разглежданите ограничителни мерки, ако в рамките на своя контрол за законосъобразност на обжалваното решение съдът на Съюза приеме, че поне един от мотивите, посочени в изложението, представено от Комитета по санкциите, е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 130).
133 Следва да се отбележи обаче, че разгледани заедно, останалите основания, посочени в изложението, предоставено от Комитета по санкциите, в контекста на настоящия случай са достатъчно точни, конкретни и обосновани, за да представляват сами по себе си достатъчно основание за подкрепа на обжалвания акт, доказвайки наличието на подкрепа за въоръжени групи чрез незаконна експлоатация или търговия с природни ресурси в Централноафриканската република.
134 Предвид гореизложеното второто правно основание трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на доклада на ООН от 21 декември 2015 г., тъй като той е приет след обжалвания акт, за да се докаже обвинението, изведено от плащането на възнаграждения за сигурност. Всъщност, когато, както е видно от точка 119 по-горе, обвинението, изведено от плащането на възнаграждения за сигурност, е надлежно подкрепено с доказателства, доводът, изведен от обосноваването на това обвинение с последващи доказателства, следва да бъде отхвърлен като неотносим. Впрочем същото важи и за довода, изведен от представянето, на етапа на писмената защита, на доклада, изготвен от Amnesty International на 30 септември 2015 г., и на отговора на експертната група до жалбоподателите от 7 декември 2015 г., тъй като основанията за включване са надлежно подкрепени с доказателства в окончателния доклад на ООН, чиято допустимост не се оспорва.
По третото основание, изведено от липса на проверка от Съвета на обстоятелствата по конкретния случай
135 Жалбоподателите твърдят, че като се е ограничил до това да транспонира решението на Съвета за сигурност от 20 август 2015 г., Съветът не е извършил същинска проверка на обстоятелствата по конкретния случай. В този смисъл преписката не съдържала данни, че Съветът е проверил релевантността и обосноваността на доказателствата, отнасящи се до жалбоподателите, и по този начин бил опорочил обжалвания акт. Така Съветът бил транспонирал автоматично санкциите на ООН в нарушение на решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518). В това отношение жалбоподателите отбелязват, че когато Съветът е поискал доказателства от Комитета по санкциите, последният не му ги е предоставил.
136 Съветът оспорва тези доводи.
137 Както бе посочено в точки 86—89 по-горе, Съветът не е бил длъжен да проверява точността на фактите и обстоятелствата, обосноваващи мярката за включване на ООН. Съгласно решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114 и цитираната съдебна практика), когато засегнатото лице повдигне възражения по повод на изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на твърдените мотиви с оглед на тези възражения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях. Така Съветът не може да бъде упрекнат, че при прилагане на резолюцията, във основа на която е бил приет обжалваният акт, не е получил от Комитета по санкциите данни или доказателства в подкрепа на твърденията срещу жалбоподателите и че според жалбоподателите е „транспонирал автоматично санкциите на ООН“.
138 Предвид гореизложеното третото основание трябва да бъде отхвърлено, а следователно и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
139 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Съвета.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Bureau d’achat de diamant Centrafrique (Badica) и Kardiam да заплатят съдебните разноски.
Gervasoni | Madise | Kowalik-Bańczyk |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 юли 2017 година.
Подписи