РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

12 май 2015 година(*)

„Член на Комисията — Разследване на OLAF — Устно решение за прекратяване на функциите на заинтересованото лице, каквото се твърди, че е взел председателят на Комисията — Жалба за отмяна — Липса на акт, подлежащ на обжалване — Недопустимост — Иск за обезщетение“

По дело T‑562/12

John Dalli, с местожителство в Сейнт Джулианс (Малта), за когото се явяват L. Levi, A.‑M. Alamanou и S. Rodrigues, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Smulders, J. Baquero Cruz и J.‑P. Keppenne, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, от една страна, искане за отмяна на устно решение за прекратяване на функциите на жалбоподателя като член на Комисията, каквото се твърди, че е взел председателят на Комисията на 16 октомври 2012 г., и от друга страна, искане за обезщетение за вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на това решение,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от: M. Jaeger, председател, S. Papasavvas, N. J. Forwood (докладчик), I. Labucka и E. Bieliūnas, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юли 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение 2010/80/ЕС на Европейския съвет от 9 февруари 2010 година за назначаване на Европейската комисия (ОВ L 38, стр. 7) жалбоподателят, г‑н Джон Дали, е назначен за член на Европейската комисия за периода от 10 февруари 2010 г. до 31 октомври 2014 г. Председателят на Комисията, г‑н Жозе Мануел Дурау Барозу (наричан по-нататък „председателят Барозу“) му възлага като ресор здравеопазването и защитата на потребителите.

2        На 21 май 2012 г. Комисията получава оплакване (наричано по-нататък „оплакването“) от дружеството Swedish Match, в което се съдържат сериозни обвинения във връзка с поведението на жалбоподателя. Според това дружество малтийски предприемач, г‑н Силвио Замит, е използвал контактите си с жалбоподателя, за да се опита да получи парични облаги от дружеството и от Европейския съвет за бездимен тютюн (ESTOC) в замяна на намесата му с цел оказване на влияние върху евентуално бъдещо законодателно предложение относно тютюневите изделия, и по-специално относно забраната на Европейския съюз за продажба на изделието, известно с името „снус“.

3        На 25 май 2012 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) започва разследване по повод на оплакването съгласно членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129).

4        С писмо от 11 юли 2012 г. OLAF уведомява жалбоподателя, че е обект на разследване вследствие на оплакването във връзка с опити за склоняване на два стопански субекта да дадат подкупи, за да приеме Комисията мярка в тяхна полза. На жалбоподателя е отказан достъп до оплакването.

5        На 16 юли 2012 г. жалбоподателят е изслушан за пръв път от OLAF.

6        Председателят Барозу се среща с жалбоподателя на 25 юли 2012 г. По време на срещата жалбоподателят отрича обвиненията, отправени му в оплакването.

7        С писмо от 27 юли 2012 г. жалбоподателят потвърждава пред председателя Барозу, че не знае нищо за договорки между подалите оплакването и „лице в Малта“, както и че по никакъв начин не е замесен в този случай.

8        На 17 септември 2012 г. жалбоподателят е изслушан за втори път от OLAF.

9        Около 5 октомври 2012 г. генералният директор на OLAF уведомява генералния секретар на Комисията, г‑жа Катрин Дей, че окончателният доклад от разследването във връзка с оплакването (наричан по-нататък „докладът на OLAF“) е готов да ѝ бъде изпратен.

10      Въз основа на тази информация на 11 октомври 2012 г. кабинетът на председателя Барозу се свързва с кабинета на жалбоподателя, за да бъде насрочена среща с него, като уговорената дата е 16 октомври 2012 г.

11      Докладът на OLAF е предаден на г‑жа Дей на 15 октомври 2012 г., на вниманието на председателя Барозу. Той е придружен с писмо, подписано от генералния директор на OLAF (наричано по-нататък „придружителното писмо“), с което се обобщават основните заключения от разследването и се уведомява председателят Барозу, че те са представени на вниманието му с оглед на предприемане на евентуални мерки на основание на Кодекса за поведение на членовете на Комисията [C(2011) 2904].

12      Придружителното писмо гласи по-специално следното:

„На 25 май 2012 г. въз основа на информация, съобщена от Европейската комисия, OLAF започва разследване на твърдения за искания за подкупи, отправени към стопански субекти с цел да се постигне премахване на европейската забрана върху снуса.

[…]

Членът на Комисията Дали е имал няколко контакта с представители на тютюневата промишленост в рамките на неофициални поверителни срещи, организирани без знанието и участието на компетентните служби. Всички тези срещи са организирани от г‑н Силвио Замит, който е малтийски предприемач, външно за институциите лице и близък приятел на члена на Комисията Дали.

[…]

Макар да не са налице неопровержими доказателства за прякото участие на члена на Комисията Джон Дали като подбудител или интелектуален автор на схемата, по която са искани пари, някои събрани по време на разследването недвусмислени и непротиворечиви косвени доказателства показват, че той действително е бил наясно с действията на г‑н Силвио Замит и с това, че последният е използвал името и длъжността му, за да получи парични облаги.

Освен това всеки път, когато е изслушван от OLAF за изясняване на становището му по обстоятелствата, предмет на разследването, или когато пише на OLAF, членът на Комисията Дали се опитва да представи като минимални честотата и обхвата на контактите си с г‑н Замит, както и да премълчи съдържанието им във връзка с разглеждания случай.

В допълнение към това, в нито един момент членът на Комисията Дали не е предприел действия за предотвратяване на деянията, разграничаване от тях или сигнализиране за положението, което му е било известно.

Въз основа на обстоятелствата, излезли наяве при разследването на OLAF, може да се заключи, че образът и репутацията на Европейската комисия са компрометирани пред тютюнопроизводителите и потенциално пред широката общественост.

Следователно поведението на члена на Комисията Дали би могло да се счита за грубо неспазване на задължението му да се държи по начин, който зачита достойнството и отговорностите, свързани със заеманата от него длъжност.

[…]“.

13      На 16 октомври 2012 г. следобед жалбоподателят се среща с председателя Барозу в кабинета му. Впоследствие се присъединяват и началникът на кабинета на председателя Барозу, г‑н Йоханес Лайтенбергер, и генералният директор на правната служба на Комисията, г‑н Луис Ромеро Рекена. Тъй като страните спорят относно обстоятелствата, протичането и изхода от тази среща (наричана по-нататък „срещата на 16 октомври 2012 г.“) и тъй като те са в основата на настоящото дело, ще бъдат определени от Общия съд по-нататък в настоящото решение.

14      По-късно същия ден председателят Барозу се обажда на малтийския министър-председател, г‑н Лорънс Гонзи, за да го уведоми за оставката на жалбоподателя като член на Комисията и да поиска от него да определи заместник. Председателят Барозу изпраща също така писмени съобщения до председателя на Европейския парламент и до председателя на Съвета на Европейския съюз, за да ги уведоми, че жалбоподателят е „подал оставка, която влиза в сила незабавно“.

15      Още по-късно, към 17 ч. същия ден Комисията публикува прессъобщение, с което обявява оставката на жалбоподателя, която „влиза в сила незабавно“.

16      В рамките на същия ден жалбоподателят публикува от своя страна прессъобщение посредством частна организация.

17      По време на пленарното заседание на малтийския парламент на 16 октомври 2012 г. г‑н Гонзи прави следното изявление:

„Този следобед получих телефонно обаждане от председателя на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, в което той ме уведоми, че току-що е приел оставката на Джон Дали от поста му на член на Комисията.

Председателят Барозу ми разясни, че това решение е взето от Джон Дали с оглед на доклада на OLAF във връзка с разследване на действията на трети лица.

[…]

По време на друго телефонно обаждане, което получих малко по-късно, Джон Дали ми съобщи, че ще оспорва всички твърдения срещу него. Въпреки това е решил да подаде оставка от поста си на член на Комисията, за да може да защити по-добре себе си и институцията, от която досега е бил част.

По-късно днес, около 17 ч., кабинетът на председателя на Комисията публикува прессъобщение, което представям на вниманието на всички в Камарата.

[…]“.

18      Сваленият текст на радиоинтервю, което жалбоподателят дава на малтийски език вечерта на 16 октомври 2012 г., и преводът му на английски език, чиято вярност е удостоверена от нает от жалбоподателя заклет преводач, съдържат по-специално следните изявления:

„Водещ: Подадохте оставка. Най-напред, защо го направихте?

Жалбоподателят: Поради това, за което бях уведомен устно. Всъщност до момента нямам нищо в писмен вид. […] Всъщност започнах да говоря с хора, с адвокатите си още тази вечер, за да започна необходимите процедури, така че да докажа, че тези заключения [в доклада на OLAF] са напълно неверни. Днес публикувах прессъобщение, в което потвърждавам също така, че ще продължа да работя за това усилията, положени от сътрудниците ми и от мен самия за преразглеждане на директивата за тютюна, която предлагаше по-строги правила за тютюнопушенето, да продължат по план. Следващия понеделник ще стартираме процеса. Надявам се този процес да продължи.

[…]

Водещ: Защо обаче подадохте оставка, Джон? Защо почувствахте необходимост да подадете оставка, щом…?

Жалбоподателят: Нека да повторя това, което вече казах преди известно време в едно телевизионно предаване. Не оставам там, където не съм желан, нали, и това е нещо, което приемам съвсем сериозно. Започвам да работя от днес и искам ръцете ми да са напълно свободни, за да мога да оборя тези твърдения.

Водещ: Току-що казахте, че не оставате там, където не сте желан. Председателят Барозу Ви е принудил да подадете оставка, правилно ли Ви разбирам?

Жалбоподателят: Според мен тези думи означават, че не искам да оставам там, където не съм желан, и ще се придържам към това.

Водещ: Но Барозу на практика Ви е принудил да подадете оставка?

(не се чува, двамата говорят едновременно)

Жалбоподателят: Ще има развитие в следващите дни.

Водещ: Той принуди ли Ви да си подадете оставката, или това бе Ваше решение?

Жалбоподателят: Ще има развитие в следващите дни.

Водещ: Какво развитие можем да очакваме от всичко това?

Жалбоподателят: Развитието, във връзка с което възнамерявам да поискам становище от адвокатите си, и ще следвам становището им стъпка по стъпка с всички действия, които реша да предприема.

[…]“.

19      В края на срещата на 16 октомври 2012 г. г‑н Ромеро Рекена изготвя „записка към досието“ с дата 18 октомври 2012 г., която съдържа обзор на срещата. Съгласно записката жалбоподателят „[…] отрича категорично отправените му обвинения, но същевременно подава оставка като член на Европейската комисия с незабавно действие, за да може да защити репутацията си“.

20      Същия ден жалбоподателят получава от Комисията документи, които трябва да подпише, за да започне фазата на „прекратяване“ на функциите му и да му бъде изплатено временното обезщетение. В тази връзка той подчертава, че е отказал да извърши каквито и да е действия, които биха могли да оставят впечатлението, че е подал оставка от длъжността си на член на Комисията, и по-специално да попълни документите, въз основа на които може да получи обезщетения и да му бъдат възстановени разходите за връщане в родината. Тъй като службите на Комисията извършват два превода по банковата сметка на жалбоподателя с цел изплащане на временното обезщетение, той пише на Комисията на 28 декември 2012 г., че не е подписвал никакво искане в този смисъл, и превежда платените суми обратно по банковата сметка на Комисията.

21      На 21 октомври 2012 г. жалбоподателят пише на председателя Барозу, за да го уведоми, че по негово мнение не е подал действително оставка, че е лишен от правото да се защити надлежно и че правото му да се ползва от презумпцията за невиновност е нарушено от генералния директор на OLAF.

22      На 22 октомври 2012 г. жалбоподателят пише до членовете на Парламента, за да изложи пред тях, че категорично отрича да е бил в течение на каквито и да било евентуални договорки или контакти между въпросния малтийски предприемач и производителите на снус, както и че OLAF не му е посочила доказателствата, на които основава предположенията си в тази връзка.

23      На 23 октомври 2012 г. председателят Барозу отговаря на жалбоподателя, като подчертава по-специално че различните оплаквания от негова страна за неправомерно или некоректно отношение към него будят „недоумение“ и че жалбоподателят е длъжен като бивш член на Комисията да проявява „почтеност съгласно член 245 ДФЕС“.

24      На 30 октомври 2012 г. председателят Барозу пише на председателя на Парламента, за да му даде разяснения във връзка с оставката на жалбоподателя, подадена по време на срещата на 16 октомври 2012 г. Той заявява по-специално следното:

„[Г‑н Дали] твърдо отхвърли заключенията на OLAF. Въпреки това в хода на обсъждането ни той призна, че в миналото е имал контакти извън официалните канали с тютюневата промишленост, в които е участвал и малтийският предприемач, и стигнахме до извода, че без да се засяга законовата презумпция за невиновност във връзка със заключенията [на OLAF], от политическа гледна точка не би било уместно той да продължава да упражнява функциите на член на Комисията, докато същевременно се стреми да възстанови репутацията си. Както впоследствие посочих публично, г‑н Дали заяви пред генералния директор на правната служба и началника на кабинета ми съвсем недвусмислено, че подава оставка, която влиза в сила незабавно. Аз го уведомих, че тази оставка ще бъде оповестена публично по-късно през деня посредством прессъобщение, след като му бъде дадена възможност да уведоми семейството и сътрудниците си за нея […]

На този етап бих искал да подчертая, че правните последици от заключенията на OLAF трябва ясно да се разграничат от политическата им оценка. Както знаете, OLAF изпрати доклада си до главния прокурор на Малта и бях уведомен, че главният прокурор е предал случая на полицията. Сега единствено малтийските власти носят отговорността да придвижат преписката съгласно малтийското право. Що се отнася до Комисията, ние ще продължим да зачитаме напълно презумпцията за невиновност, както правим от началото на разследването на OLAF. По-специално всички съобщения от представители на Комисията, след като г‑н Дали подаде оставка, се съсредоточават единствено върху политическото и/или институционалното измерение на разглежданите събития и грижливо избягват дори косвено да определят в правен смисъл събитията или евентуалната отговорност на участващите лица“.

25      На 28 ноември 2012 г. Съветът приема, по взаимно съгласие с председателя Барозу, Решение 2012/744/ЕС за назначаване на нов член на Европейската комисия (ОВ L 332, стр. 21), г‑н Тонио Борг, до края на мандата на Комисията на 31 октомври 2014 г.

26      На 28 април 2013 г. печатен орган на Малта, MaltaToday, публикува на интернет страницата си почти пълен вариант (с две липсващи страници) на доклада на OLAF и така жалбоподателят успява да се запознае с него.

27      Преводът на радиоинтервю, дадено от жалбоподателя на малтийски език на 30 юни 2013 г., съдържа в частност следното негово изявление в отговор на поздрав за добре дошъл, който го представя като „Джон Дали, бивш член на Комисията, отговарящ за здравеопазването“:

„Най-напред искам да подчертая, че към днешна дата все още не съм подал оставка като член на Комисията, отговарящ за здравеопазването. Считам, че все още съм такъв. Снемането ми от длъжност бе незаконно и всъщност имам висящо производство пред Съда на Европейския съюз за отмяна на решението на Барозу“.

 Производство

28      На 24 декември 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

29      В писмената защита, подадена в секретариата на Общия съд на 20 март 2013 г., Комисията заявява, че е направила доказателствени искания съгласно член 46, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд относно фактите и обстоятелствата, свързани с оставката на жалбоподателя, и предлага същите да бъдат потвърдени „устно или писмено от който и да е или от всички свидетели на срещата на 16 октомври“ 2012 г. Тя преповтаря тези доказателствени искания в писмената дуплика, подадена в секретариата на Общия съд на 20 септември 2013 г.

30      След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в трети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

31      По силата на член 14, параграф 1 от Процедурния правилник и по предложение на трети състав Общият съд решава по време на пленума си на 5 февруари 2014 г. да препрати делото на разширен състав от петима съдии съгласно член 51 от посочения правилник.

32      Тъй като един от съдиите в разширения състав е възпрепятстван да заседава в него, съставът е попълнен в съответствие с член 32, параграф 3, трета алинея от Процедурния правилник. Тъй като председателят на Общия съд се включва в състава, за да попълни необходимия брой съдии, той председателства този състав съгласно член 8, трета алинея от посочения правилник.

33      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (трети разширен състав) решава да открие устната фаза на производството, да предприеме процесуално-организационно действие по силата на член 64 от Процедурния правилник под формата на писмено поставен въпрос към жалбоподателя, и в зависимост от становищата на страните да нареди личното явяване на жалбоподателя по силата на член 65, буква a) от посочения правилник, както и установяването на определени факти чрез свидетелски показания на председателя Барозу по силата на член 65, буква в), член 66, параграф 1 и член 68, параграфи 1 и 2 от същия правилник.

34      С писма от 27 май 2014 г. Общият съд кани страните да представят в седемдневен срок становище относно действията по събиране на доказателства.

35      С писмо от 4 юни 2014 г. жалбоподателят посочва, че се поставя на разположение на Общия съд във връзка с личното му явяване и че не възразява председателят Барозу да бъде разпитан като свидетел. От друга страна, жалбоподателят посочва, че според него би било полезно Общият съд да изслуша като свидетели и г‑н Фредерик Венсан, бившият му говорител, г‑жа Джоана Дарманин, бившият началник на кабинета му, г‑н Джовани Кеслер, генерален директор на OLAF, г‑н Йоханес Лайтенбергер, началник на кабинета на председателя Барозу, и г‑н Йохан Денолф, председател на Надзорния съвет на OLAF.

36      С писмо също от 4 юни 2014 г. Комисията посочва, че не възразява жалбоподателят да се яви лично, нито председателят Барозу да бъде разпитан като свидетел. От друга страна, Комисията твърди, че би могло да е целесъобразно да се изслушат като свидетели и г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена.

37      С определение от 16 юни 2014 г. Общият съд разпорежда жалбоподателят да се яви лично в съдебното заседание на 7 юли 2014 г.

38      С определение от същата дата Общият съд решава да изслуша като свидетели в същото съдебно заседание на 7 юли 2014 г. председателя Барозу, г‑н Лайтенбергер, г‑н Ромеро Рекена, г‑жа Дарманин и г‑н Венсан, от една страна, по „въпроса дали жалбоподателят е подал оставка устно по време на срещата на 16 октомври 2012 г. в кабинета на председателя [Барозу], и при утвърдителен отговор, в каква обстановка, при какви обстоятелства и вследствие на какви изявления, направени от последния“, и от друга страна, по това „какво е казано по време на личните им контакти с жалбоподателя непосредствено след посочената среща“.

39      С писмо от 18 юни 2014 г. жалбоподателят отговаря на писмения въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия.

40      Жалбоподателят се явява лично и свидетелите са изслушани от Общия съд в съдебното заседание на 7 юли 2014 г. при условията, посочени в Процедурния правилник.

41      Устните състезания на страните и отговорите на поставените им от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 8 юли 2014 г., в края на което е обявено, че устната фаза на производството е приключена и делото се подлага на разисквания.

42      В това съдебно заседание жалбоподателят представя Становище 2/2012 на Надзорния съвет на OLAF от 11 декември 2012 г., което Общият съд прилага към преписката по делото, след като изслушва Комисията. Същата представя изявлението на министър-председателя на Малта пред малтийския парламент на 16 октомври 2012 г. (вж. точка 17 по-горе). След като изслушва жалбоподателя, Общият съд прилага този документ към преписката по делото, без да се произнася по допустимостта му.

43      С писмо от 23 октомври 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд писменото си становище относно предоставения му протокол от съдебното заседание. Общият съд отказва да приложи това становище към преписката, за което страните са уведомени с писмо на секретариата на Общия съд от 13 ноември 2014 г.

 Искания на страните

44      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени „устното решение от 16 октомври 2012 г. за незабавно прекратяване на функциите на жалбоподателя, взето от председателя [Барозу]“ (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

–        да му присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в символичен размер от 1 EUR и обезщетение за претърпени имуществени вреди, чийто размер на този етап определя на 1 913 396 EUR,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

45      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като изцяло или частично недопустима и във всички случаи като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 По искането за изключване от преписката на приложения 4 и 13 към писмената реплика

46      Тъй като жалбоподателят представя като приложение 4 към писмената реплика вариант на свързаното с настоящото дело становище на Надзорния съвет на OLAF, публикуван в онлайн изданието на малтийската медия MaltaToday от 7 май 2013 г., и като приложение 13 към писмената реплика — вариант на доклада на OLAF, публикуван в онлайн изданието на същата медия на 28 април 2013 г., Комисията твърди в писмената си дуплика, че тези два документа са „изтекли“ в малтийската преса, и иска да бъдат изключени от преписката, тъй като не са получени по законен път и жалбоподателят не е привел особени обстоятелства, които да оправдават прилагането им към преписката, нито е посочил да са решаващи за произнасянето по настоящото дело.

47      В тази връзка следва да се отбележи, че нито евентуалната поверителност на въпросните документи, нито обстоятелството, че тези документи може да са получени нередовно, представляват пречка те да бъдат запазени в преписката. Всъщност, от една страна, няма разпоредба, която изрично да предвижда забраната да се вземат предвид доказателства, получени незаконно (решения от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сб., EU:T:2008:257, т. 74 и 75 и от 24 март 2011 г., Dover/Парламент, T‑149/09, EU:T:2011:119, т. 61). От друга страна, Съдът не изключва, че дори вътрешни документи могат в определени случаи да бъдат включени законно в преписката по дело (определения от 19 март 1985 г., Tordeur и др., 232/84, т. 8 и от 15 октомври 1986 г., LAISA/Съвет, 31/86, т. 5).

48      Така в някои случаи не е необходимо жалбоподателят да доказва, че е получил законно изтъкнатия в подкрепа на жалбата му поверителен документ. При претегляне на интересите, които изискват защита, Общият съд приема, че следва да се прецени дали особени обстоятелства, например това, че представянето на документа е от решаващо значение за целите на контрола върху редовността на процедурата по приемане на оспорвания акт (вж. в този смисъл решение от 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, Сб., EU:T:2001:72, т. 33 и 34) или на установяването на наличието на злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T‑280/94, СбПС, EU:T:1996:28, т. 59), дават основание съответният документ да не се изключва от доказателствата по делото.

49      В настоящия случай, на първо място, следва да се посочи, че не е установено самият жалбоподател да се е снабдил незаконно с документите, за които се иска да бъдат изключени от преписката, тъй като вариантът на тези документи, който той представя, е публикуваният в малтийската преса.

50      На второ място, поверителността на въпросните документи при всички случаи е компрометирана поради самия факт, че са публикувани в пресата, и следователно прилагането им в преписката по настоящото дело не накърнява допълнително тази поверителност.

51      На трето място, в контекста на настоящото дело, въпросните документи са приведени в подкрепа на третото и четвъртото основание в жалбата и според жалбоподателя са необходими, за да се прецени дали председателят Барозу е можел законосъобразно да се позове на доклада на OLAF, ако се предположи, че той е опорочен поради твърдените във връзка с посочените основания недостатъци. В това отношение Общият съд посочва, че в писмената си реплика жалбоподателят е развил нови доводи от правна и фактическа страна, насочени както срещу обвиненията, които са му отправени от Swedish Match, вносител на засягащото го оплакване, предмет на доклада на OLAF, така и срещу редовността на следваната от OLAF процедура във връзка с изготвянето на този доклад. До много голяма степен тези доводи се основават на доклада на OLAF и на становището на Надзорния съвет на OLAF, считани от жалбоподателя за нови доказателства, които са се появили в хода на производството, тъй като са публикувани в малтийска медия след подаването на жалбата. Без да се засяга вътрешноприсъщата релевантност на тези доводи за целите на преценката дали обжалваното решение е законосъобразно, те са достатъчно основание за отхвърляне на възражението на Комисията, съгласно което жалбоподателят не е привел особени обстоятелства, които да оправдават прилагането на въпросните документи в преписката, нито е посочил същите да са решаващи за произнасянето по настоящото дело.

52      На четвърто място, следва да се отбележи, че датата на срещата, състояла се на 16 октомври 2012 г. и вследствие на която било прието обжалваното решение, е определена от кабинета на председателя Барозу с оглед на обявената дата за представяне на неговото внимание на доклада на OLAF, както и че обжалваното решение, ако приемем, че съществува, е взето още на другия ден след получаването на доклада от председателя Барозу. Така, макар да твърди, че докладът не е подготвителен акт за обжалваното решение, самата Комисия признава в писмените си изявления, че би било преувеличено да се твърди, че „обжалваното решение няма нищо общо с посочения доклад“.

53      Следователно с оглед на естеството на въпросните документи, вече осъществилото се оповестяване на съдържанието им в пресата и обстоятелствата по спора, искането на Комисията за изключването им от преписката по делото следва да се отхвърли.

 По допустимостта на документа, представен от Комисията в съдебното заседание

54      Изявлението на малтийския министър-председател, г‑н Гонзи, пред малтийския парламент по време на пленарното му заседание на 16 октомври 2012 г. (вж. точка 17 по-горе), изведено от официален публичен регистър, е посочено от Комисията в съдебното заседание за изслушване на явилия се лично жалбоподател на 7 юли 2014 г., след което е представено от същата институция по време на съдебното заседание за изслушване на устните състезания на 8 юли 2014 г., вследствие на което изявлението е приложено условно към преписката. То изглежда относимо за целите на настоящия спор, тъй като свидетелства за думите, разменени между г‑н Гонзи и жалбоподателя относно прекратяването на функциите на последния като член на Комисията, по време на телефонния разговор, проведен между тях на 16 октомври 2012 г. следобед, малко след срещата на 16 октомври 2012 г.

55      В съдебното заседание на 7 юли 2014 г. обаче адвокатите на жалбоподателя възразяват срещу това Комисията да се позовава на този документ, с довода че той не е част от преписката и че това противоречи на принципа на състезателност.

56      В тази връзка следва да се припомни, че принципът на спазване на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза. Би било нарушение на този принцип, ако съдебното решение се основава на факти и документи, с които самите страни или само една от тях не са се запознали и по които не са могли да вземат отношение (решение от 22 март 1961 г., Snupat/Върховен орган, 42/59 и 49/59, Сб., EU:C:1961:5).

57      Принципът на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес и има за цел да осигури равнопоставеност между страните в производството, като се гарантира, че всеки представен пред юрисдикцията документ може да бъде преценен и оспорен от всяка от страните в производството, предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, Сб., EU:C:2012:684, т. 71 и 72).

58      В случая причина за късното представяне на спорния документ са особените обстоятелства, при които Комисията е била принудена да се позове на него. Всъщност никоя от страните не се позовава в писмените си изявления по делото на телефонен разговор между жалбоподателя и малтийския министър-председател, проведен на 16 октомври 2012 г. следобед, а жалбоподателят го споменава за пръв път при личното си явяване в съдебното заседание на 7 юли 2014 г., като посочва, че е заявил по този повод пред г‑н Гонзи, че председателят Барозу току-що е „прекратил“ (на английски език „terminate“) функциите му в Комисията. Следователно, именно за да опровергаят твърденията на жалбоподателя във връзка с точното съдържание на разменените думи по време на посочения разговор, представителите на Комисията се позовават на спорния документ, в който г‑н Гонзи заявява по-скоро че жалбоподателят му е съобщил собственото си решение да подаде оставка. Затова вземането предвид на посочения документ далеч не противоречи на принципа на състезателност, а напротив, позволява да се гарантира спазването му, като се даде възможност на Комисията да отговори на ново твърдение на жалбоподателя, изложено за пръв път в посоченото съдебно заседание.

59      Освен това жалбоподателят и неговите адвокати получават възможност да изразят становище по допустимостта, релевантността и доказателствената стойност на посочения документ в съдебното заседание за изслушване на устните състезания на 8 юли 2014 г. в срок, който не може да се счита за прекомерно кратък с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-специално на официалния характер на този документ, изведен от публичен регистър. В тази връзка впрочем жалбоподателят не повтаря възражението си срещу прилагането на въпросния документ към преписката. Освен това не иска от Общия съд възможност да го коментира в писмен вид, нито отлагане на съдебното заседание.

60      С оглед на тези съображения въпросният документ следва да се счита за допустим в рамките на настоящото производство (вж. по аналогия решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, Сб., EU:C:2014:2363, т. 33—35 и цитираната съдебна практика).

 По искането за отмяна

 Предварителни съображения по предмета на искането за отмяна

61      Общият съд няма как да не приеме, че текстът на първото искане на жалбоподателя, както е възпроизведен изцяло в точка 44 по-горе, тълкуван с оглед на доводите, изложени в писмените му изявления по делото, не определя ясно и недвусмислено акта, чиято отмяна се иска в настоящото дело. Всъщност от определени пасажи в тези писмени изявления (по-специално точки 58—67 и 129 от жалбата и точки 3, 17 и 48 от писмената реплика) става ясно, че жалбоподателят иска отмяна на решение от 16 октомври 2012 г., с което председателят Барозу своеволно и присвоявайки си правомощията, дадени на Съда с членове 245 ДФЕС и 247 ДФЕС, го освободил от длъжност с незабавно действие. От други пасажи в същите писмени изявления (по-специално точки 53, 70, 85, 88, 118 и 119 от жалбата и точка 54 от писмената реплика) обаче става ясно, че жалбоподателят иска отмяна на устно решение, каквото твърди, че председателят Барозу е взел на 16 октомври 2012 г., за да упражни правомощието си да поиска оставката му на основание член 17, параграф 6 ДЕС.

62      В това отношение следва да се припомни, че членове 245 ДФЕС и 247 ДФЕС разглеждат случая на освобождаване от длъжност на член на Комисията от Съда по искане на Съвета или Комисията, докато съгласно член 17, параграф 6 ДЕС „[ч]лен на Комисията подава оставка, ако председателят [на Комисията] му я поиска“.

63      С процесуално-организационно действие от 22 май 2014 г. (вж. точка 33 по-горе) Общият съд приканва жалбоподателя да посочи „ясно и недвусмислено“ с кой от твърдените актове, посочени в точка 61 по-горе, е свързано първото му искане.

64      В писмения си отговор от 18 юни 2014 г. (вж. точка 39 по-горе) жалбоподателят посочва, че иска отмяна на „устното решение на председателя [Барозу] от 16 октомври 2012 г. да прекрати функциите [му] като член на Комисията“. Той добавя, че според него това решение може да има две правни основания, а именно членове 245 ДФЕС и 247 ДФЕС или член 17, параграф 6 ДЕС.

65      Следва да се посочи, че въпреки поканата от страна на Общия съд, отговорът на жалбоподателя не допринася за изясняване на обхвата на искането му за отмяна, както е възпроизведено в точка 44 по-горе.

66      Следва обаче да се отбележи и че твърдението на жалбоподателя — върху когото пада доказателствената тежест — че председателят Барозу го е освободил от длъжността му, присвоявайки си противозаконно правомощията, дадени на Съда с членове 245 ДФЕС и 247 ДФЕС, не намира никаква подкрепа нито в материалите по преписката, нито впрочем в различните събрани свидетелски показания, нито дори в обясненията на самия жалбоподател, дадени при личното му явяване, от което следва, че може да бъде отхвърлено в самото начало като неотговарящо на фактите, тъй като жалбоподателят не е привел никакви доказателства, нито улики за съществуването на твърдяното решение за освобождаване от длъжност.

67      Следователно, доколкото с първото си искане жалбоподателят се стреми да постигне отмяна на решение от 16 октомври 2012 г., с което председателят Барозу своеволно и присвоявайки си правомощията, дадени на Съда с членове 245 ДФЕС и 247 ДФЕС, го освободил от длъжност с незабавно действие, искането му за отмяна трябва да бъде отхвърлено като недопустимо поради липса на акт, подлежащ на обжалване, по смисъла на член 263 ДФЕС, тъй като жалбоподателят не е доказал материалното съществуване на такова решение (вж. в този смисъл определение от 14 януари 1992 г., ISAE/VP и Interdata/Комисия, C‑130/91, Rec, EU:C:1992:7, т. 11 и решение от 10 юли 1990 г., Automec/Комисия, T‑64/89, Rec, EU:T:1990:42, т. 42 и цитираната съдебна практика).

68      Що се отнася до останалите искания, следва да се приеме, че настоящата жалба е с предмет искане за отмяна на устно решение, каквото се твърди, че председателят Барозу е взел на 16 октомври 2012 г., за да упражни правомощието си да поиска оставката на жалбоподателя като член на Комисията на основание член 17, параграф 6 ДЕС (наричано по-нататък „обжалваният акт“).

 От фактическа страна

69      Когато страните по делото спорят относно фактите, Общият съд следва преди всичко да установи относимите факти и да разгледа за тази цел наличните доказателства.

70      В настоящия случай, въпреки направеното по-горе разяснение относно предмета на искането за отмяна, позицията на жалбоподателя остава нееднозначна и променлива, що се отнася до реакцията му спрямо твърдяното устно искане за оставка, отправено му от председателя Барозу на основание член 17, параграф 6 ДЕС. В този смисъл както преди подаването на настоящата жалба, така и в писмените си изявления по делото жалбоподателят оставя впечатлението ту че действително е подал оставка на 16 октомври 2012 г. по искане на председателя Барозу (вж. по-специално точки 54, 56, 85, 88, 89, 118 и 136 от жалбата и точки 3, 4, 11, 12, 14, 15, 17, 51, 63, 69, 80, 85, 91 и 121 от писмената реплика), ту че никога официално не е подавал оставка, въпреки че му е отправено такова искане, и че при всички случаи тази оставка никога не е влизала в сила, така че той продължава да се счита за член на Комисията, най-малкото по звание, дори да не упражнява съответните правомощия (вж. по-специално, наред с точки 28, 30, 31, 33, 40, 63, 70—80, 86, 87, 93 и 129 от жалбата и точки 10 и 86 от писмената реплика, и писмото му до председателя Барозу от 21 октомври 2012 г., посочено в точка 21 по-горе, писмото му до Комисията от 28 декември 2012 г., посочено в точка 20 по-горе, клетвената му декларация от 8 май 2013 г., съдържаща се в приложение 7 към писмената реплика, и изявлението му от 30 юни 2013 г. пред малтийска радиостанция, посочено в точка 27 по-горе).

71      Комисията от своя страна поддържа, че по време на срещата на 16 октомври 2012 г. жалбоподателят е решил да подаде доброволно оставка, без председателят Барозу да е правил в това отношение искане по смисъла на член 17, параграф 6 ДЕС.

72      Доказателствата, приложени първоначално към преписката, сами по себе си не са достатъчни, така че Общият съд да се произнесе в полза на една от двете версии, поддържани от жалбоподателя (вж. точка 70 по-горе), от една страна, и версията, поддържана от Комисията (вж. точка 71 по-горе), от друга.

73      При тези обстоятелства Общият съд решава да предприеме действията за събиране на доказателства, посочени в точки 37 и 38 по-горе.

74      По-нататък в настоящото решение Общият съд ще се основе по-специално, от една страна, на изявлението и отговорите на жалбоподателя пред Общия съд по време на личното му явяване в съдебното заседание на 7 юли 2014 г., както се съдържат в протокола от него, и от друга страна, на подписаните протоколи, в които се възпроизвеждат показанията на свидетелите г‑н Барозу, г‑н Лайтенбергер, г‑н Ромеро Рекена, г‑жа Дарманин и г‑н Венсан и дадените от тях отговори на поставените от Общия съд и от страните въпроси.

75      При преценката на доказателствената сила на тези различни свидетелски показания се отчита, от една страна, че председателят Барозу е сочен като автор на обжалвания акт, и от друга страна, че всички останали свидетели са длъжностни лица или служители на Комисията и следователно работят в една или друга степен под прякото ръководство на председателя ѝ, а също и че двама от тях, г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена, са участвали лично както в подготовката, така и в провеждането на срещата на 16 октомври 2012 г.

76      Вярно е също, че свидетелите са положили клетвата, предвидена в член 68, параграф 5, първа алинея от Процедурния правилник, и са удостоверили истинността на своите показания по начините, посочени в член 71 от него, като в случая особено внимание им е обърнато на наказателноправните последици съгласно приложимото спрямо всеки от тях национално законодателство при даване на неверни показания.

77      От друга страна, фактът, че четирима от свидетелите са йерархически подчинени на председателя Барозу, не представлява сам по себе си достатъчна причина, за да се постави под съмнение истинността на показанията им, като се вземат предвид както правата и задълженията им, произтичащи от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (вж. по-специално членове 11, 12, 19, 21а и 22 от него) и от Условията за работа на другите служители, така и отсъствието на личен интерес във връзка със случая.

78      Липсата на противоречия между свидетелските показания като цяло при всички случаи говори за тяхната надеждност и достоверност. Преди всичко, по-голямата част от съществените твърдения в тях се потвърждават от други обективни материали в преписката, за които ще стане дума по-нататък в настоящото решение.

79      За сметка на това изявленията на жалбоподателя при различни обстоятелства, и по-специално при личното му явяване в съдебното заседание на 7 юли 2014 г., губят от доказателствената си стойност поради нееднозначността и дори противоречивостта на изложените една след друга версии на събитията, които по-скоро сеят объркване и не допринасят за разясняване на положението. Освен това определени изявления на жалбоподателя по някои основни въпроси могат да бъдат оборени или опровергани не само от непротиворечащите си показания на изслушаните от Общия съд свидетели, но и от други обективни материали в преписката, за които също ще стане дума по-нататък в настоящото решение.

80      Следователно Общият съд ще започне с установяване на фактите по случая, като се позове на петте свидетелски показания, с които разполага, както и —по безспорните между страните факти — на изявленията на жалбоподателя при личното му явяване. Същевременно Общият съд ще прецени степента на достоверност на някои от твърденията на жалбоподателя, които са в противоречие с тези показания. След това Общият съд ще определи доколко така установените факти се потвърждават от останалите доказателства в преписката.

81      В тази връзка може да се приеме следното относно обстоятелствата, протичането и изхода от срещата на 16 октомври 2012 г., както и относно произтеклите непосредствено след нея събития.

82      Най-напред, относно подготовката преди тази среща, от началото на разследването на OLAF председателят Барозу е обсъждал неколкократно с приближените си сътрудници различните политически варианти, които ще бъдат на негово разположение, в случай че жалбоподателят „не бъде напълно оневинен“. Предвид прецедента, създаден с колективната оставка на Комисията, председателствана от г‑н Жак Сантер, вследствие на „аферата Кресон“ през 1999 г., считана за сравнимото политическо събитие, заинтересованите лица определят следните три възможности при очерталото се положение, подредени по степен на предпочитание: a) жалбоподателят ще бъде в състояние незабавно да даде изчерпателни и задоволителни обяснения в отговор на заключенията на OLAF, като по този начин председателят Барозу ще може публично да препотвърди доверието си към него; б) ако първият вариант не е възможен, жалбоподателят ще подаде оставка по собствен почин, за да защити името си и Комисията; в) в случай че жалбоподателят откаже да го направи, ще подаде оставка по искане на председателя Барозу на основание член 17, параграф 6 ДЕС. Заинтересованите лица определят последния вариант като най-увреждащ за жалбоподателя, тъй като публично ще разкрие загубата на доверие от страна на председателя Барозу към него; този вариант следвало да се използва само в краен случай.

83      Заинтересованите лица признават също така, че в момента, в който докладът на OLAF стане известен, ще се наложи бързо и решително уреждане на въпроса, за да не се стигне до значителни политически вреди за Комисията. Така, позовавайки се на различни злощастни прецеденти през последните две десетилетия, свидетелят г‑н Лайтенбергер посочва, че „щом стане известна новината за подобно положение, се изискват незабавни действия; изгубеното време не може да се навакса, при подобни ситуации няма гратисен период“. По същия начин свидетелят г‑н Ромеро Рекена заявява, че Комисията има известен горчив и болезнен опит във връзка с разследванията на OLAF, когато е била твърде бавна в реакцията си и е ставала жертва на изтичане на информация в пресата.

84      Няколко дни преди изпращането на доклада на OLAF председателят Барозу и приближените му сътрудници са осведомени неофициално, че нещата „не стоят добре“ за жалбоподателя, без да са им предоставени повече подробности.

85      На 11 октомври 2012 г. кабинетът на председателя Барозу е уведомен, че докладът на OLAF всеки момент ще бъде изпратен, поради което се свързва с кабинета на жалбоподателя, за да се определи дата за среща, като такава е уговорена за 16 октомври 2012 г. в 13,30 ч. Г‑жа Дарманин уведомява жалбоподателя за нея и той я пита дали знае какъв ще бъде предметът на тази среща. Тя му отговаря, че не знае, и пита дали да провери. Жалбоподателят отговаря, че не е необходимо. Затова тя подготвя на вниманието му досие във връзка с различните текущи проекти, които биха могли да бъдат разгледани по време на срещата.

86      Що се отнася до дневния ред за срещата на 16 октомври 2012 г., жалбоподателят твърди, че е бил „напълно изненадан“. Въпреки това Общият съд смята, че той сигурно най-малкото е подозирал, че се отнася до засягащото го разследване на OLAF, макар да не е бил уведомен за приключването му, нито за изпращането на доклада на OLAF до председателя Барозу.

87      На първо място, жалбоподателят на практика е изслушван два пъти от OLAF — на 16 юли и на 17 септември 2012 г. (вж. точки 5 и 8 по-горе), и от доклада на OLAF става ясно, че при тези изслушвания са му задавани много подробни въпроси относно фактите, изложени в придружителното писмо, по-специално относно, от една страна, неофициалните и недокладвани на Комисията контакти, които той е осъществил в Малта с представители на тютюневата промишленост, за някои от които впрочем самият той признава, и от друга страна, относно връзките му с г‑н Замит, който е служил като посредник при тези контакти както по време на периода, обхванат в разследването и във връзка с предмета му, така и по време на самото разследване.

88      На второ място, жалбоподателят е имал първоначална среща с председателя Барозу на 25 юли 2012 г. по повод на разследването на OLAF и двамата са обсъдили в общи линии повдигнатия с оплакването проблем. На тази среща председателят Барозу подчертава важността на случая, а жалбоподателят от своя страна отрича категорично каквото и да е участие в него, като споделя намерението си да предприеме правни действия срещу замесените лица — намерение, което обаче не е придобило конкретни измерения, или при всички случаи конкретизацията му не е стигнала до знанието на Комисията.

89      На трето място, при изслушването му в качеството на свидетел председателят Барозу разяснява, че при двустранните си контакти с членовете на Комисията той обикновено съобщава дневния ред на срещата, ако е свързан с обичайната дейност на Комисията, но че в случая е искал лична среща от политическо естество с жалбоподателя и затова не е бил съобщен дневен ред. Според него жалбоподателят непременно е трябвало да се сети поради самата липса на дневен ред за срещата, че тя е по повод на много поверителен и важен въпрос, който не е можел да бъде друг освен засягащото го разследване на OLAF. Това допускане впрочем може да обясни защо жалбоподателят не е поискал да му се даде информация за дневния ред на въпросната среща, въпреки че началникът на кабинета му предлага да провери (вж. точка 85 по-горе).

90      На четвърто място, несъобщаването на изричен дневен ред в кабинета на жалбоподателя може основателно да се обясни с оправданите усилия на председателя Барозу да запази разследването и доклада на OLAF възможно най-дълго в тайна. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелите г‑жа Дарманин и г‑н Венсан потвърждават в отговор на поставен от Общия съд въпрос, че изобщо не са знаели за разследването, нито за свързаните с него факти, преди да бъдат осведомени за това от самия жалбоподател след срещата на 16 октомври 2012 г.

91      На 15 октомври 2012 г. докладът на OLAF постъпва в кабинета на председателя Барозу и освен него го прочитат още г‑н Лайтенбергер, г‑жа Дей и г‑н Ромеро Рекена — общо четирима души.

92      Вследствие от това два проекта на прессъобщение са изготвени поверително от г‑жа Дей, след което са прочетени от г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена. Единият касае случая, при който жалбоподателят подава оставка по собствен почин, а другият — случая, в който жалбоподателят подава оставка по искане на председателя Барозу на основание член 17, параграф 6 ДЕС. Тези два проекта са предадени на службата на говорителя на Комисията малко преди началото на срещата на 16 октомври 2012 г.

93      Не е изготвен обаче проект на прессъобщение за случая, в който жалбоподателят ще е в състояние да даде изчерпателни и задоволителни обяснения в отговор на доклада на OLAF. Председателят Барозу, както и г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена, изслушани като свидетели, посочват, че това не е било възможно, преди да се узнае същината на тези евентуални обяснения. Освен това, ако случаят е бил такъв, вероятно нямало да възникне необходимост от публикуване на прессъобщение, или поне не незабавно.

94      Предварително не са изготвяни нито проекторешение на основание член 17, параграф 6 ДЕС, нито проектописмо за оставката на жалбоподателя. Вместо това е предвидено председателят Барозу да се чуе по телефона с малтийския министър-председател след срещата си с жалбоподателя.

95      Преди началото на срещата на 16 октомври 2012 г. председателят Барозу иска от г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена да останат на разположение, за да се запознаят със заключенията от нея и да осигурят изпълнението на по-нататъшните стъпки.

96      Срещата започва около 13,45 ч и продължава общо около час и половина.

97      В началото председателят Барозу показва на жалбоподателя доклада на OLAF. Жалбоподателят моли да се запознае с него, но председателят Барозу отказва, с мотива че докладът е поверителен. Той обаче прочита неколкократно пред жалбоподателя придружителното писмо и го пита какво мисли за него.

98      Макар да дава категорични уверения за своята невинност по обвиненията за искане на подкупи и за давани от него указания на г‑н Замит, жалбоподателят не отрича, че е имал неофициални срещи в Малта с представители на тютюневата промишленост, организирани с посредничеството на г‑н Замит, за които не са били уведомени нито Комисията, нито дори кабинетът му, както не отрича и приятелските си лични взаимоотношения с г‑н Замит. Той признава, че е бил неблагоразумен в това отношение и че не е трябвало да поддържа такива контакти.

99      Председателя Барозу счита предвид тези обяснения, окачествени от него като „неубедителни“ и дори „странни“, че политическите условия са такива, че е „немислимо“ жалбоподателят да остане на длъжността си. В тази връзка при изслушването си като свидетел председателят Барозу уточнява, че на този етап е бил изгубил всякакво политическо и лично доверие в жалбоподателя. Председателят Барозу посочва също така, че е трябвало да се защити почтеността на Комисията като институция. Той заявява на жалбоподателя, че при тези условия е за предпочитане, а и е по-достойно да подаде оставката си по свой почин, за да може да защити честта си. Същевременно добавя, че ако жалбоподателят не го направи, Договорът от Лисабон му дава право да го принуди да подаде остава, като я поиска официално от него.

100    Двамата продължават обсъждането близо час, като жалбоподателят не спира да твърди, че е невинен, и да иска достъп до доклада на OLAF, но председателят Барозу му отвръща, че няма право да му го предостави. Жалбоподателят също така надълго и нашироко обяснява на председателя Барозу колко мъчително е това положение за него и семейството му, както и че му трябва още време, най-малко 24 часа, за да може да се консултира с адвокат по тези въпроси, но този срок му е отказан от председателя Барозу, който е бил склонен да му даде най-много половин час.

101    В края на това обсъждане жалбоподателят посочва пред председателя Барозу, че избира да подаде оставка. При даването на показания като свидетел председателят Барозу подчертава, че утвърдителният израз е бил формулиран в сегашно време („подавам оставка“), а не в бъдеще („ще подам оставка“).

102    При това положение Общият съд не вярва на обясненията на жалбоподателя, че предвид „тормоза“, на който е бил обект, той просто е казал на председателя Барозу „изглежда, че трябва да си тръгна“ или е „казал, че ще си тръгне“, от което се подразбирало, че към онзи момент всъщност той не е подал оставка.

103    Ефектът от подобни изявления, целящи забавяне, всъщност е несъвместим с трите единствено възможни изхода от срещата на 16 октомври 2012 г., предвидени от председателя Барозу (вж. точка 82 по-горе) и всички те изискващи бързо и решително уреждане на въпроса (вж. точка 83 по-горе), поради което може основателно да се изключи вероятността председателят Барозу да се е задоволил с такива изявления.

104    Най-вече следва да се посочи, без да е необходимо да се установяват причините, поради които жалбоподателят е счел за уместно да започне настоящото дело пред Общия съд, че заинтересованото лице продължава обясненията си по следния начин:

„Идвам от система, бях министър в малтийския кабинет много години — повече от 15; идвам от система, в която, ако министър-председателят ви каже да си тръгнете, дори само с текстово съобщение по телефона, вие си тръгвате. Искам да кажа, че това е системата, не казвате „не, ще заведа дело в съда“; искам да кажа, че това е системата, с която съм свикнал. И именно такава бе ситуацията, пред която бях изправен в онзи момент“.

105    По същия начин в отговор на поставен от Общия съд въпрос жалбоподателят възкликва „Как един политик може да остане там, където не е желан?“.

106    Тези спонтанни размишления едва ли изглеждат съвместими с версията, която от друга страна поддържа жалбоподателят, а именно че става дума за просто съобщение за бъдеща оставка, дори за оставка, която е само обмисляна.

107    Към 15,00 ч. председателят Барозу кани в кабинета си г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена, за да се запознаят със заключенията от срещата и да осигурят изпълнението на по-нататъшните стъпки, по-специално чрез публикуване на прессъобщението, с което се уведомява за оставката на жалбоподателя, и поемане на ръководството на персонала в кабинета му.

108    Във връзка с тази втора част на срещата на 16 октомври 2012 г., както е описана от свидетелите, по същество следва да се приеме за установено за целите на настоящото решение, че:

–        председателят Барозу е разяснил пред г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена, в присъствието на жалбоподателя, че последният е решил да подаде оставка, като същевременно оспорва обвиненията на OLAF,

–        жалбоподателят продължава да дава категорични уверения, че е невинен, и да протестира срещу отношението спрямо него, като стига дотам, че говори за „линчуване“, и най-вече продължава да настоява да получи повече време преди публичното оповестяване на оставката му; в тази връзка на поставен от адвокатите на жалбоподателя въпрос свидетелят г‑н Ромеро Рекена уточнява, че макар да е давал категорични уверения, че е невинен, жалбоподателят е приемал, че от политическа гледна точка е подал оставка,

–        председателят Барозу е преценил, че не може да отлага уреждането на този въпрос, тъй като оставката на жалбоподателя е политическо и институционално решение, малтийските власти и председателите на другите институции трябва да бъдат информирани и трябва да се публикува прессъобщение по-късно същия следобед,

–        с оглед на настояването на жалбоподателя да му се даде повече време преди публичното оповестяване на оставката му, председателят Барозу иска да получи разяснение дали той я потвърждава, или възнамерява да остане на длъжност като член на Комисията; жалбоподателят отговаря, че няма такова намерение, и потвърждава оставката си, като същевременно продължава да иска повече време,

–        председателят Барозу решава, че въпросът не може повече да се преразглежда; с удоволствие щял да даде повече време на жалбоподателя, но не можел, и приема, че му е връчена оставката,

–        в присъствието на двамата свидетели председателят Барозу прочита на жалбоподателя проекта на прессъобщението за оповестяване на оставката му; жалбоподателят не изказва възражение; председателят Барозу въпреки това добавя собственоръчно изречението „Г‑н Дали отрича категорично тези заключения“ към съобщението,

–        към края на срещата разговорът се отнася до по-нататъшните стъпки и практическите аспекти на оставката на жалбоподателя; така, той иска и получава информация относно процедурата за определяне на негов заместник като член на колегията, както и относно административното положение на персонала на кабинета му.

109    По време на втората част от срещата на 16 октомври 2012 г. жалбоподателят пита дали е необходимо да пише писмо за оставката си. Председателят Барозу му отговаря, че не е необходимо, но ако иска, може да го направи, и двамата се обръщат с молба към г‑н Ромеро Рекена да изготви проект на писмо, в което се излагат причините за оставката. Председателят Барозу уточнява, че по този начин на жалбоподателя се дава възможност да представи доводи в своя защита, които не е можело да фигурират в прессъобщението на Комисията.

110    В тази връзка и поради причини, аналогични на изложените в точки 103—106 по-горе, в отговор на посочената в точка 102 по-горе теза Общият съд счита, че не може да се даде вяра на обяснението на жалбоподателя, че в присъствието на г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена е заявил, че „ще си тръгне“ или „си тръгва“, но само при условие че оставката му приеме писмена форма. В отговор на поставен от адвокатите на жалбоподателя въпрос свидетелят г‑н Ромеро Рекена посочва също така, че в нито един момент не е считал писмото за оставка за абсолютно необходима формалност за оставката на жалбоподателя. Предназначението на това писмо е било единствено да даде възможност на жалбоподателя да изложи публично и в писмен вид причините за оставката си. По същия начин свидетелят г‑н Лайтенбергер приключва фактическото си изложение, като посочва, че за него е било ясно с оглед на провелия се в негово присъствие разговор между председателя Барозу и жалбоподателя, че последният е избрал да подаде оставка по собствен почин, а не да бъде принуждаван да го направи, и че писмото за оставка на жалбоподателя ще послужи само за потвърждение на вече взето и изпълнено решение.

111    Срещата приключва и жалбоподателят напуска кабинета на председателя Барозу в около 15,30 ч.

112    Председателят Барозу веднага се свързва по телефона с малтийския министър-председател, г‑н Гонзи, с когото се договаря да бъде започната процедура по намиране на заместник на жалбоподателя.

113    Към 15,45 ч. жалбоподателят вече се е върнал в кабинета си и моли секретарката да свика персонала на кабинета му за среща. Г‑жа Дарманин си спомня, че когато го пита за причината, той ѝ отговаря по следния начин:

„Имаме проблем, имаме голям проблем — Трябва да се обадя на жена си и да ѝ кажа. Трябва да си тръгна [на малтийски: irrid nitlaq], трябва да видя, трябва да проверя [на малтийски език: irrid nara] относно обезщетенията ми. Какви са ми правата? Имам ли право на пенсия?“.

114    След това жалбоподателят се обажда на съпругата си и г‑жа Дарманин излиза от стаята.

115    Жалбоподателят се обажда и на малтийския министър-председател, който вече го е търсил в негово отсъствие. Според жалбоподателя този телефонен разговор е продължил една минута и г‑н Гонзи просто му е казал, „Слушайте, по телефона ми се обади Барозу и ми каза, че вече не сте член на Комисията и че трябва да намерим някой друг“. От друга страна, жалбоподателят подчертава в отговор на въпрос при личното му явяване, че е обяснил на г‑н Гонзи, че председателят Барозу „[е] сложи[л] край“ на мандата му като член на Комисията. Тези думи, така предадени, обаче се опровергават от изявлението, направено от г‑н Гонзи пред малтийския парламент вечерта на същия ден (вж. точка 17 по-горе).

116    Между 16,00 ч. и 16,15 ч. членовете на персонала на кабинета на жалбоподателя са свикани в заседателната зала. Жалбоподателят ги информира, че е имал среща с председателя Барозу, който му е съобщил заключенията от доклада на OLAF, засягащи някои негови контакти с представители на тютюневата промишленост. По-специално той заявява, че в 17,00 ч. председателят Барозу ще съобщи за неговото напускане на Комисията и че сега той ще си тръгне от нея, ще се върне в Малта и ще се защитава.

117    При разпита ѝ свидетелката г‑жа Дарманин потвърждава и повтаря, че макар вече да не си спомня точните думи на жалбоподателя по време на срещата с персонала на кабинета му, за нея е било ясно, че след 17,00 ч. той вече няма да е член на Комисията. В отговор на поставен от Общия съд въпрос тя добавя, че не е в състояние да потвърди под клетва, че жалбоподателят е казал „подадох оставка“, но и че не си спомня да е казвал нещо в обратния смисъл.

118    Между 16,20 ч. и 16,45 ч. г‑н Ромеро Рекена минава през кабинета на жалбоподателя, за да му остави проектописмото за оставка, което е изготвил малко преди това с помощта на асистентката си. Открива го в един от кабинетите заедно с друго лице, което не познава. Жалбоподателят не подписва въпросното проектописмо, а отговаря, че „ще се заеме“. Г‑н Ромеро Рекена напуска кабинета веднага след това.

119    Въпросното проектописмо (приложение A.12 към жалбата) съдържа следния текст и заличавания, за които е установено, че са нанесени собственоръчно от жалбоподателя, след като му е връчен посоченият проект:

„Господин председател,

С настоящото Ви уведомявам за решението си да подам оставка от длъжността си на член на Европейската комисия с незабавно действие.

Взех това решение, за да защитя своята собствена добра репутация и едновременно с това да предотвратя вреди за Европейския съюз и Комисията през идните седмици.

Оспорвам твърдо всички обвинения. Убеден съм, че по никакъв начин няма да бъде установено закононарушение от моя страна. Затова смятам да прибегна до всички позволени от закона средства, с които разполагам, за да защитя репутацията и интересите си от тези обвинения. Това обаче не само ще отнеме време, но и ще изисква да бъда освободен от настоящите си политически отговорности като член на Европейската комисия. Ако остана на длъжността си, няма да съм в състояние да защитя позицията си толкова енергично, колкото считам за нужно. Същевременно съзнавам, че ако някой от действащите членове на институцията е въвлечен в правни битки срещу обвинения, засягащи личното му поведение, това неизбежно ще навреди на образа ѝ. От още по-голямо значение е фактът, че ще се чувствам неспособен да посветя цялата си енергия на упражняването на функциите си като член на Комисията […], когато трябва едновременно с това да се защитавам срещу такива обвинения.

Искам да Ви уверя обаче, че решимостта ми да защитавам добрата си репутация срещу тези обвинения няма да ми попречи в нито един момент да зачитам правните си задължения в качеството си на бивш член на Комисията, а именно да спазвам почтено и сдържано поведение“.

120    В 16,50 ч. г‑жа Дей се обажда на г‑жа Дарманин, за да предложи да организира среща с персонала на кабинета на жалбоподателя с нея и г‑н Лайтенбергер. Срещата се състои между 17,30 ч. и 17,45 ч. на третия етаж в сградата „Берлемон“. Персоналът на кабинета на жалбоподателя е уведомен по-специално че заместник-председателят на Комисията, г‑н Марош Шефчович, ще отговаря за генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ до определянето на нов член на Комисията, който да замести жалбоподателя.

121    В 17,11 ч. е публикувано прессъобщението на Комисията, с което се оповестява оставката на жалбоподателя. Жалбоподателят признава, че е бил запознат с него.

122    В около 18,00 ч. говорителят на жалбоподателя, г‑н Венсан, е помолен да отиде в кабинета му. Жалбоподателят го пита дали е възможно да се разпространи прессъобщение, в което да изложи собствената си гледна точка в отговор на прессъобщението, разпространено от Комисията. Г‑н Венсан му отговаря, че не е възможно, предвид факта, че оставката му вече е влязла в сила официално и че той вече не може да използва съобщителните служби на Комисията. Жалбоподателят се разгневява. В този момент г‑жа Дарманин, която от кабинета си чува повишени гласове в кабинет, близък до нейния, намира там жалбоподателя в спор с г‑н Венсан. Тя потвърждава, че публикуването на прессъобщение от негово име не е възможно, тъй като от 17,00 ч. той вече не е член на Комисията, и че лицето, представляващо институцията, е нейният председател, който вече е публикувал собствено прессъобщение.

123    По-късно вечерта жалбоподателят публикува собствено прессъобщение. В него не се споменава за оставка от негова страна, но и не се опровергава прессъобщението на Комисията. По същество в него само се отхвърлят всички обвинения на OLAF.

124    С оглед на всички гореизложени констатации, преценки и съображения, Общият съд счита за надлежно установено, че по време на срещата си с председателя Барозу, състояла се в кабинета на последния на 16 октомври 2012 г. следобед, жалбоподателят е подал устно оставката си като член на Комисията и е потвърдил устно тази оставка в присъствието на г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена.

125    Този извод, възприет главно въз основа на свидетелски показания, които в определени аспекти се потвърждават от обясненията, дадени лично от жалбоподателя при явяването му в съдебно заседание, се подкрепя в частност от:

–        изявлението пред малтийския парламент, направено вечерта на 16 октомври 2012 г. от малтийския министър-председател след телефонния му разговор с жалбоподателя (вж. точка 17 по-горе),

–        интервюто, дадено от жалбоподателя за малтийска радиостанция вечерта на 16 октомври 2012 г. (вж. точка 18 по-горе), в което заинтересованото лице е решило да представи напускането си на Комисията като доброволен политически избор,

–        липсата на опровержение от страна на жалбоподателя на прессъобщението, разпространено от Комисията в около 17,00 ч., вечерта на 16 октомври 2012 г., с което той обаче е бил запознат и в което се оповестява оставката му,

–        липсата на официално изявление от страна на жалбоподателя — по-специално в собственото му прессъобщение, публикувано вечерта на 16 октомври 2012 г. — с което да се оспори оставката, оповестена от Комисията,

–        несъществените ръкописни бележки на жалбоподателя по връченото му от г‑н Ромеро Рекена проектописмо за оставка (вж. точка 119 по-горе),

–        записката към досието, изготвена от г‑н Ромеро Рекена на 18 октомври 2012 г. (вж. точка 19 по-горе) преди първото оспорване на действителността или законосъобразността на оставката от страна на жалбоподателя (вж. точка 21 по-горе), тоест in tempore non suspecto.

 От правна страна

126    От гореизложените фактически констатации следва, че по време на срещата на 16 октомври 2012 г. жалбоподателят е подал устно оставката си като член на Комисията и е потвърдил устно тази оставка в присъствието на г‑н Лайтенбергер и г‑н Ромеро Рекена в края на тази среща.

127    Във връзка с изложените в жалбата основания Общият съд следва да прецени от правна страна дали тази оставка трябва да се окачестви като доброволна или като действие при условията на обвързана компетентност, предприето вследствие на отправено от председателя Барозу искане за оставка по смисъла на член 17, параграф 6 ДЕС, в който случай това искане би представлявало актът, подлежащ на обжалване в настоящото дело.

128    Най-напред следва да се посочи, че член 17, параграф 6 ДЕС не предвижда конкретна форма, по-специално писмена, за искането от страна на председателя на Комисията, нито за подаването на оставката. Подобна формалност изглежда не се изисква и от общия принцип на правна сигурност, тъй като тежестта за доказване на оставката се носи при всички случаи от страната, която се позовава на нея (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, RecFP, EU:T:2001:69, т. 287 и 290). Същото впрочем важи и в случай на доброволна оставка на член на Комисията.

129    Следователно най-напред трябва да се отхвърли твърдението, че доколкото жалбоподателят не е подал оставката си в писмен вид, е налице основание за отмяна поради нарушение на посочената разпоредба и на посочения общ принцип на правото.

130    С оглед на това жалбоподателят твърди по същество, че уведомявайки го изрично за намерението си да използва правомощието да иска оставка, дадено му по силата на член 17, параграф 6 ДЕС, председателят Барозу е взел устно решение, което представлява подлежащ на обжалване акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, доколкото произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение.

131    По-специално фактът, че председателят Барозу е приканил жалбоподателя да подаде оставка, като му е посочил, че би било по-достойно той да го направи по собствена воля, вместо да бъде подканен за това, представлявал де факто и де юре същинско проявление на правомощието, дадено на председателя на Комисията по силата на член 17, параграф 6 ДЕС, да поиска оставката на член на Комисията. „Подканата“ към жалбоподателя да „подаде оставка доброволно“ и „заплахата“, че ако откаже, председателят Барозу ще „поиска от него да го направи“, съставлявали в действителност един и същ акт, представен по два различни начина и с различни думи.

132    За да се прецени дали думите на председателя Барозу по време на срещата на 16 октомври 2012 г. представляват, както твърди жалбоподателят, устно „искане“ за оставката му по смисъла на член 17, параграф 6 ДЕС, следва да се вземат предвид, от една страна, както естеството, така и съдържанието на изпълняваните функции, и от друга страна, генезисът и ratio legis на въпросната разпоредба.

133    Що се отнася, на първо място, до естеството им, въпросните функции спадат към политически по своята същина мандат (вж. по-специално член 17, параграфи 1, 3 и 8 ДЕС), даден от Европейския съвет на заинтересованото лице по взаимно съгласие с председателя на Комисията и след получаване на одобрение от Парламента (вж. член 17, параграф 7 ДЕС). Що се отнася до съдържанието им, посочено в член 17, параграф 1 ДЕС, те по същество са функции по координиране, изпълнение, управление и контрол във връзка с прилагането на политиките на Съюза в областите на компетентност, които са му определени по силата на Договорите.

134    Доколкото Комисията може да се счита, както самата тя се определя, за основния „изпълнителен орган“ на новия правен ред на международното право, какъвто е Европейският съюз (по смисъла на решение от 5 февруари 1963 г., Van Gend & Loos, 26/62, Rec, EU:C:1963:1), то нейните членове упражняват под формата на колегия функциите, които според класическата теория на разделението на властите се падат на изпълнителната власт.

135    В тази връзка следва да се отбележи, че според общите конституционни традиции на държавите членки лицата с такива функции в националната изпълнителна власт могат по правило да бъдат освободени от длъжност по преценка на нейния ръководител или на органа, който ги е назначил. В това отношение следва да се припомнят собствените изявления на жалбоподателя при личното му явяване, както са възпроизведени в точка 104 по-горе, относно политическите практики в Малта.

136    На второ място, относно генезиса и ratio legis на член 17, параграф 6 ДЕС следва да се припомни, че извън случаите на редовно обновяване на състава или смърт Договорите не предвиждаха изначално никаква друга възможност за прекратяване на пълномощията на член на Комисията освен доброволната оставка (член 215 ЕО) или освобождаването от длъжност от Съда, по-специално в случай на сериозно нарушение (член 216 ЕО).

137    С изключение на тези особени обстоятелства, които биха могли да доведат до производство за освобождаване от длъжност от Съда, не съществуваха никакви други възможности Комисията като колегия или нейният председател, в качеството му на неин ръководител, да принуди някой от членовете да подаде оставка, когато политическата среда или обстоятелства към съответния момент изглежда изискват подаването на оставка в интерес на самата институция.

138    Както бе посочено в точка 135 по-горе, това състояние на нещата не е отговаряло на традиционните политически практики в изпълнителната власт на държавите.

139    Както подчертава Комисията в рамките на настоящото производство, това състояние на нещата е довело до колективната оставка на Комисията, председателствана от г‑н Жак Сантер, на 15 март 1999 г. вследствие на отказа на двама от членовете ѝ да подадат оставка и с оглед на заплахата от гласуване в Парламента на вот на недоверие на Комисията като колегия.

140    За да се предотвратят по-нататъшни случаи на колективна оставка, които могат да попречат на успешното функциониране на общностните институции или да навредят на политическото доверие в тях, авторите на Договора от Ница, подписан на 26 февруари 2001 г., оправомощават председателя на Комисията да преценява дали да поиска оставката на член на Комисията с подкрепата на мнозинството в колегията. Член 217, параграф 4 ЕО в редакцията му съгласно Договора от Ница гласи, че „[ч]лен на Комисията подава оставка по искане на председателя, след като се получи одобрението на колегията“.

141    Авторите на Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., засилват това правомощие на председателя на Комисията, като го овластяват да преценява дали да поиска оставката на член на Комисията в съответствие с член 17, параграф 6 ДЕС, без вече да е необходимо за целта да е получил предварително одобрение от мнозинството в колегията.

142    Както е видно от генезиса и ratio legis на тази разпоредба, тя се отнася по-специално за случаите, в които член на Комисията отказва да подаде оставка доброволно и по свой почин, а председателят на Комисията е изгубил доверие в него и счита, че запазването му на съответната длъжност може да навреди на доверието в институцията и дори да застраши политическото ѝ оцеляване.

143    В случая действията на председателя Барозу се вписват изцяло в този генезис и ratio legis на разпоредбата, тъй като още на етапа преди срещата на 16 октомври 2012 г. той оставя на жалбоподателя избор между доброволна оставка, от една страна, и „предизвикана“ оставка поради направено искане по смисъла на член 17, параграф 6 ДЕС, от друга страна. Този подход се материализира в изготвянето на два проекта на прессъобщения съответно за двете възможни хипотези (вж. точка 92 по-горе).

144    От друга страна, при извършената от Общия съд проверка на фактите става ясно, че на ранен етап преди срещата на 16 октомври 2012 г. председателят Барозу е решил, в случай на липса на изчерпателни и задоволителни обяснения от страна на жалбоподателя в отговор на заключенията на OLAF, да направи така, че същият да напусне Комисията, както и че е бил готов при необходимост да използва за тази цел правомощието си по член 17, параграф 6 ДЕС, а именно да поиска оставката на жалбоподателя. Същевременно председателят Барозу остава склонен да направи според него „политическа услуга“ на жалбоподателя в интерес на самия него, като му дава възможност да подаде оставката си доброволно, без да се стига до официално искане от негова страна по силата на член 17, параграф 6 ДЕС.

145    Затова председателят Барозу предлага на жалбоподателя да подаде оставка доброволно, като обаче дава ясно да се разбере, че ако жалбоподателят откаже да го направи, той ще му отправи на основание член 17, параграф 6 ДЕС искане за оставка. При изслушването му като свидетел председателят Барозу потвърждава, че ако жалбоподателят не бе подал оставка доброволно, той е щял „със сигурност“ да му я поиска на основание член 17, параграф 6 ДЕС. От друга страна, заинтересованото лице възприема дадената му възможност за избор като означаваща „имам властта да Ви отстраня, но Вие можете да подадете оставка“.

146    При това положение обстоятелството, че поради нерешителността и колебанието на жалбоподателя председателят Барозу все по-настойчиво е подчертавал пред него, че би било по-достойно да си подаде оставката по собствена воля, вместо да бъде приканен да го направи, не е достатъчно да се установи съществуването на твърдяното обжалвано решение. Всъщност, доколкото не е било формулирано ясно искане за оставка на основание член 17, параграф 6 ДЕС, от думите на председателя Барозу, колкото и настойчиви да са били те, не произтича искане в смисъл на акт, който да е можел да засегне интересите на жалбоподателя, като промени съществено правното му положение.

147    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че е бил налице „натиск“ от страна на председателя Барозу и че, упражнявайки този „натиск“, същият е упражнил и правомощията си по член 17, параграф 6 ДЕС, Общият съд счита този довод за неоснователен, тъй като намекът за възможността дадено правомощие да бъде използвано сам по себе си не се равнява на действителното му използване. В тази връзка Комисията правилно посочва, че макар да няма голяма разлика в крайния резултат от двете възможности, предложени на жалбоподателя, съществува значителна разлика в политически и най-вече в юридически план между, от една страна, оставка вследствие на съзнателно едностранно решение, и от друга, оставка вследствие на отправено на основание член 17, параграф 6 ДЕС искане, което прилича много повече на освобождаване от длъжност. Изправен пред този избор, жалбоподателят решава поне на първо време да се възползва от предложената му възможност да подаде оставка доброволно, което според него носи предимството обществото да не смята, че той е бил принуден да го направи по искане на председателя Барозу.

148    При това положение Общият съд не дава вяра на твърдението на жалбоподателя, че не е виждал разлика между двата възможни варианта, които са му предложени. Точно обратното, като обигран политик, на жалбоподателя трябва да му е ясно, че има съществена разлика между доброволна оставка и оставка, принудително наложена вследствие на официална процедура.

149    Гореизложените изводи от фактическа и правна страна се потвърждават от бележките, нанесени собственоръчно от жалбоподателя в проектописмото за оставката, което е получил лично от г‑н Ромеро Рекена малко след срещата на 16 октомври 2012 г., но не е подписал (вж. точка 119 по-горе). В тази връзка Общият съд счита за неправдоподобно твърдението на жалбоподателя, че причината да не подпише въпросния проект е, че същият сочи доброволно подаване на оставка от негова страна. Всъщност ръчно заличените от жалбоподателя пасажи в проекта не се отнасят до самия факт на оставката, нито дори до това, че тя е доброволна, а до незначителни подробности без отношение към този въпрос. Според Общия съд с основание може да се предположи, че ако недоразумението е било по-дълбоко и е засягало самата действителност на оставката или съществените обстоятелства, свързани с нея, жалбоподателят е нямало да се задоволи с нанасянето на толкова незначителни изменения в този проект, а е щял или чисто и просто да го отхвърли, като откаже да нанася бележки, или да заличи съществените части в него.

150    Тези изводи се потвърждават и от изявлението на малтийския министър-председател, г‑н Гонзи, пред малтийския парламент на 16 октомври 2012 г. след телефонния му разговор с жалбоподателя (вж. точка 17 по-горе).

151    Накрая, тези изводи се потвърждават и от думите на самия жалбоподател по време на радиоинтервюто, което той дава вечерта на 16 октомври 2012 г. (вж. точка 18 по-горе). Общият съд посочва по-конкретно че жалбоподателят е отказал да даде ясен отговор на журналиста, когато той намеква, че председателят Барозу го е накарал да си подаде оставката.

152    От всички гореизложени съображения следва, че жалбоподателят е подал оставка доброволно, без да му е била поискана изрично от председателя Барозу по силата на член 17, параграф 6 ДЕС.

153    Тъй като не е установено съществуването на това искане за оставка, което е актът, обжалван с настоящото искане за отмяна, последното трябва да се отхвърли като недопустимо съгласно цитираната в точка 67 по-горе съдебна практика.

154    При условията на евентуалност обаче жалбоподателят твърди, че ако бъде потвърдена оставката, то трябва да се потвърди и фактът, че е получена чрез заплахи за освобождаване от длъжност, т.е. след оказан непоносим натиск, което според него било основание да се установи, че съгласието му е опорочено. Всъщност по време на срещата на 16 октомври 2012 г. председателят Барозу непрестанно подчертавал, че има право да освободи жалбоподателя от длъжност, и използвал неколкократно думите „освобождаване от длъжност“ (на английски език „dismissal“). В действителност жалбоподателят нямал друг избор, освен да се подчини на заповедта на председателя Барозу. Подобно опорочаване на съгласието правело оставката му нищожна.

155    По принцип подобни доводи не могат да се приведат в подкрепа на настоящото искане за отмяна, което не е насочено нито срещу собственото решение на жалбоподателя да подаде оставка, което впрочем няма как да се припише на Комисията, нито срещу който и да било друг акт на Комисията, който може да се определи като увреждащ.

156    При всички случаи, дори да се предположи, че в настоящото производство по обжалване е допустимо жалбоподателят да оспори законосъобразността на оставката си, с мотива че съгласието му е опорочено, Общият съд счита, че такова опорочаване не е доказано.

157    В тази връзка и предвид факта, че става въпрос за прекратяване на политически по своята същина мандат, както се посочва в точка 133 по-горе, Комисията правилно твърди, че проявяването на твърда воля да се упражни при необходимост правомощието да се поиска оставката на член на Комисията, което е дискреционно правомощие, дадено на председателя на Комисията с Договора за ЕС, не може да се тълкува като оказване на неправомерен натиск, опорочаващ действителността на оставката на заинтересованото лице или изключващ доброволния ѝ характер.

158    Впрочем на среща, продължила около час и половина, жалбоподателят е бил в състояние — предвид дългия си политически опит на правителствено равнище — свободно да отхвърли предложението на председателя Барозу и да го изправи пред предизвикателството да му отправи на основание член 17, параграф 6 ДЕС официално искане за оставка. По-специално жалбоподателят е бил свободен да си тръгне от срещата във всеки един момент или да покани един или няколко членове на своя кабинет да присъстват на нея.

159    От гореизложените съображения следва, че искането за отмяна трябва да бъде отхвърлено.

 По искането за обезщетение

160    В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателят поддържа, че твърдените във връзка с искането за отмяна незаконосъобразности съставляват съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти.

161    Впрочем, доколкото с настоящото решение Общият съд вече е приел за недоказано съществуването на оспорваните с посоченото искане за отмяна актове на Комисията, тази институция не може да бъде упреквана, че в това отношение е допуснала някаква незаконосъобразност, а още по-малко — съществено нарушение на правна норма.

162    Що се отнася до твърдението за опороченост на съгласието — направено при условията на евентуалност във връзка с искането за отмяна (вж. точка 154 по-горе) — Общият съд вече е приел това твърдение за недоказано.

163    От гореизложените съображения следва, че твърденията за противоправно поведение на Комисията или нейния председател не са доказани надлежно.

164    Следователно искането за обезщетение трябва да се отхвърли като неоснователно, а оттам и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

165    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑н Джон Дали да заплати съдебните разноски.

Jaeger Papasavvas Forwood

Labucka Bieliūnas

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 май 2015 година.

Подписи

* Език на производството: английски.