Дело T‑562/12
John Dalli
срещу
Европейска комисия
„Член на Комисията — Разследване на OLAF — Устно решение за прекратяване на функциите на заинтересованото лице, каквото се твърди, че е взел председателят на Комисията — Жалба за отмяна — Липса на акт, подлежащ на обжалване — Недопустимост — Иск за обезщетение“
Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 12 май 2015 г.
1. Съдебно производство — Процесуално-организационни действия — Искане за изключване от преписката на вътрешни за институция документи — Общо правило — Допустимост — Изключения — Документи с решаващо значение за целите на съдебния контрол
(член 64 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Принцип на равните процесуални възможности — Спазване в рамките на съдебно производство — Обхват — Представяне на ново доказателство в съдебното заседание — Допустимост — Условия
3. Жалба за отмяна — Липса на акт, подлежащ на обжалване — Недопустимост — Устно решение, с което председателят на Комисията поискал оставката на неин член
(член 17, параграф 6 ДЕС; член 263 ДФЕС)
4. Комисия — Прекратяване на функциите на членовете — Право на председателя на Комисията да прецени дали да поиска оставката на неин член — Изисквания за форма — Липса
(член 17, параграф 6 ДЕС)
5. Комисия — Състав — Изпълнявани функции — Политически характер
(член 17, параграфи 1, 3, 7 и 8 ДЕС)
1. Що се отнася до искането за изключване на документи от преписката по висящо пред съд на Съюза дело, нито евентуалната поверителност на въпросните документи, нито обстоятелството, че тези документи може да са получени нередовно, представляват пречка те да бъдат запазени в преписката. Всъщност, от една страна, няма разпоредба, която изрично да предвижда забраната да се вземат предвид доказателства, получени незаконно. От друга страна, дори вътрешни документи могат в определени случаи да бъдат включени законно в преписката по дело. Така в някои случаи не е необходимо жалбоподателят да доказва, че е получил законно изтъкнатия в подкрепа на жалбата му поверителен документ. При претеглянето на интересите, които изискват защита, следва да се прецени дали особени обстоятелства, например това, че представянето на документа е от решаващо значение за целите на контрола върху редовността на процедурата по приемане на оспорвания акт или на установяването на наличието на злоупотреба с власт, дават основание съответният документ да не се изключва от доказателствата по делото.
(вж. точки 47 и 48)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 56—60)
3. Когато в производството по жалба за отмяна жалбоподателят не привежда никакви доказателства, нито улики за съществуването на обжалваното решение и не доказва материалното съществуване на такова решение, искането му за отмяна трябва да бъде отхвърлено като недопустимо поради липса на акт, подлежащ на обжалване, по смисъла на член 263 ДФЕС.
Що се отнася до жалбата за отмяна, насочена срещу решение, каквото се твърди, че приел председателят на Комисията, упражнявайки правомощието си по член 17, параграф 6 ДЕС да поиска оставката на член на Комисията, обстоятелството, че поради нерешителността и колебанието на заинтересованото лице този председател все по-настойчиво е подчертавал пред него, че би било по-достойно да си подаде оставката по собствена воля, вместо да бъде приканен да го направи, не е достатъчно да се установи съществуването на твърдяното обжалвано решение. Всъщност, доколкото не е формулирано ясно искане за оставка на основание член 17, параграф 6 ДЕС, няма искане в смисъл на акт, който да може да засегне интересите на съответния член на Комисията, като промени съществено правното му положение.
(вж. точки 66, 67, 145 и 146)
4. Що се отнася до правомощието на председателя на Комисията да поиска оставката на неин член в съответствие с член 17, параграф 6 ДЕС, както е видно от генезиса и ratio legis на тази разпоредба, тя се отнася по-специално за случаите, в които член на Комисията отказва да подаде оставка доброволно и по свой почин, а председателят на Комисията е изгубил доверие в него и счита, че запазването му на съответната длъжност може да навреди на доверието в институцията и дори да застраши политическото ѝ оцеляване. В това отношение проявяването на твърда воля от страна на председателя на Комисията да упражни при необходимост правомощието да поиска оставката на член на Комисията, което е дискреционно правомощие, дадено на посочения председател с Договора за ЕС за случаите, в които заинтересованото лице не подава оставка, не може да се тълкува като оказване на неправомерен натиск, опорочаващ действителността на оставката на заинтересованото лице или изключващ доброволния ѝ характер.
Освен това член 17, параграф 6 ДЕС не предвижда конкретна форма, по-специално писмена, за искането от страна на председателя на Комисията, нито за подаването на оставката. Подобна формалност изглежда не се изисква и от общия принцип на правна сигурност, тъй като тежестта за доказване на оставката се носи при всички случаи от страната, която се позовава на нея. Същото впрочем важи и в случай на доброволна оставка на член на Комисията.
(вж. точки 128, 141, 142 и 157)
5. Функциите на член на Комисията спадат към политически по своята същина мандат, даден от Европейския съвет на заинтересованото лице по взаимно съгласие с председателя на Комисията и след получаване на одобрение от Парламента. Що се отнася до съдържанието им, посочено в член 17, параграф 1 ДЕС, те по същество са функции по координиране, изпълнение, управление и контрол във връзка с прилагането на политиките на Съюза в областите на компетентност, които са му определени по силата на Договорите.
(вж. точка 133)