Дело T‑107/08

Transnational Company „Kazchrome“ AO и ENRC Marketing AG

срещу

Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

„Дъмпинг — Внос на силикоманган с произход от Китай и Казахстан — Жалба за отмяна — Експортна цена — Сравнение между експортната цена и нормалната стойност — Изчисляване на маржа на подбиване — Извъндоговорна отговорност“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Регламент на Съвета, с който се въвежда окончателно антидъмпингово мито — Жалба срещу Комисията — Недопустимост

(член 230 ЕО; Регламент № 1420/2007 на Съвета)

2.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита — Коригиране на експортната цена, за да се гарантира обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена — Липса на надлежно мотивиране

(член 253 ЕО; Регламент № 1420/2007 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Налагане на антидъмпингово мито — Условие — Вреда — Определяне — Сравнение между нормалната стойност и експортната цена — Изчисляване на маржа на подбиване

(член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент № 384/96 на Съвета, член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета и съображения 104 и 105 от Регламент № 1420/2007 на Съвета)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита — Спад на обема на продажбите на предприятие, по отношение на което се прилага този регламент — Липса на причинно-следствена връзка

(член 288 ЕО; Регламент № 1420/2007 на Съвета)

5.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Разходи във връзка с участието в антидъмпингова процедура, в която е приложен незаконосъобразен регламент — Липса на причинно-следствена връзка

(член 288, втора алинея ЕО)

1.      Участието на Комисията в антидъмпиговите производства е част от процеса на вземане на решения от страна на Съвета. На Комисията е възложено да води разследванията и въз основа на тях да решава дали да приключи съответното разследване, или напротив, да го продължи, като вземе временни мерки и предложи на Съвета да приеме окончателни мерки, например регламент, с който се въвежда антидъмпингово мито. Правото да вземе решение принадлежи обаче на Съвета, който може изобщо да не приеме решение, ако не е съгласен с Комисията, или напротив, да приеме решение по направените от нея предложения. При това положение жалбата за отмяна на регламент, приет единствено от Съвета, е недопустима в частта ѝ, насочена срещу Комисията.

(вж. точка 26)

2.      Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

Когато става въпрос за регламент на Съвета, с който се въвежда антидъмпингово мито, изводът, че дружество за продажби на стоки, върху които е наложено антидъмпинговото мито, изпълнява в рамките на търговския обмен на предприятието производител функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона, е немотивиран, щом като, за да извърши обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена и за да коригира експортната цена, по-конкретно на базата на комисионите, Съветът само споменава, че между тези предприятия съществуват търговски отношения, установени в нормални условия на конкуренция, и че при тези обстоятелства не може да се приеме, че дружеството за продажби действа като вътрешен продажбен отдел на предприятието производител въпреки представените от съответните предприятия доказателства, че отношенията помежду им са отношения между дружество и вътрешен продажбен отдел.

(вж. точки 31, 34, 36, 37 и 40)

3.      Член 1, параграф 1 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 (понастоящем член 1, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) съдържа основното правило при налагането на антидъмпингови мита, а именно че не е достатъчно внесените стоки да са дъмпингови, а трябва тяхното свободно обращение да причинява вреда. За да се установи дали такава вреда съществува, посоченият регламент предвижда в член 3, параграфи 2 и 3 (понастоящем член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1225/2009), че е необходимо обективно изследване на въздействието на вноса върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза и че за тази цел следва да се прецени дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе.

При тези условия, когато, за да сравни цените на внесените стоки и цените на производителите в Съюза и за да установи дали дъмпинговият внос нанася вреда на тези производители, Съветът изчислява в Регламент № 1420/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силикоманган с произход от Китайската народна република и Казахстан и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Украйна маржа, с който внесените стоки подбиват цените, той допуска явна грешка в преценката, като приема, че за целите на обективното сравнение между цените на производителите в Съюза и цените на внесените стоки е необходимо референтното място за определяне на последните цени да бъде мястото на първото влизане на стоките на територията на Съюза, а не мястото на освобождаването им от митница, въпреки разстоянието между тези две места, изключвайки по този начин от цената им значителните разходи за превоз от едното до другото място.

Всъщност цените, които дружествата износители и клиентите договарят с оглед на мястото на освобождаване от митница, а не цените, изчислени от Съвета на база на един междинен етап на превоза, макар и на територията на Съюза, могат да са в основата на решението на клиентите да закупят продуктите на дружествата износители, а не тези на производителите в Съюза. При упражняването на правото си на преценка обаче Съветът и Комисията трябва да вземат предвид всички конкретни обстоятелства, включително тези, от които може да се заключи, че с избора на начина на превоз и на местата за освобождаване от митница се цели опорочаване на сравнението между цените на внесените стоки и цените на производителите в Съюза.

(вж. точки 58, 63, 67 и 68)

4.      Само с посочването, че е спаднал обемът на продажбите на предприятие, по отношение на което се прилага Регламент № 1420/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силикоманган с произход от Китайската народна република и Казахстан и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Украйна, не се доказва наличието на причинно-следствена връзка между пропуснатите от това предприятие печалби и твърдените нарушения във връзка с този регламент, която е условие за извъндоговорната отговорност на Съюза, доколкото обемът на продажби е доста различен през различните години, независимо от приемането на посочения регламент.

(вж. точки 76 и 77)

5.      При извъндоговорната отговорност на Съюза вредата трябва да произтича пряко от твърдяното нарушение, а не от действията, които жалбоподателят е предприел спрямо акта, който смята за незаконосъобразен. Поради това фактът, че неправомерното поведение е необходимо условие за настъпването на вредата, в смисъл че тя не би настъпила при липсата на това поведение, сам по себе си не е достатъчен, за да се установи наличието на причинно-следствена връзка.

Ето защо разходите на дадено предприятие за участие в антидъмпингова процедура не може да се считат за вреда, претърпяна поради приемането на незаконосъобразен антидъмпингов регламент, доколкото подобно участие не е задължително за производителите износители, нито пък за някоя друга заинтересована страна, и същите могат да преценят дали имат полза и интерес да участват, в каква степен и при какви разходи. Освен това разходите за труда, положен от персонала на такъв производител износител, нямат пряка връзка с разследването, тъй като заплатите на персонала се изплащат независимо от това дали има или не висяща антидъмпингова процедура.

(вж. точки 80—82)