РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
14 септември 2023 година(*)
„Обжалване — Държавни помощи — Сектор на въздухоплаването — Оперативна помощ, отпусната от Федерална република Германия на летище Франкфурт-Хан — Член 108 ДФЕС — Решение да не се започва официална процедура по разследване — Жалба за отмяна — Качество на заинтересована страна — Зачитане на процесуалните права“
По дело C‑466/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 29 юли 2021 г.,
Land Rheinland-Pfalz, представлявана от R. van der Hout и C. Wagner, Rechtsanwälte,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Deutsche Lufthansa AG, установено в Кьолн (Германия), представлявано от A. Martin-Ehlers, Rechtsanwalt,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, представлявана от Ц. Георгиева и T. Maxian Rusche,
ответник в първоинстанционното производство,
Федерална република Германия,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, L. S. Rossi, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и O. Spineanu-Matei, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: M. Krausenböck, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 ноември 2022 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си пред Съда Land Rheinland-Pfalz (провинция Рейнланд-Пфалц, Германия, наричана по-нататък „Провинцията“) иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑218/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:282), с което Общият съд отменя Решение C(2017) 5289 final на Комисията от 31 юли 2017 година относно държавна помощ SA.47969 (2017/N), приведена в действие от Германия във връзка с оперативна помощ, отпусната на летище Франкфурт-Хан (наричано по-нататък „спорното решение“).
2 С насрещната си жалба пред Съда Европейската комисия също иска отмяната на обжалваното съдебно решение.
3 С насрещната си жалба пред Съда Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „DLH“) иска отмяната на това съдебно решение в частта, в която Общият съд е отхвърлил второто оплакване по първата част от единственото основание, изтъкнато от DLH в жалбата в първоинстанционното производство.
Правна уредба
Регламент (ЕС) 2015/1589
4 Член 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) гласи:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
з) „заинтересована страна“ означава всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“.
5 Член 4 от този регламент предвижда:
„[…]
3. Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 [ДФЕС], тя решава, че мярката е съвместима с вътрешния пазар („решение, което не повдига възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено.
4. Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член 108, параграф 2 [ДФЕС] („решение за започване на официална процедура по разследване“).
[…]“.
Регламент (ЕС) № 651/2014
6 Член 56а от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 [ДФЕС] (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 г. (ОВ L 156, 2017 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 651/2014“), гласи:
„1. Инвестиционните помощи за летище са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 от Договора и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, ако са изпълнени условията, определени в параграфи 3—14 от настоящия член и в глава I.
2. Оперативните помощи за летище са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 от Договора и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, ако са изпълнени условията, определени в параграфи 3, 4, 10, 15—18 от настоящия член и в глава I.
[…]
6. Инвестиционната помощ не се отпуска на летище, намиращо се в периметър до 100 километра или до 60 минути път с лека кола, автобус, влак или високоскоростен влак от съществуващо летище, от което се извършват редовни въздушни услуги по смисъла на член 2, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3)].
7. Параграфи 5 и 6 не се прилагат за летища със среден годишен пътникопоток до 200 000 пътници през последните две финансови години, предшестващи годината, в която помощта действително е предоставена, ако не се очаква инвестиционната помощ да доведе до увеличение на средния годишен пътникопоток на летището до над 200 000 пътници в рамките на две финансови години след предоставянето на помощта. Инвестиционната помощ, предоставена за такива летища, трябва да е в съответствие с параграф 11 или с параграфи 13 и 14.
8. Параграф 6 не се прилага, когато инвестиционната помощ се отпуска на летище, намиращо се на разстояние до 100 километра от съществуващи летища, от които се извършват редовни въздушни услуги по смисъла на член 2, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 1008/2008, при условие че маршрутът между всяко едно от тези други съществуващи летища и летището, получаващо помощта, непременно предполага или време за пътуване чрез превоз по море от общо най-малко 90 минути, или въздушен превоз.
[…]“.
Насоки относно помощите за въздухоплаването
7 Точка 25 от Насоките относно държавните помощи за летища и авиокомпании (ОВ C 99, 2014 г., стр. 3, наричани по-нататък „Насоките относно помощите за въздухоплаването“) гласи:
„25. За целите на настоящите насоки:
[…]
12) „регион на обслужване на летище“ означава географски пазар, който по принцип е разположен в радиус от около 100 километра или около 60 минути път с лека кола, автобус, влак или високоскоростен влак; въпреки това, регионът на обслужване на едно летище може да е различен и в него трябва да бъдат взети предвид особеностите на всяко конкретно летище. Големината и формата на региона на обслужване са различни за отделните летища и зависят от различните характеристики на летището, включително неговия бизнес модел, разположение и дестинациите, които обслужва;
[…]“.
8 Точки 114, 115, 131 и 132 от Насоките относно помощите за въздухоплаването се съдържат в раздел 5.1.2 от тези насоки, озаглавен „Оперативна помощ за летища“, и предвиждат:
„114. Увеличаването на броя на нерентабилните летища не допринася обаче за постигането на цел от общ интерес. Когато летище се намира в същия регион на обслужване като друго летище със свободен капацитет, в бизнес плана, основаващ се на разумни прогнози за превоза на пътници и товари, трябва да бъде определено вероятното въздействие върху превоза на другото летище, разположени в този регион на обслужване.
115. Поради това Комисията ще се усъмни в перспективите пред нерентабилно летище да покрие напълно оперативните разходи в края на преходния период, ако друго […] летище се намира в същия регион на обслужване.
[…]
131. Когато оценява съвместимостта на оперативната помощ, Комисията ще вземе предвид нарушенията на конкуренцията и въздействието върху търговията. Когато летище се намира в същия регион на обслужване като летище със свободен капацитет, в бизнес плана, основаващ се на разумни прогнози за превоза на пътници и товари, трябва да бъде определено вероятното въздействие върху превоза на пътници и товари на другите летища, намиращи се в тази зона на обслужване.
132. Оперативна помощ за летище, намиращо се в същия регион на обслужване, ще се счита за съвместима с вътрешния пазар единствено ако държавата членка докаже, че в края на преходния период всички летища в същия регион на обслужване ще са в състояние да покриват изцяло оперативните разходи“.
Обстоятелствата по спора
9 На 7 април 2017 г. Федерална република Германия уведомява Комисията за намерението си да предостави, с последователни вноски между 2018 г. и 2022 г., оперативна помощ на летище Франкфурт-Хан във връзка със състоянието му на дефицит (наричана по-нататък „разглежданата помощ“). Това летище се експлоатира от Flughafen Frankfurt-Hahn GmbH (наричано по-нататък „FFHG“).
10 В спорното решение Комисията по същество приема, че не е необходимо да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като, макар разглежданата помощ да представлява „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тя е съвместима с вътрешния пазар съгласно параграф 3, буква в) от този член. Комисията по-специално мотивира това решение, като посочва, че няма други летища в региона на обслужване на летище Франкфурт-Хан, което е получател на въпросната помощ.
11 Преди приемането на спорното решение Комисията приема две решения относно мерки, взети от Федерална република Германия в полза на летище Франкфурт-Хан и Ryanair, а именно, първо, Решение (ЕС) 2016/788 от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.32833 (11/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Германия, относно условията за финансирането на летище Франкфурт Хан, въведени в периода 2009—2011 г. (ОВ L 134, 2016 г., стр. 1), срещу което е подадена жалба за отмяна, отхвърлена от Общия съд с определение от 17 май 2019 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑764/15, EU:T:2019:349), и второ, Решение (ЕС) 2016/789 от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.21121 (C 29/08) (ex NN 54/07), приведена в действие от Германия във връзка с финансирането на летище Франкфурт Хан и финансовите отношения между летището и Ryanair (ОВ L 134, 2016 г., стр. 46), срещу което е подадена жалба за отмяна, отхвърлена от Общия съд с решение от 12 април 2019 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑492/15, EU:T:2019:252). Жалбите, подадени срещу тези два акта на Общия съд, са отхвърлени от Съда с решения от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (C‑453/19 P, EU:C:2021:608), и от 20 януари 2022 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (C‑594/19 P, EU:C:2022:40).
12 Освен това на 26 октомври 2018 г. Комисията започва официална процедура по разследване въз основа на оплакване на DLH, заведено под номер SA.43260, относно други мерки в полза на летище Франкфурт-Хан и Ryanair. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 13 септември 2019 г. (ОВ C 310, 2019 г., стр. 5, наричано по-нататък „решението Хан IV“).
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
13 На 29 март 2018 г. авиокомпания DLH подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
14 DLH по същество излага пред Общия съд едно-единствено основание, което се подразделя на три части, а именно, първо, неотчитане от Комисията на основните факти по делото, с което е сезирана, второ, неотчитане от Комисията на други помощи, които вече били отпуснати на летище Франкфурт-Хан, и трето, допуснати от Комисията грешки в преценката.
15 В обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред приема, че подадената от DLH жалба е допустима. По съществото Общият съд приема, че що се отнася до региона на обслужване на летище Франкфурт-Хан, Комисията не е отчела правилно всички критерии, които е следвало да прецени съгласно Насоките относно помощите за въздухоплаването, и че следователно произтеклият от това „недостатъчен и непълен“ анализ не е позволил на тази институция да преодолее съмненията относно съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар. Съответно, като отхвърля всички останали оплаквания на DLH, Общият съд приема, че единственото основание, изтъкнато от DLH в първоинстанционната жалба, отчасти е налице в третата си част и вследствие на това отменя спорното решение.
Исканията на страните
Искания по главната жалба
16 С жалбата си Провинцията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли окончателно жалбата в първоинстанционното производство, както и
– да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
17 DLH иска от Съда:
– да отхвърли жалбата като недопустима и във всеки случай като неоснователна, както и
– да осъди Провинцията да заплати съдебните разноски.
18 Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като недопустима и във всеки случай като неоснователна, както и
– да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Искания по подадената от DLH насрещна жалба
19 С насрещната си жалба DLH иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд е отхвърлил второто оплакване по първата част от единственото изтъкнато от него основание, и
– да осъди Провинцията да заплати съдебните разноски.
20 Провинцията иска от Съда:
– да отхвърли насрещната жалба на DLH,
– да отмени обжалваното съдебно решение и да „отхвърли окончателно“ жалбата в първоинстанционното производство, както и
– да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
21 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли насрещната жалба на DLH като недопустима или във всеки случай като неоснователна, както и
– да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Искания по подадената от Комисията насрещна жалба
22 С насрещната си жалба Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като недопустима или във всеки случай като неоснователна, както и
– да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
23 DLH иска от Съда:
– да отхвърли насрещната жалба на Комисията като недопустима или във всеки случай като неоснователна и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
24 Провинцията иска от Съда:
– да уважи насрещната жалба на Комисията,
– да отмени обжалваното съдебно решение и да „отхвърли окончателно“ жалбата в първоинстанционното производство, както и
– да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
По молбата за спиране на изпълнението на обжалваното съдебно решение
25 С молба, подадена на 10 септември 2021 г., Провинцията иска от Съда да разпореди спиране на изпълнението на обжалваното съдебно решение.
26 С определение от 30 ноември 2021 г., Land Rheinland-Pfalz/Deutsche Lufthansa (C‑466/21 P-R, EU:C:2021:972), заместник-председателят на Съда отхвърля тази молба.
По молбата за възобновяване на устната фаза на производството
27 След представянето на заключението на генералния адвокат DLH подава в секретариата на Съда две молби, съответно на 6 април 2023 г. и 11 юли 2023 г., като иска от Съда да постанови възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от Процедурния правилник на Съда.
28 В подкрепа на искането си DLH изтъква наличието на нови факти, които не са му били известни преди представянето на заключението. От една страна, става въпрос за представянето от Провинцията на писмено изявление в рамките на висящо пред Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия) производство по спор между нея и DLH относно връщането на сумите, изплатени по мерките, посочени в решение Хан IV. DLH отбелязва по-конкретно, че в това писмено изявление Провинцията твърди, че Ryanair и то самото са в конкурентни отношения. От друга страна, DLH изтъква наличието на решение на Oberlandesgericht Koblenz (Висш областен съд Кобленц, Германия), в което се признавало, че предоставените на летище Франкфурт-Хан помощи представляват кръстосано субсидиране в полза на Ryanair, което потвърждавало, че DLH било пряко и лично засегнато от тези помощи.
29 Съгласно член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението му.
30 В настоящия случай обаче молбите на DLH не разкриват наличието на нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови.
31 При това положение след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.
По допустимостта на подадените пред Съда главна жалба и насрещна жалба на Комисията
По допустимостта на главната жалба
Доводи на страните
32 Според DLH главната жалба е недопустима, тъй като, първо, документът, представен от Провинцията като доказателство за наличието на пълномощно ad litem на нейния представител, е изготвен прекалено отдавна и е твърде общ и не съдържа никаква информация за самоличността на лицето, което трябва да бъде представлявано, макар да е подписан от името на Провинцията. Второ, DLH счита, че Провинцията е пряко засегната от обжалваното съдебно решение само поради задължението си да събере обратно вноските по разглежданата помощ, които вече са платени на FFHG, и в бъдеще да не му изплаща такива вноски. Провинцията обаче отказала да изпълни такова задължение. Следователно подаването на жалбата представлявало злоупотреба. Трето, обжалваното съдебно решение не водело до промени в правното положение на Провинцията, като в действителност тя целяла да защити интересите на FFHG, на новите акционери на последното, както и на Ryanair. Четвърто, Провинцията нямала правен интерес, тъй като отмяната на обжалваното съдебно решение нямало да ѝ донесе никакви ползи.
33 На последно място, в писмената си дуплика и в съдебното заседание пред Съда DLH изтъква, от една страна, че с жалбата не се зачита силата на пресъдено нещо, с която се ползва определение на Общия съд от 17 май 2019 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑764/15, EU:T:2019:349), и от друга страна, че Провинцията вече няма правен интерес, тъй като настоящото икономическо положение на FFHG вече не позволява да му бъде изплатен остатъкът от разглежданата помощ.
34 Провинцията и Комисията поддържат, че доводите на DLH трябва да бъдат отхвърлени.
Съображения на Съда
35 На първо място, колкото до изтъкнатия от DLH в писмената му дуплика и в съдебното заседание пред Съда довод, че жалбата е недопустима, тъй като цели да оспори силата на пресъдено нещо на определение от 14 декември 2017 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑764/15, EU:T:2017:933), следва да се припомни, че съгласно член 127 от Процедурния правилник на Съда в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството.
36 Следователно, доколкото доводът относно силата на пресъдено нещо на определение от 14 декември 2017 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑764/15, EU:T:2017:933), не е бил изтъкнат от DLH в писмения му отговор на жалбата и не почива върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството, той следва да се приеме за представен извън срока и следователно да бъде отхвърлен като недопустим.
37 На второ място, видно от член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, встъпилите страни, различни от държавите членки и институциите на Европейския съюз, могат да обжалват решение на Общия съд, ако то ги засяга пряко.
38 В случая Провинцията, която е встъпила страна пред Общия съд, доказва надлежно, че обжалваното съдебно решение я засяга пряко.
39 Всъщност, както Провинцията посочва в жалбата си, това съдебно решение има за последица, от една страна, да я задължи да събере обратно вноските по разглежданата помощ, които вече са платени на FFHG, и от друга страна, да ѝ забрани в бъдеще да изплаща нови вноски по тази помощ.
40 Изтъкнатият от DLH в съдебното заседание пред Съда довод, че с оглед на производството по несъстоятелност, което понастоящем е образувано за FFHG, на последното във всеки случай вече не могат да бъдат изплатени останалите вноски по разглежданата помощ, не може да промени този извод. Всъщност, дори да се предположи, че това е така, то не променя факта, че обжалваното съдебно решение все пак задължава Провинцията при всички случаи да събере обратно вноските по разглежданата помощ, които вече е платила на FFHG.
41 Освен това, дори да бъде прието за установено обстоятелството, че Провинцията не е взела всички възложени с обжалваното съдебно решение мерки, то не може да промени констатациите в точки 39 и 40 от настоящото решение, които са достатъчни, за да се докаже, че Провинцията е пряко засегната от обжалваното съдебно решение и че следователно може да обжалва последното съдебно решение пред Съда, без да е необходимо да се проверява и дали тази страна има правен интерес.
42 На трето място, в пълномощното на представителя на Провинцията изрично се предвижда, че той може да представлява Провинцията пред съда на Съюза по споровете в областта на държавните помощи. Освен това DLH не твърди, нито на по-силно основание доказва, че макар да е изготвено на 7 юни 2019 г., това пълномощно вече не е валидно. Следователно посоченото пълномощно отговаря на условията, предвидени в член 44, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., mobile.de/EUIPO, C‑418/16 P, EU:C:2018:128, т. 34 и 39).
43 От това следва, че жалбата на Провинцията е допустима.
По допустимостта на подадената от Комисията насрещна жалба
Доводи на страните
44 DLH твърди, че подадената от Комисията насрещна жалба е недопустима, тъй като, на първо място, в нея не се посочва датата, на която жалбата на Провинцията е била връчена на тази институция, противно на предвиденото в член 177, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда.
45 На второ място, насрещната жалба на Комисията нарушавала член 178, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник, тъй като била до голяма степен идентична с представения от тази институция писмен отговор на главната жалба.
46 На трето място, тази насрещна жалба била недопустима, тъй като самата главна жалба била недопустима.
47 На четвърто място, подаването на посочената насрещна жалба представлявало злоупотреба, тъй като Комисията не започнала никакво производство за установяване на нарушение по отношение на Федерална република Германия, въпреки че DLH я уведомило, че след приемането на решение Хан IV нито FFHG, нито Провинцията са събрали обратно от Ryanair съответните помощи, за да бъдат прехвърлени съответните суми по блокирана сметка.
48 Комисията и Провинцията поддържат, че доводите на DLH трябва да бъдат отхвърлени.
Съображения на Съда
49 На първо място, колкото до довода на DLH, че подадената от Комисията насрещна жалба е недопустима, тъй като и жалбата на Провинцията е недопустима, достатъчно е да се констатира, че този довод трябва да бъде отхвърлен с оглед на констатациите в точки 35—43 от настоящото решение.
50 На второ място, следва да се припомни, че съгласно членове 172 и 174 от Процедурния правилник на Съда страните по съответното дело пред Общия съд, които имат интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата пред Съда, може да представят писмен отговор, исканията в който са уважаване или отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата. Съгласно член 176 и член 178, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник тези страни могат с отделен документ, различен от писмения отговор, да подадат насрещна жалба, исканията в която са отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд, като в нейна подкрепа представят основания и правни доводи, различни от основанията и доводите, изтъкнати в писмения отговор (определение от 7 декември 2017 г., Eurallumina/Комисия, C‑323/16 P, EU:C:2017:952, т. 30, и решение от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 47).
51 От тези разпоредби, разгледани във връзка една с друга, следва, че в писмения отговор по жалба не може да се иска отмяна на съдебния акт на Общия съд по различни и самостоятелни съображения спрямо изтъкнатите в жалбата, доколкото такива съображения могат да бъдат изтъквани само с насрещна жалба (решение от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 48). От това следва също, че насрещната жалба по принцип трябва да съдържа различни и самостоятелни основания и доводи спрямо изтъкнатите в писмения отговор по главната жалба, представен от същата страна.
52 В случая някои основания, изложени в насрещната жалба на Комисията, отчасти се припокриват с доводите, изложени от нея в писмения отговор, който е представила в подкрепа на жалбата на Провинцията.
53 Следва да се отбележи обаче, че с насрещната си жалба самата Комисия иска отмяна на обжалваното съдебно решение, като изтъква основания, които са отчасти самостоятелни и различни от изложените в главната жалба. Съгласно правилата, припомнени в точка 50 от настоящото решение, Комисията не е можела да направи такова искане и да представи такива основания в писмения си отговор, поради което именно в съответствие с тези правила е подала насрещна жалба. При това положение тя не може да бъде упрекната, че в насрещната си жалба е изложила всички основания, изтъкнати в подкрепа на искането ѝ за отмяна на обжалваното съдебно решение, включително изтъкнатите и в писмения ѝ отговор, вместо да разпредели изложените от нея основания между насрещната жалба и писмения отговор, тъй като има опасност да бъде нарушена съгласуваността на съображенията ѝ (вж. в този смисъл определение от 7 декември 2017 г., Eurallumina/Комисия, C‑323/16 P, EU:C:2017:952, т. 31).
54 На трето място, съгласно член 177, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда насрещната жалба трябва да съдържа датата, на която главната жалба е била връчена на страната, подала насрещната жалба. DLH обаче отбелязва, че такава информация не се съдържа в подадената от Комисията по настоящото дело насрещна жалба.
55 Макар да е вярно, че тази информация не се съдържа в споменатата насрещна жалба, безспорно е, че датата, на която главната жалба е била връчена на Комисията, а именно 5 август 2021 г., е изрично посочена в писмения отговор по тази главна жалба, представен от Комисията и връчен на DLH и на Провинцията. Освен това изобщо не се оспорва, че насрещната жалба е подадена от Комисията в определения срок.
56 От това следва, че пропускът на Комисията да посочи в насрещната си жалба предвидената в член 177, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда информация, не е нередовност, която може да доведе до недопустимост на насрещната жалба, тъй като на другите страни е била дадена възможност да проверят, че посочената насрещна жалба действително е подадена в срок от два месеца, считано от връчването на жалбата.
57 Противно на поддържаното от DLH в писмената му дуплика по главната жалба, обстоятелството, че исканията в писмения отговор на Комисията по главната жалба са отмяна на обжалваното съдебно решение, а не, както изисква член 174 от Процедурния правилник на Съда, уважаване или отхвърляне, изцяло или частично, на тази жалба, не може да промени този извод. Всъщност подобна нередовност води само до недопустимост на искането на Комисията в писмения отговор за отмяна на обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 21).
58 На последно място, дори да се приеме за установено обстоятелството, че Провинцията не е предприела необходимите действия, за да се съобрази с обжалваното съдебно решение или с решение Хан IV, то не може да доведе до недопустимост на насрещната жалба на Комисията, с която се иска отмяната на това съдебно решение.
59 Следователно насрещната жалба на Комисията е допустима.
По основателността на подадените пред Съда главна жалба и насрещна жалба на Комисията
Предварителни бележки
60 В подкрепа на жалбата си Провинцията изтъква пет основания, а именно, първо, нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и липса на мотиви, второ, грешка при прилагане на правото при преценка на региона на обслужване на летище Франкфурт-Хан, трето, нарушение на принципа ne ultra petita, четвърто, несъобразяване с условията, при които Комисията може да не започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и пето, нарушение на член 264 ДФЕС.
61 В подкрепа на насрещната си жалба Комисията изтъква шест основания, а именно, първо, нарушение на член 263 ДФЕС, второ, нарушение на правилата относно тежестта на доказване, на задължението за произнасяне по изложените от страните доводи и за изслушване на страните, трето, прилагане на неправилен критерий за проверка на валидността на решенията на Комисията да не започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, четвърто, неправилно тълкуване на Насоките относно държавните помощи за въздухоплаването, пето, нарушение на правилата относно тежестта на доказване, и шесто, неспазване на Процедурния правилник на Общия съд, неправилна служебна проверка и изопачаване на доказателство.
По основанията, отнасящи се до липсата на процесуална легитимация на DLH
Доводи на страните
– По първото основание, изложено в главната жалба
62 По първото основание Провинцията упреква Общия съд, че е нарушил член 263, четвърта алинея ДФЕС и задължението си за мотивиране.
63 В рамките на втората част от първото основание Провинцията смята по-специално че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 62 и 86 от обжалваното съдебно решение е приел, че видно от цялостен анализ на жалбата в първоинстанционното производство, DLH е изтъкнало пред него нарушение на процесуалните си права. Всъщност в тази жалба DLH само изтъкнало грешки, допуснати от Комисията във връзка с разрешаването на разглежданата помощ. Освен това, като се ограничил с констатацията, че твърдението за такова нарушение произтича от цялостен анализ на посочената жалба, Общият съд не изпълнил и задължението си за мотивиране.
64 Комисията счита, от една страна, че Общият съд е изопачил съдържанието на жалбата в първоинстанционното производство или поне я е тълкувал неправилно от правна гледна точка, като е приел, че тя съдържа едно-единствено основание, а именно нарушение на процесуалните права на DLH, макар в действителност тя да съдържа няколко основания. От друга страна, изводът на Общия съд в точки 59, 62 и 86 от обжалваното съдебно решение, че е достатъчно в петитума на жалбата или в жалбата като цяло да бъде изтъкнато нарушение на процесуалните права, било в противоречие с член 263, четвърта алинея ДФЕС.
65 DLH отговаря, че в точка 55 и сл. от първоинстанционната си жалба то изрично изтъква нарушение на процесуалните си права, като този аспект дори е посочен в предмета на първоинстанционната му жалба, както и в изложените в нейна подкрепа основания, както се потвърждава от точка 14 от тази жалба.
– По второто основание в насрещната жалба на Комисията
66 По второто основание в насрещната си жалба Комисията, подкрепена в това отношение от Провинцията, изтъква, че Общият съд е нарушил правилата относно тежестта на доказване, както и задължението си да се произнесе по изложените от страните доводи и да изслуша страните.
67 В рамките на първата част от второто основание Комисията поддържа, че DLH никога не е твърдяло пред Общия съд, че летищата Франкфурт-Хан и Франкфурт на Майн се конкурират, нито че помощите в полза на първото биха могли да имат някакво въздействие върху второто.
68 Поради това точка 50 от обжалваното съдебно решение била опорочена поради грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд посочил твърдение, което DLH не изложило пред него и чиято истинност той при всички положения не проверил.
69 В точки 52—54 от обжалваното съдебно решение Общият съд стигнал до извода, че е налице конкурентен натиск от Ryanair върху DLH, който щял да намалее, ако не бъде предоставяна разглежданата помощ на FFHG, без да разгледа доказателствата, представени от DLH и от Комисията, което също било в нарушение на правилата относно тежестта на доказване.
70 DLH отговаря, че в първоинстанционната си жалба е доказало, че двете засегнати летища са се конкурирали. Подобно положение на конкуренция вече се основавало на посоченото в точки 43 и 117 и сл. от тази жалба обстоятелство, че регионите на обслужване на тези летища се припокриват. Освен това в точка 43 от посочената жалба то изтъквало наличието на конкуренция между тези летища по отношение на въздушните маршрути, на които те са начална точка.
71 Освен това Комисията не можела да оспорва установения от Общия съд факт, че летищата Франкфурт на Майн и Франкфурт-Хан се конкурират, тъй като насрещната жалба пред Съда се ограничава само до правни въпроси.
72 При условията на евентуалност DLH доказало, че летище Франкфурт-Хан упражнявало конкурентен натиск върху летище Франкфурт на Майн до такава степен, че последното позволило на Ryanair да открие база през март 2017 г.
73 В рамките на втората част от второто основание в насрещната си жалба Комисията упреква Общия съд, че в точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение е приел, че Ryanair и DLH са конкуренти по отношение на предлаганите от Ryanair от летище Франкфурт-Хан полети и полетите за същите дестинации, извършвани от DLH от летище Франкфурт на Майн. Комисията обаче изтъкнала пред Общия съд, че що се отнася до полетите, които DLH извършва с отправна точка от летище Франкфурт на Майн, става въпрос за „премиум полети“ и за транзитни пътници, докато Ryanair извършва нискотарифни полети в рамките на оперативния трафик „от точка до точка“. Комисията доказала също, че в твърдените доказателства, представени от DLH, не се съдържала никаква информация относно развитието на броя на пътниците и на цените и че имало сериозни съмнения относно това кои маршрути действително се обслужват от DLH и на кои дати. Тъй като тези доводи на Комисията имали голямо значение за изхода на делото, Общият съд трябвало да се произнесе по тях.
74 DLH посочва в отговор, че няма никакво задължение за Общия съд да взема предвид изложените пред него доводи, а само задължение да гарантира, че е спазено правото на изслушване.
Съображения на Съда
75 Тъй като адресат на спорното решение е Федерална република Германия, а не DLH, важно е да се припомни, че член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда две хипотези, в които физическо или юридическо лице се признава за процесуално легитимирано да подаде жалба срещу акт на Съюза, на който не е адресат. От една страна, подобна жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, лицето може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако същият го засяга пряко (решение от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 50 и цитираната съдебна практика).
76 В това отношение е важно да се отбележи най-напред, че в точка 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тъй като спорното решение се отнася до индивидуална помощ, е изключено това решение да е подзаконов акт. Впрочем тази констатация не е оспорена в рамките на жалбите по настоящото производство.
77 На следващо място, що се отнася до въпроса дали DLH е „пряко и лично“ засегнато от спорното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, от постоянната практика на Съда следва, че субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както би бил адресатът на решението (вж. по-специално решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 51).
78 Тъй като жалбата в първоинстанционното производство е срещу решение на Комисията в областта на държавните помощи, следва да се припомни също така, че в рамките на производството за контрол на държавните помощи, предвидено в член 108 ДФЕС, трябва да се разграничават, от една страна, предварителната фаза на разглеждане на помощите, установена с параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ с вътрешния пазар, и от друга страна, фазата на същинското разследване, предвидена в параграф 2 от същия член. Единствено в рамките на последната фаза, чиято цел е да осигури на Комисията пълна информация относно всички данни по преписката, Договорът за функционирането на ЕС предвижда задължение за тази институция да покани заинтересованите да представят своите становища (вж. по-специално решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 94, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 52).
79 От това следва, както правилно припомня Общият съд в точка 36 от обжалваното съдебно решение, че когато, без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията установи с решение, прието на основание параграф 3 от същия член, че дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред съда на Съюза. По такива съображения жалбата за отмяна на подобно решение, подадена от „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, е допустима, когато с подаването ѝ нейният автор цели да защити процесуалните права, които черпи от тази разпоредба (вж. по-специално решение от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 53 и цитираната съдебна практика).
80 В това отношение следва да се припомни, че определението на понятието „заинтересована страна“, както следва от практиката на Съда, е кодифицирано от законодателя на Съюза в член 1, буква з) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), който е заменен от член 1, буква з) от Регламент 2015/1589. Последната разпоредба определя понятието „заинтересована страна“ като „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“ (решение от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 58).
81 В случая е безспорно, че спорното решение е прието в предварителната фаза на разглеждане, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС и посочена в член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, и следователно без да е започната официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и посочена в член 4, параграф 4 от този регламент.
82 Следователно Общият съд правилно е приел, че подадената от DLH жалба може да се счита за допустима, доколкото тази авиокомпания, от една страна, е доказала, че е „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, и от друга страна, е изтъкнала нарушение на процесуалните си права.
83 Провинцията и Комисията обаче считат, че в точки 32—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че и двете условия са изпълнени в конкретния случай.
– По качеството на DLH на „заинтересована страна“
84 В точки 39—56 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че DLH е „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.
85 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че макар понятието „заинтересована страна“ по смисъла на тази разпоредба да включва по-специално предприятията, конкуренти на получателя на помощта, това не променя факта, че както правилно отбелязва Общият съд в точка 44 от обжалваното съдебно решение, това понятие се отнася до неопределен кръг адресати (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 59).
86 Така от практиката на Съда следва, че предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, може все пак да бъде квалифицирано като „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, ако посочи, че неговите интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, което изисква предприятието надлежно да докаже, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му. Следователно качеството „заинтересована страна“ не предполага непременно наличието на конкурентно отношение (вж. в този смисъл по-специално решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 64 и 65, от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, C‑647/19 P, EU:C:2021:666, т. 58, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 60).
87 На второ място, следва да се подчертае, че в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че има вероятност предоставянето на разглежданата помощ да окаже конкретно влияние върху положението на DLH, що се отнася, от една страна, до функционирането на летище Франкфурт на Майн, което е неговото първо „летище-хъб“, и от друга страна, до конкуренцията по отношение на дестинациите на предлаганите от DLH полети с отправна точка от това летище.
88 По-конкретно, в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, първо, че разглежданата помощ може да засегне конкурентното положение на летище Франкфурт на Майн.
89 Както обаче Комисията правилно отбелязва в първата част от второто основание на насрещната си жалба, от жалбата в първоинстанционното производство не следва, че DLH е изтъкнало такъв довод, за да обоснове процесуалната си легитимация. А както бе припомнено в точка 86 от настоящото решение, задължение само на жалбоподателя е да докаже, че има опасност разглежданата помощ да окаже конкретно влияние върху положението му.
90 Следователно точка 50 от обжалваното съдебно решение е опорочена поради грешка при прилагане на правото.
91 Второ, в точки 51—54 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че тъй като предоставянето на разглежданата помощ е позволило на FFHG да продължи дейността си, то е дало възможност на Ryanair да запази конкурентния натиск, който упражнява върху DLH от летище Франкфурт-Хан. Тази констатация се основава на факта, че тези две авиокомпании са конкуренти, тъй като предлагат полети до едни и същи дестинации с отправна точка от летища Франкфурт-Хан и Франкфурт на Майн, като този факт се удостоверява, както е посочено в точка 51 от обжалваното съдебно решение, със списъците с дестинации, предоставени от DLH в писмените му изявления по делото и в съдебното заседание пред Общия съд.
92 Съответно от точка 51 изрично следва, че Общият съд е взел предвид доказателствата, представени от DLH. За сметка на това, както Комисията отбелязва в рамките на втората част от второто основание на насрещната си жалба, от обжалваното съдебно решение по никакъв начин не следва, че Общият съд е взел предвид доводите, които е изтъкнала, по-специално в точки 33—40 от писмената си дуплика пред Общия съд, и които целят да поставят под въпрос релевантността на представените от DLH доказателства за преценката дали между тази авиокомпания и Ryanair съществуват конкурентни отношения.
93 В това отношение е важно да се припомни, от една страна, че в рамките на производството по обжалване на акт на Общия съд Съдът проверява по-специално дали Общият съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи, и от друга страна, че изтъкнатата като основание липса на отговор от страна на Общия съд на изложени в първоинстанционното производство доводи означава по същество да се твърди нарушение на задължението за мотивиране, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (вж. в този смисъл решения от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 29, от 29 септември 2022 г., ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:734, т. 106, и от 2 февруари 2023 г., Испания и др./Комисия, C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2023:60, т. 118).
94 Действително Общият съд не е длъжен да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които последният не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 96 и от 1 декември 2022 г., EUIPO/Vincenti, C‑653/20 P, EU:C:2022:945, т. 47).
95 При все това, доколкото в случая с представените от Комисията данни се цели да се оспори релевантността на представените от DLH данни, за да изпълни задължението си за мотивиране, Общият съд е трябвало да изложи съображенията, поради които счита, че тези доказателства не могат да оборят извода му, основан на представените от DLH доказателства, че тази авиокомпания и Ryanair осъществяват дейност на един и същ пазар за въздушен превоз на пътници и следователно са конкуренти.
96 От изложеното по-горе следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е приел, че DLH е „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.
97 Ето защо следва да се приеме, че второто изтъкнато от Комисията основание е налице в първата и втората си част.
– По позоваването от DLH на нарушение на неговите процесуални права
98 На първо място, следва да се отбележи, че изводът на Общия съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение, че в жалбата в първоинстанционното производство DLH е изтъкнало нарушение на процесуалните си права, се основава на констатациите, направени от него в точки 62 и 63 от това съдебно решение.
99 В това отношение в точка 62 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че „от цялостен анализ на жалбата следва“, че подадената от DLH жалба „е за отмяна на решението да не се повдигат възражения, като се оспорва това, че в [посоченото] решение не е направена пълна проверка на разглежданата помощ, което [било] във вреда на [DLH], тъй като то е заинтересована страна, и [нарушавало] правото му на изслушване и процесуалните му права“.
100 В точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява също, че „[…] що се отнася до жалба, с която се оспорва законосъобразността на решението, прието, без да се започва официалната процедура, следва да се разгледат всички доводи, изтъкнати от [DLH] в единственото основание, за да се прецени дали те позволяват да се установят сериозни затруднения, при наличието на които Комисията е била длъжна да започне посочената процедура“.
101 На второ място, важно е да се припомни, че съдът на Съюза не е длъжен да тълкува жалбата, с която жалбоподателят оспорва единствено правилността на решение за преценка на самата мярка за помощ, като целяща на практика да защити процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС, когато жалбоподателят не е повдигнал изрично основание с такава цел, защото в противен случай би променил предмета на тази жалба (решение от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, C‑647/19 P, EU:C:2021:666, т. 115 и цитираната съдебна практика).
102 При все това доводите на жалбоподателя, с които се цели конкретно да се докаже, че Комисията е трябвало да започне официалната фаза на разследване, са допустими, когато с жалбата, в подкрепа на която са изтъкнати тези доводи, действително се иска отмяна на решението да не се започва такава процедура и когато съгласно самия текст на жалбата жалбоподателят твърди, че незапочването на процедура по разследване не му е дало възможност да се ползва от процесуалните гаранции, на които има право (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2011 г., Белгия/Deutsche Post и DHL International, C‑148/09 P, EU:C:2011:603, т. 61—63).
103 В случая е вярно, първо, както подчертава Общият съд в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че с подадената пред него жалба DLH иска отмяна на решение на Комисията да не започва официалната фаза на разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.
104 При все това следва да се подчертае, второ, че както отбелязва генералният адвокат в точка 98 от заключението си, Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като в точка 62 от това решение само е посочил, че позоваването от DLH на нарушение на неговите процесуални права следва от цялостен анализ на жалбата в първоинстанционното производство. Напротив, Общият съд е трябвало изрично да посочи точките от тази жалба, на които се е основал, за да направи такъв извод, така че да позволи на страните, както бе припомнено в точка 94 от настоящото решение, да се запознаят със съображенията, по които се е произнесъл по този начин, а на Съда — да упражни своя контрол.
105 Трето, както също отбелязва генералният адвокат по същество в точка 97 от заключението си, Общият съд е бил длъжен да разгледа и с кои от оплакванията на DLH се цели конкретно да се докаже, че Комисията е трябвало да започне официалната фаза на разследване.
106 От обжалваното съдебно решение обаче не следва, че Общият съд е извършил такава проверка. Напротив, видно от точка 63 от това решение, Общият съд е приел, че след като с жалбата в първоинстанционното производство се оспорва отказът на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, той е бил длъжен да разгледа всички доводи, които DLH е изтъкнало, за да прецени дали те позволяват да се установят сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да започне такава процедура, но не е и да провери предварително дали всеки от тези доводи цели конкретно да докаже наличието на такива затруднения.
107 От това следва, че изводът на Общия съд, че DLH се е позовало на нарушение на процесуалните си права, е опорочен поради грешки при прилагане на правото и липса на мотиви.
108 Ето защо трябва да се приеме, че първото изложено от Провинцията основание е налице във втората си част.
109 С оглед на всички изложени по-горе съображения и без да е необходимо произнасяне нито по първата част от първото основание на жалбата на Провинцията, нито по първото основание и по третата част от второто основание на насрещната жалба на Комисията, с които по други причини се оспорва допустимостта на жалбата, нито по другите основания на главната и насрещните жалби, с които се оспорват съображенията на Общия съд по същество, и по-специално по основанията, изложени от DLH в насрещната му жалба относно съответствието с член 107 ДФЕС на понятието „цялостен сценарий“, използвано от Общия съд, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
По жалбата пред Общия съд
110 Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
111 Това не е така в настоящия случай.
112 Всъщност, като се има предвид наличието на няколко грешки при прилагане на правото и липсата на мотиви, разглеждането на допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство и евентуално на основателността ѝ предполага фактически преценки, които биха изисквали Съдът да извърши допълнителни процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства по делото.
113 Поради това делото следва да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане, без Съдът да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑218/18, EU:T:2021:282).
2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи