РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
13 септември 2013 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Искане за достъп до някои откъси от поверителната версия на окончателното решение на Комисията относно картел — Отказ на достъп — Задължение за мотивиране — Задължение за извършване на конкретно и индивидуално разглеждане — Изключение, свързано със защитата на личния живот и личната неприкосновеност — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване — По-висш обществен интерес — Лоялно сътрудничество“
По дело T‑380/08
Кралство Нидерландия, за което се явяват г‑жа C. Wissels, г‑жа M. de Mol и г‑жа M. de Ree, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Bouquet и г‑жа P. Costa de Oliveira, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение на Комисията от 30 юни 2008 г. за отказ да се предостави на жалбоподателя достъп до някои откъси от поверителната версия на Решение C(2006) 4090 окончателен (преписка № COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н H. Kanninen, председател, г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик) и г‑н G. Berardis, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 декември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Фактическа обстановка
1 На 13 септември 2006 г. Комисията на Европейските общности приема Решение C(2006) 4090 окончателен (преписка № COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия) (наричано по-нататък „решението битум“) относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО]. Версия на това решение, без някои откъси, които Комисията счита за поверителни (наричана по-нататък „публичната версия на решението битум“), е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 28 юли 2007 г. (ОВ L 196, стр. 40). В решението битум Комисията констатира, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО с участието си в картел на пазара на битум за пътна настилка в Нидерландия, и им налага глоби, чийто общ размер възлиза на 266,717 милиона евро.
2 На 7 март 2008 г. Кралство Нидерландия представя на Комисията заявление за достъп до пълната версия на решението битум (наричана по-нататък „поверителната версия на решението битум“) по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
3 С писмо от 27 март 2008 г. Комисията отхвърля първоначалното заявление за достъп до поверителната версия на решението битум.
4 На 17 април 2008 г. Кралство Нидерландия представя по силата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 потвърждение на заявлението с цел Комисията да преразгледа позицията си (наричано по-нататък „потвърждението на заявлението“). То посочва, че е претърпяло вреда вследствие на действията на посочените в решението битум предприятия, поради което възнамерява да поиска от тях поправяне на тези вреди пред националните юрисдикции. Кралство Нидерландия отбелязва, че в тази връзка би било от полза да се запознае с данните от поверителната версия на решението битум, които са били премахнати в публичната версия на това решение. За тази цел Кралство Нидерландия посочва някои конкретни откъси от решението битум, свързани с:
– естеството и географския обхват на нарушението (съображения 4—6 от решението битум),
– организацията и функционирането на картела (съображения 48—86 и 350—354 от решението битум),
– качеството на някои предприятия на подбудител или водещата им роля в картела (съображения 342—347 от решението битум),
– споразуменията за цени, фиксирани в рамките на картела (съображения 87—126 от решението битум),
– разликите между нивото на цената на битум в Нидерландия и в граничещите с нея страни (съображения 150, 174 и 314 от решението битум),
– интереса на строителите на пътища от увеличаване на цените на битума (съображения 149 и 151 от решението битум),
– пазарните дялове и търговския оборот, свързан с продажбите на битум в Нидерландия на участниците в картела (съображения 7—29 и 321 от решението битум),
– накрая, имената на физическите лица, представляващи участниците в събранията на картела (съображения 187, 205, 236, 252, 265, 268, 273, 279, 286, 291, 293 и 298 от решението битум).
5 С писмо от 30 юни 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията отхвърля потвърждението на заявление.
6 Що се отнася до данните, посочени в първото тире на точка 4, Комисията посочва, че публичната и поверителната версия на решението битум са еднакви.
7 Що се отнася до данните, посочени в точка 4, 2—8 тире, по-горе, Комисията посочва, от една страна, че те са обхванати от изключенията от правото на достъп до документите, предвидени в член 4, параграф 2, 1—3 тире от Регламент № 1049/2001, свързани със защитата съответно на търговските интереси на физическо или юридическо лице и на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит на институциите на Европейския съюз. От друга страна, тя посочва, че в съответствие с член 4, параграф 2, in fine от посочения регламент тези изключения не се прилагат, ако по-висш обществен интерес диктува оповестяването на поисканите данни. При все това тя приема, че в потвърждението на заявление не се съдържат доводи, които могат да докажат наличието на подобен интерес, доколкото изтъкнатият от Кралство Нидерландия довод, изведен от полезността на поверителната версия на решението битум за подготвянето на евентуален иск за търсене на отговорност от засегнатите от това решение предприятия, има частен, а не обществен характер.
8 Що се отнася до данните, посочени в точка 4, осмо тире по-горе, Комисията приема, че те също са обхванати не само от член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, но и от предвиденото в член 4, параграф 1, буква б) от същия регламент изключение, свързано със защитата на личния живот и личната неприкосновеност.
9 Накрая, Комисията приема, че доколкото данните, посочени в точка 4, 2—8 тире по-горе, са изцяло обхванати от споменатите преди това изключения, частично оповестяване на тези данни на основание член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 не е възможно.
10 През август 2009 г. Комисията публикува нова публична версия на решението битум, съдържаща по-малко неоповестени откъси (наричана по-нататък „новата публична версия на решението битум“).
Производство и искания на страните
11 На 9 септември 2008 г. Кралство Нидерландия подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
12 С определение на председателя на втори състав на Общия съд от 2 юни 2010 г. производството по настоящото дело е спряно до произнасянето на Съда с решение, слагащо край на производството по делото, довело до постановяване на Решение от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, Сборник, стр. I‑5885), както и до произнасянето на Общия съд с решение, слагащо край на производството по делото, довело до постановяване на Определение от 25 януари 2011 г. по дело Basell Polyolefine/Комисия (T‑399/07, непубликувано в Сборника). Производството е възобновено на 25 януари 2011 г.
13 Поради промяната в състава на съдебните състави на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
14 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 декември 2012 г.
15 В края на посоченото заседание Общият съд поставя на страните въпрос относно конкретното определяне на предмета на спора с оглед на новата публична версия на решението битум.
16 С техните писмени становища, представени в секретариата на Общия съд съответно на 24 януари и на 8 февруари 2013 г., Кралство Нидерландия и Комисията отговарят на поставения от Общия съд въпрос.
17 В своето становище Кралство Нидерландия посочва, че предмет на заявлението му за достъп вече са всички откъси, които продължават да са поверителни в новата публична версия на решението битум. За тази цел то посочва някои откъси от това решение, свързани с:
– естеството и географския обхват на нарушението (бележки под линия 7—12 от решението битум),
– организацията и функционирането на картела (съображения 50, 53—57, 59, 62, 64—66, 69—74, 77, 78, 80 и 82—86 и бележки под линия 130, 132—134, 137—140, 143—148, 150—157, 160—187, 189—192, 194—198, 200—204, 206—212, 215—229, 231—239 и 519—521 от решението битум),
– качеството на някои предприятия на подбудител или водещата им роля в картела (съображения 342—345 и бележки под линия 505, 507—513 и 515—518 от решението битум),
– споразуменията за цени, сключени в рамките на картела (съображения 88—98, 102—118 и 120—125 и бележки под линия 240—251, 253, 254, 256—268, 270 и 272—322 от решението битум),
– разликите между нивото на цената на битум в Нидерландия и в граничещите с нея страни (бележки под линия 372—376 от решението битум),
– интереса на строителите на пътища от увеличаването на цената на битума (бележки под линия 341—346 от решението битум),
– пазарните дялове и търговския оборот, свързан с продажбите на битум в Нидерландия на участниците в картела (съображения 8—16, 18—23 и 29 и бележки под линия 16, 18, 21, 29—32, 35—37, 41, 43—45, 47, 49, 52, 53, 56, 59, 60, 70, 73 и 77—81 от решението битум),
– имената на физическите лица, представляващи участниците в събранията на картела (съображения 187, 236, 252, 265, 268, 273, 279, 286, 291, 293 и 298 от решението битум),
– и накрая, с „други поискани данни“ (съображения 30, 34, 35, 37, 42, 45, 154, 175—177, 179, 187, 236, 252, 265, 268, 273, 279, 286, 291, 293, 298, 302, 317, 319, 321, 342—347, 372, 378, 380, 382—386, 389—391, 394 и 397, бележки под линия 82, 84—87, 89—100, 102—119, 121, 122, 124, 126, 341, 350—352, 379—381, 385, 386, 390—393, 395, 419, 420, 422, 423, 430, 433, 435—437, 441, 447, 450, 453—458, 465—469, 472—474, 480—483, 522, 528, 541, 547 и 549 и приложение 1 от решението битум).
18 Кралство Нидерландия подчертава, че тези „други поискани данни“ също са предмет на неговото заявление за достъп, макар и те да не са конкретно посочени в потвърждението на заявление. Всъщност потвърждението на заявление се отнася до решението битум в неговата цялост. Накрая, Кралство Нидерландия уточнява, че предметът на спора не се отнася до поверителните данни, получени от Комисията по силата на нейното Известие относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“).
19 От своя страна, Комисията подчертава в своето становище непоследователността и неточността на позицията на Кралство Нидерландия относно определянето на данните, искането за оповестяването на които е предмет на спора. В това отношение тя изтъква, че в първоначалното заявление и в потвърждението на заявление не става ясно, че Кралство Нидерландия иска достъп до данни, различни от уточнените в тези заявления.
20 По-нататък страните са призовани да участват в ново съдебно заседание, насрочено за 29 април 2013 г., от което те обаче се отказват. Така устната фаза на производството приключва на 17 април 2013 г.
21 Кралство Нидерландия моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта му относно всички откъси на решението битум, които продължават да са поверителни, с изключение на тези, които съдържат данни, получени по силата на известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
22 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на спора
23 След приемането на обжалваното решение и представянето на дупликата Комисията публикува нова публична версия на решението битум. Тя съдържа по-малко неоповестени данни от публичната версия, станала предмет на първоначалната дискусия между страните, най-напред пред Комисията, а след това пред Общия съд, в рамките на техните писмени защити. В хода на съдебното заседание Общият съд счита за необходимо да поиска от страните уточняване на предмета на спора вследствие на тази нова публична версия на решението битум. Кралство Нидерландия отговаря на това искане в становището си от 24 януари 2013 г., в което посочва откъсите, чието оповестяване иска оттук нататък, като премахва от заявлението си за достъп откъсите, които вече са посочени в новата публична версия на решението битум. Освен това Кралство Нидерландия посочва, че получените по силата на известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер данни са изключени от неговото заявление за достъп (вж. точка 18 по-горе).
24 Следва да се приеме, че искането за отмяна на обжалваното решение трябва да се анализира в зависимост от уточненията, направени от Кралство Нидерландия в становището му от 24 януари 2013 г.
По съществото на спора
25 Доводите, изтъкнати от Кралство Нидерландия в подкрепа на жалбата му, могат да бъдат групирани в седем правни основания. Първото и второто правно основание са изведени съответно от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, както и на задължението за мотивиране, доколкото Комисията е приела, че посочените в точка 17, 2—8 тире по-горе данни (наричани по-нататък „спорните данни“) са обхванати от предвидените в тези разпоредби изключения от правото на достъп до документите, и не е обяснила причината, поради която бележки под линия 7—12 от решението битум (точка 17, първо тире, по-горе) не са били съобщени. Третото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, последната алинея от Регламент № 1049/2001, доколкото по-висш обществен интерес диктувал оповестяването на спорните данни. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 1, буква б) от същия регламент, доколкото Комисията е приела, че посочената в точка 17, осмо тире по-горе информация е обхваната от изключението, изведено от защитата на личната неприкосновеност. Петото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, както и на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не е предоставила частичен достъп до спорните данни. Шестото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001, доколкото прилагането на изключенията, посочени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 вече не било обосновано с оглед на периода, за който се отнасят спорните данни. Накрая, седмото правно основание е изведено от нарушение на член 10 ЕО с оглед на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не е обменила тези данни с Кралство Нидерландия
Предварителни бележки
26 Следва да се отбележи, че за да прецени дадено заявление за достъп до документи, държани от нея, една институция на Съюза може да вземе предвид няколко основания за отказ, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 юни 2012 г. по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, точки 113 и 114).
27 Както обаче беше посочено в точка 7 по-горе, Комисията приема, че спорните данни са обхванати едновременно от изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на търговските интереси, и от изключението по член 4, параграф 2, трето тире от същия регламент, свързано със защитата на дейностите по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза. При това положение, за да успее да докаже, че обжалваното решение е опорочено от грешка, която може да обоснове неговата отмяна спрямо тези данни, Кралство Нидерландия трябва да докаже в рамките на първото и второто правно основание, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че тя може да откаже техния достъп по силата на всяко от тези изключения, или, в рамките на третото, петото, шестото и седмото правно основание, че по-висш обществен интерес, изтеклото време или задължението на Комисията да спази член 10 ЕО или принципа на пропорционалност обосновават при всички случаи тяхното оповестяване, най-малкото частично, или тяхната размяна с Кралство Нидерландия.
28 Накрая, както беше посочено в точка 8, по-горе, Комисията приема, че посочените както в точка 4, осмо тире, така и в точка 17, осмо тире по-горе данни също са обхванати от изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на личния живот и личната неприкосновеност. Следователно, за да успее да докаже, че обжалваното решение е опорочено от грешка, която може да обоснове неговата отмяна, що се отнася до разглежданите данни, Кралство Нидерландия трябва да докаже едновременно, че първото, второто и четвъртото правно основание са основателни, или да докаже, че едно от правни основания трето, петото, шесто или седмо е основателно.
29 Най-напред следва да се разгледат съвместно първото и второто правно основание.
По първото и второто правно основание, изведени съответно от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, както и на задължението за мотивиране, доколкото Комисията е приела, че спорните данни са обхванати от изключенията от правото на достъп до документите, предвидени в тези разпоредби, и не е обяснила причината, поради която бележки под линия 7—12 от решението битум не са били съобщени
30 Настоящото дело се отнася до отношенията между Регламент № 1049/2001 и друга правна уредба, по-конкретно Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), с който се урежда специфична област от правото на Съюза. Тези два регламента имат различни цели. Първият цели да осигури възможно най-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения от публичните органи, както и на информацията, на която се основават техните решения. Той следователно има за цел в най-голяма степен да улесни упражняването на правото на достъп до документите на институциите, както и да насърчи добри административни практики. Вторият цели да гарантира спазването на професионалната тайна в производствата по наказване на нарушенията на правото на конкуренцията на Съюза (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 109).
31 Противно на твърдението на Кралство Нидерландия, според което от член 18, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 следва, че при противоречие между този регламент и друга правна норма на Съюза разпоредбите на посочения регламент се ползват с предимство, следва да се отбележи, че Регламент № 1049/2001 и Регламент № 1/2003 не съдържат разпоредба, която да предвижда изрично предимството на единия спрямо другия. Ето защо следва да се осигури прилагане на всеки от тези регламенти, което да е съвместимо с прилагането на другия и да позволи по този начин тяхното съгласувано прилагане. Впрочем в съответствие с практиката на Съда, въпреки че Регламент № 1049/2001 има за цел да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите, в светлината на системата от изключения, предвидени в член 4 от същия регламент, това право все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (вж. по аналогия, Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точки 110 и 111).
32 Наистина правото на запознаване с материалите от административната преписка в рамките на производство за прилагане на член 81 ЕО и правото на достъп до документите на институциите по силата на Регламент № 1049/2001 се различават от правна гледна точка, но също така е вярно, че те водят до положение, което е сходно във функционален аспект. Всъщност независимо от правното основание, на което е разрешен, достъпът до преписката позволява на заинтересованите лица да получат представените на Комисията становища и документи (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 120).
33 В конкретния случай следва да се приеме, че спорните данни спадат към дейност по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001. Всъщност тези данни са събрани от Комисията в рамките на разследване относно прилагането на член 81 ЕО с цел да събере достатъчно данни и доказателства, за да накаже конкретни практики, извършвани в разрез с тази разпоредба.
34 Освен това, като се има предвид целта на производство за прилагане на член 81 ЕО, изразяваща се в проверката дали едно или няколко предприятия са се ангажирали в рамките на съгласувани действия, които могат значително да засегнат конкуренцията, Комисията събира в рамките на такова производство чувствителни търговски данни, отнасящи се до търговските стратегии на участващите предприятия, размера на техните продажби, пазарните им дялове или търговските им отношения, така че достъпът до документите в такова производство може да накърни защитата на търговските интереси на посочените предприятия. При това положение изключенията, свързани със защитата на търговските интереси, и тези, свързани с дейностите по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза, имат тясна връзка помежду си в конкретния случай (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 115).
35 Безспорно, за да се обоснове отказът на достъп до документ, по принцип не е достатъчно документът да спада към дейност или интерес, посочен(а) в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като съответната институция трябва също така да обясни по какъв начин достъпът до този документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвидено в този член изключение. Тази институция може обаче да се позове в това отношение на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения от общ характер могат да намерят приложение относно искания за оповестяване, които се отнасят за документи от едно и също естество (вж. Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 116 и цитираната съдебна практика).
36 Що се отнася до производствата за контрол върху държавните помощи, както и производствата за контрол на концентрациите между предприятията, Съдът приема, че такива общи презумпции могат да произтичат съответно от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите на предприятия (ОВ L 257, 1990 г., стр. 13), които уреждат по специфичен начин материята относно държавните помощи и концентрациите между предприятията и съдържат разпоредби относно достъпа до информация и документи, придобити в рамките на производството по разследване и контрол на помощ или на концентрация между предприятия (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, точка 12 по-горе, точки 55—57 и Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точки 117 и 118).
37 Следва обаче да се приеме, че такива общи презумпции са приложими и в областта на производство за прилагане на член 81 ЕО, поради факта че правната уредба, която регламентира това производство, предвижда и стриктни правила относно обработката на информацията, придобита или установена в рамките на такова производство (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 118).
38 Всъщност член 27, параграф 2 и член 28, параграф 1 от Регламент № 1/2003, както и членове 8 и 15 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123 стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242) уреждат по рестриктивен начин използването на информацията в рамките на производството относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 ЕО и 82 ЕО, като ограничават достъпа до преписката до страните, до които Комисията е адресирала изложение на възраженията, и евентуално до жалбоподателите при отчитане на легитимния интерес на участващите предприятия за това техните търговски тайни да не бъдат оповестявани, и като изискват събраните данни да се използват само за преследваната от заявлението цел и да не се оповестяват данните, които поради естеството си попадат в обхвата на професионалната тайна.
39 При тези условия, от една страна, генерализиран достъп въз основа на Регламент № 1049/2001 до документите, разменяни в рамките на производство по прилагането на член 81 ЕО между Комисията и засегнатите от това производство страни или трети лица, би бил от естество да изложи на опасност равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури в Регламент № 1/2003 между задължението на засегнатите предприятия да съобщават евентуално чувствителни търговски данни на Комисията и засилената гаранция за защита, която по силата на професионалната тайна и търговската тайна е свързана с така предадената на Комисията информация (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 121).
40 От друга страна, ако лица, различни от тези, които правната уредба относно производството за прилагане на член 81 ЕО оправомощава за достъп до преписката, бяха в състояние да получат достъп до свързаните с такова производство документи въз основа на Регламент № 1049/2001, въведеният от тази правна уредба режим би бил поставен под въпрос (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 122).
41 Впрочем следва да се приеме, що се отнася до събраните от Комисията данни в рамките на производствата по прилагане на член 81 ЕО по силата на известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, че оповестяването на тези данни би могло да разубеди потенциалните молители за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер да правят изявления по силата на това известие. Всъщност те биха могли да се намират в по-неблагоприятно положение от това на други участвали в картела предприятия, които не са съдействали на разследването или са съдействали в по-малка степен.
42 Следователно за целите на тълкуването на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, следва да се признае съществуването на обща презумпция, според която оповестяването на документите, събрани от Комисията в рамките на производство за прилагане на член 81 ЕО, по принцип би накърнило както защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза, така и защитата на търговските интереси на предприятията, участващи в такова производство (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 123).
43 Предвид естеството на интересите, защитавани в рамките на производство за прилагане на член 81 ЕО, следва да се приеме, че направеният в предходната точка извод важи независимо дали заявлението за достъп се отнася до вече приключило, или до висящо производство. Всъщност публикуването на чувствителна информация относно икономическите дейности на участващите предприятия е в състояние да накърни техните търговски интереси независимо от наличието на висящо производство за прилагане на член 81 ЕО. Освен това перспективата за такова публикуване след приключването на това производство би рискувала да навреди на склонността на предприятията да сътрудничат, докато такова производство е висящо (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26, по-горе, точка 124).
44 Важно е впрочем да се подчертае, че съгласно член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001 изключенията относно търговските интереси или чувствителните документи могат да се прилагат за период от тридесет години, а при необходимост дори и за по-дълъг период (Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 125).
45 Накрая, посочената по-горе обща презумпция не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от тази презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му по силата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, точка 26 по-горе, точка 126).
46 Именно в светлината на предходното следва да се разгледат твърденията за нарушения, които Кралство Нидерландия изтъква по същество в рамките на настоящите правни основания.
47 На първо място, Кралство Нидерландия твърди, че понятието „търговски интереси“ по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 обхваща само законосъобразни и легитимни интереси, което изключва търговските интереси на участниците в картел, както и интересът на правен субект да не бъде предмет на иск за обезщетение на вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза. Кралство Нидерландия добавя, че при всички случаи при това положение, от една страна, интересите на организацията на картела не спадат към защитата на търговските интереси и от друга страна, в конкретния случай не съществува никаква реална опасност от накърняване на търговски интереси, доколкото всички доставчици на битум са участници в картела и в този пазар през периода на разглежданото нарушение не е имало реална конкуренция.
48 По този въпрос следва да се посочи най-напред, както Комисията изтъква с пълно право, че нито Регламент № 1049/2001, нито Регламент № 1/2003 предвиждат участието на предприятие в нарушение на конкурентното право да създава пречка за Комисията да изтъкне защитата на търговските интереси на това предприятие, за да откаже достъпа до данни и документи, свързани със съответното нарушение.
49 Тъкмо обратното, обстоятелството, че член 28, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 предвижда, че информацията, получена в приложение на членове 17—22 от този регламент, може да се използва единствено за целта, за която е събрана, и че Комисията и органите по конкуренция на държавите членки, техните длъжностни лица, служители и други лица, работещи под контрола на тези органи, както и длъжностните лица и държавните служители на други органи на държавите членки са длъжни да не разгласяват информация, придобита или обменена от тях по реда на посочения регламент и която по естеството си е обхваната от задължението за опазване на служебната тайна, показва, че по принцип данните относно разглежданото нарушение могат, дори трябва да се разглеждат като поверителни.
50 Впрочем този извод се потвърждава от факта, че правото на достъп до преписката на Комисията на предприятията, адресати на изложение на възраженията, по силата на член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 е ограничено от законния интерес на предприятията техните търговски тайни да не бъдат оповестени и не обхваща информацията с поверителен характер. Това означава, че законодателят на Съюза е решил да предостави известна защита на търговските интереси на предприятията, срещу които е насочено производство в областта на прилагане на член 81 ЕО, също както и на член 82 ЕО, при това дори в ситуация, в която този интерес би могъл частично да бъде в конфликт с правото на защита на тези предприятия.
51 По-нататък безспорно следва да се посочи, както Кралство Нидерландия изтъква, че според Общия съд интересът на предприятие, на което Комисията е наложила глоба за нарушение на правото на конкуренция, да не се разкриват пред обществеността подробностите относно противоправното поведение, в което е обвинено, не заслужава никаква особена защита, като се има предвид интересът на обществеността да се запознае възможно най-обширно с мотивите на всяко действие на Комисията, интересът на икономическите оператори да знаят какъв вид поведение може да бъде санкционирано и интересът на увредените от нарушението лица да се запознаят с неговите подробности, за да могат, ако са налице условията за това, да предявят правата си срещу санкционираните предприятия, и като се има предвид възможността на това предприятие да подложи подобно решение на съдебен контрол (Решение на Общия съд от 12 октомври 2007 г. по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, Сборник, стр. II‑4225, точка 72).
52 При все това Общият съд подчертава също необходимостта да се опазва доброто име и достойнството на засегнатите предприятия, докато те не са окончателно осъдени, и следователно приема, че в някои ситуации изводите на Комисията за нарушение, извършено от предприятие, трябва да се считат за поверителни по отношение на обществеността и следователно за влизащи в обхвата на професионалната тайна поради естеството си (Решение по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, точка 51 по-горе, точка 78). Следва обаче да се посочи, че към момента на отправяне на заявлението за достъп до спорните данни няколко съдебни производства, свързани с жалби за отмяна на решението битум, са били висящи пред Общия съд (дела, приключили с Определение на Общия съд от 4 юли 2008 г. по дело Wegenbouwmaatschappij J. Heijmans/Комисия, T‑358/06, непубликувано в Сборника, с решения на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, по дело Total/Комисия, T‑344/06, по дело Nynäs Petroleum и Nynas Belgium/Комисия, T‑347/06, по дело Total Nederland/Комисия, T‑348/06, по дело Dura Vermeer Groep/Комисия, T‑351/06, по дело Dura Vermeer Infra/Комисия, T‑352/06, по дело Vermeer Infrastructuur/Комисия, T‑353/06, по дело BAM NBM Wegenbouw и HBG Civiel/Комисия, T‑354/06, по дело Koninklijke BAM Groep/Комисия, T‑355/06, по дело Koninklijke Volker Wessels Stevin/Комисия, T‑356/06, по дело Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, T‑357/06, по дело Heijmans Infrastructuur/Комисия, T‑359/06, по дело Heijmans/Комисия, T‑360/06, по дело Ballast Nedam/Комисия, T‑361/06, по дело Ballast Nedam Infra/Комисия, T‑362/06 и по дело Kuwait Petroleum и др./Комисия, T‑370/06), поради което посочените в това решение предприятия не могат да се считат за окончателно осъдени.
53 Впрочем с оглед на посочената в точка 51 по-горе съдебна практика не следва да се приеме, че всяка информация, свързана с подробностите относно противоправното поведение, трябва да се разглежда като лишена от поверителен характер спрямо обществеността. Тази съдебна практика трябва да се тълкува с оглед на законните цели на Комисията да оповестява и използва информация, необходима за доказване на нарушение в съответствие с последното изречение на член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и с оглед на интереса на обществеността да разбере какви са съображенията на Комисията за приемане на нейното решение. Тези интереси обхващат интереса на икономическите оператори и на евентуалните увредени от нарушението лица да се запознаят съответно с поведенията, които Комисията е счела за забранени, и подробностите, които са необходими, за да се поиска поправяне на вредите пред националния съд от носещите отговорност предприятия.
54 В конкретния случая обаче Кралство Нидерландия не твърди, че публичната версия на решението битум не позволява да се схванат причините, поради които Комисията е приела това решение. Кралство Нидерландия също не твърди, че икономическите оператори не са в състояние да определят, при прочита на тази версия, какво поведение засегнатите от решението битум предприятия са възприели в нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, довело до налагането на санкции.
55 Що се отнася до интересите на евентуалните пострадали лица от нарушението, посочено в решението битум, публичната версия на същото позволява да се идентифицират носещите отговорност предприятия, естеството и продължителността на нарушението, както и голям брой данни, позволяващи да се схване същността на начина му на функциониране. Следователно прочитът на тази версия позволява на лицата, които се считат за ощетени от картела, да сезират компетентния национален съд.
56 В това отношение следва да се отбележи, че правило, по силата на което всеки документ, спадащ към производство в областта на конкуренцията, би трябвало да бъде съобщен на заявител единствено на основанието, че същият възнамерява да подаде иск за поправяне на вредите, не е необходимо за целите на осигуряване на ефективна защита на правото на посочения заявител на поправяне на вредите, доколкото е малко вероятно искът за поправяне на вредите да трябва да се основава на всички елементи, посочени в преписката по това производство. По-нататък, това правило би могло да доведе до нарушение на други права, които правото на Съюза предоставя по-конкретно на засегнатите предприятия, като правото на защитата на професионалната тайна или на търговската тайна, или на засегнатите частноправни субекти, като правото на защита на личните данни. Накрая, подобен генерализиран достъп би могъл също да накърни обществените интереси, като ефикасността на политиката на наказване на нарушенията на правото на конкуренцията, доколкото той би могъл да разубеди участващите в нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО лица да съдействат на органите на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на съда от 14 юни 2011 г. по дело Pfleiderer C‑360/09, Сборник, стр. I‑5161, точка 27).
57 Накрая, следва да се напомни, че решението битум не е било окончателно към момента на приемането на обжалваното решение, а твърдението на Кралство Нидерландия за нарушение е основано по същество на наличието на доказано нарушение, което обосновава, от страна на засегнатите предприятия, пълната загуба на достоен за защита търговски интерес във връзка с това нарушение.
58 От изложеното дотук следва, че настоящото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.
59 На второ място, Кралство Нидерландия изтъква, че неговото заявление за достъп до поверителната версия на решението битум не се отнася до документите, на които то е основано, а единствено до поверителните откъси, съставени от самата Комисия въз основа на тези документи. Според Кралство Нидерландия откъсите не могат да се разглеждат като данни, предоставени от конкретна страна, или още, данните относно функционирането на картела не би трябвало да се ползват от изключението, свързано със защитата на дейностите по разследване.
60 В това отношение следва да се отбележи най-напред, както Комисията изтъква по същество, че фактът, че заявлението за достъп на Кралство Нидерландия не се отнася до документите, събрани от Комисията в хода на нейното разследване, а до някои откъси от решението битум, съставени въз основа на тези документи, не изключва прилагането към тези откъси на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 относно защитата на целите на дейностите по разследване. Всъщност тази разпоредба би била напълно лишена от полезно действие, ако нейното прилагане се ограничава до документите, събрани в рамките на разследване, извършено от институция на Съюза, и ако не може да се използва, за да се откаже достъпът на страните до съставени впоследствие от тази институция документи, съдържащи данни с произход от защитени документи.
61 По-нататък следва да се отхвърли твърдението на Кралство Нидерландия, според което данните относно функционирането на картела не би трябвало да се ползват от изключението относно защитата на дейностите по разследване, с оглед, от една страна, на обстоятелството, че това твърдение по никакъв начин не е доказано, и от друга страна, на разсъжденията, развити в точки 48—56 по-горе.
62 Следователно настоящото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.
63 На трето място, Кралство Нидерландия изтъква, че изключението, свързано със защита на дейностите по разследване, се прилага единствено през периода на извършване на разследването, докато неговото заявление за достъп е било отправено след приемането на решението битум.
64 Това твърдение за нарушение не може да се възприеме с оглед на бележките, направени в точка 43 по-горе. Впрочем, както правилно изтъква Комисията, разследването, довело до приемането на решението битум, не може да се счита за напълно приключено към момента на приемането на обжалваното решение, доколкото, както беше посочено в точка 52 по-горе, няколко съдебни производства пред Общия съд са били висящи към момента на отправяне на заявлението за достъп до спорните данни. При това положение в зависимост от изхода на тези съдебни производства е било възможно Комисията да бъде принудена да продължи дейността си с цел евентуалното приемане на ново решение относно нарушенията на член 81 ЕО, посочени в решението битум.
65 Следователно настоящото твърдение за нарушение трябва също да се отхвърли.
66 На четвърто място, Кралство Нидерландия изтъква по същество, че прилагайки към всички спорни данни както предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, свързано със защитата на търговските интереси, така и това, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза, Комисията не е мотивирала отделно поверителния характер на всяка от тези разглеждани информации, въпреки че те били различни. Според Кралство Нидерландия в съответствие със съдебната практика Комисията е трябвало да посочи конкретно след индивидуален анализ естеството на всяка информация, достъпът до която е отказан, както и причините за този отказ.
67 В това отношение следва да се посочи, че спорните данни са събрани в рамките на разследването на Комисията, довело до приемането на решението битум, което, както беше посочено в точка 64 по-горе, не може да се счита за напълно приключено към момента на приемането на обжалваното решение. Тези данни се отнасят до подробности от организацията и функционирането на посочения в решението битум картел, до конкретното участие на предприятията в това нарушение на член 81 ЕО, както и до личното участие на техните служители, и накрая, до условията на засегнатите пазари. Прочитът на публичната версия на решението битум показва, че решението на Комисията да остави тези данни поверителни, е взето след индивидуален анализ на същите. Всъщност считаните за поверителни в тази версия данни са били скрити поединично в нейния текст. Публичната версия на решението битум позволява обаче да се разберат с достатъчно голяма степен на точност съображенията, накарали Комисията да откаже оповестяването на скритите данни.
68 В този контекст с оглед на посоченото в точки 30—45 по-горе Комисията е могла да приеме, че спорните данни са обхванати от общата презумпция, според която оповестяването на документите, събрани от нея в рамките на производство за прилагане на член 81 ЕО, по принцип би накърнило както защитата на целите на дейностите по разследване, така и защитата на търговските интереси на предприятията, участващи в такова производство.
69 Следователно мотивите на обжалваното решение, които се основават на подобна презумпция, както страните се съгласяват, трябва да се считат за достатъчни.
70 При това положение настоящото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.
71 Накрая, на пето място, Кралство Нидерландия изтъква, че Комисията не е мотивирала отказа на достъп в бележки под линия 7—12, свързани със съображения 4—6 от решението битум и следователно с данните, посочени в точка 17, първо тире по-горе.
72 В това отношение следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията не посочва мотивите, поради които тези бележки под линия не са били оповестени. При все това, както Комисията правилно посочва, макар и потвърждението на заявление да визира съображения 4—6 от поверителната версия на решението битум, за които тези бележки под линия се отнасят, в него тези бележки под линия не са споменати. Когато обаче в потвърждението на заявление Кралство Нидерландия счита, че дадени бележки под линия, свързани с откъс от решението битум, трябва да бъдат оповестени, то ги посочва изрично. Така то иска конкретно да получи достъп до бележки под линия 340, 341, 343, 344, 345—349, 371—376, 489 и 519—521 от решението битум. Ето защо трябва да се приеме, че при прочита на потвърждението на заявление Комисията е могла да счете, че то не се отнася до бележки под линия 7—12 от решението битум, поради което обжалваното решение не трябвало задължително да съдържа мотиви относно избора да не се оповестят тези бележки под линия.
73 Следователно настоящото твърдение за нарушение трябва също да се отхвърли.
74 От всички гореизложени съображения следва, че първото и второто правно основание трябва да се отхвърлят.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2, последна алинея от Регламент № 1049/2001, доколкото по-висш обществен интерес диктувал оповестяването на спорните данни
75 От член 4, параграф 2, последна алинея на Регламент № 1049/2001 следва, че институциите на Съюза не отказват достъпа до документ, когато неговото оповестяване е продиктувано от по-висш обществен интерес, дори и то да би могло да накърни, както е в конкретния случай, защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице или защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза.
76 Както беше посочено в точка 7 по-горе, Комисията приема в обжалваното решение, че в потвърждението на заявление не се съдържат доводи, които могат да докажат наличието на подобен по-висш обществен интерес, доколкото изтъкнатият в тази връзка от Кралство Нидерландия довод, изведен от полезността на поверителната версия на решението битум за подготвянето на евентуален иск за отговорност срещу засегнатите от това решение предприятия, има частен характер.
77 Кралство Нидерландия твърди, че този извод е погрешен. То поддържа, че гражданскоправните искове имат важна роля при прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, и напомня, че не участва в производството като частноправен субект, а е държава членка, която, отговаряйки за управлението на нидерландската държавна хазна и за обслужването на финансовите интереси на държавата, се стреми да получи поправяне на претърпените вреди. Накрая, предявяването на иск за обезщетение по частното право е единствената възможност на Кралство Нидерландия да наложи спазването на правото на Съюза във вътрешния правен ред в рамките на изпълнението на неговото задължение за сътрудничество по силата на член 10 ЕО.
78 Комисията оспорва тези доводи.
79 Следва да се посочи, че всяко лице има право да иска обезщетение за вредите, които са му причинени с поведение, което може да ограничи или наруши конкуренцията (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan, C‑453/99, Recueil, стр. I‑6297, точки 24 и 26, Решение от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точки 59 и 61 и Решение по дело Pfleiderer, точка 56 по-горе, точка 28). Всъщност подобно право укрепва действието на правилата за конкуренция в Съюза и възпира сключването на споразумения и следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията. От тази гледна точка исковете за обезщетение пред националните съдилища могат съществено да допринесат за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в Съюза (Решение по дело Courage и Crehan, посочено по-горе, точка 27 и Решение по дело Pfleiderer, точка 56 по-горе, точка 29).
80 При все това от съдебната практика следва, от една страна, че въпросът дали на лице е нужен даден документ за подготовката на жалба за отмяна, спада към разглеждането на тази жалба и от друга страна, че дори и да се предположи, че тази необходимост бъде доказана, това не се взема предвид при преценката на претеглянето на интересите, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, що се отнася до заявление за достъп до този документ (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 26 април 2005 г. по дело Sison/Съвет, T‑110/03, T‑150/03 и T‑405/03, Recueil, стр. II‑1429, точка 55).
81 Следва да се приеме, че цитираната в предходната точка съдебна практика е приложима и що се отнася до направените по силата на Регламент № 1049/2001 заявления за достъп до документите и данните, които могат да се окажат полезни с оглед на предявяване на иск за обезщетение.
82 Всъщност, от една страна, компетентният национален съд, сезиран с иск за обезщетение, има задачата да избере механизмите за представяне на доказателства и подходящи документи по силата на приложимото право с цел да разреши спора.
83 В този контекст националният съд може да поиска от Комисията съдействието, което счита за полезно, включително що се отнася до представянето на данни и документи. Така, съгласно член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003 в производствата по прилагане на членове 81 ЕО или 82 ЕО юрисдикциите на държавите членки могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното становище по въпроси, свързани с прилагане на конкурентното право на Съюза.
84 От друга страна, интересът, изведен от възможността да се получи поправяне на вреда, претърпяна поради нарушение на конкурентното право на Съюза, трябва да се разглежда като частен интерес, както Комисията е посочила в обжалваното решение, въпреки значението на евентуалния принос на исковете за обезщетение за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза. В това отношение следва да се отбележи, че общественият интерес от прилагането на конкурентното право към картела на пазара на пътна настилка в Нидерландия вече е бил защитен от Комисията с приемането на решението битум за тази цел.
85 Този извод не би могъл да се обезсили, поради обстоятелството че Кралство Нидерландия е държава членка.
86 Всъщност самото Кралство Нидерландия е избрало да поиска достъп до спорните данни на основание Регламент № 1049/2001. Този регламент обаче предоставя, съгласно член 2, параграф 1 от него, на всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище е в държава членка, право на достъп до документите на институциите, при това без да предвижда различни правила, що се отнася до този достъп в зависимост от естеството на тези заявители.
87 Следователно настоящото правно основание следва да се отхвърли.
88 От една страна, доколкото Комисията приема в обжалваното решение, че данните, посочени в точка 17, осмо тире по-горе, са обхванати от посочените в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп до документите, свързани съответно със защитата на търговските интереси на предприятията и със защитата на дейностите по разследване, и от друга страна, доколкото трите предходни правни основания, в рамките на които жалбоподателят изтъква по същество, че прилагането на тези изключения в конкретния случай би било погрешно, бяха отхвърлени, не е необходимо да се разглежда четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, що се отнася до това, че според Комисията посочената в точка 17, осмо тире по-горе информация е обхваната от изключението, изведено от защитата на личната неприкосновеност.
По петото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, както и на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не е предоставила частичен достъп до спорните данни
89 Кралство Нидерландия поддържа, че дори ако се предположи, че някои елементи от решението битум действително спадат към изключенията от правото на достъп, все пак останалите части от това решение би трябвало да бъдат оповестени по силата на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001. Впрочем по силата на принципа на пропорционалност Комисията е трябвало да провери дали са съществували по-малко тежки мерки от отхвърлянето на заявлението за достъп. Например използването на диапазони относно стойността на продажбите и пазарните дялове е можело да позволи оповестяването на част от поисканите данни.
90 Комисията оспорва доводите на Кралство Нидерландия.
91 Съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, ако само част от поискания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се оповестяват. Съгласно практиката на Съда разглеждането на частичния достъп до документ на институциите на Съюза трябва да се извършва с оглед на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 декември 2001 г. по дело Съвет/Hautala, C‑353/99 P, Recueil, стр. I‑9565, точки 27 и 28).
92 От самия текст на посочената в предходната точка разпоредба следва, че дадена институция трябва да провери дали следва да се предостави частичен достъп до посочените в заявление за достъп документи, като ограничи евентуалния отказ само до данните, обхванати от изключенията, посочени в член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001. Институцията трябва да предостави такъв частичен достъп, ако преследваната от нея с отказа за достъп до документ цел може да бъде постигната, когато институцията се ограничи до това да заличи частите, които могат да засегнат защитения обществен интерес (Решение на Общия съд от 25 април 2007 г. по дело WWF European Policy Programme/Съвет, T‑264/04, Сборник, стр. II‑911, точка 50 и в този смисъл вж. Решение по дело Съвет/Hautala, точка 91 по-горе, точка 29).
93 Трябва обаче да се посочи, от една страна, че в конкретния случай с публикуването на публичната версия на решението битум Комисията предоставя тъкмо частичен достъп до това решение, като отказва впоследствие поискания от Кралство Нидерландия достъп единствено до онези части от решението битум, които, както става ясно от всички горепосочени съображения, тя е могла с пълно право да счита за обхванати от изключенията по член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, свързани със защитата съответно на търговските интереси на физическо или юридическо лице и на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза.
94 От друга страна, следва да се приеме, че член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 не изисква, противно на твърдението по същество на Кралство Нидерландия, институциите на Съюза, сезирани със заявление за достъп до документи, да заменят частите от документите, чието оповестяване е правомерно отказано, по силата на предвидените в този регламент изключения, с диапазон от данни, когато става въпрос за цифри.
95 Следователно настоящото правно основание следва да се отхвърли.
По шестото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001, доколкото прилагането на изключенията, посочени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 вече не било обосновано с оглед на периода, за който се отнасят спорните данни.
96 Член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001 гласи:
„Изключенията, както са установени в параграфи 1, 2 и 3, се прилагат само за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована. Изключенията могат да се прилагат за максимален период от тридесет години. В случаите на документи, които са предмет на изключение във връзка със защита на [личния живот] или търговски интереси, и в случай на чувствителни документи може при необходимост този период да е по-голям от определения по-горе“.
97 Кралство Нидерландия изтъква, че Комисията не е проверила дали прилагането на изключенията по член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 е било все още обосновано, като се има предвид това, че спорните данни са остарели, доколкото те датират отпреди 6—14 години, отнасят се до забранени дейности и a priori не са актуални понастоящем.
98 Комисията оспорва довода на Кралство Нидерландия.
99 В това отношение следва да се посочи, че както става ясно от самия текст на член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001 и както е подчертано в съдебната практика (вж. точка 44 по-горе), посочените в тази разпоредба изключения могат да се прилагат за период от 30 години, а ако е необходимо, и след изтичането на този срок, що се отнася по-конкретно до изключението, изведено от защитата на търговските интереси.
100 В случая една част от спорните данни е получена от документи, които могат да бъдат отнесени към началото на 90-те години. При все това всички тези данни датират от по-малко от 30 години и са част от решението на Комисията, прието по-малко от две години преди подаването на настоящата жалба. Впрочем, както беше посочено в точка 64 по-горе, разследването, довело до приемането на решението битум, не може да се счита за напълно приключено към момента на приемането на обжалваното решение. Накрая, Кралство Нидерландия не оспорва по мотивиран начин твърдението на Комисията, според което засегнатите от решението битум пазари в Нидерландия се характеризират с голяма стабилност. При това положение данните, макар и да са относително стари, са могли все още да имат търговско значение.
101 С оглед на всички гореизложени съображения настоящото правно основание следва да се отхвърли.
По седмото правно основание, изведено от нарушение на член 10 ЕО с оглед на принципа на пропорционалност
102 Според Кралство Нидерландия прилагането на Регламент № 1049/2001 не трябва да бъде в разрез с първичното право, нито с общите принципи на правото на Съюза. По силата на член 10 ЕО държавите членки и институциите имат реципрочни задължения за лоялно сътрудничество. В този случай принципът на пропорционалност играе роля, като член 10 ЕО оставя възможност за обмен на информация, доколкото подобен процес на обмяна не е толкова значим, колкото оповестяването, но въпреки това може да се отнася до данни, които не са били съобщени на обществеността.
103 Според Комисията Кралство Нидерландия е основало изрично и изключително своето заявление за достъп до решението битум на Регламент № 1049/2001 и не е представило искане за информация в рамките на член 10 ЕО. За основателността на обжалваното решение трябва единствено да се определи дали Комисията е приложила правилно разпоредбите на Регламент № 1049/2001. Следователно това правно основание е недопустимо.
104 Дори и да се предположи, че това правно основание е допустимо, в конкретния случай, според Комисията, не става въпрос за данни, от които Кралство Нидерландия има нужда, за да изпълни своите произтичащи от правото на Съюза задължения, а за данни, които тази държава желае да получи, за да подготви иск за обезщетение на вредите по частното право пред гражданския съд. Следователно член 10 ЕО не би трябвало да разреши достъпа до тези данни. Ако искането за обезщетение на вредите на национално ниво се счита за допринасящо за прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, в този случай Комисията счита, че поверителността на поисканата информация не би могла да се гарантира и че следователно това заявление за достъп би могло да се отхвърли.
105 Член 10 ЕО гласи:
„Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, независимо дали общи или специални, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия договор или от актове на институциите на [Съюза]. Те съдействат за постигането на задачите на Общността.
Те се въздържат да предприемат всякакви мерки, които биха застрашили постигането на целите на настоящия договор“.
106 Този член въвежда задължение за лоялно сътрудничество, което важи както за държавите членки, така и за институциите на Съюза. Те трябва да се стремят да установят конструктивен диалог, улесняващ по-конкретно прилагането на правото на Съюза в рамките на предвиденото от договорите разпределение на компетенциите.
107 При все това, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на настоящото правно основание, следва да се посочи, че както беше изтъкнато в точка 86 по-горе, Кралство Нидерландия е избрало да поиска достъп до поверителните откъси от решението битум на основание Регламент № 1049/2001. Изборът на това производство обвързва както Кралство Нидерландия, така и Комисията, доколкото и двете страни са длъжни да се съобразят с изискванията на този регламент. Следователно Комисията не може да се освободи нито от производството, нито от предвидените в посочения регламент възможности за изключения от правото на достъп единствено поради обстоятелството че заявлението за достъп е представено от държава членка. Всъщност Регламент № 1049/2001 не предоставя никакъв особен статут на поискала достъп държава членка, която следователно трябва да спазва същите предвидени в регламента ограничения като останалите заявители. Автоматичното прилагане на задължението за лоялно сътрудничество в този контекст би довело до предоставяне на държавите членки на особен статут, какъвто не е бил замисълът на законодателя на Съюза при съставянето на различните разглеждани законодателни актове.
108 Следователно правното основание, изведено от нарушение на член 10 ЕО, трябва да се отхвърли, а заедно с това и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
109 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Кралство Нидерландия е изгубило делото, в съответствие с искането на Комисията то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Кралство Нидерландия понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Kanninen | Soldevila Fragoso | Berardis |
Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2013 г.
Подписи
Съдържание
Фактическа обстановка
Производство и искания на страните
От правна страна
По предмета на спора
По съществото на спора
Предварителни бележки
По първото и второто правно основание, изведени съответно от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, както и на задължението за мотивиране, доколкото Комисията е приела, че спорните данни са обхванати от изключенията от правото на достъп до документите, предвидени в тези разпоредби, и не е обяснила причината, поради която бележки под линия 7—12 от решението битум не са били съобщени
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2, последна алинея от Регламент № 1049/2001, доколкото по-висш обществен интерес диктувал оповестяването на спорните данни
По петото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, както и на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не е предоставила частичен достъп до спорните данни
По шестото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001, доколкото прилагането на изключенията, посочени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 вече не било обосновано с оглед на периода, за който се отнасят спорните данни.
По седмото правно основание, изведено от нарушение на член 10 ЕО с оглед на принципа на пропорционалност
По съдебните разноски