Language of document : ECLI:EU:T:2014:1061

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

11 декември 2014 година(*)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „F1‑LIVE“ — По-ранна фигуративна марка на Общността „F1“ и национални и международни словни марки „F1 Formula 1“ — Относителни основания за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

По дело T‑10/09 RENV

Formula One Licensing BV, установено в Ротердам (Нидерландия), за което се явяват B. Klingberg и K. Sandberg, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е

ESPN Sports Media Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство), за което се явява T. de Haan, адвокат,

с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 16 октомври 2008 г. (преписка R 7/2008‑1) относно производство по възражение между Racing-Live и Formula One Licensing BV,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,

секретар: C. Heeren, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юли 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        На 13 април 2004 г. Racing-Live SAS подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

Image not found

3        Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 16, 38 и 41 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:

–        клас 16: „Списания, брошури, книги, като всички тези стоки са свързани с областта на „Формула 1“,

–        клас 38: „Комуникации и разпространение чрез компютърни терминали на книги, списания и вестници, като всички тези услуги са свързани с областта на „Формула 1“,

–        клас 41: „Онлайн публикуване на електронни книги и периодични издания; информационни услуги в областта на развлеченията; организиране на конкурси в интернет; резервация на места за представления; онлайн игри; като всички тези услуги са свързани с областта на „Формула 1“.

4        Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 5/2005 от 31 януари 2005 г.

5        На 2 май 2005 г. жалбоподателят Formula One Licensing BV подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка, като се позовава на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009).

6        Възражението се основава на следните по-ранни регистрации:

–        три регистрации на словния знак „F1“, а именно, първо, международна регистрация на марка под № 732134 от 20 декември 1999 г. с действие в Дания, Германия, Испания, Франция, Италия и Унгария по-специално за обхванати от заявената марка стоки и услуги от класове 16, 38 и 41, второ, регистрация в Германия на марка под № 30007412 от 10 май 2000 г. за „организиране на спортни прояви“ от клас 41 и трето, регистрация в Обединеното кралство под № 2277746D от 13 август 2001 г., за „хартия, карти, картон, печатарски прибори, картини и чертежи; каталози“ от клас 16 и „телекомуникационни услуги; предаване на данни, образи и звук с помощта на компютърни терминали и мрежи“ от клас 38;

–        фигуративна марка на Общността, възпроизведена по-долу, регистрирана на 19 май 2003 г. под № 631531, по-специално за обхванати от заявената марка стоки и услуги от класове 16, 38 и 41:

Image not found

7        Възражението се основава на всички стоки и услуги, обхванати от по-ранните марки, и е насочено срещу всички стоки и услуги, обхванати от заявената марка.

8        Жалбоподателят изтъква в подкрепа на възражението повишения отличителен характер на всичките притежавани от него марки, придобит чрез многогодишно използване във връзка с различни стоки и услуги.

9        С решение от 17 октомври 2007 г. отделът по споровете на СХВП отхвърля заявката за марка на Общността, като се основава само на по-ранната международна регистрация на марка под № 732134. Отделът по споровете установява, че съществува сходство или идентичност на стоките и услугите, обхванати от конфликтните марки, и средна степен на сходство между конфликтните знаци и вследствие на това — вероятност от объркване между конфликтните марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

10      На 14 декември 2007 г. Global Sports Media Ltd, което замества Racing-Live SAS като притежател на заявената за регистрация марка, подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.

11      С решение от 16 октомври 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав отменя решението на отдела по споровете. Апелативният състав счита, че дори да съществува идентичност или сходство между разглежданите стоки и услуги, липсва вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 между заявената марка и марките, притежавани от жалбоподателя, тъй като между конфликтните знаци съществуват очевидни разлики. По-нататък апелативният състав приема, че съответните потребители, сред които попадат обикновени потребители и специалисти, възприемат комбинацията от буквата „f“ и цифрата „1“ като родово обозначение за определена категория състезателни автомобили, а оттам и за състезания, в които участват такива автомобили. От това апелативният състав прави извод, че репутацията на по-ранните марки обхваща само елемента „f1“ от марката, регистрирана под номер 631531.

12      По отношение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 апелативният състав счита, че макар по-ранната фигуративна марка да създава образ, който се свързва с водеща технология, изключителност и лукс, същият се предава единствено чрез елемента „f1“ под формата на лого „F1“. Малко потребители обаче придавали отличителен характер на съкращението „F1“, освен когато е придружено от посоченото лого. В това отношение апелативният състав констатира, че нито един елемент от заявената марка не напомня на потребителите за това лого, поради което чрез заявената марка няма да се стигне до неправомерно възползване от по-ранните марки, няма да се опетни репутацията им, нито пък ще се позволи на притежателя ѝ да извлече неоснователно полза от положителния имидж на тези марки.

 Производства пред Общия съд и Съда

13      На 14 януари 2009 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на обжалваното решение поради нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 40/94.

14      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 10 юни 2010 г.

15      С решение от 17 февруари 2011 г. по дело Formula One Licensing/СХВП — Global Sports Media (F1‑LIVE) (T‑10/09, Сборник, наричано по нататък „решението на Общия съд“, EU:T:2011:45) Общият съд отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

16      Общият съд се произнася в този смисъл, след като отхвърля двете правни основания, изтъкнати от жалбоподателя.

17      На 29 април 2011 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Съда срещу решението на Общия съд с искане Съдът да отмени това решение.

18      С решение от 24 май 2012 г. по дело Formula One Licensing/СХВП (C‑196/11 P, Сб., наричано по нататък „решението по производството по обжалване“, EU:C:2012:314) Съдът отменя решението на Общия съд.

19      Съдът приема, че Общият съд е поставил под въпрос валидността на по-ранните марки в рамките на производство по регистрация на марка на Общността и по този начин е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. При тези условия Formula One Licensing е имало основание да поддържа, че в обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото (решение по производството по обжалване, точка 18 по-горе, EU:C:2012:314, точки 51—53).

20      Съдът връща делото на Общия съд, за да разгледа въпроса дали, без да се констатира липса на отличителен характер на елемента „f1“ в по-ранните марки, може да се изключи прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

21      В резултат на решението по производството по обжалване и съгласно член 118, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд делото е разпределено на шести състав. След промяна на разпределението на съдиите в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

22      С писмо от 11 юни 2014 г. ESPN Sports Media Ltd е поискало да замести Global Sports Media Ltd като встъпила страна в производството пред Общия съд по съображението, че са му прехвърлени правата върху заявената марка.

23      С писмо от 17 юни 2014 г. страните в производството са приканени да представят становищата си по искането за заместване на встъпилата страна. В писмото си от 20 юни 2014 г. СХВП не е възразила срещу заместването в настоящото производство на Global Sports Media от ESPN Sports Media.

24      Заместването е допуснато с определение на Общия съд (осми състав) от 30 юни 2014 г.

 Искания на страните след връщането на делото

25      В съответствие с член 119 от Процедурния правилник страните са приканени да представят становищата си. Жалбоподателят и СХВП са подали писмените си становища в определените срокове, съответно на 9 август и 28 септември 2012 г. Встъпилата страна не е представила становище в определения срок.

26      В становището си жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски, направени в производството пред СХВП, Общия съд и Съда.

27      В становището си СХВП иска от Общия съд:

–        да отхвърли изцяло жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания, изведени съответно от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и от нарушение на член 8, параграф 5 от същия регламент.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94

29      В началото, подобно на апелативния състав, следва да се приеме за установено, че съответните потребители са средните потребители в Европейския съюз.

30      В точки 25—27 от обжалваното решение апелативният състав с основание е стигнал и до извода, че стоките и услугите, обхванати от конфликтните марки, са идентични или много сходни.

31      Освен това е прието, че комбинацията от буквата „f“ и цифрата „1“ е съкращението за „formula 1“, израз, който обичайно обозначава определена категория спортни автомобили, а оттам и състезанията с тези автомобили.

32      По същество жалбоподателят твърди, че съществува вероятност от объркване между словната марка „F1“ (защитена като международна марка в Дания, Германия, Испания, Франция, Италия и Унгария), от една страна, и заявената марка „F1‑LIVE“, от друга страна. Същото се отнася и за фигуративната марка на Общността и заявената марка.

33      Както следва от решението по производството по обжалване (точка 18 по-горе, EU:C:2012:314, т. 47), за да не се наруши член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, трябва да се признае определена степен на отличителен характер на национална марка, изтъкната в подкрепа на възражение срещу регистрацията на марка на Общността.

34      Следователно не може да се признае, че знакът „F1“ е родов, описателен или напълно лишен от отличителен характер, при липсата на което валидността на по-ранната марка в рамките на производство по регистрация на марка на Общността би била поставена под въпрос, което би довело до нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (решение по производството по обжалване, точка 18 по-горе, EU:C:2012:314, точки 51 и 52).

35      Несъмнено, когато срещу регистрацията на марка на Общността е подадено възражение, основано на по-ранна национална марка, СХВП, а следователно и Общият съд са длъжни да проверят по какъв начин съответните потребители възприемат идентичния на тази национална марка знак в заявената за регистрация марка и ако е необходимо, да преценят степента на отличителния характер на този знак (решение по производството по обжалване, точка 18 по-горе, EU:C:2012:314, т. 42).

36      Подобни проверки обаче не могат да доведат до установяване на липса на отличителен характер на знак, който е идентичен на регистрирана и защитена национална марка, доколкото подобно установяване не би било съвместимо нито със съвместното съществуване на марките на Общността и националните марки, нито с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тълкуван във връзка с параграф 2, буква а), подточка ii) от същия член (решение по производството по обжалване, точка 18 по-горе, EU:C:2012:314, т. 44).

37      Всъщност, както следва от решението по производството по обжалване, точка 18 по-горе (EU:C:2012:314, т. 45), тази констатация би засегнала националните марки, идентични на знак, за който е прието, че е лишен от отличителен характер, тъй като регистрирането на такава марка на Общността би създало положение, при което може да се отстрани националната защита на тези марки. Ето защо посочената констатация би противоречала на установената от Регламент № 40/94 система, която се основава на съвместното съществуване на марките на Общността и на националните марки, както гласи петото съображение от този регламент, след като валидността на международна или национална марка може да се поставя под въпрос поради липса на отличителен характер само в рамките на процедура за обявяване на недействителност в съответната държава членка по силата на член 3, параграф 1, буква б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) и на Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25).

38      При това положение трябва да се приеме, че от писмените доказателства, представени от страните пред СХВП, следва, че предвид факта че както бе посочено в точка 31 по-горе, словният елемент „f1“ представлява обичайното съкращение на израза „formule 1“, този елемент има слаб отличителен характер. В това отношение следва да се напомни, че стоките и услугите, обхванати от заявката за регистрация, се отнасят по-специално до областта на „Формула 1“.

39      Освен това не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че словният елемент „f1“ е доминиращият елемент на заявената марка. Всъщност заявената марка има сравнително комплексен характер, доколкото е съставена от два словни елемента, „f1“ и „live“, разделени от тире и включени в оригинално графично изображение, за да образуват специфично лого. Поради това те ще бъдат визуално възприети като едно цяло.

40      Относно твърдяната репутация, от преписката е видно, че апелативният състав правилно е приел, че репутацията е свързана единствено с характеристиката на лого със словния елемент „f1“.

41      Ето защо следва да се направи сравнение между конфликтните знаци, т.е. между по-ранната словна марка „F1“ и заявената марка, както и евентуално между по-ранната фигуративна марка „F1 Formula 1“ и заявената марка.

42      В началото следва да се подчертае, че апелативният състав правилно е приел в точки 59 и сл. от обжалваното решение, че съществува определена степен на сходство между конфликтните знаци поради общия и за двата знака елемент „f1“. Те обаче са различни във визуално отношение поради своята дължина, наличието на думата „live“ и с оглед обстоятелството, че заявената марка съдържа фигуративен елемент.

43      Следва да се отбележи, че във фонетично отношение заявената марка се състои от две думи, а по-ранните съдържат само една дума. Добавянето в заявената марка на още една дума, която е ясно очертана, в известна степен намалява ефекта от наличието на общия елемент „f1“. Все пак, тъй като и двата конфликтни знака съдържат елемента „f1“, който се произнася пръв в заявената марка, съществува определена степен на сходство във фонетично отношение.

44      В концептуално отношение по-ранната марка обозначава особен вид състезателни автомобили, а именно автомобилите от Формула 1, и може да се възприеме също като имплицитно отнасяща се за състезанията от Формула 1. Заявената марка носи същото послание, но добавянето на думата „live“, която напомня за репортаж или предаване на живо на определено събитие, я прави по-богата в концептуално отношение от по-ранната марка.

45      От всичко изложено по-горе следва, че макар да съществуват елементи на визуално, фонетично и концептуално разграничаване между конфликтните марки, налице е и определена степен на общо сходство поради включването на словния елемент на по-ранната марка в заявената за регистрация фигуративна марка.

46      Ето защо следва и да се прецени общо дали между конфликтните марки съществува вероятност от объркване.

47      Относно вероятността от объркване следва да се напомни, че общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и сходството на обхванатите стоки или услуги. Поради това слаба степен на сходство между обхванатите стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решение от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, EU:C:1998:442, т. 17 и решение от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, EU:T:2006:397, т. 74).

48      В това отношение следва да се напомни, че изписан с обикновен шрифт, елементът „f1“ има едва слаб отличителен характер спрямо обхванатите стоки и услуги и че евентуалната репутация на използваната в Съюза фигуративна марка на Общността е свързана основно със самото лого.

49      Следва обаче да се отбележи, че макар отличителният характер на по-ранната марка да е слаб, това не пречи да се установи, че в случая съществува вероятност от объркване. В действителност, въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да бъде взет предвид, за да се прецени вероятността от объркване (вж. по аналогия решение Canon, точка 47 по-горе, EU:C:1998:442, т. 24), той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слаб отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално поради сходство на знаците и сходство на обхванатите стоки или услуги (вж. решение от 13 декември 2007 г. по дело Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, Сб., EU:T:2007:387, т. 70 и цитираната съдебна практика).

50      В това отношение следва да се отбележи, че обхванатите от заявената марка стоки и услуги и тези, които са обхванати от по-ранните марки, са идентични или много сходни.

51      Освен това, както бе отбелязано в точки 42 и 45 по-горе, словният елемент „f1“ на по-ранната марка е възпроизведен в заявената за регистрация марка. Макар словният елемент „f1“ да не може да се счита за доминиращия елемент в заявения знак, това не означава, че по тази причина той трябва да се счита за незначителен. По-специално следва да се приеме, че другите два компонента на заявената марка, а именно словният елемент „live“ и фигуративният елемент, изобразяващ кръг, който се откроява на тъмносив фон, би могло да се възприемат като напомнящи, първият, за предаването на спортни прояви в реално време, а вторият, за състезателна обиколка. Така, след като тези елементи може да навеждат на общата идея за прояви, свързани с автомобилния спорт, съчетаването им със словния елемент „f1“ допринася за затвърждаване в съзнанието на съответните потребители на представата за автомобилни състезания от Формула 1, която създава този словен елемент.

52      От изложеното по-горе, и по-конкретно от обстоятелството, че в съзнанието на съответните потребители остава само несъвършена представа за разглежданите марки, така че общият им елемент „f1“ създава известно сходство между тях, както и от взаимозависимостта между различните фактори, които трябва да се вземат предвид, тъй като съответните стоки са идентични или много сходни, следва, че вероятността от объркване в съзнанието на потребителите не може да бъде изключена. С други думи, съществува вероятност двете марки да останат свързани в съзнанието на потребителите и последните да възприемат заявената марка като вариант на по-ранната марка „F1“ поради идентичното ѝ възпроизвеждане и търговския им произход.

53      Ето защо следва да се приеме, че апелативният състав е допуснал грешка, като е счел, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната словна марка.

54      От всичко изложено по-горе следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се сравнява по-ранната фигуративна марка със заявената марка и да се разглежда второто правно основание.

 По съдебните разноски

55      В решението си по производството по обжалване Съдът не се е произнесъл по съдебните разноски. Ето защо съгласно член 121 от Процедурния правилник Общият съд следва да се произнесе в настоящото решение по всички съдебни разноски, свързани с отделните производства.

56      Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

57      Тъй като СХВП и встъпилата страна са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

58      Освен това жалбоподателят е поискал СХВП и встъпилата страна да бъдат осъдени да заплатят разноските, които е направил във връзка с производството пред СХВП. В това отношение следва да се напомни, че по силата на член 136, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, подлежат на възстановяване. Това обаче не се отнася за разноските, направени във връзка с производството пред отдела по споровете на СХВП (решение от 25 юни 2010 г. по дело MIP Metro/СХВП — CBT Comunicación Multimedia (Metromeet), T‑407/08, Сб., EU:T:2010:256, т. 51). Ето защо искането на жалбоподателя СХВП и встъпилата страна, които са загубили делото, да бъдат осъдени да заплатят разноските, включително направените в производството пред СХВП, може да бъде уважено само относно необходимите разходи, направени от жалбоподателя във връзка с производството пред апелативния състав на СХВП.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 16 октомври 2008 г. (преписка R 7/2008‑1).

2)      Осъжда СХВП и ESPN Sports Media Ltd да заплатят съдебните разноски, направени от Formula One Licensing BV в производствата пред Общия съд и Съда, както и разходите, които последното е направило във връзка с производството пред апелативния състав на СХВП.

Gratsias

Кънчева

Wetter

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2014 година.

Подписи


* Език на производството: английски