ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. EMILIOU
представено на 7 септември 2023 година(1)
Дело C‑517/22 P
Eurobolt BV,
Fabory Nederland BV,
ASF Fischer BV
срещу
Европейска комисия,
Stafa Group BV
„Жалба — Дъмпинг — Разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, по отношение на вноса, изпращан от Малайзия — Повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито — Валидност на Регламент за изпълнение (EС) 2020/611— Правно основание — Членове 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Валидност на Регламент (ЕО) № 91/2009 — Решение на Съда по дело APEX“
I. Въведение
1. С жалбата си Eurobolt BV, Fabory Nederland BV и ASF Fischer BV (наричани по-нататък „жалбоподателите“) — три дружества със седалища в Нидерландия, които внасят и продават скрепителни елементи от желязо и стомана — искат от Съда да отмени решението на Общия съд(2), с което е отхвърлена жалбата им за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/611 на Комисията от 30 април 2020 година(3) за повторно налагане на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009(4) на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия.
2. Жалбоподателите изтъкват седем основания за обжалване. В съответствие с искането на Съда обаче в настоящото заключение ще огранича анализа си до шестото основание, където се твърди, че Общият съд тълкувал и приложил неправилно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз(5), член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, както и принципа на добра администрация, като постановил, че спорният регламент е приет на подходящо правно основание.
3. Накратко, въпросът, на който Съдът трябва да отговори, за да разгледа това основание, е следният: дали отмяната на регламент, с който се налага антидъмпингово мито върху вноса с произход от трета държава, поради евентуално несъответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО), не допуска Комисията да разшири обхвата на митото по отношение на вноса от друга трета държава поради заобикаляне, дори когато това разширяване се отнася за периода преди отмяната на регламента и вносът е регистриран в съответствие с приложимите антидъмпингови правила?
II. Правна рамка
4. През периода, който е от значение за настоящото производство, приемането на антидъмпингови мерки се урежда първо от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета(6), след това от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета(7) и накрая от вече споменатия Регламент 2016/1036 (наричан по-нататък „основният регламент“)(8).
5. Член 13 от основния регламент („Заобикаляне“) предвижда:
„1. Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни […] когато е налице заобикаляне на действащите мерки.
[…]
3. […] Разследването започва с регламент на Комисията, който може също така да дава указания на митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса в съответствие с член 14, параграф 5 […].
Когато окончателно установените факти оправдават продължаване на мерките, това се извършва от Комисията, която действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3. Продължаването на мерките влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 […]“.
6. Член 14, параграф 5 от основния регламент, който се отнася до „общите разпоредби“, гласи:
„След като е информирала своевременно държавите членки, Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. […] Регистрационен режим по отношение на внос не може да се въвежда за период, по-дълъг от девет месеца“.
7. Член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от 26 февруари 2016 година за отмяна на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват бе разширен с включването на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (наричан по-нататък „регламента за отмяна“)(9), предвижда:
„Отмяната на посочените в член 1 антидъмпингови мита поражда действие от предвидената в член 3 дата на влизане в сила на настоящия регламент и не може да служи като основание за възстановяване на събраните преди тази дата мита“.
8. Съображение 14 от Регламента за отмяна е формулирано по подобен начин.
9. Член 1, параграфи 1 и 3 от спорния регламент по същество разширяват обхвата на антидъмпинговите мита, наложени с член 1, параграф 2 от първоначалния регламент върху „вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана […] изпращан от Малайзия, декларирани или не с произход от Малайзия […]“., когато той е „регистриран в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 и член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 […]“.
10. Член 2 от спорния регламент предвижда:
„1. Митата, събрани въз основа на Регламент за изпълнение (ЕC) № 723/2011, не се възстановяват.
2. Всички възстановявания, извършени след решението на Съда по дело C‑644/17, Eurobolt (EU:C:2019:555), се събират от органите, които са ги извършили“.
III. Фактическа обстановка
11. Най-релевантните факти, изложени в обжалваното решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.
А. Приемането и отмяната на първоначалния регламент
12. През 2009 г. Съветът установява, че скрепителните елементи, продавани на пазара на Съюза, са от китайски производители износители на дъмпингови цени. Поради това на 26 януари 2009 г. Съветът приема първоначалния регламент.
13. След налагането на окончателното антидъмпингово мито Европейската комисия получава доказателства, че тези мерки се заобикалят чрез претоварване през Малайзия. Поради това на 27 октомври 2010 г. тя приема Регламент (ЕС) № 966/2010 на Комисията за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с [първоначалния регламент], чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи(10). Както е видно от съображение 18 и член 2 от посочения регламент, на митническите органи е било възложено да предприемат целесъобразни мерки за въвеждане на регистрационен режим на вноса в Европейския съюз в съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент, за да се гарантира, че при евентуални констатации за заобикаляне могат да бъдат наложени антидъмпингови мита в подходящ размер със задна дата, считано от датата на регистрация на този внос, изпратен от Малайзия.
14. На 18 юли 2011 г. в съответствие с член 13 от Регламент № 1225/2009 Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия(11).
15. Комисията приема Регламента за отмяна на 26 февруари 2016 г. след две съдебни производства пред органите на СТО за уреждане на спорове и приемането на докладите им от Органа за уреждане на спорове на СТО (наричан по-нататък „ОУС“)(12).
Б. Спорът пред нидерландските съдилища и решението на Съда по дело C‑644/17, Eurobolt
16. Жалбоподателите са внасяли скрепителни елементи от Малайзия по време на проведено от Комисията разследване във връзка със заобикаляне на мерките. Този внос е регистриран в съответствие с член 2 от Регламент № 966/2010 и член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от Регламент № 1225/2009.
17. Между януари 2012 г. и октомври 2013 г. нидерландските митнически органи издават известия за събиране на антидъмпингови мита, дължими от жалбоподателите за вноса на скрепителни елементи съгласно Регламент за изпълнение № 723/2011. В предвидения от нидерландското законодателство срок жалбоподателите оспорват тези известия за събиране по реда на член 243 от Регламент (ЕИО) № 2913/92(13).
18. На 17 ноември 2017 г., в рамките на производство по касационна жалба, подадена от Eurobolt срещу антидъмпинговите мита, платени въз основа на Регламента за изпълнение, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) отправя преюдициално запитване до Съда относно валидността на Регламент за изпълнение № 723/2011.
19. В решение от 3 юли 2019 г., Eurobolt(14), Съдът постановява, че Регламентът за изпълнение е невалиден поради нарушение на съществено процесуално изискване. По същество Съдът установява, че приемането на антидъмпинговата мярка с разширен обхват не е било предшествано от валидна консултация с консултативния комитет, както е предвидено в член 15, параграф 2 от основния регламент. Тази разпоредба предвиждала цялата относима информация да се предостави на консултативния комитет не по-късно от 10 работни дни преди заседанието на комитета. Становището, представено от Eurobolt, коeто представлявало „относима информация“ по смисъла на член 15, параграф 2 от основния регламент, обаче било предоставено на държавите членки едва два дни преди заседанието на консултативния комитет. Поради това Съдът заключава, че доколкото е приет в нарушение на член 15, параграф 2 от основния регламент, Регламент за изпълнение № 723/2011 е невалиден.
В. Приемането на спорния регламент
20. След решение на Съда от 3 юли 2019 г., Eurobolt, чрез Регламент за изпълнение (EС) 2019/1374(15) Комисията подновява разследването във връзка със заобикалянето на мерките, за да коригира установената от Съда незаконосъобразност. Видно от съображение 17 от Регламент за изпълнение 2019/1374 подновяването на разследването във връзка със заобикалянето на мерките е имало за цел да гарантира спазването на всички процедурни изисквания в рамките на процедурата на консултативния комитет. За тази цел комитетът, който ги разглежда, е получил становището на Eurobolt в срока, определен в съответните разпоредби.
21. След като получава препоръката на консултативния комитет, на 30 април 2020 г. Комисията приема спорния регламент, с който налага повторно мита поради заобикалянето на мерките.
IV. Обжалваното решение и производството пред Съда
22. На 28 юли 2020 г. жалбоподателите подават пред Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент. В нея те изтъкват три основания.
23. На 18 май 2022 г. Общият съд постановява обжалваното решение, с което отхвърля посочената жалба и осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
24. В настоящата си жалба до Съда, подадена на 2 август 2022 г., жалбоподателите искат от него да: i) отмени обжалваното решение, ii) да признае основателността на жалбата, подадена в първоинстанционното производство, и да отмени спорния регламент в частта, в която се отнася до жалбоподателите или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и iii) да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
25. От своя страна Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
26. На 23 май 2023 г. Съдът изпраща на жалбоподателите въпроси за писмен отговор, на които те отговарят с писмо от 9 юни 2023 г.
27. Двете страни представят становищата си в съдебното заседание пред Съда, проведено на 6 юли 2023 г.
V. Преценка на шестото основание за обжалване
28. Както беше споменато във въведението на настоящото заключение, моят анализ ще се ограничи до шестото основание, изтъкнато от жалбоподателите, което е насочено срещу точки 123—155 от обжалваното решение.
29. В тези части Общият съд отхвърля като неоснователно второто твърдение на жалбоподателите, че спорният регламент нарушавал член 13, параграф 1 от основния регламент, член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС и принципа на добра администрация, доколкото спорният регламент нямал подходящо правно основание.
А. Доводи на страните
30. Като начало жалбоподателите подчертават, че според тях Общият съд не е разбрал същността на искането им: тъй като първоначалният регламент е незаконосъобразен и поради тази причина е отменен през 2016 г., той не би могъл да послужи като подходящо правно основание за приемането през 2020 г. на спорния регламент, който бил „само акцесорен“. Следователно, когато е приела спорния регламент, Комисията не е разполагала с валидно правно основание. След това жалбоподателите привеждат различни доводи в подкрепа на твърденията си.
31. На първо място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно се е позовал на решение APEX(16), за да отхвърли искането им. В решение APEX не е оспорена законосъобразността на правното основание на спорния акт. Жалбоподателите твърдят, че поради това решението по това дело не давало никакви насоки по въпроса, повдигнат от тях в настоящото производство. Според тях решаващият елемент в настоящия случай е, че след като е бил обявен за незаконосъобразен, първоначалният регламент не може да представлява правно основание за спорния регламент.
32. На второ място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд сгрешил, като се е позовал на член 207 ДФЕС като правно основание за приемането като цяло на антидъмпингови мерки. Жалбоподателите отново подчертават, че спорният регламент изисквал като правно основание валиден регламент за налагане на антидъмпинговите мита, за които се твърди, че са заобиколени. Според тях при липсата на подходящо правно основание спорният регламент нарушавал член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС, където е въведен принципът на предоставената компетентност.
33. На трето място, според жалбоподателите Общият съд неправилно е приел, че отмяната на първоначалния регламент не засяга неговата валидност. Те подчертават, че Комисията е отменила този регламент поради неговата незаконосъобразност, тъй като е било установено, че той не съответства на споразуменията на СТО. Приемането на спорния регламент според тях представлява възстановяване на незаконосъобразен регламент.
34. На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че съображенията на Общия съд относно невъзможността им да се позовават на правото на СТО като фактор за валидността на законодателството на Съюза са ирелевантни. Те подчертават, че както самият Общ съд признава, не твърдят, че нарушенията на правото на СТО в първоначалния регламент опорочават спорния регламент. Вместо това твърдят, че първоначалният регламент не може да служи за правно основание на спорния регламент.
35. Комисията твърди, че оплакванията на жалбоподателите от обжалваното решение са неоснователни. Според нея при преценката на доводите на жалбоподателите относно твърдяната липса на подходящо правно основание на спорния регламент Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото. По-специално Комисията твърди, че първоначалният регламент — който според нея в никакъв случай не е незаконосъобразен, както твърдят жалбоподателите — не може да се счита за правно основание (или за едно от правните основания) на обжалвания регламент. Комисията подчертава, че обжалваният регламент правилно се основава на членове 13 и 14 от основния регламент.
Б. Анализ
36. Не намирам изтъкнатите от жалбоподателите доводи за убедителни.
37. Най-напред не съм убеден, че Общият съд не е разбрал същността на искането им. Според мен в точки 123—155 от обжалваното решение доводите, изтъкнати в първоинстанционното производство, са изложени точно и са разгледани правилно. По-специално считам, че двете предпоставки, на които жалбоподателите основават различните си доводи (липса на подходящо правно основание и незаконосъобразност на първоначалния регламент), са неправилни.
38. По-долу ще поясна причините за становището си.
1. Общият съд правилно е установил правното основание
39. Първо, твърденията на жалбоподателите, изглежда, се основават на погрешно разбиране на понятието „правно основание“ в правния ред на Съюза. По същество правното основание произтича правната разпоредба на Съюза, която предоставя на съответната(ите) институция(и) на Съюза правомощието да действа(т) в дадена област на компетентност на Съюза, когато са изпълнени съответните условия. Изискването за наличие на правно основание за всяко действие на институциите на Съюза произтича по-специално от принципа на предоставената на институциите компетентност, залегнал в член 13, параграф 2 ДЕС, който предвижда, че „всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях“(17).
40. В този контекст за мен е съвсем очевидно, че правомощието на Комисията да разшири обхвата на антидъмпинговите мита, които вече са били наложени върху вноса от трета държава, по отношение на вноса от друга трета държава, когато е налице заобикаляне, произтича от разпоредбите на основния регламент. Това правомощие е предоставено на Комисията от законодателя на Съюза (in casu Парламента и Съвета) в основния правен инструмент, който урежда защитата срещу дъмпингов внос от трети държави.
41. Всъщност член 13 от основния регламент (озаглавен „Заобикаляне“) е този, който по-специално i) предвижда, че „обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно [този] регламент, може да бъде разширен […] когато е налице заобикаляне на действащите мерки“ (параграф 1), ii) възлага на Комисията да проведе разследването (параграф 3) и също така iii) определя Комисията за институцията, която отговаря за разширяване обхвата на митата, действайки в съответствие с процедурата за приемане на акт за изпълнение, посочена в него (параграф 3)(18). Освен това в член 14, параграф 1 от същия регламент (отнасящ се до „Общите разпоредби“) се уточнява, че всички антидъмпингови мита, а следователно и тези, чийто обхват е разширен, трябва да се налагат „с регламент“.
42. Поради това препратката към тези две разпоредби в преамбюла на спорния регламент правилно идентифицира правните разпоредби, от които Комисията извежда правомощието си да разшири обхвата на въпросните мита върху внос като осъществения от жалбоподателите.
43. Следователно жалбоподателите не са прави, като твърдят, че спорният регламент се основава или е трябвало да се основава на първоначалния регламент. Както правилно посочва Комисията, наличието на (валиден) първоначалeн регламент е само едно от условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да е възможно разширяването на обхвата на тези мита.
44. Това условие произтича от член 13, параграф 1 от основния регламент(19). В крайна сметка е очевидно, че обхватът на антидъмпинговите мита може да бъде разширен само ако поначало митата са били валидно наложени. Въпреки това — може би си струва това да се подчертае още веднъж — не актът за налагане на антидъмпинговите мита (т.е. първоначалният регламент) дава на Комисията правомощието да ги разшири, а както беше обяснено, основният регламент.
45. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 126—128 от обжалваното решение, че член 13 и член 14, параграф 1 от основния регламент представляват подходящото правно основание на спорния регламент.
46. В този контекст бих добавил, че Общият съд е прав и когато в точка 136 от обжалваното решение се позовава не само на член 13 от основния регламент, но и на член 207 ДФЕС като разпоредби, които предоставят на Комисията компетентността да приема регламенти за борба със заобикалянето. Всъщност член 207, параграф 2 ДФЕС е разпоредбата на първичното право, която оправомощава Парламента и Съвета да „приемат мерки за определяне на рамката, в която се осъществява общата търговска политика“. Основният регламент, който на свой ред оправомощава Комисията да приема определени мерки за борба със заобикалянето, безспорно е една от мерките за определяне на рамката, в която се осъществява общата търговска политика, посочена в член 207 ДФЕС.
47. Поради това оплакването на жалбоподателите, че Общият съд е допуснал грешка, като се е позовал на член 207 ДФЕС и по този начин не е санкционирал нарушение на принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 5, параграфи 1 и 2 ДФЕС(20), е неоснователно.
48. Горните съображения ме водят до втория въпрос, който искам да отбележа във връзка с предпоставките, на които жалбоподателите основават своите доводи.
2. Валидността на първоначалния регламент
49. Втората предпоставка, на която жалбоподателите основават доводите си, е че първоначалният регламент е незаконосъобразен.
50. Според мен този довод също е неправилен.
51. Както ще обясня в следващите раздели, нито фактът, че първоначалният регламент е бил отменен от законодателя на Съюза, нито евентуалното му несъответствие със споразуменията на СТО предполагат неговата незаконосъобразност.
52. Първоначалният регламент е отменен от Комисията в съответствие с член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (EС) 2015/476(21). Съгласно тази разпоредба, когато ОУС приеме доклад относно мерки на Съюза, взети съгласно, inter alia, основния регламент, „Комисията може да вземе една или няколко от следните мерки, които сметне за подходящи […] a) да отмени или измени оспорваната мярка; или б) да приеме други специални мерки за изпълнение, счетени за подходящи при съответните условия, така че Съюзът да спази препоръките и решенията в доклада“.
53. Формулировката на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент 2015/476 ясно показва, че негативните констатации на ОУС относно евентуалното несъответствие на дадена мярка на Съюза със споразуменията на СТО не водят ipso facto до невалидност на въпросния акт на Съюза. Институциите на Съюза следва да направят необходимите изводи от тези констатации по въпроса какво трябва да се направи, за да се възстанови съответствието, и разполагат с известна свобода на действие в това отношение. Всъщност в член 1, параграф 1, буква а) от Регламент 2015/476 се посочва, че Комисията „може“ да вземе една или няколко мерки, в зависимост от това кои „сметне за подходящи“.
54. Горното е в унисон с разпоредбите на споразуменията на СТО. Съгласно член 19 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (наричана по-нататък „ДППУС“), „когато група на съдебните заседатели или Апелативният орган стигне до заключение, че определени мерки са в противоречие с[ъс споразуменията на СТО], те препоръчват на засегнатата страна членка да приведе въведените от нея мерки в съответствие с това споразумение“. Тези органи могат само да „предложат начини, по които засегнатата страна членка би могла да изпълни препоръките“. Всъщност е общоприето, че „членовете на СТО имат право на преценка как да приведат мярка, за която е установено, че е несъвместима със СТО, в съответствие със задълженията на СТО“(22). В това отношение съгласно член 21.3 от ДППУС на членовете на СТО обикновено се предоставя „приемлив срок“ за възстановяване на съответствието.
55. В този контекст трябва да кажа, че съм донякъде озадачен от изявленията на жалбоподателите — направени както на първа инстанция(23), така и в рамките на настоящото производство(24) — че те не поддържат, че твърдяното нарушение на правилата на СТО чрез първоначалния регламент опорочава спорния регламент. Всъщност един от основните доводи на жалбоподателите по същество е, че Комисията е отменила първоначалния регламент, тъй като този регламент е бил незаконосъобразен поради несъответствието му със споразуменията на СТО, а тази незаконосъобразност на свой ред засяга валидността на спорния регламент.
56. Запитани по време на съдебното заседание относно това очевидно противоречие, жалбоподателите заявяват, че не се позовават на правилата на СТО с цел обявяване на първоначалния регламент за невалиден, а само за да посочат неговата незаконосъобразност. Според мен доводите на жалбоподателите в това отношение граничат със софизъм: по мое мнение незаконосъобразността е липсата на съответствие на дадена мярка с правни норми от по-висок ранг, а невалидността е очевидната последица от това за въпросната мярка. Тези понятия са пословичните „две страни на една и съща монета“.
57. Във всички случаи трябва да отбележа, че не намирам грешка при прилагане на правото в обжалваното решение, що се отнася до изводите на Общия съд, че с оглед обстоятелствата по делото нито законосъобразността на първоначалния регламент, нито тази на спорния регламент могат да бъдат преценени от гледна точка на разглежданите правила и решения на СТО. По-специално в точки 144 и 150 от решението правилно са отразени и приложени принципите, които произтичат от постоянната практика на съдилищата на Съюза по този въпрос. Всъщност съвсем наскоро в решение Donex Съдът вече потвърди, че валидността на първоначалния регламент не може да се преценява с оглед на докладите на ОУС от 2011 г. и 2016 г., посочени в точка 15 по-горе(25).
58. Отбелязвайки това, сега ще се спра на твърдението на жалбоподателите, че отмяната на първоначалния регламент от Комисията, мотивирана от изискването да се осигури спазването на международно споразумение, води до незаконосъобразност на този първоначален регламент.
59. Този довод е неправилен. Самата отмяна на акт на Съюза — без значение от мотивите за това — не може да бъде приравнена на констатация за незаконосъобразност на такъв акт. Отмененият акт вече не е в сила и следователно не може да регулира положения, които ще възникнат в бъдеще. За разлика от това, отмяната му поначало не поставя под въпрос неговата годност да регулира положения, възникнали в миналото, когато е бил в сила.
60. Трябва да се има предвид, че в правния ред на Съюза единствено Съдът на Европейския съюз, на основание на предоставената му от Договорите изключителна компетентност, може да се произнесе по законосъобразността на даден акт на Съюза(26).
61. Естествено, ако Съдът обяви за невалиден първоначалния регламент с действие ex tunc, това би засегнало и валидността на спорния регламент(27). Както посочва Комисията обаче, съдилищата на Съюза не са обявили този регламент за незаконосъобразен нито когато валидността му е била оспорена пред тях на основание член 263 ДФЕС(28), нито когато е бил поставен под въпрос в рамките на производства по преюдициални запитвания(29).
62. В този контекст бих добавил, че именно поради тази причина положението на жалбоподателите е коренно различно от това по дело Vitol(30) — скорошно решение на Съда, на което жалбоподателите се позоваха подробно в съдебното заседание. Според тях това решение доказва, че те могат успешно да се позовават на незаконосъобразността на акт на Съюза (in casu първоначалния регламент), за да оспорят валидността на друг, свързан с него акт на Съюза (in casu спорния регламент).
63. Въпреки това не виждам как констатациите на Съда в решение Vitol биха могли да бъдат приложими в настоящия случай. По това дело национална юрисдикция е отправила до Съда преюдициално запитване относно валидността на регламент за налагане на антидъмпингови мита, чиято невалидност вече е била обявена от Общия съд с постановено на основание член 263 ДФЕС решение, което към този момент е било влязло в сила. Макар че страните, завели делото пред запитващата юрисдикция, не са тези, които успешно са поискали отмяна пред Общия съд, Съдът намира, че от констатациите на Общия съд трябва да се направят всички съответни изводи относно обстоятелството, че спорният регламент нарушава определена разпоредба от основния регламент. Тъй като въпросните нарушения засягали и правното положение на страните, сезирали запитващата юрисдикция, Съдът не се затруднява да приеме, че спорният регламент е невалиден(31).
64. В настоящия случай обаче няма предходни констатации на съдилищата на Съюза относно твърдяната невалидност на първоначалния регламент. Всъщност, както обясних в точка 61 по-горе, е вярно точно обратното.
65. Бих добавил също така, че жалбоподателите не са се възползвали от разпоредбите на член 277 ДФЕС, за да се позоват на неприложимостта на първоначалния регламент поради твърдяната му незаконосъобразност. В съдебното заседание жалбоподателите сякаш приемаха, че имплицитно са направили възражение за незаконосъобразност в първоинстанционното и/или в настоящото производство. Въпреки това двата откъса от доводите, на които се позовават в това отношение жалбоподателите, според мен не подкрепят тази теза.
66. По тези съображения Общият съд правилно е приел в точка 138 от обжалваното решение, че отмяната на първоначалния регламент не засяга валидността му.
3. Отмяна на първоначалния регламент с действие ex nunc
67. Очевидно, ако законодателят на Съюза беше решил да отмени първоначалния регламент ex tunc, т.е. да премахне действието му с обратна сила, разширяването на обхвата на митата, предвидени в спорния регламент, вече нямаше да е възможно.
68. Когато е решил да отмени първоначалния регламент обаче, законодателят на Съюза не е постъпил така. От самата формулировка на регламента за отмяна следва, че първоначалният регламент е бил отменен с действие ex nunc. Член 2 от регламента за отмяна предвижда, че „отмяната на [въпросните] антидъмпингови мита поражда действие от […] влизане в сила на [този] регламент и не може да служи като основание за възстановяване на събраните преди тази дата мита“. Тази разпоредба е отразена в съображение 14 от същия регламент, което гласи: „отмяната на оспорваните мерки би следвало да породи действие от датата на влизането ѝ в сила, поради което не може да представлява основание за възстановяване на събраните преди тази дата мита“.
69. Изборът, направен от законодателя на Съюза в това отношение, е в съответствие с принципите, кодифицирани в Регламент 2015/476. В член 3 от него се предвижда, че „мерките, приети съгласно [този] регламент, имат действие от датата на влизането им в сила и не представляват основание за възстановяване на мита, събрани преди тази дата, освен ако не е предвидено друго“. В съображение 7 от Регламента се повтарят правилата на член 3 и се обяснява тяхната логика. Съображението гласи: „[…] препоръките, съдържащи се в докладите, приети от ОУС, имат действие само в бъдеще. Следователно е подходящо да се уточни, че мерките, взети съгласно настоящия регламент, ще имат действие от датата на влизането им в сила, освен ако изрично не е посочено друго, и следователно те не са основание за възстановяване на мита, събрани преди тази дата“.
70. От изложеното по-горе следва, че всички положения, които ratione temporis са били уредени от разпоредбите на първоначалния регламент, са останали незасегнати от неговата отмяна. Следователно, доколкото законодателят на Съюза е потвърдил правилното събиране на антидъмпинговите мита между датата на влизане в сила на първоначалния регламент и датата на отмяната му, няма основание да се счита, че разширяването на обхвата на тези мита върху вноса, който се опитва да заобиколи търговската мярка на Съюза, е невалидно.
71. Както правилно е посочено в точка 129 от обжалваното решение, за да бъде законосъобразно подобно разширяване, при обстоятелства като разглежданите се изисква: i) разширяването на обхвата да се отнася изцяло за периода преди изтичането на срока на действие на тези мерки и ii) да е въведен регистрационен режим на съответния внос, в съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент. Безспорно е, че в настоящия случай тези условия са изпълнени(32).
72. С оглед на това според мен Общият съд също така правилно се е позовал на решение APEX, за да отхвърли доводите на жалбоподателите по този въпрос.
4. Позоваване на Общия съд на решение APEX
73. В решение APEX — преюдициално запитване относно валидността на друг регламент за разширяване обхвата на антидъмпинговите мита поради заобикаляне — една от страните, представили становища, твърди, че спорният регламент трябва да се счита за невалиден, тъй като е приет в момент, когато регламентът, с който първоначално са наложени тези мита, вече не е в сила.
74. Съдът отхвърля това твърдение, като постановява, че член 13 от основния регламент допуска решение за разширяване на обхвата на антидъмпингови мерки срещу заобикаляне, дори когато срокът на първоначалния регламент за налагане на митата е изтекъл. Такова тълкуване, уточнява Съдът, не се изключва от текста на разпоредбата, и което е по-важно, се подкрепя от нейния контекстуален и телеологичен прочит. В този контекст Съдът отхвърля и довода, че акцесорният характер на мярката за разширяване на обхвата на митата срещу заобикаляне — обстоятелство, което Съдът е подчертал в предходно решение(33) — би противоречал на това тълкуване. Съдът постановява, че „макар от [тази констатация] да следва, че мерките с разширен обхват не могат да продължат да съществуват след изтичане на срока на действие на мерките, чийто обхват те разширяват, въз основа на съществуващата между едните и другите мерки връзка не би могло да се приеме, че решението за въвеждане на посочените по-горе разширени мерки трябва да бъде прието преди изтичането на срока на действие на мерките, чийто обхват се разширява“(34).
75. Жалбоподателите обаче не са съгласни, че решение APEX се отнася към настоящия случай, тъй като в това решение не се е разглеждала валидността на първоначалния регламент. Все пак, както обясних в предходните раздели на настоящото заключение, и по настоящото дело няма данни първоначалният регламент да е незаконосъобразен.
76. Самият факт, че в рамките на свободата на преценка, с която разполага по този въпрос, Комисията е решила да отмени регламента, преди да изтече първоначално предвиденият срок на действие(35), е без значение. Констатациите на Съда в решение APEX са все така напълно относими към настоящия случай.
77. В съдебното заседание жалбоподателите обаче твърдят, че дори Съдът да приеме първоначалния регламент за валиден, двата случая все пак са различни, като се има предвид, че периодът, който е изтекъл между изтичането на срока на действие на първоначалния регламент и налагането (или повторното налагане) на митата срещу заобикаляне, в настоящия случай би бил по-дълъг, отколкото разглеждания в решение APEX. Трябва да отбележа, че при липсата на каквото и да било друго обяснение по този въпрос не виждам защо този фактически елемент (по-кратката или по-дългата продължителност на посочения период) би поставил под въпрос извършената по-горе правна преценка.
78. В крайна сметка би било странно да се заключи, че в даден период (който съответства на действителната продължителност на първоначалния регламент) институциите на Съюза могат валидно да наложат антидъмпингово мито върху вноса от трета държава, но не и върху вноса, пренасочен през друга трета държава в опит да се заобиколи търговска мярка на Съюза. Подобна констатация de facto би насърчила търговците да се опитват да заобикалят търговските мерки на Съюза в бъдеще, тъй като по този начин се санкционират коректните вносители и облагодетелстват некоректните(36). Това би противоречало на самата цел на член 13 от основния регламент.
79. Ето защо не намирам грешка при прилагане на правото в точки 129 и 134 от обжалваното решение, в които в подкрепа на своите констатации Общият съд се позовава на решение APEX.
80. Накрая, според мен не е необходимо да се разглежда специално твърдяното от жалбоподателите нарушение на принципа на добра администрация. Те не са изложили никакви конкретни и самостоятелни доводи в това отношение.
81. В заключение, шестото основание, изтъкнато от жалбоподателите, повдига въпроса дали отмяната на регламент за налагане на антидъмпингово мито върху вноса с произход от трета държава поради евентуално несъответствие с правилата на СТО не допуска Комисията да разшири обхвата на митото по отношение на вноса от друга трета държава на основание заобикаляне, дори когато това разширяване се отнася за периода преди отмяната и вносът е регистриран в съответствие с приложимите антидъмпингови правила.
82. В настоящото заключение се опитах да обясня защо, за разлика от жалбоподателите, считам, че отговорът на този въпрос трябва да бъде отрицателен.
VI. Заключение
83. С оглед на изложеното предлагам на Съда да отхвърли шестото основание на жалбата на Eurobolt BV, Fabory Nederland BV и ASF Fischer BV.