РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
14 септември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип ne bis in idem — Санкция, наложена за нелоялни търговски практики — Наказателноправен характер на санкцията — Наказателна санкция, която е наложена в държава членка след определянето на санкция за нелоялни търговски практики в друга държава членка, но влиза в сила преди последно посочената санкция — Член 52, параграф 1 — Ограничения на принципа ne bis in idem — Условия — Координиране на производствата и санкциите“
По дело C‑27/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 7 януари 2022 г., постъпил в Съда на 11 януари 2022 г., в рамките на производство по дело
Volkswagen Group Italia SpA,
Volkswagen Aktiengesellschaft
срещу
Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato,
при участието на:
Associazione Cittadinanza Attiva Onlus,
Coordinamento delle associazioni per la tutela dell’ambiente e dei diritti degli utenti e consumatori (Codacons),
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, P. G. Xuereb (докладчик), T. von Danwitz, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: C. Di Bella, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 януари 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Volkswagen Group Italia SpA и Volkswagen Aktiengesellschaft, от T. Salonico, avvocato, и O. W. Brouwer, advocaat,
– за Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, от F. Sclafani, avvocato dello Stato,
– за Coordinamento delle associazioni per la tutela dell’ambiente e dei diritti degli utenti e consumatori (Codacons), от G. Giuliano и C. Rienzi, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, M. A. M. de Ree и M. J. M. Hoogveld, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от N. Ruiz García и A. Spina, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и в сила от 26 март 1995 г. (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183) (наричана по-нататък „КПСШ“), а също и на член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Volkswagen Group Italia SpA (наричано по-нататък „VWGI“) и Volkswagen Aktiengesellschaft (наричано по-нататък „VWAG“), от една страна, и Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Орган за защита на конкуренцията и пазара, Италия) (наричан по-нататък „AGCM“), от друга, по повод на решението на този орган да наложи на посочените дружества имуществена санкция за нелоялни търговски практики.
Правна уредба
Правото на Съюза
КПСШ
3 КПСШ е сключена, за да се гарантира прилагането на споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г. (ОВ L 239, 2000 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 177).
4 Член 54 от КПСШ, който се намира в глава 3 („Прилагане на принципа ne bis in idem“) от дял III („Полиция и сигурност“), гласи следното:
„Лице, което е [с]ъдено в една договаряща страна [и делото окончателно е приключило], не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че[,] когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена“.
Директива 2005/29
5 Съображение 10 от Директива 2005/29 гласи следното:
„Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството на Общността, особено там където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. […] Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в [о]бщностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище Общността и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Това е особено важно за сложните продукти с висок риск за потребителите, например, някои финансови услуги. Настоящата директива допълва достиженията на правото на Общността, приложимо към търговски практики[,] увреждащи икономическите интереси на потребителите“.
6 Член 1 от Директивата предвижда:
„Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите“.
7 Член 3 от посочената директива е озаглавен „Обхват“ и параграф 4 от него предвижда:
„В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“.
8 Член 13 от Директивата е озаглавен „Санкции“ и гласи:
„Държавите членки определят санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи“.
Директива (ЕС) 2019/2161
9 Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ L 328, 2019 г., стр. 7) изменя член 13 от Директива 2005/29, считано от 28 май 2022 г., както следва:
„1. Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
2. Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:
а) естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;
б) предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;
в) всякакви предходни нарушения на търговеца;
г) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;
д) санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета [от 12 декември 2017 година относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 2017 г., стр. 1)];
е) всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.
3. Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. […]
[…]“.
Италианското право
10 Член 20, параграф 1 от Decreto legislativo n. 206 — Codice del consumo, a norma dell’articolo 7 della legge 29 luglio 2003, no 229 (Законодателен декрет № 206 относно Кодекс за потреблението на основание член 7 от Закон № 229 от 29 юли 2003 г.) от 6 септември 2005 г. (редовна притурка към GURI, бр. 235 от 8 октомври 2005 г.), в приложимата му за спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Кодексът за потреблението“), предвижда, че нелоялните търговски практики са забранени.
11 Член 20, параграф 2 от Кодекса за потреблението гласи:
„Търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за професионална добросъвестност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение спрямо продукта на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители“.
12 Съгласно член 20, параграф 4 от този кодекс нелоялни търговски практики са в частност заблуждаващите практики по членове 21—23 и агресивните практики по членове 24—26 от Кодекса.
13 Член 21, параграф 1 от Кодекса за потреблението гласи:
„Търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа неотговаряща на действителността информация или когато по някакъв начин, включително посредством цялостното си представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна, относно едно или повече от посочените по-долу обстоятелства, като и в двата случая подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе търговско решение, което в противен случай не би взел:
[…]
б) основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, принадлежности, сервизно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, срок на годност, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта;
[…]“.
14 Член 23, параграф 1, буква d) от посочения кодекс гласи:
„Следните търговски практики се смятат за заблуждаващи при всички случаи:
[…]
d) да се твърди — без действително да е така — че търговецът, неговите търговски практики или някой от неговите продукти са одобрени, утвърдени или разрешени от обществен или друг орган или че отговарят на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение“.
15 Член 27, параграф 9 от посочения кодекс предвижда:
„С акта, с който забранява нелоялната търговска практика, [AGCM] определя и административна имуществена санкция в размер от 5 000 евро до 5 000 000 евро в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението. За нелоялните търговски практики по член 21, параграфи 3 и 4 санкцията е най-малко 50 000 евро“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 С решение от 4 август 2016 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) AGCM налага на VWGI и VWAG при условията на солидарност имуществена санкция в размер на пет милиона евро за това, че са прилагали нелоялни търговски практики по смисъла на член 20, параграф 2, член 21, параграф 1, буква b) и член 23, параграф 1, буква d) от Кодекса за потреблението.
17 Тези нелоялни търговски практики се изразяват в предлагането на пазара в Италия от 2009 г. нататък на дизелови автомобили, на които е инсталиран софтуер, позволяващ да се променят измерванията на емисиите на азотни оксиди (NOx) на тези автомобили при тестовете за проверка на замърсяващите емисии в рамките на процедурата за т.нар. „типово одобрение“, по която компетентният одобряващ орган удостоверява, че определен тип превозно средство е в съответствие с административните разпоредби и приложимите технически изисквания. Освен това е прието, че VWGI и VWAG са разпространявали рекламни съобщения, които въпреки инсталирането на споменатия софтуер са съдържали информация, според която, от една страна, тези дружества проявявали внимание към равнището на замърсяващите емисии, а от друга страна, въпросните автомобили отговаряли на законовите норми за емисиите.
18 VWGI и VWAG подават жалба срещу спорното решение до Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия).
19 Докато тече производството пред този съд, с постановление от 13 юни 2018 г. (наричано по-нататък „германското постановление“) прокуратурата в Брауншвайг (Германия) (наричана по-нататък „германската прокуратура“) налага на VWAG имуществена санкция в размер на един милиард евро заради прилагането на механизъм за манипулиране на отработилите газове на някои дизелови двигатели на групата Volkswagen, за които проверките са показали заобикаляне на нормите за емисиите. В постановлението се посочва, че част от тази сума, а именно пет милиона евро, представлява санкция за поведението, предмет на това постановление, а остатъкът от сумата е предназначен да лиши VWAG от икономическата полза, която то е извлякло от инсталирането на софтуера, упоменат в точка 17 от настоящото решение.
20 Германското постановление се основава на констатацията, че VWAG е извършило нарушение по Ordnungswidrigkeitengesetz (Закон за административните нарушения), изразяващо се в неизпълнение поради небрежност на задължението на предприятията да осъществяват надзор над дейността си, що се отнася до разработването на софтуера, упоменат в точка 17 от настоящото решение, и инсталирането на този софтуер на 10,7 милиона автомобила, продадени по цял свят, от които около 700 000 автомобила в Италия, доколкото този софтуер следва да се приеме за измервателно-коригиращо устройство, забранено съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1).
21 Видно от постановлението, германската прокуратура също така е констатирала, че липсата на надзор над разработването и инсталирането на посочения софтуер е една от причините, довели до извършването на други нарушения от VWAG на световно равнище между 2007 г. и 2015 г. във връзка със заявленията за типово одобрение, рекламата на автомобилите и продажбата им на дребно в частност поради това, че макар да са били оборудвани със забранения софтуер, тези автомобили са били публично представяни като снабдени с екологична дизелова технология, тоест като автомобили с особено ниски емисии.
22 Германското постановление влиза в сила на 13 юни 2018 г., след като VWAG заплаща определената в него имуществена санкция и изрично се отказва да го обжалва.
23 Във висящото дело пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) VWGI и VWAG в частност изтъкват, че след това спорното решение е станало незаконосъобразно поради противоречие с принципа ne bis in idem по член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ.
24 С решение от 3 април 2019 г. посоченият съд отхвърля жалбата на VWGI и VWAG, като се мотивира в частност с това, че принципът ne bis in idem не е пречка да се потвърди определената със спорното решение имуществена санкция.
25 VWGI и VWAG обжалват това съдебно решение пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), запитващата юрисдикция.
26 Запитващата юрисдикция приема, че най-напред следва да се реши въпросът дали в случая се прилага принципът ne bis in idem.
27 В това отношение тя припомня, че съгласно практиката на Съда, и в частност решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др. (C‑537/16, EU:C:2018:193, т. 63), член 50 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да продължи производство за налагане на дадено лице на административна имуществена санкция с наказателноправен характер за неправомерно поведение, съставляващо манипулиране на пазара, за което същото лице вече е осъдено с влязла в сила присъда, когато, с оглед на вредата, причинена на обществото от извършеното престъпление, тази присъда може да е достатъчна, за да се накаже по ефективен, съразмерен и възпиращ начин извършеното престъпление.
28 На първо място, запитващата юрисдикция се пита как следва да квалифицира наложената със спорното решение санкция. Тя смята, че тази санкция може да се квалифицира като административна имуществена санкция с наказателноправен характер. Всъщност според нея от практиката на Съда следва, че административните санкции имат такъв характер, когато не само служат за поправяне на причинената с нарушението вреда, но имат и репресивна цел, както в случая.
29 На второ място, след като припомня практиката на Съда относно принципа ne bis in idem, запитващата юрисдикция посочва, че целта на този принцип е да не се допуска дадено предприятие да бъде наказвано или преследвано повторно, което предполага с предходно вече необжалваемо решение това предприятие да е било наказано или да е било установено, че не носи отговорност. В това отношение по въпроса дали спорното решение и германското постановление се отнасят до едни и същи деяния, запитващата юрисдикция упоменава „сходството, ако не и идентичността“ и „аналогичното естество“ на поведението, предмет на тези два акта.
30 Запитващата юрисдикция също така подчертава, че следва да се има предвид, че макар предвидената в спорното решение санкция да е наложена преди санкцията, определена с германското постановление, последната влиза в сила преди първата.
31 На трето и последно място, запитващата юрисдикция припомня, че съгласно практиката на Съда ограничаването на прилагането на гарантирания в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem може да бъде обосновано въз основа на член 52, параграф 1 от Хартата. Затова тя смята, че стои и въпросът дали приложените в спорното решение разпоредби на Кодекса за потреблението, които транспонират Директива 2005/29 и са насочени към защитата на потребителите, могат да са релевантни от гледна точка на посочения член 52.
32 В това отношение запитващата юрисдикция припомня, че съгласно упоменатата съдебна практика евентуалните ограничения на член 50 от Хартата са допустими само ако отговарят на известен брой условия. По-конкретно, подобни ограничения трябва да имат цел от общ интерес, годна да обоснове кумулирането на санкциите, да са предвидени с ясни и точни правила, да осигуряват координираност между производствата и да са в съответствие с принципа на пропорционалност на наказанието. Според нея обаче изглежда, че в конкретния случай няма ясно и сигурно правило, благодарение на което да може да се предвиди кумулирането на санкциите, че не е предвидено координиране на съответните производства и че в тях е наложена максималната санкция.
33 При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива [2005/29], да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
2) Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязло в сила решение в друга държава членка, когато второто решение е влязло в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
3) Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от [Хартата] и член 54 от [КПСШ]?“.
По компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалните въпроси
34 AGCM изтъква, че преюдициалните въпроси трябва да бъдат отхвърлени като недопустими, тъй като не са от полза за решаването на спора в главното производство. От една страна, член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ не били приложими в настоящия случай, тъй като германското законодателство за отговорността на юридическите лица, въз основа на което е издадено германското постановление, не произтичало от правото на Съюза. От друга страна, принципът ne bis in idem забранявал повторното преследване и наказване за едни и същи деяния, но в настоящия случай не били налице едни и същи деяния, тъй като спорното решение и германското постановление се отнасяли до различни лица и различно поведение. При всички положения член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 изключвал наличието на едни и същи деяния.
35 Що се отнася до първия от тези доводи, който всъщност засяга компетентността на Съда да се произнесе по преюдициалното запитване, следва да се припомни, че съгласно член 19, параграф 3, буква б) ДЕС и член 267, първа алинея ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на актовете на институциите на Съюза (решение от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N., C‑949/19, EU:C:2021:186, т. 23).
36 Що се отнася, първо, до тълкуването на член 50 от Хартата, следва да се припомни, че приложното поле на Хартата спрямо действията на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза, като тази разпоредба потвърждава постоянната практика на Съда, според която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решение от 23 март 2023 г., Dual Prod, C‑412/21, EU:C:2023:234, т. 22 и цитираната съдебна практика). Когато обаче дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 22).
37 В настоящия случай от обясненията на запитващата юрисдикция следва, че спорното решение е издадено на основание на италианското законодателство, с което се транспонира Директива 2005/29, и следователно с него се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Оттук следва, че Хартата е приложима за спора в главното производство.
38 Второ, що се отнася до тълкуването на член 54 от КПСШ, следва да се припомни, че КПСШ е неразделна част от правото на Съюза съгласно приложения към Договора от Лисабон Протокол (№ 19) относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 290) (решение от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N., C‑949/19, EU:C:2021:186, т. 24).
39 При тези условия Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване.
40 Що се отнася до втория от доводите, упоменати в точка 34 от настоящото решение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 6 октомври 2022 г., Contship Italia, C‑433/21 и C‑434/21, EU:C:2022:760, т. 24 и цитираната съдебна практика).
41 В настоящия случай AGCM не е доказал тълкуването на правото на Съюза, което е поискала запитващата юрисдикция с преюдициалните си въпроси, да няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или да се отнася до проблем от хипотетично естество. Разбира се, задача на запитващата юрисдикция е да провери дали спорното решение и германското постановление се отнасят до едни и същи деяния и едни и същи лица. При все това, както следва от точка 29 от настоящото решение, посочената юрисдикция смята, че има „сходств[о], ако не и идентичнос[т]“ между поведението, предмет на спорното решение, и поведението, предмет на германското постановление. Освен това с втория си въпрос тази юрисдикция описва хипотеза, в която на едно юридическо лице за едни и същи деяния се налагат санкции с наказателноправен характер в две различни производства. В този смисъл запитващата юрисдикция, изглежда, приема, че в настоящия случай лицето е преследвано и наказвано за едно и също нарушение.
42 При тези условия следва да се приеме, че преюдициалните въпроси са допустими.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
43 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 50 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в националната правна уредба административна имуществена санкция, наложена на дадено дружество от компетентния национален орган за защита на потребителите заради нелоялни търговски практики, представлява наказателна санкция по смисъла на тази разпоредба, макар в посочената правна уредба да е квалифицирана като административна санкция.
44 Член 50 от Хартата гласи, че „[н]икой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. В този смисъл принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на производства, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С‑117/20, EU:C:2022:202, т. 24 и цитираната съдебна практика).
45 Що се отнася до преценката дали производствата и санкциите, обсъждани в главното производство, имат наказателноправен характер, от съдебната практика следва, че за тази преценка са от значение три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C‑97/21, EU:C:2023:371, т. 38 и цитираната съдебна практика).
46 Макар запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да прецени в светлината на тези критерии дали наказателното и административното производство и санкциите, които са предмет на главното производство, имат наказателноправен характер по смисъла на член 50 от Хартата, когато се произнася по преюдициално запитване, Съдът все пак може да даде уточнения, за да насочи националната юрисдикция при тълкуването ѝ (решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C‑537/16, EU:C:2018:193, т. 29 и цитираната съдебна практика).
47 В настоящия случай, що се отнася до първия критерий, от акта за преюдициално запитване следва, че съгласно член 27, параграф 9 от Кодекса за потреблението санкцията и производството за налагането ѝ се квалифицират като административни.
48 Член 50 от Хартата обаче се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които независимо от тази квалификация по националното право трябва въз основа на другите два критерия, посочени в точка 45 от настоящото решение, да се счете, че са с наказателноправен характер (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C‑97/21, EU:C:2023:371, т. 41 и цитираната съдебна практика).
49 Що се отнася до втория критерий — свързаният със самото естество на нарушението, той предполага да се провери, че разглежданата санкция преследва по-специално репресивна цел, без да се взема предвид дали тя има и превантивна цел. Всъщност присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния. Обратно, мярка, която се свежда само до поправяне на вредата, причинена със съответното нарушение, няма наказателноправен характер (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C‑97/21, EU:C:2023:371, т. 42 и цитираната съдебна практика).
50 В настоящия случай от текста на член 27, параграф 9 от Кодекса за потреблението, изглежда, следва, че предвидената в тази разпоредба санкция задължително се налага в допълнение към другите мерки, които AGCM може да взема при нелоялни търговски практики и които обхващат в частност забраната за продължаване или повторно осъществяване на съответните практики, както отбелязва италианското правителство в писменото си становище.
51 В становището си това правителство изтъква, че репресията на нелоялните търговски практики се гарантира именно с тази забрана, а санкцията, предвидена в член 27, параграф 9 от Кодекса за потреблението, има за цел не да се упражни репресия спрямо определено противоправно поведение, а да се лиши съответното предприятие от неследващото му се конкурентно предимство, което то е придобило вследствие на неправомерното си поведение спрямо потребителите; трябва обаче да се отбележи, че такава евентуална цел изобщо не е спомената във въпросната разпоредба.
52 Също така, дори целта на разпоредбата да е да лиши съответното предприятие от неследващото му се конкурентно предимство, това не променя факта, че имуществената санкция зависи от тежестта и продължителността на съответното нарушение, което свидетелства за определена градация и прогресивност в уредбата на санкциите, които може да се налагат. Освен това, ако целта на разпоредбата е такава, то би се оказало, че заради предвидения в нея максимален размер на санкцията от пет милиона евро целта на разпоредбата ще остава непостигната, когато неследващото се конкурентно предимство надхвърля този размер. Обратно, след като съгласно член 27, параграф 9, второ изречение от Кодекса за потреблението размерът на имуществената санкция за определени нелоялни търговски практики изглежда не може да е по-нисък от 50 000 евро, това би означавало, че за тези практики имуществената санкция би могла да надхвърля размера на неследващото се конкурентно предимство.
53 Що се отнася до третия критерий, а именно степента на тежест на разглежданите в главното производство мерки, следва да се припомни, че степента на тежест се преценява в зависимост от максималното наказание, предвидено в релевантните разпоредби (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C‑97/21, EU:C:2023:371, т. 46).
54 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че административна имуществена санкция, която може да достигне размер от пет милиона евро, има висока степен на тежест, което би могло да подкрепи тезата, че тази санкция има наказателноправен характер по смисъла на член 50 от Хартата.
55 По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 50 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в националната правна уредба административна имуществена санкция, наложена на дадено дружество от компетентния национален орган за защита на потребителите заради нелоялни търговски практики, макар да е квалифицирана като административна санкция в националната правна уредба, представлява наказателна санкция по смисъла на посочената разпоредба, когато има репресивна цел и е с висока степен на тежест.
По втория въпрос
56 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се потвърди имуществената санкция с наказателноправен характер, наложена на дадено юридическо лице заради нелоялни търговски практики, в случай че това лице е осъдено за същите деяния в друга държава членка, включително ако осъдителният акт е постановен след датата на решението, с което е наложена имуществената санкция, но е влязъл в сила, преди да има произнасяне със сила на пресъдено нещо по подадената по съдебен ред жалба против това решение.
57 От съдебната практика следва, че прилагането на принципа ne bis in idem е подчинено на две условия, а именно, от една страна, да има предходно окончателно решение (условието „bis“) и от друга страна, едни и същи деяния да са били предмет на предходното решение и на последващите производства или решения (условието „idem“) (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 28).
По условието „bis“
58 Що се отнася до условието „bis“, за да може да се приеме, че със съдебния акт има окончателно произнасяне по деянието, предмет на второ производство, е необходимо не само този акт да е влязъл в сила, но и да е бил постановен след преценка на делото по същество (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 29).
59 Макар че прилагането на принципа ne bis in idem безспорно предполага да има предходно окончателно решение, от това не следва непременно, че недопустимите съгласно този принцип по-късни решения могат да са само решения, приети след въпросното предходно окончателно решение. Всъщност, щом има окончателно решение, този принцип изключва възможността да започне или да продължи наказателно преследване за същите деяния.
60 В настоящия случай, от една страна, от предоставената от запитващата юрисдикция информация следва, че германското постановление влиза в сила на 13 юни 2018 г., тоест след датата на спорното решение. Преди да влезе в сила, въпросното постановление не е можело да бъде изтъкнато, за да се възрази въз основа на принципа ne bis in idem срещу воденото от AGCM производство и срещу спорното решение, но това се променя, щом постановлението влиза в сила към момент, към който още не е било в сила спорното решение.
61 Противно на твърденията на AGCM в писменото му становище, този извод не може да бъде оборен с обстоятелството, че германското постановление влиза в сила, след като VWAG заплаща определената в него имуществена санкция и се отказва от оспорването му. Всъщност принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, се прилага, щом има влязло в сила решение с наказателен характер, независимо по какъв начин то е придобило правна сила.
62 От друга страна, освен ако проверките на запитващата юрисдикция не покажат друго, изглежда, че посоченото постановление е издадено след преценка на делото по същество.
63 При тези условия и освен ако проверките на запитващата юрисдикция не покажат друго, видимо производството, в което е издадено германското постановление, е приключило с окончателно решение по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 58 от настоящото решение.
По условието „idem“
64 Що се отнася до условието „idem“, от самия текст на член 50 от Хартата следва, че тази разпоредба забранява едно лице да бъде преследвано или наказвано повече от един път за едно и също престъпление (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 31).
65 Видно от посоченото от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, както спорното решение, така и германското постановление се отнасят до едно и също юридическо лице, а именно VWAG. Обстоятелството, че спорното решение се отнася и до VWGI, не би могло да опровергае тази констатация.
66 Съгласно трайната съдебна практика критерият, който е релевантен, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление, е идентичността на фактите, а именно наличието на съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства, довели до окончателното оправдаване или осъждане на съответното лице. Така член 50 от Хартата забранява налагането на няколко санкции с наказателноправен характер за същото деяние в резултат на различни производства, водени с тези цели (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 33 и цитираната съдебна практика).
67 Освен това от практиката на Съда следва, че правната квалификация по националното право на фактите и защитеният правен интерес са без значение за констатирането на наличието на едно и също престъпление, тъй като обхватът на закрилата, предоставена с член 50 от Хартата, не може да се различава в отделните държави членки (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 34 и цитираната съдебна практика).
68 В настоящия случай, както вече беше посочено в точка 41 от настоящото решение, с втория си въпрос запитващата юрисдикция описва хипотеза, в която на едно юридическо лице за едни и същи деяния се налагат санкции с наказателноправен характер в две различни производства. Оттук следва, че тази юрисдикция, изглежда, приема условието „idem“ за изпълнено в случая в главното производство.
69 Както обаче следва от акта за преюдициално запитване и както беше посочено в точка 29 от настоящото решение, тази юрисдикция също така говори за „сходство“ и „аналогично естество“ на разглежданите деяния.
70 В това отношение трябва да се припомни, както следва от точка 66 от настоящото решение, че принципът ne bis in idem по член 50 от Хартата може да се прилага само ако деянията, до които се отнасят двете съответни производства или двете съответни санкции, са идентични. Следователно не е достатъчно деянията да са сходни (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 36).
71 Наистина е задача на запитващата юрисдикция да прецени в светлината на точка 66 от настоящото решение дали проведеното от германската прокуратура производство и производството пред AGCM, както и санкциите, наложени на VWAG с германското постановление и със спорното решение, се отнасят до едни и същи деяния и съответно едно и също нарушение, но при произнасянето си по преюдициалното запитване Съдът все пак може да даде уточнения, за да насочи националната юрисдикция при тълкуването.
72 В това отношение следва да се отбележи, първо, както посочва нидерландското правителство в писменото си становище, че немарливото осъществяване на надзора над дейността на установена в Германия организация, което е предмет на германското постановление, е различно поведение в сравнение с предлагането на пазара в Италия на автомобили, оборудвани с незаконни измервателно-коригиращи устройства по смисъла на Регламент № 715/2007, и разпространяването на заблуждаваща реклама в тази държава членка, които са предмет на спорното решение.
73 Второ, доколкото германското постановление се отнася до предлагането на пазара на автомобили с такива измервателно-коригиращи устройства, включително в Италия, както и до разпространяването на неверни рекламни съобщения във връзка с продажбите на тези автомобили, следва да се припомни, че само по себе си обстоятелството, че орган на държава членка посочва в решение, с което се установява нарушение на правото на Съюза и на съответните разпоредби от правото на тази държавна членка, фактическо обстоятелство, отнасящо се до територията на друга държава членка, не е достатъчно, за да се приеме, че това фактическо обстоятелство е основание за производството или че според посочения орган то е елемент от състава на това нарушение. Следва също да се провери дали този орган действително се е произнесъл по посоченото фактическо обстоятелство, за да констатира нарушението, да установи отговорността на лицето, срещу което се води производството за това нарушение, и евентуално да му наложи санкция, поради което да следва да се счита, че посоченото нарушение обхваща територията на тази друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., Nordzucker и др., C‑151/20, EU:C:2022:203, т. 44).
74 Трето, от германското постановление все пак следва, че продажбите на такива автомобили в други държави членки, включително в Италианската република, са взети предвид от германската прокуратура при изчисляването на сумата от 995 милиона евро, определена на VWAG с цел да му се отнеме икономическата полза, която е извлякло от неправомерното си поведение.
75 Четвърто, в германското постановление германската прокуратура изрично посочва, че закрепеният в германската конституция принцип ne bis in idem би бил пречка за налагането на следващи наказателни санкции на групата Volkswagen в Германия във връзка с въпросното измервателно-коригиращо устройство и използването му. Всъщност според тази прокуратура деянията, които са предмет на постановлението, и тези, до които се отнася спорното решение, са едни и същи по смисъла на практиката на Съда, тъй като инсталирането на въпросното устройство, получаването на одобрение и рекламата и продажбата на съответните автомобили съставляват съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства.
76 Ако запитващата юрисдикция приеме, че деянията, предмет на двете производства, за които става дума в главното производство, са идентични, кумулирането на наложените на VWAG санкции ще представлява ограничение на прилагането на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата.
77 По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се потвърди имуществената санкция с наказателноправен характер, наложена на дадено юридическо лице заради нелоялни търговски практики, в случай че това лице е осъдено за същите деяния в друга държава членка, включително ако осъдителният акт е постановен след датата на решението, с което е наложена имуществената санкция, но е влязъл в сила, преди да има произнасяне със сила на пресъдено нещо по подадената по съдебен ред жалба против това решение.
По третия въпрос
78 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2005/29, както и на член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ с цел да си отговори на въпроса при какви условия могат да са обосновани ограничения при прилагането на принципа ne bis in idem.
79 В това отношение следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 42 и цитираната съдебна практика).
80 В настоящия случай следва да се констатира, че член 54 от КПСШ, а също и член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2005/29, които са изрично посочени в третия въпрос, не са релевантни за решаването на спора в главното производство.
81 На първо място, съгласно съдебната практика член 54 от КПСШ има за цел да гарантира на лице, което е било осъдено и е изтърпяло наказанието си или евентуално е било окончателно оправдано в дадена държава членка, възможността да се движи в Шенгенското пространство, без да се страхува от преследване за същото деяние в друга държава членка (вж. в този смисъл решения от 29 юни 2016 г., Kossowski, C‑486/14, EU:C:2016:483, т. 45, и от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 78).
82 Тази възможност за свободно придвижване обаче не е предмет на делото в главното производство, тъй като то се отнася до две предприятия, едното от които е установено в Германия, а другото — в Италия, и затова тълкуването на член 54 от КПСШ не е необходимо за решаването на спора в главното производство.
83 На второ място, член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 предвижда, че в случай на противоречие между разпоредбите на тази директива и други разпоредби от правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Както личи от самия текст на тази разпоредба и от съображение 10 от Директива 2005/29, от една страна, тази директива се прилага само когато не съществуват специални разпоредби на Съюза, регулиращи специфични аспекти на нелоялните търговски практики, а от друга страна, посочената разпоредба се отнася изрично до противоречия между норми на Съюза, а не между национални норми (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).
84 От акта за преюдициално запитване обаче не личи в настоящия случай да е налице противоречие между норми на Съюза. При всички положения, след като целта на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 е именно да се избегне кумулиране на производства и санкции, то тази разпоредба е без значение за отговора на въпроса при какви обстоятелства са възможни отклонения от принципа ne bis in idem.
85 На трето място, член 13, параграф 2, буква д) от тази директива е неприложим ratione temporis за спора в главното производство, тъй като тази разпоредба е въведена в Директива 2005/29 с Директива 2019/2161 и се прилага едва от 28 май 2022 г.
86 При тези обстоятелства следва да се приеме, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи при какви условия могат да са обосновани ограничения на прилагането на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата.
87 Дадено ограничение на прилагането на този принцип може да бъде обосновано въз основа на член 52, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 40 и цитираната съдебна практика).
88 Съгласно член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и свободи. Съгласно второто изречение от същия параграф при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
89 В настоящия случай запитващата юрисдикция следва да провери дали намесата на всеки от съответните национални органи, по отношение на която се твърди, че е довела до кумулиране на производства и санкции, е предвидена в закон, както като че ли следва от данните по преписката, с която разполага Съдът.
90 Подобна възможност за кумулиране на производства и санкции зачита основното съдържание на член 50 от Хартата, при условие че съответните национални правни уредби не позволяват преследване и санкциониране на едни и същи деяния във връзка с едно и също нарушение или за постигане на една и съща цел, а предвиждат единствено възможността за кумулиране на производства и санкции въз основа на различни правни уредби (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 43).
91 Що се отнася до въпроса дали ограничаването на прилагането на принципа ne bis in idem отговаря на цел от общ интерес, следва да се констатира, че двете обсъждани в главното производство национални правни уредби имат легитимни цели, които са различни.
92 Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, националната разпоредба, въз основа на която е издадено германското постановление, има за цел да осигури спазването на закона от страна на предприятията и техните работници и служители и поради това санкционира нарушаването поради небрежност на задължението за надзор в рамките на дадена стопанска дейност, докато приложените от AGCM разпоредби на Кодекса за потреблението транспонират Директива 2005/29, като целта им е да осигурят високо равнище на защита на потребителите в съответствие с член 1 от тази директива, както и да способстват за правилното функциониране на вътрешния пазар.
93 Що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, той изисква предвиденото в националната правна уредба кумулиране на производства и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 48 и цитираната съдебна практика).
94 В това отношение следва да се подчертае, че публичните органи могат легитимно да изберат допълващи се правни отговори на определени вредни за обществото действия посредством различни процедури, които образуват съгласувано цяло, така че да решават въпросния социален проблем в различните му аспекти, при условие че съвкупността от тези правни отговори не представлява прекомерна тежест за съответното лице. Поради това обстоятелството, че две процедури преследват различни цели от общ интерес, които е легитимно да бъдат защитени кумулативно, може да бъде взето предвид при анализа на пропорционалността на дадено кумулиране на производства и санкции като фактор, който обосновава това кумулиране, при условие че тези процедури са взаимнодопълващи се и че така допълнителната тежест, която представлява посоченото кумулиране, може да се обоснове с двете преследвани цели (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 49).
95 Колкото до въпроса дали подобно кумулиране на производства и санкции е строго необходимо, следва да се прецени дали съществуват ясни и точни правила, позволяващи да се предвиди за какви действия и бездействия може да се стигне до кумулиране на производства и санкции, както и координирането между различните органи, дали двете процедури са били проведени достатъчно координирано и близко във времето и дали евентуално наложената санкция по повод на първата по време процедура е била взета предвид при преценката на втората санкция, така че тежестта за съответните лица, която произтича от такова кумулиране, да се ограничава до строго необходимото и съвкупността от наложените санкции да съответства на тежестта на извършените нарушения (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 51 и цитираната съдебна практика).
96 Оттук следва, че за да се смята за обосновано, кумулирането на производства или санкции за едни и същи деяния трябва в частност да отговаря на три условия, а именно, първо, да не представлява прекомерна тежест за съответното лице, второ, да има ясни и точни правила, позволяващи да се предвиди за какви действия и бездействия може да се стигне до кумулиране, и трето, съответните производства да са водени достатъчно координирано и близко във времето.
97 Що се отнася до първото от тези условия, следва да се припомни, че спорното решение предвижда имуществена санкция от пет милиона евро, която би се добавила към имуществената санкция от един милиард евро, наложена на VWAG с германското постановление. Като се има предвид, че VWAG е приело последно посочената санкция, едва ли като последица от наложената със спорното решение имуществена санкция, която по размер е само 0,5 % от санкцията, определена с германското постановление, би се оказало, че кумулирането на тези санкции представлява прекомерна тежест за това дружество. При тези обстоятелства е без значение фактът, че според запитващата юрисдикция е наложена максималната санкция, предвидена в приложимото законодателство.
98 Второ, що се отнася до второто условие, запитващата юрисдикция наистина не споменава за германски или италиански разпоредби, които изрично да предвиждат възможността да се стигне до кумулиране на производства или санкции в различни държави членки за поведение като това, което е предмет на спорното решение и на германското постановление — ако се допусне, че те се отнасят до едно и също поведение, но все пак нищо не дава основание да се приеме, че VWAG не е можело да предвиди, че поведението му би могло да стане повод за производства и санкции в най-малко две държави членки въз основа или на правилата за нелоялните търговски практики, или на други правила, например предвидените в Закона за административните нарушения, чиято яснота и точност впрочем не изглежда да се оспорва.
99 Трето, що се отнася до споменатото в точка 96 от настоящото решение условие за координираност на производствата, като се има предвид и информацията, предоставена от VWAG в съдебното заседание пред Съда, видимо германската прокуратура и AGCM не са се координирали помежду си, въпреки че съответните производства изглежда за няколко месеца са били водени паралелно и въпреки че според тази информация германската прокуратура е знаела за спорното решение, когато е издала постановлението си.
100 В това отношение следва да се припомни, от една страна, както посочва генералният адвокат в точка 107 от заключението си, че Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (ОВ L 364, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 12, стр. 69), който е заменен с Регламент 2017/2394, е предвиждал механизъм за сътрудничество и координиране между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, но за разлика от AGCM германската прокуратура не е сред тези органи.
101 От друга страна, както личи от информацията, предоставена от VWAG в съдебното заседание пред Съда, германската прокуратура, изглежда, е направила постъпки пред Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) с цел да се избегне кумулиране на наказателни производства срещу VWAG в няколко държави членки във връзка с деянията, предмет на германското постановление, но от същата информация следва, че италианските органи не са се отказали от наказателното производство спрямо това дружество и че AGCM не е взел участие в този опит за координиране в рамките на Евроюст.
102 Доколкото италианското правителство по същество посочва, че в случай като разглеждания в главното производство, за да се приеме за обосновано кумулирането на производства и санкции за едни и същи деяния, било необходимо единствено да се провери, че принципът ne bis in idem е спазен в своето „материалноправно измерение“, както се изразява това правителство, тоест да се провери, че общата санкция в резултат от двете разглеждани производства не е грубо непропорционална, но без да е нужно координиране на тези производства, следва да се припомни, че условията — зададени в съдебната практика, упомената в точка 95 от настоящото решение — при които подобно кумулиране може да се смята за обосновано, установяват пределите на възможността за ограничаване на прилагането на този принцип. Следователно тези условия не могат да се променят за всеки отделен случай.
103 Разбира се, координирането на производства или санкции във връзка с едни и същи деяния може да се окаже по-трудно, когато съответните органи са от различни държави членки, както е в случая. Макар че трябва да се вземат под внимание, практическите затруднения, характерни за такъв трансграничен контекст, не могат да са основание за смекчаване или неприлагане на това изискване, както отбелязва генералният адвокат в точки 114 и 115 от заключението си.
104 Подобно координиране на производства или санкции може да е изрично организирано в правото на Съюза, както показват системите за координиране, които са били предвидени в Регламент № 2006/2004, а вече са уредени в Регламент 2017/2394, макар те да се отнасят само до производствата във връзка с нелоялните търговски практики.
105 Що се отнася до риска, който Европейската комисия споменава в писменото си становище и в съдебното заседание, а именно правните субекти да се стремят да бъдат осъдени в една държава членка само за да се предпазят от преследване и наказване за същите деяния в друга държава членка, нищо в представената на Съда преписка не позволява да се твърди, че в случая в главното производство би могъл да се осъществи подобен риск. По-конкретно, обстоятелствата, споменати в точка 97 от настоящото решение, не позволяват да се поддържа подобно твърдение.
106 По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска ограничаване на прилагането на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, така че да може да се кумулират производства или санкции за едни и същи деяния, при положение че са изпълнени условията, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата, така както са разяснени в съдебната практика, а именно при положение че, първо, кумулирането не представлява прекомерна тежест за съответното лице, второ, има ясни и точни правила, позволяващи да се предвиди за какви действия и бездействия може да се стигне до кумулиране, и трето, съответните производства са водени достатъчно координирано и близко във времето.
По съдебните разноски
107 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в националната правна уредба административна имуществена санкция, наложена на дадено дружество от компетентния национален орган за защита на потребителите заради нелоялни търговски практики, макар да е квалифицирана като административна санкция в националната правна уредба, представлява наказателна санкция по смисъла на посочената разпоредба, когато има репресивна цел и е с висока степен на тежест.
2) Принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се потвърди имуществената санкция с наказателноправен характер, наложена на дадено юридическо лице заради нелоялни търговски практики, в случай че това лице е осъдено за същите деяния в друга държава членка, включително ако осъдителният акт е постановен след датата на решението, с което е наложена имуществената санкция, но е влязъл в сила, преди да има произнасяне със сила на пресъдено нещо по подадената по съдебен ред жалба против това решение.
3) Член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска ограничаване на прилагането на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, така че да може да се кумулират производства или санкции за едни и същи деяния, при положение че са изпълнени условията, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата, така както са разяснени в съдебната практика, а именно при положение че, първо, кумулирането не представлява прекомерна тежест за съответното лице, второ, има ясни и точни правила, позволяващи да се предвиди за какви действия и бездействия може да се стигне до кумулиране, и трето, съответните производства са водени достатъчно координирано и близко във времето.
Подписи