РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
25 февруари 2010 година
Дело F-91/08
Johanna Gerdina Pleijte
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по сертифициране — Процедура за 2007 г. — Изключване на жалбоподателката от списъка на предварително подбраните длъжностни лица — Взимане предвид на срока на отпуск по лични причини при оценяване на професионалния опит — Член 45а от Правилника за длъжностните лица — Общи разпоредби за изпълнение на член 45а“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ от г‑жа Pleijte, с главно искане да се отмени решението на Органа по назначаването от 7 август 2008 г., с което е отхвърлена административната ѝ жалба срещу решението да не бъде включена в списъка на предварително подбраните длъжностни лица в рамките на процедура за сертифициране по реда на член 45а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение за изключване на длъжностно лице от временния списък с предварително подбрани кандидати в рамките на процедура по сертифициране — Подготвителен акт, който не уврежда длъжностното лице
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Равно третиране — Различно третиране на длъжностните лица, които във връзка с отглеждането на дете са ползвали отпуск по лични причини, и длъжностните лица, възползвали се от отпуск за отглеждане на дете, след като такъв е бил предвиден
(член 40, параграф 3 и член 42а от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Процедура по сертифициране — Предварителен подбор на кандидатите — Критерии — Правомощие за преценка на институциите
(член 45а от Правилника за длъжностните лица)
1. Решението на органа по назначаването да изключи името на длъжностно лице от временния списък на предварително подбраните длъжностни лица в рамките на процедура по сертифициране е подготвителен акт, който не уврежда длъжностното лице и следователно не може да бъде инцидентно оспорван в производство по жалба срещу акт, който може да бъде отменен. Решението, което изключва длъжностно лице от окончателния списък на предварително подбраните длъжностни лица в процедура по сертифициране, обаче е увреждащ, а не подготвителен акт.
(вж. точки 27 и 28)
Позоваване на:
Съд — 8 април 2003 г., Gómez-Reino/Комисия, C‑471/02 P(R), Recueil, стр. I‑3207, точка 62
2. Общностният съд не трябва да дава на институция задължителни указания, различни от съдържащото се в член 266 ДФЕС общо задължение за издалата отменения акт институция да вземе необходимите мерки, които предполага изпълнението на решението, с което е постановена отмяната на този акт. Следователно искане, с което се цели Съдът на публичната служба да добави името на длъжностно лице в списъка на кандидати, които могат да участват в програма за обучение, или да промени съдържаща се в административна информация методология, е недопустимо.
(вж. точка 29)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 юни 1991 г., Valverde Mordt/Съд, T‑156/89, Recueil, стр. II‑407, точка 150
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Bui Van/Комисия, F‑51/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑289 и II‑A‑1‑1533, точка 17, по което е подадена жалба до Общия съд на Европейския съюз, T‑491/08 P
3. Различното третиране на длъжностните лица, поискали отпуск по лични причини при действието на Правилника в редакцията му в сила преди 1 май 2004 г., и тези, поискали след 1 май 2004 г. да им бъде дадена възможност да ползват отпуск за отглеждане на дете, е следствие точно от добавянето в Правилника на член 42а относно отпуска за отглеждане на дете и не може да представлява дискриминация, тъй като има обективна причина за различното третиране и тя е, че законодателят не е предвидил тази разпоредба да има обратно действие.
Освен това право на законодателя е да реши какъв да бъде обемът на социалните права, с които се ползват европейските длъжностни лица. Създаването за в бъдеще на нови, по-благоприятни за длъжностните лица права обаче не може да включва предоставянето на тези права със задна дата на длъжностните лица, които в миналото са могли да отговарят на условията, изисквани отсега нататък, за да бъде възможно ползването на тези права. Когато Съветът въвежда отпуска за отглеждане на дете, той не предвижда приравняване със задна дата на отпуска за отглеждане на дете на отпуска по лични причини, взет за отглеждането на дете. Липсата на разпоредби в Правилника, които да предвиждат приравняването на разрешения преди 1 май 2004 г. отпуск по лични причини във връзка с отглеждане на дете на отпуск за отглеждане на дете следователно не води до несъобразяване с принципа на равно третиране.
На последно място, тъй като тълкуването на една норма не трябва да излиза извън нейното съдържание, особено когато то е съвсем недвусмислено, не следва член 40, параграф 3 от Правилника да се тълкува в смисъл, че задължава да се третират длъжностните лица, взели отпуск по лични причини за отглеждането на дете, еднакво с тези, които са ползвали отпуск за отглеждане на дете.
(вж. точки 37, 40 и 42)
4. Различно третиране, основано на обективен и разумен критерий, пропорционално на преследваната с посоченото различно третиране цел, не представлява нарушение на принципа на равно третиране. Сред обективните и разумни критерии, които могат да обосноват различно третиране на длъжностните лица, е интересът на службата. Администрацията разполага с широко право на преценка, когато решава какви мерки да вземе в интерес на службата, така че общностният съд, когато осъществява своя контрол за спазване на принципа на недопускане на дискриминация, трябва да се ограничи до проверка дали съответната институция не е направила произволно или явно противоречащо на интереса на службата разграничаване.
Във връзка с това не е непропорционална мярка вземането предвид от администрацията само на професионалния опит, придобит през десетте години, предхождащи дадена процедура по сертифициране, за преценката с оглед на нуждите на службата на значението на придобития от кандидатите професионален опит, тъй като това значение губи стойността си с развитието на техниката и професиите. При липсата на данни, позволяващи да се приеме, че това ограничаване във времето всъщност представлява произволно разграничаване или явно противоречи на интереса на службата, то не е дискриминация.
Освен това администрацията има широко право на преценка при определяне на правилата за подбор на кандидатите. Когато реши да ограничи професионалния опит, който да вземе предвид, до опита от последните десет години, това не означава, че администрацията се лишава от възможността да подбере най добрите кандидати, тъй като този период може да бъде един подходящ елемент за сравнение.
(вж. точки 57—59 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точка 65
Съд на публичната служба — 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑109 и II‑A‑1‑409, точка 76; 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑139, точка 91; 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑165 и II‑A‑1‑911, точка 65 и цитираната съдебна практика; 8 май 2008 г., Suvikas/Съвет, F‑6/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑151 и II‑A‑1‑819, точка 87